В началото като казвах на познати, че имам блог, някои ме питаха „Какво е това?“. Бързият отговор в такива случай е, че това е нещо средно между личен дневник и новинарски сайт, който е достъпен за всички. В един такъв блог всеки обсъжда и споделя интересни теми, страници и медия. Първите реакции в такива случаи е, че 1. губя си времето с глупости; 2. това си е чиста форма ексхибиционизъм; 3. че кой ще тръгне да ти чете глупостите.

Да си призная още не съм успял да намеря достатъчно убедителни аргументи, за да оборя тези три мнения. Изглежда трябва човек да се запали и известно време да прекара в Блогосферата, за да разбере защо е полезна. Наистина в по-голямата си част е наистина лек ексхибиционизъм, но в крайна сметка всеки дава малка част от себе си и стават интересни спорове. Да не говорим, че се научава страшно много.

Казвали са ми да не пиша твърде много за това, което съм научил и което съм видял в работата си, защото така давам безплатно нещо, за което съм се трудил. Първо какво лошо има в това – спестявам на някой друг да се рови колкото мен. Второ, аз и да искам, не мога да предам опита си. Когато пиша за бизнес иновации например, аз показвам само изводите си, но не и мисления процес зад тях. Така изкарвам интересни неща и в известен смисъл си правя реклама на възможностите. Има много дискусии дали човек може да се изхранва от блогове.Не може – един блог е средство да достигнеш по-широка публика и да се запознаеш с подходящите хора. От там нататък може да излязат възможности за бизнес и проекти.

В личен план за мен блогът ми има и отрезвяващо значение. Знам, че когато на човек му е много тежко, се препоръчва да пише мислите си в писма, които да не изпраща. За да се оформят хаотичните ни мисли в текст, ние трябва да ги структурираме и обмислим в детайли. Това е добър повод да подредим мислите си и да преосмислим позициите си. На всеки трябва да му е ясно, че почти никога не сме прави и винаги имаме само част от информацията. Всеки има различна гледна точка и с цивилизована дискусия може да се стигне далеч. За жалост това почти не се случва във форумите по ред причини. Забелязал съм обаче, че в блоговете става доста по-лесно. Пример за това е дискусията около образованието, която стана преди няколко дни.

Аз обаче говоря не за процесът на обсъждане след като статията е готова, а за процесът на писане на една статия. Той е доста интересен и остава често скрит. Не става просто да седнеш и да напишеш няколко реда. Често ми се е случвало да искам да пиша за нещо, което ме е развълнувало, но след като го обмисля в автобуса или надраскам първите няколко реда, да видя че не е толкова интересно и че темата е твърде хаотична. Случвало ми се е също докато търся материали, снимки и линкове за статиите си, да намеря нещо, което оборва мнението ми и да спра. Въобще писането е много отрезвителен процес и води до това човек да е по-наясно със себе си и къде стои. От там започва вече останалото, което всички виждаме – дискусиите, споровете, инициативите, познанствата и събиранията.

Във връзка с блоговете, силата им в наши дни и приложението на същите принципи в други сфери, може да погледнете тази статия тук (на английски):