Напоследък са популярни електрическите скутери под наем. Особено в по-големите градове във Франция, Швейцария и Австрия. В Германия бяха забранени до преди няколко месеца. Веднага след забраната улиците на няколко по-големи града се напълниха с такива.

Най-важното за който и да е такъв транспорт под наем е критичната маса. Имат шанс да са рентабилни единствено в големи градове, където хората се придвижват много и до на средни разстояния. Трябва да има достатъчно скутери, за да можеш да си относително сигурен, че ще намериш такъв като ти трябва и цената не трябва да е много по-висока от публичния транспорт или други варианти за придвижване.

Във Франкфурт веднага след вдигането на забраната по улиците се забелязаха поне 4 марки скутери. Първи бяха TIER и станаха най-популярни. След това дойдоха CIRC и WIND, а от скоро се виждат все повече LIME.

Всъщност, въвеждането им беше споходено от попътен вятър, което може би е било част от плановете им. Точно тогава затвориха значителна част от метро линиите за поредния ремонт, а някои от линиите на автобуси и трамваи бяха разредени и скъсени. Времето на тези ремонти съвпадна нарочно с лятната ваканция на учениците, но въпреки по-малкото хора в града скутерите се радваха на голям интерес.

При претоварени линии на транспорта дойдоха точно навреме да помогнат на хората да се придвижат до работа. Именно така започнах да ги използвам и аз – особено предвид проблемите с градския транспорт, които по принцип има в нашия край на града.

За да се наеме един, трябва да си включиш GPS-а на телефона и да въведеш кредитната си карта. След това ти показва всички скутери в региона, чиито батерии не са изчерпани. Както се вижда на тези снимки, TIER имат доста машини в централната градска част, но и другите добавят постоянно.

Скутер се наема като избереш някой или сканираш QR кода му и натиснеш, че го наемаш. След като стигнеш пак на телефона натискаш, че го освобождаваш. По закон в Германия скоростта им не трябва да надвишава 20 км/ч и тези под наем са ограничени софтуерно на толкова. Като ги караш се усеща колко силно ускоряват докато не стигнат тази скорост. В доста държави има такова ограничение и определено е добра идея. Особено предвид колко са нестабилни. Малко е досадно за колоездачите, защото скутерите често се карат по техните алеи, а с колело обикновено се кара с над 25 км/ч.

Скутерите се паркират обикновено на тротоарите, макар да съм виждал навсякъде, включително захвърлени в храстите или просто така на пътеки за колелета. На първите две снимки ще забележите, че има червени зони. Това са парковете, където също е забранено да се кара и паркира. Освен, че приложението ще откаже да приключите пътуване там, понякога когато съм минавал по границата на парк, скутера е отказвал да ускори, защото е засичал, че е в червена зона. Явно го правят, за да не си навлекат неприятности с общината.

Всъщност, понякога скутерите спират да работят, особено, когато е много горещо. Имаше няколко седмици с над 35 градуса и се усещаше как батериите им прегряват. Тогава просто спират за 10-15 секунди и или се отказваш, или буташ за известно време. Друг проблем е стабилността и размера на гумите. Машинките са тежки и трябва известен опит да се кара, особено толкова близко до колите и автобусите по пътя. За разлика от колелетата, например, изискват много по-равен път лишен от дупки, чакъл и дори малки препятствия. Затова се виждат все повече скутери направо на пътя между колите и вече има пострадали във Франкфурт. В град като София, където вело-алеите са крайно недостатъчни и често се блокират от паркирали коли, движението на скутери по пътя ще е по-скоро правило, отколкото изключение.

Това означава и че се налага да подбирам пътя, по който минавам, за да избягвам разбити улици. Не минавам, например, по същия път, който бих с колело. Така се удължава пътя и цената. Средно от нас до офиса със скутер ми струва 4 до 4.5 евро. Всички имат подобни цени – едно евро за начало на пътуването и между 18 и 22 цента за минута. В рамките на 3 до 6 евро може да стигнеш до всяка част на централната част.

За сравнение, едно пътуване на градския транспорт в същата зона струва 2.75 евро, а целодневен билет излиза 5.35 евро. С други думи не си струва да се придвижва човек всеки ден с такъв скутер, но е полезно, когато няма друг вариант. Аз, например, съм ги използвал когато не искам да се изпотя по пътя за офиса. Забелязвам, че и доста костюмари ги карат, а преди това не съм виждал толкова много да карат колелета.

