В последните седмици бяха обновени доста показатели в статистиката. Тъй като има много начини да се съпоставят, разделих темата на няколко части. Първо, както винаги, описвам условностите в данните и какво няма да видим в тях. Второ показвам жилищата в строеж, с разрешение и пуснати в експлоатация за цялата страна, както и по брой стаи. След това разглеждам поотделно тези данни за областите София, Пловдив, Благоевград, Варна и Бургас. После сравнявам ключови параметри и аномалии между областите. Накрая правя съпоставям с демографските данни и динамиката на домакинствата.

Условности

НСИ събира информация за разрешенията за строеж, започнатите сгради и пуснатите в експлоатация от различни източници. Колкото и методологията да е описана ясно, има практически разминавания, с които всички ние сме наясно. Например, измерването на полезна и жилищна площ се разминава между инвеститори, както ясно се вижда от обявите и като гледате на място. Отделно има промяна на методологията и след 2018-та смятат в жилищната площ кухните над 4 кв.м.

Има доста сгради, които се използват и в тях живеят от години семейства, които не са пуснати в експлоатация. Отделно има немалко жилища, които са незаконно изградени и разширени. Има цели такива сгради и етажи. Те не влизат в тази статистика. Също така, във времето между разрешението и пускането в експлоатация сградите претърпяват промени – по-често съкращаване на паркоместа, но понякога и разделяне или сливане на жилища. Не на последно място, има доста сгради, които не се водят за жилищни, но всъщност са такива заради лобистки недъзи в ЗУТ и общите устройствени планове на големите ни градове. Това се вижда най-вече в данните за започнатите строежи.

Не на последно място, тук разглеждаме само жилищни сгради и жилищата в тях. В сградите им има офиси, студия и други, които бързо се обръщат в жилища, но официално не се водят за такива. Има го и обратното – жилища се превръщат в офиси. Има сгради, които се водят формално за хотели, но продават апартаментите в тях. Те отново не влизат в тази статистика. Доколкото повечето си представяме блокове и бетонни стени по булеварди, много от тези жилища са и къщи. Именно те заемат по-голямата част от сегмента с 4 и повече стаи.

Всичко това би могло да повлияе на данните подадени на НСИ. За съжаление, оказва се изключително трудно да научим колко сгради са на ниво акт 14, но не са пуснати в експлоатация. Това би ни дало представа за някои от тези недъзи. От години се опитвам да събера такава справка. Миналата седмица пуснат запитване до НАП, които би трябвало да имат такива данни, и се надявам да ми предоставят справка.

Разрешени, в строеж и готови

Информация за тези фази на строежите ни дава НСИ заедно с доста параметри по тях. Това ни позволява да разгледаме не само стряскащото число за миналата година, а как се развива през времето. Виждаме, че наистина почти 40 хиляди жилища са били пуснати в страната, но общо 225 хиляди са били разрешени за строеж в последните 5 години. За същия период 139 хиляди са започнали да се строят.

Всъщност, миналата година за пръв път от последните 20 броят на жилищата е надвишил броя на започнатите строежи. Това ни дава индикация, че има много незавършени такива, както и много, които се използват без акт 16. Има много обяснения защо именно през 2025-та има такъв голям натиск да се довършат и повечето не си противоречат. Няма да се впускам в тях сега.

Интересно наблюдение има когато разделим полезната площ на броя жилища в данните на НСИ. Противно на пазарните анализатори, че се търсят по-големи жилища и пазара се ориентира към такива, всъщност има отчетливо намаление в разрешителните и започнатите строежи с около 10%. Това обаче са декларираните данни от строителите и те твърдят, че строят жилища средно по 115 до 130 кв.м. Това четем и по обявите и красивите обещания на зелено. Реално когато влязат в експлоатация и полезната площ пада на 90 до 100 кв.м. От нея жилищната площ, т.е. без идеални части, е между 65 и 80 кв.м. Забелязва се, че в последните 3 години жилищната площ на готовите жилища всъщност намалява с над 20%

Погледнато по стаи виждаме, че има увеличение на жилищата с 6 и повече, но не много. Най-големият растеж е сред тези от 2 и 3 стаи. С изключение на 2024-та, има растеж и на едностайните. Това отново противоречи на тиражираните от представяни за експерти на имотния пазар, строители, анализатори и инфлуенсъри тези как се движи пазара и какво се търси най-много. Алтернативно обяснение, че инвеститорите просто не следват съветите на изброените и строят каквото им е удобно. Както вече писах, този пазар не е особено пазарен, особено що се отнася до определянето на цените.

Растежът през последната година обаче озадачава. Особено след спадът средно за странта през 2024-та. Това важи не само за София, но и за областите Пловдив, Бургас, Варна и … Благоевград. Броят жилища пуснати в експлоатация в София и Пловдив през 2025-та е бил два пъти и половина повече от предходната година. Във Варна – с 50% повече, а в Благоевград – 90% повече. В Бургас е около средното за страната – 21%, но там пикът беше 2023-та. 10 хиляди от това увеличение е само в София.

На следната графика се вижда по-ясно тази промяна. Растежа започва още 2019-та подхранван най-вече от строителството в София. Това не значи, че не са започнати строежи, за което ще стане дума по-късно, а че не са довършени и пуснати в експлоатация. Бургас, Варна и Пловдив са относително стабилни до 2022-ра. През 2024-та има привиден спад но той е заради намаление извън София.

Тази графика създава впечатлението, че в София и Пловдив бетонирането надлъж и нависоко преуспява. Гледайки готовите сгради това е така, но историите са доста различни. Затова е важно да вникнем в данните на отделните области, за да разберем какво се случва.

Тук е важно да се разбере, че разрешенията за строеж са често формалност. Понякога са на база дела където административните съдилища са отменили предходен отказ. По-често почвата е била утъпкана – в буквален и преносен смисъл – с промени на ПУП на парче, решения на общински съвети, спорни градоустройствени заповеди и едноименни поправки на закони в парламента. След това въпросът по принцип не е дали ще се застроява, а как и колко.

София

В София виждаме огромно увеличение на разрешенията за ползване. Една част са на малки сгради на общината, а големите сгради са от ДНСК. Справка в картата с документи от градоустройството на GovAlert показват 778 документа в тази категория от ДНСК и 1493 – от общината. Разбира се, не всички са жилищни сгради, каквито 2468 са пуснати в експлоатация миналата година. Това значи, че за поне 200 нямаме публична информация, вероятно защото документите не съдържат достатъчно ясна идентификация на имота или просто не са публикувани.

Виждаме обсъждания вече скок на готовите жилища. Вижда се и пикът е разрешенията за строеж между 2020 и 2023. От 2024-та нататък разрешенията за строеж падат наполовина. Аналогичен е спада и на новозапочналите строежи на сгради. Това включва както големи кули , така и отделни къщи или комплекси от такива. Графиката долу, както и останалите подобни, не отчита броя разрешения за строеж, а жилищата упоменати в тях.

Това ни дава индикация, че довършените сгради в последната година са разрешени и започнати в последните години. Предвид натрупаните разрешения и множеството течащи строежи не очаквам да намалее потокът от готови жилища в близките години. Ако се запази обаче спада на започнатите такива, след няколко години ще има спад и там.

Гледайки разпределението по стаи, виждаме с учудване колко малко са жилищата над 4 стаи в сравнение със средното за страната. Това е индикация за повече апартаменти в София, малко от които са многостайни. Залага се много повече на двустайните.

Гледайки по квадратура виждаме доближаване в последните години на това, което е разрешено и се строи и какво се декларира като площ на готовите жилища. В София се движат около 100 кв.м., но се вижда отчетливо намаление в последната година, вероятно заради строежа на повече двустайни апартаменти.

Ако искате да видите как ще изглеждат не само разрешените за строеж сгради, но и тези, които са в процес на одобрение или са планирани в бъдеще на база ОУП и стари ПУП-ове, погледнете 3D картата на потенциалното застрояване на София. Доколкото тук говорим за нови жилища, опитах се да направя анализ колко стари са се продали миналата година фокусирайки се най-вече върху панелките.

Пловдив

Картинката в Пловдив е доста различна. Отново виждаме скок в последната година и леко намаление в новите строежи. Виждаме обаче стремглав ръст в разрешенията за строеж, особено в мандата на сегашния кмет. Всъщност, миналата година при три пъти по-малко население в Пловдив е имало повече разрешени за строеж жилища от София – 12666 спрямо 12484. Това значи, че при липса на срив в имотния пазар в следващите 4-5 години в Пловдив в гарантирано строителство в пъти повече, отколкото виждаме в момента.

Като брой стаи не виждаме особено по-различна картинка от София. Забелязват се значително повече жилища с 6 и повече стаи. Големият брой двустайни жилища обаче следва същата логика на инвеститорите, а не купувачите.

Като квадратура се вижда аналогична крива на София, но през последните години – дори по-големи жилища. Готовите жилища между 2021 и 2024-та са били средно около 111 кв., макар само 86 от тях да са били реално жилищна площ.

Благоевград

В разрешенията за строеж на Благоевград и още няколко области има аномалия, за която ще стане дума след малко. Вижда се обаче, че разрешенията за строеж, започнатите сгради и готовите жилища вървят в синхрон и със стабилен строеж в последните години. Учуди ме колко много жилища са били пуснати в експлоатация миналата година на фона на малкото население на областта.

Като брой стаи виждаме изключително много едностайни. Вероятно това се дължи на самият град Благоевград, както и курортните селища, където има много жилища с цел отдаване под наем. Учудващо малко са жилищата с 4 и повече стаи, които ми говори, че се строят малко нови къщи.

За разлика от Пловдив и София тук площта на готовите жилища е доста под 100 кв. м. и под полученото разрешение. Виждаме също спад през последната година, но като цяло виждаме, че в последните 20 се строят по-малки жилища. Това е странно предвид, че земята далеч не е толкова скъпа, колкото в други градове.

