Покрай назначението на министъра на спорта започна една срамна за мен кавга относно преподаването на турски език в училищата. Няма да коментирам самото назначение в кабинета и думите ѝ пред електората на ДПС – това е тема за друг разговор. Искам само да изясня няколко неща, които изглежда пропуснахме в надвикването. Всичко в този текст може лесно да бъде проверено от всеки с желание да загуби 15 минути из сайта на МОН.

От години има ЗИП-ове по турски, ромски, арменски

Това се пропуска най-често. На тиражираната страница на МОН от 12 години стоят въпросните ЗИП-ове по иврит, турски, ромски и арменски. Пропуска се също, че има ЗИП по информатика още от първи клас. Точно той е избора на всички училища с предимно етнически българчета. В тях не се предлагат другите ЗИП-ове. Вижте например това, това или това училище. Разпоредбите дават възможност на училища, където има достатъчно деца, да направят ЗИП по съответния майчин език. При тях, както и при всички останали, има още доста ЗИП-ове неразписани от МОН, от които децата могат да избират – изкуство, математика, чужди езици и прочие.

Само език, и то ако майчиният не е български

Друго важно в разпоредбите е, че цялото обучение се провежда задължително на български език, с изключение на чуждите езици и ЗИП-а по майчин език (там където го има). Никой не задължава децата да се записват на един или друг предмет. Разбира се, има вероятност училищата да нямат достатъчно учители за повече ЗИП-ове, но поне са длъжни да осигурят информатика. Най-често имат и ЗИП по български, поне съдейки по училищните програми, които прегледах.

Не се готви задължително изучаване на турски

Чуха се мнения, че ДПС и министъра на образованието искали да задължат етническите турци да учат турски. Някой казват, че готвели всичко да е на турски. Трети изкрещяха, че едва ли не за всичко щяло да е задължително – включително циганчета и българчета. Първо – всички са българчета и трябва да развиваме това самосъзнание у тях. Ако прочетете указанията за турския език във втори клас, ще намерите следното:

Развитие на личността на детето чрез системно изградени междупредметни връзки, особено с обучението по български език и литература

Формиране на отношение на толерантност към културната различност, приобщаване към общочовешките ценности и изграждане на съзнание за етническа принадлежност и национална идентичност.

Не смятате ли, че е по-добре да учат майчиния си език по одобрена от МОН програма и учебници, отколкото в религиозни училища и по социални програми на турски организации? В изказванията на ДПС не намерих изискване за задължително изучаване на тези езици, а за увеличаване на хорариума, който сега е три учебни часа седмично. За това е цялата патардия – три часа, в които обясняваме на децата, че са българчета независимо, че вкъщи се говори турски, цигански или арменски, докато в същото време им помагаме да запазят идентичността си.

ДПС няма законопроект; ГЕРБ не променя нищо за майчиния език

Следя постъпващите в парламента законопроекти. Интересно ще е да чуете, че ДПС не са внесли такъв в сферата на образованието. Нищо. До тук всички цитират политическо говорене минало по разваления телефон на Facebook. Единственият законопроет е на ГЕРБ и пренаписва закона за народната просвета от 1991-ва. Всъщност има предложение и на БСП, но то е за обезщетенията за детски градини. Проектът за новия закон за предучилищното и училищното образование е бил внесен преди четири дни, но текста го пуснаха едва вчера. Сравнявайки съответните членове, не виждам промяна що се отнася до майчиния език. Разпоредбите, впрочем, са изготвени още през 2001 г., а концепцията е залегнала в досегашния закон още през 1998-ма. До сега никой не е казал и дума за тях.

Колко деца всъщност посещават тези ЗИП-ове

За жалост, не открих данни за това на сайта на МОН. Открих обаче броя деца в училищата по общини. Ще съпоставя тези цифри с тези от преброяването, за да преценя какво е етническото и езиково разпределение по региони, колко деца и колко училища има в тези региони. Така ще получим карта с максималния брой паралелки по общини. Ще се опитам да изкарам картата скоро, но изключително неграмотно написаните таблици на МОН не помагат. Обезкуражително е, че служители на образователното министерство правят грешки в изписването на населени места в България. За този тип прозрачност съм писал преди.

