Този текст остана сравнително незабелязан до 4-ти август, когато по покана на радио Хоризонт описах проблемите с хаоса и липсата на прозрачност в този процес. Същия ден Клуб Z са искали коментар от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, които им отговарят с прессъобщение. В него потвърждават, че списъкът е свален от сайта, но това било за да се внесат корекции от институциите, както и че местната власт е проявила интерес към имотите и искала да ѝ се предоставят. Интересно тук е, че в оригиналното им съобщение никъде не се говори за „индикативен“ списък, а за установена отпаднала нужда. Това далеч не е единственото противоречие, което проследих в последните седмици. Повечето от въпросните искания всъщност текат от години без развитие, но все още няма отговор как тези имоти са попаднали в списъка. МРРБ също отричат да има активни търгове за имоти от списъка, както писах миналата седмица в статията и както всички могат да следят в картата ми свързваща двата масива от данни.

Поредният отговор на кабинета

В следващите дни множество медии писаха за казуса и особено се възроди темата за амфитеатъра в София, който дадох като пример разкривайки данните за продажбите в края на юни. Имаше още няколко подписки и множество сигнали към платформата Uchastvai.bg. Вчера към 17 часа Министерски съвет пусна ново прес-съобщение, което хем доразвива, хем си противоречи с казаното от МРРБ.

…Съгласно Приложение 2, започна подготовка на Индикативен списък на имоти  – държавна собственост, нуждата от които е отпаднала. Същият списък е публично достъпен с цел пълна прозрачност и информираност на обществото и е в процес на изработване, попълване и прецизиране.

В него Желязков твърди, че по темата има политически спекулации, лъжи и внушения. Доколкото може би си е негова лична интерпретация, това клише не може да е извинение за бягане от критика и отговорност. Противоречи си обаче като твърди, че списъкът е публичен – към момента на пускане на прес-съобщението, както и до края на деня то все още липсва от страницата на МРРБ и не е налично към документите в решенията на МС. Оригиналът е архивиран единствено на статията, с която започнах темата. Паралелно с това повтаря думите на МРРБ, че списъкът се „прецизира“, та не става ясно дали Желязков сам е сигурен дали нещо е публично или не. Разбиранията ни за прозрачност видимо се разминават.

Има ли продажби на имоти?

За пореден път обръщаме внимание, че към момента продажби по реда на тази програма не се осъществяват, тъй като редица ведомства и общини са заявили за своите нужди желание да придобият  имоти с отпаднала необходимост. 

Ако разглеждаме строго семантично горното твърдение, то е формално вярно заради две ключови фрази: „към момента“ и „по реда на тази програма“. Ако вземем твърдението му в цялостта си обаче е очевидна лъжа.

В точния момент на публикуването на съобщението няма активни търгове на страницата на АППК. Но само формално. Търговете обикновено траят няколко часа, в които има „продажба“. Семантично е прав, че в 17:00 на 6-ти август няма активна продажба. Ще има обаче в 11:00 на 7-ми август за апартамент в Обзор (търг 1013). Ще тече вероятно докато четете тази статия. Ще има още един на 8-ми август пак от 11:00 за парцел и сграда в с. Голям Желязна, Ловеч. Последният, впрочем, е именно част от списъка на Желязков с 4400-те – имот номер 4205, търг номер 1017. Т.е. ще има продажба от „списъка“ 42 часа след твърдението на Желязков, но не „към момента“.

Интересен момент е, че доста медии съобщиха, че „кабинетът спира продажбите“. Не това се казва в прес-съобщението. Не прави заявка, че ще спира нещо или че няма да продава, а че иска депутатите да решат дали да го спрат. Дневник го описват добре.

Тук обаче идва втората семантична гимнастика – „по реда на тази програма“. Всъщност, заедно със споменатия горе имот има общо шест от списъка скрит от Желязков, които имат активни търгове: този в с. Голям Желязна, Ловеч; в Тръстеник (търг 1018); в Габрово (търг 1009); два в Стара Загора (1015 и 1016) и в Свиленград (търг 1001). Както писах миналата седмица, има още пет търга, които бяха заличени противно на досегашната практика. Вероятно същата съдба очаква и тези. С горната фраза обаче Желязков може да се оправдае, че тези заедно с останалите 22 активни търга са всъщност „по друг ред“. От тях два са публикувани в деня на прес-съобщението на Желязков, три – предходния ден, 10 в деня преди статията ми обявяваща изтритите търгове, а останалите – след първата ми статия, когато се клеха, че ще продават едва след подробен анализ.

Впрочем, до ден днешен няма отговор какво всъщност значи „отпаднала необходимост“ или публикувани анализи или части от тях за който и да е от 4400-те имота. Знаем обаче, че вече има продадени имоти от митичния индикативен списък. Откривам поне 10 такива случая. Девет от тях са преди приемането на „плана“ в края на май. Един в Трявна е още през 2022-ра. Два – в Стара Загора и Плиска – са през 2024-та. Още шест са продадени с търгове между февруари и 7-ми май 2025-та. Един в Драгоево, Велики Преслав (търг 1010) е проведен успешно на 24-ти юли. По същото време Желязков отговаря на депутати от Да, България, че няма подробни анализи за отпаднала необходимост на имоти и настоява, че не се продават. Явно за този не е била нужна. Останалите продадени преди обявяването на списъка все пак намират място в него, което е поредния белег за хаоса в работата на кабинета и бързането по тази тема.

Още за картата

Знам, че в последната статия се зарекох да правя повече промени, а само да се допълват автоматично статуса на търговете. Обаче с последните изяви на Желязков се налага. Добавих два филтъра – предстоящи и „минали и изтрити“ търгове. Активни са само когато се избира опцията за известни или такива от списъка на Желязков. Филтрите не се взимат под внимание когато се търси по текст.

Тук виждате пример за всички предстоящи търгове на АППК. Поради естеството на автоматичното им обработване и хаоса в данните на МРРБ и АППК, на места ще видите, че се засича търг за продажба на апартамент в страда или имот споменат списъка на Желязков. Т.е. е възможно с търг да се продава съседен апартамент или офис сред 4400-те имота или направо там цялата сграда да се продава, а да виждаме търг за отделен апартамент.

Какво всъщност пита Желязков депутатите?

Това не става ясно от прес-съобщението му. Докато не видим официалния документ внесен в парламента може само да гадаем. В деня на прес-съобщението му и заседание на кабинета липсва решение в публичното деловодство на кабинета и нямаше такава точка в дневния ред. Първо казва, че ще иска парламента да реши какво да се прави с този списък, но не предоставя оригиналния списък или ревизиран такъв. Ако не са го публикували още, значи още не е готов. Надали следва да предполагаме, че министър председателят би крил умишлено такава информация от публичността. При такава липса обаче депутатите няма да имат друг избор освен да се ориентират по моята карта.

Казва също, че ще иска депутатите да приемат решение, с което да му забранят да продава имотите докато пак депутатите не одобрят списъка. Тази формулировка е повече от странна. В същото време твърди, че не се провеждат такива продажби, което показах, че е лъжа за всеки здравомислещ човек. Едно обяснение би било, че сам не може да контролира собствените си действия или администрацията си и прехвърля несвойствена отговорност на парламента. Това би било логично само за нездравомислещ човек … или такъв добре запознат с нездравите зависимости в кабинета и новото начало в местния и публичен живот на държавата.

Ключов момент тук е, че депутатите са в отпуска до 3-ти септември. От сега до тогава има обявени дати за 7 търга – все през август. Два от тях са от списъка на Желязков – с. Голям Желязна, Ловеч и в Тръстеник на 8-ми и на 11-ти август. Валидността на още три търга изтича през август. За останалите 18 има достатъчно време да бъде обявен срок за документи и дата за провеждане в следващите четири седмици. Има време да обявят и нови. Освен, ако депутатите не прекратят спешно ваканцията си – най-малкото, което може да очакваме от Киселова – само от известните търгове кабинетът може спокойно да продаде през август 63 хиляди кв.м. държавна земя на начална стойност около 9 млн. лв. без ДДС. Любопитен момент е, че това почти би покрило средствата от бюджета, които кабинетът точно вчера реши да даде за новата „Лафка“ на Пеевски.

Не изглежда търговете да се забавят, а обявите за продажба на друго имущество и отдаване на наем в АППК надвишават всичко, което администрацията е виждала до сега. Пряко на първоначалната ми похвала към Желязков, че все пак публикува нещо, видимо прозрачността и отчетността го уплаши и продължи както го води инстинкта. Аз пък мога само да ви призова да подавате сигнали, за да научим повече какво се случва по места и да искаме отговори.

Целият шум около тези имоти обаче сякаш помогнаха на доста национални медии да замълчат изцяло или да премълчат ключови детайли и имена по други теми. Например новата „Лафка“ на Пеевски под формата на държавни магазини; как близък кадър на Пеевски е начело на КЗК и как иска да я закрие вливайки я в другата му бухалка ДАНС; как немските медии отразиха завземането на властта от Пеевски; как Таки ще има достъп до целия трафик на България и ще може да следи всички коли, включително НСО и дипломати и множество други скандални решения на кабинета и парламента преди ваканцията им и далеч не на последно място – как Сарафов не е отстранен още от длъжност независимо, че няма право да я заема вече, но всички институции мълчат по темата, а той се покрива при всяко споменаване на темата.

Вие забелязахте ли ги?

Допълнение 9-ти август

Както писах по-горе, два търга бяха проведени в рамките на 48 часа след прес-съобщението на Желязков в отговор на моята критика. Един беше успешен и макар да изглежда като положителен пример за продажба на неизползвана земя, показва отново, че министър председателя подвежда с изказването си, както и е още един пример за хаоса при изготвянето на списъка.

Отделно на това ме насочиха към проектите за нови търгове и открих 15 проекта за 34 сгради от списъка на Желязков, които се готвят за продажба и ще видим скоро като обявени търгове. Повече подробности за това и двата горе ще прочетете в следващата статия от поредицата.

Малко се е променило в последните три десетилетия и българската диаспора все още изнася цялата информационна кампания и голяма част от организацията на изборите на свой гръб и за своя сметка. Докато немалко секции се създават в консулства и посолства по подразбиране, огромна част от тях имат много малко гласоподаватели, защото са дипломатически мисии далеч от диаспорите ни.

Затова е важно подаването на заявления за гласуване в чужбина. Благодарение на усилията за промяна на Изборния кодекс след падането на кабинета на ГЕРБ, вече се отварят автоматично секции на база активност от предходни избори. Това означава, че не се налага да се борим за всяка отделна секция и конкретна бройка. Помага и при страни като Германия, където разрешение за секциите следва да се иска преди да завърши кампанията по събиране на заявления, т.е. да се знае къде българите искаме да гласуваме.

Все пак заявленията са важни, за да се отварят допълнителни секции например там, където на на одобреното място, село или град, не е възможно най-вече по логистични причини. Също така ускорява гласуването, тъй като името ви вече ще присъства в избирателните списъци и не се налага да се вписва всичко наново. Не на последно място е лакмус за активността на българите в чужбина, макар честите промени на условията за отваряне на секции да правят сравнението между различни кампании безпредметно.

Очакваме електронният формуляр за заявление за гласуване да бъде пуснат още утре на страницата на ЦИК. Веднага след това ще започна да събирам данните в Glasuvam.org, както правя в последните 10 години. Данните от предишната кампания ще намерите тук като карта и като таблица.

Едно от наказанията за отказа да участваш в политиката е, че в крайна сметка биваш управляван от по-глупави хора от теб.

Преди 6 години обясних защо приех да се включа в учредяването на Да, България. През януари изтъкнах отново причините да се кандидатирам отново за националния съвет на партията. През цялото това време са ми задавали въпроси какво се говори за това или онова, дали този или онзи слух е верен, както и са подхвърляли неизменните коментари за личността на този или онзи.

Да се каже, че всеки има дефекти в характера си е клише, но е вярно. Това важи с още по-голяма сила за политици и общественици, неразделна част от работата на които да са все пред вниманието на хората. От самото начало до сега давам да се разбере, че ако усетя елемент на автократство или дори недемократичност във вътрешните процеси на организацията, то ще изляза. Вярвам, че не може да тръгнеш да се бориш за върховенство на закона, демокрация и права на хората докато вътрешно в структурата ти решенията се взимат еднолично, липсва всякаква прозрачност или процес.

