Прекарахме 4 дни в Болоня покрай няколко почивни дни в Германия. Беше интересно преживяване и определено ви препоръчвам да разгледате градът, но за повече дни от това няма смисъл. Първият ден пристигнахме следобед и обиколихме малко града. Вторият ден ни валя цял ден, но не беше такъв проблем, защото почти всички тротоари са под сградите. Тогава разгледахме най-много. Третия ден видяхме съседната Равена, плажа и яхт-клуба й, а последния – разходихме се за последно из Болоня. За да не изпусна нещо, ще разделя всичко на части.

Транспорт

Взехме си много евтини билети от Ryanair – 6 евро в двете посоки + 10 евро такса. Бяха от Frankfurt Hahn, което добави по 11 евро за транспорт до там. От доста места може да намерите евтини билети до основното летище на Болоня – G. Marconi di Bologna.

От него до центъра на града има специален автобус, за който билета е 5 евро. Купува се от шофьора. Вътре в града автобусния билет струва 1 евро на пътуване. Нещо, което трябва да знаете е, че всички билети важат за 60 мин. и може да ги използвате за няколко пътувания. Същото важи и за билета от този специален автобус. Това е много удобно, ако се налага да сменяте няколко линии. Еднократните билети се взимат от специална червена машинка в автобуса (приема монети до 1 евро), а такива за цял ден с намаления може да се вземат от билетни офиси, които не знам точно къде се намират.

Карта на всички линии може да намерите тук, а тук може да си планирате пътя. Докато бяхме там, имаше ремонт на някои улици и някои линии бяха отклонени, но за това не намерихме информация в интернет. На спирките имаше нещо, но беше на италиански. Вътре в града разстоянията са като тези в Пловдив и лесно може да се оправите пеша.

За пътуването до Равена имахме вариант да пътуваме с автобус, но не разбрахме точно кога пътува и къде спира. Затова отидохме с влак. Билета беше 5.80 евро и когато се купи, важи за 2 месеца напред. Преди пътуването обаче трябва да се завери на едни жълти машинки преди перона, които отпечатват датата. Мисля, че и тези билети важиха за градския транспорт в града на пристигане, но не съм сигурен.

Равена беше малка и се придвижвахме пеша, но до брега отидохме с автобус (70 и 80 от гарата). Билетите бяха 1.5 евро и важиха за 90 мин. Пътя до първото село до морете, където имаше плаж беше 15 мин, а до втората с пристанището и яхт-клуба – още 15. Това означава, че в едната посока може да се отиде за час на плажа и после да се продължи към другото село. Непременно проверете кога е обратния автобус и кога ви е влака за Болоня, защото не са чести и в някои дни не вървят. Не се притеснявайте за спирките – автобуса спира поне 20 пъти, а само 4-5 са отбелязани на разписанието. Проблемът е, че като правило не се обявяват от уредба вътре или с надпис, затова си е малко на късмет или с питане.

Хотел

Резервирахме в Booking.com. Нашият хотел се казваше Astor. Спирката на 11 беше точно до него, както и пицария. Като резервирате внимавайте за условията – нашата нощувка беше с намаление – 95 евро, но нямаше възможност да я отменим и да си върнем парите. Интернета се плащаше – 5 евро за 24 часа. Впрочем никъде из града не намерих безплатна безжична мрежа, което беше много странно. В Смолян например навсякъде има. 5 евро беше и закуската за ден. Разстоянието до центъра беше 20-30 мин. пеша, но има наполовина по-евтини хотели по-далеч, а за студенти – по-евтини хостели в центъра. В последствие разбрах, че в Равена по това време е имало оферта от общината – при две нощувки в хотел там, третата ти е безплатна.

Храна

Клишето, че италианците ядат само пица и паста (спагети, макарони и т.н.) е напълно вярна. В интерес на истината с учудване установих, че пастата я имат за първо ястие, а след това хапват нещо по-стабилно. В Болоня си направихме две добри вечери и оставихме около 30-40 евро на вечер за двама души. Пиците бяха вкусни, но както с китайското, зависи с коя вариация на италианската кухня сте свикнали – тази в България е много различна от тази в различни части на Германия, например. Не е учудващо, че сос болонезе в повечето менюта го бяха описали просто като домати с месо – все пак името произлиза от този град. Беше ми смешно, че има спирки с това име дори.

