В последната седмица един трагичен инцидент между деца изведнъж изтегли забраните за пушене и по-специално наргилетата на дневен ред. Темата колко вредни са те стана централна, което лесно може да се забележи по търсенията в интернет – Google показва двойно увеличение на търсенията на „наргиле“, а на места като София – дори тройно и четворно.

Забелязах сериозен интерес към две мои статии – увеличение с няколко хиляди посещения само за няколко дни. Първата статия е от 2008-ма, където правя прост тест с хартия и прахосмукачка, за да покажа каква мръсотия се гълта от една цигара и едно цяло наргиле. Именно този тест ме накара да се разровя в изследванията по темата и през 2013-та обобщих няколко от тях. Преди няколко дни блогът за наука 6nine също писа за подобни изследвания показващи аналогични резултати.

Изводите са ясни – вреда има при всяко пушене, но да се сравняват цигари и наргилета е просто глупаво. Както писах преди 4 години, вредата от наргилетата зависи много от използвания тютюн, типа наргиле, приготвянето, стила и продължителността на пушене и прочие. При цигарите има стандартизиране и тестовете са много по-лесни, но и там има разминавания. Изследванията ясно показват, че никотина при наргилетата е доста по-малък, а от там и пристрастяването. В същото време обаче карцерогенните вещества може да са много повече дори в най-добрия случай.

Сериозен недостатък при наргилетата е липсата на следене на качеството на тютюните, както и това колко лесно може да се приготви грешно наргилето. Съдейки по многото мейли и коментари под статиите ми за приготвяне на наргилета от преди 10 години, въпросът „защо наргилето е толкова тежко“ се среща притеснително често. Всъщност, именно заради тези ми статии в последните дни започнах да получавам странни съобщения защо съм бил подтиквал „младите“ към това „развращаващо нещо“.

Истината е, че има много митове за наргилетата и те са заради липсата на информация. Тютюнът не трябва да гори, а да се топи или пече, за да не излиза толкова сажди и въглероден монооксид. Наргилетата наистина са вредни. Водата не пречиства пушека от веществата – иначе нямаше да има какъвто и да е вкус. Водата наистина маха някои от едрите сажди и катрани, но доста все пак се вдишват. Истинската работа на водата е да изстудява пушека. Тя дори би добавяла мръсотии, ако не се сменя често и наргилето не се чисти. Всичко това съм описал в статиите си преди толкова много години. В никакъв случай, че са безвредни.

Целият дебат, който се завъртя около темата, обаче ме учудва. Никой никъде не е поставял под въпрос, че деца не бива да пушат наргиле или каквото и да е друго. Това обаче се прави от години насам и никой не контролира продажбата както на самите наргилета, така и на тютюна на деца. Бил съм свидетел как без проблем ученици взимат такива като подарък. Също така, пушенето на наргилета някак остана встрани от дебата за забраната за пушене на публични места. Отново – масово се пуши в заведения както цигари, така и наргилета. Ефектът на проверките е по-скоро пожелателен. Данни за това пуснах през февруари.

Законодатели и журналисти обаче се засилиха бързо към новия скандал. Започнаха изказвания как наргилетата са били 100 пъти по-вредни от цигарите, че са едва ли не новият наркотик за младите и прочие. Отново, никой не спори за вредата, но нито сравнението е възможно, нито проблемът е нов, нито изисква нови мерки – просто адекватното прилагане на вече съществуващите. За това обаче не може и да става дума, тъй като би навредило на бизнеса на едни определени структури в държавата. Предполагам, че затова се залита толкова по сензационни „разкрития“ вместо да се говори за нуждата от работещ регулатор в лицето на РЗИ и някакъв поне адекватен съдебен контрол над системните нарушители.

