През изминалата седмица се случиха няколко интересни неща около отворените данни в България, които не трябва да пропускаме. Не са скандални, не са пикантни и макар да идват със ситен шрифт, имат потенциал да променят много в положителна посока.

Първата е, че благодарение на Общество вече имаме държавен портал за отворени данни. Какво прави Общество ще намерите и тук. Базиран е на CKAN разработвана от Open Knowledge Foundation. Там вече ще намерите няколко качени източника на данни. Идеята е порталът да се попълни с всички организации и данните, които предоставят. Към момента регистърът е предимно демонстрация какво може да се направи. Той предлага документация и интерфейс, който обогатява отворените данни. Има известни ограничения, но не те са пречката. Основният проблем е, че са единици институциите с данни, които може да наречем дори условно отворени. За да се попълни портала, трябват усилия от страна на Министерски съвет и самите институции. Това е в известна степен тест за заявките на политиците ни за прозрачност и ангажиментите на страната към Open Government Partnership.

Другата добра новина е, че най-накрая има реален шанс да бъде отворен Търговският регистър. Както писах многократно до сега, Агенцията по вписванията позволява интеграция с публичната база данни и достъп до цялата информация срещу скромната такса от 30000 лв. Последната е напълно неоправдана от гледна точка на разходите им. Няколко фирми са я заплатили и предлагат комерсиални продукти около тези данни, което само по себе си е прекрасно. Междувременно на повечето ни се налага да се борим със сайта на ТР, който редовно се претоварва. Ново предложение на служебния кабинет ще свали таксата на 100 лв., колкото са реалните разходи по интеграцията. След подписване на договор ще получаваме FTP акаунт за сваляне на данните и ще дадем адрес, където системата на ТР да ни изпраща обновления. Това ще позволи създаването на редица приложения и алтернативи на сайта на ТР. Единствените ми притеснения са свързани с лиценза и следващия кабинет. Те може да отменят постановлението или да наложат лиценз, който на практика да блокира свободното използване на данните. Има много начини да се баламира достъпът до публична информация. Добавянето на captcha на сайта на ТР е един от тях.

Третата новина е новият проект за Административен регистър. Не мога все още да кажа дали е добра, защото малко ще бъде променено в достъпността на информацията. Административният регистър, също както Търговския, присъства редовно в предложенията ми към МС за нови мерки в посока прозрачност. Той съдържа както цялата структура на администрацията, така и данни за нормативните актове, регистрационните режими, предоставяните услуги, ръководните кадри и броят на заетите и свободните места. Тази информация е налична за последните 10+ години. Сериозен недостатък на сегашния регистър обаче е, че може да правите справки само за отделна структура и то за настоящия момент. Няма възможност, например, да сравните броя заети места в една агенция сега и преди година. Не може да свалите информацията за цяло министерство и да визуализирате структурата му и броят услуги, които предлага или как са се променяли през времето. Опитах се няколко пъти да получа цялата база данни по ЗДОИ, но без успех. Новият проект наистина предлага подобрения, но запазва недостатъците на публичността на досегашния сайт. Затова пуснах становище с конкретни промени на точки в проекта и се надявам да бъде разгледано. Никоя от промените не нарушава неприкосновеността на личната информация на служителите или изисква допълнителен бюджет за разработка. Ефектът от тях ще бъде обаче значителен, особено ако получим достъп до историческите данни на настоящия регистър.

Искам да отделите миг за следните три въпроса:

Надали ви идват повече от две-три наум. Вината не е в това или предишните правителства – подобни проблеми се забелязват във всички държави – от най-развитите до най-бедните. С изключение на няколко бляскави примера, разработването на какъвто и да е софтуер изисква огромна бюрокрация, десетки милиони евро и години суетене, за да се постигнат посредствени решения за често отминали проблеми.

Такива примери у нас имаме много, като последният по-известен беше сайта на туризма. Сега ни очаква наказателна процедура, защото Агенцията по вписванията не е разработила софтуер за електронна регистрация на европейски дружества. Тяхното извинение – нямали са време и пари. Вчера медиите отбелязаха само бележките по скандала с бонусите у изказването на министър Московски, но по-съществената част беше за електронното правителство, липсата на милиони за разработване на услуги и съпътстващото забавяне. Същото виждаме и в много други сфери – фондовата борса, МВР, изборът на детски градини и прочие.

