Относно „новината“, че „СЗО искала да забрани на жените в детеродна възраст да пият алкохол“ има няколко неща, които може би сме пропуснали и други, които имат нужда от обяснение. Първо, горе виждате точния текст. Той е част от първата чернова на плана 2022-2030 за намаляване на консумацията на алкохол. Целият документ на черновата ще намерите тук и тук. Конкретното предложение е в секция за образование, повишаване на информираността за вредните ефекти от алкохола.

Второ, нищо от това не е ново. Идентичен текст имаше в предишния план 2013-2020. Долу виждате снимка на параграфа от тогава. Ще намерите пълния текст тук и тук.

Това предложение се фокусира върху предпоставките и подтикването идващо от социалната среда за това хората да започнат да пият и да пият повече. В този смисъл стратегията подхожда към алкохола като към нормален наркотик и търси какво води до увеличаване на дозата и кои са най-уязвимите.

Съществен фокус тук има върху подрастващите и бременните жени, както и в последното десетилетие. Всъщност, всички знаем, че пиенето и пушенето в каквито и да е количества по време на бременност често води до увреждания и рискове за майката. В този смисъл като стратегическа цел се посочва информираността и осъзнаването на проблема. Не забрана, а по-голям фокус на кампанията за намаляване на зависимости.

Тук съвсем нормално беше попитано защо само жени в детеродна възраст? Защо не преди или след? Това ли е най-важното на една жена – че е в детеродна възраст? Момичетата под 15 са включени в другата категория подрастващи. Много добър е въпросът защо точно 15 до 50 г. Още повече, че прекомерната употреба на алкохол, дори да не бъде квалифицирана като алкохолизъм, носи многократно по-голяма вреда на мъжете от всички възрасти.

През 2018-та излиза доклад на WHO, в който се анализира развитието по темата и се подготвя почвата за черновата, която обсъждаме сега. Целия документ ще намерите тук и тук. В него се посочва ясно, че жените в глобален мащаб пият много по-малко от мъжете и това води до над 3 пъти по-малко смъртни случаи, както и 4 пъти по-малка загуба на здравословен начин на живот заради прекомерна употреба. Всъщност над 5 пъти по-малко жени имат проблеми с алкохола, отколкото мъжете. В развитите страни алкохолизмът е по-изразен. В Европа, например, 14.8% от мъжете и 3.5% от жените имат този проблем.

Всичко това говори още повече, че подобна стратегия следва да се фокусира върху мъжете, където алкохолизмът води до значително повече смърт, отколкото при жените, още повече в определена възраст. Причината обаче е в последствията. В същия този доклад се изследва ефектът на употребата на алкохол по време на бременност. Виждаме, че в Европа синдромите и уврежданията свързани с това са в пъти над другите региони. Говорим за 0.4% при синдрома и 2% при всички засечени отклонения.

На база тези анализи и общата стратегия за подобряване на репродуктивното здраве е установено, че т.н. social pressures, грешни представи за ефектът на алкохола, разни бабини методи и включително остарели разбирания на лекари са основната причина за прекомерна употреба на алкохол при жените, което в конкретната възрастова група между 15 и 50 г. води в немалко случаи до употреба на алкохол при бременност. Всъщност според региона между 0.2% и 13.9% от бременните са употребявали алкохол редовно. В немалка това идва и от митът, че умереното пиене е полезно за здравето. Именно затова е тази част от стратегията – за да образова.

Отделно, не трябва да забравяме, че за разлика от мъжете, жените преживяват множество промени през живота си. Независимо дали решат да имат деца или не, това, което минават най-малкото през пубертета и менопаузата няма аналог при мъжете. Когато стане дума за хормонални промени някак е прието да се обръщаме с насмешка на стереотипът за изнервеност. Всъщност обаче става дума за много повеч, тъй като тези процеси управляват всичко в тялото ни. При мъжете дори не се сещаме за това, но при жените дори в „стандартния“ случай носят със себе си сериозни болести и рискове. В този смисъл, когато говорим за физиологичен ефект от злоупотреба със субстанции, ефектът върху женското здраве е значително по-голям.

Всичко това има сериозен негативен ефект не само върху женското здраве, но се мултиплицира пряко и косвено като увреждания при следващото поколение. Косвения ефект е наблюдение, че заради ключовата си социална роля, ако майката в едно семейството пие сериозно, подрастващите имат толкова по-голяма склонност към злоупотреба. С други думи независимо, че алкохолизмът е значително по-малък при жените, ефектът върху тях и обществото като цяло е много по-значителен. Дори умерената употреба смесена с грешно разбиране за ефекта ѝ е идентифицирана като прекурсор към такива по-сериозни проблеми.