Бургас

Виждаме аналогичен на Благоевград ръст на разрешенията и започнатите строежи, но спад в пуснатите в експлоатация жилища. Тук интересното е, че има много ниско ниво на строителство между 2010-та и 2022-ра спрямо населението. Също аналогично има аномалия в разрешенията за строеж преди 2008-ма.

От гледна точка на броят стаи, виждаме доста едностайни жилища през годините с пик през 2023-та. В последните две дори са по-малко спрямо предишни години. Доста малко многостайни апартаменти като дял от всички в сравнение с други области.

От гледна точка на жилищната площ виждаме относително постоянство в Бургас. Доста по-ниско е от Пловдив и дори Благоевград и след кратък скок на готовите жилища през 2021-ва се вижда отново спад. Предвид колко малко жилища са били пуснати на пазара тогава, възможно е да е имало един или няколко по-големи комплекса с големи жилища, които еднократно да са отместили статистиката. Съдейки по разрешенията и започнатото строителство, изглежда същите са били строени поне 4 години.

Варна

За разлика от Бургас, във Варна има значително по-голямо строителство и то постепенно расте в последните години. Разрешенията за строеж и започнатите сгради са се удвоили за последните 10 години. За разлика от други градове пуснатите в експлоатация жилища ги следват доста точно, което може да значи, че по-малко биват изоставяни или без акт 16.

За разлика от Бургас има доста по-малко едностайни апартаменти и повече многостайни с 4 и повече стаи. Това е странно предвид, че и двата града са курортни и би било логично да се търсят повече апартаменти за отдаване под наем.

Като квадратура отново средното ниво е стабилно и доста под това в други области аналогично на Бургас. Разликата е, че всъщност разрешенията и започнатото строителство е с тенденция надолу, което значи, че в блузките години ще виждаме все повече жилища с реална площ от по 60 кв. м. във Варна описвани в рекламите като 100 кв.

Сравнение

Ако сравним разпределението по стаи на жилищата довършени през 2025-а г. виждаме големи разлики. Взимам отново 5-те града с най-много жилища пуснати в експлоатация. Пловдив, Варна и София са доста близки, макар да се виждат повече многостайни в Пловдив и Варна – вероятно къщи. Благоевград има много едностайни, което говори за апартаменти под наем. Виждат се и доста повече многостайни като дял от други области, което вероятно пак са къщи по подобие на дялът в „други“. Бургас е някъде по средата между Варна и Благоевград.

От гледна точка на площта, виждаме намаление при Пловдив, Благоевград и София между 2023 и 2025-та и увеличение при Варна и Бургас. Това може да зависи от вида жилища и големи проекти за комплекси, които са били довършени в дадените години. Може и да показва тенденция в местните пазари.

Споменах аномалии в статистиката за някои области що се отнася до разрешителните за строеж. Тук виждаме разбивката по брой жилища и избрани области. Виждаме колко много има в Бургас през 2006 до 2008-ма също както във Варна и Благоевград. Аналогичен сигнал виждаме в останалата част от страната, макар и не толкова драматично. Интересно е, че специално 2007-ма в Добрич е имало повече разрешения за строеж като брой жилища, отколкото следващите 18 години. Единствено Пловдив изглежда като изключение от областите по този показател.

Пазар за жилища или криптобетон

Споделял съм доста мнението си, че голяма част от строителството е това, което аз наричам „криптобетон“, т.е. спекулативен инструмент, а не материална собственост, която се използва по предназначение. Доколкото дигиталните инструменти като криптовалута и NFT-та нямат материално изражение, а апартаменти, офиси и прочие имоти могат да бъдат използвани теоретично в някакъв момент, важно е да разберем какво точно се крие в тази дума „теоретично“.

Отново данните на НСИ показват, че броят на домакинствата е намалял с 139 хиляди между двете преброявания през 2011 и 2021 г. Това е около 4.6% по-малко. Тук е важно да се разбере, че намалението на населението не се отразява пряко на броя домакинства. Възможно е при намаляващо население да има повече домакинства, какъвто е случая между преброяванията през 2001-ва и 2011-та, когато са отбелязани 83700 повече домакинства, но при 552 хиляди по-малко население. Причината за това е, че домакинствата стават по-малки – повече хора живеят отделно от родителите си, имат по-малко деца или живеят сами.

При 139 хиляди по-малко домакинства виждаме 208 хиляди жилища получили разрешение за строеж в периода между двете преброявания – 2012 и 2021 г. Също така за този период е започнал строежа на 135 хиляди жилища. 104 хиляди са били пуснати в експлоатация. Тези числа не бива да се събират, защото доста сгради са получили разрешение за строеж и са били довършени в рамките на тези 10 години.

По-интересно е обаче да се види разбивка по райони, защото демографската картина е различна. София е станала емблематична с масовото си застрояване. Данните от преброяванията дават аргумент защо пазарът би търсил повече жилища – домакинствата са се увеличили с почти 42 хиляди за 10 години. Това би означавало значително търсене на имоти. За същия период обаче 49 хиляди жилища са започнали строеж. В последните 4 години след преброяването още 39 хиляди жилища са също в строеж. Общо от 2012-та насам близо 149 хиляди жилища са получили разрешение за строеж, което е над два пъти и половина повече от най-оптимистичните прогнози за увеличението на домакинствата.

В Пловдив също има увеличение с 2841 домакинства между преброяванията, но за същия период са били започнати над 14 хиляди жилища. В последните 4 години – още 16 хиляди. Разрешенията за строеж от 2012-та насам са за 77 хиляди жилища. Това значи почти 20 пъти най-оптимистичните прогнози за увеличение на домакинствата.

В Бургас и Варна имаме леко намаление – съответно с 1230 и 221 домакинства. Въпреки това за тези 10 години е започнат строеж съответно на нови 21 и 26 хиляди жилища и още 16 и 18 хиляди отгоре в следващите 4. Разрешенията за строеж в последните 14 г. са за 40 хиляди жилища в Бургас и 51 хиляди във Варна при намаляващ брой домакинства. Предвид, че говорим за областите като цяло, там може да се спори, че става дума за ваканционни къщи и апартаменти. Предвид броя им и динамиката на населението обаче, неизменно повечето ще са с инвестиционна цел.

В Благоевград има намаление от близо 5000 домакинства, което е свиване с 4%. Въпреки това е започнал строеж на 4800 жилища между 2012 и 2021-ва и още 5000 след това. Общо 88 хиляди жилища са били разрешени за строеж в последните 14 г. Доколкото тук може отново да говорим за търсене на ваканционна къща и апартамент, особено около района на Банко и Гоце Делчев, все пак говорим за разлика от над 16 хиляди жилища между започнатите такива и очакваното намаление на домакинствата за този период.

Останалите области в България не ги виждате на графиката, тъй като там намалението е най-драматично. Виждаме 177 хиляди домакинства по-малко извън изброените горе между преброяванията. В същото време има 38 хиляди повече построени жилища за същия период и още 28 хиляди – след това. Разрешенията за строеж след 2011-та са 88 хиляди въпреки рязко намаляващия брой домакинства.

Горната снимка обиколи мрежата в петък, когато Eurostat обнови данните си за раждаемостта в Европа. Тя беше посрещната с разнопосочни реакции, но най-честата беше радост, че сме на първо място в България по брой деца на жена в детеродна възраст – 1.81. Доколкото това изглежда е вярно, има няколко важни подробности, които бяха пропуснати по веригата.

Първо, препоръчвам да прегледате статията ми обясняваща подробно каква е разликата между плодовитост и раждаемост и защо всъщност е нямало скок в първото преди три години. В графиката илюстрирам как и защо коригирам населението след последните две преброявания и как това се отразява на този индекс.

Имаше критика към преизчисляването на коефициента в същата статия, която пуснах през август 2024-та. От дискусиите се виждаше, че причината е предимно това, че показваше практически застой в последните седем години и неизбежните изводи за промяната на условията на живот в годините преди 2018-та и влиянието им за решенията на двойките. Данните публикувани на 7-ми март 2025-та от Евростат обаче съвпадат почти идеално с моите корекции. Голямата разлика е през 2012-та, когато те взимат числото на НСИ като базова точка, а аз го преизчислявам. Отклонението в другите години е под 0.7% и се дължи на това, че аз имам данни за ражданията само по възрастови групи, а не по отделни възрасти на майките. Все пак са доста точки и потвърждават моите изводи шест месеца по рано.

Много по-важно в случая обаче е, че макар да виждаме добри сигнали, трябва да ги поставим в контекст. Макар да имаме тази година най-висок показател в Европа, плодовитостта има значение единствено ако се разглежда в продължителен период от време, защото тогава проличават истинският ефект върху населението и обществото. Краткосрочен скок или спад носи само шумни заглавия, но само толкова. Притеснителен е застоя в последните години, макар по-долу ще покажа, че на фона на Европа може и да е добра новина. Въпреки това фактът, че е под 2.1 остава проблем. Зад това число има много детайли и съм ги обсъждал често. Най-важното е, че се използва премного за консервативана пропаганда целяща намаляване правата на жените без обаче да показват особено разбиране или работещи решения. Също така, плодовитостта е само един от многото параметри на демографията, не съществува в изолация и свеждането му до едно число, макар удобно, скрива много важни детайли като възрастовото разпределение на майките, еднократни ефекти, здравеопазване, реална смъртност на жени и новородени и прочие.

Забелязва се също разминаване с данните за други държави като Турция с официалните такива за 2023-та. Това може да се обясни с преизчислението, което правят за всички на база оценките за населението и дали имат достъп до окончателни данни. Всъщност, имаше разминаване и с данните на НСИ. Ще забележите че в статията ми от август миналата година за 2023-та съм посочил плодовитостта от НСИ да е 1.79. Тъй като пазя всичко, което свалям като данни, виждам, че това е показвал порталът Инфостат, когато свалих справката на 29-ти април 2024. Днес числото е коригирано на 1.81, което съвпада точно с моята оценка и тази на Евростат.