Общото между всички изброени е, че за тях някой чиновник е описал задание, пуснал е обществена поръчка, избрана е фирма, тя е свършила нещо и е прибрала някакви пари. Дори да се абстрахираме от измамите, нагласените конкурси и липсата на контрол, самата схема как би трябвало да работи всичко за мен е често ненужна.

Затова искам да ви обърна внимание към една концепция идваща от щатите – Code for America. Събира се малка група от ентусиасти – програмисти и дизайнери, дава им се достъп до данните на администрацията и се оставят да работят в рамките на няколко месеца. Може би се питате кой би направил нещо такова, щом им се плаща им се като държавни служители (без бонуси)? Ами явно доста хора и то от най-добрите. Според казаното от Дженифър Палка пред TED (под статията) средната им възраст е 28, а сайтовете и услугите, които са разработили са имали сериозен ефект. По-важното обаче е, че с тях се доближава софтуерът в администрацията към това, към с което обществото е свикнало да работи. Така публичният сектор настига кривата на технологичното развитие, а не се излежава в основата му. Примери за това ще намерите на сайта им.

Винаги когато виждаме такива идеи ни се струват много яки, но е просто немислимо да се случат у нас. Поне не в този си вид и опаковка. В щатите има силно местно самоуправление с фокус върху конкретните проблеми на гражданите и сравнително краткосрочни задачи за решаването им. В България управлението е изключително централизирано в почти всички сфери и в същото време – силно фрагментирано. В тази среда, за да може да се изпълни дори един IT проект бързо, евтино и качествено, трябва да има управляваща фигура – шеф на училище или болница, кмет, областен, шеф на агенция, зам-министър или министър – който да се реши да участва. Това несъмнено ще е с ПР цели, но ако наистина разбира нуждата и политическата воля остане достатъчно дълго, може да се излюпят няколко положителни примера.

Прекрасното на този модел е, че може лесно да се скалира – не като размер на софтуерните системи, а като обем информация и хора, чиито живот подобрява. Понякога прости на вид услуги, мобилни приложения и сайтове могат да помогнат на огромен кръг от хора при еднакви усилия – например кои ресторанти имат предписания от ХЕИ, в кои болници има проблеми, кои училища управляват добре бюджетите си, как да се организираме по-добре за кандидатстване по евро програми. С няколко разработчици не може да е изгради системата за електронни здравни карти, но може да се направят неща, които да имат ефект тук и сега.

Желаещи у нас определено вярвам, че ще има. Най-малкото, отскочете в InitLab някоя вечер и ще намерите ентусиасти. Приложенията, за които говоря, се разработват и сега – най-често самостоятелно, по късни доби и то за едната идея. Администрацията съдържа много полезни данни и знания, които често самите те не знаят как да използват. Екип от млади хора с интересни идеи може да впрегне тази информация за нещо полезно.

За всичко това се иска визия – не у администрацията като цяло, а в поне един власт-имащ. Не мислете, че само нашата администрация е затънала в блатото от бюрокрация, тромави обществени поръчки и куцаща реформа. Обичаме да се чувстваме специални, но не сме. Затова трябва да се учим и адаптираме опита на другите как се оправя тази каша. Мисля си, че това ще проработи стига някой от другата страна на бюрото да се престраши. А ако стане въпрос за пари – няма проблем – така или иначе Windows 8 нито е излязъл, нито е тестван, а държавата ще спести поне 60 милиона. Да не говорим, че повечето от старите закупени Windows 7 лицензи си отлежават, защото са ненужни. Така де – говорим си за глупави обществени поръчки все пак?

А специално за министрите ще завърша три бонус въпроса:

Ето TED лекцията, която обещах. Принципът е описан доста добре:

Заглавната снимка е на Иво Мирчев с малка моя промяна.

Прозрачността е термин, с който много се спекулира. Всички я обещават, но дори когато в институциите се прави нещо по въпроса, резултатът е почти безполезен. Причината е в огромния брой документи и сложни процедури в администрацията. Общоприетото определене е, че прозрачност означава да се предоставя достатъчно информация на обществото за това какви решения се взимат, как се взимат, какви са резултатите, какви са проблемите и кой е виновен. Така гражданското общество на теория може да контролира процесите и да реагира навреме.

