Затова седнах и първо отворих данните за спирките на споменатите три града. За тези в София вече писах във Facebook. В Бургас въпреки евро-проекта за интегриран транспорт, изглежда няма дори дигитална карта на спирките.

С тези прости данни направих бързи карти на спирките на София, Пловдив и Варна. Като спрете с мишката върху всяка точка, ще видите името ѝ. Вляво има бутон, с който може да ги разглеждате на цял екран.

Скриптовете и самите данни за спирките публикувах в Github. Ще ги намерите на страницата ми с Gist-ове.

Транспортът във Варна

Във Варна, всъщност, данните дори не са налични от общината, а от частния проект varnatraffic.com на Мап Софт. Той е и единственият, който намерих да показва местоположението на автобусите в реално време. Използвах данните им на база съобщение на сайта от преди две години, че предоставят всичко свободно като отворени данни.

За да илюстрирам колко е полезна тази информация, свалям вече седмица местоположението на всички автобуси в града. За този период събрах около 650 хиляди точки с различни параметри – номер на автобуса, предишна и следваща спирка, оставащо разстояние до спирката, закъснение. Следните три карти показват различен поглед над събраните данни.

Първата карта разглежда движението за седмицата между 21-ви и 28-ми март по часове и колко автобуси са били по улиците на града. В червено са доста натоварени отсечки, където много автобуси са се движели през дадения час. Картата показва как се увеличава и намалява този трафик в различните части на деня, както и през почивните дни. В неделя не се забелязва по-малко натоварване, за което вероятно допринасят и провелите се тогава избори.

Следващата карта се концентрира само върху понеделник, 27-ми март. Показва в детайли движението на всеки един автобус. В червено са отбелязани тези, които закъсняват повече от 5 мин. Забелязва се как между 7 и 8:30 вечерта много от автобусите закъсняват. Виждат се ясно и местата, където автобусите спират за почивки.

Тъй като имаме закъсненията преди всяка спирка, може да анализираме и каква е вероятността да се чака на нея. Може също да разделим тази оценка по часове. Последната карта показва именно това. Анализът се базира само на данните от последните 7-8 дни. Пренебрегнете посочената дата в картата – часът е важен. Инструментът не позволява показването са на час.

В зелено са спирките, на които в конкретната част от деня се чака не повече от 15 секунди. В жълто са тези до 30 секунди. В гамата на червено са тези със закъснение между минута и час. Отново се вижда колко голямо средно закъснение има в различни часове от дена и части на града.

В някои случаи включвам и автобусите пристигнали с няколко минути по-рано – това също се счита за отклонение, тъй като някои пътници биха го изпуснали. Редовни такива показатели сочат към неоптимално разписание на даденото място и час. Такива са 26% от събраните точки за движението на градския транспорт. В 8.7% от времето, автобусите са подранявали с повече от 3 минути. В други 50% автобусите са закъснявали с повече от 20 секунди.

Публичността не е услуга

Публичността на която и да е информация не е услуга, която се представя от администрация или частна компания на обществото. Това е неизменна част от прозрачността, отчетността и социалната отговорност. За държавната и местната администрация отворените данни са още едно ниво на инфраструктура. Доскоро говорихме само за магистрали. В последните години започна все повече да се възприема и интернет свързаността като инфраструктура, при това не по-малко съществена за бизнеса. Информацията и най-вече тази в отворен формат придобива все по-голяма важност по аналогичен начин. Данните идващи от частните компании следва да допълнят тази картина и са новата дефиниция на социална отговорност, която често си приписват.

Това, което показах с данните от само няколко дни движение в един град, не са просто шарени карти. Това е илюстрация какво може да се направи за час-два работа, а не крайната цел. Информацията в момента се използва само за улеснение на пътуващите. Съберем ли всичко заедно за целия транспорт и за голям период, се отварят много възможности. Може да се открият проблемни кръстовища, да се подобрява графика, да се оптимизира движението на пътищата и интервала на светофарите. Дори само координатите на спирките може да се използват, за да се открият най-„изолираните“ части от градовете и да се направи карта на най-лошо свързаните региони.

Обединявайки тези данни с масиви за трафика на коли, цените на имотите, координатите на училища, градини и болници, за схемата на почистване на улиците и прочие може да позволи много по-добро градско планиране. По-важното обаче, ще позволи на частни компании и неправителствени организации да изградят приложения използващи данните по различен начин. Най-лесното би било да се направят по-добри приложения за планиране на маршрут с градския транспорт. Сайтовете за недвижими имоти биха давали по-добра информация за свързаността на имота. Родителите биха могли по-лесно да откриват градини и ясли, които са привидно отдалечени, но биха били достигнати лесно с транспорт от дома или офиса им.

