Днес немският посланик в България Матиас Хьопфнер публикува писмо към редакторите на в. Монитор. В него той остро критикува цензурирането на критиката му към свободата на медиите у нас. Казвам „цензуриране“, защото са премахнати цели пасажи в крайния текст и смисълът на отговорите е бил променен. Още повече, че от Монитор са съгласували с посолството версия на статията различаваща се с публикуваната във вестника. По думите на посланика:

Имам разбиране, че поради ограниченото място някои въпроси от интервюто е трябвало да отпаднат. Версията, в която в края на краищата интервюто бе поместено, не бе обаче съгласувана в тази форма, и представлява смислово изопачаване, което не мога да приема.

Нека да ви припомня само кой е собственик на Монитор – „Нова българска медийна група“ на Ирена Кръстева. Не се учудваме, че редакционната им политика – модерният темин за цензурата – включва избягване на темата за свобода на медиите. Всички призиви на международни и местни организации за прозрачност на собствеността, морална орговорност на материалите и плурализъм са насочени точно към медии като Монитор. Точно заради липсата на критичност, заради поръчковите статии и очевидната самоцензура България е толкова надолу в класацията за медийна свобода.

Не си мислете обаче, че немският посланник не е свикнал на такова „орязване“ и затова се възмущава публично. И в Германия държавата и местните правителства се радват на медиен комфорт. Редакцията на статиите обаче става съгласувано или журналистът губи тъй ценения достъп до политиците. Медиите знаят за какво трябва да говорят и гледат да предстаят „добрите новини“. Немците, които осъзнават, че не получават всички факти и критична гледна точка се бунтуват, но на повечето не им пука, защото е трудно да се мисли по сложните проблеми. Германия обаче е в топ 20 по медийна свобода, а ние сме на 78-мо. Разликата в плурализма и качеството на медиите е сериозна и това, че „и ония не са светци“ не е извинене.

Работа на посланниците е да критикуват и насочват местните политики спрямо интересите на собствените си държави. Това е целта на писмото – да даде пример за глупава цензура на една важна тема, защото Германия има интерес у нас медиите да са силни и свободни. Тук не говорим обаче за манипулация на общественото мнение – за това има нужда от умело изкривяване на фактите и изместване на диалога. В случая имаме просто нескопосано информационно затъмнение – избягва се темата на всяка цена сякаш това ще накара хората да не мислят за нея. Е, не се получава очевидно.

Към края на писмото си г-н Хьопфнер цитира Оруел: „Ако изобщо свободата означава нещо, то тя означава правото да кажеш на хората нещо, което те не искат да чуят.“ Свободни ли са медиите у нас да го направят? Какво не искаме да чуем?