Един съществен проблем в горната дефиниция е липсата на думата „достъпна“. Това означава, че обикновен човек трябва да му е сравнително лесно да осмисли и обработи данните. В противен случай самото им публикуване се обезсмисля. Вземете, например, стенограмите от заседанията на кабинета или парламента – как бихте могли да направите справка за изказванията на определен депутат или министър от последните 6 месеца? Би било полезно, за да се разбере как се е променяла позицията му през времето по определен въпрос. Информацията е на сайта им – дори не се налага да пращате молби за достъп до информация. Пречката обаче е, че са в свободен текст и се налага да изчетете стотици документи за една малка справка. Същият проблем се корени във почти всички публични документи и практически унищожава прозрачността.

Решението на този въпрос се състои в публикуването на отворени структурирани данни. Ключовата дума тук е структурирани, защото информацията не е просто свободно достъпна, но и лесна за автоматична обработка. Това може да са Excel таблици, XML или CSV файлове, а ако мислим за 10 години напред – семантично описани документи. Така с малко знания за таблици можем лесно да изведем гореспомената справка. Ако сте програмист пък може да автоматизирате всичко и да се получават периодично отчети по интересни теми – примерно за общата активност на депутатите в зала. На пръв поглед незначителния момент с подредеността на информацията се оказва решаваща за полезността й.

Отворените данни не са обаче полезни само в публични сектор и в никакъв случай не са само за следене на чиновници. В Монреал, например, са използвали данни от здравните служби, за да направят карта на глобените за проблеми с хигиената ресторанти в града. Други подобни данни помагат на хората да планират по-добре пътя си из градовете, в какви имоти да инвестират и как да започнат бизнес. Все по-често се случва и държавни институции да използват в работата си анализи, направени от обикновени хора. Така се възползва от експертната помощ на доброволци без сложни държавни поръчки и финансиране.

Натиснете графиката за по-голям размер

Да се убедят политиците и чиновниците да пуснат такива данни обаче е сложно. Има три основни пречки – не разбират какво е това, после не виждат смисъл и накрая се извиняват с липсата на пари. Първите два проблема могат да се решат с практически примери. От създателите на картата на Монреал разбрах, че точно с нея са убедили кмета да публикува отворени данни – когато е видял, че любимият му ресторант е с окаяна хигиена, веднага разбрал практическата стойност. Напомням, че цялата тази информация си е била на сайта на здравната им служба, но никой не й е обръщал внимание. Налага се да се направи достатъчно добра визуализация, за да се извлича някаква полза. Дори да имаме сурови отворени данни, повечето хора няма да могат да ги обработят. Един прост инструмент като карта или графика може да постигне изключителни резултати.

Съществен проблем е също така финансирането. Не малко институции по света са започнали проекти с отворени данни, но са ги изоставяли поради липса на бюджет. Често се случва и да довършат проекта донякъде и след време да махнат отворените данни с твърдения, че никой не се интересува от тях. На конференция във Варшава, за която ще пиша подробно в следващите ми статии, споделиха един интересен принцип – ако отворените данни не плащат сами за себе си, значи не са направени добре. Данните за здравните инспекции спестяват огромни разходи за здравна помощ при натравяне. Данните за пътната обстановка – намаляват разхода на бензин, задръстванията и смога. Повечето данни имат косвен, но измерим ефект.

Отворените данни обаче не трябва да бъдат услуга, която се предоставя от администрацията – тя трябва да стане основа на работата им. Един принцип, който научих е, че свободата да намираш, обработваш и споделяш информация е полезна не само извън, но и вътре в една институция. То помага за взимане на по-информирани решения и бърза реакция при грешки. Изненадващ ефект от тази свобода на достъп е, че улеснява значимо сигурността на информацията – нуждата от по-добра информационна система налага добър контрол и яснота кое е свободна информация, кое е секретно и кой е отговорен за пазенето й. Този принцип може и трябва да е в основата на реформата на администрацията ни. Отворените данни са ключов камък в електронното управление, успехът на който се корени в свързаността на данните и електронната комуникация.

В следващите ми статии ще опиша по-подробно няколко проекта, които видях на Open Government Data Camp и ми направиха впечатление. Всички те представят по един по-различен начин свободно достъпна информация, превръщайки я в нещо разбираемо и полезно.