Да, България не е без своите проблеми и те се изтъкват постоянно на срещи и извън тях. Има несъгласни с посоката и как се водят обсъжданията. Аз също не съм съгласен с позиции и решения, както и липсата на някои такива. Писал съм и за това преди. В същото време надали някой честно може да каже, че разговори не се водят, не се обсъжда и не работи след гласуване на общи решения.

Макар неприятен, инцидентът с изтеклия запис от вътрешна среща на парламентарната група на ДБ може да даде представа какво се случва на съветите. Това е начинът и нивото на говорене. Разликата е, че след това има още поне два часа дискусия всеки път и гласуване по различни точки през електронната система.

Това не е маска, която се слага – просто така се работи и общува. Ще ми се другите членове и представители да сравнят какво се случва в техните организации като прозрачност и процес и да се замислят. Най-доброто, което могат да направят за България, е да изискат първо вътрешна промяна и заличаване на едноличната власт. Защото с грешни решения и процеси не се стига до положителен напредък.

Отново, проблеми има във всяка организация. Идеологично Да, България е шарена, компромиси са били правени и всеки отстоява своите приоритети. Има много аспекти, които следва да се обсъдят в дълбочина по начин, който ще видите в пълния запис. Да се изговорят неща, които няма да прочетете по този начин в новинарски заглавия и ехидни постове по социалките.

Политиката е игра на шах, в която следва да се мисли, а не да се блъска по масата и съска скришом през медиите заради наранено его. Политиката е маса, на която или седиш, или стоиш встрани и се тюхкаш как се стигна до тук. Ето това тук е нашата маса.

В последните седмици няколко истории свързани с лекари влязоха в новините. Общото между всички тях е, че веднага станаха сензации, осъдихме набързо в общественото съзнание който трябва и почти не стана дума за причините да се стигне до там. Една друга история обаче не получи достатъчно внимание. Може би, защото министърът се появи пред камерите, но най-вече защото беше положителна. Става въпрос за чернодробната трансплантация на четиримесечното дете извършена от екипа на проф. Любомир Спасов. Наистина, завъртяха я по новините, но малко или много реакцията беше служебното „е да де, ама всичко останало не ни е наред“.

Този случай ми направи впечатление най-вече заради контекста – нещо, което рядко получаваме от новините. Навярно сте разбрали, че детето е било болно от хепатит, който е унищожил черния му дроб. Разболяло се е от майка си, която го е заразила неволно. Това е нещо, което вече почти не се случва у нас и надали някой осъзнава, че на места по света е все още ежедневие.

Всъщност, знаете ли как вероятно се е случило? Направих си труда да разпитам лекари и е просто. Родилките по правило се тестват за хепатит. Има някакъв шанс тестът да е дал грешен резултат или да не е бил направен правилно. Случва се навсякъде по света. Най-вероятното обаче е майката да се е заразила по време на бременността. Това може да се струва странно на някои, тъй като има стигма срещу тази болест – заразяват се наркомани, хора с лоша хигиена или с безразборен сексуален живот. Макар това да са най-честите предпоставки, има много други начини да се заразиш според вида хепатит – грешно стерилизирани медицински или козметични инструменти, ако имате рана в устата – с храна приготвена от заразен и дори на улицата от просто порязване. Малко знаят, че вирусът издържа часове, а понякога дни на открити повърхности и се премахва много трудно.

Дори да сме чели някъде всичко това, не се замисляме много за риска. И защо да го правим? Не сме чували за епидемия от хепатит. Всяка инфекциозна болест обаче е различна и хепатитът е коварен посвоему. Той е един от основните причинители на цироза и рак на черния дроб. 30% от населението на страната е било заразено с хепатит B или C в един или друг момент. 1/3 от тях нямат симптоми, а повечето успяват да преборят болестта за няколко месеца, през което време са заразни. Около 450 хиляди българи обаче са развили хроничен хепатит B, а 100 хиляди имат хроничен хепатит C.

С други думи, във всеки даден момент между 4 и 8% от населението са носители и могат да заразят околните. По-голямата част от тях дори не подозират това.

Тези цифри означават, че всеки ден всеки от нас има контакт с поне един човек носещ заразната болест. Макар от края на 80-те да има ваксина срещу хепатит B, нивото на ваксинация у нас е много ниско. От 1992 насам в България се ваксинират задължително всички новородени. Така вече има 1.5 милиона души под 23 годишна възраст, които са защитени. Всички останали трябва да си платят ваксината и повечето не го правят. Заради тези цифри България заедно с Молдова са маркирани като териториите с най-висок риск от заразяване в цяла Европа.

Всичко това може да ви стресне, но поне бихте били спокойни, че децата ще бъдат защитени. Има обаче активна кампания да се спре задължителното имунизиране, като някои родители искат да лишат децата си именно от тази ваксина. Маят се защо им е нужна, щом децата не правят секс. Покрай случая с чернодробната трансплантация дори се появиха теории в групата на антиваксърите, че именно ваксината е заразила детето. Други се чудеха как майката е посмяла да го зарази или предполагаха, че лекарите нарочно са предали болестта, за да могат да вземат после пари за операцията.

Съпоставяйки цифрите до тук и тези налудничави обяснения, може би ще разберете защо започнах да пиша всичко това. Борещите се срещу ваксината за хепатит и ваксинирането като цяло имат лукса да не им пука за заразни болести. Обществото ни все още има сравнително високо ниво на обществена защита (т.н. herd immunity) за повечето предотвратими болести, именно защото преобладаващата част от 60000 майки, които раждат всяка година, ваксинират себе си и децата си. Отказът на някои е абсолютно разбираема човешка реакция – експлоатира се обществото без поемане на нищожния риск класифицирайки въпросната експлоатация като човешко право на родителя.

Всичко това не би имало значение, ако става въпрос за шепа хора. Има индикации обаче, че са много повече и тук възниква проблемът – обществената защита работи когато е над определено ниво. Антиваксърите могат да разчитат, че децата им ще са опазени само, ако около тях няма много други неваксинирани. Когато това стане, се получават епидемии каквито виждаме все повече. Специалистите са на мнение, че именно това се е случило с въпросното четиримесечно бебе – майката се е заразила заради многото неваксинирани срещу хепатит около нея.

Въпреки всичко изброено до тук, натискът за отмяна на задължителните имунизации продължава. Законопроектът изготвен от антиваксърското движение и внесен от Атака ще бъде разгледан утре от здравната комисия в НС. Председателката и членове на комисията вече дадоха да се разбере, че това е абсурдно, но политическият въпрос още стои. В групата на антиваксърите вече се организира присъствие на заседанието, за да узурпират дискусиите. За жалост, те няма да се излъчват на живо, но ако сте гледали който и да е псевдо-дебат по сутрешните блокове, може да си представите как ще протече.

Нямам съмнение, че промените ще бъдат отхвърлени. Сидеров гони единствено политически дивиденти от тази паника. Целта на антиваксърите пък е да вкарат колкото се може повече от аргументите си под формата на лични изказвания в официални документи. Това ще им позволи после да излизат със заглавия като „Комисия в НС обяви, че ваксинациите целят стерилизиране на населението“. Никой няма да обърне внимание дали е вярно, просто защото никой не чете протоколи. Ще се споделя обаче масово, както останалите подобни заглавия. Впрочем, тази конспиративна теория е нещо, което повечето водещи в антивакс групата вярват съдейки по коментарите им. Това говори много за начина им на мислене. Показва и колко искрени са като настояват пред медиите, че предложените от тях промени не целят масов отказ от ваксини, а „право на избор на родителите“. Правата на децата не влизат в този контекст.

Спорът около ваксините е абсурден за мнозина, но определено труден предвид сцената, на която се поставя сега. За повечето заразни болести имаме лукса да не ни пука от антиваксърите, тъй като все още достатъчно родители са разумни. При хепатита обаче нещата не стоят така и трябва да се вземат мерки. Това, което се случи с четиримесечното бебе, е рядкост и за щастие лекарите успяха да го спасят. Много по-често обаче има случаи на цироза и рак сред възрастните причинени именно от този вирус. Това струва не само десетки милиони на обществото за лечението им, но и много човешки животи.

Ако искате да се осланяте на природата, не е нужно да правите каквото и да е – няма нищо по-натурално от хепатита и неговите ефекти описани по-горе.

Ако пък искате да научите повече за болестта и как да се предпазите, може да посетите страницата на пациентката организация ХепАктив, организацията Хепасист, блога „Разни мисли на един заразен човек“ или просто да попитате личния си лекар за комбинираната ваксина. Погледнете и тази статия с разяснения по темата.

Статията е написана на база и в съответствие с препоръките на Националния център за заразни и паразитни болести, Министерството на здравеопазването и Световната здравна организация. Не следва да взимате медицински съвети от тук или от където и да е в мрежата или масовите медии. Обърнете се към личния си лекар или педиатър, ако имате въпроси или притеснения. Интернетът не е и не може да бъде заместител на медицинските специалисти.

Снощи надали някой очакваше да чуе нещо различно от пресконференциите в НДК. Не и след тези цифри. Надявахме се на по-ясен резултат, по-малко партии в парламента и по-лесно мнозинство. Резултатите обаче не бяха ясни, а красноречиви. Никоя партия не успя да спечели доверието, на което се надяваше. Затова и активността беше ниска, а рояк малки популистки партии минаха бариерата на субсидиите и парламента.

Всички се надявахме, че „народът ще прогледне“, че „ще поумнее, ще излезе в неделя“, че „ще прецака #КОЙ“ и „ще гласува с главата си“. Зад всички тези определения стои простото „всички са идиоти, че не гласуваха за онези, които аз смятам за логичен избор“. Еми, това е демокрацията, драги ми смехурко – всеки гласува както намери за добре. Всеки патиланец според ума, опита, предразсъдъците, знанията, социалната среда и за жалост – според натиска. Много не гласуваха, защото не им пука, не им се занимава, но най-вече – защото взимането на решение е много по-трудно, отколкото мрънкането вкъщи. Тогава заемаш позиция и това те кара да се чувстваш отговорен след това, а отговорността не е нещо, с което сме свикнали.

Така или иначе, хората дадоха гласа и доверието си. Постлахме масата за преговори и сега е задача на осемте партии да седнат и да намерят що-годе работеща формула. Безотговорно е хленченето, че депутатите не стигали, че на някои им оставало да са само опозиция, че някои имали обещания и нямало да отстъпват от позициите си, че на трети половината им вот бил купен. Политиката е баланс на компромиси. Тези, които не са готови да ги направят, се надяват единствено да спечелят от хуленето от удобната сянка на опозицията, докато около тях държавата тлее.

Ситуацията, в което се намира страната, е тежка, няма спор. Ще става още по-тежка, ако не се вземат бързи мерки. Трябва да се прегласува бюджета, да се намери политическо решение за КТБ и енергетиката, да се разгледа поне следващия бюджет и още, и още. За целта трябва поне донякъде работещ парламент. Избори в следващите 4-5 месеца ще са политически удобни единствено на ДПС и малките партии, защото активността ще падне още повече, а боричкането в калта останалите партии ще обезвери още повече гласоподавателя.

Никой няма добър изход от тази политическа криза, но някакъв път трябва да се поеме. Въпросът е дали някой ще рискува политическата си кариера с една доза държавническа мисъл, за да спаси страната от още милиарди заеми. Защото някакъв изход има – винаги е имало, но ще платим скъпо не само финансово, но и със суверенитета си. Сещайте се за Гърция.

Въпросът е също дали егото, с което политиците сядат на масата за преговори, няма да натежи повече, отколкото доверието, с което ги крепим. Не призовавам за безпринципни решения, а за работа в рамките на този политически материал. Дали сме ви определени инструменти, не трябва да се жалвате, че не сме ви наредили картите, както на вас ви е удобно. С пълно мнозинство, естествени коалиции и ясна подкрепа всеки политик може да управлява. Нито един български политик обаче не спечели това право и доверие.

Затова нека всички изпълнят основното си обещание – че ще извадите страната от политическата криза. Как, с кого и колко дълго зависи от вас. Не са ви виновни гласоподавателите. С такъв политически материал – толкова успяхме да наредим. Ваш ред е.

Избори?

Сериозно? Добре, на 5-ти октомври ще се проведат предсрочни парламентарни избори. Има 25 партии и коалиции, всяка със своите кандидати и история. Може да ги видите тук, а тук са събрани програмите, клипове и друга информация.

