Ето някои от точките:

• Крайният срок за подаване е 1-ви октомври в полунощ българско време
• Подаването на заявление за гласуване в секцията най-близо до Вас, ще Ви улесни и ще ускори изборния процес, тъй като ще сте вече вписани в списъците
• Заявление се подава за всеки вот поотделно. Т.е. не се пренасят от предходни избори
• Дори да подадете заявление, а се окаже, че на 27-ми октомври сте в България, ще може да гласувате в секцията си по постоянен адрес с попълване на декларация
• Вече са предварително одобрени 783 места за секции в чужбина, където в последните 5 години е имало поне 100 гласували. Това не означава, че непременно ще има секции на тези места. Това зависи от възможностите на помещенията и дали има комисии и доброволци към тях. В крайна сметка решението е на ЦИК по препоръка на Външно. Могат да се увеличат шансовете като се подават заявления за тези места и повече хора се включат като членове на комисии и доброволци.
• На някои места като Германия е нужно да се иска разрешение от местните власти. Това вече би трябвало да се случва предвид предварително одобрените места. Очакваме информация от Външно
• Подаването на заявления освен, че подпомага изборния процес, показва и повишен интерес на съгражданите ни в чужбина към вота

Докато първо бях блокиран да зареждам данни в реално време, както правя в последните над 10 години, намерих начин и вече може да се следи кампанията в реално време в детайли или на картата.

За тези десет дни може да си направим няколко извода. Тази кампания има най-малко подадени заявления в последните осем години. Основна причина за това е автоматично одобрените секции, т.е. нуждата от заявления не е толкова критична, както преди. Забелязва се обаче значителен спад дори спрямо вотове след въвеждането на тази промяна.

Тук виждате сравнение на събирането на заявления от цял свят. Линиите са с различна дължина, тъй като продължителността на кампаниите е била различна. Сегашната е от три седмици, което е по-малко от средното, но повече от тази през ноември 2021-ва и 2023-та.

Тук са подравнени спрямо крайната дата. Забелязвате как към края има увеличение. Не знаем дали сега ще има такова, но определено се забелязва забавяне в момента. Единствената година с по-малко заявления беше 2017-та, която обаче беше последвана от рекорден брой заявления през април 2021-ва.

Част от причината за сегашното забавяне са по-малкото заявления от Турция. Движи се паралелно с кампанията през април 2021-ва, която специално за Турция беше една от доста слабите. Далеч е от кампанията през 2023-та и дори началото на 2024-та. Ако няма промяна, това може да е годината с най-малко заявления за гласуване от Турция до сега предвид значително по-краткият период на събиране. Макар да предупреждавам доста да не се разчитат тези данни като индикатор за избирателна активност, може да служи за насока за проблем в организираността там предвид спецификите до сега.

• Заявлението не е задължително, но ще помогне да се отворят повече секции и ще ви позволи да гласувате по-бързо в изборния ден, тъй като няма нужда да попълвате допълнително декларация
• Заявленията се попълват отделно за всеки вот. Тоест няма значение дали сте попълнили вече за изборите през април, сега трябва да попълните отново
• Ако сте попълнили заявление и все пак в изборния ден сте в България, пак може да гласувате по настоящ адрес, но само там
• Независимо дали и за къде сте попълнили заявление, може да гласувате в която и да е секция в чужбина. Тогава обаче ще трябва да попълните изрична декларация, че не сте гласували другаде преди това.

Около седмица-двер след 15-ти ще бъдат обявени секциите в чужбина. Това става на база не само автоматично осигурените, но и по предложение на Външно на база консултации с местни организации. Припомням, че според последните промени на изборния кодекс бяха обявени над 500 места в чужбина, където ще има една или повече секции, тъй като са имали достатъчна активност на избори в последните години. Проблемът с това е, че не е гарантирано, че приемащата страна ще позволи толкова много секции и най-вече – дали местните организации са подготвени да осигурят място за изборите.

Най-голям проблем обаче остават изборните комисии и доброволците. Затова, ако искате да помогнете на изборния процес, моля свържете се с близкото ви консулство или с местна българска организация, която знаете, че се занимава с организацията на изборите и посочете, че желаете да сте част от комисия или доброволец в деня на вота. Получават се сигнали от не едно или две места, че вотът там може да бъде провален или най-малкото броят на секциите намален заради липса на комисии.