Всичко това би помогнало да се направят градовете по-добри и да се използва публичния транспорт повече допринасайки за намаляване на трафика и замърсяването. За съжаление, интуицията на повечето чиновници и поддържащи такива масиви от данни е, че информацията е тяхна собственост и ако бъде публикувана „някой може да я използва“. Това е реакцията, която съм получавал най-често от агенции и общини. Забравя се, че всъщност вече сме платили с данъците си за събирането на всеки информационен ресурс. Забравя се и че целта на всички тези регистри и информационни системи е именно информацията да е достъпна. При тези мащаби с индивидуални справки, PDF-и и снимки на документи това просто не става.

За щастие, вече е в сила изискването, че всички публични данни във всяка нова система на администрацията трябва да са налични като отворени данни. Следва само да следим това да се спазва и да използваме тези ресурси. Съществуват обаче много други стари системи, за които трябва да натискаме да се отворят. Координатите на спирките и автобусите градския транспорт е само един пример. Друг пример са координатите в реално време на снегорини и камиони чистещи улиците зимно време. Общините ги следят, но не публикуват информацията. Друг пример са адресите в градовете, анонимизирани и агрегирани данни от НАП за плащанията на пос терминали и такива от МВР за престъпления.

Тези примери спадат към дефиницията на big data. Не са просто полезни за гражданите и бизнеса, а информация, която самите институции често не успяват да обменят помежду си или дори да анализират. Затова всичко описано до тук повишава не само прозрачността, но и ефективно постига аспекти от така нужната структурна реформа на администрацията ни.

Електронно, електронно, колко да електронно

Разрових се в нета и открих, че при плащане на данък за автомобил, половината общини изпращат информацията електронно и няма нужда от бележка или стикер. Затова се обадих в общината, която беше в списъка, да попитам колко време отнема обновяването на електронната система, за да знам кога да отида на преглед.

След множество опити и прехвърляния стигнах до счетоводителите. Вдигна ми една дама, която не се представи, също както всички други служители на общината преди нея. Укорително ми обясни, че нямало значение какво пишело на сайта на агенцията – трябвало да отида на гише, да ми бият мокър печат и да ми дадат стикер. Нещо подобно ми каза и една касиерка преди това, но не беше сигурна. Повторих отново за електронната система и че стикерът е само като резервен вариант. Единственото, което срещнах, бе троснато настояваше да отида лично. „Както искате си губете времето господине, но да знаете, че пак ще опрете до нас. Мокрият печат е задължителен!“ Накрая все пак успях да измъкна отговор, че при банков превод осчетоводяват платения данък на следващия ден.

След точно 24 часа видях, че на сайта на общината дължимата сума е намаляла и отидох в близък сервиз. Повториха ми същото – задължително трябвало стикер. Човекът ми обясни, че до скоро бил пускал без документ за платен данък „щото електронното нещо не било отбелязано“, но му друснали яка глоба и сега винаги искал. Също, че „сега нещо променили пак и вече електронната система е все тая“. Показа ми дори мейла от администрацията с изискванията.

Писмото до всички пунктове за ГТП за новите правила. 3-ти пункт ми казва, че изискват стикер или подпечатан документ pic.twitter.com/9kGvWGKPok

— Боян Юруков (@yurukov) August 2, 2016

В следващия сервиз ми повториха абсолютно същото. Звъннах другаде и пак. На този етап съвсем разбираемо псувах. Егати скапаната държава щом са платили милиони и са въвели електронна система, има електронни плащания и пак трябва да се ходи по гишета да се кланяш, само заради чиновническата глупост.

Нали? Да, ама не.

Проблемът не е точно в този телевизор

Реших да пробвам все пак в още един сервиз и там се засмяха. Казаха, че няма никакви проблеми стига системата да е отчела вече плащането. Започнахме прегледа и стъпката за данъка мина без проблем. Обясниха ми го просто – ако колата е регистрирана в една от въпросните 134 общини, при платен данък системата за ГТП проверява автоматично. Ако обаче общината още не е осчетоводила плащането, ако системата падне или ако живеете в другата половина на страната, трябва стикер и бележка. В такъв случай програмата си казва ясно „искайте документ“. Абсолютно същото, впрочем, пише и в мейла, който ми показаха в първия сервиз.