Предупрежавам, че трябва да се много внимателни когато сравняваме показатели между държави, особено такива зависещи от възрастовата структура на населението като смъртност, рак или заболевамост. В случая тези стойности могат да се сравняват като имаме едно наум, че има голяма вариация в средната възраст на раждане и разпределението по възрасти. Затова нека направим няколко сравнения.

Първо тук виждате коефициентът на плодовитост на България от 1960 до 2023-та по данни и оценки на Евростат. След резкия спад през 90-те виждаме бързо покачване. Вижда се спирането на растежа в последните седем години. На практика през 2018-та сме стигнали нивото, което е имала България преди голямата миграция от една трета от младото тогава поколение. След това обаче България на практика е спряла в демографското си развитие по този показател.

В следващите две графики ще видите сравнение за същия период между за България и няколко други европейски държави. Вижда се, че след възстановяването от кризата през 90-те сме задминали Германия преди 20 години. Повишението при тях в последните 10 години се дължи изцяло на външна миграция. В последните няколко години сме задминали дори шампионите демографски – Ирландия и Франция. Франция е интересен случай, защото има ниска раждаемост в последните 200 години и често се използва като ранен пре-индустриален пример за изследване на демографски преход. Ирландия пък показва много висока плодовитост през 60-те, но аналогичен на нас спад след това, но траещ 25 години вместо 10 и по други причини.

Тук виждаме сравнение със съседите ни. Демографския преход при всички съвпада с икономически крах и напускане на сериозна част от младите. Виждаме, че при Гърция в започнал 10 години по-рано и все още остава доста нисък. Плодовитостта в България и Румъния върви практически в унисон до пандемията, което може да даде индикации, че се диктува основно от външни фактори и общи черти и промени на ситуацията в двете държави. След пандемията обаче виждаме сериозен спад в Румъния, както и в Гърция, докато в България нещата остават непроменени.

За пълните данни препоръчвам да погледнете статията на Евростат и таблицата им, както и таблицата в Инфостат на НСИ, а тук ще намерите последните справки, карта и методологията им

В следващите дни ще срещнете едно число често из медиите – 48754. Толкова раждания е имало в България през 2024-та г. поне според сайта clinica.bg. С това число има много проблеми, но се цитира редовно по това време в последните години заради острата липса на други данни – също толкова грешни или изцяло подправени, но подходящи за генериране на сензация.

Писал съм много по темата в последните 15 години и накрая ще сложа изчерпателен списък с текстовете ми разглеждащи различни аспекти на данните за раждаемостта, както и хронологията на проблемите със съобщаването им. Тук ще се опитам сравнително кратко да обясня защо горното число е грешно, от къде е взето и защо спрях отдавна да следя данните, които въпросния сайт съобщава.

Още на 3-ти януари предупредих в социалките, че това число ще излезе около тази дата. Дадох за пример разминаването миналата година с няколко хиляди деца на тогавашното число изнесено от clinica.bg и данните на НСИ. Проблемът на данните им е първо източникът, второ времето на справката и трето какво всъщност показва и какви твърдения правят с него.

Първо, те твърдят, че се базира на данните на НЗОК за заплатени раждания в страната. Таблицата, която показват, дава разбивка за брой секцио, недоносени, усложнения и прочие. Тази справка не е от НЗОК, а по-специално от регистъра за ражданията. Това е един злополучен регистър, за който ще четете доста в списъка със статии долу, но за сега трябва да знаете, че болниците следва да подават данни за всяко раждане и детайлите по него отделно от клиничните пътеки. Знам, че са взели данните от там, защото през 2018-та получих идентична разбивка по болници и публикувах статистика от нея. Колкото и да беше интересна, заради описаните по-долу проблеми с качеството на данните спрях да я следя, защото се обезсмисля.

Макар болниците да имат задължение до три дни да публикуват данни за ражданията, много малко го правят. Някои въвеждат със забавяне от 3 до 6 месеца, някои не въвеждат правилно. Контрол и санкции до сега не е известно да е упражняван. Това значи, че данните за някои раждания през 2024-та може да се въведат чак април или май. Това установих след няколко години автоматично следене и анализ на публичната част от регистъра. След анализа ми и предупрежденията, че се използва само за фалшиви новини, въпросната публична част беше спряна. Частта за болниците и задължението им обаче остана. Няма индикации за промяна в липсата на контрол над качеството, което ги прави също толкова ненадеждни сега, колкото бяха преди десет години. Това важи и за разбивката по усложнения и начин на израждане.

Друго сведение, че не са използвали данните на НЗОК за плащания, а регистъра за ражданията е разминаването им с данните на НЦОЗА. Критика към техните данни имам премного и отново ще я намерите в списъка долу. Те също публикуват данни за раждаемостта и използват плащанията на НЗОК по пътеки за източник, но гледат не ражданията, а брой родени. Числото се разминава, но с около 2000 на година – толкова са многоплодните раждания. Дори така не може да се обясни разликата в числата им – за 2023-та НЦОЗА съобщава с доклад на 1-ви февруари, че е имало 49795 живородени, а clinica на 14-ти февруари – за 49610 раждания. Разлика от 185 деца. За 2024-та НЦОЗА казва на 4-ти февруари, че са 49556 живородените, а clinica – на 11-ти февруари, че ражданията са 48754. Разлика от 802. Впрочем, според НСИ за 2023-та ражданията са били 57478 или 7868 повече, т.е. грешка от 13.7%.

Тук идваме към втория проблем – кога са взели данните. Твърдят, че източникът им е един и същ – НЗОК, но справките им са с около 10 дни разлика. Разминаването не би трябвало да има значение, тъй като 2024-та е привършила отдавна, но видимо значение има. Реалният източник е различен и през времето изникват нови записи. Интересно тук е също как въобще са взели данните от регистъра на ражданията. Както споменах, публичната част е спряна, а справките по болници никога не е била част от нея. През 2018-та получих справката от човек работещ в министерството със служебен достъп. После същата справка ми беше отказана по ЗДОИ, но точно тогава нямах време и нерви да ги съдя. Обсъжданият сайт е свързан с бивши служители на министерството, които обаче отдавна не са част от системата. Изниква въпросът дали все още нямат случайно служебен достъп до ресурси, до които не би трябвало да имат. Ако пък са искали справката по ЗДОИ, защо те я получават, а на други се отказва.

Третият проблем е какво твърдят и какво намекват в текста си. Изрично посочват, че числата не включват раждания непокрити от НЗОК „с страната или извън нея“, навярно в отговор на критиката, че изкарват крайно занижени данни спрямо тези на НСИ. С това обаче намекват, че в официалните данни се включват родените в чужбина българчета. Това категорично не е вярно. Първо, методологията на НСИ показва, че те броят по подадени от съобщения за раждане, също както всички актове за гражданско състояние. Такива се издават само на родени на територията на страната. На родените в чужбина се вади ЕГН директно в ГРАО с молба и чуждестранен акт за раждане голяма част от тях се регистрират месеци и години след раждането по различни причини.

По случайност получих справка за родените в чужбина и получили българско ЕГН именно на 11-ти февруари, когато излезе и статията на clinica.bg. Ще пусна отделна статия с подробна информация за последните 35 години, но накратко – за българчетата родени в чужбина, на които родителите им са извадили български паспорт скоро след раждане през 2024-та (т.е. подали молба до края на януари 2025-та) са 8029. Тези родени през 2023-та вече са 15031, защото родителите им са имало повече време да се приберат и извадят паспорт. През последните години общия брой се върти около 20 хиляди деца родени зад граница. Така сметката видимо не излиза, а методологията и отговорите на НСИ оборват намеците на clinica.bg.

Обяснението не се получи кратко, а не съм засегнал доста аспекти от темата. Стигнахте до тук, така че може да ви е интересно да прочетете и за тях. Вярвам, че търпеливо ще изчакате и окончателните данни на НСИ през април, когато отново ще си говорим по темата. Пускам списък със статиите ми до тук, но вместо заглавията им слагам отговор на какъв въпрос отговарят. Не са в някакъв определен ред:

1. Има ли наистина скок в раждаемостта след пандемията?
2. Какво казват данните за ражданията по болници през 2018-та?
3. Отговор на твърденията на Костадинов, че се крият данните за ражданията след като регистърът спря
4. Регистърът на ражданията спря да работи през 2018-та – как тръгна отново и какво научих?
5. Как журналистите използваха регистъра за фалшиви новини?
6. Първи анализ на регистъра през 2016-та и как не се изражда през почивните дни
7. Какви бяха проблемите със свалянето на данни от регистъра?
8. Колко българчета са водени в чужбина между 1990 и 2019?
9. Карта на българчетата родени в чужбина между 2005 и 2015
10. Дилемата на журналистите за нов източник на бързо число за ражданията след спиране на регистъра
11. Анализ за проблемите на регистъра на ражданията и сравнение с падналия Търговски регистър
12. Още примери за фалшиви новини покрай ражданията
13. Подробен анализ на забавеното въвеждане на данни в регистъра на ражданията и защо е ненадежден за анализи
14. Колко са непълнолетните родилки всъщност?
15. На каква възраст раждат жените и вярно ли е, че раждат по-малко от майките си? от 2015
16. На каква възраст раждат жените у нас? – обновена от 2021-ва
17. Знаем ли колко са абортите в България и какво ни казват единствените налични числа?
18. Другият проблемен регистър на НЗОК – този на бившия фонд за лечение на деца и как показа колко зле се справя касата
19. Защо не може да се разчита на справките на НЦОЗА?
20. Справка за мъртвородените в Сливен след нашумял случай там и последвалите спекулации
21. Белег за сериозно намаление на абортите дори взимайки предвид всички други фактори
22. Как беше затрит раковия регистър и до какво доведе това?
23. Защо трябва се съмняване в сензационни данни и изследвания?
24. Защо твърденията за рекордно ниска раждаемост са изопачени и често неверни?
25. Защо сравнението на смъртността по държави и спрямо предишни години е грешно?
26. Различни аспекти от динамиката на раждаемостта от 1968-ма до 2015-та
27. Защо е измислица, че в чужбина работят повече българи, отколкото в страната и как повярвахме на това?