Италианците като цяло са чревоугодници и определено храната е вкусна. Дори пиците на парче бяха добри. В ресторанта си поръчахме и вино, което макар и добро, и двата пъти се оказа доста силно. Може би такова харесват. Като цена обаче беше добре – около 20 евро. Минералната вода в ресторантите излиза доста скъпо – 6-7 евро на бутилка. Винаги ще ви я предложат в началото, както и кафе накрая дори и да сте там в 12 вечерта. От кафето бях малко разочарован, защото очаквах нещо много добро. Опитах някакво кафе с коняк, което беше интересно и ме ритна направо в главата. Освен това там много се пуши, така че българските заведения няма да ви липсват.

Език

Рядко някой говори английски. Всъщност ние имахме късмет и попаднахме на хотел, в който говореха. По пътя като питахме повечето не говореха, но това не пречеше да се разберем. Другото клише за италианците, че говорят много с ръце също е вярно. Почти никъде не намерихме превод на английски. Менютата бяха предимно на италиански, а табели и указанията по спирките – също. Затова е полезно да си носите разговорник. Имах чувството обаче, че някои знаеха английски, но умишлено не го говореха. Това е типична черта на французите, но италианците са по-мили и по-малко надути. Явно обаче в този град не бяха свикнали с чужда реч, защото когато си говорехме на български ни гледаха сърдито. Всъщност мен и без да говоря си ме гледаха така…

Забележителности

Откъде да започна? Карти за забележителностите може да вземете от трите туристически центъра – на летището, на гарата и на централния площад. Безплатни са, както и повечето музеи и галерии. На мен обаче тази карта ми беше по-полезна, заради картинките на сградите, които помагат много (цялата е в пакета с карти по-долу). В тези центрове, както и на този сайт, може да намерите къде има специални експозиции, до кога работят музеите и прочие. От време на време има и разни пазари и обществени събития. Примерно докато бяхме там имаше рок концерт. Друг път е имало прожекции на нямо кино на открито. Аналогичният сайт за Равена е тук.

Нещо, което задължително трябва да се посети е картинната галерия, археологическия и геологическия музей. В археологическия има египетска експозиция и интересни римски вази, а в геологическия – скелет на динозавър и много вкаменелости. Добре е и да се качите на кулата на Асинели, но 560-те стъпала може да ви се опрат. От църквите не може да избягате, защото са просто навсякъде. Входът е свободен и често има музеи към тях. Повечето обаче затварят между 12 и 3 часа, затова го имайте в предвид когато планирате обиколката си.

Централната част на Болоня, както и Равена са малки и лесно ще ги обиколите пеша. Равена е пълна със защитени от Юнеско забележителности. Те са основно мозайки на ранни църкви. За да ги обиколите обаче трябва да платите между 8 и 11 евро, като този билет важи за всички 6-7 обекта. Там също има исторически музей, който е интересен. Освен Юнеско забележителностите има и доста мозайки по други музеи, които са по-евтини. Важно за билетите е, че има намаление за студенти, което важи за целия ЕС. Затова си носете студентските книжки. В градът също има много църкви, но след тези в Болоня сигурно ще ви е писнало, както стана при нас.

Равена е близо до Адриатическо море и с автобус може да отидете лесно до селата по брега. В Punta Marina Terme имаше приятен плаж, а в Marina di Ravenna – пристанище с яхти. И двете са по пътя на автобус 70.

Планиране и подготовка

Ако искате да видите всичко, може да си направите подробен план за обикаляне. Ние предпочетохме на момента да решим къде ще ходим, което беше ок, защото всичко е на едно място. Не ви препоръчвам да бързате из града, защото част от очарованието му е точно в улиците и шляенето из тях.

От тук може да свалите всички карти, които си бях отпечатал. Ако имате въпроси или искате да споделите ваши впечатления, пишете в коментарите.