Мога ли да гласувам?

Всеки български гражданин навършил 18 години и притежаващ валиден български паспорт или лична карта може да гласува. Ако и двата документа са ви изтекли, подайте молба за нови в най-близкото консулство и поискайте документ, че в момента ги обновявате. С този документ ще може да гласувате.

Няма нужда да сте подали предварително заявление. Просто в изборния ден ще попълните декларация, че не сте гласували другаде (приложение 23 от изборните книжа) и ще ви допишат в списъка. Всъщност тази декларация се попълва от всеки, независимо дали е подал заявление. Пред секцията обикновено има копирани декларации, но за по-удобно може да си я попълните вкъщи.

Не съм подал/а заявление. Мога ли да гласувам?

Да, дочети предишния отговор.

Подал/а съм заявление за чужбина, но искам да гласувам другаде или ще съм тогава в България?

Заявлението за гласуване в дадена секция в чужбина не означава непременно, че трябва да гласувате точно в тази секция. На базата на него обаче ще ви отпишат от списъците в България. Това може да се провери преди изборите на сайта на ГРАО. Пак има възможност да гласувате в България, но само по постоянен адрес. Тогава попълвате декларация (приложение 15), че не сте гласували и няма да гласувате на друго място. Това право се урежда от чл. 40, ал. 1 и ал. 3 (източник).

Къде мога да гласувам?

Тази година има рекорден брой секции благодарение на активната информационна кампания и облекчения режим в новия Изборен кодекс. Посетете Glasuvam.org, за да откриете най-близката до вас секция.

Как се гласува?

Изборният ден започва в 06:00 местно време и приключва в 19:00. Имайте предвид, че колкото по-рано отидете, толкова по-бързо ще минете. Ако останат хора след 19:00, комисията ще събере личните им карти, за да гласуват само те, но не по-късно от 20:00. След това дори да има чакащи, секцията затваря.

Гласувате с валидна лична карта или паспорт. Трябва да попълните декларацията спомената по-горе – пред секцията или вкъщи. Влизате в секцията, подавате документа си и декларацията и ви връчват бюлетина на гърба на която бият печат (образец). Влизате в стаичката, отбелязвате партия с X или V и сгъвате бюлетината. Като излезете, подавате бюлетината на комисията, но не я пускате – дръжте я с една ръка. Те проверяват номерът в долния край на бюлетината с поредните в кочана, късат го, бият ѝ втори печат на гърба и я пускате в урната. Ако комисията забрави да скъса номерът, не е фатално – бюлетината пак е валидна. Подписвате се на протокола, взимате си документите и това е. Усмихвайте се на излизане и приятна неделя.

Ами преференциите?

Гласуващите в чужбина няма да имаме възможност да поставяме преференции. Индивидуални листи с кандидати има само в областите в България. Гласовете в чужбина участват единствено в определянето на общия брой мандати на партиите.

Къде отива гласът ми?

Определянето на резултатите от изборите става на два етапа. При първия се сумират гласовете от секциите в България и в чужбина и се изчислява коя партия колко мандата ще има. След това се разглеждат гласовете и преференциите дадени във всяка отделна област и на тяхна база се определя кой точно кандидат ще влезе в тези мандати. Според новия Избирателен кодекс, гласовете, които аз и вие ще дадем зад граница, не се включват в никоя област. Също така те не се приписват като преференция за никой водач в листа. Така не се изкривява местния вот, както беше на предишни избори. Гласовете в чужбина участват единствено при първия етап – определяне на общите мандати и баланса на силите в парламента.

Може ли да гласувам по интернет/пощата?

Не, за жалост не може. Заради същите, които гласуваха против това да има отделен регион и мандати за българите в чужбина, така че да не можем да гласуваме за конкретни хора. Проверете сами кои са.

Гласувал/а съм вече на избори за друга държава. Мога ли да гласувам за българския парламент?

Да, може. Тези неща са независими. Ограничение има единствено за европейските избори, където не може да гласувате за евродепутати хем в държавата, където живеете, хем за българските кандидати.

За кого да гласувам?

Както и на предишните избори, отново не мога да отговоря. В листите има големи и малки партии. Стари и много млади. Политически зомбита, трупове и вампири. На програмите не може много да се разчита, затова аз лично ще ви посъветвам да гледате хората, държанието, изказванията и начина им на работа. Сами ще решите дали да подкрепите малка партия с почти никакъв шанс за влизание, но с шанс да мине 1% и да получи субсидия, средните партии на ръба на 4%-ната бариера или някой от големите играчи, които влизат със сигурност. Едно е ясно – гласът ви има значение независимо какъв е изборът ви, защото ще покажете, че избраната от вас партия има значение и подкрепа, че в чужбина хората ги е грижа и гласуват и ще намалите себестойността на купените и контролираните гласове. Както писаха Капитал – прецакай #кой.

А Турция?

Да, в Турция има най-много секции и гласуват много хора. Там има стотици хиляди български изселници. Това, че сериозен процент от тях упражняват конституционното си право да гласуват, не трябва да притеснява никого. Притеснително за мен е, че в град като Чикаго, където има съпоставим брой българи, подадените заявления за гласуване и съответно гласувалите бяха стотици пъти по-малко. Причината не е в недостатъчните секции – повече щяха да бъдат отворени, ако имаше достатъчен брой заявления. Подаването им е също толкова лесно, колкото пазаруването в Amazon. Просто хората не се вдигат в неделя да упражнят същото онова конституционно право. Оправданието обикновенно е, че гласът им няма смисъл.

Единствения глас, който няма смисъл, е недаденият. Ако смятате, че са ви виновни българите в Турция – гласувайте и цепите гласа им на две. Ако мислите, че са ви виновни комунистите, проверете къде няма агенти на ДС и гласувайте за тях. Ако не виждате за кой да гласувате, погледнете отделните кандидати – има много млади и свестни. Ако мислите, че мафията ви е виновна, гласувайте за средните партии, защото така обезценяте контролирания вот. Ако не гласувате, единствено вие сте си виновни.

Видео от протеста ще намерите при Иван Бедров. Вижте и статията му от днес по темата. Още интересни текстове има в E-vestnik.bg и Webcafe.bg.

Симките са взети от Offnews, Съпротива@Fb, Iavor Lazarov@Fb, Anastas Tarpanov Photography@Fb, Victor Dimchev@Fb, Tihich Tihichat@Fb и Bulphoto.com

Тъй като ми липсваше нещо – Facebook, реших да направя свое допълнение към колекцията. Причината да използвам Министерски Съвет е, че във фейса се създават толкова много групи, дискусии и инициативи, че буквално има реално влияние върху някои решения. Да не говорим, че доста от членовете на кабинета са вече там.

Първата снимка на статията свързва Twitter и Народно Събрание. Както може би знаете, направих им акаунт преди време, на който сега се пуска информация за последните законопроекти и новини от комисии. Новият сайт на парламента вече почти в готов и макар със закъснение, ще получим все пак всички отворени данни. (Ето историята на проекта за новия сайт.) Някои от тях съм ремиксирал тук, а в OpenGovernment.bg ще пуснем с Бого скоро линкове към всички, както и новини по темата.

Скоро идват избори и ми е много интересно до колко кандидатите ще използват всички изброени мрежи горе. На миналите избори имаше добра тенденция – блогове, страници във фейса, видео интервюта, дори Twitter. Веднага след това обаче всичко замря. Останаха само няколко политици, които да блогват и Младенов, който редовно пише в Twitter. (Всъщност има и още няколко в Twitter, но не толкова известни.) Тази година не очаквам нещо различно, но поне по време на кампанията искам да видя малко повече видео, Twitter и Foursquare/Vivo. Въобще по солиден поток от информация от кампанията от самите кандидати.

Източник на колажите. Благодаря на @neuromantrice, че ми даде да ги използвам.

Доста се забавих с тези данни. Причината за това беше новината, че новият сайт на парламента ще тръгне изцяло в началото на 2011. За жалост, имаше голямо забавяне и тъй очакваните отворени данни не бяха пуснати тогава. Сега имам уверението на екипа занимаващ се с поръчката, че в началото на Март вече ще ги имаме. Става въпрос за пълна информация за индивидуалните гласове, участието в пленарна зала, комисии, изказванията, отсъствията, предложенията и законите за всички депутати. Същите данни ще бъдат разбити и по закони, а стенограмите от пленарна зала и комисиите ще бъдат индексирани, структурирани и свързани с профилите на депутатите. Въпреки, че вече имаме отсъствията и гласовете, много е трудно да се обработват. Дори след като по наша молба започнаха да ги пускат като Excel таблици, автоматичният анализ пак е труден.

Когато излязат XML файловете, ще може всичко, което виждате по-долу и в предишните статии, да се вижда в реално време, да е по-точно, по-богато на информация и да може да се разбива по периоди. Така ще може да се направи графика на промените в активността на една или друга партия, да се разбие тази активност по събития, теми обсъждани в залата и конкретни закони, да се съпостави активността на отделен депутат или група с обещанията в Politikat и да се провери до колко една партия реално подкрепя законите на друга и как това се променя във времето. Възможностите са безкрайни. Чакаме само данните.

Статистиката

Ето и последните цифри за сесията септември-декември. Още не съм изкарал данните за текущата сесия – ще изчакам да свърши. Всичко може да свалите като Excel файл, а тези за старите сесии – от предишните две статии (тук и тук). Ако желаете, може да ги комбинирате и да направите статистика за цялата 2010. В графиката долу се вижда съпоставка между зимната сесия и лятната.

*: показва в какъв процент от гласуванията са участвали докато са били на работа. Не отчита пропуснатите гласувания докато са отсъствали.

Някои изводи

Що се отнася до отделни депутати, Доган пак не се е явявал нито един ден на работа. През изминалата сесия същият навик има и Пламен Петров от ГЕРБ. Метин от ДПС пък има цели 73% присъствие, при условие, че миналата сесия го е нямало никакъв. Най-послушни по партии са били Гюнай Сефер от ДПС с 94.3%, Галина Банковска от ГЕРБ с 92.2%, Мая Манолова от КБ с 87.9%, Ваньо Шарков от СК с 87.5% и Цвета Георгиева от АТАКА с 87.1%. С най-голямо участие пък е Нели Калнева-Митева от ГЕРБ, която е гласувала в 94% от случаите и винаги е била на работа. Лили Иванова има 96.3% участие, но то се смята за случаите, когато е била в зала, а тя е пропуснала 40 от 47 заседания. Въобще първите 106 места по участие в гласуванията са ГЕРБ, което ги прави най-редовни в парламента. На 107-мо място е Анна Янева от КБ с 56.6% участие при 75% реално присъствие. От АТАКА най-много има Павел Шопов с 51.7% при 94% присъствие. ДПС – Христо Бисеров с 51% гласуване, но той е присъствал едва на 4 заседания. От СК – Любомир Иванов с 44.3% и само 4 пропуснати заседания.

По партии се забелязва, че ГЕРБ участват в пъти по-активно, когато са на работа, спрямо своите колеги. За сравнение, дори когато от ДПС се появят в парламента, те участват едва в 18.4% от гласуванията. Това означава, че просто се регистрират, гласуват един от всеки 6 закона, а през останалото време са из коридорите. Социалистите, сините и Атака не са далеч от тези цифри. В послушанието се забелязва, че няма голяма разлика между партиите – всички се движат между 76 и 80%, с изключение на ГЕРБ, които са с 86%. Разликата не е много голяма, но може да е доказателство, че се гласува по-чинно от останалите. За жалост по статистиката за положителните гласове не може да се направи сметка коя партия коя подкрепя най-много. Би могло да се направи такава матрица едва когато излязат отворените данни и има връзка между конкретни гласове, законите и техните вносители. И сега това е възможно, но би отнело страшно много време и труд.