По традиция това пак свърши с 30-тина свалени таблици и затъване в заешка дупка на моделите ми. Ще пусна данните от тях скоро.

Междувременно, ето нещо бързо, което бях започнал в края на миналата година, но реших да изчакам официалните данни на НСИ за ревизията на населението. По някое време след всяко преброяване, те пускат таблица, с корекция на преценката си за населението. През времето неизменно се натрупва грешка и тя се наблюдава във всички държави. Бях направил своя корекция и макар да смятам тяхната за твърде изкривена, следва да използвам нея. Та вкарах в модела си техните данни и преизчислих тоталния коефициент на плодовитост, сравних го с официалния и получих следната графика.

Както виждаме тук? Тоталният коефициент на плодовитост най-общо може да се определи като колко деца биха имали жените в рамките на живота си, ако имаха възможностите, здравето и избора на онези родили в рамките на дадена календарна година. В изчисляването му влиза броят родени деца по възраст на майката и колко жени има в тази група. Методологията ще откриете тук. Консенсусът е, че при ниската детска смъртност в наши дни е достатъчен коефициент от 2.1 за да се запази размерът на едно население. В действителност има и други фактори, но дългосрочно този е най-важният.

След 2021-ва попаднахме на няколко изказвания и заглавия, които отбелязваха рекордната раждаемост в страната. Тогава многократно обяснявах, че това е заради по-реалистичната представа за броя жени, които са в детеродна възраст. Преди това е бил нисък, защото сме смятали, че има повече жени във всяка възрастова група. С корекцията се вижда, че растежът на плодовитостта е растял равномерно.

Трябва да знаете, че въпреки, че НСИ публикува ревизия на данните си, те не ги прилагат в официалните таблици за населението. От там следва, че не ревизират индекси като този за смъртността, раждаемостта и прочие. За това има причини, но прави сравнението по-трудно. Затова и създадох свой модел да правят такива преценки, включително как ще се развива населението на база родените сега деца. Впрочем – забелязва се увеличение на момичетата влизащи в детеродна възраст.

Има два проблема с моето преизчисление на този коефициент. Когато го приложа с оригиналните, неревизирани данни за населението не получавам същия тотален коефициент на плодовитост както НСИ. Причината е, че имам достъп само до 5-годишни групи за население и възраст на раждалите майки. Вариацията между тези възрасти води до грешка в изчисленията и от средно 0.54% (медиана 0.44%, мин. 0.13%, макс 1.19%) за последните 14 години.

Вторият проблем, който виждам, е че ревизията на населението представена от НСИ има твърде силен скок веднага след преброяването през 2011-та и почти никаква промяна във времената на пандемията, когато смъртността скочи драстично, макар и предимно сред по-възрастните. Това ми се струва крайно странно, но предполагам, че имат причини за това, за които ще ги питам. Долу виждате разликата в червено. Вертикалната скала показва средният брой жени във всяка от възрастовите групи включени в детеродна възраст.

Ефектът от този рязък спад в оценката за населението през 2012-та се отразява и на привидната привиден скок в раждаемостта тогава. Аналогично забавянето на спадът в населението след 2020-та създава впечатление, че има застой в раждаемостта. Една причина за това може да бъде, че имаше увеличение на връщащите се в България наши сънародници, често вече с деца. Пример за това съм аз самият.

Повече по темата може да прочетете в анализа, който направих преди почти 10 години с данните за раждаемостта между 1968-ма и 2014-та. Обнових ги в края на 2021-ва с данните до преброяването, но там не съм включил ревизията, за която говоря тук. Ще ги обновя с тях и данните за следващите няколко години в близките седмици.

Разбира се, има и много неразбиране на материята, което видяхме излязло на ярък гръмогласен парад през последните месеци. То включва теми като емиграция, раждаемост, смъртност и особено влиянието на сексуалното здраве, образование и абортите.

Затова надали може да се учудим на апокалиптичните сензационни заглавия. Това, което не видяхме обаче, са гръмките заглавия след като миналата седмица НСИ пусна данните за етническото разпределение от преброяването през 2021-ва. Вместо това се потвърди наблюдение базирано на данните от определени райони, което повтарям от години

С години се спекулираше много, включително колко коректен е въпроса и дори дали трябва да се позволява на хората да посочват какви са етнически – някои настояваха, че преброителите трябва да ги преценяват на око на какви им изглеждат с аргумента „ма то си е ясно“. Обсъждал съм нашироко в коментари тук абсурдността на тези и други твърдения. Трудно се говори по темата без да се зачекнат тезите така любими на по-крайно националистически настроените, но сериозно исторически необвързани наши сънародници. Затова искам да ви кажа, защо тези данни са всъщност също толкова тревожни, колкото и голяма част от резултатите от преброяването.

Това, което видяхме и което медиите единодушно решиха, че не си струва, защото не е скандална сензация, е че всъщност двете най-големи малцинствени групи в България намаляват. Наистина, цялото население намалява, но при етническите турци и роми това е много по-силно изразено. Докато при етническите българи намалението е – 9.6%, при определилите за етнически турци то е 13.6%, а при ромите е почти двойно – 18%. Така апокалиптичните прогнози през годините за „претопяване“ всъщност е с обратен знак – делът на ромското население е паднал с 8.5%, а на етническите българи се е увеличил.

Именно това обяснявам от години и срещам почти винаги насмешка – че емиграцията особено сред ромското население е значително по-голяма. Причините са както икономически, така социални, дискриминационни и дори корекционни. Немалко градове и села в страната ефективно са под контрола на местни феодали защитавани от прокуратура и политически сделки. Това важи с особена сила в Родопите. Сегрегацията и сериозната дискриминация на ромите специално пък създава реални пречки да се реализират. Това, както и особено силно изразената бедност в някои региони прави емиграцията единствен избор.

Докато един или повече от тези аргументи важи за повечето български граждани, вече имаме ясни данни доказващи нещо наблюдавано отдавна. Може би най-добре беше илюстрирано от човек, който срещнах докато бях доброволец при изборната секция във Франкфурт преди години. Заговорихме се докато чакаме за трудностите в Германия и отношението към чужденците като цяло. Беше от ромски произход и е работел като строител в България. Сподели, че „и в България се отнасят с мен като циганин, и в Германия се отнасят с мен като с циганин, но ми дават поне шанс да работя нещо смислено“. Към онзи момент имаше строителна фирма, осигуряваше хляб на 10 семейства и си плащаше данъците в Германия.

Примерите са най-шарени, също както емиграцията ни. Нагледал съм се на премного, но предпочитам да говоря за този феномен с данни. Факт е, че както при бежанците, пропускаме голям шанс да приобщим и да работим с всякакви общности и култури. Всичко това е заради някаква дълбока озлобеност и криворазбран модел за хомогенност, който не е съществувал до преди 3 поколения.

Затова нека не говорим по темата демография с емоции и усещания на база кой какво видял в коридор на болница или по някоя улица, а разбиране, че светът е доста по-сложен и шарен. Също и че сами си го причиняваме всичко това и не ни помага никак.

От днес започва преброяването през интернет и ще продължи до 17-ти септември. След това преброители ще обикалят всяко жилище и адрес, за да преброяват лично всички. Ако сте сте преброили електронно, достатъчно е да им дадете кода, който ще получите по мейл. Това освен, че пести време, ще намали и контактът, което е важно в сегашните условия.

Преброяването става на тази страница. Регистрирате се с мейл, ЕГН и лична карта. Мейлът за потвърждаване на регистрацията може да се забави няколко минути, също както и този с кода накрая. Важно е в преброителната карта да въведете адреса, в който действително живеете, а не там, където сте регистрирани. Ако адресът не може да бъде намерен автоматично – например, ако сте въвели на ръка описание – ще излезе карта, на която на ръка ще трябва да поставите отметка къде се намира. Това няма да е толкова лесно за някои, но за съжаление е бил единственото решение в редките случаи, които не адресите не съвпадат с регистърите. Също така да преброите само хората, които наистина живеят там – не близки, които обичайно живеят в чужбина или в друго жилище. Българите живеещи постоянно в чужбина следва да се преброят там. Всички европейски държави, както и доста други по света имат преброяване тази или следващата година. Според чл. 39 до 41 от Закона за преброяването всички данни събрани от тази анкетна карта или по друг начин за целите на преброяването са статистическа тайна, не могат да се използват за друго, няма да бъдат предоставяни на други органи и не могат да се използват като доказателства пред изпълнителната или съдебната власт.

Съветът ми е да проверявате внимателно данните въведени на всяка страница. Има възможност да се връщате и поправяте, но само преди да сте натиснали „Запазване“ на последната страница. За сметка на това доста от информацията се добавя автоматично – например дата на раждане или родствените връзки. Нещо, което може да затрудни някои, е квадратурата на жилището и конкретно на стаите, които се използват за живеене. Това са всички без килер, коридор, офис и прочие. При точката какво се отоплява, може да въведете максимално число обитаемите стаи плюс кухнята, ако е отделна стая. Не забравяйте да си копирате и номера, който ще ви излезе накрая. Би трябвало да го получите по мейл, а може да влезете в портала и да го откриете в профила си – натискате на човечето горе вдясно и после „Профил“.

В рамките на предборяването ще допитване търсещо отговор на това както ни кара да останем или да напуснем България, както и дали, колко и кога искаме деца. То ще се проведе сред 44000 случайно избрани адреса и цели да даде представа какви са настроенията в страната.

Преброяването като цяло е изключително важно за редица аспекти от живота ни. Основа е на неща като планирането на бюджета, изследвания влияещи на инвестиции и изборния процес. Възможно е дори да доведе до преразпределение на мандатите в парламента. Най-вече обаче ни дава представа какво е положението в страната и помага да оборим заблуди. Преди 10 години показах графики за етническия състав на населението на база предишното преброяване. Данните от преброяването са в основата на анализите ми за раждаемостта от последните 50 години, детските надбавки и бедността и смъртността и как я сравняваме през годините. Помогна и при показване на данните за българчетата родени в чужбина.