Без това всичко изговорено в последната седмица е безсмислено. Всички „спешни“ мерки за един масов феномен в последните 10 години са просто популизъм без реална цел как да се подобрят нещата. Не крия, че пуша наргиле с удоволствие, макар в последните години откакто се роди дъщеря ми да не съм пушил почти. Подкрепям изцяло забраната за пушене и подавам винаги сигнали, когато видя да се нарушава. Писал съм много и за другите опити за лобизъм и изместване на проблемът с цигарите. Пушенето от непълнолетни винаги е било забранено и независимо какво се пуши, проблемът е липсата на работещи институции. Именно за това трябва да говорим, а не да изкарваме цигарите едва ли не безвредни в сравнение. Явно обаче не това е целта сега.

Започнах този блог със серия от статии и клипове на тема наргилета. В края на 2008-ма направих груб експеримент за това колко вредни са наргилетата спрямо цигарите. Статията за него стана една от най-четените през годините заедно с тази как се приготвят правилно. Две години по-късно разбрах, че един англоезичен форум е забелязал експеримента и отговорих на критиките им. Наскоро пак там открих истински научен труд изследващ вредата от наргилетата.

Това изследване разглежда данни за съдържанието на никотин в тялото, честотата и стила на пушене събрани от Ливан, Кувейт, Индия и Йордания. Макар да признават ограниченията на методите и данните в тази сфера, все пак може да се направят няколко интересни извода. На първо място, тестове с автоматично пушене – нещо, което се опитах да направя и аз – показват, че никотинът в едно наргиле малко надвишава това на една средно статистическа цигара.

Поемането на никотин от организма обаче е доста различно. Тестовете показват, че честотата от пушене покачва нивото на никотин в кръвта и урината експоненциално. Пушенето на няколко наргилета на ден насъбира никотин колкото от поне 10 цигари. Продължителното пушене на поне едно наргиле всеки ден увеличава концентрацията лавинообразно докато в един момент се равнява на изпушване на кутия цигари всеки ден. В същото време, сравнително рядкото пушене на наргиле генерира никотин по-малко от две цигари дневно.

Темата за пристрастяването е доста спорна. Това, което пристрастява всъщност е точно никотина. Индустрията е приела граница от 5 мг. никотин или 5 цигари на ден, при които се смята, че тялото започва да се пристрастява физически. Рядкото пушене на наргиле води до концентрация доста по-ниска от това. Психическото пристрастяване е строго индивидуално.

Има спорове също така дали водата в наргилетата ги прави по-безопасни. Никотинът наистина се разтваря във вода, а и всеки който е пушил знае колко много от саждите и дима остават там. Истинската функция на водата обаче е да охлажда пушека. Цитираните изследвания посочват, че по-малко от 5% от никотина бива филтриран. Тази цифра може обаче да се промени значително от маниера на пушене и типа наргиле.

Нещо, което много ме изненада, е разликата в тютюните. В Европа пушим предимно влажни тютюни, но понякога се намират по-сухи или вече купените изсъхват при неправилно съхранение. Изследванията показват, че при сухия тютюн има 10 пъти по-висок прием на никотин (*), отколкото при овкусения с глицерин или мед тютюн, т.е. -влажен. Сухият тютюн е традиционен и се пуши предимно от възрастните хора в Близкия изток. Една сесия с него е еквивалентна на повече от 3 кутии цигари. Тези резултати подкрепят пушенето на по-влажен тютюн, който така или иначе е предпочитан сред младите. Не намерих обаче данни дали и при какви нива съдържанието на глицерин в тютюна става вече вреден. Знам, че в Германия, например, има ограничение колко влажен може да е тютюнът. Затова се продава отделно мед с аромати за добавяне.

Най-важен обаче е маниерът на пушене. Големината на главата, приготвянето, честотата и дълбочината на вдишване, с колко души се пуши и колко дълго. Тези променливи променят драстично данните за поемане на никотин и пречистването с вода на пушека. На някои места по света пушенето отнема между 45 и 60 мин. с 50 гр. тютюн докато на други – до 2 часа с глава съдържаща 200 грама тютюн. Тези огромни разлики правят невъзможно да се определи с точност колко вредно е едно наргиле за отделния индивид. В България наргилетата, които намираме в заведенията и магазините, обикновено са с глави около 20 гр. и позволяват пушене до час, ако използвате два въглена.