Точно затова този текст е останал в черновата на плана. Не е нещо ново, а ефект, повод за притеснение и нужда от внимание, която е идентифицирана отдавна. В сегашната буря от новини има риск да отпадне като стратегическа цел, което би било лоши. Още повече, че видимо никой не се е опитвал да забранява на жените в която и да е възраст да пият. Особено в Европа, където изглежда ситуацията е най-тежка.

Оказа се, че планът е бил пуснат на сайта още на 11-ти, но никой не го е забелязал. Заедно с него има и прес съобщение, че представител на кабинета ще участва днес на срещата на OGP в Бразилия и ще говори за нашия план. Може да го свалите в PDF версия по-долу.

Добрите новини

Планът започва с увод за целите на откритото управление и изброява нещата, които са свършени вече. Споменават се мерките за публичност на изготвянето на бюджета, стенограмите и решенията на кабинета, развитието на електронното правителство, регистрите, порталът Strategy.bg и този за обществените поръчки. Сред тях е намерил място и гражданският проект OpenParliament.net на Института за развитие на публичната среда. Този сайт в момента представлява блог, но съвсем скоро ще комбинира на данните на парламент, които отворих през декември заедно с такива от търговския регистър и сметната палата. Така ще дава добра представа кой какво прави сред управляващите ни. В плана са включени също законът за достъп до публични данни и свързването на касовите апарати.

Има няколко положителни точки, които се заявяват в плана. Четири от тях са сред предложенията, които изпратих на кабинета – изготвяне на единни отворени стандарти за електронни системи услуги, публикуване на подробна бюджетна информация, прозрачност и отчетност на здравните заведения и по-голяма ефективност на законът за достъп до обществени данни. Включени са и доста законодателни мерки свързани с подземните богатства, работата с НПО-та и отчетността на фирмите. За всички тях ще бъдат изготвени стратегии и конкретни регистри с публична информация. Конкретизирани са мерки свързани с електронното управление, които не бяхме виждали по-рано.

Открито управление или отворени данни

Това разграничение е много важно. Отворено управление означава прозрачност и отчетност, но не непременно отворени данни. Открито управление имаме и сега до известна степен – публикуват се стенограми, тонове документи, статистика, има доста публични регистри и сравнително добър закон за достъп до обществени данни. Това е откритото управление – предоставяне на някаква информация. Но за да е полезна тази информация на гражданите, тя трябва да е отворена. Това означава, че вместо да имаме достъп до тонове документи в свободен текст, анализите трябва да са в единен структуриран формат. Вместо статистика за работата на МВР и НАП, трябва да получаваме сурови данни, които сами да анализираме. Вместо разпокъсани регистри с почти неизползваем интерфейс допълнително блокиран с captcha (анти-спам), трябва да имаме интегрирани, свободни за сваляне и пълни данни. Едва тогава публичната информация на откритото управление става отворена. За подробен поглед над разминаването между OpenGov и OpenData препоръчвам труда на Харлан Юу и Дейвид Робинсън. Говорих с тях във Варшава миналата година и описват доста добре разликите и генезиса на проблема.

Пример, който илюстрира това, е Народното Събрание. На сайта им ще намерите може би най-добрите отворени данни предоставени от институциите ни. Въпреки това, дори те чисто технически не стават за работа. Затова се наложи да ги изчистя, смеся и трансформирам. Ще откриете поправените данни на тази страница. Съвсем скоро на OpenParliament.net ще заработи визуализация на тези и други данни. Тогава чак информацията публикувана от парламента ще стане истински полезна – когато обикновените хора имат интуитивен инструмент за анализ на работата на избраниците си. Гигабайтите стенограми в свободен текст, таблици с гласуване и законопроекти не помагат много.

„Може би“ добра новина

Говоря уклончиво, защото планът има два сериозни недостатъка. Първия е, че е изготвен на базата на неформални разговори със заинтересовани лица. Това е добър подход за придобиване на начална представа, но практически липсва публичният процес на консултации, който се забелязваше в други държави. Струва ми се, че повечето от участвалите във въпросните неформални разговори сме учудени, че това е крайният вариант и няма да подлежи на обсъждане.

Вторият недостатък е, че липсва конкретика. Макар това да е все пак просто план, много напомня на стратегията за електронно управление. Тя съдържаше много добри решения и идеи, повечето от тях обаче останаха на хартия. В прес-съобщението на кабинета се споменава, че в рамките на месец ще бъде изготвен списък с конкретни задачи. Те ще се базират на въпросния план и ще ни позволят да следим ангажиментите на управляващите в рамките на инициативата OGP. Остават обаче няколко важни въпроса:

Надявам се, че след днешната среща в Бразилия ще получим повече информация и планът за открито управление няма да бъде подритнат от медиите като поредната политическа клюка. Качествените журналисти ще спечелят най-много от тези данни, защото ще се натъкнат на златна мина от новини и поглед над нещата. Според разбирането им при отразяването на тематиката ще разпознаете едните от другите.

