Ваксината срещу Бексеро вече е налична в България. Често се случва да свърши обаче, така че искайте да се поръча от личния ви лекар, педиатър или близката аптека. Това е важно, защото така ще се установи интерес към ваксината и ще има стимул да се внасят повече бройки. Използвайте инструкциите долу като резервен вариант за тази и други ваксини.

Имайте предвид, че може да се наложи да предоставите рецепта написана на английски на гръцката аптека, така че процесът не е толкова лесен, както беше до към средата на 2025-та.

След поредните случаи на менингит и починали деца имаше доста въпроси около възможностите за превенция. Министерството първо писа за случите, но пропусна всякаква информация за наличните ваксини. След като доста, включително аз, ги критикувахме за това, все пак го добавиха два часа по-късно.

Има две ваксини, които може да се използват в България – Нименрикс и Бексеро. Първата е срещу 4 групи или вида менингит, а втората е срещу петия – група B. Бексеро за съжаление не е достъпна в България. Нименрикс я има по аптеките, но тъй като не е включена в задължителния имунизационен календар и не се поема от държавата, трябва да се плати. В момента струва около 100 лв. на доза. Според препоръките на министерството, до 6-тия месец на бебетата се слагат два приема. Ако слагате над 6-тия месец е една доза, както и за по-големи деца. Безопасна е за кърмачета от 6 седмици нагоре и препоръката обаче е да се слага възможно най-рано, защото именно бебетата са най-уязвими. Важно е да не разчитате на преразказани препоръки по форуми и блогове що се отнася до приема, а да се консултирате с лекар.

Трябва „само“ да намерите лекар, който да я сложи и да я поръчате в аптеката. Аналогично е при ваксините срещи варицела, която се слага над годинка. Същото е и при ЧПВ, която е от 9 години нагоре и е безплатна за момичета, а от догодина обещават, че ще включат и момчетата в програмата. Най-добре е да се поставят от личния лекар или педиатър, но за съжаление все още има доста лекари, които по редица причини не искат да слагат препоръчителните от министерството ваксини. Понякога е от незнание, понякога от предразсъдъци, понякога от мързел, но най-често се извиняват от липса на количества или че процедурата ги спирала или какво ли не. Ако сте в София, препоръчвам педиатъра д-р Атанасов, който дава съвети и зарежда сам някои ваксини, за да не се налага да ходите по аптеките. Ако може да препоръчате други, особено извън София, пишете в коментарите.

Когато стана време да ваксинираме дъщеря ми, решихме да сложим Нименрикс и Бексеро. Втората я поръчах от гръцката аптека Промахон. Предполагам, че има и други, но тази ми препоръчаха и вече за 4-ти път поръчвам различни неща. Заедно с тази ваксина поръчах и отделна ваксина за хепатит А (Хаврикс 720 в случая), защото не се намираше поне тогава в България и исках да имунизирам децата. Така намалих и разходите за транспорт. Процесът е следния:

1. Взимате номера от сайта им и им пишете на Viber. Отговарят на български – изглежда използват някакъв преводач, затова бъдете търпеливи
2. Питате за конкретните ваксини – Бексеро в случая, колко ще струват и колко е доставката
3. Изпращате снимка на документ подписан и подпечатан от лекаря ви. Те ще ви дадат образец
4. Уговаряте къде и кога да бъдат изпратени и кога се очаква да пристигнат
5. Уредите ли всички детайли ви изпращат линк, на който плащате с карта
6. Когато получат плащането ви пишат и изпращат в уговорения ден пратката

Точка 3 я добавих, тъй като други споделиха, че от съвсем скоро изисквали медицински формуляр на латиница да бъде подписан и подпечатан от лекаря на детето. Когато аз купувах нямаше такова изискване, но навярно има промяна. Формулярът е Трансгранично здравно предписание и ще намерите примерен тук.