Карта на общините подаващи електронно информация за платени данъци към юли 2016. Таблицата ще намерите тук.

Проблемът всъщност не е в електронната система. Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ има ужасно много дефекти, корупция и неефективност, но точно това явно работи. Проблемът е в сервизите. Доста са пускали без бележка за платен данък независимо, че системата им е казвала да изискват такъв. След като са ги одрусали за това, явно са решили пък да искат винаги … за всеки случай. Има и немалко други, които просто не са разбрали какво пише в изискванията. От глупост губят клиенти.

На картата горе виждате, че доста от общините са се интегрирали успешно. Необяснимо за мен е защо Бургас и Варна не са включени. Ако живеете там, може би ще се позаинтересувате. Все пак, това означава, че по-голямата част от населението може просто да преведе парите и да се яви на следващия ден за преглед. Точно това направих и аз. Ако пункта откаже, значи по принцип нещо не му е наред и по-добре да си нямате работа с тях. Това спестява не само лично време, но и натоварване на служителите на общината и на останалите по веригата. В някои случаи струва и по-евтино заради таксите. Счетоводителите на община Пловдив обаче явно са на друго мнение.

Мислене с мокър печат

Ние си свършихме работата. Колата мина преглед и нямахме проблеми. Имаше само нерви и много обаждания. Тази дезинформация идваща от некадърни общински служители и от сервизи нарушавали закона до сега, води далеч не само до загуба на време и пари. Ако не бях настоявал, щях да си остана с едното „бахти скапаната държава“. Това не е нещо, което може да се оправи с електронно управление, защото винаги ще има хора по веригата. Egov помага, но ако не си знаем правата и служителите не си разбират от работата – все тая.

Отново опираме до разрива възприятие/реалност. Реалността е, че тази поне система работи, а чиновниците – не толкова. Възприятието е, че нищо не работи, а чиновниците гледат да се справят с невъзможна ситуация. Писах на община Пловдив преди две седмици за случая, но нямам отговор. Звънях поне 10 пъти на посочените телефони, но никой не вдигна. Междувременно не е ясно на колко още хора е казано, че все ще опрат до заветния мокър печат на лелката. Колко ли от тях са изпсували България, както аз в началото?

От друга страна…

Всичко това не означава, че агенцията няма безброй проблеми. Корупцията е повсеместна, както се видя ясно в скорошните скандали. Пунктовете за ГТП нямат никаква възможност да се оплачат от проверяващите, които нерядко се случва да глобяват за незначителни, а и понякога несъществуващи (според пунктовете) проблеми. Имало е случаи просто да минават и да събират по няколкостотин лева „такса съществуване“ от всички сервизи в региона. От друга страна, сигналите за нередности от граждани нямат голям ефект. Познат пусна такъв преди няколко месеца и единственият резултат е, че от пункта са научили кой е подал сигнала. Сега случаят се гледа от КЗЛД.

На практика се получава така, че ако на един пункт се позволява да мине метър – било то с данъците или с технически дефекти – всички в региона ще го правят. Иначе няма да оцелеят. Не казвам, че и в други страни като Германия не си затварят очите при проблеми с една кола, но ако искаме по-малко инциденти по пътя и по-чист въздух, това трябва да се реши. Липсата на постоянен, проверим и надежден контрол както над пунктовете, така и над самите проверяващи е същинският дефект в цялата система според мен.

За да илюстрирам това, свалих всички данни за превишения за последните четири години. Всъщност, свалих данните за последните десет години, но колкото по-назад във времето се връщаме, качеството на съобщената информация изглежда намалява драстично. Пример за това е липсата на всякакви превишавания през пролетта и лятото на 2013-та, което е повече от странно. Затова в графиките тук ще покажа единствено периода между април 2012 и февруари 2016-та.

България не е само София

Основните замърсители на въздуха в градовете ни са финните прахови частици (PM10), азотните оксиди (NO и NO2), серния доксид (SO2) и озона (O3). Има доста други замърсители като въглероден оксид или бензен, но при тях почти няма превишаване на нормите. Концентрираме се често на праховите частици, защото там проблемът е най-голям. На тази карта съм показал всички превишения по станции в страната за последните 4 години.

Вижда се ясно масовото превишение на ограничението от 50 µg/m3 във всички големи градове в страната. Всъщност, ако сметнем по население, излиза, че около половината българи живеем в региони, където замърсяването с фини прахови частици е често над нормата. Виждат се ясно и целогодишните обгазявания на Гълабово, Сливен и Димитровград със серен оксид. Прекомерното замърсяване с озон и азотни оксиди са по-редки, но все пак се срещат.