С помощта на Европейската Комисия другата седмица ще посетя Open Government Data Camp във Варшава. Заедно с Пейо ще представяме България на най-голямата конференция за отворени данни, прозрачността в управлението и свързаните с това технологии. На събитието ще присъстват основателя на OKF, комисаря по дигиталното развитие на ЕК и един куп open data евангелисти, ентусиасти и специалисти. Ще има 400 посетители от 50 държави.

Програмата

Конференцията ще е два дни, но няколко дни преди това и след това ще има съпътстващи семинари. Ще имам възможност да присъствам само на основното събитие. На него лекциите ще са разпределени в 4 стаи като всяка е между 10 и 30 мин. Цялата програма ще намерите на сайта им. Ето планът ми за темите, които искам да чуя.

Покажи целия план за двата дни

Доста неща са наистина и всяко от тях е кратко, но определено ще са ми страшно полезни. Всички лектори са със солиден опит в проекти с отворени данни. Най-много ме интересува обаче опита им за връзката с правителствата и убеждаването им да променят практиките си.

Къде е България

Замислих се как да представя България. В почивките и съпътстващите разговори ще има дискусии за ситуацията в различните представени държави. От гледна точка на отвореното управление на първо място трябва да спомена Парламента, който първи започна да публикува такава информация. Първо под натиск на обществото започна да публикува отсъствията и индивидуалните гласове на депутатите. В новия им сайт доста от данните могат вече са в отворен формат. За жалост обаче вече 9 месеца не е пусната най-апетитната част – индексираните стенограми. Напомням, че и сега те са публични, но са практически неизползваеми. Причината е, че са в свободен текст, а това е най-голямата илюзия за прозрачност. Имат готовност да ги пуснат в структуриран вид за лесна обработка, но не се случва заради технически проблем с часовете. Опитах се да ги убедя, че това не е важно, но нямам напредък.

Друг важен аспект, за който се опитвам от месец да получа информация, е участието на България в OpenGovPartnership.org. За него научих от Николай Младенов в Twitter. В рамките на това партньорство, 45 държави ще поемат ангажимент да въведат и отстояват принципите на отворените данни. В общата декларация, която ми пратиха от Външно, може да прочетете принципните ангажименти, които сме подписали. Шефката на кабинета на премиера – Румяна Бъчварова – е изпратила писмо до организацията, в което заявява участието ни. Все още нямаме конкретни ангажименти, но до март 2012 трябва да предадем цялостен план за действие. Свързах се с кабинета на Бъчварова с молба за подробности какво планираме в тази посока. Ще ми се да мога да кажа повече за плановете на България и се надявам да върне обаждането ми.

Ще спомена също така общата стратегия за електронно управление, която беше приета от Кабинета. Тя се основава на план разработен година по-рано и доразвива принципите му. За него написах три статии в края на миналата година – за сегашното състояние на администацията, за рисковете за стратегията и за нужните краткосрочни и дългосрочни мерки.

От усилията ни за отваряне на данните в управлението ще споменем моята и работата на Пейо с данните на парламента; неговите проекти за бюджета на страната и даренията към полицията; порталите Crime.bg, Lipsva.com и FairElections.eu; комуникацията ми с МВР за данните за престъпността; ситуацията с обществените поръчки за компютърни системи и интернет сайтове; статистиката на НСИ и въобще интереса към темата у нас.

Как да научим повече

Разбира се, ще пиша подробно другата седмица за всичко, което ми е направило впечатление и ще се опитам да предам наученото от всяка сесия. Повече по темата за отворените данни и приложението им в администрацията може да прочетете в следните статии:

В последно време се събраха доста неща по темата за отворените данни. Затова искам да ги пусна наведнъж, пък дано някой намери нещо полезно из всички линкове.

На първо място, трябва да се спомене Open Camp, който се проведе в началото на месеца. На него се случиха доста неща и една от темите беше отворените данни. Знам, че е имало дискусия за тях и за използването им в администрацията. Тъй като Rufus Pollock е бил гост, за да се използва максимално присъствието му, беше направен и workshop преди camp-а. Записките от там може да видите тук и тук. Има много линкове, полезни данни и идеи.