Отворени данни

Както е видно, с отворените данни могат да се правят доста интересни изводи. В последните седмици има доста раздвижване по темата или поне аз забелязвам повече неща. Едно журналистическо сдружение обмисля да събира база данни с източници на отворени данни и линкове за визуализация. Покрай активността в Twitter около конференция за отворени данни в Берлин, няколко човека подеха новината ми, че НС ще пуска данни. В последната ми статия писах за данните за енегийните източници в Европа. Покрай това се свързах и с международната фондация OKFN, която развива такива визуализации и проекти. През юни в София пък ще има Opencamp, където ще бъдат поканени международни специалисти по темата и представители на институциите. За него обаче ще пиша по-късно, когато излезе програмата. Снощи разбрах за един доста интересен проект за София, който също има изглед да пуска свободно информация за обработване. За жалост, нямам все още успех с полицията и идеята поне да пускат структурирани съобщения за изчезнали. Крайната ми цел е да пускат отворени данни за всички престъпления и решаването им, както се прави в Англия, щатите, Германия и много други страни. Усилията обаче продължават. Междувременно пуснах данни за вече решените случаи излезли от системата на Lipsva. Файлът ще намерите тук – XML (форматиран), JSON и CSV. Обновява се при всеки решен случай и се надявам да има повече такива.

В понеделник пуснаха новия сайт на парламента. Както писах преди месец, трябва да е напълно готов до края на годината. Причината е, че се прави по оперативна програма „Административен капацитет“ и проекта свършва тогава. Версията, която виждате на Parliament.bg не е пълната, като според информацията, която имам, през следващите месеци се очаква да пуснат всички функции.

Първото нещо, което прави впечатление, е дизайна. Определено е по-добър от досегашните. Разделите са по-стандартизирани, RSS-ите работят макар да са само със заглавия и линкове, информацията се намира лесно и като изключим няколко малки грешки – валидира се по W3C стандартите. Структурата на сайта е същата както преди, но не тя беше проблемът тогава. Беше трудно да се ориентира човек кое къде е и сериозен принос за това беше (не)използваемостта на дизайна. Сега виждам сериозно подобрение.

Една сериозна крачка напред в новия сайт ще бъде публикуването на отворени данни на сайта. Това означава, че за всяко заседание, всеки депутат, всяко решение и всеки проектозакон трябва да има XML и Excel файлове описващи подробно съдържанието, връзката им с депутати и комисии, процесът на взимане на решения и прочие. Най-добър пример за това биха били стенограмите на заседанията, които ще бъдат индексирани (лесни за търсене), а към всяко изказване ще бъде прикачен профилът на депутата, към всеки закон – историята му и прочие. Това ще позволи да търсим лесно всички изказвания и активността на депутатите, всички стъпки при гласуването на закони и въобще ще направи целия законодателен процес много по-прозрачен. И сега тази информация е отчасти достъпна, но тъй като е в прост неформатиран текст, за да се осмисли трябва малка армия от доброволци да я изчетат и да свържат парчетата.

Първите стъпки в тази насока беше публикуването на отсъствията и индивидуалните гласове на народните избраници. За да може лесно да ги обработваме, издействах да ги пускат и като Excel таблици. С тяхна помощ, пуснах на два пъти статистика (тук и тук) за реалното присъствие и гласуване в пленарна зала (скоро ще има нова). С пускане на цялата им информация в подобен формат ще можем да правим много повече – примерно да изчислим индекс „лицемерие“ на даден депутат – съпоставка на това какво обещава, какво говори в зала и как гласува.

На този етап единствено отсъствията са предоставени в удобен RSS формат, но имам уверение от хора в проекта, че през следващите седмици всички XML данни, за които говоря по-горе, ще бъдат достъпни. Доколкото разбрах се изчаква фирмата направила системата им за гласуване, за да могат да свържат всичко в реално време. Обработват се архиви от 5 мандата назад, така че тези анализи ще може да ги правим и със задна дата.

В началото на годината пуснах Twitter акаунт и email абонамент за проектозаконите на парламента. В момента имат общо към 500 абонирани. Днес ги прехвърлих временно към новите RSS абонаменти, а в началото на другата година ще ги допълня с новата информация, за да може да са още по-полезни. Надявам се тогава да имам време и да автоматизирам извеждането на статистика за депутатите и да ги сравня с това, което има в Politikat. Ето какво писах за този проект. В тази връзка, на сайта на народно събрание има и бутони за споделяне в Twitter и Facebook, което не беше в изискванията. Следващата стъпка ще е да поддържат страници в социалните мрежи. Вече предложих на PR отдела им да поеме @narodnosabranie.

Въобще хубави неща се случват със сайта на парламента въпреки първоначалните ми съмнения покрай обществената поръчка. Добре, че в администрацията има хора с визия, които искат да променят нещо. Както е тръгнало, ще получим за новогодишен подарък първия сайт на институция с отворени данни и пълна прозрачност.

Вчера следобед излезе проектът на Искра Фидосова и групата на ГЕРБ. Прегледах закона и ще наблегна на няколко точки тук. Целият текст може да свалите от страницата на НС.

Първо, не видях някакви съществени промени в избирателната ни система, освен, разбира се, въвеждането на гласуване през интернет. Маха се мажоритарният елемент при парламентарните. Остава пропорционално гласуване с преференциален вот, което си е добра идея. Не знам защо Дневник са писали, че няма да можем да разместваме листите – моят прочит е точно обратен.

Нещо, което за мое голямо съжаление не видях в закона, е създаване на отделен изборен регион за чужбина. Остава старата дефиниция, че има 31 региона в границите на страната, като в София и Пловдив има по няколко. Аргументът за нов регион е, че така българите отишли да учат и да работят извън страната ще могат да изберат няколко свои представители в парламента. Целта ни е да се създаде 32 МИР – Чужбина. В него може да се разпределят по 1 до 3-ма депутатски места за различните континенти. Така ще се повиши неимоверно активността от страна на емигрантите и студентите, защото ще знаят за какво гласуват. До сега гласовете ни се вписваха към някоя „произволна“ секция в България и хем не знаем кой избираме, хем разваляме вота на хората от въпросния град. При милион и нещо българи в чужбина, които генерират между 2 и 4% от БВП на страната, мисля, че е просто логично да има техни представители в парламента. Ето тук ще намерите отвореното писмо на „Гласуване без граници“ по въпроса.

Друго, което не видях, а е много съществено за Германия специално, е липсата на възможност да се отворят секции в чужди консулства. Добавили са условие, че секции се отварят според законите на страната, което е добре, но решение за Германия няма. Конкретният казус е, че немците не позволяват отваряне на секции за чужди избори извън посолствата и консулските служби. На предишните избори за парламент обаче, от Манхайм намериха решение – да се отвори такава в консулството на Франция. Всичко беше уредено, намериха и пари, но Външно не направи нищо, за да се случат нещата. Мисля си, че ще е добре тази възможност да се регламентира в закона.

Една съществена част от изборният кодекс и важна стъпка напред е гласуването по интернет. Преди година и половина писах, че не одобрявам да се въвежда набързо заради едната идея, но че определено трябва да се започне работа по темата. Сега ми се струва, че точно това планират – законова формулировка, обсъждане и прочие. Има много вариации на този тип гласуване, но е само подвид на „електронното гласуване“, което включва и вот с електронни бюлетини или терминали в секциите. Окончателният вариант на гласуването през интернет е следния:

Има един текст, който обаче ме притеснява – „гласоподавателят се идентифицира по начин, който позволява уникално разпознаване на лицето“. Това може да означава, че ще искат личен електронен подпис, който 1. реално няма да удостовери, че точно ти си пред компютъра и 2. напълно ще обезсмисли вота в интернет, защото никой няма да плаща 20-50 лева за личен електронен подпис само за да гласува. Останалата част от точката обаче ми хареса и напълно я одобрявам. Сега очакваме обществена поръчка за изготвяне на въпросния портал за интернет гласуване, който също ще следя изкъсо.

Не успях да намеря частта, където определят как се броят гласовете от чужбина, но не очаквам промяна. Предполагам, че ще продължат да се добавят там, където е удобно политически. С гласуване в мрежата обаче, тези от нас, които са в чужбина може да гласуваме дистанционно в секциите си по адресна регистрация. Така моят глас ще се брои в Пловдив. Ако не въведат допълнителен МИР за чужбина и няма нужда от електронен подпис за интеренет гласуване, предполагам, че повечето българи извън граница ще направят точно това.

Мисля си, че ще се говори много за този закон в близките месеци. Сигурен съм, че след внимателен прочит ще изскочат разни на вид дребни подробности, които обаче да имат сериозни последствия. В процеса на създаване на нов закон се случва тези малки грешки да се пропуснат. Надявам се само да не намерим скрита подводна мина някъде, защото няма да им прави чест.

Дебатът тепърва започва. Проектът ще влезе в пленарна зала скоро, а до тогава трябва да прегледаме внимателно текста и да го обсъдим. Аз лично смятам да участвам активно в инициативата за 32 МИР и ще пиша на депутатите от ГЕРБ да го включат.

Както обещах, ето окончателната статистика за гласуването на депутатите от миналата сесия. Тя се базира на формулите за реално присъствие, положително гласуване, активност при вот и послушание, за които писах миналия път. В тази графика ще видите разликите, които са се появили след последните 3 седмици на заседания. Малките квадрати и цифри са от данните между 9 юни и 9 юли, а големите – между 9 юни и 30 юли.

Не се забелязва голяма разлика. Трябва да се отбележи обаче, че повечето депутати са гласували по-малко послушно и са присъствали повече. Изключение естествено прави ДПС, които са намалили присъствието си с още 2 пункта. Типично като за пред отпуска депутатите са намалили драстично участието си във вотовете докато са били в зала – с 2-3 пункта. За сметка на това от всички партии са гласували доста по-положително на законите (с 3-4 пункта) – може би за да ги прекарат по-бързо преди ваканцията.

По партии

В разпределението на най-непослушните и най-мързеливите депутати няма големи размествания. Доган и Метин все още никой не им е виждал очите, а от ГЕРБ с най-ниско присъствие пак е Красимир Петков. С най-ниска активност по време на гласуване от ГЕРБ е Емил Димитров, а от КБ – Кирил Добрев. Пълната инфорамация за всички депутати и партии ще намерите в тази таблица.

Както забелязвате, това не са пълните данни за миналата сесия, но публикуването на индивидуалните гласове на депутатите започна едва към края й. За следващата ще имаме повече информация. Ще е интересно тези данни да се изкарат на XML файлове и да се комбинират с резултатите от проекти като PolitiKat. В обществената поръчка за новия сайт на Народно Събрание е предвидено изкарването на такива данни, но не знам дали изпълнителя въобще ще го направи. Предполагам, че ще изчакаме и ще видим. Трябва да пуснат сайта към края на тази или началото на другата година.

Впрочем интересна е и наскоро изнесената информация за нещатните сътрудници на парламента, която излезе тези дни. Дали ще получим информация за работата им?

Често казваме, че депутатите на ГЕРБ гласуват чинно закони според решенията на партията и кабинета. Друго клише, което се споменава и е вече синоним на депутат, е мързелът и неучастието в заседания. Тук обаче няма да обсъждаме причините и последствията от това ежедневие в Народното Събрание. Нещо, което аз се питам, е колко чинно гласуват депутатите в действителност, колко въобще гласуват и колко от тях са реално в залата.

Спомняте ли си, че миналата седмица споменах за разпечатките от гласуванията в парламента? А спомняте ли си, че дадох идеи, за няколко интереси неща, които можем да правим с тях? Ето една от тях – събрах всички разпечатки в една голяма Excel таблица и започнах да ги анализирам. Ето някои резултати:

По партии

Кой е по-по-най

Най-„непослушни“ от всяка партия
ТАНЧЕВ ГЕРБ 86.3% Участие 43%	ВЕЛИКОВ КБ 56.1% Участие 24%	ДАЛ ДПС 49.1% Участие 14%	ПЕТКОВ АТАКА 55% Участие 30%	АГОВ СК 77.5% Участие 21%	ВАСИЛЕВ НЕЗ 43.7% Участие 12%
Реално присъствие
ДОГАН ДПС 0%	МЕТИН ДПС 0%	ИВАНОВ ДПС 14.3%	СЕФЕР ДПС 28.6%	ПЕТКОВ АТАКА 28.6%	ПЕТКОВ ГЕРБ 28.6%
Активност при гласуване
ПЕЕВСКИ ДПС 5.6%	ЛЮТФИ ДПС 9.2%	ПАНТЕВ КБ 9.4%	МЕХМЕДОВ ДПС 9.8%	ЯНЕВ НЕЗ 9.8%	КОСТОВ ГЕРБ 10%

Интересен факт е, че всички от ГЕРБ гласуват в поне 86% от случаите в унисон с партията. При БСП и ДПС „послушността“ започва от 50-те процента, но там данните са по-неточни, заради страшно ниското им участие.