Всъщност, другата алтернатива на транспорт под наем я има отдавна – колелетата. Най-известни и масово използвани са тези на Deutsche Bahn. Има още няколко, включително на Visa и LIME, но почти никой не ги използва. Причината е една – тези на DB просто са удобни и са навсякъде.

В града са отдавна и доста хора ги използват редовно. Имам колеги, които пътуват час от съседни градове, оставят колите си на буферен паркинг и после взимат такова колело до офиса, тъй като места за паркиране почти няма, а и са безбожно скъпи. Те си взимат годишна карта от 50 евро и могат да карта колкото си искат. Първите 30 мин. на каране са им безплатни, после струва по евро на час.

Аз използвам колелетата на DB поне 5-6 пъти в месеца и използвам друга тарифа – 3 евро годишна такса и по евро на всеки половин час, включително първия. Общо взето от нас до офиса с колело излиза под тези 30 мин., така че рядко се е случвало да плащам повече от евро на пътуване. На границата съм да има смисъл да си платя годишна карта. И двете тарифи позволяват да се наеме второ колело при същите условия, което е полезно за семейства.

Така колелото излиза много по-евтино от скутерите. Всички колелета имат подобни ценови схеми. Има обаче една голяма разлика между тези на DB и другите колелета и дори скутерите – паркирането. Тъй като червените бяха първите в града и предхождаха останалите с много, отрано се видя, че има проблем. Хората ги изоставяха къде ли не. Няма все още въведено изискване от общината, но след множество оплаквания DB са седнали с властите и са се разбрали сами да се ограничат. Много такива неща в Германия стават полу-формално на принципа „направете нещо, че ако се намесим ще имате сериозен проблем“.

Така от няколко години колелетата на DB се взимат и оставят само на определени стоянки. По-горе в последната снимка съм показал приложението им и къде са стоянките. Те са често на кръстовища, паркове, площади и паркинги за колелета. Ако оставиш колело извън тях, има глоба от 5 евро, защото някой трябва да отиде и да го премести.

Никое от другите услуги за колелета под наем не е въвело обаче такова ограничение и затова може да ги намериш практически навсякъде. Блокират пешеходни пътеки, входове на метрото, заемат места за вързване на колелета и дори паркоместа. Недоволство има, но общината е доста мудна в решението. Критиката обаче се отразява и на бизнеса им – доста хора ги избягват именно, защото не са доволни колко са пръснати. Иронията тук е, че именно същите тези клиенти ги оставят къде ли не, но се отразява върху репутацията на самата услуга.

Подобен проблем има и при скутерите. На няколко пъти за малко съм се пребивал с колело, защото скутер е паднал върху вело-алея. Все по-често се забелязва да блокират пешеходни пътеки и да не позволяват на колички да минат, особено, когато е тясно. Когато се опиташ да ги махнеш пък се включва аларма.

Други градове са се сблъсквали отдавна с такива проблеми. В Париж знам, че са определяни като напаст и протестиращи са ги изхвърляли по кофите. В Австрия на места се забранява да се карат и паркират по пешеходни пътеки. В Швейцария е имало серия от инциденти, включително заради софтуерни грешки. Всъщност, всички скутери изискват преди наемането да потвърдиш, че носиш каска, както е изискването. До сега не съм видял нито един да носи такава, аз включително.

Да се въведе смислена регулация за този тип услуги е много трудно. От една страна искаш да предпазиш както градската среда, така и използващите ги. От друга – да не спреш развитието и конкуренцията между тези услуги. Трябва да започнем да мислим сериозно за тези неща в София, където се готви пускането на такива скутери. Мерките взети в други страни на Европа като ограничаване на скоростта и къде може да се кара са добро начало.

Опитът на Китай с колелетата под наем обаче дават притеснителни сигнали. В някои градове там различни startup-и са пуснали стотици хиляди колелета, именно заради нуждата от критична маса, за да е рентабилна услугата им. Така обаче са се образували планини от колелета в паркове и площади, което е накарало общините да плащат огромни суми за изчистването им. Горе се вижда поле с изоставени колелета от такива услуги под наем.