Както и преди, активността на подаване на заявленията се следи в реално време от портала Glasuvam.org. Те могат да се видят на картата, както и в подробнен табличен формат. Там има възможност и за сваляне на последните данни и да се връща историята на подаване по часове назад до началото на кампанията.

Една подробност за този вот е, че не можах да маркирам автоматично отворените секции в зелено само на база имената им. Формулярът на ЦИК имаше някои странности и не можеше да се напасне едно към едно въведеното там с имената в решението на комисията. Отделно този път нямах толкова време да инвестирам в чистене на данните. Затова около 100-тина места с под 20 заявления, които алгоритъма ми не успя да постави на картата, не бяха добавени. Все пак ги има в подробната таблица, но не и като червени точки на картата. По принцип ги обработвам на ръка и сливам заявленията на записи с идентични места с различно изписване. Този път доста хора се бяха организирали да подават отделно заявления за различни секции на едно и също място. Картата ми, за съжаление, не поддържа това. Така точките останаха една върху друга. За президентските избори ще измисля нещо по въпроса.

Ясно се вижда намалената активност от последните избори. Основна причина за това, както споменах, са автоматично образуваните секции, които покриват както рекордния брой открити на последния вот, така и тези от предишните избори. Това в голяма степен помогна на сънародниците ни във Великобритания.

Независимо от това подадените заявления значително надвишиха тези от избори от минали години. Това в голяма степен показва запазен значителен интерес към изборите. Имаше, разбира се, възгласи как последните промени в ИК са облагодетелствали Турция и как имало голям скок на заявленията там. Настрана от редовните реакционни коментари преди и след всеки вот кой имал право да гласува и кой не, има значително разминаване на цитираните в тях числа. Писах подробно защо, но накратко, ако това толкова ви занимава – процентът на заявленията в Турция сега е всъщност по-малък от общия такъв в чужбина от предишни вотове.

В помощ на българите в чужбина разпратих напомнящи писма за подаване на заявления на 2500-те абонирани в Glasuvam.org за новини покрай изборите. Когато станат ясни секциите, ще изпратя детайли как се гласува и къде е най-близката до тях секция. Ще обновя и картата със секциите. Аналогична ще намерите и при Свободна Европа. Още полезна информация ще намерите и при приятелите ми от Тук-Там.

Отказът на ЦИК да въведе гласуване по пощата блокира шансът на повече българи да имат практическа възможност да гласуват. Това щеше да помогне и над 20-те хиляди българи, които се очаква да бъдат диагностицирани в следващите три дни с коронавирус и поставени в изолация. Днес изтича срокът, в който диагностицираните до сега – над 5000 само вчера – могат да поискат мобилна секция. Заради усложнената процедура обаче съобщенията са, че едва едноцифрен процент са могли да го направят. Това блокира десетки хиляди в страната от правото им да гласуват.

ЦИК е създавала пречки пред гласуването в чужбина и преди. Обикновено това са процедурни усложнения и абсурдни промени в последния момент. Този път обаче значително беше засилена практика на подмяна на изборните комисии предложени от местните организации с партийни такива. Огромна част от секциите, особено в най-натоварените региони осъмнаха с непознати членове спуснати по неофициална информация предимно от ГЕРБ и ДПС. Това поражда сериозни притеснения, най-малкото предвид, че се изисква добър опит, за да има стройна организация и бързо протичане на изборния ден. Това и други спънки допълват и без това тежкото положение с пандемията.

Откриване на близки свободни секции

Все пак, добрата новина е, че все пак има немалко увеличение на секциите. Изключение прави Великобритания, където отново управляващата коалиция отказа да отмени ограничението от 35 секции. Затова е толкова по-важно да се разпределят гласоподавателите равномерно между секциите, за да не става струпване на онези, за които традиционно се знае, че отварят. Същото е полезно и в страни като Германия и Испания, където също наблюдавахме опашки пред някои секции предишни години и малка активност на съседни техни.

Затова на картата на Glasuvam.org добавихме нова функция, с която всеки от нас може да съобщи колко време е чакал, за да гласува. Когато изберете секцията, в която ще гласувате, в деня на вота ще видите няколко бутона с време. Може да въведете и свое точно време отнело ви да упражните правото си на глас. Може да препоръчате на излизащите да го направят или да ги питате колко са чакали и да подадете от тяхно име.

Обратната връзка се събира и ще бъде публикувана както в социалните мрежи, така под адреса на всяка секция. Така ще може да се уведомяват търсещите къде да гласуват къде вече има опашки, за да преценят дали да отидат в близки алтернативи. В Лондон и около Франкфурт, например, има няколко секции, измежду които ще може да избирате.