Ваксините се изпращат в хладилна кутия от стиропор, в която са поставени замразени хладилни елементи. По пътя кутиите се държат в хладилни камиони, а като пристигнат – в хладилни камери. Разпитах преди първата доставка и споделиха, че редовно правят тестове на качеството на куриера – изпращат такива пратки с апарат вътре и при получаване проверяват дали всичко е пристигнало добре и дали температурата е била в нужните граници през цялото време на база отчитанията. При всичките ми поръчки до сега хладилните елементи не бяха дори размразени, т.е. температурата е била ниска.

В София може да доставят на място, но аз предпочитах да взема от офиса на куриера, който тогава беше в Дружба. Извън София мисля, че имаше още 1 ден за доставка и е до адрес. Всичко това носи със себе си допълнителни разходи за доставка, но не помня да е било повече от 20 лв. Изпращане на хладилната чанта се случва само в понеделник до четвъртък, за да не престоява в склад през почивни дни. Извън София може да махат и четвъртъка със същата цел, но е добре да се уговори с тях при поръчката. На база на това може да се ориентирате кога да направите час на лекаря.

Въпреки, че получавате хладилната чанта, препоръчвам да държите ваксините в хладилника веднага след изваждането им до момента, в който дойде време за прегледа и имунизацията. Така, в случай, че детето хване някой вирус междувременно, може да отложите часа при лекаря. Ако има нужда от повече дози през няколко месеца, препоръчвам да се купуват отделно преди имунизациите, а не наведнъж и да се държат няколко месеца в хладилника. Не ги вадете и междувременно и ако хладилника ви има склонност за замразява неща, не ги допирайте до стените. Някои от хладилните елементи в пратките впрочем все още ги пазя и използвам за моите хладилни чанти.

До сега не съм чувал за забавени пратки, проблем при охлаждането или качеството на ваксините. Преди по същия начин масово се взимаха ваксини за ЧПВ предпазващи от повече щамове, но откакто са налични и покрити в България, това не е нужно. Ако имате опит с други такива аптеки, както и лекари поставящи такива ваксини, споделете в коментарите. Ако пък искате да не се налагат такива еквилибристики, за да осигурим сигурна превенция на децата си, пишете на министерството на здравеопазването да включат Бексеро в регистъра на пределните цени и да се търси съдействие за вноса ѝ, както и да я включат заедно с другата срещу менингококи в списъка с безплатните ваксини. Най-добре би било тези двете заедно с другите срещу варицела и ЧПВ в задължителния календар – нещо, което отдавна се е случило в други европейски страни, резултатите от които съм коментирал вече.

Тъй като има и доста паника покрай тези и предишните случаи, прочетете написаното от доц. Велев, който е инфекционист.

Може също да прочетете как да си извадите лесно и изцяло дистанционно Европейска здравна карта и чип за тол-станциите в Гърция.

През октомври писах, че към онзи момент едва 0.78% от подадените заявления са подадени през интернет. През първите четири месеца на 2024-та процентът вече скача на 1.84% или 859 от 46576 заявления. Това все още е много малко в сравнение с двете посещения на банков клон, който остава по-удобен за доста хора.

Колко карти се издават годишно?

В получените данни от НЗОК забелязах нещо любопитно, което засегнах миналия път. Има доста повече издадени наново карти, отколкото подновени. Причината за това е изглежда е, че много хора се сещат да ги подновят едва след като са изтекли и тогава вече се броят за нова карта, а не за обновяване, тъй като няма активна през това време. Припомням, че според наредбата на НЗОК, карта може да се обнови само месец преди да изтече и това трябва да бъде направено изрично.

Все пак, ако сравним активните карти от началото на 2023-та до сега, ще видим, че техният брой е по-малко от 165 хиляди. В това изчисление приемам, че всички карти изтичат след една година, което не е така при картите за деца и пенсионери. Нямам данни за тях, но би било логично да приемем, че по-малко от 160 хиляди карти е нужно да бъдат обновени всяка година съдейки по данните в последните години.