При праховото замърсяване ще забележите една периодичност. На следващата графика тя се вижда по-добре. Показал съм броя станции, в които се превишава праговете от различни замърсители в даден ден от годината. Общо станциите в страната са между 40 и 50 според това кои не работят в даден ден. Разделил съм на станции превишаващи нормите с малко и тези превишаващи ги два и повече пъти (в тъмно червено).

На следващите две графики съм групирал превишенията по месеци. Всяка колона показва колко превишения е имало в страната за даден месец независимо от коя станция. През януари 2016-та, например, 450 пъти са превишавали нормите за прахово замърсяване като в 175 от тях замърсяването е било повече от двойно над нормата.

От втората графика се вижда, че превишаванията от други замърсители са много по-малко като брой. Те обаче често са концентирани на няколко места. При праховото замърсяване е очевидно силното увеличение през зимните месеци. Проверка в данните на БАН за температурите през тези периоди показва силна корелация.

Това още по-силно говори в полза на тезата, че не транспорта, а отоплението е това, което причинява най-силното прахово замърсяване. При това най-вече отоплението с твърдо гориво в градовете, а не от индустриалните инсталации като ТЕЦ-ове и заводи. Данните за последните отворих и визуализирах преди 3 години. Обнових ги наскоро и показват ясно, че замърсяването от тези източници е паднало драстично и допринася много малко за общото замърсяване в последните години.

С кое мърсим повече – печките или колите?

Наблюдения до тук обаче не съответстват с изводите на Столична община. В предишната ми статия писах, че градовете в България изглежда нямат план как да се справят с това замърсяване. Оказва се, че не е съвсем така. Всъщност по поръчка на общината, Химикотехнологичния и металургичен университет е изготвил такъв план преди 5 години. В него се разискват всички възможни източници на замърсяване – от заводи и строежи, през транспорт и отопление та чак до птицеферми. Описано е добре как аномалии в климата влияят на концентрацията на замърсителите.

Интересни са данните за отоплението и промяна между 2007-ма и 2010-та. Изглежда намаление има единствено при отоплението на ток. Най-много се отопляват на парно – над 60%. Леко увеличение има при отопляващите се на газ, като това е вторият предпочитан метод с 18%. Отопляващите се на дърва не само са се увеличили, но се е увеличило двойно количеството изгорени дърва за огрев.

(Графиката е от плана изготвен за Столична община. Не мислете, че ще направя нещо толкова грозно.)

Планът отбелязва драстичен общ ръст на замърсяването. От строителството има 60% по-малко замърсяване, което най-вероятно се дължи на кризата след 2008-ма. Твърдението в документа обаче е, че 63% от праховото замърсяване е от транспорта срещу едва 23% от отопление. Това би означавало, че при спадане на температурите, промяната на нивото на прахови частици и азотни оксиди трябва да е по-малка от 25% в едни и същи часове и дни от седмицата. С други думи, в един летен и зимен работен ден с чисто небе и липса на мъгла не трябва да има голяма разлика в качеството на въздуха. Това е странно, защото виждаме драстична разлика между замърсяването през лятото и зимата в такива дни.

Друго интересно в докладите са следните карти показващи регионалните концентрации на ФПЧ. Докато досега обсъждахме измерванията на отделни станции в града, тук виждаме модел на разпределението на замърсяването на база промишлени зони, транспортна инфраструктура и други източници.

На страницата за замърсяването на община Пловдив се вижда подобна карта, но в реално време. Там има графики за последните 24 часа за PM10 и NO2 отделно за индустрията и като общо замърсяване. Тук съм направил анимация за последните 60 часа.

Разбира се, това е просто симулация от ИАОС. Реалните измервания са на две или три места в града. Забелязва се обаче, че най-голямо замърсяване има вечерно време около 8 до 11 часа. Т.е. след час-пик и когато хората са си вкъщи. Тогава всички квартали, с изключение на Тракия, превишават сериозно лимита от 50 микрограма.

Стъпка назад

На този етап би трябвало да разбирате колко сложни аспекти има дори в този един показател. Няма спор, че има сериозно замърсяване на въздуха във големите български градове. Всички го усещаме. Няма съмнение, че това вреди на здравето на половината българи. Има много начини да се илюстрира проблема и никой от тях няма да е изчерпателен или изцяло точен.