До тогава ви призовавам да разгледате картата и да намерите най-близката до вас секция. Нов мейл до над 2400-те абонирани за новини за секциите ще бъде изпратен утре и ще съдържа адресите на трите най-близки до избрания от тях град.

Съвети относно правата ви за гласуване ще намерите в предишната ми статия. За съжаление нито ЦИК, нито Външно публикуваха единен списък с адресите на всички секции зад граница. Може да разгледате все пак заповедите за откриване.

Допълнение

Ето така ще изглеждат маркерите на секциите и информацията при отварянето им. В зелено са тези, в които някой е отбелязал, че е чакал по-малко от половин час. В червено са отбелязани онези, в които е чакано над час и половина. Средната стойности в информацията за секцията се изчислява на база скорошни съобщения от хора гласували в секцията. Ако няма цветен маркер и информация под адреса, значи никой още не е отбелязал колко време му е отнело да гласува.

Разбира се, по това дали някой е чакал 20 минути не може да се прецени дали като пристигнете в тази секция няма да има вече опашка. Ще даде обаче някаква представа за натовареността и идея къде има алтернативи. Напомням, че може да гласувате в която си искате секция. Препоръчвам обаче да го сторите възможно най-рано сутринта и да носите вече попълнена със син химикал декларация 22.

Съвети за заявленията

Скоро след началото пуснах мейл с инструкции на около 2000 активни българи зад граница, които се бяха абонирали за новини на портала Glasuvam.org. Ето ги накратко:

• Заявления се подават до 9-ти март 2021 електронно на сайта на ЦИК
• В електронния формуляр се попълват данните точно както са по лична карта, включително адрес и име на кирилица. Точният адрес е чужбина не е задължителен – достатъчно е да се посочи град
• От списъка с местата може да изберете близко до вас място или да добавите ново. На тази таблица или тази карта се виждат по-добре къде са.
• Силно препоръчително е да подкрепите откриването на вече добавено място, за да няма множество близки с по няколко заявления и никое от тях да не стане секция. Ако добавяте ново, напишете името на града на кирилица или точно както се изписва на местния език
• При подаване на заявление в чужбина бивате отписвани от списъка в България. Подайте такова заявление единствено, ако знаете, че ще гласуват извън България (1) Ако все пак се налага да сте в България в изборния ден, може все пак да гласувате единствено в секцията ви по постоянен адрес. Тогава трябва да попълните декларация 17 и са длъжни да ви дадат възможност да гласувате. В списъците след името ви ще има добавено „МВнР“.
• Ако сайтът откаже заявлението, проверете името си в този списък. Там ще има информация за причината и грешката, която са открили. Обикновено е заради изписване на имената или адреса по лична карта.
• При проблем със заявлението пишете на support@cik.bg

Друг важен момент е, че може да се подава заявление и да се гласува с изтекли лични документи. Според Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, лични документи изтекли между март 2020 и края на януари 2021 остават валидни. В този смисъл всеки с така изтекъл документ може да ги използва за изборите. Вече потвърдих, че електронният формуляр за заявленията ги приема.

Активността до сега

Скоро след споделянето на линка на формуляра в социалните мрежи заваляха заявленията. В първите 90 минути имаше 450 заявления, а за по-малко от ден – 5000. Към този момент са вече 15000 и растат бързо. Вече има събрани поне 60 заявления за 64 секции извън дипломатическите ни представителства.

Тази активност е учудваща предвид онова, което сме видели на предишни избори. По време на европейските имаше общо 8673 заявления. Тогава предупредих, че има сериозен проблем с активността. При предходните парламентарни през 2017-та имаше около 45 хиляди заявления за всички 4 седмици от кампанията по събиране. Сега минахме една трета от тях за само три дни.

Горната графика е част от динамичната таблица, с която следя събирането на секциите. Полезен инструмент е да се види къде колко секции има събрани и къде има нужда от още гласове. Направена е именно с цел да е в полза на организиращите такива секции по места.

Обновява се на всеки 5 минути изтегляйки данните от таблицата на ЦИК, изчиствайки и обработвайки ги в разбираем формат. Същите данни ще видите и на картата, която пускам вече години наред със заявленията. Тя ще бъде последвана от карта със секциите, когато станат известни.