Справката на НЗОК показа, че през 2022-ра са издадени малко над 136419 карти. През 2023-та обаче са издали 163102 карти. През първите месеци на 2024-та са издадени идентичен брой карти спрямо същия период на 2024-та. Това може да означава, че общия брой българи искащи европейска здравна карта расте и догодина ще са още повече желаещите да обновяват картата си.

Все пак плащаме и то на една конкретна фирма

Тук идва въпросът кой прави това. Когато исках справката от НЗОК забелязах, че са пуснали обществена поръчка през май за фирма, която да приема заявленията, да издава картата и да я изпраща. Също да поддържа разпространителна мрежа, която до сега е ставала в партньорство с банки. Припомням, че ЕЗОК е безплатна за нас като застраховани, но на практика пак плащаме през бюджета на здравната каса.

Въпросната поръчка от май ще намерите на портала и не е успешна. НЗОК иска някой да издаде 160 хиляди карти за една година при цена от 2.2 лв. на карта. В тази цена се включва всичко – обработване на заявления, мрежа за разпространяване, издаване и изпращане. Общата цена така излиза на 352 хиляди лева. Има една оферта и тя е с 220% по-скъпа – 4.8 лв. на карта.

Офертата е на единствената фирма, която е кандидатствала и печелила пръчките до сега. Макар банките, където се подават заявения, а и навярно куриерите фирми и печатницата на картите да са били сменяни, фирмата печелеща поръчката е същата в последните поне десет години. Тя изглежда би трябвало организира и координира издаването между НЗОК, печатницата и банките. Според публичната информация това е единствения тип обществени поръчки, които взима в този период. Пише, че се занимава със софтуер и други услуги според дружествения договор, но не открих друга информация, сайт или нещо подобно даващо сведения за друга дейност.

Допълнение: Печатницата всъщност е една и съща през повечето време и е същата, която печата скандално скъпите стикери за ГТП. Собственост е на депутата от БСП Петър Кънев, който лобира успешно срещу премахването на този и други стикери водещи до разходи в порядъка на милиони за обществото.

В запитването си до НЗОК поисках отговор какво ще правят при условие, че сегашният им договор изтича на 30-ти юни. Седмица след въпросът ми и ден преди да ми отговорят са публикували нова обществена поръчка. Този път е с оценка 2.3 млн. лв., срок от три години и цена за една карта от 4.8 лв. Така остава оценката, че на година ще се вадят средно по 160 хиляди карти. Т.е. това, което фирмата изпълнител до сега е искала, но заключвайки цената за една година. Срокът за подаване на оферти е днес в полунощ и няма публикувани такива.

Интересно е развитието до сега на цената на тези карти. През 2014-та цената е била 2.37 лв и срокът е бил за три години. При преподписването през 2017 цената става 2.4 лв. и срокът е отново три години. Същите условия се запазват и през 2020-та. През 2023-та обаче срокът се намалява на година и цената спада на 2.2 лв. на карта. През целият период бюджетът на поръчката се изчислява при индикативни 160 хиляди карти на година и се заплаща само това, което е издадено. Договорът се прекратява докато свърши срокът или бюджета.

Всъщност, ако отворим стария портал за обществени поръчки и прегледаме тези от влизането ни в ЕС до сега, виждаме поръчките от 2007-ма, 2008-ма, 2011-та прекратена и успешна и 2012-та. През 2011-та за година изпълнителя е друг. Преди това обаче същата фирма и още една подават оферти и са отстранени. Сегашният изпълнител е единственият приет, но НЗОК решава тогава, че ще прекрати поръчката поради липсата на конкурентни оферти. Това явно не е пречка в последните 10 години за новото ръководство на касата. Преди и след 2011-та година изпълнителят е един и същ.