Редовно има критики за това как се провежда преброяването, как се следи населението и дали въобще числата отговарят на истината. При последното преброяване наистина имаше корекция надолу в населението и тя беше с 1.82%. Това е в рамките на статистическата грешка и близко до корекцията, която се наблюдава в Германия, например, при тяхното преброяване. Описал съм вече проблемите на немците с броенето на диаспората ни. Особена критика имаше също към въпросите за самоопределянето – че всеки можел да пише каквото си иска. Това всъщност е идеята на „самоопределяне“. Не може преброителите да вървят по къщите и да пришиват етнос и определения на хората пред тях.

Заради пандемията, по-широкото навлизане на интернет услугите у нас и информационната кампания на НСИ се очаква този път значително повече хора да се преброят през интернет. Ще значителен успех и показателно за интернет грамотността ни, ако успеем да минем 70%. Преди 10 години над 40% от населението беше преброено така. Доста обаче се съмняват в това. Ако имате възможност, може да помогнете и на близките си да се преброят, за да им спестите време и излишен контакт с преброителите.

Допълнение – 7 септември 10:00

За съжаление, се забелязва, че сайтът им се претоварва сутрин и вечер покрай рекламните кампании течащи по медиите. Имайте търпение, тъй като някои проверки и записи отнемат известно време.

Това, което може да очакваме в следващите дни е отново същата сензационност поднесена в мазен вестник и с ехидна усмивка на чичка от пазара, който определено не иска да задаваме въпроси защо вестникът е мазен и най-вече откъде е извадил това, което ни подава в него. Водещите ще канят знайни и незнайни експерти и също няма да поставят под съмнение нито мазния вестник, нито твърденията на гостите си. Поне стига да са достатъчно сензационни и жлъчни.

Разбира се, ще чуем неща като „българите сме на изчезване“ или че сме сред първите места по смъртност. Неизменно ще чуем и за регистъра за ражданията – този любим източник за фалшиви новини за родните журналисти. Тази година той предоставя още по-пикантни детайли. Ако сравните в него ражданията през първите три месеца от годината, както неизменно журналистите ще искат да „украсят“ данните на НСИ, ще забележите, че за 2017-ва са 14019, а през 2018-та – 10841. Тоест цели 3170 раждания по-малко или привидно намаление с 22.7%. Крайно изкушителна възможност за сензация, на която несъмнено доста ще се отдадат.

Истината обаче е отново в нещо, за което предупреждавам от години – регистърът е безполезен. През декември писах за големите забавяния и пропуски във въвеждането на данните. Различни лица в Министерството на здравеопазването признаха, че на практика липсва контрол над качеството на данните и не се налагат санкции над нарушаващите заповедта болници. Когато през януари сървърът на регистъра падна, отне три седмици да го възстановят. Причината далеч не беше това, че отделните служители не си вършат работата, а че организацията идваща от ниво заместник министри и предвидена в нормативната уредба е толкова сбъркана, че практически никой не отговоря да се следи изцяло правилната работа на регистъра. Наскоро разбрах, че донякъде това, че съм въртял телефони из дирекции в министерството всъщност е ускорило възстановяването на сървъра.

Резултатът от този проблем е, че имаше сериозно забавяне във въвеждането, което все още не е наваксано. Съществува допълнителен проблем със системата и сертификатите, които се използват от отговорни лица в болниците, за да въвеждат данните. Както изглежда, някои от тях все още нямат достъп до системата или просто са решили да не въвеждат повече. Резултатът е, че и без това забавените и неточни данни сега са с още почти 1/4 по-малко верни.

Както споделих преди, намерих начин да следя автоматично какво се въвежда в регистъра всеки ден. Накратко казано – ако на 7-ми януари се родят 20 деца в област Пловдив, мога да проследя кога са въведени в системата. Например 10 на третия ден, още 3 след седмица и останалите – в различни дни през следващия месец. На тази графика съм показал с какво забавяне са въвеждани данните по седмици. Не кога са се родили децата, а с колко средно са се забавяли болниците, когато са въвеждали в регистъра. Вижда се дупката през трите седмици, когато сървърът е бил паднал. Вижда се и пикът след това на забавените въвеждания.

Според изискването, данните следва да се добавят до 3 дни след раждането – маркирал съм тази граница в зелено. Средното забавяне е повече от две седмици тази година. Миналата година 1/3 от ражданията са били въвеждани чак след месец. При това тук говорим за данните, които се въвеждат. Както показах в предишните си анализи, има цели болници, които не въвеждат данни или до правят наведнъж няколко пъти в годината.

Дефектите не са само във вътрешната организации и непукизма на политическото ръководство на министерството, но и в самата система и достъпа до нея. Данните имат за цел не просто да броим ражданията, а да се правят научни изследвания какви са проблемите и как да се подобри както майчината грижа, така и да се намали детската смъртност и заболеваемост. Данни от регистъра обаче се отказват дори на тези, за които са предназначени – научните работници. Наскоро обявиха, че се планира създаването на нов регистър. Това обаче може би ще подобри само техническата страна, която е най-малкия проблем. WHO и UNICEF имат стандартизирани категоризации на състояния и събития, които следва да следим и у нас чрез такъв регистър. Дали ще се въведат е доста съмнително след като не могат да се оправят дори с наличното.

Всичко това показва, че очакваната сензация за „рекордно намаление на ражданията в началото на 2018-та“ ще е поредното журналистическо недоразумение по темата. Може да изглежда маловажно, но всъщност не е. Едното число е много важно в действителност, тъй като около него, тенденциите и анализите се формират политики. Затова виждаме странните опити на ДАБЧ да прокара идеята, че имало 8-9 млн. българи зад граница. Фалшивите новини влияят не само на широката публика, но и на официални лица, които би трябвало най-добре да знаят фактите. Новината за работещите българи в чужбина е друг пример за това.

Каква ще е реалният брой раждания на деца в България ще видим утре. Очаквам да е малко по-нисък от 2017-та, най-вече защото броят на жените в детеродна възраст намалява плавно. Описвал съм вече причините за това и защо цялата дискусия по темата е сбъркана.

При това условие някои биха ме запитали, както са правили и преди, „Какво се пениш, като все пак намаляваме?“ Позволете ми една аналогия – по редица причини губите контрол над колата и тя се забива в дърво. Ще се разминете ли с огъната броня или ще загинете? Има огромна разлика между това дали се движите с 120 и 20 км/ч, дали сте с колан и дали правите маневри преди сблъсъка. В момента ни облъчват с крясъци, че се движим с 200 км/ч към сигурна смърт и трябва да вдигнем ръце в паника. Истината е доста различна когато разберем данните, а не сравняваме ябълки с трактори. Да, няма толкова кръв и жлъч и това навярно е проблема. Може би имаме нужда от южноамерикански футболен коментатор, който с разпален глас да обяснява базови статистически концепции и анализи.

Има много неразбиране по материята. Далеч не се дължи само на липсата на базови познания по статистика. В определен смисъл и данните са объркани. Когато има натиск за по-голяма аудитория, лесно е един журналист да залитне към „скандалните“ числа, без да потвърди каквото и да е било. В такива случаи бързат да прехвърлят отговорността на съответната институция. „Ама той министърът така каза“. Както видяхме вече, това не е критерий и всеки уважаващ себе си журналист би следвало да го знае.

Институционална стъкмистика

Разбира се, институциите имат вина за грешната информация, която публикуват. В случая на ражданията трябва да посочим регистъра на Министерството на здравеопазването. Многократно съм писал, че не трябва да се използва. Причината е, че болниците не въвеждат ражданията в срок. Според наредбата на Министерството това трябва да става до 3 дни след самото раждане. Въвеждат се редица параметри, които би следвало да са полезни за изследователи и проверяващи после. Ние имаме достъп само до броя родени за всеки ден от годината по области.

Проблемът е, че никой не следи дали и кога се въвежда. Това беше потвърдено от бивш министър. Няма белези да са взети мерки и от доскорошния кабинет. Няма реакция и на призивите ми да се спре публикуването на данните. Знам, че е парадоксално аз точно да искам такова нещо, но по-добре никакви данните, отколкото грешни.

Отделно, не всички деца са родени в болниците и не се вписват в този регистър. Някои се раждат при пътуване в чужбина, други – у дома. Не знаем обаче колко са, защото не може да разчитаме на болниците да попълват регистъра изчерпателно. Затова виждаме разминаване между данните на НСИ и тези на МЗ от порядъка на 5 до 10%. НСИ разчита на справките на ГРАО за извадено ЕГН на новородени през съответната година. За 2015-та, например, регистърът показва 61374 раждания, а НСИ и ГРАО – 66370 или 5000 повече. Аналогично е разминаването през 2014-та.

Къде са най-безотговорни?

Досега ми беше изключително трудно да илюстрирам какъв е проблемът с този регистър. Намерих обаче начин да тегля редовно данните и вече имам нужната извадка.

Първо да сравним данните за цялата 2016-та. Ако погледнете регистъра в средата на декември, както направиха много медии, ще излезете със сензационното заглавие, че ражданията са 57300 и надали ще минат 59000 в следващите две седмици. Ако, още махмурлии, погледнете пак на 1-ви януари, регистърът вече показва 60172 раждания. Към днешна дата са 61012. Съдейки по закъснението, което някои болници имат във въвеждането, като нищо ще мине броя от миналата година.

Тук задаваме въпроса – колко по-късно се въвеждат данните в регистъра. Това може лесно да се открие – на 9-ти декември гледаме колко пише, че са родени три дни по-рано на 6-ти. След това поглеждаме отново два месеца по-късно и сравняваме. Ако на 9-ти пише 10 родени във Видин, а месеци по-късно пише 20, значи 50% от ражданията са въведени след срокът. Малко по-сложно става когато гледаме всички дати и периоди.