Национална държава или културна толерантност

Интересно е как гордостта от религиозния мир у нас съжителства с дивата ненавист към всяка проява на етническа идентичност. Говорим как ДПС насажда омаза у етническите турци у нас и най-вероятно това е вярно. С пълна сила обаче върлува и възпитанието на омраза срещу малцинствата. Разхвърлят се статистики, снимки, слухове без някой да ги е проверил или потърсил истината. Ако питате някой на улицата ще ви каже, че едва ли не турците завладяват България, защото Болен така е казал, а ДПС ехидно се усмихва. Няма да знае обаче, че докато етническите българи сме намалели с 22% за последните 20 години, българите декларирали се като етнически турци са намалели с 26%.

И двете цифри са трагични и са единствено повод за размисъл. Всички сме българи и училището е важна стъпка в изграждането на това самосъзнание. Колкото повече казваме на някой, че е чужд, толкова повече той или тя ще повярва. А в толкова важен период на развитие на децата, това е последното, което искаме, нали? Запазването на идентичността е важна не само за споменатите горе малцинства, а и за многото други у нас, които някак приемаме за даденост. Ако пътят към индустриализацията и урбанизацията е унищожил нещо, то това е точно многообразието на културата ни. Образованието може както да гради национално самосъзнание, така и да запазва корените.

Снимка: zograf11@blogspot

Може да ви е интересно също:

Преброяването и няколко интересни графики

Възрастово разпределение на различните етнически групи в България, по градове и „липсващите“ млади хора в Сливен.

Преди няколко месеца водих подобен спор – възможно ли е да се прави наука извън БАН. Слушайки медийната война между родните ни учени и Дянков ми се ще да продължа задочно спора. Струва ми се, че битува мнение, че БАН е единственото място, където може да се прави сериозна наука. Разработките на по-големи фирми или частни лица са или загуба на време, или не са наука поради практическата им насоченост. В същото време, изглежда се смята, че никъде по света не се прави наука в университетите и моделът на БАН е стандарт.

Единственото определение, което бих могъл да дам на всичко това, е „заблуда„. Нарочна или неволна – не знам, но определено заблуда. Истината за БАН е, че е изключение на фона на европейските практики и при това много остаряло такова. (Нали все с „Европата“ се сравняваме.) Да, в академията се прави наука, но един вид „поръчкова“ и страшно неефективна. Има проблясъци, заради които получава международно признание (пример: LHC), но и те са като в спорта – случват се въпреки средата и управлението на проекти.

Мястото на науката е в университетите и частни организации. Първо заради финансирането, второ заради кадрите. В момента БАН получава бюджет, който ТРЯБВА да се изразходи някак. Има активи, които не се стопанисват прозрачно и доста от които явно не се използват за наука. Mediapool писа днес, че БАН не е агенция за недвижими имоти. И църквата ни не е, но явно и двете са се превърнали точно в това. В същото време средната възраст на учените там е близо до тази на пенсиониране, а младите учени нямат никакъв стимул да продължат дейността им – къде заради ниските заплати, къде заради невъзможността да се изкачат нагоре по стълбицата.

Обичам да давам пример с Германия, защото имам поглед над нещата тук. Подобно обаче е положението и в доста други държави. Тук науката се прави предимно в университетите. Работят в тясна връзка с компании, които инвестират в конкретни разработки. Така от една страна да повишат нивото на технологиите, а от друга – да оптимизират производството си. Държавата създава фондове за стимулиране на определени насоки в науката, за които се предвижда, че ще са полезни в близко бъдеще. Пример за това е проект за следващото поколение интернет (Web 3.0), по който работих до скоро. Стандартите и технологиите разработени в рамките му имат както научна стойност, така и директно приложение в индустрията. Съвсем скоро те ще спестят стотици милиони на немските компании от анализ на данни, а от друга ще спомогнат на държавата за по-добър контрол над бизнеса. При това, тъй като финансирането е държавно, лицензите са отворени в рамките на партньорството между университети и бизнес.