Други важни променливи са тютюнът, въглените, наргилето и поддържането му. Заради по-малката регулация при тютюните за наргилета има разминавания в качеството между марките и дори в различни доставки на една марка. Същото важи и за въглените. Както съм писал преди, почистването и начинът на приготвяне на наргилето са изключително важни, за да не е тежко и да е по-малко вредно.

В крайна сметка изследването ни казва това, което всички знаем – наргилето вреди на здравето. Често ще намерите в новините, че заради повечето дим наргилетата са многократно по-вредни от цигарите. Новината се препечатва редовно заради жаждата на медиите за сензация – как младите се „троват“ с нещо ново и модерно. Както видяхте по-горе, тази теза е доста спорна. Данните показват, че споделяне на наргиле с приятели води до нива на никотин по-ниски от цигара на седмица. Дори да изпушвате сам по 3-4 наргилета на месец, пак ще сте много далеч от нивата на пристрастяване.

Целия труд може да свалите тук. В края на документа има препратки към източниците и данни от други изследвания. Погледнете Задимено за още информация, идеи и преглед на тютюни. Благодаря на Iman Mosaad и Dávid Kótai за снимките.

Важно уточнение:

Говорих по тази тема с познат от Ливан. Под сух тютюн се няма предвид тези с по-малко глицерин, които можем да купим в Европа или изсъхналите при неправилна употреба. Има тютюни в арабския свят, които са досущ като тютюнът на цигаритe, който се овива в сравнително големи буци в алуминиево фолио и така се пуши. Това обяснява и защо в изследванията се говори за 200 грама изпушен тютюн на едно пушене. Вероятно тези разлики в тютюнът не са споменати изрично в изследването, защото не стават ясни от оригиналните трудове. Все пак се говори за огромните разлики в културата и тютюна на пушене.

Изглежда наргилетата са станали доста популярни в последно време. Поне така съдя от засиления интерес в интернет. Преди около 2 години написах статия със съвети за приготвяне на наргилета, която събра около 280 коментара и 15000 клика. После показах същите неща на видео и направих експеримент за вредата от цигарите и наргилетата. Наскоро тръгнаха и два интересни сайта, които биха били още по-полезни за почитателите на това ориенталско удоволствие.

Боби, Константин, Петьо, Илия и Серж са се събрали и са направили страшно полезен сайт за наргилетата. Пълен е с изчерпателна информация, връзки, съвети и (изстрадал) опит. Там може да се намерят отговорите на многото въпроси, които бяха зададени както в моя блог, така и в този на Боби. При това всичко е структурирано по много достъпен начин. Определено го препоръчвам на всеки, който притежава наргиле или иска да закупи такова.

Една идея, която бих им дал само е да направят преглед на наргиле баровете в София и страната. Сигурен съм, че както те, така и техните приятели ги посещават често. Затова не би било проблем да драснат някой ред в Twitter или като коментар къде са били и дали им е харесало. Сложете ги на една карта с профил на всеки и сте готови.

Да, знам, че това технически е реклама и пак ще се намери някой да каже, че са ми платили, но не – просто ми харесва сайта. Собственикът ми писа месец преди да го пуснат, за да си кажа мнението. Допада ми какво са направили. Марките тютюни не са кой знае колко разнообразни, но обещаха да добавят още с времето. Видовете от всяка марка обаче са доста. Освен всичко за наргилетата, има и тарамбуки, сувенири, кутийки и всякакви неща от близкия изток. Интересно е да го разгледа човек, а и показва, че търговците ни стават все по-смели в мрежата.

Тъй като нямам апаратура да тествам отделените газове при пушенето, реших да направя преценка по това, което мога да сравня – отделянето на катран и сажди. За целта импровизирах филтър от дебела тоалетна хартия. Тя има достатъчно малки пори за да пропуска въздух, но не и малките сажди. За тестовата установка реших да използвам обикновена прахосмукачка, като я включих на минимален режим.