Покрай тази среща беше създаден и специален mailinglist за отворени данни в България към Фондацията за Отворено Знание (линк) – okfn-bg. Препоръчвам ви и списъците за отворено правителство, данни в ЕС, енергия и гео-информация.

Раздадоха и наградите за Open Data Challenge, в което участвах. Може да видите печелившите тук . Всички линкове, идеи и проекти може да намерите на Publicdata.eu. Не съм добавил Lipsva и данните от парламента, но ще го направя скоро. В портала CKAN пък ще намерите всякакви отворени данни от цял свят. Тези свързани с България са тук.

Около данните за парламента има две новини. Едната е прекрасната визуализация на Пейо, който взима обогатените от мен данни и ги формулира като въпроси. Например „От къде са народните представители?“ или „Кои депутати не са отправили нито едно питане?“. Другата новина е, че индексирането на стенограмите на парламента е готово, но технически проблем пречи да се публикуват. Причината е, че системата им за гласуване на изкарва минутите, в които даден депутат е говорил, което прави данните непълни и пречи да се индексират видео записите. Текстовете на отделните изказвания обаче са налице и ще се опитам да ги убедя да пуснат поне тях. Тогава ще можем да отговорим и на въпросите „Кой е участвал най-много в пленарна зала?“, „Кой е говорил едно в медиите, а е гласувал иначе?“, „Кой е гласувал повече за социални проекти и кой за лобистки закони?“ и „Кой е вършил най-много работа в парламента?“. Ще се опитам в скоро време да изкарам нова информация за активността им, както правих преди.

Другата новина е, че Търговския регистър все пак няма да бъде унищожен. Разговарях преди време с Емил Радев – един от депутатите зад законодателните промени. Той ме увери, че целта е единствено и само запушването на дупка в личните данни на фирмите – нещо, което и комисията за лични данни потвърди. Доколко обаче новият портал ще е полезен остава да видим. Миналата седмица от Агенцията по вписванията обещаха, че ще оправят сайта и вече няма да се претоварва. За жалост не отговориха на въпроса ми защо е нужна анти-спам проверката в началото – има много по-добри начини да се спрат недобронамерените атаки, а сегашния единствено пречи на продуктивността на тези, които искат да проверят нещо. Имам идея как да я заобиколя, за да изведа автоматично данни от там. Целта ми ще е да направя визуализация във формата на мрежа, която да свързва фирмите и собствениците им.

Фикс-идеята ми за отворени данни на МВР не е стигнала до никъде. Не успях да подновя контакта ми с Криминална полиция и прес-центъра им, за да прокарам идеята за отворени данни за катастрофите по пътищата. Описал съм я по-подробно тук. Опитвам се сега да потърся съдействието на Омбустмана. Ще се опитам да пусна и всички бюлетини на РДВР-тата в twitter акаунта, който направих за полицията. Сега там се виждат само новините от централния им бюлетин.

Правителството прие Обща Стратегия за Електронно Управление. Може да я прочетете тук. Като цяло следва планът за стратегия, за който писах преди, но е по-точна и разглежда по-обстойно проблемите и рисковете. Не знам до колко ще я следват и дали имат въобще план за въвеждането й. Надявам се да не остане само на хартия, но за целта трябва да има натиск от наша страна.

Има и доста линкове и новини, които ще намерите в mailinglist-овете горе, но тях ще ги допълня тук по-нататък. Погледнете и другите ми статии за отворени данни за още по темата. В новия ми блог BrainstormMonk има още идеи.

Благодаря за снимката на jwyg @Flickr

Доста се забавих с тези данни. Причината за това беше новината, че новият сайт на парламента ще тръгне изцяло в началото на 2011. За жалост, имаше голямо забавяне и тъй очакваните отворени данни не бяха пуснати тогава. Сега имам уверението на екипа занимаващ се с поръчката, че в началото на Март вече ще ги имаме. Става въпрос за пълна информация за индивидуалните гласове, участието в пленарна зала, комисии, изказванията, отсъствията, предложенията и законите за всички депутати. Същите данни ще бъдат разбити и по закони, а стенограмите от пленарна зала и комисиите ще бъдат индексирани, структурирани и свързани с профилите на депутатите. Въпреки, че вече имаме отсъствията и гласовете, много е трудно да се обработват. Дори след като по наша молба започнаха да ги пускат като Excel таблици, автоматичният анализ пак е труден.

