Незабележимата тишина и как глухонемите си имат вече блог

Когато бях в гимназията, всеки ден пътувах от квартала Кючук Париж в Пловдив до Английската в другия край на града. Най-често това беше с автобус номер 11. Почти всеки ден в него срещах групички от хора, които ръкомахаха странно. Бързо се усетих, че са глухонеми и отместих поглед. Стори ми се, че ги зяпам и…

Чети нататък →