В миналото съм критикувал доста прилагането на изискванията за озеленяване специално в София и ролята му в презастрояването. Докато един бивш главен архитект ги наричаше безсмислени, а доста строители – прекомерни, всъщност са далеч не достатъчно изискващи и отчасти трудни за прилагане. Не, че някой се е опитвал да ги наложи истински дори в сегашния им вид. На практика се позволява бетонирането на цели парцели стига строителят да може да покаже няколко кашпи с дървета и няколко квадрата чима с трева. В този смисъл вече избилата мухъл по стените се брои към озеленяването за целите на акт 16. Не защото нормативно е позволено, а защото има добре установена практика с ревностно пазена документация. Заради последното заведох тази седмица няколко дела.

Една от основните роли на изискванията за озеленяване е не само чистота на въздуха и намаляване на шумовото замърсяване, но и задържане на водата от проливните дъждове, за да не се получават наводнения и пропускането ѝ надолу, за да захранва подпочвените води. За съжаление, последните са под огромен риск не само, защото масово и често нелегално се използват за миене на коли в автомивки и сгради без право да се вържат към ВИК, но защото все по-голяма част от София е практически запечатана.

Виждаме го при всеки следващ строеж и това се позволява от ЗУТ и изискванията за озеленяване в София. Исках да разбера колко точно. Copernicus предоставя такива данни. Имат слоевете за 2018, 2021 и 2024-та. Следващото заснемане ще е догодина та ще може да сравним какво се е случило покрай бума на влезли в експлоатация имоти след многото разрешения за и започнати строежи преди това.

Интерактивна карта със слоевете може да видите на сайта на обсерваторията. Тук показвам изгледа през трите години. За съжаление, тази през 2018-та е направена по различен модел и не пасва на следващите. Вижда се ясно обаче как липсват сградите от източната страна на горния край на Самоковско шосе, в Манастирски ливади, на север от централна гара и на юг от Бизнес парка. В последната снимка показвам сравнението между 2021-ва и 2024-та. В червено се виждат новите „запечатани“ части на София. Това не означава, че не се е строяло другаде преди това, а че там вече е имало ниски сгради, производства и друго, макар и далеч не с такава интензивност на застрояване.

Може сменяте галерията със стрелката надясно или да ги видите и тук на цял екран: 2018, 2021, 2024, промяна при 2024.

Тепърва ще разглеждам данните на Copernicus. Има интересни показатели за озеленяването.

Вчера излезе статия в NYT, според която 4 от 10-те най-замърсени градове в Европа са в България. Статията цитира изследване на Европейската агенция за околна среда обобщаващо измервания направени между 2002 и 2011. Самото изследване не предизвика такъв отзвук в родните медии, колкото гръмкото заглавие на NYT. Добре е обаче да се загледаме по-добре в данните, за да намерим причините.

По случайност няколко дни преди излизането на доклада започнах да разглеждам индустриалното замърсяване. Тук не включвам праха (виж допълнението) или емисиите от коли и човешка дейност, за които се говори в доклада. В България, както във всяка друга европейска държава, има доста добър регистър за всички предприятия изхвърлящи емисии и боравещи с отпадъци. Има подобни данни по години кой какво къде и колко е изхвърлял. Разбира се, данните не могат да се получат наведнъж в удобен формат (що да може) и затова написах скрипт да ги сваля. Допълнителни връзки ще намерите по-долу.

Вчера пуснах официално и интерактивна визуализация показваща взаимовръзките. На страницата ще видите карта с няколко графики. На картата са показани всички замърсяващи инсталации. Виждат се като точки с примерен радиус на въздействие, а при по-голямо увеличение – като маркери на картата. Другите графики показват промяната на изхвърлените количества през годините, колко е изхвърлено като процент във въздуха, водата и почвата, какъв процент от инсталациите измерват, изчисляват или преценят какви са емисиите им. Двете таблици показват съответно вида химикали и 10-те най-замърсяващи инсталации заедно с количествата. Всяка таблица показва тенденция на покачване или намаляване, а като спрете с мишката върху въпросния ред ще видите повече подробности в проценти.

Всички графики са свързани една с друга и позволяват филтриране на данните. Ако увеличите картата до даден регион, на другите графики и таблици ще се покажат данни само за инсталации попадащи в него. Аналогично, ако изберете от втората кръгова графика „Въздух“, ще се покажат само инсталации, химикали и количества изхвърляни във въздуха. В таблиците може да избирате един или повече елемента като ги натискате един след друг. Ако натиснете на групата, ще изберете всички елементи от нея. Над таблиците и над графиката има бързи линкове за отделни филтри и изчистване на всички ограничения.

Направих графиката с идеята да можем по-лесно да видим кой как замърсява околната среда в различни региони на страната. Разбира се, замърсяването не може да бъде избегнато, защото е неразделна част от индустрията. Може обаче да бъде намалено до минимум или да се въведат процеси с по-малко отпадъци. Важно е да се разбере, че данните, за които говоря, покриват само индустриалното замърсяване. Големият проблем, който евро-докладът посочва, е прахът (виж допълнението). Той може да бъде решен чрез устойчиво озеленяване в градовете, стриктно спазване на ограниченията при строеж, намаляване на използването на коли и редовно почистване на улици и тротоари. Във връзка с устойчивото озеленяване има интересни инициативи за „осиновяване“ на градинки. Повече за това обаче друг път.

Данните от регистъра може да свалите като CSV/Excel таблици на тази страница. Там ще намерите и цялата SQL база данни. Кодът на страницата е в Github. Данните за цяла Европа може да намерите в RDF формат на страницата на E-PRTR. Включват и тези за България, но само до 2011-та. Затова отворих нашия регистър, а ми трябваха в по-прост формат. Ще намерите и доста подробен документ на български език описваш данните в регистъра и методологията на събиране.

Допълнение 19 октомври

Разглеждайки по-подробно данните открих, че всъщност са включвани праховите частици (PM10). На графиката се вижда че средно за страната прахът изхвърлен от индустрията е намалял сериозно – през 2012-та вече е 1/3 от количествата през 2009-та. При инсталациите край София и Перник разликата е още по-драстична – 30 пъти. Аналогична тенденция виждаме при много други замърсители.

Направих някои промени в графиката, които са вече публични от снощи. Първата е, че в лявата таблица не се показват вече площадките, а управляващите компании. Втората е, че добавих бързи линкове с филтри. Те позволяват да се фокусира картата на даден регион и автоматично да се избират определени замърсители или параметри, за да се покаже определен аспект от данните. Например – праховото замърсяване около Перник и София. Третата промяна е, че когато сменяте параметрите на графиката, фолтърът се запазва в адреса отгоре. Така може да го споделите, както направих с предишния линк. Когато някой го отвори, ще види това, което вие сте гледали като филтрирани данни. Още един пример – всички компании, които пренасят опасни отпадъци в и извън страната.