Преди няколко месеца водих подобен спор – възможно ли е да се прави наука извън БАН. Слушайки медийната война между родните ни учени и Дянков ми се ще да продължа задочно спора. Струва ми се, че битува мнение, че БАН е единственото място, където може да се прави сериозна наука. Разработките на по-големи фирми или частни лица са или загуба на време, или не са наука поради практическата им насоченост. В същото време, изглежда се смята, че никъде по света не се прави наука в университетите и моделът на БАН е стандарт.

Единственото определение, което бих могъл да дам на всичко това, е „заблуда„. Нарочна или неволна – не знам, но определено заблуда. Истината за БАН е, че е изключение на фона на европейските практики и при това много остаряло такова. (Нали все с „Европата“ се сравняваме.) Да, в академията се прави наука, но един вид „поръчкова“ и страшно неефективна. Има проблясъци, заради които получава международно признание (пример: LHC), но и те са като в спорта – случват се въпреки средата и управлението на проекти.

Мястото на науката е в университетите и частни организации. Първо заради финансирането, второ заради кадрите. В момента БАН получава бюджет, който ТРЯБВА да се изразходи някак. Има активи, които не се стопанисват прозрачно и доста от които явно не се използват за наука. Mediapool писа днес, че БАН не е агенция за недвижими имоти. И църквата ни не е, но явно и двете са се превърнали точно в това. В същото време средната възраст на учените там е близо до тази на пенсиониране, а младите учени нямат никакъв стимул да продължат дейността им – къде заради ниските заплати, къде заради невъзможността да се изкачат нагоре по стълбицата.

Обичам да давам пример с Германия, защото имам поглед над нещата тук. Подобно обаче е положението и в доста други държави. Тук науката се прави предимно в университетите. Работят в тясна връзка с компании, които инвестират в конкретни разработки. Така от една страна да повишат нивото на технологиите, а от друга – да оптимизират производството си. Държавата създава фондове за стимулиране на определени насоки в науката, за които се предвижда, че ще са полезни в близко бъдеще. Пример за това е проект за следващото поколение интернет (Web 3.0), по който работих до скоро. Стандартите и технологиите разработени в рамките му имат както научна стойност, така и директно приложение в индустрията. Съвсем скоро те ще спестят стотици милиони на немските компании от анализ на данни, а от друга ще спомогнат на държавата за по-добър контрол над бизнеса. При това, тъй като финансирането е държавно, лицензите са отворени в рамките на партньорството между университети и бизнес.

В доста такива проекти участват както големи компании, така и институти с професори и асистенти. Не винаги от тях излиза нещо от практическа ползва за бизнеса, но самото финансиране на държавата е вид помощ в сегашната тежка ситуация. Освен това, контактът между фирмите и комбинирането на технологиите полага основите на нови партньорства и продукти. Научните работници в университетите пък печелят предимно от такива проекти – това е допълнителен стимул да се развиват, защото основната им заплата е сравнително ниска. И най-накрая – обикновените студенти имат възможност да работят по проекти от реалния живот и да слушат лекции с най-новите технологии, а не едни и същи речи, с които стените на аулите са се пропили през последните 20-30 години.

В заглавието говоря за монопол над науката, защото точно това виждаме в БАН. Типичните характеристики на монопола са спиране в развитието, отхвърлянето на всякакви промени, остаряване на методите и липсата на всякаква ефективност. Не ви ли звучи познато? Всички се мръщихме на Дяков като нарече ръководството на БАН „феодални старчета“. Мисля си, че реакцията ни беше по-скоро не срещу истинността на твърдението, а защото дръзне да обижда една институция, която смятаме за свята и олицетворяваща науката. В същото време е публична тайна, че има вътрешна схема, по която се раздават звания, по която се израства в йерархията и по която се разпределя бюджет за проекти.

БАН не е агенция за недвижими имоти, не е финансова институция, не е държавна фирма, не е религиозна институция или поне не трябва да бъде нито едно от тези неща. Сигурен съм, че там има страшно доста кадърни хора, най-малкото защото са се захванали да правят неща, в които истински вярват. БАН обаче не е равнозначно на наука. Разформироването на БАН не е атака срещу науката, а разбиване на монопол над правенето на такава. А дали има специални интереси към имотите или не, може лесно да се провери с одит на досегашното им управление и прозрачност при прехвърлянето им в близко бъдеще.

Заради всички тези причини съм твърдо за разформироването на БАН. Това ще помогне на учените, на студентите и на бизнеса в България. Колко наши разработки се използват във заводи? Колко бакалавърски или магистърски работи имат нещо общо с реални научни изследвания? Какъв процент от проектите се правят по европейски програми или заедно с други институти по света (не с тяхно финансиране)? Знаем отговорите, но явно предпочитаме сегашното статукво.

Искаме реформи, но не и болезнени промени.

Повече по темата:
Защо моето образование е по-добро
Ето какво българите мислят за образованието
Какво е да си студент в чужбина: Техническият университет в Дармщадт, Германия
Европа ни предлага не само пари, но и технологии