Рискът от „размиване“ на заявленията

Един от редовните въпроси, които изниква, е за загубата на заявления. Това се случва, тъй като ЦИК позволява в заявлението да се въведе място за гласуване в свободен текст. Така се стига до записи като „някъде около спирката на…“. Така от една страна не може да се определи точното място на някои искания, а от друга, прекален точното описание на други може да ги пръсне из покрайнините на някой град, да не са достатъчни за никоя една точка и секция да няма.

Причината за свободния текст е, че това беше възможност, за която много настояваха в самото начало, когато електронният формуляр беше въведен. Ползата от това е, че доброволци и организации могат да координират усилията за секция на точно определено място. Ако ЦИК определя в кои градове може да се подава заявление, това практически спира подобни инициативи на желаещи да се организират.

Все пак, преди да може всеки от нас да избере възможността „въведи сам“, му се показват всички добавени до онзи момент места. Така първо има избор да ги подкрепи. Имаше известни проблеми в тази част от формуляра на ЦИК, като някои градове бяха с объркани държави. Това беше обаче бързо поправено и не доведе до загуба на гласове. Имаше кратък период днес, в който самият формуляр спря да се отваря, но и това беше решено бързо. Самият факт, че някой го забеляза показва каква голяма активност наблюдаваме в момента.

Наистина, има риск да се изгубят някои заявления, но според анализите ми до сега в огромна част от случаите организацията на секции близо до общностите ни е била успешна. Именно затова винаги още преди началото на кампанията съветваме желаещите да гласуват в чужбина да се поинтересуват кой организира секция в близост до тях и да се включат като доброволци по възможност. Картата горе също помага в тази насока.

Отделно, от ЦИК също обединяват някои заявления при видимо еднакви места изписани различно. Това се прави с изрично решение на комисията и помага да се съберат дори желаещи заявили да гласуват близко един до друг.

Същинското откриване на секции

Основната цел на кампанията е да даде основание да се отворят секции на места, където има голяма концентрация на българи. Докато в консулствата и посолствата това ще стане автоматично, на други места се налага местните общности да организират всичко, включително комисии, помещения и наеми.

Събирането на достатъчно заявления за едно място предполага, но не задължава ЦИК да отвори секция там. Освен някои ограничения в ИК, възможно е приемащата страна да не разреши, както и да липсва организационен капацитет за целта. Под последното се разбира, че няма достатъчно официални лица да участват във всяка секция. Това обаче е доста рядко.

По-голям риск за секциите обаче представлява течащата пандемия. Изискванията за социална дистанция, затваряне на заведения, училища и клубове, както и ограничения в придвижването може да направят трудно и дори невъзможно да се организират секции на някои места. Това може да е и проблем за дипломатическите ни представителства, където традиционно липсва достатъчно място и може да се отворят по-малко секции с по-малко урни, отколкото на предходни избори.

Самото гласуване ще бъде допълнително затруднено – задача, с която се заемаше активно ЦИК до сега с въвеждането на все по-объркващи и сложни бюрократични спънки. Струпването на хора пред секциите ще създаде проблем с местните власти, а изискванията за разстояние ще забави гласуването на всеки отделен човек. Затова е още по-важно да има повече секции на повече места – за да се избегнат многочасовите опашки, които наблюдавахме в градове като Берлин, Лондон и Франкфурт.

Следващи стъпки

Важно е да се свържете с приятелите и роднините си в чужбина и да ги призовете да подкрепят откриването на секции близо до тях. Една важна тънкост в тези заявления е, че с подаването им се отписвате от списъците в България. Тези, които се притесняват, че ще се злоупотреби с вота им могат така да си гарантират, че това няма да стане. Важно е обаче да знаете със сигурност, че ще гласувате в чужбина на 4-ти април, тъй като след заявлението няма да може да упражните правото си на глас в страната.

От друга страна, подаването на заявление за една секция в чужбина не означава непременно, че трябва да гласувате именно там. Може на избраното от вас място да няма открита секция. Дори да има обаче, може да отидете в която и да е друга, за да гласувате там. Просто попълвате декларация, че не сте гласували другаде и ви добавят в списъка. Внимавайте обаче, защото данните от списъците в чужбина се проверяват и следват санкции при многократно гласуване.

Тепърва е научим за планираните противоепидемични мерки по време на вота. Ще изпратя отново подробности на всички абонирали се в Glasuvam.org. Междувременно все още може да се свържете с местното българско дружество или консулство, за да се присъедините като доброволец в организирането на вота. Може да се запишете и като защитник на Ти Броиш, за да имате възможност да присъствате при броенето и да подсигурите, че няма да има случайни или умишлени подмени.