Планове и стратегии на хартия има. Според официалните данни обаче напредък липсва. За да има обществен натиск, трябва проблемът да е видим и близко до хората. Макар всеки в София, Пловдив, Бургас, Варна и Плевен да вдишва този прах всяка изминала минута, осъзнаването каква е вредата идва трудно. Чрез визуализациите, които показах в тази поредица, трудно може да се извлече личен извод и да се стимулира някакво недоволство към липсата на напредък.

Човешката природа просто е такава – докато един проблем не стъпи на входната ни врата, трудно бихме му обърнали внимание. Този проблем отдавна е влязъл и ни бърка ежедневно в здравето, но не го забелязваме. Трябва да намерим начин това да се промени. Апокалиптичните предсказвания и шокиращи лозунги явно вече не помагат, защото сме претръпнали. С такива се промотира всичко – от вафли до политически амбиции.

Какво би накарало жителите на един град да настояват пред общината си за решителни действия за качеството на въздуха?

Сега обаче искам да покажа, че изброеното е само един аспект от отворените данни. Има много информация както в централната и местната власт, така и в частни компании, която може да бъде полезна за ежедневието ни или просто да разкрива интересни факти от него. Такъв пример са данните за демографията, за които пиша доста напоследък. Още един пример са домашните любимци.

Както навярно знаете, всички кучета трябва да се регистрират в общината. Пловдив има публичен регистър, в който може да се намерят доста подробности за всяко куче, включително име, адрес, пол, дали е кастрирано, дали има чип и прочие. Данните от регистъра не са достъпни за сваляне, но с малко познания по javascript може да се получат лесно. Накрая на статията съм пуснал линк към кода и процеса на отваряне.

Къде какви кучета има в града?

Когато поставим на картата всички адреси и категории може да покажем доста неща. Тази карта, например, илюстрира как се е увеличавал регистъра през времето.

Интересно наблюдение е, че всяка година има голям пик в регистрациите през март. Докато през останалите месеци са регистрирани средно по 300 кучета през последните години, 820 кучета са регистрирани през март. Най-малко има през декември – 150. Не знам каква е причината за това, но навярно доста малки кученца се подаряват около Коледа и Нова година и през март вече са около възрастта за регистрация – 4 месеца.

Аналогично може да покажем и разпределението по полове. От пръв поглед се забелязва, че в кв. Прослав има доста повече мъжки кучета. Всъщност, в целия град са регистрирани с 26% повече мъжки, отколкото женски. Изглежда са предпочитани. Вижда се и че има доста малко кучета в Тракия, което е странно предвид по-голямата концентрация на хора там.

Друг интересен момент е колко хора декларират, че кучетата им са осиновени от приют. За Пловдив те са 111 или само 2.64% от всички регистрирани. Според бившия директор на Зооветеринарния комплекс, интересът към осиновяването се увеличава. Преди година посочва, че през 2013 и 2014-та са осиновени над 210 кучета. Това означава, че или много от тях не се регистрират, или че заминават за други общини. Най-вероятно става въпрос за и двете.

Ако желаете да осиновите или да помогнете на куче, може да погледнете на страницата на фондация „Шарко“, този списък на Събина или да станете доброволец към инициативата в TimeHeroes.

Ето разпределението на осиновените кучета в града:

Според промените в закона приети преди дни, всички регистрирани кучета трябва да имат чип. В Пловдив до сега 73% от кучетата вече са с такъв.

За сметка на това само 668 или 16% от кучетата са кастрирани. Женските кастрирани са повече от два пъти повече от мъжките. Така 24% от всички женски и едва 9.3% от мъжките са кастрирани. За сравнение, над 80% от всички кучета, които постъпват с кучкарници в щатите вече са били кастрирани от предишните им собственици.

В регистъра има и други категории. 6% от всички кучета са регистрирани като ловни. Има превес с 25% на мъжките ловни кучета пред женските, но това е синхон с повечето регистрирани мъжки кучета. 16.5% или почти 700 кучета са регистрирани като помощници на инвалиди. Това е доста повече, отколкото очаквах. Забелязват се и 10 служебни кучета.

Сред имената, най-разпространени са Сава, Макс, Рекс, Ричи, Чарли, Тара и Рони. Има обаче и имена като „Bright Light of Moscow Victory Day“, „black pearl“, „Limited Edition Anelia“, „Император бул Дио“, „Принцеса Шуши“ и навярно най-любимото ми – „Gaprillis Glenmorangie“.