Методология

Данните, които виждате са на базата на 15 заседания между 9 юни и 9 юли. Това са тези, за които са изведени разпечатки откакто промяната в правилника на НС влезе в сила. През това време са гласувани 663 закона. Крайните резултати по партии и депутати може да свалите като таблица от тук.

Послушание

Това мерило е най-трудно за изчисление. То определя колко често даден депутат е гласувал по същият начин, както средното за партията. Много размишлявах как да сметна това и накрая се спрях на следния подход:

Първо смятам как би гласувала партията, ако беше един депутат. Това става като се изчислява вероятността за всяка възможност (Да, Не, Въздържал се) за всеки закон и се избира най-често срещаното гласуване. Ако така обаче са гласували по-малко от 60% от депутатите от тази партия законът се пренебрегва в изчисленията (т.е. все едно не са гласували). Това възприемам за линия на партията поради единомислие или просто заповед отгоре. След това, за всеки депутат се преброяват колко съвпадения има между неговото гласуване и средното за партията (освен тези, за които не е гласувал и тези под 60% на партията). Така се пресмята колко пъти се е съобразил с мнозинството от групата си.

Реално присъствие

Тук не се осланям само на списъка с неизвинени отсъствия, а на реално подадените гласове. Ако някой депутат е маркиран като присъстващ, но на практика не е гласувал нито един закон през деня, го маркирам като реално отсъстващ. Има случаи, в които някой е отбелязан с неизвинено отсъствие, но е гласувал по-късно през деня. Тези случаи не ги маркирам като отсъствия, защото вероятно депутатът е дошъл по-късно. Най-много такива отсъствия имат Доган и Метин – 15 от 15.

Активност при гласуване

Тук измервам колко закона е гласувал депутатът докато е бил в залата. Това включва дните, в които е дал поне един глас. Поради това, че някои депутати са идвали само няколко дни и са гласували по много, се получава така, че имат по-голяма активност от други, които са седели постоянно в парламента. Така депутатите на ДПС, БСП и СК имат най-ниска средна активност. Случаят с ДПС е най-фрапиращ, защото средно са гласували за по-малко от 2 закона от всеки 10.

Възможности за подобрение

На първо място, това въобще не е представителна извадка, защото от хилядите гласувани закони и десетките заседания, аз взимам само тези от последния месец. За жалост имаме данни само за тях. За щастие обаче, от тук нататък с всяка стенограма ще получаваме такива разпечатки и ще си вадим по-точни изводи.

Формулата за послушанието определено може да се подобри. Примерно може да се сметне средното на партията с вероятности, а не направо с Да/Не. Също така може да се даде тежест на гласовете – за Въздържал се х0.5, а за глас срещу този на партията – х2. Това е защото с обратен глас депутатът реално се противопоставя, а с Въздържал се – просто не им пречи. Накрая, може да се използва векторен анализ за изчисляване на разстоянието между всеки депутат, да се изчисли векторният център на партията и да е види кои депутати гласуват еднакво. В този случай елементите от векторите ще са законите. Може също така да се сметнат разликите между самите партии, за да се види коя срещу коя е гласувала. За целта обаче ще е най-добре да се напише директно скрипт – било то в Excel или направо на PHP. Това ще е доста по-лесно като излязат разпечатките на XML.

Реалното присъствие и активността може да се подобрят с включване на статистика за изказванията на всеки депутат и участието му/й в комисиите. Това обаче също ще трябва да почака докато стане новият сайт. И сега може да се анализира стенограмата, но ще е твърде трудоемко.

Направих всички изчисления с MS Excell 2010. Започнах с OpenOffice Math но се оказа, че няма функции като SUMIFS, която ми трябваха. Все пак, сега формулите са прекалено големи (десетки милиони събирания на страница) и затова в един момент така или иначе ще трябва да се пренапишат на VBasic или нещо за OpenOffice. Този път просто не ми се занимаваше. Също така може всичко това горе да се покаже с иконография, която стана доста популярен метод за изобразяване на сложна информация. Може да го направя към края на годината, когато имам достатъчно точно данни.

Изводи

Макар и непълна, надявам се, че тази статистика да събуди интереса ви към възможностите на отворените данни. С публикуваните разпечатки на гласуването на депутатите може да следим подробно всяко тяхно решение, да го свържем с естеството на гласуваният закон и да изградим профил на всеки политик. Макар че изграждането на такъв сайт би отнело време, самото изчисление и събиране на информация става автоматично. А представете си, че имахме достъп и до други такива масиви от данни, като например средната бройка болни, операции и конкретни заболявания по региони; списък с престъпленията разделени по тип и местоположение; подробна информация за харчовете на общините; напредъкът по различни европроекти и т.н.

Ако си мислите, че това е твърде много информация – не е, защото други европейски държави вече ги публикуват. Ако си мислите, че никога в България няма да получим тези данни свободно, пак ще сгрешите. Може да не е утре или вдругиден, но явно е възможно – от НС се съпротивляваха за разпечатките, но пак ги пуснаха. За статистиката от институциите обаче трябва централно решение (т.е. не на отделни чиновници действащи на добра воля) и принципна политика, която да установява реда, формата и отговорните лица за публикуването на отворени данни. Такива решения винаги се взимат от 2-3-ма човека на възлови позиции и затова трябва да ги намерим и убедим, че си струва. Това все пак е крайната степен на прозрачност, за която толкова много се говори.

Помните ли, че в края на май обявих успехът на инициативата за публично гласуване на законите? Тогава депутатите приеха промяна на правилника на НС, според което разпечатки с индивидуалните гласове на всеки народен представител ще бъдат публикувани в мрежата. Припомням, че до тогава такава информация можеше да се получи само след изрично искане на парламентарна група.

Промяната беше обнародвана с известно закъснение, а то 9-ти юни разпечатките вече са на сайта на парламента. За жалост обаче, също както справките за неизвинените отсъствия, и тези разпечатки са в PDF формат. Tова означава, че е изключително трудно да се вкарат в таблица и обработят. В документа също така се указани с цифри гласуваните решения/закони, а за да се разбере какво всъщност е гласувано, трябва да се сравни със стенограмата.

Покрай статиите ми за новият сайт на парламента се свързах с отговорно лице в администрацията им и говорихме доста за сегашното състояние и бъдещият сайт. Тези дни помолих да публикуват разпечатките като Excel таблици и виждам, че вече го правят. Може да намерите данните както като PDF, така и като XLS прикачени към стенограмите. Ето и пример от 1-ви юли.

Тъй като в момента сайтът и системите им имат някои ограничения, тези данни се публикуват и обработват на ръка. Благодарен съм им, че откликнаха на молбата ми, защото така ще е много по-лесно да сортираме данните и да изкарваме полезна информация. Още повече се радвам обаче на заявеният ангажимент до края на годината цялата тази информация да се публикува в XML формат. Към профилът на всеки депутат ще има прикачени документи с неизвинени отсъствия, гласувани законопроекти, участия в пленарна зала и комисии и прочие. Всички тези данни ще бъдат свързани и ще са в пълен синхрон с философията на отворените данни (open data), за които писах по-рано. Всичко това и още доста е планирано в проекта за новия им сайт, поръчката за който (неизбежно) беше спечелена от „Индекс България“. Искрено се надявам да изпълнят тази част от изискванията като хората.

В момента, макар пак да се налага да копираме данните от таблица в таблица, пак е възможно да се автоматизира частично процеса и да се изкарат данните като XML или поне RSS абонамент. Една идея, която ще ви дам, за използването на данните е да се съберат всички гласувания на депутати и да се изчисли колко често са се отклонявали от решението на партията си. Също така, може да се сравнят гласуванията в зала с отсъствията и да се провери дали в действителност системата с пръстовият отпечатък работи. Може да се изкара куп статистика така.

Друга идея, която ще изисква повече работа и която дадох в първата ми статия по темата, е сайт за следене на депутати. Може да се разграфи заседателната зала, да се визуализира всяко гласуване, отсъствия и участие в дебатите. Може да се направят профили на депутатите с графики и документи, с предложени закони и отсъствия, с индекс на самостоятелност и обща активност в парламента. Накрая може да се направи списък с обещанията на всеки депутат по интервюта и предизборни кампании и да се сравни с реалните му гласувания в парламента. Най-доброто ще бъде да се направи списък с ключови думи (или маркери), които биха представлявали конфликт на интерес. Например, ако депутат има близък в алкохолният бизнес, при откриване на тези маркери в негови предложения, законопроекти, гласувания или комисии, ще светне една червена лампичка за възможен лобизъм. При това данните за да осъществим всичко това са вече налице!

Както казах, възможностите и ползите от тези елементарни потоци от данни са големи. Тук изброих само някои от тях, а в тази статия има още. Гласовете на депутатите са една победа в тази насока. Каква ще е следващата?

Снимка: в. Монитор

За какво й е на една държавна институция сайт? Зависи на кого се задава този въпрос. Ако сте журналист, от такъв ще научите за прес-конференции, отваряне на оферти за магистрали и скандални статии на политици. Ако сте представител на фирма, най-вероятно ще търсите подробности за обществени поръчки, нормативни актове и статистическа информация. Ако пък сте обикновен гражданин, надали някога ще попаднете на такъв и ще отхвърлите темата като поредното нещо, с което се харчат безсмислено държавни пари.

Макар да говорим, че живеем в дигиталната ера, много малка част от държавата ни е преминала в нея. Наистина, всяка институция има сайт, но скептичният гражданин ще е прав да се съмнява. Прав е не, защото няма нужда от такива представителни страници, а заради безполезността на сегашните. В последните месеци занимавам читателите на блога си с обществената поръчка за сайта на Народното Събрание. Там се публикуват решения, законопроекти и стенограми, които засягат пряко както право- и природозащитните организации, така и бизнеса. В търсенията си показах, че поръчката и подадените оферти са направени така, че да спечели точно определена фирма. Това, разбира се, не е нещо ново – подобни скандали има в много други институции. Нещо повече – в доста от поръчките за сайтове – като тези за общини и областни управи – изпълнението е толкова лошо, че сайтовете са практически неизползваеми.

Резултатът от милионите похарчени до сега е, че държавата ни може да се похвали със сайтове като този на Президентството, Министерски Съвет, Парламента и Външно. Ако влезете в който и да е от тях, ще намерите хаос от линкове, снимки, новини и дори банери. От дизайнерска гледна точка единствено чисто новият сайт на външно министерство може да се похвали, че не прилича на тези от 90-те. Може би ще кажете, че съдържанието е по-важно, но нито в този на Президента, нито в този на кабинета информацията е добре структурирана и лесна за намиране. Дизайна е този, които помага на посетителите да намерят търсеното. В случая на Народно Събрание и това не е би помогнало, защото често липсват текстове на решения и законопроекти. Вината, естествено, се размива някъде по веригата.

Проблемът всъщност е, че никой явно не намира тези сайтове за важни. Дори с 200 хиляди лева отделени за новия сайт на парламента, надали нещо ще се промени. Причината е, че няма стратегия за развитие. Липсва концепция. Поръчват се сайтове колко да се усвоят някакви средства и да има нещо „там“. Резултатите обаче са лоши. След сигнал от блогъри и последвалия скандал беше спряна поръчка от 2 милиона за нов представителен сайт на туризма у нас. Вчера научих, че има нова заявка, но този път за 3 милиона под формата на реклама. На летището във Франкфурт има билборд от подобна поръчка (вижте първия коментар), от който на всеки графичен дизайнер би му се приплакало. Също както от повечето обществени сайтове.

На този етап страниците на институциите ни са като онези ниски гишета, пред които трябва да се кланяме на чиновниците, за да получим нещо. Ако приемам това сравнение, излиза, че електронното правителство у нас по-скоро копира стария модел на работа, вместо да го реформира. Разликата в интернет обаче е, че реформата може да стане много по-бързо. При електронното правителство почти няма участие на чиновници, което спестява време и грешки. Изключвайки човешкия елемент, тези сайтове решават двата основни проблема пред бизнеса ни – тромавите процедури и корупцията. Мрежата е инфраструктура за бизнеса и в най-близко бъдеще ще стане също толкова важна, както магистралите. И в момента се храчат пари в тази насока, но единственото липсващо парче от пъзела е визия. Затова може би трябва да вземем на сериозно сайтовете на институциите и да изискваме повече от тях. Визията ще дойде от това търсене.

Боян Юруков, в. Пари
Вижте печатната публикация.