Допълнение 14. февруари

Поправих точка 5 в съветите горе (1). Възможно е да гласувате в страната дори да сте подали заявление в чужбина. Понякога се налага да пътувате точно преди вота. В такива случаи следва да попълните декларация 17, че не сте и няма да гласувате другаде и са длъжни да ви допуснат. След името ви в списъка ще пише „МВнР“. Това може да направите обаче единствено в секцията ви по постоянен адрес.

Допълнение 4. март

За съжаление заради грешка в базата данни около 25 от 2281-те абонирани за новините на Glasuvam.org бяха изтрити. Това за хората абонирали се между 28-ми февруари и вечерта на 4-ти март 2021. Ако сте се записали в този период, моля въведете мейла си отново. Дори записът ви да не е загубен, той просто ще се обнови.

Наскоро Външно обявиха, че по предложение на български организации и активисти в Германия са предложили 38 града, където да има секции за предстоящите избори. Девет от тях са посолството, консулства и почетни консулства. В някои от градовете ще има повече от една секция.

Ако бъдат одобрени, това ще увеличи в пъти броя на секциите спрямо предишните избори. При последните парламентарни, например, имаше едва на 8 места. На тази карта виждате всички предложени места. В лилаво съм отбелязал онези, за които със сигурност ще бъде разрешено, тъй като има дипломатически представителства.

Въпросът е до колко ще помогне това на сънародниците ни там да гласуват. За вотовете през 2014-та и 2015-та направих карти показваща каква територия ще покрият тези секции. Тогава отбелязах радиус от час и половина пътуване с кола. Същото ще покажа по-долу, но като начало нека вземем предвид, че сме в условията на пандемия.

Достъп до секциите

В момента в Германия има забрана на места да се пътува на повече от 15 км. от мястото на живеене освен по работа и по здравни причини. Гласуването за избори на чужда държава не спадат към изключенията. Подобни мерки бяха вече удължени вече до средата на февруари. Ако бъде разширен обхвата на засегнатите региони, въведени още по-строги мерки, каквито заявки има и удължени до или въведени наново покрай католическите великденски празници, може изборите да бъдат засегнати.

Тук взимам най-лошия вариант и на карта отбелязвам зоните от 20 км. около секциите, от които съгражданите ни биха могли да стигнат до секциите и да гласуват при наличие на по-строги мерки.

Следващия въпрос е колко българи живеят на тези места и колко извън тях. Използвайки картата, която създадох на база официалните данни от адресните регистрации през 2018-та, наложих тези 20-километрови зони. Вижда се, че градове и общини с най-много българи са почти покрити. Около над 65% от българите обаче няма да могат да стигнат до секциите.

Ако няма такива ограничения, което е по-вероятно, тогава покритието на секциите изглежда както на следващата карта. Вместо 20-километрови зони тук съм отбелязал зони, в които на гласоподавател биха му трябвали 30, 60 или 90 мин. път с кола или публичен транспорт, за да стигнат до секция. Колкото по-тъмен е цвета на зоната, толкова на по-близо има секция.

Отново слагайки тези зони върху картата с гъстотата на диаспората ни виждаме, че по-голямата част от Германия е покрита. Това означава, че около 90% от сънародниците ни в Германия ще имат достъп до изборни секции, ако са готови да пътуват до час и половина.

Капацитет на секциите

Достъпът обаче е едно нещо, а възможността е съвсем друго. Докато и на предишни избори много хора се стичаха към секциите, огромните опашки отказваха много повече да гласуват.

Трудно е да се определи колко са българите в Германия. Дори данните на статистическата им служба се разминават значително. Може да кажем обаче, че между 260 и 280 хиляди пълнолетни българи са живели в страната до преди година. Поради кризата този брой е почти сигурно намалял към средата на 2020-та, но няма ясни оценки колко от върналите се в България са заминали отново вече или ще го направят до изборите. Към тях също може да добавим още до 20 хиляди, които са с двойно гражданство.

Нека приемем долната оценка от 260 хиляди души и вземем оптимистичните 45 секции в Германия. Максималното, което е изпълнимо в една секция при идеална организация са 1500 гласували. Дори при такива идеални условия, че мога да гласуват максимално 25%. Гледайки средния брой гласуващи на предишни избори с всички административни усложнения и проблеми създадени от ЦИК, по-реалистично е да се каже, че едва 10% ще могат да гласуват.