Първо направих теста с наргилето. Почистих го и го приготвих точно както винаги го правя за себе си. Изолирах маркуча и го свързах с прахосмукачката. Така то беше изпушено за около 35 мин. По средата усетих, че филтъра се е скъсал, защото прахосмукачката не се напъваше. Оказа се, че заедно с пушека се отделя и значително количество пара. Това е защото основната роля на водата е не да пречиства, макар че и това прави добре, а да охлажда димът. Така филтъра се беше намокрил и скъсал. Затова го смених и продължих експеримента. Втория филтър беше съвсем малко замърсен, защото наргилето вече беше към привършване. Кратка версия на експеримента (1:30 мин.) може да видите тук:

При цигарите установката беше почти същата. Там направих грешката да сложа 9 цигари едновременно. Така се разви висока температура и едвам не подпалих всичко. Филтъра беше почти черен, което отдадох на грешния експеримент. Затова смених филтъра и промених тактиката – слагах цигарите една по една. Всяка беше изолирана с много хартия, която действаше като импровизирана уста. Така бяха изпушени 8 цигари една след друга. По моя преценка, това е малко над средното за повечето пушачи, но доста по-малко от горната граница от 1-2 кутии на ден. Резултата сами може да видите в краткото видео (1:30 мин.) тук:

Сами виждате разликата. Вляво е филтъра от цигарите, а вдясно е този от наргилето. Когато пуснах тази снимка в коментарите на другата статия, повечето си помислиха, че е обратното. Всъщност притъмних малко този от наргилето за да отчета факта, че част от катрана е отишъл във втория филтър, но от видеото трябва да ви става ясно, че на втория филтър няма почти нищо. Както сами се досещате, има някои неточности в експеримента и затова трябва да ги отчетем:

* Ако някой се сеща за още фактори, ще ги добавя.

С червени минуси съм отбелязал тези, които правят теста по-тежък от нормалното пушене, а със зелени плюсове – тези, които го правят по-лек. Трудно е да се прецени до колко влияе всеки от тези фактори на крайния резултат, но по моя преценка те се уравновесяват. Затова смятам, че резултата е коректен.

Единствено може да се спори, че по-леките цигари биха имали по-малък ефект. Виждате обаче колко е тежко положението при червеното Marlboro. Леките цигари имат около 50% по-малко катран в тях и дори с това количество, филтъра ще е в пъти по-тъмен от този на наргилето. Все пак смятам да направя същия експеримент с 8 леки цигари и с една или две пури, за да сме сигурни.

Накрая искам да кажа, че с този експеримент не целя да откажа никой от цигарите или наргилетата. Не искам да омаловажавам вредата нито на едното, нито от другото, а просто да разбия един мит, който витае в обществото. Виждате, че се ограничавам да правя изводи, защото смятам, че всеки трябва да ги направи сам за себе си.

В коментарите на първата статия (120), Денис Моллов даде едно много интересно предложение за палене на въглени с микровълнова печка (тук). Макар, че имаше логика, не исках да рискувам с моята микровълнова и го приканих да направи видео демонстрация. Снощи ми я прати и явно наистина работи. Ето клипът му в Youtube:

Ето и страницата в YouTube.

Хвала на таквизи изобретатели.

Затова реших да направя нещо по-добро, което може би ще отговори по-точно на въпросите след първата статия. Направих 4 клипа за това как се почиства наргилето отгоре до долу, как се пълни вода и как се пълни главата с тютюн. Ето ги всичките четири клипа:

Може да ги видите във Vbox7 и в Youtube.

Надявам се това да помогне повече. Ако имате още въпроси, погледнете дискусията от предишната статия. Ако няма отговор там, ще се радвам да отговоря или да направя още един клип.

Препоръчвам ви да погледнете и това списание за наргилета (на английски). Има доста полезни съвети и интересни факти.