Отваряне на данните

Поставянето на адресите на картата беше по-лесно, отколкото очаквах. Използвах стандартен скрипт, които написах за другите си проекти. Всички скриптове и стъпки ще намерите в Github. Част от адресите и датите в регистъра бяха очевидно грешни, така че се наложи да махна някои от тях за картите. Като цяло обаче свалянето и изчистването отне около 45 мин.

Нещо, което буди притеснение в този регистър е именно точният адрес. Повечето съдържат етаж и апартамент. Както споменах по-горе, има около 250 ловни кучета регистрирани в града. Може да се направи добро предположение, че в тези апартаменти ще има и огнестрелно оръжие. Това навярно не е информация, която човек би искал да е публично достъпна. Затова е добре да се преосмисли каква част от регистъра е добре да остане публична и каква – не. Аналогично на случая със сайта на Центъра за асистирана репродукция, това може да създаде проблем за отделни хора.

Полезно ли е всичко това?

Навярно не. Тук няма да намерите схема за източване на пари или пикантерия от политическия ни живот. Всъщност, тези данни не покриват дори всички кучета в града, а само регистрираните. Не намерих оценки колко още нерегистрирани има. Също така не, е ясно дали данните се попълват просто от собствениците или има някаква форма на проверка дали са точни (дали кучето е с чип или дали наистина е на инвалид, например). Забелязват се не една или две грешки в тях.

Въпреки това, показват интересен аспект от града, която може да е полезен на бизнесите свързани с домашни любимци. Географският анализ на тези данни може да покаже дефицит на паркове за разхождане или да помогне в планирането на подобрени кошчета с еднократни торбички за изпражненията на кучетата. Такива има в доста паркове и улици в Европа и помагат много за чистотата.

Тази справка ни показва и колко малко от кучетата са осиновени от приюти. Докато подготвях тази статия потърсих сайт или списък с линкове, където човек би могъл да намери приют, ако иска да осинови куче. Такъв, за жалост, няма. По-горе дадох няколко полезни линка. Ако знаете още, споделете ги в кометнарите. Ще се радвам да ги изброя под статията.

Тъкмо се бях решил да мина без въпросния сертификат и да я изнеса така, когато kunstdrom@Twitter ми даде идеята да питам в Градската Художествена Галерия в Пловдив. Писах им на мейла и ми отговориха доста бързо. Оказа се, че просто трябва да занеса картината на място във Вторник и Четвъртък сутринта. Никакви снимки или молби. Отидох на следващия ден, 5 минути и 5 лева по-късно имах сертификат, печат отзад на рамката и законен начин да изнеса картината.

Всичко това е доста удобно, но на практика е леко претупване на закона. Сертифицирането се прави във фоайето на галерията и въпреки, че доста подробно прегледа картината, не беше тричленна комисия, а един служител, който се подписа за тримата. Предполагам, че когато имат съмнения за някаква ценна творба, която всеки добър художник би трябвало да разпознае, извикват повече експерти. Надали обаче.

От друга страна, вчера на границата минах през частта „За деклариране“ и казах, че излизам с картина и имам сертификат. Поискаха ми сертификата и дори не погледнаха картината или печата на нея. Всъщност не погледнаха и сертификата, а само си го прибраха. Със същия успех бих могъл да си мина с куфар пълен с миниатюри или разглобен иконостас от някоя малка българска църква. И явно се прави. В този смисъл законът за регистрация на движимото културно наследство не само, че не работи, но дори и пречи. Според него, всеки турист купил картина или икона е в нарушение, защото никой не го е информирал да я регистрира.

Все пак, радвам се, че спазих закона, но е притеснителен и показателен горчивият вкус, че нямаше смисъл да го правя.

Благодаря на abac077@Flickr за снимката

Аз в тази ситуация съм доста нервен. Не, че нямам нет – на телефона използвам предплатен на Globul, но излиза скъпо да си го вържа към компа. Не знам дали ви се е случвало да сте дълго време без нет, но е неудобно. В един момент се чувства все едно сте без ток – може да си светите със свещи, но е кофти. После като дойде нета сядате, свършвате си работата за 5 мин. и си се чудите за какво сте били толкова нервни преди това.

Не, че вися постоянно в нета (въпреки, че има такива дни), но има моменти, в които ми трябва на момента. Примерно тия дни исках да пусна промените в Lipsva, но ще трябва да изчакам като отида в Германия. Впрочем сега съм в К2 – любимото ми заведение с нет в Пловдив. След 2 часа ще се срещна с кореспондент на Pro.bg във връзка със сайта за изчезнали. Има голям интерес, но ще се радвам и ако някой изяви желание да го направя модератор.

