Ако не знаете за случката, погледнете клипът в края на статията. Предупреждавам ви обаче, че не е за хора със слаби нерви. Накратко, две банди пребиват български студент една след друга в брюкселското метро, след което втората – африканската банда – изхвърля тялото му от 10 м. височина на релсите. Спасяват го случайни хора и по чудо оцелява. Всичко това се е случило около нова година, но неясно защо едва преди 3 дни полицията разпространява информация и записи от охранителните камери.

Момчето се казва Любен, студент по право в Хага и е от Благоевград.

Това наистина е една много трагична история и искрено се надявам, че ще хванат виновните. Искам обаче да ви обърна внимание на коментарите под записа в YouTube. Подобни могат да бъдат намерени в доста форуми и статии по темата, които намерих.

Ясно е, че мненията са провокирано от ярост и емоции, но показват и един друг съществен проблем – готови сме да обвиним който и да е чужд за собствените си неволи. Това не важи само за България, но и за всички в ЕС, защото много от коментарите, които намерих не са от българи. Да, наистина тези негри по брутален начин са пребили невинен човек и този проблем е на лице навсякъде в Европа. Вярно е също така, че не са само те.

Нещо, което пропуснах да ви разкажа преди година, когато участвах в блогърското състезание TH!NK е, че на откриването в Брюксел имах доста близка среща с българска банда. Всъщност тук е tweet-а ми от онзи момент. Връщах се от официална вечеря и се загубих по пътя за хотела. В една от улиците минах покрай група мъже, които на български известно време се чудеха дали си струва да ме оберат. Размина ми се.

Факт е, че във всички големи градове има подобна престъпност и ако не са банди с чужденци, то ще са такива от местни момчета. В днешно време е трудно да се каже какво точно е чист немец, чист българин или чист британец. За Белгия това важи със същата сила. Затова е много лесно като стане някое престъпление, веднага да се вкара етническият елемент – „белгиец, но от африкански произход“, „немец, но от турски произход“ или „британец, но от арабски произход“. Когато в Германия разкриха терористичен заговор близо до града, където уча, немците бяха най-вече ужасени от това, че единият терорист се оказа чист ариец приел исляма. Ако всички бяха просто мароканци, то те можеха спокойно да се разграничат и да кажат „ето, тъпите мароканци са виновни“. В случая, ако не бяха африканците, щяха да са мароканците. Ако не те, то – някой друг или пък ние – българите. Каква е разликата – престъплението си е престъпление, насилието си е насилие. Какво общо има етносът с тези неща. Освен предразсъдъците, разбира се.

Дневник дават добри подробности за случилото се.