Може да погледнете целия документ на плана тук или на сайта на кабинета.

1. Стратегия срещу потенциал – държавната администрация

2. Стратегия срещу потенциал – реалността

3. Стратегия срещу потенциал – какво следва

Въвеждането на електронно управление е реформа. Макар, че реално в някой сектори просто ще се разместват хора, бюра и графици, това ще бъде част от оптимизацията. Преди това ще трябва да се опишат процедурите, пропуските, целите и проблемите в системата – една трудна, дългосрочна, но наложителна задача. Тя води до автоматизиране на рутинните задачи, които до сега са ни бавили толкова много. Там ще се използват технологии като BPM, SOA и семантични услуги.

В никоя система обаче не е възможно да се изключи изцяло чиновника. Не може да се моделира всичко и не може да се премахне личния контакт. Страховете на обикновените служители, че ще има много съкращения след въвеждането на подобна система, обаче са неоснователни. Тя просто ще ускори работата им и ще намали нервите и опашките от граждани. Ще може да правим повече със същия персонал и да въвеждаме новите услуги по-бързо.

Все пак точно човешкия фактор е най-големият проблем. Затова и споменах, че фазата на планиране ще е най-проблемна – трябва да се събира информация от хора, които не искат да съдействат, за нещо, което не разбират и по всяка вероятно – от което ги е страх. На базата на тези документи за процеси и данни ще се изгражда стратегия, която трябва да е огледало на нуждите на бизнеса и гражданите. От плана за стратегията останах с впечатление, че тя ще се изгради само на базата на информацията от институциите. Липсата на фирмите и НПО-та в диалога ще задълбочи разрива между иначе благожелателната и добре планирана стратегия и „пазара“. Да, ще е възможно да се адаптира след това, тъй като това е заложено в дизайна й, но ако не е използваема в самото начало, никой няма да й обърне внимание, както се случва с не малко софтуер в настоящия момент.

Проблемите, които описах в тези три статии, не включват рискови фактори като корупция, липса на политическа воля или финансиране или некачествено изпълнение от страна на фирмите. В този текст не говорим за недобросъвестни държавни служители, които искат да източват бюджета и еврофондовете, а за липсата на комуникация. В една от лекциите на TED (която за жалост сега не мога да намеря) се казва, че разликата между развития свят и това, което наричаме развиващ се, е не в интелекта или ресурсите, а в комуникацията. Основните рискове за изготвянето на такава изключително необходима стратегия се коренят основно в диалога между висшите етажи на властта, дребните чиновници и гражданите. Иронията е, че една от целите на електронното управление е да оправи точно този тип комуникация, но за дори да започнем да говорим за него, трябва да решим изброените проблеми.

Аз лично смятам, че трябва да започнем с напътствия за изготвяне на сайтове и информационни системи за министерства, агенции, областни управи и общини. От тях веднага ще проличи къде какви експерти има и до колко е нужно обучение. За всичко това има достатъчно целеви евро-фондове и ще е прекрасен начин да покажем, че ги харчим за нещо смислено. Още повече, че има вече достатъчно разработени технологии и програми вътре в самия ЕС, които могат да са от полза.

Може би всичкото това говорене за отворени данни и електронно управление ви се струва прекалено изкуствено и далече от българската действителност. Навярно сте прави. Тук обаче говорим за 5 до 10 годишен план. Замислете се каква беше България през 2000 година… Прогресът не е линеен, но не трябва да се успокояваме, че има време. Струва си от сега да положим основите на всичко това, защото ползите са големи. Част от тях може да намерите в статията ми за отворените данни.

Снимката е от сайта за отворени данни на американското правителство.

1. Стратегия срещу потенциал – държавната администрация

2. Стратегия срещу потенциал – реалността

Планът за стратегия е изключително грамотно написан. Срокът му е 5 години и за този период трябва да се опишат подробно наличните системи, бази данни, процедури и прочие. Чак тогава ще започне създаването на SOA системи, моделирането на бизнес процеси и оптимизацията. За жалост обаче, още от сега виждам две неща, които обричат стратегията на провал – служителите и сегашния софтуер.

Една от целите на цялото това упражнение е да се предоставят по-качествени услуги на гражданите. Трябва обаче да се работи с чиновниците тук и сега. Много от тях са вече претрупани от работа заради тромавите наредби и съкратения щат. Надали биха имали време да описват и без това неясните процедури, които така или иначе постоянно се променят заради различни реформаторски експерименти. Също така, доста от тези чиновници не са кой знае колко грамотни що се отнася до информационните технологии. Въобще концепцията за моделиране на процеси и описване на бази данни на мнозинството ще е чужда. Да не говорим, че в даден момент ще трябва да работят и оптимизират въпросните.