Това може би нямаше да е проблем, ако комисията бе обявила нещо. Дори и ценовите оферти не са още отворени. Следя тази поръчка от известно време, а преди две седмици публикувах част от документацията по офертата. Научих имената на фирмите, които са подали оферти, но за жалост от нито една не отговори на въпросите ми. В същото време, Дневник ме изпревари като публикува триковете, които фирми използват, за спечелване на обществени поръчки. Тук имаме типичен пример за „Оферта под прикритие„.

Фирмите

Според информацията, която имам, подадени са две оферти – от обединение между „Лирекс БГ“ ООД и „Контракс“ ЕАД и от „Индекс – България“ ООД. Сайтовете им са тук, тук и тук.

В търговския регистър, Контракс е вписана като фирма за техническо обслужване и разпространение на канцеларски материали. Фирмата се притежава от „Три Джей Технолоджис“ ООД, която пък търгува с такива материали. Собственици са Йордан П. Йорданов и Яко А. Пилософ, всички фирми на които са вписани точно с поддръжка и инсталация на техника. Фирмата е спечелила поръчката за направа на новата система за гласуване на парламента, както и доставка на 6500 компютри за МОН.

При другите две фирми, които се явяват конкуренти, нещата са по-интересни. Едноличен собственик на Индекс е Лирекс. Управителите и съдружниците в двете фирми се припокриват, както и дейността им. Подобно на Контракс, Индекс също се занимава с доставка и инсталиране на техника, но има и гама от софтуерни продукти. В портфолиото им е цялостната софтуерна система на Парламента, информационната система за новите документи, както и различни системи на МВР, НСИ и съдилищата. Лирекс също вписва тези институции сред клиентите си, както и повечето останали министерства, няколко общини и доста държавни предприятия. Около тази фирма намери поне 10-тина, които печелят и изпълняват такива поръчки.

Къде всъщност е проблемът?

За да сме наясно – никой не може да каже, че тези фирми крадат държавата или недобросъвестно изпълняват поръчките си. Такива данни няма, а и да има – трудно мога да ги намеря от 2500 км. разстояние. Сигурен съм, че в тях има добри специалисти, най-малкото защото иначе не биха получили сертифициране. Явно са свършили доста работа по големи проекти, което означава, че имат и опит. Дори за да сме още по-обективни – тъй като тези хора са изградили досегашните системи на НС, те биха се справили най-добре с допълването им.

Все пак, нещата около тази обществена поръчка за очевидно нагласени. Наистина, това може да се каже за много други такива – както обществени, така и за по-големите частни компании – винаги печелят точно определени хора. Това не само не осигурява най-ниската цена, но и софтуера, който бива предоставен далеч не изпълнява целите. Сами виждаме колко нескопосан е сегашният сайт на Народно Събрание. Не знам дали е бил част от проекта на Индекс/Лирекс, но имайки в предвид, че очевидно точно те ще спечелят сега, това въобще не говори добре за използваемостта на бъдещия сайт.

Когато писах за сайта на Външно, основните ми упреци бяха около дизайна и липсата на съдържание. Фирмата изпълнител там – eDesign – има някои наистина красиви страници и очевидно са претупали този си проект. За жалост гледайки сайтовете на фирмите, които споменах по-горе, нищо хубаво не можем да очакваме от този на НС и от гледна точка на дизайн.

Ролята на администрацията във всичко това

Вината обаче не е само във фирмите – дори и някой изпълнител на поръчка да предостави прекрасен софтуер с добра поддръжка и обучение, чиновниците са тези, които трябва да го използват. В случая на сайтовете, има определени чиновници, които отговарят за това да попълват новини и да качват документи в интернет. В това отношение положението в никое ведомство не е розово. Идната седмица във в. Пари ще излезе материал за поведението на администрацията в интернет и защо е важно то да се промени. Тогава ще говорим повече за това.

Сега обаче е важно да се промени нещо. Сигурен съм, че КЗК би спряла поръчката при наличие на обществен интерес към нея. Сигурен съм също така, че чиновниците, които в този момент преглеждат офертите, им е до болка ясно, че нищо от работата им няма значение и в крайна сметка всичко се урежда в някоя друга стая извън ведомството. Не знаем, а и не питаме дали на самите тях е платено – просто моделът на работа сега е такъв, че това няма значение.

Интересно ми е обаче едно – как можем да очакваме от обикновените хора да пресичат подобни практики (както и такива на корупция) при условие, че хората с властта да променят нещо или поне да отбележат проблема, не го правят. Не е вярно, че всички в администрацията са корумпирани. Не е вярно и че абсолютно всички за замесени по някакъв начин в корупционни схеми. Вярно е обаче, че нищо в работата им не ги стимулира да сигнализират за проблем в самият модел, в конкретни решения или за евентуални дупки в системата. Тук не говоря за някаква си дребна поръчка за 200 хиляди за сайт, който ще бъде посещаван колкото малък новинарски портал. Става въпрос, че ако някой иска да промени нещо в администрацията, трябва да започне от това страхопочитание към неефективността.

А конкретно за този проект – до края на другата седмица очаквам да отворят ценовите оферти. Ако поръчката не бъде спряна, след няколко месеца ще получим същия сайт като сегашния, но с малко шарения и (дано) някои от данните в „суров“ формат. Тогава ще започнем отначало тази дискусия и ще броим колко от изискванията не са били изпълнени. И така до следващата поръчка след две до пет години. Междувременно ще си останем в класацията на страните с най-грозни официални сайтове.

Предишни статии по темата:

1. Победа – гласовете на депутатите ще са в интернет
2. Бъдещият сайт на парламента – козметика без ново съдържание
3. Новият сайт на Външно – по-добре е, но не достатъчно
4. Ще сменят сайта на Народно Събрание. Ето как е изглеждал през годините
5. Законопроектите вече са в Twitter
6. Една добра идея – гласовете на депутатите в интернет

Благодаря на kikkz и Yordanka за линковете и на 1suisse@Flickr за елементи от снимката.

Има развитие по идеята гласовете на депутатите да се публикуват в мрежата. Акцията беше започната от Електронна Граница, а аз и Атанас Чобанов я подкрепихме малко по-късно. Днес е била гласувана промяна на правилника, но подробностите още не са публикувани на сайта. Ето новината в Дневник и в Капитал. Малко след първите отчети очаквайте визуализация подобна на тази горе. Ще направя така, че информацията да се публикува и в Twitter акаунта на парламента, който създадох за законопроектите и заседанията на комисиите.

Утре очаквайте материал (ето го тук) за това кой ще спечели обществената поръчка за новия сайт на Народното Събрание. Не, офертите не са отворени още, но това явно няма голямо значение. Интересното е, че в описанието на новия сайт не е предвидено публикуване на индивидуални гласувания, което може да е причина да се извинят с „технически причини“.

Преди четири седмици писах, че съм открил обществена поръчка от страна на Народно Събрание за създаване на нов сайт. Васил от BGDev.org откликна на молбата ми от тогава и благодарение на него се добрах до техническата част на документацията за кандидатстване. Може да я свалите в края на статията. Целият пакет е около 500 страници или 2.3 килограма и беше малко трудно да я получа в Германия. Интересното в случая е, че нито отговорниците за поръчката, нито прес-отделът на НС пожелаха да ми пратят дори част от нея в електронен вид, какъвто несъмнено имат. Аргументът им беше, че така или иначе мога да си я купя лично от офиса им. В този случай аз питам – ако някоя гражданска организация поиска да осъществи контрол над тези поръчки, означава ли това, че трябва да харчи постоянно пари за конкурсни документи?

Но нека видим за какво става дума:

Сегашното състояние

В момента сайтът на парламента работи на Gni/Linux CentOS 5.0, MySQL 5.0.77, Apache 2.2 и е написан на PHP, Javascript, XHTML и CSS. В базата данни има 70 таблици с 64000 записа и 12 Gb информация. Имат около 100000 хита и 10000 уникални посещения. На CMS системата на сайта (на български явно съкращението в СУС) работят 40 служителя разделени на 9 нива на достъп за всичко това, което виждате на сайта – декларации, закони, стенограми, новини и прочие. От графиките и описанието става ясно, че и сега сайта има пряка връзка със системата за гласуване, но явно тази връзка не се използва пълноценно.

Какво ще се промени с новия сайт?

Всичко това, което виждате в сегашния без особени промени. Структурата на данните няма да бъде променена, съдържанието на разделите и страниците – също. Промени ще има при законопроектите, където ще се добави много повече информация за пътя на текста от предложение до обнародване на закон. Тук се включват линкове към всички стенограми и писмени предложения свързани със закона, дати на разглеждане и прочие. Ще бъде показвана по-подробна статистика за депутатите, включително какво е гласувано докато са отсъствали.

Може би най-голямата промяна ще са индексираните стенограми от заседанията, които ще са свързани с видео архив. Нещо такова може да бъде намерено на сайта на Европейския Парламент и е наистина полезно, ако искаме да се върнем към конкретни изказвания на депутати и министри. И сега има публикувани стенограми, но са трудно за търсене и автоматична обработка, защото нямат единен формат. Не разбрах обаче дали видео архивът ще покрива единствено парламентарния контрол, който и сега се предава на живо в мрежата или всички заседания в пленарна зала и комисиите.

Една полезна промяна за мен лично е, че много от информацията в различни секции на сайта ще може да се сваля в XML, CSV и XLS (Excel) формат. Това означава, че ще може да се комбинира и визуализира лесно. Пример за това са сегашните отсъствия на депутатите, които се пускат в един PDF файл. Това прави доста трудно прочетането им от машина и показването им като графика. Пробвах го и затова знам. Друго изискване е всички новини, решения, приети закони и внесени предложения да са достъпни през RSS. И сега съществува такъв абонамент, но е написан толкова некадърно, че е неизползваем. Наложи ми се сам да го поправя, за да мога да го използвам в NarodnoSabranie @Twitter (статията, абонамент по мейл). Както и преди, текстовете на предложения и закони ще са в PDF и RTF. При подаване на заявления във виртуалното деловодство, поддържаните формати ще са TXT, RTF, Doc, ODT и PDF.

Изисквания от документа, за които ще следим изкъсо

Дизайна трябва да е стилен, без ярки цветове и Flash. Трябва да се зарежда бързо, да изглежда еднакво на IE 7+ (за 6 не е ясно, защото пише „от последните 6 години“), Firefox 2+, Safari 2+ и Chrome 1+ на всички операционни системи, включително Windows, Маc и всички GNU/Linux системи от последните 10 години (!!!). Трябва да може да работи нормално на екрани с 1024х768 (това включва и netbook-овете), но при по-малки такива трябва да показва опростена версия. Трябва да има версии за мобилни устройства с екрани 320х420 (iPhone и новите Android-и явно). Трябва да може да се валидира според изискванията на W3C, да е добър в SEO отношение и да има клас АА за достъпност за хора с увреждания. Асинхронното зареждане (AJAX) предвидено в определени части на сайта трябва се използва с мярка и да е толерантно към грешки.

Това, което не видяхме в изискванията

Основното е информация за индивидуалните гласове на депутатите. Това е нещо, което отдавна стои като искане на редица граждани и организации и няколко депутати, в това число Цачева, са поели ангажимент да въведат. Доколкото става ясно от описанието, вече съществува връзка със системата за гласуване и е въпрос на желания тези данни да бъдат публикувани автоматично. За жалост дори да се вземе такова решение на организационно ниво, при пусната вече обществена поръчка ще трябва да се изчака новия сайт да се изготви и чак тогава да се пусне нова за допълнението му дори с няколко полета. Това може да бъде извинение. освен ако CMS-а не позволява такива разширения и добавянето нови полета в информацията за пленарните заседания да става лесно. Всъщност тази информация може да се добави и в стенограмите от заседанията.

Друго, което не видяхме е ясна позиция за използване на отворени стандарти. Въпреки, че на няколко места има изисквания данни да бъдат публикувани в XML формат и самите страници да отговарят на W3C спецификациите, липсва усещането за политика към стандартизация. В тази връзка може да видите новия проект на Бого Шопов за събиране на eGov данни в отворен формат. Също така не видях никъде изследване на самата аудитория на сайта. Това е важно когато се изготвя такъв важен портал, за да може дизайна и функциите да се съобразят с нуждите на посетителите. Такава информация може да се изведе с изследване предлагано от много people metrics фирми, но явно създателите на обществената поръчка са сметнали, че в същността си сайта няма нужда от промяна.