Не знам с какви причини НЗОК са решили да увеличат разхода по това издаване над два пъти. Несъмнено изискванията не са просто, особено предвид сроковете за издаване и сверяването с НЗОК. От друга страната дори инфлацията не може да обоснове такъв скок в цената. Във всеки случай освен, ако няма допълнителни уговорки и анекси, за които не знаем, в последните две седмици в един от най-натоварените месеци не се издават карти. Факт е, че само една фирма е подавала винаги оферти и е избирана, което буди притеснение как се е провеждала процедурата до сега. Предполагам, че до края на седмицата ще разберем дали издаването на ЕЗОК ще продължи въобще или НЗОК ще бъдат длъжни да издават на всеки по пощата отделен документ-заместител на картата.

Обществена поръчка за нов софтуер за управление. След тези думи неизменно идва прозявка и патос. „Нормално“ е да се изхарчат едни пари от който трябва и да се достави нещо, което никой да не използва. Така е било и надали скоро ще има сериозна промяна. Има индикации обаче, че се натъкнахме на едно от малкото изключения от това правило.

Целта на тези поръчки е да се подобри работата в агенции и министерства, да се ускори комуникацията както между дирекциите, така и между институциите. Навярно най-големият проблем, който всяка администрация – частна или държавна – има, е управлението на информация. Това включва както бази данни със задачи и наличности, така и следене на процеси, резултати, разходи и сигурност. В много организации тези неща се правят предимно на хартия или в най-добрия случай на Excel таблици, което е малко подобрение, но създава съвсем други проблеми.

През март т.г. получих мейл от един екип. Споменаха, че правят такава система за управление, бяха видели работата ми с отворени данни и искаха да поговорим по темата. Идеята им беше да заложат този принцип в новата платформа. Обсъдихме плановете им, какви проблеми срещат в събирането на информация и дигитализирането на процесите. Не успях добавя почти нищо към идеите им – нещо, което не ми се е случвало до сега.

Преди два дни Агенция „Пътна инфраструктура“ представи официално платформата. Публичната част включва карта и мобилно приложение, с които може да следим в реално време ремонти, забрани и проблеми по пътищата. Доста медии съобщиха, че картата цели да покаже данните за трафика, които ще бъдат събирани от една друга система, която все още не е довършена. В действителност, тази карта показва като допълнителна опция трафика от Google. Целта ѝ обаче няма много общо с това.

Задача бе на ПР-ите на агенцията да обяснят всичко това и явно не им се е получило. Затова позволете ми го илюстрирам с няколко примера.

Тези неща не ги ли знаехме и преди?

Горе виждате новините на АПИ за затворени пътища и ремонти. На сайта им ще намерите и бюлетина за пътната обстановка. По него всеки може да се ориентира къде какво се случва. На теория. Представен като прост текст, всеки шофьор трябва да следи постоянно бюлетина, да прецени къде е точно 172-рия км. след София и дали му пука от това. Така информацията не може да се подаде на навигация или друг алгоритъм. Публикуването на новините в машинно-четим формат с географски координати, категоризация и описание е единственото решение.

За да се подаде така информацията обаче не стига да се направи една карта, на която чиновниците да кликат. До сега всичко това е било аналогово, което означава, че липсва всякаква потребна дигитална информация къде точно са пътища, знаци, ограничения, настилка, ремонти и прочие. С други думи – липсва информационната инфраструктура за инфраструктурата ни. Освен да се промени формуляра, с който местните дирекции въвеждат в конкретния бюлетин, трябва да се хванат всички данни и процеси в агенцията и да се избутат в 21 век. Това е колкото технологично предизвикателство, толкова и организационно.

Резултатът е, че всички съобщения ги виждаме прегледно на карта като тази. За да е възможно обаче, не стига да се направи просто един сайт, който всъщност е единственият видим за нас елемент. Ще ни се да мислим, че държавната администрация има всички данни, но ги крие като бащиния. В доста случаи това наистина е така. Както обаче казах пред TEDxBG преди година, прекалено често информацията просто я няма или е пръсната по папки из цялата страна. Като човек, който събира данни от институциите, мога да ви кажа, че това е масова практика и далеч не български патент.