В доста такива проекти участват както големи компании, така и институти с професори и асистенти. Не винаги от тях излиза нещо от практическа ползва за бизнеса, но самото финансиране на държавата е вид помощ в сегашната тежка ситуация. Освен това, контактът между фирмите и комбинирането на технологиите полага основите на нови партньорства и продукти. Научните работници в университетите пък печелят предимно от такива проекти – това е допълнителен стимул да се развиват, защото основната им заплата е сравнително ниска. И най-накрая – обикновените студенти имат възможност да работят по проекти от реалния живот и да слушат лекции с най-новите технологии, а не едни и същи речи, с които стените на аулите са се пропили през последните 20-30 години.

В заглавието говоря за монопол над науката, защото точно това виждаме в БАН. Типичните характеристики на монопола са спиране в развитието, отхвърлянето на всякакви промени, остаряване на методите и липсата на всякаква ефективност. Не ви ли звучи познато? Всички се мръщихме на Дяков като нарече ръководството на БАН „феодални старчета“. Мисля си, че реакцията ни беше по-скоро не срещу истинността на твърдението, а защото дръзне да обижда една институция, която смятаме за свята и олицетворяваща науката. В същото време е публична тайна, че има вътрешна схема, по която се раздават звания, по която се израства в йерархията и по която се разпределя бюджет за проекти.

БАН не е агенция за недвижими имоти, не е финансова институция, не е държавна фирма, не е религиозна институция или поне не трябва да бъде нито едно от тези неща. Сигурен съм, че там има страшно доста кадърни хора, най-малкото защото са се захванали да правят неща, в които истински вярват. БАН обаче не е равнозначно на наука. Разформироването на БАН не е атака срещу науката, а разбиване на монопол над правенето на такава. А дали има специални интереси към имотите или не, може лесно да се провери с одит на досегашното им управление и прозрачност при прехвърлянето им в близко бъдеще.

Заради всички тези причини съм твърдо за разформироването на БАН. Това ще помогне на учените, на студентите и на бизнеса в България. Колко наши разработки се използват във заводи? Колко бакалавърски или магистърски работи имат нещо общо с реални научни изследвания? Какъв процент от проектите се правят по европейски програми или заедно с други институти по света (не с тяхно финансиране)? Знаем отговорите, но явно предпочитаме сегашното статукво.

Искаме реформи, но не и болезнени промени.

Повече по темата:
Защо моето образование е по-добро
Ето какво българите мислят за образованието
Какво е да си студент в чужбина: Техническият университет в Дармщадт, Германия
Европа ни предлага не само пари, но и технологии

Днес хиляди ученици завършват средното си образование. Много от тях ще се впуснат към университети у нас и в чужбина. Някои няма да могат, но няма да го споменат от срам, че не са били приети. Единици ще са тези, които са преценили, че ще се захванат с някакъв занаят и започнат да работят веднага.

Може би точно днес е подходящ ден да си говорим за образованието в България. Да, знам, че отдавна се обсъжда нуждата от реформа, за ниските заплати на учителите, за лошата инфраструктура и нежеланието на децата на учат. Всъщност всяко следващо поколение има чувството, че „сегашните“ деца са по-необразовани, по-невъзпирани и въобще по-разхайтени от тях. Всъщност, няма особена разлика – и преди 20 години е имало тези проблеми. Същото можем да кажем и за преди 40 и 60. Достатъчно е само да си спомните какво са говорили вашите родители за вашето поколение.

Може би единствената разлика е отношението към самото образование. Днес говорим, че децата оглупяват, а на учителите не им се преподава. Децата влизат в час по задължение, а учителите си изпяват урока и излизат. Крайната цел на занятието е едните да получат определени оценки от другите, да продължат в университет и възможно най-бързо да започнат скъпо платена работа, която може дори да не им харесва. Всичко останало се смята за провал, който трябва да се компенсира цял живот. За да се оправи този проблем, сега говорим за реформи, които да оптимизират програмата, да я направят по-атрактивна за децата и да вдъхновят учителите така, че те от своя страна да могат да вдъхновяват учениците си.