В условията на пандемия дори тази прогноза е силно завишена, тъй като секциите също както и самите немски власти ще наложат по-сериозни изисквания за предотвратяване на струпвания. Според каквото хумне на конкретните германски чиновници, това означава, че може да откажат повечето секции, за да няма струпвания там, или да ги разрешат, за да има по-малко струпване на няколкото места. В самите секции обаче възможност да гласуват ще имат забележимо по-малко от преди.

До тук не сме обсъждали желанието на хората да гласуват. Това не може да го оценим с данни. Може да си представим обаче какво би останало от това желание след презрителните коментари идващи от кабинета и особено националистическите партии. Беше дадено ясно да се разбере, че не желаят да улеснят гласуването и предпазят здравето в условието на пандемия на стотици хиляди както в страната, така и в чужбина. Отделно отказаха, да повишат доверието във вота и усложнят значително възможностите за вмешателство в броенето. За последното поне може да помогнем като станем наблюдатели и следим за спазването на изискванията в секциите.

Какво да направим?

• Все още има възможност да се разреши излъчването на броенето на живо. Това ще става едва след като се пусне последният глас и ще е възможно в почти всички секции, особено когато има наблюдатели. За целта трябва да се продължава с усилията да се убедят властимащите да направят нужната промяна в правилата на ЦИК.
• Запишете се в Ти броиш независимо дали сте в страната или в чужбина, за да помогнете с опазването на вота
• Абонирайте се за новини за вота в чужбина.
• Ако сте в чужбина и искате да помогнете с огранизацията, свържете се с местната българска организация или се свършете с най-близкото консулство, за да се включите като доброволец или част от комисията
• Следете инструкциите на ЦИК и подайте заявление за гласуване на настоящ адрес, ако се налага
• Гласувайте рано, спазвайте дистанция и носете маска през цялото време

Адресите са въведени на картата. Адресите на секциите не са все още сигурни. Очаквам ЦИК да ги пусне всеки момент. Външно вече публикува заповедите за отваряне на секциите и там адресите присъстват. Те обаче не са написани в удобен за обработка вид и трябва да се преписват на ръка. Да не говорим, че опита от предишни години сочи, че нерядко адресите биват коригирани в седмиците преди вота.

Картата на Glasuvam.org вече показва всички секции. Повечето са с адресите от предишния вот. Указал съм, че това не е сигурното местоположение и ще бъде ясно, когато ЦИК официално го обяви. Местата, където ще има секции, са вече ясни, както и броя им.

Едно новост този път е, че от всяка секция може да се сподели конкретното място във Facebook. Това става чрез специалния бутон „Сподели, че ще гласуваш“. При споделяне се показва снимка на линка „Аз ще гласувам в…“ призоваващ другите да гласуват в секцията. Така всеки може да припомни на познатите си в региона, че секция ще има и че ще могат да гласуват.

Статусът във Facebook ще изглежда така:

Когато адресите станат ясни, ще ги обновя на картата и ще изпратя мейл на всички регистрирали се в Glasuvam.org. Ще припомня и малко преди самия вот как се гласува и какви са правата ни. Междувременно, може да прегледате бюлетината за чужбина тук.

Избори?

Сериозно? Добре, на 5-ти октомври ще се проведат предсрочни парламентарни избори. Има 25 партии и коалиции, всяка със своите кандидати и история. Може да ги видите тук, а тук са събрани програмите, клипове и друга информация.

Мога ли да гласувам?

Всеки български гражданин навършил 18 години и притежаващ валиден български паспорт или лична карта може да гласува. Ако и двата документа са ви изтекли, подайте молба за нови в най-близкото консулство и поискайте документ, че в момента ги обновявате. С този документ ще може да гласувате.

Няма нужда да сте подали предварително заявление. Просто в изборния ден ще попълните декларация, че не сте гласували другаде (приложение 23 от изборните книжа) и ще ви допишат в списъка. Всъщност тази декларация се попълва от всеки, независимо дали е подал заявление. Пред секцията обикновено има копирани декларации, но за по-удобно може да си я попълните вкъщи.

Не съм подал/а заявление. Мога ли да гласувам?

Да, дочети предишния отговор.

Подал/а съм заявление за чужбина, но искам да гласувам другаде или ще съм тогава в България?