Почти милион за един сайт и APP? Всъщност не

Основната критика към проекта е за цената и кой стои зад изпълнителя. По последното не мога да говоря, защото не съм наясно с фирмата и историята ѝ. Капитал писа вече за това и скоро може да очакваме още подробности. Мога да говоря само за свършеното и очаквания ефект от системата. В контекста на написаното до тук, надявам се да сте наясно, че далеч не става въпрос за един app. Всъщност вчера се чух отново с изпълнителите на проекта и ми разказаха какво са доставили. От други източници също научих, че направеното от тях далеч надхвърля поръчаното от АПИ. Дори се е наложило да налагат определени решения – като публични отворени данни – въпреки отпора на отделни чиновници.

Публичната част от платформата разчита на цялостна система за управление заместваща всички процеси и комуникация вътре в агенцията. Ако до сега са изпращали на хартия информация за ремонти и поръчки за нови знаци, сега това става електронно. Всъщност, примерът със знаците е показателен. Има няколко мобилни приложения, които са направени за вътрешно ползване и не са достъпни за всички нас. Един от тях позволява служителите им бързо да картографират всички знаци в България. В рамките на тестовете са поставени около 100 хиляди от тях на картата.

Нали се сещате как постоянно виждаме нелогични знаци за намаляване на скоростта или за ремонти без да има нужда от тях? Надали някой би се учудил, че АПИ не знае за тях. Забравят ги заради недоглеждане на местните дирекции. Обяснението е, че просто нямат подходяща информационна система. Признаха за това неотдавна. В същото време десетки милиони се харчат на година за нови и нови знаци.

Е, сега такава система има и вече давала резултати. Всеки служител на всяко ниво може да провери къде има знак, има ли нужда от него, дали може да се махне и използва другаде. Това е нещо дребно на пръв поглед, но първо ще подобри безопасността по пътищата и второ ще спести пари. По предварителни преценки на АПИ, само от прибрани и повторно използвани пътни знаци държавата ще пести по милион лева на година. Това означава, че само от този компонент на платформата ще се изплати целият проект за около 9-10 месеца.

Google не знае всичко, той си го намира

Друг интересен коментар в мрежата беше, че Google също показва тези ремонти и има много по-добра навигация. Това обаче не е така поне за първото. Google работи с местни партньори, които подават каквато информация имат за трафика или инциденти по пътя. Заради липсата на надеждна официална услуга до сега, в България тази информация беше непълна и неточна. Дори данните за трафика са по-скоро предвиждане на база стари данни и клетки на мобилните оператори, отколкото актуално състояние. С новата платформа, дори услуги като картите на Google ще започнат да черпят актуална информация.

Една друга важна част от платформата е подаването на сигнали и обратната връзка. За последните два дни има доста такива и някои споделят, че вече получават отговор за запланувани ремонти. Дали това ще остане така и дали от системата ще има реален ефект за подобряване на пътищата ни, ще видим в рамките на следващата година. Дали сигналите водят до реални действия ще може да проследят както подалите сигнали, така и ние през картата.

За да се случат интеграцията и гражданския контрол обаче, имаме нужда от въпросните отворени данни и публични услуги, за които пиша толкова време. Документацията за тях не е все още публична, но имам уверение, че ще бъде добавена в правителствения портал за отворени данни през ноември. Така може да включим информацията подадена от АПИ във всякакви приложения и анализи.

Информацията е сила, когато я има и се използва

Макар картата и app-а да са полезни, с тях далеч не се изчерпват целите на събраните данни. Една идея е да се направи система за насочване на линейките. Всъщност, явно вече има принципно съгласие от Министерството на здравеопазването и може би ще го осъществят като проект. Плюсът е, че няма да има нужда от ново оборудване, а ще трябва само да се свържат системите с подходящ алгоритъм между тях.

В момента се взима еднократно решение къде да патрулират линейките в градове като София и Пловдив. Когато има обаждане до 112, най-близката линейка отива до сигнала и оставя региона си празен. Ако има друг сигнал в този регион, останалите линейки са далеч и отнема повече време. Понякога се случвало дори линейка да изоставя един сигнал за друг, ако има индикации, че първият е по-малко спешен. Мисля, че всички имаме примери за закъснели линейки. Одитът на спешната помощ посочва именно лошото планиране и липсата на свързаност между системите като основна причина за това.