Вдъхновение – не се ли усмихвате мислено като споменавам тази дума в контекста на нашето образование. Колко учители сте имали, които наистина са ви вдъхновявали. Не говоря за страх, строгост или начетеност, защото това са само едни от начините да се предаде материалът определен от системата за дадения срок. Говоря за това на децата да им харесва това, което правят и правилните хора да ги напътстват, за да постигнат всичко, което могат. Вместо това, в момента децата се движат на конвейер, по който ги тъпчем със стандартни знания и малко практика, които много от тях забравят скоро. Този модел не се е променил с десетки, а на места и стотици години. Никоя реформа не може да оправи този проблем – може само да оптимизира конвейера и да направи стандарта по-„готин“.

Образователната система в България е счупена и надали има някой, който да не е съгласен с това. Може би не трябва да говорим за реформи, а за революция в образованието. Така или иначе нещо трябва да се промени – защо това да не е моделът, по който децата ни получават образование и въобще начина, по който се ориентират в бъдещето си и биват вдъхновявани. Дебатът около реформата се върти около това, кои елементи от чуждите системи трябва да възприемем – системи, които ние възприемаме за работещи. В същото време в други страни се опитват да избягат от недостатъците им и да осъществят точно тази революция, за която говоря.

Не знам каква е формулата за една подобна революция и не мисля, че някой знае. Знам само, че не трябва да се обосновава на стандартен модел, в който се инструктира кой какво трябва да учи и кога. Не трябва да се смята, че всички деца са празни кошници, които трябва да бъдат напълнени с нещо. На тях трябва да се гледа като парчета глина, които някой трябва да оформи, като всяко парче има своите особености и скрити възможности. Както няма скулптор, който оформя всяка статуя по един и същи начин, не можем да очакваме от учителите да „произвеждат“ ученици по един и същи калъп.

Едно добро начало за дискусия в тази насока са мислите на Сър Кен Робинсън и Майк Роуе. С работата на първия може би сте запознати, ако следите TED (описание ще намерите тук, а тук е българското й издание). По-долу ще видите двете му лекции (на английски), където той подробно описва какви са недъзите на образователния модел по целия свят и как той буквално унищожава способностите на децата ни. Факт е, че повечето успели личности, с които цивилизацията ни, ако можем да говорим за такава, се гордее, имат по-различен път в живота, отколкото учителите са им задали в училище.

В лекцията на Майк Роуе, той говори за работата си в шоуто „Мръсна работа“ по Discovery Chanel (Durty Jobs), което също вероятно сте гледали. Ще насоча обаче вниманието ви към последните две минути от записа (отново на английски), които съм сложил тук. Там той обръща внимание на проблем, който отбелязах в началото – желанието на всички да отидат в университет. Много от студентите у нас го правят, „за да си починат“. В същото време се усеща остра липса на заварчици, дърводелци, техници, автомонтьори и други майстори. Този тип професии са били на почит по време на комунизма, но в момента на тях гледаме като професионален провал. Явно същото се случва и в щатите. В същото време много висшисти се насочват точно към тях, просто защото са взели „нещо висше“, което не е било за тях. Ако сте строели къща или сте се занимавали с майстори, може би сте забелязали колко много пари взимат добрите дърводелци и дори плочкаджиите. Вижте цялата му лекция, за да разберете как той лично е стигнал до тези заключения.

Снимки: Монитор и D.Rotsoff@Flickr

Този въпрос ми задаваха след форума, който се проведе преди Коледа. Интерес към него определено имаше – доста познати, които нямаха възможност да отидат разпитваха как е минало и дали съм доволен. Аз бях, но имаше много, които не бяха. Не заради отганизацията, формата или самите фирми, а заради това, че на горния въпрос не може да се отговори еднозначно.

За мен форумът мина добре, защото получих точно това, за което отидох – впечатления, контакти, сверяване на часовника. Получих кариерийна консултация от Aims, с които си говорихме за конкретни цифри в бранша ми. Говорих с Мрежата на Бизнес Ангелите и си изясних начина им на работа. Мисля да пробвам да получа финансиране от там за някои мои идеи. Свързах се с няколко фирми, които имаха конкретни позиции за мен, като Adastra, Viscomp и Stenik Group. При всички от изброените бих имал възможност да започна работа в Германия и после да се прехвърля тук. На едната дори офиса им е в Пловдив, което е супер. Получих контакт в PWC за едно интервю, което искам да им взема. Говорих си с различни HR фирми за възможностите, както и с доста от другите посетители за това, което са очаквали и каква работа търсят.

