Тази зима пътувах през летище София. На тръгване забелязах куфара на снимката горе – част от кампания на Комисията за борба с трафика на хора (сайт, Facebook страница). Знаете ли каква беше първата и мисъл тогава – жертвите на трафик на хора не изглеждат така. Не заради вида на момичето натъпкано в куфар или някаква форма на отричане. Доколкото ми е известно, има два вида жертви. Едните ги изнасят насила през сухопътните граници след отвличане. Другите – доброволно с обещания за работа и по-добър живот. И в двата случая жертвите свършват по един и същи начин.

За да съм честен, аз не съм виждал жертви на трафик на хора. Не познавам такива. Сигурен съм, че и вие не познавате. Тази търговия се движи някак на друга плоскост спрямо обществото. Също както катастрофите и наркотиците, отказваме да признаем, че това може да се случи на нас и на нашите близки. Разликата обаче е, че мащабите и преките последствия на последните две ги виждаме с очите си. Случаите на трафик, от друга страна, остават неизвестни, безименни и заровени в буквален и административен смисъл. 432 са известните случаи само за 2010 г. според изнесени данни на МВР . От тях 90% са жени. В тази статистика обаче се включват само разкритите случаи и то с насилствено прекарване през граница. Колко такива има, за които не предполагаме“ Замислете се колко млади българи са отишли на гурбет в чужбина, не са се върнали и не се свързват с роднините си. Дали са намерили по-добър живот или друго?

В действителност, излиза доста по-евтино и сигурно да примамиш някой в чужбина и да го грабнеш тогава. Сама жена или няколко момчета отиват в непознат град при непознати хора без договор, често без език или контакт с някакъв официален орган. Това да ги оставят без работа и жилище, макар и доста често срещано при подобни измамни схеми, май е по-добрият вариант.

Пиша всичко това, защото ми се струва, че не съзнаваме какъв проблем е трафика на хора и буквалното поробване след това. Нито аз, нито вие можем да си представим какво става с тях. Колко млади момичета знаят как да се предпазят? Преди време полицията каза, че нямат данни за канали за трафик на органи, но това означава ли, че не съществуват такива? Вземете само потокът от цигани към Гърция за „даряване“ на бъбреци и бебета и ще разберете въпроса ми. Може би ще попитате: „Какво прави държавата за този проблем?“ Струваше ми се, че въпросната комисия е само символичен орган, но поне съдейки по новините в сайта им, правят доста семинари с местните власти, учители и НПО-та. Провежда се информационна дейност. Това е една добра стъпка. Не знам какво друго може да се направи – не съм специалист. Затова си писах с официални лица от Европейската Комисия и явно скоро ще има одит на това как държавата е изпълнила европейските изисквания към издирването на деца и борбата с трафика на хора. Тогава може би ще разберем какви е трябвало да са мерките, кой не си е свършил работата и нещо може би ще се подобри. Знам само, че роднините на всяко пето момиче в Lipsva, с които съм успял да се свържа, имат съмнения, че е изведено през граница.

Не знам дали рекламните материали на комисията помагат, но надали тези, които минават летището с надежди за по-добър живот ще им обърнат внимание. Тези брошури ги видях тези пролет на същото място – точно след проверката на багажа. Дано те и семинарите да имат някаква превантивна роля. Погледнете новините и събитията на сайта им за повече информация. За всичко останало чувствам, че сме безсилни. Освен, може би, да натискаме полицията да си подобри ефективността и прозрачността.

Свалете в пълен размер

Свалете в пълен размер

Препоръчвам ви да гледате филма Taken с Лиам Нийсон. Уникален поглед над това как протича едно такова отвличане и какво се случва след това. Не знам до колко е достоверен, но определено ще се загнезди в съзнанието ви. Предупреждавам, че после може да вие трудно да спите.

Впрочем, днес са спасили 10 годишно момиченце в Гърция. Дано да се оправи.