Именно това направих тук. Справката е само за декември 2016-та. Добавих 3 работни дни, за да съм по-честен към болниците. Това означава, че ако дете е родено в събота, очаквам болницата да го въведе до сряда вечерта или 5 дни по-късно. Така махнах и почивните дни. Нямаме, за жалост, разбивка по болници.

Вижда се, че има области като Добрич, Видин и Кърджали, където 4 от 5 раждания се въвеждат късно. За болниците там, както и в Шумен и Монтана може спокойно да се каже, че не спазват въобще изискванията на министерството. Останалите се забавят в между 20 и 60% от случаите. Отличават се Разград и Перник, където поне през декември са въвели всичко в срок. Нямам пълните данни за януари, но Разград изглежда отличник и тогава с под 3% забавяния.

По-фрапиращо е положението при забавянето с 30 дни. Тук съм показал именно това. Вижда се, че Благоевград и Добрич въвеждат поне 1 от 5 раждания чак след месец. Проблем има и във Враца и Сливен. Това може да дори е по вина на една или две болници в тези области, които въвеждат данните си 2-3 пъти в годината наведнъж когато им хрумне.

Сега, надявам се, разбирате, защо този регистър е безполезен. Поглеждайки един период в него дори месец по-късно, нямаме гаранция дали има отклонение с 5, 10 или 30% от реалните стойности. Именно затова призовавам винаги да се гледат данните на НСИ, които излизат през април. Така няма да се залита по твърдения, че „има антирекорд на ражданията“ през 2016-та. Забравя се 1995-та и индекса на раждаемостта.

Имаме новина – чиновниците бездействат

Министерството на здравеопазването трябва да следи по-добре болниците за нещо толкова елементарно. Справката кой е закъснял е повече от лесна. При това не става въпрос за едната статистика – данните от регистъра, които не са публични, са важни за засичане на проблемите в майчиното здраве, здравното образование и дори белези за лекарска небрежност.

Ако министерството и агенциите не са достатъчно компетентни да се справят с тази иначе проста задача, по-добре е наистина да спрат публичния модул на регистъра. В момента той не случи за нищо друго, освен да помага на жълти медии с фалшивите новини и да храни наркотичния глад на сериозна част от обществото ни за жлъч и негативизъм.

В никакъв случай не отричам, че има сериозен проблем с раждаемостта. Една от съществените стъпки към решаването му е да говорим с коректни данни и разбиране. В противен случай се впускаме в безнадеждни стонове и популистки небивалици. Видяхме, че и служебния министър сега залита в тази посока, което е още една илюстрация за проблема.

Покрай всичко това разгледах набързо старите данни за заплатите и забелязах, че има разбивка по полове и икономически дейности. Последните данни са от 2014-та. От тях проличават няколко интересни наблюдения.

Разликата при средната годишна заплата между мъжете и жените е 25.2%. С други думи, за всеки 1000 лева, който една жена взима, мъж взима 1252 лв. Между 2010 и 2014 г. средната заплата на мъжете се е увеличила с 27.3%, докато на жените с 26%. Това означава, че разликата се задълбочава – през 2010-та е била 23.9%. (Припомням, че тук говорим за декларирани доходи от заплати, върху които са се плащали данъци)

Има само два сектора, в които средната заплата на жените е по-висока от тази на мъжете – „Строителство“ с 5% и „Административни и спомагателни дейности“ със 17.2%. Най-голяма е разликата при „Хуманно здравеопазване и социална работа“ и „Култура, спорт и развлечения“. При тях мъжете взимат с 59% повече пари от заплатите на жените. Тук има задълбочаване на разликата спрямо 2010-та – тогава разминаването е било 43-46%. Причината отново е, че при мъжете ръстът на заплатите е бил много по-бърз от този при жените. При „Финансови и застрахователни дейности“ и „Професионални дейности и научни изследвания“ картината е подобна – около 50% разлика.

Това, че имаме средната заплата за всички заедно и разбивка по полове ни дава възможност да разберем и каква е разликата в заетостта по икономически дейности. Например, в строителството, където жените взимат с 5% повече от мъжете, се вижда, че 86.6% от служителите са мъже. Така обяснението би било, че малкото жени (13.4%) са с ръководни и контролни функции, където заплатите са по-високи. При „Административни и спомагателни дейности“ историята е подобна – само 29.6% от заетите са жени, макар и с по-високи заплати.

Това са изключенията. В почти всички професии се вижда една и съща картина – значително по-малко мъже, които обаче взимат много по-големи заплати. Примери са образованието (80.3% жени с 26.7% по-ниски заплати), здравеопазването (79.1% жени с 46.5% по-ниски заплати), финансовия сектор (67.4% жени с 32.6% по-ниски заплати). Единственият сектор с добър баланс в наетите е преработвателната промишленост, където разликата е под два процента. Там обаче разликата в заплатите е почти 43% в полза на мъжете. Всъщност, има само един сектор, в който жените да преобладават и заплатите им да са с малка разлика спрямо мъжете – държавно управление. Във всички останали разликата в заплатите е сериозна.

Ако погледнем общо за всички сектори, виждаме, че има съвсем малко повече заети жени, отколкото мъже – с 0.36 процентни пункта. На пръв поглед жените са повече от мъжете в страната – с цели 5.66%. Сред тези на възраст между 15 и 65 г. обаче разликата е полза на мъжете с цели 2% през 2014-та. Това означава, че съпоставено с демографията, малко повече мъже в трудоспособна възраст са заети, отколкото жени.

Направих две прости графики със справката. Еднакви са като данни, но секторите са подредени по различни показатели.

Важното в тези данни е, че са не съдържат нито разбивка по длъжности и места в йерархията, нито и по образование. Затова би било много погрешно точно от тях да се вадят изводи за неравенство в заплащането за една и съща работа. Показват обаче доста ясното разделение в структурата и заплатите на половете по сектори. Някои от тях като образованието се дължат на традиционно повечето учителки, отколкото учители. Аналогичното, но с обратен знак, може да кажем и за строителството. В други случаи като недвижимите имоти, държавното управление, научните изследвания, творческите продукти и далекосъобщенията няма обяснение за толкова драстично разминаване на заплатите и заетостта.

Повечето от изнесените от професора числа съм ги оборил вече многократно в този блог. Говорил съм доста и защо регистърът за ражданията на Министерството на здравеопазването дава грешни данни и не трябва да се използва за сравнение. Това, което обаче ми направи впечатление, е навярно едно от малкото верни числа споменати в този ранен час.

Хайде пак…

15.1 промила смъртност през 2014-та година. Това означава, че 15.1 души на всеки 1000 българи са си отишли за година. Беше дискутирано на дълго и на широко как сме сред първите места в света по този показател, как раждаемостта е по-малко и как след няколко десетилетия ще сме щели да се стопим като население. Както сами разбирате, това далеч не е цялата история.

Смъртността е изключително просто понятие за разбиране – умират Х на брой души, разделяме на населението Y и получаваме смъртност Z. Показва каква е средната вероятност който и да е българин да се спомине в рамките на даден период. Наистина, този коефициент расте – от 14.1 промила през 2000 на 15.1 промила през 2014-та.

Ако разгледаме по възрастови групи обаче ситуацията е доста различна. За българите между 1 и 50 години, смъртността е 1.39 промила или 11 пъти по-малко. Има и голяма разлика между мъже и жени – за същата възрастова група жените имат смъртност от 0.89 спрямо 1.86 промила при мъжете. Всъщност, разгледано по възрастови групи, мъжете имат до 250% по-голяма смъртност от жените.

Това, което няма да чуете в никое сутришно шоу или новинарски блок обаче е, че българите всъщност умираме много по-малко. Ако сметнем спрямо населението и сравним през годините излиза, че през 2014-та вероятността българин от дадена възрастова група да почине е намаляла средно с 26%. При децата между 5 и 9 години, намалението е с дори 53%. При възрастите между 10 и 50 години подобрението е с 17-22%. Всичко това е в основата на увеличаващата се очаквана продължителност на живота в България.

Отново, това не е заради намаляването на населението защото коефициентът е за всеки 1000 души. Никой журналист няма да го спомене, защото всичко това е индикация за по-добро здраве, по-добър начин на живот и по-голяма продължителност на живота. Има дори подобрение сред мъжете между 50 и 64 – най-рисковата група от сърдечни проблеми. Влошаване има единствено при жените около 50-те.

Стъкмистика, maybe?

Парадокс, нали? Как може общата смъртност да расте щом смъртността по възрастови групи да намалява. Някои биха казали, че е „стъкмистика“, но всеки може да отвори таблиците на НСИ и провери. Причината е в променящата се структура на населението. Докато смъртността във всички възрастови групи намалява драстично за само 15 години, при българите над 75 съвсем естествено остава висока.

Тук виждате смъртността на 10000 души от всяка възрастова група. Така се вижда, че през 2014-та са си отишли 2110 мъже на всеки 10000 на възраст повече от 85 години и 2.5 души на всеки 10000 между 10 и 14. Тъмните сиви линии от всяка страна показват средния коефициент – 162 за мъжете и 141 за жените.

Когато погледнем данните за населението, виждаме, че при почти всички възрастови групи има намаление между 2000 и 2014-та. Драстично е увеличението при тези над 80 г. – с 50 и 60%. Малко увеличение има и при хората между 55 и 69. Най-голямото намаление е между 10 и 35 години – с 30-40%. Това се дължи до голяма степен на емиграцията, но както обясних по-рано, сериозна роля има и резкият спад в раждаемостта през 80-те и 90-те, който има отражение върху броя жени навлизащи в детеродна възраст.

Когато комбинираме тези два фактора, се получава, че възрастовите групи с най-висока смъртност имат още по-голяма тежест в оформянето на средния коефициент за цялото население. Така независимо от драстично по-ниската вероятност всеки от нас да си отиде от болести, катастрофи и други фактори, застаряващото население е причината да се увеличи индексът. Затова и всички анализатори предупреждават, че средната смъртност е изключително измамен коефициент, по който може коректно да се сравняват единствено държави с близка демографска структура. Същото важи за статистиката за сексуалното насилие и безследно изчезналите.