Заявлението за гласуване в дадена секция в чужбина не означава непременно, че трябва да гласувате точно в тази секция. На базата на него обаче ще ви отпишат от списъците в България. Това може да се провери преди изборите на сайта на ГРАО. Пак има възможност да гласувате в България, но само по постоянен адрес. Тогава попълвате декларация (приложение 15), че не сте гласували и няма да гласувате на друго място. Това право се урежда от чл. 40, ал. 1 и ал. 3 (източник).

Къде мога да гласувам?

Тази година има рекорден брой секции благодарение на активната информационна кампания и облекчения режим в новия Изборен кодекс. Посетете Glasuvam.org, за да откриете най-близката до вас секция.

Как се гласува?

Изборният ден започва в 06:00 местно време и приключва в 19:00. Имайте предвид, че колкото по-рано отидете, толкова по-бързо ще минете. Ако останат хора след 19:00, комисията ще събере личните им карти, за да гласуват само те, но не по-късно от 20:00. След това дори да има чакащи, секцията затваря.

Гласувате с валидна лична карта или паспорт. Трябва да попълните декларацията спомената по-горе – пред секцията или вкъщи. Влизате в секцията, подавате документа си и декларацията и ви връчват бюлетина на гърба на която бият печат (образец). Влизате в стаичката, отбелязвате партия с X или V и сгъвате бюлетината. Като излезете, подавате бюлетината на комисията, но не я пускате – дръжте я с една ръка. Те проверяват номерът в долния край на бюлетината с поредните в кочана, късат го, бият ѝ втори печат на гърба и я пускате в урната. Ако комисията забрави да скъса номерът, не е фатално – бюлетината пак е валидна. Подписвате се на протокола, взимате си документите и това е. Усмихвайте се на излизане и приятна неделя.

Ами преференциите?

Гласуващите в чужбина няма да имаме възможност да поставяме преференции. Индивидуални листи с кандидати има само в областите в България. Гласовете в чужбина участват единствено в определянето на общия брой мандати на партиите.

Къде отива гласът ми?

Определянето на резултатите от изборите става на два етапа. При първия се сумират гласовете от секциите в България и в чужбина и се изчислява коя партия колко мандата ще има. След това се разглеждат гласовете и преференциите дадени във всяка отделна област и на тяхна база се определя кой точно кандидат ще влезе в тези мандати. Според новия Избирателен кодекс, гласовете, които аз и вие ще дадем зад граница, не се включват в никоя област. Също така те не се приписват като преференция за никой водач в листа. Така не се изкривява местния вот, както беше на предишни избори. Гласовете в чужбина участват единствено при първия етап – определяне на общите мандати и баланса на силите в парламента.

Може ли да гласувам по интернет/пощата?

Не, за жалост не може. Заради същите, които гласуваха против това да има отделен регион и мандати за българите в чужбина, така че да не можем да гласуваме за конкретни хора. Проверете сами кои са.

Гласувал/а съм вече на избори за друга държава. Мога ли да гласувам за българския парламент?

Да, може. Тези неща са независими. Ограничение има единствено за европейските избори, където не може да гласувате за евродепутати хем в държавата, където живеете, хем за българските кандидати.

За кого да гласувам?

Както и на предишните избори, отново не мога да отговоря. В листите има големи и малки партии. Стари и много млади. Политически зомбита, трупове и вампири. На програмите не може много да се разчита, затова аз лично ще ви посъветвам да гледате хората, държанието, изказванията и начина им на работа. Сами ще решите дали да подкрепите малка партия с почти никакъв шанс за влизание, но с шанс да мине 1% и да получи субсидия, средните партии на ръба на 4%-ната бариера или някой от големите играчи, които влизат със сигурност. Едно е ясно – гласът ви има значение независимо какъв е изборът ви, защото ще покажете, че избраната от вас партия има значение и подкрепа, че в чужбина хората ги е грижа и гласуват и ще намалите себестойността на купените и контролираните гласове. Както писаха Капитал – прецакай #кой.

А Турция?

Да, в Турция има най-много секции и гласуват много хора. Там има стотици хиляди български изселници. Това, че сериозен процент от тях упражняват конституционното си право да гласуват, не трябва да притеснява никого. Притеснително за мен е, че в град като Чикаго, където има съпоставим брой българи, подадените заявления за гласуване и съответно гласувалите бяха стотици пъти по-малко. Причината не е в недостатъчните секции – повече щяха да бъдат отворени, ако имаше достатъчен брой заявления. Подаването им е също толкова лесно, колкото пазаруването в Amazon. Просто хората не се вдигат в неделя да упражнят същото онова конституционно право. Оправданието обикновенно е, че гласът им няма смисъл.