Използвайки данните за състоянието на пътищата, ремонти и задръствания, сравнително прост алгоритъм би могъл да изчисли каква зона може да покрие дадена линейка. Тоест – от сегашното си положение колко далеч може да стигне в рамките на 10-15 мин. предвид обстановката по пътищата. Засичайки местоположението на всички линейки, този алгоритъм може да пресметне кои зони на града не са покрити и да пренасочи една или повече да патрулират на друго място, за да са по-близо до евентуален инцидент. Ако една бъде викната по спешност, останалите ще бъдат преместени, за да покрият по-добре региона. Така почти изчезва вероятността от сериозно закъснение, защото линейката е трябвало да дойде от другия край на града или е в задръстване/ремонт, за които шофьорът не е знаел.

Фактът, че екипът създал системата са предвидили и наложили на своя глава пускането на отворени данни, означава, че частни компании могат да разработят приложения и да предоставят същите услуги на охранителни фирми, таксита и доставчици. Данните за трафика и ремонтите ще позволи и адекватен анализ на новите инфраструктурни проекти – дали реално са намалили трафика и инцидентите, дали работата по тях не е създала повече проблеми и не са се наложили скъпи ремонти по-късно. До сега това също беше възможно, но изискваше цяла армия от хора да събира информация от бюлетини и папки от цялата страна, да ги въвежда в таблици и да се надява, че никой по веригата не е сгрешил някоя цифра. След около месец би трябвало да получаваме всичко това с един клик.

Тука едни пари…, но с резултат

Съвсем естествено е да има въпроси около поръчката, изпълнителя, свързаните лица и изпълнението. Добре е, че има журналисти, които се вглеждат в подобни поръчки и надали някой има съмнение, че повечето от тях са оваляни в корупция и некадърност. Също така, рядко ще чуете от мен да хваля една или друга софтуерна система в администрацията. Обикновено се правят като дипломна работа в български университет – колкото да мине комисия. След това не се поддържа, което на никой не му прави впечатление, защото не се и използва. Всъщност, който се е занимавал с въвеждането каквито и да е системи от този мащаб знае, че това се случва често дори и частния сектор.

От техническа гледна точка и съдейки по това, което видях и научих, мога да твърдя, че тази платформа ще е от голяма полза не само за АПИ, но и за всички нас чрез публичната си информация. Разбира се, възможно е да греша – не сме видели кода на системата тъй като поръчката е пусната преди изискването за отворен код на всички нови системи. Затова не може да знаем колко добре ще работи в бъдеще и дали съпътстващите проблеми няма да накарат служителите да се върнат към хартията, както се случва отново и отново държавната администрация. За това обаче ще разберем сравнително бързо и ще зависи до голяма степен от ръководните кадри в агенцията.

На този етап мога само да похваля изпълнителите и да се надявам скоро да видим данните и публичните услуги.

През последните месеци спорадично излизаха съобщения, коментари и протести за държавната поръчка за подновяване на представителния сайт за туризма в България. Че имаме нужда от нов сайт е ясно и осъзнаването на силата на интернет от страна на държавната агенция е похвално. Това, което разбуни духовете обаче е нереалистично голямата сума, която държавата дава за тази цел – почти два милиона лева. Връзки към новини и коментари по темата може да намерите в края на статията.

Поради редицата неясноти около конкурса и определянето на сумата в края на Октомври писах на председателя на Държавната агенция по туризъм – Анелия Крушкова. Оригинала на писмото и отговора й (Изх. № ОПРР-03-385/29.10.2009 г.) може да свалите по-долу. Изглежда това, че се представих за „представител на тази четвърта власт“ и „експерт в конкретната област“ помогна за да ми получа отговор в рамките на едва три дни.