Основния проблем на разочарованите беше това, за което писах още преди събитието – фирмите не знаят какво да представят и как да ни спечелят. За посетителите заинтересовани от финансовия сектор например беше невъзможно да получат по-подробна информация за това, какви биха били отговорностите им в дадена компания. Предимно имаше IT фирми, а тук там се виждаха такива за финанси и консултантски услуги. За мен лично това бе добре, но много търсят друго.

Дискусиите не помогнаха много на скептиците, защото на няколко пъти лектори казаха, че не препоръчват връщане сега. Повече бяха обаче ония, които изтъкваха, че точно сега е момента, че има много какво да се направи в България и че тя има нужда от нас. Особено ми харесаха разговорите на Валери Петров, Иван Василев, Ян Скварил и Ерик Слоутън. Може да ги видите на запис.

И така – по-добре ли е да имаш чуждестранно образование, ако искаш да работиш в България? Да, по-добре е, защото си научил повече, имаш практика, знаеш езици, видял си свят, лесно общуваш в международна среда, донасяш чужд опит и пристигаш с добри препоръки. Не, защото очакванията ти към работата и бизнес средата са твърде високи. Организацията на работата в повечето фирми тук е под всякаква критика и то не защото хората ги мързи, а защото планирането куца и ефективността го показва ясно. От гледна точка на заплатата мисля, че всички са наясно, че в България ще е доста по-ниска от Германия, Англия или щатите. Надеждата обаче ни е, че гореизброените предимства ще натежат в правилната посока.

В края на форума имаше дискусия за/против връщането, в която участвах. Споменаха се парите и работата, но основно говорехме за живота тук и там. Който е решил да се връща, а такива има много, иска да го направи поради една единствена причина – живее му се в България и то въпреки всички отрицателни примери, които ви идват сега наум. Всеки си има нещо конкретно, което предпочита тук, а не понася там. На много просто им е писнало отношението като към чужд. Тръгвайки обратно обаче много сякаш правят грешката да надценяват себе си и пазара на труда тук. България си я знаем каква е, а въобще не е вярно, че фирмите ще ни посрещнат с отворени обятия, само защото сме завършили „там“. Това очакване се поражда от почти сервилното отношение на HR фирмите в чужбина, както и презумцията, че специалисти в България не стигат и гладът за кадри е голям.

Това смятам, че е причината да има разочаровани на този форум. Повечето, които срещнах там обаче им хареса. Не бяха доволни в смисъл, че са си намерили работа, а оценяваха събраните впечатления и погледа над възможностите тук. В известен смисъл този форум внесе нотка реализъм и избистряне на плановете на доста наши сънародници да се върнат. Това бе целта му и смятам, че тя беше изпълнена.

Ето още коментари за „Кариера в България. Защо не?“:

Кристиан Вигенин
Дневник – Образованието в чужбина – предимство или недостатък за кариера в България
Дневник – Кариера в България – защо да
БНТ – Кариера в България – за и против
Бизнес Телевизия – Второ издание на форума „Кариера в България. Защо Не?“
Иван Ралчев – На „Кариера в България“

През Юни бях в Ротердам и попаднах на една инициатива на младежките организации там и Европейската Комисия за популяризиране на дейността на младите. Целта е всяка година да се избира град или общност от градове за Европейска Младежка Столица. Първата през 2009-та е Ротердам. Тези за 2010 и 2011 са вече избрани – Торино и Антверп. От тогава насам се опитвам да се свържа с български младежки организации и кмества. Сред първите има ентусиазъм, но осново трябва да е участието на градоначалството.

За мое учудване срока за кандидатстване за Столицата на 2012 е 25 Януари. Очаквах да е някъде до средата на Март. Хубавото е, че кметът не трябва да поема каквито и да е финансови ангажименти – целта е просто да се опише защо смята, че градът му залужава това признание, какви инвестиции е планирал в младежки проекти и инфраструктура през следващите години и каква подкрепа има на младежките организации. Въобще става дума за попълване на един фомуляр и представяне на града. Ако имате контакт с кмета или някой от заместник кметовете на общината ви, препратете му тези формуляри. В първия са разясненията и контактите за връзка, а втория е самото кандидатстване.