Нека илюстрирам всичко това по малко по-различен начин. Навярно така ще стане по-ясно. Представете си, че на една магистрала карат само 30 коли. 15 от тях са по-нови и шофьорите им ги карат с ограничението – 140 км/ч. Другите 15 обаче са стари жигули не могат да вдигнат повече от 80. Така средната скорост на движение на магистралата е 110 км/ч. Нека обаче си представим, че на следващия ден 10 от хората с новите коли заминават в чужбина, а другите 5 си взимат по-добри. Навярно не им пука за ограничението и тези 5 човека решават да карат със 160 км/ч. Заедно с тях на пътя излизат 25 по-стари коли, които обаче са минали ремонт и вече може да вдигат 90. Така средната скорост на пътя вече е 101 км/ч. Всички коли карат доста по-бързо от преди, но заради разликата в „демографията“ средната скорост пада.

Контекстът, Санчо!

Макар числото на смъртността в България да е технически вярно, контекстът е изключително важен. Работа на журналистите е да добавят именно това – контекст във всяка новина или изнесени данни. В противен случай изданието или предаването се превръщат просто в пощенска кутия. Такива в България имаме много. Доста от тях дори разчитат на софтуер, който да събира и препечатва автоматично прес-съобщения, новини от други медии, tweet-ове, снимки от очевидци и прочие. Виждаме това все по-често и без много усилия може да заместим сериозна част от журналистите в България именно с прост скрипт. Ако не искат това да се случи поне в близкото бъдеще, добре ще е да се научат колко важен е контекста и коректността на данните.

В случая БНТ са поканили човек, който те представят за специалист по темата. Не е ясно до колко са проверили дали въобще е такъв или просто са прочели какво сам е написал на визитката си. Нямаше критични въпроси, водещите не бяха подготвени с други анализи, не бяха поканени лица от НСИ и БАН. Наистина, демографията е една от онези теми, с които медиите си запълват празните слотове в предаванията. Знае се, че всичко е зле, може всеки път да се изкара сензация и затова няма нужда от кой знае какво подготвяне. Не говорим все пак за поредната политическа мелодрама, нали? Така често се спъват във фактите и за тяхно щастие никой не забелязва. Почти никой.

Проблем има и никой не го отрича. Също както с твърденията за „експлозия в населението“ на Земята, тезите, че българите ще изчезнем са меко казано преувеличени. За да решим един проблем, трябва първо да знаем много добре какви са измеренията му и да разбираме причините и динамиката в него. На този етап не виждам такова разбиране в нито една медия, а имам сериозни съмнения, че го има и в политиците изготвящи стратегията за развитие на демографията.

Проблемът с всички тези сензационни заглавия е, че очевидно не са верни. Някои дори умишлено подвеждат читателите. Справка в регистъра за ражданията на МЗ към 14:00 днес сочи, че през 2014-та са се родили 1270 деца повече спрямо предишната 2013-та. В някои медии обаче сравняват с 1997-ма взимайки цифрата на НСИ, което е грешно, просто защото са несравними. Винаги след 1997-ма са се раждали повече деца, но НСИ и МЗ ги броят различно.

Въобще качеството на данните е голям проблем в администрацията, а примерът с ражданията ми е любим и много показателен. Колко деца са се родили наистина? Ако питаме министъра на здравеопазването, то през 2014-та са били 63487. Това включва родените в болниците и може би децата родени вкъщи, но прегледани в болница. Не знаем, тъй като никъде не е описано, а и май отговорните лица имат разминаващо се разбиране. Цифрата за 2014-та обаче расте постоянно, тъй като данните все още се въвеждат – понякога седмици и месеци след раждането.

НСИ ще излезе с тяхната цифра през април. Те пък броят колко деца са били регистрирани в ЕСГРАОН. Според обяснението, което получих преди година, те би трябвало да включат децата родени в чужбина и регистрирани в общината по местоживеене на майката. Само така те получават ЕГН и гражданство. (Допълнение: не, не включват ражданията в чужбина според методологията на НСИ) Тези регистрации обаче понякога стават до 6 месеца и дори 2-3 години след раждането според това кога родителите пътуват към България. Това повдига въпроса щом НСИ проверява ЕСГРАОН през април, дали не пропуска онези получили ЕГН по-късно.

Ето как това разминаване обърква. Според Министерството на здравеопазването през 2013-та са се родили 62217. Според НСИ родените са 66578 (обновено на 17.04.2014). Пак според НСИ към 31 декември същата година в страна са живели 64755 деца под годинка, т.е. явно родени през 2013-та. Според ГРАО, българчетата родени в чужбина през 2013-та са 9087. Както и да събирате тези цифри, не може да изкарате сметката. Кое какво е?

Разбираемо е журналистите да се объркат в тази ситуация. Важно е обаче поне да се проверяват цифрите и да се сравняват еднакви неща. Лесно може да се провери, че през 2014-та има повече раждания от 2013-та. Това прави заглавия за „поредния антирекорд“ срамни. Доста медии тръгват по този път. В защита на БНТ трябва да кажа, че след като писах на сутрешния им блок и се чух с редакторите, решиха да подготвят тема засягаща въпроса.

Наистина данните са невинаги ясни, но трябва да се разбере, че не може всеки да си съчинява каквото иска на тяхна база. Виждаме често как разни експерти излизат и говорят глупости подкрепени със случайни цифри. Така зрителите попиват информацията и си формират мнение. Дори иначе интелигентни и образовани хора не се замислят или проверяват. Това далеч не важи само за демографските процеси, но с тях е много по-лесно да посочим ясно проблема с лековатото отразяване и дежурното прекопиране на изказвания в медиите.

Често резултатите от изборите не се изчерпват с това кой е избран като депутат или президент. Можем да научим много като сравним избиратели в списъците, гласове за малките партии, избирателна активност, различни региони помежду им и друга статистика. Проблемът при тези сравнения обаче винаги е бил, че обработването и визуализирането на данните е доста трудоемко. Затова често се прави само тогава, когато знаем какво търсим и искаме просто да го облечем в цифри и графики. Така пропускаме неочаквани връзки в данните и от тук тръгна последния ми проект.

Opendata:Elections е интерактивен инструмент, който показва карта на България разделена на общини. Избирайки различни параметри, може да създавате свои формули, резултатът от които ще се покаже на картата. Формулите съдържат прости оператори и се проверява за грешки в реално време. Параметрите могат да бъдат всякакви показатели от последните 6 вота заедно с невалидни бюлетини и преференции. Може да избирате данни за населението според НСИ (като етническа и религиозна структура) и различни бюджетни показатели. Събрах данните от сайта на ЦИК, НСИ и Министерството на финансите. Ще опиша всички параметри в някоя от следващите статии.

Брой избиратели изключени от списъците за ЕП 2013
най-вероятно заради принципа на уседналост

Инструментът позволява да запишете формулата си със свое обяснение и интерпретация. Всяка записана формула има собствен линк и при споделяне, ще се отвори точно на вашето обяснение и графика. Може да отбележите чужди формули като интересни и да ги споделите. Ако не искате да записвате формулата, но искате да я покажете на познати, просто копирайте адреса на страницата. Той се обновява при всяка промяна на параметрите. Може да сменяте също цветовата грама и форматът на цифрите.

Както винаги, данните в този проект са толкова добри, колкото и източниците. Ще откриете, например, че в някои общини има странно много сгрешени или невалидни бюлетини. Подобни грешки при въвеждането на протоколите се забелязват лесно с проста формула. Други данни, несвързани с изборите, са интересни сами по себе си, като например промяната в задлъжнялостта на общините или дялът от бюджета си, който харчат за заплати.

Намаление в процентни пункта на задлъжнялостта
спрямо доходите на общините между 2012 и 2013

В близките седмици ще добавя още данни от НСИ като безработица и сграден фонд. Лесно мога да добавям и още данни от МФ за задлъжнялостта, когато станат налични. Скоро след изборите на 5-ти октомври ще добавя и резултатите от тях. Няма да правя повече промени по страницата и затова тия дни ще отворя кода в Github. Бях решил да я превеждам на английски, но ще е доста работа и не знам дали ще има интерес. Междувременно искам да благодаря на всички в Twitter, които ми помогнаха с тестване и обратна връзка.

Целта на тази карта е да ни помогне да осмислим изборите в България, да оборим клишета и да открием нови връзки. Затова има възможност да се записват обяснения към картите и да се споделя всяко мнение. На вас оставям да покажете тезите си и сухите данни на ЦИК в по-разбираем вид.

През изминалата година и половина на няколко пъти се свързах с тези, които поддържат регистъра. Писах за множеството проблеми с данните в него и го дадох на няколко места като анти-пример за отворено управление. Дори като изключим това, че ме блокираха няколко пъти и въведоха captcha, за да не може да се свалят „публичните данни“, отрано се оказа, че самото въвеждане на информация от болниците е непълно. Разбираемо е да има няколко дни забавяне, какъвто толеранс са въвели в инструкциите, но на места явно срокът доста по-голям. Успявах обаче да обновявам данните и да поддържам графиките.

Натиснете графиката за по-голям размерКалендар по седмици показващ дните, в които е имало повече или по-малко раждания от средното за годината. Месеците са заградени в черна рамка.

Наскоро реших да анализирам данните за 2012-та и да ги сравня с тези на НСИ. Останах стъписан – в някои региони има разлики от порядъка на два пъти. По-притеснително е, че 8.31% от ражданията регистрирани от НСИ не са отразени в регистъра на ражданията на МЗ. Това са 5787 деца.

Неточности и неясноти

Тезата ми за тях е, че регистъра на МЗ отразява само родените в болниците докато НСИ – всички регистрирани в ГРАО. Така разликата вероятно идва от децата родени в чужбина и получили автоматично гражданство. Докато за 2012-та ражданията в България излизат около 95 на 10000 души, то според горните цифри в чужбина има 57 родени на 10000 (приемайки условно 1 милион зад граница). Не успях обаче да потвърдя тази теза.