В отговорите Ви до сега Вие не упоменавате коя консултантска фирма е била наета да изготви критериите за обществената поръчка. Този аспект е от критична важност поради съмненията за конфликт на интереси и според законите за достъп на информация, обществото има право да знае. Коя е фирмата и по какви критерии е била избрана?

Фирмата, изготвила техническото задание по обществена поръчка с предмет „Доразвиване на официалната туристическа страница на България www.bulgariatravel.org и създаване на мултимедиен каталог на туристически обекти /атракции/ маршрути” е „Едита Груп” ООД. Фирмата е избрана след провеждане на обществена поръчка за избор на консултант с предмет „Изготвяне на документация за възлагане на обществени поръчки“ с обособени позиции.

След одобрение на документацията от Управляващия орган на Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013 г.” (УО на ОПРР) с Решение на председателя на Държавна агенция по туризъм (ДАТ) е обявена обществената поръчка.

В рамките на обществената поръчка, изготвена ли е оценка за състоянието на българския пазар и колко потенциални фирми биха могли да кандидатстват за поръчката? При такива високи изисквания е логично да се заключи, че е възможно да няма български фирми, които да имат възможност да я изпълнят. Една такава оценка е задължителна в такъв случай, за да се прецени дали ще е нужно да се поканят чуждестранни фирми.

При провеждането на обществената поръчка, ДАТ е спазила законовите принципи при провеждане на обществени поръчки, а именно: осигуряване на публичност и прозрачност, свободна и лоялна конкуренция, и равнопоставеност и недопускане на дискриминация. Обществената поръчка беше обявена на сайтовете на: Агенция по обществени поръчки, Държавен вестник, Държавна агенция по туризъм и на официалната страница на Официален вестник на Европейския съюз. По този начин се предоставя възможност да участват както български, така и чуждестранни заинтересовани лица.

В условия на криза, такава голяма обществена поръчка внася смут е обществото. Дори всичко да е изрядно, предполагам, че сте наясно, че имиджа е много по-важен от документацията. Какъв обществен контрол над избирането на изпълнител и надзора на изпълнението сте предвидили?

В условията на криза, единственият начин България да запази пазарния си дял на световния туристически пазар е да предприеме решителни действия за повишаване на качеството на туристическия продукт, разнообразяване на предлагането и активизиране на рекламните и маркетингови дейности. С изключително скромния бюджет за национална реклама през последните години не бе възможно да се предприемат мащабни рекламни и маркетингови дейности. Структурните фондове на Европейския съюз (ЕС) ни предоставят такава възможност точно в момент, в който те са ни изключително необходими. Тази обществена поръчка е част от мащабен проект, финансиран от структурните фондове на ЕС, който има за цел да преодолее изключителното изоставане на България в използването на съвременните информационни технологии и он-лайн маркетинга.

Сами преценете до колко конкретни и коректни са отговорите й. Не съм запознат с фирмата „Едита Груп“, но от сайта им личи, че се занимават предимно с продуциране на музика и филми, както и малко с реклама и PR. Не видях да пише нищо за направа на интернет сайтове. Днес ще пиша на управляващия им директор с въпроси как са подготвили тази поръчка. [Допълнение] Ето отговорите им [!!!] Тук може да свалите оригиналите на въпросите ми към ДАТ и отговорите им. Повече по темата прочете тук:

СъПерник: Анализирай това: Държавната администрация със сайт за 2 милиона лева, Сайт за 2 милиона. Част втора и Част 3: Победа на фронта – Държавата ще преразгледа сумата от 2 милиона за сайт
ABC Design & Communication: Колко уеб агенции печелят по 2000000 лв.?
168 часа: 2 милиона лева за държавен сайт – снимки 1, 2, 3 и 4
Дневник:
Европа ще плаща втори път за бранд на България, От европарите за туризма са договорени 43 млн. лв. и 11 кандидата се борят за „доразвиване“ на държавен туристически сайт за 1.9 млн. лв.
Разкрития.com: Имате ли излишни два милиона лева? Направете си сайт!