Когато излязат XML файловете, ще може всичко, което виждате по-долу и в предишните статии, да се вижда в реално време, да е по-точно, по-богато на информация и да може да се разбива по периоди. Така ще може да се направи графика на промените в активността на една или друга партия, да се разбие тази активност по събития, теми обсъждани в залата и конкретни закони, да се съпостави активността на отделен депутат или група с обещанията в Politikat и да се провери до колко една партия реално подкрепя законите на друга и как това се променя във времето. Възможностите са безкрайни. Чакаме само данните.

Статистиката

Ето и последните цифри за сесията септември-декември. Още не съм изкарал данните за текущата сесия – ще изчакам да свърши. Всичко може да свалите като Excel файл, а тези за старите сесии – от предишните две статии (тук и тук). Ако желаете, може да ги комбинирате и да направите статистика за цялата 2010. В графиката долу се вижда съпоставка между зимната сесия и лятната.

*: показва в какъв процент от гласуванията са участвали докато са били на работа. Не отчита пропуснатите гласувания докато са отсъствали.

Някои изводи

Що се отнася до отделни депутати, Доган пак не се е явявал нито един ден на работа. През изминалата сесия същият навик има и Пламен Петров от ГЕРБ. Метин от ДПС пък има цели 73% присъствие, при условие, че миналата сесия го е нямало никакъв. Най-послушни по партии са били Гюнай Сефер от ДПС с 94.3%, Галина Банковска от ГЕРБ с 92.2%, Мая Манолова от КБ с 87.9%, Ваньо Шарков от СК с 87.5% и Цвета Георгиева от АТАКА с 87.1%. С най-голямо участие пък е Нели Калнева-Митева от ГЕРБ, която е гласувала в 94% от случаите и винаги е била на работа. Лили Иванова има 96.3% участие, но то се смята за случаите, когато е била в зала, а тя е пропуснала 40 от 47 заседания. Въобще първите 106 места по участие в гласуванията са ГЕРБ, което ги прави най-редовни в парламента. На 107-мо място е Анна Янева от КБ с 56.6% участие при 75% реално присъствие. От АТАКА най-много има Павел Шопов с 51.7% при 94% присъствие. ДПС – Христо Бисеров с 51% гласуване, но той е присъствал едва на 4 заседания. От СК – Любомир Иванов с 44.3% и само 4 пропуснати заседания.

По партии се забелязва, че ГЕРБ участват в пъти по-активно, когато са на работа, спрямо своите колеги. За сравнение, дори когато от ДПС се появят в парламента, те участват едва в 18.4% от гласуванията. Това означава, че просто се регистрират, гласуват един от всеки 6 закона, а през останалото време са из коридорите. Социалистите, сините и Атака не са далеч от тези цифри. В послушанието се забелязва, че няма голяма разлика между партиите – всички се движат между 76 и 80%, с изключение на ГЕРБ, които са с 86%. Разликата не е много голяма, но може да е доказателство, че се гласува по-чинно от останалите. За жалост по статистиката за положителните гласове не може да се направи сметка коя партия коя подкрепя най-много. Би могло да се направи такава матрица едва когато излязат отворените данни и има връзка между конкретни гласове, законите и техните вносители. И сега това е възможно, но би отнело страшно много време и труд.

Отворени данни

Както е видно, с отворените данни могат да се правят доста интересни изводи. В последните седмици има доста раздвижване по темата или поне аз забелязвам повече неща. Едно журналистическо сдружение обмисля да събира база данни с източници на отворени данни и линкове за визуализация. Покрай активността в Twitter около конференция за отворени данни в Берлин, няколко човека подеха новината ми, че НС ще пуска данни. В последната ми статия писах за данните за енегийните източници в Европа. Покрай това се свързах и с международната фондация OKFN, която развива такива визуализации и проекти. През юни в София пък ще има Opencamp, където ще бъдат поканени международни специалисти по темата и представители на институциите. За него обаче ще пиша по-късно, когато излезе програмата. Снощи разбрах за един доста интересен проект за София, който също има изглед да пуска свободно информация за обработване. За жалост, нямам все още успех с полицията и идеята поне да пускат структурирани съобщения за изчезнали. Крайната ми цел е да пускат отворени данни за всички престъпления и решаването им, както се прави в Англия, щатите, Германия и много други страни. Усилията обаче продължават. Междувременно пуснах данни за вече решените случаи излезли от системата на Lipsva. Файлът ще намерите тук – XML (форматиран), JSON и CSV. Обновява се при всеки решен случай и се надявам да има повече такива.