Натиснете графиката за по-голям размерДеца родени извън областта в %

След разговор с НСИ обаче разбрах защо има такива големи разминавания при областите. НСИ взима информация от ГРАО и записва ражданията по адресна регистрация на родителите. Така, ако едно дете е родено в София, но родителите му имат постоянен адрес в Благоевград, НСИ ще сметне раждането в Благоевград, а МЗ (евентуално) в София. На горната графика се вижда това разминаване. В зелено са областите, където са родени много деца с адреси в други области. В червено са областите, където родилките са предпочели да отидат другаде. Разбираемо жените от София-област раждат предимно в София. Интересното е, че същото важи за Ямбол, които раждат в Сливен. На графиката по-долу виждате къде са родени най-много деца за 2012-та спрямо населението между 20 и 59 години.

За жалост, тези данни не са точни заради проблемите с регистъра на МЗ. Попитах и тях за тези разминавания и за методологията им. Когато ми отговориха (най-накрая и не много охотно) се оказа, че въвеждането на информация не се проверява. Разчита се на коректността на болниците без те да имат реален стимул. Това обяснява защо откривам 2% разлика между данните, които съм зареждал в течение на 2012-та и тези, които виждаме сега – няколко месеца по-късно. В Габрово, например, са пропуснали да въведат 15% от ражданията си навреме.

Натиснете графиката за по-голям размерБрой раждания на всеки 10000 души

Разбира се, това че някакъв си списък в мрежата не е точен говори единствено за лоша организация в Министерството на здравеопазването – нещо, което знаем така или иначе. Публичната таблица не показва много, но регистърът може да е доста полезен. Първоначалната му цел е била да се използва за анализ на проблемите в болниците и при ражданията. Разминаванията, които виждам, говорят, че това е невъзможно предвид некачествените данни.

Модел на поведение в администрацията

Ще попитате какво пък такова значение има един регистър. Вероятно не чак толкова голямо, макар за него и сега да се харчат пари и стотици човекочаса за поддръжка и въвеждане. Този модел на работа обаче е типичен за всеки регистър, на който съм попадал в администрацията ни. И това, и предишните правителства говорят за отчетност и прозрачност. Истината е, че ако нахвърлим случайни цифри на Excel таблица и я пуснем в мрежата резултатът ще е далеч по-добър – анализите ще са също толкова точни, но поне няма да се харчат милиони за неизползвани правилно и принципно неизползваеми системи. Липсва стратегия за публичност на информацията, описание на методологията, стандарти за публикуване, поддържани и съвместимост на данните.

Ще завърша с част от разговора ми с Валери Борисов през юли 2010-та – тогава шеф на дирекция „Електронно управление“.

…
Както знаете, постоянно се пускат обществени поръчки и се създават вътрешно софтуерни системи, изискванията за които се изготвят от чиновници и поддържащ персонал без съгласуваност. Макар понякога изискванията към новите сайтове и услуги да съвпадат със стратегията, която представяте, често това не е случая. Такъв пример е поръчката за новият сайт на НС.
…
В този смисъл, ако има централно ръководство с препоръчителни изисквания, стандарти, формати и структура на данните, ще се постигнат три цели. Първо, тези, които изготвят поръчките ще имат на разположение рамка, върху която да работят. Второ, при създаването на сайтовете, много от отворените данни ще са на разположение дори преди началото на изпълнение на стратегията за ЕУ. Това ще е от полза както на бизнеса и хората, така и на самата стратегия за ЕУ, защото ще осигури пазар за продукта, който ЕУ предоставя и ще елиминира няколко то рисковите фактори споменати в края на плана. И не на последно място – когато проектите по ЕУ започнат, интеграцията на старите системи на различните институции ще е много по-лесно, заради това, че са изготвени по подобни стандарти и изисквания.
…

Същите неща повтарям от доста време и малко се е променило. През 2012-та несъвместимостта на системите беше основното извинение за липсата на напредък в eGov от страна на кабинета. Очаквам и следващите да го повтарят, докато в същото време парадират с прозрачността си.

Допълнителна информация

Сравнение на статистиката за ражданията – OpenOffice и Excel
Регистъра на ражданията на МЗ
Данни за ражданията на НСИ
Малко графики за смъртността и причините за нея в България

Преди няколко дни статия на Euronews започна с това, че сме на 8-мо място в света по смъртност. Точно между Сомалия и Афганистан. Първата ми реакция – това е поредната стъкмистика. Проверих обаче цифрите на НСИ и действително е така.

14.7 души си отиват на година на всеки 1000. Реших да се разровя из таблиците, за да намеря причини или опровержение. Често разлики в методиката на събиране на информация води до погрешни изводи. Тъй като знам от къде да взема данните за Германия, направих сравнение с тях. Те имат 10.43 на 1000 за 2011-та.

Първата ми теза беше, че у нас има значително по-голяма смъртност сред възрастните хора заради по-лошото здравеопазване. Оказа се обаче, че не е така. На следващата графика виждате смъртността разбита по възрастови групи с логаритмична вертикална скала. Видно е, че тенденциите в различните възрасти са близки. Жълтата линия е процентната разлика между БГ и DE. Движи се между 35% и 150%, а средното ниво е 41%. Оказва се, че при смъртността сред младите разликата е значително по-голяма, отколкото сред възрастните. Тук може да видите същата графика с линейна скала.

Натисни графиката, за да я отвориш в пълен размер

Следващата стъпка бе да сравня процентната разлика в смъртността между БГ и DE при мъже и жени в различни възрастови групи. Долната графика показва колко повече смъртност има в България при съотвения пол и възраст. „180% при жените между 25 и 29“ означава, че у нас си отиват с 80% повече на година, отколкото в Германия. Не трябва да забравяме, че все пак говорим само за 4.5 жени на всеки 10000, но в Германия са едва 2.5. Този скок сред жените в края на 30-те е доста забележителен. След 40-те обаче жените са доста по-близко до немските нива, отколкото мъжете. Цифрите са пак притеснителни, но при мъжете говорим за двойни нива.

Натисни графиката, за да я отвориш в пълен размер

Толкова голяма разлика в смъртността вероятно би трябва да се очаква предвид по-високата продължителност на живота в Германия – 83 години. Затова исках да сравня горните данни с тези в съседна Румъния. Там продължителност на живота е подобна на тази у нас – около 78 години. За съжаление, не успях да се оправя със сайта на статистическата им служба. Ако някой успее да извади данните, ще се радвам да ги прати или да пусне сам анализи. Все пак, може да сравним общата смъртност през годините, която виждате на следващата графика. В Румъния е вече под 12 на 1000, докато при нас леко нараства. Това именно показва нещо, за което трябва да се притесним сериозно. При близки разходи и качество на задравеопазването, подобен начин на живот и структура на населението виждаме сериозни различия в смъртността.

Натисни графиката, за да я отвориш в пълен размер

Интересно е да се види и причините за тази смъртност у нас. Според данните на НСИ около 71% от мъжете и 62% от жените си отиват заради болести свързани с кръвообращението. Ракът взима живота на 16.7% от случаите. Катастрофите и други „външни“ причини, на които медиите обръщат толкова огромно внимание, водят до едва 2.8% от смъртните случаи. Очевидно е, че имаме много сериозен проблем със сърдечните заболявания. Писах за това преди 3 години и от тогава проблемът се е задълбочил още повече (* виж допълнението)..

Лошото е, че не се говори сериозно за това. Сигналите са там, но някак остават встрани от вниманието. Ако някоя медия говори за тях, то ще е в графата сензации в стил „вижте колко сме зле“ и толкова. Възможно е, разбира се, разлики в методологията на НСИ да води до изкривяване на данните. Гледайки обаче цифрите не мисля, че е така. Не мисля и че основният проблем тук е здравната система, макар западащото ѝ качество в последните 30 години да е сериозен проблем. Твърде много от нас – включително и аз – гледаме на превенцията, спорта и контролните прегледи като нещо безсмислено. В тази статия разглеждаме някакви цветни линийки, но ефектите от тази масова култура са ясно видими и фрапиращи.

Е предупредих, че ще ви депресирам още…

Допълнение – 9 юли

Коментарът на Невена под статията ме накара да се замисля, че можем да представим причините за смъртността по-добре. Имаме данните за последните 8 години и можем да покажем тенденцията по години. Графиките на Евростат взимат за база броя починали на всеки 100000 души по определена причина през 2005-та и показват как се променя тази бройка през времето.

Първоначално реших да сметна как се променя делът на всяка причина/заболяване спрямо общия брой смъртни случаи, но след това открих на практика, че методът на Евростат е по-добър, защото разглежда всяка причина независимо от другите. Накратко казано, долните графики показват на всеки 1000 души колко повече или по-малко хора си отиват от сърдечни заболявания, например. След дискусията в коментарите, разделих случаите на две групи – под 65 и над 65 годнини.

Натисни графиките, за да ги отвориш в пълен размер

Има плавен спад при фаталните сърдечни и дихателни заболявания в последните години. Другите причини за смърт обаче са скочили драстично през 2012-та. Нямам обяснение за това. Забелязва се рязък спад при „външните“ причини между 2008-ма и 2012-та – катастрофи, инциденти, натравяния, самоубийства и т.н. Тези данни са известни и от справките на КАТ. Ако сравним двете възрастови групи, вижда се, че профилите на респираторните заболявания са доста различни през годините. В абсолютни стойности причините за смърт също са доста различни – проблемите с кръвоносната система са виновни за около 43% от смъртните случаи под 65 години. Пак е сериозен процент, но не се вижда добре от графиките в началото на статията.

Източници и данни

Таблици с данните и графиките в първата част – OpenОffice и Excel
Таблици с данните и графиките в допълнението – OpenOffice и Excel
Данни на НСИ за здравеопазването
Данни на Немския статистически институт
Eurostat: Статистически данни за причините за смърт
Данни на Световната банка за смъртността