Дали ще докачаме нещо по-добро?

Досегашния сайт за жалост е в много лошо състояние не само визуално, но и като навигация и откриване на нужната информация. До голяма степен това се дължи и на нежеланието или нехайството на администрацията да качват своевременно новини, стенограми и законопроекти. Дори спечелилите поръчката да създадат просто един сносен дизайн и търсачка, това би било подобрение. Отварянето на подадените оферти очакваме в понеделник като цената се очаква да е около 260 хиляди. Въпреки, че за доста от страничните изисквания изпълнителя наистина трябва да има добър опит с големи проекти, ограничението за толкова солиден оборот на кандидатите е необосновано.

Очаквам да видя само няколко избрани фирми на конкурса и може само да се молим, че нещо от горните изисквания ще бъде спазено. За доста обществени поръчки за сайтове на общини и областни управи в момента се харчат десетки хиляди без абсолютно никакви резултати, но в същото време и без да се развалят поръчките или да се наказват фирмите. Съдейки по тях може да си останем само с едното гражданско недоволство и биенето в гърдите на администрацията, че затягат контрола и модернизират работата си.

Вижте и прегледа ми на новия сайт на външното министерство, където фирмата изпълнител отговори на критиките в коментарите. Ето от тук може да свалите документа с всички технически изисквания.

Допълнение 18 май 2010:

Получих още две части от документа – съдържанието и изискванията за оценка и класиране на офертите. Подадените такива са били отворени вчера сутринта, но не успях да открия кой е участвал. Ако някой има информация, ще се радвам, ако ми пишете.

Благодаря за снимките на Mourner и Hot Pixel Action @Flickr, както и на Васил от BGDeb.org

В началото на годината с насмешка гледахме на очакваната всеобща забрана за пушене на обществени места. Причината не беше в това, че от такава забрана няма смисъл, а че на практика няма да може да бъде прилагана. И в момента има определени забрани, но ресторантите намират начин да ги заобикалят или просто предпочитат да си плащат глобите. Дори в държавните институции пълната забрана за пушене е нещо условно. Оказа се обаче, че няма да имаме шанс да видим дали сме прави.

Когато се заговори за отмяна или отлагане на тоталната забрана, куп хора скочиха. Въпреки обществения натиск, днес депутатите го приеха. Мотивите на групата за ГЕРБ се казват с половин уста и са откровенно лобистки – тютюневите компании и хотелите са щели да закъсат. Проблемът с тази логика е очевадна – щом целим намаляване на тютюнопушенето като цяло, значи тютюневите компании така или иначе ще са на загуба. Здравният риск, който толкова ясно се изписва на пакетите, е достатъчно основание дори да се закрият тези предприятия и ако не беше големият негативен социален ефект, това може би щеше да стане до сега. Наистина хиляди семейства се изхранват с производството на тютюн или в обработката му и точно техните съдби привидно са в основата на половинчатото извинение на депутатите.

Това, което не става ясно обаче е защо няма реална стратегия и конкретни действия за създаване на алтернативен поминък за тези хора. Повечето от тях живеят в отдалечени или планински региони, където единствено земята може да ги храни. Защо да не се субсидират допълнително други технически култури или био продукти, за да се премахне зависимостта им от тютюна. Тази култура е вредна за здравето на работниците, има ниски изкупвателни цени, несигурен пазар и така или иначе се субсидира, за да оцелеят производителите. Тези, които истински ще загубят от едно такава изкуствено вмешателство в пазара, са собствениците на големите компании, които явно са в основата на законодателните промени, които видяхме днес.

Втората част от аргумента са хотелиерите и ресторантьорите, които се предполага, че също ще загубят от евентуалната (вече) забрана. В същото време обаче, доста собственици (според протестиращите) подкрепят пълната забрана, за да могат гостите им да почиват и хранят спокойно. В действителност те и сега могат да забранят изцяло пушенето в рамките на заведението си, но това наистина ще доведе до отлив на клиенти при условие, че в съседното ще е позволено. Една пълна забрана ще изравни условията за всички и ще им позволи да не нарушават закона.

При такъв обществен натиск и протести активната позиция на депутатите за отмяна на невлязла още в действие забрана говори за доста силни икономически интереси вътре в групата на ГЕРБ. От Дневник научаваме също така, че за закона са гласували 143-ма депутати. Това повдига въпроса къде са били останалите 90 и нещо. Интересно ми е също така кои са онези 85, които са гласували „за“. Затова и много се надявам в новия сайт на парламента да можем да видим такъв разчет, за да им търсим лично сметка. Колко ли от тях имат нещо общо с тютюневата индустрия? Може би следващите промени, на които ще станем свидетели, ще са за легализация на неизгодните заменки – там възможностите за „подпомагане“ на бизнеса са повече.

Благодаря за снимките на neill.shenton, Paul J. S. и Adriaan Bloem @Flickr

И слава богу! Макар на сегашния да има известно количество информация, тя е почти неоткриваема, освен ако не знаеш къде да търсиш. Да не говорим, че като дизайн и използваемост е от началото на 90-те. Преди време се оплаках, че RSS абонамента им не става за нищо, а навигацията е просто отвратителна. Напоследък преглеждам често сайта на АОП, защото искам да направя същото за обществените поръчки, както за законите и заседанията на комисиите – да може всеки да се абонира по мейл или в Twitter и да получава навременна информация. Покрай това попаднах на обществена поръчка със следното описание:

Разработване и внедряване на софтуерно решение за надграждане на съществуващата уеб базирана интегрирана информационна система на Народното събрание и за модернизация и развитие на сайта на Народното събрание до информационен (Интернет) портал; Оптимизиране процесите на обслужване в контекста на електронното управление.

Текста на цялата поръчка може да намерите тук. Срока за подаване на документи е 15-ти май, а отварянето на офертите ще е на 17-ти. Естествено, изискванията за участниците са отново бомбастични – оборот от 1 милион за кризисната 2009-та; от тях 300 хиляди да са от софтуер, поне един сайт на стойност 50000 и т.н. Най-вероятно само няколко фирми ще отговарят на изискванията и естествено ще подадат оферти с 5-6 цифрени суми за сайт, който може да се направи качествено от малка фирма за месец. Въобще историята на обществените поръчки със сайтовете е плачевна.

В обществената поръчка за жалост няма информация за някакви нови функции на сайта. С надеждата, че ще публикуват повече данни, като например индивидуалните гласове на депутатите, потърсих техническите параметри. От парламента ми отговориха, че трябва да закупя (лично и на място) документите за участие на стойност 26 лв. Само така може да прочета за изискванията. Не пожелаха да ми пратят само тази секция по мейла, но ми предложиха да ги изпратят по куриер.

От техническите изисквания към кандидатите може да се заключи, че сайта трябва да отговаря на W3C стандартите (айде да видим), сървъра им ще работи под Linux и ще използва Java, Oracle, MySQL и PHP . Първите две – добре, похвално е. От последните четири си вадя извода, че явно някъде ще правят връзка между съществуващата база данни на системата им (явно е Oracle) и новия сайт, който ще е с php и mysql. Това ме обнадеждава, че ще има информация в реално време. Много се надявам да имат и опция за публикуване на данните в суров формат (XML, RDF, XLS или каквото и да е), за да може да се четат автоматично, а да не ми се налага да им parse-вам страниците, за да си изведа законите и pdf документите за отсъствията.

Молба

Ако някой смята да присъства на отварянето или познава фирма, която ще подава документи, ще се радвам, ако може да ми даде контакт или направо параметрите на новият им сайт. Васил ми изпрати част от документацията. Ето какви са изводите.

История на сайта

Впрочем в началото казах, че дизайна и използваемостта на сайта са от 90-те. Ето как е изглеждал сайта на парламента ни през годините. Първият е бил през ’98, а сегашният е такъв от 2005-та насам. Интересно ми е кой го е направил.

	В края на 1998 – елементарен, с няколко линка и очевидно направен с Word от някоя чиновничка
	В края на 2000 – личи си евро-амбициите и любовта на някой към релефните бутони, но нищо друго. Явно са спечелили някаква награда. Кара дизайнерите да си дерат очите.
	В края на 2002 – всъщност този тук е по-добър от сегашния и типично в стила на тогавашното време. За жалост също няма много информация
	В края на 2003 – семпъл, подобен на настоящия, но каращ всеки web дизайнер да му прилошее
	В края на 2005 – настоящия дизайн. Има информация по линковете, но не за цялата публикувана на сайта. Навигацията куца заедно с дизайна, но поне няма „релефни“ бутони.

Снощи по време на дискусията за ГМО Калин Илиев спомена, че законопроекта е от Ноември на сайта на Парламента. Тръгнахме да го оспорваме чак като влезе в пленарна зала, защото тогава го забелязахме. Същото беше и при промените на закона за протестите. От друга страна, преди две седмици похвалих двама министри за това, че са започнали блогове и са активи в Twitter. Днес на изслушването Кристалина Герогиева потвърди, че също би използвала Twitter. Там тя получи доста голямо одобрение.

Тези факти говорят само в полза на идеята ми за Twitter акаунт на Народното събрание. Не, не очаквам някой от там да го направи и поддържа. Аз направих такъв. На него автоматично ще се качват законопроектите в деня на внасянето им. От мен е идеята и 20 мин. да поправя RSS абонамента от страницата им, който явно е писан на ръка и е неизползваем. В Twitter съм направил акаунт @narodnosabranie, където се качват заглавията на предложенията и линк към страницата им. Ако не използвате Twitter, тук може да се абонирате и чрез мейл. Така ще получавате информация за последните законопроекти веднага щом излязат (максимум един мейл на ден):

Естествено, мейла ви няма да бъде предаван на трети лица или публикуван някъде. Няма да получавате други писма, освен тези свързани със законопроектите на парламента.

Кой би се заинтересувал? Хора, които се занимават активизъм и са били опарени от тихомълком прокарани закони, неправителствени организации, а защо не и журналисти. Така ще може своевременно да реагираме, а не да чакаме до последния момент. През Април ще подобря регистрацията по мейл като ще направя филтриране по ключови думи за тези, които се интересуват само от определен ресор. В Twitter пък ще показва коя партия го е внесла и дали има прикачен текст Вече пише коя е партията и има ли текст. Последното е много важно, ако искаме да реагираме навреме. Както знаете, промените за протестите ги видяхме чак в Държавен Вестник. Може да направя да се качват и във Facebook.

Ако имате идеи и съвети, ще се възползвам от тях. Няма да мога да променям обаче нищо до началото на Април, защото до тогава съм зает.

В крайна сметка какво научих аз като зрител от това предаване:

Цялостното ми впечатление от дебата беше, че защитниците на промените в закона бяха изключително притеснени от въпросите. Това особено важеше за Снежана Благоева и Калин Илиев, които от средата нататък просто не отговаряха на преките въпроси, а шикалкавеха по общи теми. Въобще не стана ясно защо и сега се допуска сеене на ГМ култури и защо при неспазване дори на процедурите за внасяне на закони, ние трябва да им вярваме на тази за одобрение на ГМО-та.

В крайна сметка основния им аргумент остана, че това се прави за да се избегне наказание от Комисията, а практическото отпадане на ограниченията е било страничен ефект. Не знам за вас, но това ми напомня на закона за митингите и шествията, където по същия начин пробутаха и неопределена зона около държавните институции, където не може да се протестира.

Какво излиза – че за недоволните граждани ще се увеличават отстоянията, за да се защитят политиците, а за агро-компаниите ще се намалят независимо от вредата на околната среда. На мен лично едно дърво ми е много по-ценно от един депутат и ако трябва да предпочета дали едното да залинее или другият да бъде набит, бих предпочел второто.

Допълнение: 04. февруари 2010

Ето и записа на диспута. Благодаря на Кирил Кирилов за линка.

/тук обяснявам кой съм и за какво се обаждам/

Ципов:В законопроекта става дума за санитарна зона, която в повечето случаи обхваща тротоарите.

Аз:А споменава ли се някъде в законопроекта колко фактически ще е голяма тази зона?

Ципов:Това не е предмет на законопроекта. Това е предмет на една процедура между организаторите на мероприятието, кмета на дадената община, полицията, която се занимава с охраната на тези мероприятия и всичко това се утвърждава от областния управител.

Аз:Как бихте коментирали разликите между този законопроект и скандалния, който беше внесен от БСП в началото на миналата година? Реално погледнато и двата не са публикувани никъде.