EYC2012 – Описание

EYC2012 – Формуляр

След като написах защо смятам, че моето образование е по-добро, се получи доста интересна дискусия по въпроса. Повече от 26 човека се включиха и всеки сподели мнението и опита си. Мнозинството не отричаха, че българското висше образование е по-лошо от немското. Емил и ss7 изказаха мнение, че съм бил сравнил само информатиката, а имало още доста предмети като математика и механика, които в България може би са по-добре. Също така се спомена (Мартин и Емил), че образованието в България било твърде теоретично и затова не се научавало много програмиране. В този смисъл, сравнение с твърде практическото образование в Германия било крайно неточно. Yani пък тръгна да оборва мнението ми от гледната точка, че не трябвало да се сравнява какво се учи, а продукта – завършилите къде работят. Svilen от своя страна смята, че е важна производителността и издръжката на един студент и че дискусията е като цяло ненужна, защото вече се е изговорило всичко по въпроса.

Основните различия в позициите обаче бяха за това, какво всъщност е висшето образование и каква е целта му. Voxy смята, че образованието само те насочва към бъдещата ти кариера и после всеки сам трябва да си търси знания. Калоян К. Цветков пък смята, че висшето образование е за тясна специализация след като вече си си избрал насока. Други като Кирил Киров смятат, че няма разлика между това дали учиш информатика сам вкъщи или в университет. Мишел смята, че целта на университета е да ни научи какво ни трябва и как да търсим знанията. Ако ни тъпчат с книги, знанието ни ще остарее бързо. Ss7 пък написа, че специално за информатиката, докато завърши човек знанията му вече са остарели. В този смисъл висшето образование имало малко смисъл, защото помагало, но най-важно било колко кадърен и оправен е човека. Моята позиция, с която и други се съгласиха е, че висшето образование има за цел да оформи мисленето на студента и да оформи базата от знания, които ще му помогнат по-нататък да научава много по-бързо нещата.

Друго нещо, което забелязвам е, че хората изтъкват ред различни причини, защо положението в българските висши училища е лошо . Dzver и Явор пишат, че ако се вдигнело нивото, университетите щели да се изпразнят, а това е основното им средство за финансиране – бройката. Петър изтъква, че лошите условия в България потъпквали самочувствието и престижа на студентите, както и желанието им да учат. Радослав Станков пък казва, че ентусиазма им се убива от ужасното отношение на преподаващите.  Калоян К. Цветков посочва, че липсва връзка с бизнеса, а упражненията и проектите, които се дават у нас са безсмислени и не помагат с нищо. Пенко Рисков и Емил отбелязват, че липсата на пари поражда порочен кръг, в който научния персонал бяга от институтите. Katrina, като млада преподавателка, споделя опит, че студентите си плащат някой да им направи проектите и нямат стимул да свършат нищо сами. Явор обвинява масовата инерция за „учене на нещо висше“ и порочната система на масови приеми за сваляне на нивото на образованието. Канев обвинява професорите, че допускат преписване и корупция, а в същото време не се развиват и не подновяват материала. Проблемът с корупцията се споделя също от co, kenkal и Георгиев. Канев споделя обаче моето мнение, че липсва професионална ориентация за да посочи на учениците в какво са най-добри, а не просто да тръгнат към най-високо платената професия. ss7 смята, че не материала е лош, а че хората са калпави.

Една точка, около която всички се обединихме е, че въпреки лошото висше образование, в България има прекрасни специалисти. Васил Колев, ss7 и Калоян К. Цветков дават добри примери, като Калоян посочва и че големите фирми могат да си позволят обучения на служителите и така да компенсират за пропуските в образованието. Точно заради това, че има много кадърни хора, които се справят с информатиката без да им трябва формалното обучение в българските университети, излязоха няколко мнения, че българското висше образование е безсмислено. Трябва да се отбележи и мнението на Ангел и Никола, че и в Германия обучението не е цвете за мирисане и че има също толкова много проблеми. Драгомир Станчев пък отчита, че проблемите в родните университети са наследствени от тези в средните училища и липсата на мотивация и развитие там.