Единствения глас, който няма смисъл, е недаденият. Ако смятате, че са ви виновни българите в Турция – гласувайте и цепите гласа им на две. Ако мислите, че са ви виновни комунистите, проверете къде няма агенти на ДС и гласувайте за тях. Ако не виждате за кой да гласувате, погледнете отделните кандидати – има много млади и свестни. Ако мислите, че мафията ви е виновна, гласувайте за средните партии, защото така обезценяте контролирания вот. Ако не гласувате, единствено вие сте си виновни.

До
проф. Михаил Константинов
Председател на Съвета на директорите
“Информационно обслужване” АД

Уважаеми проф. Константинов,

Във връзка с директива 98 от 2003 г. на Европейския парламент и Съвета за повторна употреба на информация в обществения сектор и предложение за изменение на същата и участието на България в международната инициатива „Партньорство за открито управление“, организации и застъпници за отворените данни стартираме инициативата „Отворени данни – избори в България“.

Водени от убеждението, че данните от обществения сектор с отворен достъп укрепват позициите на гражданите, като улесняват демокрацията на участието и спомагат за по-прозрачно, отговорно и ефективно управление, ние желаем чрез взаимодействие с публичните институции да подобрим условията за повторна употреба на информация в обществения сектор.

Апелираме към “Информационно обслужване” АД да отвори данните, свързани с изборите в България, предоставяйки ги чрез сайта на Централната избирателна комисия (ЦИК) за повторна употреба, във машинно-читаем формат според стандартите за отворени данни. Желанието ни е “Информационно обслужване” да стане партньор в инициативата „Отворени данни – избори в България“.

Бихме желали на съвместна среща с представители на “Информационно обслужване” АД да обсъдим в какви отворени формати (CSV, XML, SQL, RDF) могат да се предоставят данните за изборните резултати, списъци в същия отворен формат на секции, включващ изборните комисии и точният им адрес и брой на гласоподавателите, регистрирани във всяка секция и др. Необходимо е също така данните да са публикува под отворен лиценз (ODBL).

Бихме искали да започнем работа по инициативата – да тестваме и демонстрираме нейните възможности, с обработката и анализа на резултатите от Референдума, който ще се проведе на 27 януари 2013 г.

Надяваме се, че след като обсъдим заедно преодоляването на пречките за предоставянето на информация за изборите в отворен формат, към инициативата да се присъединят Сметната палата, контролираща финансирането на изборния процес и поддържаща публичен регистър за финансирането на кампаниите, Главна дирекция ”Гражданска регистрация и административно обслужване” към МРРБ – изготвяща избирателните списъци и разбира се ЦИК, която администрира и ръководи изборния процес.

Всички бази данни на тези институции, свързани с изборите, се изграждат и поддържат от „Информационно обслужване“ АД. Намирането на подход за отварянето данните ще способства за създаването на благоприятна среда за множество дейности с добавена стойност, произтичащи от повторната употреба на информационни ресурси на обществения сектор.

Убедени сме, че възможността данните от изборите да бъдат обработвани за целите на различни изследвания, тяхната визуализация на интерактивни карти и по други способи и комбинирането им с други данни – за демографията на избирателния район, социално – икономическото развитие и др., ще предостави нови възможности за анализ на поведението на избирателите и партиите, както и за отчитане на „девиации“ в отделни секции и избирателни райони и ще повиши доверието в изборния процес.

Искрено разчитаме на Вашата готовност за взаимодействие и разбиране за необходимостта от нови подходи при представянето и обработката на данни, свързани с изборния процес в България.

С уважение,

• Антоанета Цонева – Председател на УС на Институт за развитие на публичната среда
• Асен Генов и Константин Павлов – Фондация “Четиринадесети януари”
• Милена Недева – NGO Links
• Боян Юруков – блогър, специалист информационна и системна интеграция, активист за отворени данни, гостуващ автор в официалния блог на Open Government Partnership
• Пейо Попов – блогър, юрист,координатор на Open Knowledge Foundation за България
• Емил Георгиев – блогър, юрист, специализиран в сферата на информационните технологии, защитата на личната неприкосновеност и интелектуалната собственост; активист за отворен интернет, отворени данни и административна прозрачност.