Другият сериозен препъни-камък са съществуващите компютърни системи. Заради хаоса в обществените поръчки и липсата на каквито и да е обобщени изисквания за стандарти, качество и технологии, всяка институция е поръчвала каквото й падне като софтуер. В това число включваме сайтове, програми за администрация, информационни системи и интеграция с чужди структури (ЕС, НАТО и прочие). В не малко случаи това, което са получили или въобще не работи, или просто не се използва заради липсата на обучение и/или разминаване с реалните нужди. Така в рамките на стратегията може да се окаже, че 1/3 от наличния софтуер в държавната администрация трябва направо да се изхвърли, а друга 1/3 просто не може да се интегрира така, че да работи с всичко останало. Сред гореизброените причини за всичко това може да включим и нежеланието на фирмите да предоставят кода и документацията за вече предадените проекти заради използването на архаични или нелицензирани технологии.

За жалост, всичко това не е попаднало в секцията за рисковете на плана. Също така, не намерих документ описващ как ще бъдат подготвяни кадрите, за да разберат и приемат въпросните технологии. Това, за което обаче писах на шефа на дирекция „Електронно управление“, беше указанията за изготвяне на сегашните системи. Той се съгласи, че има нужда от нещо такова, но не се ангажира с нищо. В следващите 5 години ще бъдат поръчвани и допълвани десетки важни сайтове и информационни системи. Ако няма единни изисквания за използване на определени стандарти и технологии, ще продължи практиката компютърджиите в дадените отдели да определят самостоятелно какво трябва на всички, а след това фирмите изпълнителки да решават какво от поръчката да изпълнят.

Нещо повече, ако такива напътствия бъдат изготвени още сега и се наложат при изготвяне на обществените поръчки, в тях може да залегнат принципите на отворените данни, които също ще са част от бъдещата стратегия. Това ще е от голямо значение, защото от сега бизнесът ще се възползва от ползите им и ще създаде пазар за този продукт. В противен случай след 5 до 10 години – дори да се изградят системите споменати по-горе – компаниите може дори да не разберат.

3. Стратегия срещу потенциал – какво следва

Благодаря на Alan Light и Francesco De Francesco @Flickr за снимките.

През юли Министерството на транспорта и информационните технологии излезе с план за изготвяне на стратегия за електронното управление. Планирано е да бъде изготвена в периода 2010-2015 г. Ако името на документа ви се струва странно и уклончиво – не се безпокойте, защото точно от това имаме нужда. Изготвянето на национална стратегия в тази област е изключително трудно по няколко причини.

Основното е, че никой не е съвсем наясно кой какво прави в държавната администрация. Впечатлението е, че няколко човека движат по много неща, а колегите им симулират активност. Отгоре спускат някакви заповеди за реформа и значително повече уволнения. Ниските чиновници пък се противопоставят на всякакви промени, независимо от това, че са претрупани от бумащина и губят също колкото самите нас – клиентите им – от цялата бюрокрация.

Първото нещо, което е планирано да залегне в изготвянето на тази стратегия е анализ на процедурите в различните институции и формализирането им. Това означава да се документира подробно всички стъпки на всяка дейност, услуга или процес на взимане на решение, което те имат. Нормално е да си мислите, че всичко това ще бъде претупано от нещатния служител, на който са го възложили. Това обаче е само началото, защото с течение на времето тези процедури ще могат да се подобряват и оптимизират.

За тази цел в стратегията е заложено използването на моделиране на процеси (BPM). Системи създадени с тази технология автоматизират по-лесните задачи и се обръщат към правилния чиновник само когато има нужда от личен контакт или има непредвиден проблем. Така не само се повишава ефикасността, но най-вече се следи къде има забавяния и къде какво може да се подобри. Това е и причината повечето големи компании да въвеждат такива системи в работата си. Дори самото моделиране на тези процеси помага се подобри работата в една институция.

За да сработи обаче истински тази система трябват информационни услуги. Тук не се има в предвид пуфтяща чиновничка зад ниско гише, която подава бланки, а компютърна услуга, която дава директен достъп до информационните масиви на институциите. В стратегията на МинТИтС е заложено използването на SOA базирани системи, но за целта пак трябва да се опишат всички бази данни, да се свържат и да се включат в една обща информационна система.

Прочетете утре продължението на статията за това какво е реалното състояние и какво може да се направи, за да сработи въобще тази стратегия.

2. Стратегия срещу потенциал – реалността

3. Стратегия срещу потенциал – какво следва

Благодаря за снимката на Hot Pixel Action@Flickr.