При скутерите има подобен проблем. Заради високата цена на една машина не се изоставят така, че именно тя прави самата услуга икономически неизгодна. В щатите са изчислили, че за да се изплати един такъв скутер, трябва да се наема по 7-8 пъти на ден всеки ден в рамките на поне 3 години. И това е в най-добрия случай. На практика малко оцеляват достатъчно, за да постигнат дори 1/3 от цената си. Причината е, че повечето компании използват готови скутери, които всеки от нас би могъл да купи, но които не са създадени за такова натоварване.

Все пак, в такива startup-и се наливат стотици милиони и макар да губят бързо пари, надеждата е, че ще развият собствена технология за по-устойчиви и по-евтини скутери, за да могат в един момент да са на печалба. До тогава ще има сериозна обращаемост на техниката, а често нямат дори план как да рециклират батериите, което малко по-малко ще стане сериозен проблем, тъй като тези на скутерите се скапват доста по-бързо, за разлика от колите.

Алтернативи като Spark в София са доста добри, но вървят в обратна посока на целта да се ограничи максимално трафика на коли в градската среда. Все пак са за предпочитане пред тези с вътрешно горене предвид какво е замърсяването на въздуха и колко повече дизел се внася в България след забраните в страни като Германия. Именно за този внос законодателя трябва да вземе мерки на национално ниво и то спешно.

Всякакви ограничения за скутерите е добре да стават на местно ниво в контекста на нуждите и проблеми на града. Макар далеч не е от най-сериозните теми за София, например, добре е да говорим и за това преди изборите и преди да стане истински проблем.

Обичам красивите визуализации, защото представят сложни концепции по прост начин. Немският статистически сайт DeStat е пуснал калейдоскоп показващ три неща – категоризация на перата в семейния бюджет, относителната тежест на всяко перо и промяната между цените през октомври 2013 спрямо тези година по-рано. На интерактивната графика ще намерите подробна разбивка на информацията. Ще засегна само няколко интересни извода.

Цената на тока се е вдигнала средно с 11.5% за една година и представлява 2.6% от бюджета на домакинството. Цените и промяната им варират в различните провинции, но се движат около 55 ст/kWh. Наемите са се вдигнали с 1.3%, но отново има големи разлики по региони. Във Франкфурт, например, наемите са с 50% над средното за страната и увеличението на година е с доста над 2%. Основната причина за това е, че все повече хора се местят в градовете, а строителството на жилища изостава силно. По-интересно е обаче друго и то особено като го съпоставим с България. 21% от бюджета отива за наем на жилище. Огромна част от немците живеят под наем цял живот. Като включим ток, вода, отопление и т.н., дялът скача до 31.7%. Забелязва се, че харчат и 5% от дохода си на година за мебели. Основна причина за това е, че немците като правило се местят често.

Интересно е, че немците харчат само 10.3% за храна и безалкохолни. Сериозно са увеличени млечните продукти и мазнините, а при останалите увеличението е от по 4%. Значително повече се харчи за транспорт – 13.5%. Интересно е, че са отбелязали намаление на цените на бензина, макар аз да имам други впечатления. Скочили са тарифите на публичния транспорт. Паднали са разходите за образования, макар тези за началното да са скочили. Намалени са разходите за здравно осигуряване, но това идва след силно увеличение в предишните няколко години. Намалението е основно в таксите за лекари и зъболекари, което компенсира увеличението в лекарствата от 2.6%.

Има намаление при телекомуникационни услуги, пратки и прочие. При това качество на интернета и телефоните обаче и това е много. От тази година въведоха значителна такса „телевизор“ – от по 200 евро на домакинство на година. Добре е, че немците успяват да отделят над 11% от доходите си за забавление, почивка и култура. 4.5% отиват по кафенета и ресторанти. Също толкова за дрехи и обувки.

Преди повече от 5 години в този блог се опитах да събера и сравня цените на продукти в Германия и България. През 2009-та направих нещо подобно за комуналните услуги. Тези статии целяха да се направи директно сравнение в абсолютни стойности, което разбира се не представя добре реалността. Ще е интересно да направим подобен калейдоскоп и за България. Така ще видим разликите както в различни части на страната, така и спрямо модела на консумация в чужбина. Имаме вече данни за инфлацията и противно на това, което присъщият ни цинизм ни диктува, тя никак не е голяма. Остава да намерим информация за разпределението на семейния бюджет по различни пера. Някой има ли идея как?