Усетих и витаещо желание за принизяване на проблемите, както nage отбеляза. Основните аргументи бяха, че информатиката била твърде специализиран предмет за да се прави сравнение. Dzver твърди, че в България се учи достатъчни по нея, а материала, за който говоря, е предназначен по принцип за най-умните. Петър изказва мнение, че трудните изпити в Германия са погрешни, защото само се зубрили задачи. Владо добавя, че трябва да се допускат всички материали, за да се тества разбирането, а не назубрен материал и формули. Кирил Киров пък казва, че основите на информатиката не са мръднали много и затова наученото в българските курсове по информатика е достатъчно. In2h20 дава пример с мениджмънта, където наученото на запад не можело да се приложи у нас.

Като цяло се опитах максимално да комбинирам мненията и в същото време да запазя същността им. Ако съм объркал нещо, кажете ми за да поправя грешката. Смятам, че събрахме доста широк спектър от мнения, който отразяват основните позиции в българското общество. Забелязвам, че всички виждат проблемът с висшето ни образование, но липсва цялостна картина на факторите. Разбира се, във всяка позиция има част от истината, доколкото всеки вижда нещата от своя ъгъл. Наистина с някои хора не съм съгласен въобще, но с други успяхме да се доближим като мнение. Основната пречка в оправянето на гореизброените проблеми ще е тромавата и неподатлива система от висши училища. Не е обаче само тя – както държавата, така и обикновените хора са виновни за случилото се. За жалост има настроения, че щом и сега децата завършват, значи не трябва да се променя нищо. Трябва да се осъзнае факта, че престижа на едно училище не зависи от това колко трудно се влиза вътре или колко завършват, а колко добро е образованието, което студентите получават. Първите два фактора са само производни на третия. В този смисъл на думата смятам, че трябва да промислим идеята, че всички българи сме гении и да погледнем по-реалистично на схващането, че който няма висше не става за нищо. Така ще се намали масовия поток от ученици и ще има само деца, който им се учи или който поне знаят защо са в този университет.

Преди известно време писах, че искам да сравня образованието, което получавам в Германия, с това в СУ и техническия. Оказа се, че не е толкова лесно. Много малко от материала е публикуван в Интернет като презентации и там където е, изглежда така (използвах я за пример и в тази статия). Затова ми беше трудно да разбера какво точно се учи и колко задълбочено. В техническия намерих катедрите по „Компютърни системи“ и „Програмиране и Компютърни Технологии“. И в двете има общо описание на специалностите и хорариума (вижте линковете), но от едното име не мога да си направя извод. Всъщност намерих лекции и проекти от първата катедра и са на същото ниво на сложност като тези в СУ-то, които ще опиша по-долу, и затова нямам намерение да ги обсъждам отделно.

От Софийския ще взема този хорариум с общите описания на предметите и ще направя няколко сравнения набързо.

Нека да започнем от „Увод в програмирането“ Там се започва от битове, минава се през примитиви, масиви, основни операции и алгоритми за сортиране, както и елементарните структури от данни. Тъй като това е единствената информатика през първия семестър, аз ще я сравня с нашата със същото име – GDI1. При нея минаваме горния материал, продължаваме през рекурсивни методи и структури, абстракция на дизайна, комплексност на алгоритми, обектно ориентирано програмиране и навлизаме в карантиите на Java като потоци (streams), енкапсулация, javadoc и тестване. Също така в началото на курса се предполага, че вече знаеш Java или C, а ако не, никой не те чака да си го научиш. Накрая на курса имахме 3 седмичен проект, да напишем интерпретатор и debugger за език подобен на C, но с най-основните му възможности.

Във втори семестър в СУ се учи ООП, а ние учим това, което те дават в трети семестър по „Структури от данни и програмиране“. Разликата обаче е, че учим повече дървета и алгоритми и до скоро това беше най-гадния изпит в информатиката, защото късаха поне веднъж около 50-70% от явилите се . Едва тази година смениха професора и той го улесни за да могат всичките 400 човека, които са чакали 2-3 години, да го вземат. И аз в това число.