PS: Някой знае ли добър доставчик на кабелен нет в Кючука?

Ако минете покрай Азията или ПУ-то в Пловдив, ще видите билборди с реклама на някакво FacebookCafe. То се намира точно до главната сграда на ПУ-то, не е голямо като размер, но за сметка на това е голямо като идея.

Първото, което ви хрумва със сигурност е, че собствениците се възползват от имиджа на Facebook по подобие на много други кафенета и барове. Това тук обаче не само попива доста елементи от „фейс културата“, ако можем да я наречем така, но и обещава доста интересни неща. Пример е салатата Farmville (овчарска) по подобие на (досадната) игра, която набра популярност. Заведението е стилно, с добър дизайн, а кафето (за разлика от доста заведения, които посетих тези три седмици) е добро.

Говорих с трима от създателите на това кафе и плановете им за бъдещето са страшно интригуващи. Всъщност точно те са причината да пиша това. Идеята на това кафе не е просто да носи името да фейса, а да е връзка между виртуалното и ежедневието. За целта, скоро ще бъдат раздавани членски карти, които при влизане в кафенето ще се разпознават автоматично (дори да са в чантата ви) и ако желаете, на профила ви във фейса ще се изпише, че се в кафето. Също така ще има безжични клавиатури, с които човек ще може да се вписва във фейса и на големите монитори да пише, чати и проверява снимки и съобщения на приятели.

Има още много идеи, сред които са да се качват снимки от купоните в кафето веднага във фейса, да се правят тематични партита, през деня на стената да се въртят снимки на хората, които са влезли, да има бонус система за членове и прочие. Там вече има безплатен WiFi и може свободно да чатите през телефона/лаптопа си. Макар, че заведението сега е малко, собствениците имат големи планове както за връзката с виртуалното, така и за отваряне на нови кафета из града, а по-късно защо не и из станата. От отварянето си на 14-ти декември до сега, интерес към последното са проявили не малко хора.

Очаквам с нетърпение да видя как ще се развият идеите им. Смятам да съм редовен посетител в бъдеще и искрено се надявам това с членските карти и online присъствието да се осъществи. Не се съмнявам, че ще има интерес, защото е близо до университета, а там със сигурност е пълно с Facebook фенове. Дори около името на кафето вече е започнало да се оформя един вид жаргон.

Ако имате още идеи за FacebookCafe, мисля, че собствениците ще ги приемат на драго сърце. Аз пък ще следя отблизо развитието им и ще ви съобщавам. Всички снимки, които направих днес, може да видите във фейса (естествено).

На 2-ри се върнах в Пловдив и с приятели отидохме да гледаме филм в мола в Пловдив. Филма не беше кой знае какво, но заведението, в което хапнахме преди това ми хареса много. Казва се БМС и сервира изцяло българска кухня при това евтино. Аз си поръчах леща, две пилешки бутчета с картофи и нещо за пиене и всичко ми излезе 6 лева. За сравнение, в McDonalds толкова струва едно обикновено меню, с което първо, че няма да се нахраните и второ е супер вредно. За разлика храната в БМС в готвена, вкусна, нашенска и разнообразна. Може да избирате сред различни видове супи и салати, месни и безмесни ястия, гювечи, аламинути и десерти. Сервират както безалкохолни, така и българска бира. Забелязах дори, че няколко човека си купиха порции за вкъщи за вечеря.

Веригата има 10 заведения в страната, като най-много са във Варна. На сайта им ще намерите адресите, менюто и обяви за работа. Ще ми се да ги видя на повече места в България, а защо не и в чужбина.

Първите снимки са от колоната от фенове на Ботев, след като бяха замеряли Димитър Христолов с яйца.

Снимките може да видите и във Flickr

Вторите снимки са от полицаи, събрани пред общината. Не знам какво правиха там. Не видях да пият вода или да пушат. Може би са охранявали в случай, че някоя друга група недоволни решат да правят протест. Стояха си така и се оглеждаха, а никой не им обръщаше внимание.

Снимките може да видите и във Flickr

Следват няколко снимки на горящо кошче точно на Главната. Някой изглежда е бил достатъчно тъп, че да си изхвърли фаса там и се е запалило. Горя си няколко минути, след което влязох в близкия магазин. През това време някой го беше изгасил. Жалко наистина, че не пазим. А Главната са я направили толкова хубаво.

Снимките може да видите и във Flickr

Накрая ви оставям с две снимки от Копчетата на Главната.