Поредната акция на полицията май не се казва така, но в традицията на останалите им такива, бихме могли да й дадем това име. Тук ще говорим за четири провала, които видях около действията на НСБОП към сайта Chitanka.info преди няколко дни. Те не обхващат само този случай, а и не са заслуга само на МВР и правителството.

„Лягай на земята като всеки престъпник“

Това е злополучна фраза на един прокурор, но някак стана нарицателна за акциите на полицията. Макар тогава човекът да беше порицан, провалът на МВР е, че във всички подобни случаи обявяват заловените за „абсолютни престъпници“ и уверяват, че при претърсването ще бъдат намерени нужните доказателства.

В началото това беше полезен PR ход за пред мастите – мислехме си, че най-накрая някой е ударил престъпността със здравата ръка на закона. След всяка поредна акция обаче се затвърждава притеснението, че нямат особена представа какво да правят при ареста и какви доказателства ще намерят. Също така, колкото и да сме сигурни, че някой е престъпник – презумпция, идваща от принципа, че щом има пари, значи не му е чиста работата – все пак органите на реда трябва да твърдят обратното до доказване на противното. В началото беше интересно, но сега вече прекаляват.

В случая с Читанка.info, официалното съобщение беше, че е заловена „престъпна група“ занимаваща се с нелегално разпространение на книги със структури в цялата страна. Твърди се, че са ощетили българската култура (каквото и да означава това) с милиони левове. Първо, всички знаем, че Читанка не продават книги, а ги разпространяват безплатно online. Второ, тези, които четат на компютър си купуват така или иначе книгите които биха си купили книги не са онези, които четат такива на компютър. Трето, спорно е колко са ощетили някого, но дори да е така, не може да се говори за „българската култура“, а 2-3 издателства, които са поръчали ареста.

„Народните будители се въртят в гроба“

Това беше една от реакциите в Twitter. На практика затвориха сайт, който помага на хиляди да четат книги – нещо доста западнало в България в последните години. За мен това е вторият провал, но този път на културното и образователното министерство, защото не са изследвали влиянието на такива сайтове върху пазара на книги и образованието като цяло. Презумпцията е, че щом е в мрежата, значи е незаконно. Дори да е така, аудиторията, която сайтове като Читанка са събрали, има огромен потенциал. Ако имаха някакво бизнес мислене и разбиране накъде върви светът, издателствата щяха да си сътрудничат с подобни мрежи от запалени читатели. Вместо това, сега Читанка.info пренасочва временно към PirateBay и съвсем скоро ще работи качена на сървър някъде в чужбина.

„Ония – хакващите в интернета“

Тук вече говорим за провал в политиката на правителството към новите технологии и мрежата въобще. Преди време писах за сайтовете на държавните институции, а напоследък видяхме и акции срещу сайтове като Читанка и Арена. Интересното с torrent сайта е, че по никакъв начин не могат да го спрат и да осъдят собственика. Знаят го, но това не пречи да го тормозят.

Спорно е до колкото тези сайтове са легални, но това не е въпросът. Почти няма човек в България с интернет (а ние сме много), който да не сваля през торенти музика, филми и книги. Според закона сега, огромна част от населението извършва престъпление, а държавата си затваря очите от практичност – как ще ни осъди всички? В тази ситуация вече имаме ясни индикации, че моделът на лицензиране и работа просто не е читав.

Получава се така, че няколко продуцента и издателски къщи се опитват да променят начина, по който всички ние живеем, за да могат да печелят по същия начин, както са го правили до сега. В същото време, те отказват да се адаптират към новият пазар, защото така има вероятност станат излишни. В този капан сме както ние – потребителите, така и изпълнителите, защото получават мизерна част от печалбите и обвиняват нас, че ги крадем. В крайна сметка обаче правителството е това, което трябва да определи политиката в тази насока и да започне дебат по темата.

„Да оправят нещата, но да не пипат в моята купичка“

Последният провал е на нас – гражданите. