В инструмента можем да избираме езици, периоди, термини, както и да сравняваме няколко такива. Графиката ще покаже и процентното отношение на книгите, които споменават зададените фрази спрямо всички издадени през дадената година. Точните проценти обаче не са важни, а сравнението между годините. Реших да изкарам седем графики, за да илюстрирам интересни факти от историята ни. За жалост нямат данни на български, но за нас английската и руската литература би била също интересна.

Натисни за по-голям размер

Горната графика показва споменаването на „Болгария“ в руската литература. Ако погледнете данните на Google, ще видите, че преди 1810 практически не се говори, има засилване около 1925, малък скок около освобождението и доста големи около световните войни.

Натисни за по-голям размер

Следва споменаване на България и Македония (в червено) в английската литература. Вижда се как популяризирането на гръцката история в началото на 19-ти век води със себе си споменаване на регионът Македония. В този случай е трудно да се прецени контекста, в който се споменават имената. Вижда се обаче ясно пиковете на споменаване на България спрямо Македония. (оригинална графика)

Натисни за по-голям размер

Тук виждаме споменаването на България и Румъния на немски език. Румъния е в червен цвят, а Walachei, както са наричали държавата в началото – жълт. Въпреки, че съседката ни се е освободила доста по-рано от нас, изглежда ние сме имали по-голяма видимост предвид размера на страната до войните. След това в немската литература се говори доста повече за Румъния, отколкото за България. (оригинална графика)

Натисни за по-голям размер

Следва споменаването на Батак в английските издания. Вижда се ясно пикът около Баташкото клане и няколко скока около войните в началото на 20 век. Забелязва се силно покачване в началото на комунизма и стабилно намаляване от началото на 90-те. (оригинална графика)

Натисни за по-голям размер

Следва сравнение между Варна (синьо), Бургас (червено) и Пловдив (жълто). Като важен морски град за Варна се е говорило много повече от останалите. За сравнение Пловдив изглежда е бил почти непознат. Възможно е изкривяване на данните, ако има други градове с такова има или има известно женско име Варна. (оригинална графика)

Натисни за по-голям размер

Последните две графики са споменаването на Левски на английски (горе) и на руски език (долу). Вижда се, че на руски се споменава няколко пъти малко след смърта му, докато на английски има споменаване дори докато е жив. Докато на руски има няколко сериозни скока през ’50 и ’70, на английки се говори от по-рано за него (вероятно в обзори и анализи) и става по-известен през ’70 и ’80. (оригинални графики на английски и руски)

Интересно ще бъде да се сравнят тези термини на френски, който до средата на 20-ти век е основният международен език. Още по-интересно ще е да се сканират всички книги, вестници и списания в Националната библиотека и да се изкара подобна графика.

В лекциите на TED, които споменах в началото, се говори и за индекс на цензура. Той се изчислява като се съберат отклоненията на различни автори на даден език. Тезата е, че когато има силен спад в отпечатаните творби на един автор или споменаване на определена фраза в даден период на даден език, то най-вероятно е имало цензура. Ако има силен скок – то най-вероятно има пропаганда. Така може да се изчисли средно за езика дали е имало много пропаганда или цензура. Там сравняват немския и английския. Интересно ще е да видим това за българския и руския.

Утре е националният празник на България. Вие може и да не го празнувате, но знаете защо е национален празник и какво символизира. Знаете също, че днес и утре е почивен ден. Може да сте решили да си починете вкъщи, да излезете навън или пък да работите извънредно. Във всеки случай ми се струва, че повечето от нас не чувстват този ден като истински празник. Не защото не искаме, а защото го няма усещането за близост с делото на онези, които са се жертвали за България. Тези думи изглеждат празни и помпозни, но е било точно така. Гордостта обаче сякаш я няма. Не, че не я искаме – просто се е изгубила. А ни липсва. Надали ще си признаете, но ви липсва и на вас. И то много. Иска ви се да вярвате в нещо, но то го няма.

Един лесен начин да си възвърнем тази гордост е да почетем истински празниците като 3-ти Март. Затова призовавам всички да окачат знамена пред жилищата, офисите и магазините си и да покажат, че си спомнят за онази гордост, за която говоря. Ако пък нямате знаме – купете си. Не струва много и вярвайте ми – донася много приятно чувство в дома.

Препоръчвам ви също така да гледате предаването „Операция слава“ по БТВ и по-специално последния епизод. Ако отхвърлим всичките си предразсъдъци и афинитет към скандалите, там ще открием много важни, но забравени факти, документи и песни. Те на практика са истинската история на България – не скандалите, превратите и измените. Епизодите може да намерите във всички торент сайтове. Ако имате пък снимки на закачени знамена от минали празници или решите да направите такива утре, може да ги добавите в групата във Flickr, която направих специално за целта.