Ципов:В онзи законопроект се включваха много повече обществени сгради. В досегашния закон ограничителната зона важеше само за парламента и военните обекти. Вчера по време на обсъжданията бяха добавени и сградите на министерствата и президентството.

Аз:И тази санитарна зона ще бъде в рамките на няколко метра, а не както са страховете на много – да бъдат отцепени цели площади?

Ципов:Въобще не става дума за това. Подхожда се със сериозна степен на неразбиране. В повечето случаи с нормална бройка протестиращи, тази зона обхваща само тротоарите около тези сгради. При едни по-големи мероприятия, при които предварително се подава заявка, може да бъде съгласувана някаква по-голяма зона, но тя в никакъв случай няма да надвишава повече от 10 до 20 метра.

Аз:Объркването дойде от там, че както вашия, така и законопроекта на БСП не могат да бъдат намерени никъде в интернет и заинтересованите граждани не можеха да го подложат на обществено обсъждане.

Ципов:Този законопроект беше предаден от представители на ГЕРБ в електронен вариант на администрацията на парламента, която се занимава с това. А защо не е публикуван не мога да ви кажа.

Аз:Разчитахте ли на някакво обществено обсъждане и допитахте ли се до неправителствени организации при подготовката на тези промени?

Ципов:Целта на законопроекта беше да се отговори на няколко осъдителни решения срещу България в Европейския Съд по права на човека, поради това, че самия закон е бил приет през ’90 година при действието на конституцията от ’81 година. По силата на тази конституция, забраната за провеждането на такива мероприятия се обжалва пред несъществуващ орган – изпълнителния комитет на Общинския народен съвет. Целта на промените е да се въведе възможност за обжалване на забраната пред административен съд, който да се произнася в срок от 24 часа. А това, че между първо и второ четене се появи предложение тези обозначени зони да са освен пред парламента и военни обекти да бъдат добавени министерства и президентството, беше резултат от обсъждането в комисията. Аз не знам как стоят нещата в Германия, но се съмнявам до входовете на Бундестага да може да се протестира и да няма никаква зона на сигурност.

Аз:Това, което притесни голяма част от интернет обществото беше точно липсата на прозрачност и факта, че текста не беше публикуван и не можехме да го прегледаме.

Ципов:В този текст смисъла на обозначената зона е един единствен. Има още много текстове, които отговарят на четирите осъдителни решения, които има България, а тези осъдителни решения са свързани с това, че нямаме орган, пред който да се обжалват забраните. Друга важна промяна беше, че удължихме с 24 часа срока за уведомяване и време за реакция.

Аз:Благодаря ви много за коментара.

Ципов:Много ви моля, не сме имали някакви лоши намерения. Целта е около тези важни сгради да се създаде една съвсем минимална зона за сигурност, която да не пречи на работата на администрацията. Ние не се притесняваме от това, че ще се провеждат протести пред парламента – в никакъв случай. Това е право на хората и ние по никакъв начин не търсим методи това да се ограничи.

До тук добре – аз съм склонен да приема обяснението и се надявам организацията на протести да става по-лесно от сега нататък. Господин Ципов не знаеше, че закона не е публикуван на сайта на Парламента и предположи, че вината е на някой чиновник. Това, което остава висящо като въпрос е, защо при такъв очевидно спорен закон, който непременно би разбунил духовете – както и стана, депутатите не са го поставили предварително на обсъждане. За прозрачността на парламента разчитаме на журналистите там и на сайта им, от където да получаваме навременно информация. Защо при условие, че толкова голяма част от законопроектите нямат публикуван текст в портала им, нито един депутат не е отправил този въпрос? Защо никой от нас не им го е задал до сега? Ето – аз сега питам.

За да се избягват подобни „недоразумения“, както депутата от ГЕРБ квалифицира недоволството около вече приетия закон, защо не наистина да повечето от тях да си направят блогове по примера на двамата им министри. Там те ще могат да публикуват идеите, законопроектите и аргументите си и да ще бъдат достъпни за всички. Така ще се избегне ситуацията, в която те да са учудени от въпросите ни, а ние да получаваме отговори от тип „ще прочетете закона в Държавен вестник като излезе вече приет“.

Накрая искам да се извиня на депутата Ципов, за това, че се представих за журналист от немска онлайн медия – просто съм открил, че все още в България единствено така официалните лица обръщат внимание на нас блогърите.

Повече по темата може да прочетете в:

Този блог : Май прибързах с хвалбите за новия кабинет – спират протестите
vesti.bg : Нови ограничения за събранията, митингите и манифестациите
e-vestnik.bg : Защо медиите мълчаха, че закон забранява митингите пред парламента?
Мирослав Джоканов : ГЕРБ изпълни повелята на тройната коалиция – забраниха протестите пред основните държaвни институции
Дневник : Санитарен кордон срещу протести ще опаше президенството и Министерския съвет
Joko : Протестирай умерено
nervousshark : Изключително неприятни промени в ЗСММ
трънки и блогинки : Знак „Забранено за протести“
tundzha.info : При дясното управление гражданските права кучета ги яли
freshnewsbg.com : Забраниха протестите под прозорците на властта

Допълнение 17:00

Открих една доста подходяща моя статия от септември ’09 – Ще се научим ли да искаме без да просим? В нея обсъждам не толкова какви са политиците, а по-скоро доколко ние като граждани сме склонни да им се опълчим и да защитим интересите и правата си. Това фактически е прословутото „гражданско общество“, за което говорим вече 20 години.

Събрание, митинг или манифестация не може да се организират в обозначената зона около сградите на Народното събрание, на президентството и на Министерския съвет, както и в непосредствена близост до военни обекти.

Това ограничение гласуваха депутатите на второто четене на промени в Закона за събранията, митингите и манифестациите.

Увеличава се от 48 на 72 часа срокът преди събитието на открито, в който организаторите трябва да уведомяват кмета на общината. В документа ще трябва да се вписват целта, мястото и времето на проявата.

По нататък се казва, че промените предложени от Яне Янев за възможността да протестираме по всяко време на денонощието са отхвърлени. В по-голямата си част, неговите предложения са свързани с премахването на комунистическата терминология от закона, която учудващо е оцеляла последните 20 години. Добавя се обаче възможността да се обжалва забрана за протест в рамките на 3 дни и задължителен отговор на съда в рамките на 24 часа. Не, че на всички ни е ясно, че последното просто не се случва никога.

Елементарна справка на сайта на парламента сочи, че законопроекта за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите е внесен от Ивайло Тошев, Емил Радев и Красимир Ципов от ПГ на ГЕРБ. Внесен е още на 10-ти ноември, но явно толкова сме гледали. Всъщност и да сме го видели, пак нямаше да е от полза, защото предвидливо не са публикували текста на предложението. Единствено законопроекта на Яне Янев от седмица по-късно може да бъде свален и прочетен. Тук забелязваме повтарящ се модел на поведение, защото по същия начин са действали и в предишния кабинет при внасянето на трите (тук, тук и тук) им законопроекта за шествията и протестите.

По-рано писах за протестите срещу непонятната идея за разрешаване на генномодифицирани храни и срещу тоталното следене заложено в промените на ЗЕС. Там казах, че реакциите на управляващите „преди, по време и след протеста може да ги разграничи от досегашните управляващи или да ги нареди до тях на стена на срама„. След това ги похвалих предпазливо за това, че не е имало насилие, провокации и отчасти са се вслушали във волята на народа като са ги включи в дискусиите.

Гореизброените законодателни инициативи обаче разкриват желанието им за тиха борба срещу бъдещите недоволни организации и активисти. Не виждам каква е разликата в мотивацията и принципите на сегашния парламент и предишния, при условие че се внасят същите закони, същите идеи и се гласуват с подобни уговорки и недомлъвки. Не знам защо си мислят, че като не са минали тогава, тези предложения ще минат сега. Може би защото имат практическо мнозинство, а може би защото смятат, че народа в’ерва на Бойко и това доверие припокрива всички слоеве на властта. А може би точно там е причината – затова Йордан възкликна, че не може да очакваме друго „от двама милиционери, начело на управляваща партия и парламент, пълен с анонимници„.

Може би тук е проблемът – виждаме парламента като едно цяло, а парламентарните групи – като точни функции на партиите и кабинета. Да предположим обаче, че това не е съвсем така – депутатите наистина имат собствена законодателна инициатива и различни идеи и нюанси могат да се съревновават и поддържат от депутати в една и съща група. Затова нека се съсредоточим върху самите депутати и да се опитаме да убедим тях. Все пак те носят гласа ни, нали?

Ивайло Георгиев Тошев

Юрист по професия, избран от Шумен, ’67 набор, женен. Участва в комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, комисията по правни въпроси и тази по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Тук можете да видите видео визитката му по време на изборите.

Красимир Георгиев Ципов

Отново юрист, избран от София, ’73 набор, неженен. Участва в комисията по вътрешна сигурност и тази по правни въпроси. За жалост няма видео визитка от изборната кампания, но ето какво е казал точно след пускането на законопроекта по БНР. Ето и други две статии за него от преди това в Монитор и в PressClub.

Емил Йорданов Радев

Трети юрист, избран от Варна, ’71 набор, женен. Участва в комисията по правни въпроси и тази по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Отново няма видео визитка от изборната кампания и не особена активност, освен факта, че е депутат.

Ако ви е грижа дали следващия път, когато управляващите тръгнат да правят някоя глупост, вие ще може да изразите недоволството си, моля свържете се с избрания от вас депутат, за да гласува срещу промените. Може да се свържете и директно с ГЕРБ съответно във Варна, София и Шумен и да се опитате, ако не да получите контакт, то поне да протестирате официално. А глупости от депутатите специално очакваме още много. Законодателната власт е тихия фронт на различните интереси, защото виждаме вредите от нея доста по-късно – чак като усетим, че определени права са се изпарили под носа ни.

Допълнение 21. януари 17:30

От тук може да намерите телефоните на депутатите: Емил Радев – 0888 247080; Красимир Ципов – 0887 272238; Ивайло Тошев – 0896 868203, 0888 851267.

Допълнение 22. януари 11:30

Свързах се с Красимир Ципов и получих обяснение от него и уверение, че закона не спира протестите, а просто отговаря на осъделни процедури срещу България за липсата на орган за обжалване на забрана за протест. Освен това обособява минимална линия за сигурност, за да не пречат протестите на работата на администрацията.

Днес Бедров зададе един много коректен въпрос „Как така някакъв малоброен протест … получава такова внимание от световните медии.“ Става въпрос за протеста срещу промените в ЗЕС и отразяването му в EuroNews, BBC и Reuters. Нашите медии го споменаха със заглавия като „Тих и кротък протест пред парламента“ (News.bg) и снимки като горната вдясно (Actualno.com).

Защо един протест трябва да е кървав, за да се смята за успешен? Презумцията ни сега е, че управниците биха обърнали внимание на тези пред парламента/министерски съвет/кметство само, ако има реална опасност да ги сложат на гилотината. Може би вече не е така. Във вторник се зачудих дали сегашния кабинет ще реагира различно от предишния спрямо активистите и това стана – комуникацията с МВР е била по-добра и представители на протестиращите щели да вземат участие в обсъждането на промените. Мисля, че това е начало и то доста добро. Но дори да греша и това да е политически финт, пак трябва да признаем, че сме научили политиците си да внимават и за най-малкото сътресение в общественото мнение. Това, което видяхме вчера, беше точно такова.

Размера на протеста няма значение. Ако се стигне до там да се вдигат барикади и хвърлят павета, значи вече е късно и протеста като форма на обществена реакция е закъсняла. Тогава тълпата просто иска кръв и мъст. В случая имахме едни 200-300 загрижени за бъдещето си активисти, които показаха, че няма да оставят промените в един закон да минат незабелязано. Управляващите от своя страна видяха, че тези 300 души не са единствените загрижени и бързо започнаха да отстъпват. За мен това вече е един успешен мирен протест.

Мирните демонстрации обаче не продават вестници и не вдигат рейтиги. Затова се съобщава за малобройна група протестиращи и как гражданското общество е заспало и не е успяло да се вдигне срещу несправедливостта. Дали? Не е ли точно обратното – спечелили сме си правото да протестираме без да бъдем бити и възможността да покажем недоволството на народа без да го изкарваме целия по площадите? Вие си преценете.