Снимките може да видите и във Flickr

Първо беше Hellboy. Не мога да кажа, че съм впечатлен. Всъщност като гледам заглавията в последно време, сякаш трябва да съм благодарен, че не се разочаровах. Беше точно това, което очаквах – диалога, действието, ефектите, историята и не на последно място – сълзливите сцени за момичетата. Диалогът беше приятно забавен, ефектите бяха доста прилични, но действието ми дойде малко хаотично за моя вкус. В смисъл, че имаше много бой там където не го очакваш и винаги много скачаха напред-назад. С две думи – получих лек motion sickness (или виртуална морска болест за тези, които не знаят какво е фраг). Като цяло ми хареса, но бих ви препоръчал да го изчакате в Арената.

Батман беше съвсем друга история. Ако претеглим оценките на двата филма по различните показатели, средната бележка ще е еднаква. В Батман диалога и ефектите не са толкова впечатляващи, но има един много важен за мен елемент – смисъл. Страшно много ми хареса психологията зад филма и нишката, която развиваха. Играта на Хийт Леджър беше наистина уникална и тотално засенчи ролата на Крисчън Бейл. Наистина достоен край на една кариера – мир на праха му. Забелязвам една много хубава тенденция в киното и телевизията да показват, че няма черно и бяло в хората и че и едната, и другата страна може да бъде извадена наяве при определени стимули. Всеки си има цена и граници.

На връщане от киното пресякох кръстовището на „6-ти септември“ и „Руски“. Там видях една доста позната за жалост картинка на кола спряла точно на пешеходната пътека за да чака светофара. Нещо повече – пред нея имаше още една кола, която почти беше завила. Напомни ми на ученик, готов да се пребие от бягане за да излезе пръв в междучасие след звънеца. Естествено ми се наложи да заобиколя колите, като пернах злобен поглед на единия шофьор, който недоумяващо ме проследи с поглед. Сигурно е приписал реакцията ми на прословутия ни негативизъм и озлобението на народа от „беднотията“. Негова си работа.

Аз обаче вече мислех за друго. Още не стъпил на отсрещния тротоар и вече ми изникнаха 10-тина идеи, за това как може да се адресира този и други подобни проблеми. Две от тях ми се струват най-реални за осъществяване и разчитат на все по-развитата нетърпимост у хората.

Едната е да се промени закона така, че да се глобяват нарушители въз основа на снимки направени от частни лица и на свидетелските им показания. Разбира се трябва да се вижда номера на колата и да е видно престъплението, но все пак остава проблема с фалшификациите и губенето на време за писане на показания. Ако обаче процесът се дигитализира максимално и е нужно само да се подпишеш за 15-20 мин. пред полицай, мисля че ще се намерят предостатъчно хора, който да съобщят за следващото ламбурдгини в нарушение.

Втората идея всъщност не е моя, а на Васко Фуртадо – професор в Университета в Форталеза, Бразилия. Научих за проектът му от тази статия на Ангел. Той е направил сайта WikiCrimes, където може всеки да съобщи за каквото и да е престъпление като посочи мястото му на картата и да го опише. Целта е не само да се предупреждава обществото за опасности, но и да се следят сложните тенденции в престъпленията и да се търси модел на поведение. Разбира се това би работило само при уличните престъпления като обири, кражби на коли, убийства и изнасилвания. В България те са далеч по-малко от тези в Бразилия, но пак си мисля, че такава услуга би била полезна.

Когато успях да спра да мисля по разни шантави идеи – нещо доста трудно за мен – осъзнах за пореден път, че не трябва никога, ама никога да не излизам без фотоапарата си. Бях стигнал главната от страната на Пешеходния мост и видях как по нея минава шествие с танцьори от различни националности. Напомни ми на събора в Дорково, където бях в Събота. Изглеждаше супер. Странното е, че въобще не бях чул за това събитие, а изглежда щяло да продължи няколко дни в Пловдив. И не бях само аз – на главната се виждаха само случайни минувачи, като дочух, че доста от тях съжаляваха точно като мен, че не са си взели фотоапарата. Пак имаше доста публика, но си личеше, че не са излезли точно за това. Голям пропуск от страна на организацията, ако питате мен.

Та това беше в общи линии денят ми днес. Не мога да кажа, че главата ми е съвсем в почивка, но поне сега нямам разни досадни неща за правене, като работа и учене, докато въртя из главата си поредната шантава идея. Поне шляенето ми се отразява добре, а и ако минете през страницата ми във Flickr след няколко часа ще видите какво съм събрал през последните няколко дни.