Поради многото въпроси, добавям и клип как се пали въглените:

Пушил съм наргилета по кафенета и барове и на много места го правят доста зле. Може би опира до вкуса на човека, но са ми казвали някой неща, които трябва да се спазват. Всъщност повечето съвети ми ги е дал Ахмед – един приятел от Ливан. Както казва той – ако искате да ви се направи едно истински добро наргиле – дайте го на арабин. А тези хора им е в кръвта и го правят добре дори и да не пушат по принцип. Та ето какво знам по въпроса:

Хубаво е да се почиства наргилето често. Не, че аз го правя но, на всеки 2-3 пъти е достатъчно. Непременно се сменя водата и се измива главата. Вътре в бутилката понякога се образуват наслоявания, когато се пуши и се остави за дълго време, но с четка за миене на нормални бутилки се махат лесно. Металната тръба също трябва да се почиства, защото вътре се полепват сажди и се скапва вкуса. Това обаче е трудно да се направи. Продават специални тънки и дълги четки, но може да вземете нещо тънко и да увиете памук около него – по-трудно става, но е по-евтино. Маркуча, от друга страна, трябва да се почиства преди всяко пушене, защото в него полепват много сажди. Не мийте (както направих аз веднъж), защото е направен от плат или хартия и се скапва. Духайте известно време през него и го разтърсвайте докато не излизат повече сажди. Само внимавайте къде го почиствайте, защото аз веднъж си направих пода черен със сажди – като видите такава картинка се разбира защо трябва да се чисти.

По принцип в бутилката може да сложите най-обикновена вода. Ако искате да допълните вкуса обаче, може да сложите всякакви сокове или да нарежете някакви сочни плодове, примерно лимон или ягоди. Ако сложите лед, вкуса става по-лек и при повече пушек. Чувал съм, че в Търция слагали мляко и ставал по мек аромата, а пък в Ливан слагали алкохол и предполагаемо те е удряло в главата, но се съм пробвал нито едното. Каквото и да сложите, гледайте да не препълвате бутилката, защото пушенето става по-тежко и се губи ефекта. Ако сложите пък малко, пушека не се филтрира като хората. За мен 1-2 пръста вода над долната част на металната тръба са достатъчни.

Тютюнът трябва да е сочен. За целта трябва да се държи винаги добре увит. Аз дори го слагам в ония кутии, които се затварят вакумно и го слагам в хладилника. Ако тютюна изсъхне, вече не се топи толкова добре, вкуса го няма, а и вредните вещества се увеличават, защото по-сухите му части започват да тлеят. Ако пък сте взели по-голяма разфасовка, продават нещо подобно на сироп, с който може да се попие тютюна преди да се пуши. Не съм го използвал, но знам, че всеки сироп си пасва с определен вид тютюн, така че трябва да се пита в магазина.

Когато слагате тютюна в главата, не го тъпчете трябва да се слага леко без да се натиска. Така се оставя пролуки вътре в него, през който да горещия въздух и да гори равномерно. В противен случай се получават няколко неща: трудно се вдишва, защото главата е практически запушена; дима става много тежък и пропорционално вреден; горната част на тютюна изгаря бързо, а долната не може и в един момент започвате да дишате сажди. Да не говорим, че така се хаби безсмислено много повече тютюн. Чувал съм, че някой точно така го харесвали, може би защото не знаят как се прави.

Намират се метални пластини с малки дупки, които могат да се сложат отгоре главата и върху тях въглена. Удобното при тях е, че няма нужда да се слага фолио всеки път и да се дупчи. Ако нямате обаче, трябва да сложите алуминиево фолио. Хубаво е да е добре опънато и да има много и малки дупки – малки за да не гори бързо, а много за да влиза достатъчно въздух и да не е тежко поемането. Аз използвам върха на малък нож.

Главата на наргилето, където се слага тютюна било по-добре да е керамична. Ахмед ми каза, че имало разлика в начина на горене, а от там и във вкуса. Аз не знам, защото съм пушил само от керамични, но знам че турските са направени от глина и се развалят по-бързо, защото скоро самата глина започва да рони.

Металната част на наргилето е по-добре да е от ламарина, а не от мед, защото ламарината се чисти по-лесно, а и медта придава малко тежък вкус. Медните естествено са по-евтини.

Планирам скоро да направя няколко клипа за да ви покажа как ги правя аз тези неща. Ще ги пусна във VBox7 и ще ги сложа тук.

[tags]наргиле, почистване, подготвяне, глава, тютюн, четка, метал, арабско[/tags]