Искам да обърна и внимание на „Бази от данни“. При нас са няколко курса – въедение, DB1, DB2 и Data Warehouses. Взимал съм само първия и последния, защото средните не ми трябват. Във въведението учим за релационни бази данни, SQL, всички видове join-ове, моделиране на бази данни, datalog, prolog, самообучаващи се системи, data mining, web mining, семантични технологии и прословутата semantic web. Мисля, че в СУ спират на второто или четвъртото.

Тук ви давам само три примера, но мисля, че разбирате накъде бия. Разбира се, и в СУ, и в ТУ има предмети за специализация, в които най-вероятно могат да се научат горните неща. Ако сте чели внимателно обаче ще ви е ясно, че ние учим всички тези неща (и още 3 пъти толкова) само в първите два курса. После всеки си специализира каквото си иска. Аз примерно избрах семантични технологии, web services и data mining.

В това сравнение искам да отчета и разликата в изпитите. При 2/3 от моите изпити имам домашни всяка седмица. При 1/3 от тях имам проекти всеки 2 или 3 седмици. Накрая имам изискване за покрит норматив за да се явя на изпита и в някои случаи получавам бонус, ако съм се справил уникално добре, но само върху вече взет изпит. За самия изпит нямам конспект – може да се падне всичко от целия семестър. Обикновено обещават, че ще има от същия тип задачи както в домашните. Ако имаме късмет сме видели задачата в някой стар изпит. Устни изпити почти няма. Случвало се е да ни дават 2-3 листа с кода и да ни карат да го допълваме (още 1-2 листа) или да му търсим грешките. Случвало се е да дават неща, които не са давани като задачи досега. Случвало се е да искат материал от допълнителната литература.

Преписването е практически невъзможно и ако те хванат последва почти сигурно изключване. Също така има тежки наказания за плагиатство (преписване на проекти и домашни). Няма такова нещо като „Айде от мен да мине“. Корупция няма. Единствения начин да минеш е да си скъсаш задника да учиш.

В това сравнение не искам да обидя професорите и асистентите в българските университети, а да отправя градивна критика. Ако някой се обиди, то нищо не мога да направя. Осъзнавам, че заплатите не стигат и няма инвестиции, но не виждам как това е проблем. Информатиката е най-евтината индустрия, защото трябват само няколко компютъра. Защо тогава на българските студенти им се преподават неща отпреди 20-30 години? Познавам няколко такива и имам доста добра представа какво се учи и колко го научават. Мисля, че всичко това е смешно при условие, че има страшен глад за програмисти, а както е тръгнало няма да можем да го запълним през следващите 10 години.

В същото време това състояние на университетите не означава, че няма страшно много прекрасни специалисти в България. Информатиката не е като строителното инженерство – човек може и сам да се научи. Хората така и се учат. Разликата обаче е, че университета трябва да моделира възприятията им така, че да разбират по-дълбоко нещата и да мислят на по-високо ниво на абстракция. Тези неща се научават много трудно и затова в България има един куп „програмисти“ на по 500 лева заплата. Дори и да има диплома, как ще му дадеш хубава заплата като не може да ти напише една сносна програма. За project management, тестване или документация пък да не говорим.

Питали са ме защо съм толкова уверен, че студентите в чужбина (и аз в частност) можем да си намерим лесно много добра работа в България. Отговора е, че можем да запълним големия глад за специалисти, който родните ни университети няма да успеят да компенсират и след 20 години.

Винаги ми е било трудно да обясня какво правя. Когато някой не-информатик ме пита за какъв изпит уча, следва кратка пауза и простото „Информатика … една“. За да стане един човек програмист, трябва да научи много принципи от много области. Обсипват ни с купища данни и информация, но те не са важните – целта е да си изградим технически начин на мислене. Също като при инженерите – един проблем не се решава като знаеш всички формули и факти от книгите, а по-скоро усещаш по интуиция какво е нужно и знаеш къде да намериш информацията.

В най-скоро време ще изкарам списъка от изпити, които са нужни за да се завърши информатика тук. Мисля, да напиша подробности около всеки и какво трябва за да се вземе изпита. Това, което в момента ме интересува е как стоят нещата в българските университети. Ще се радвам, ако някой може да ми прати хорариум и конспект на някой от изпитите. Ще ми се да ги сравня с нашите тук по-подробно.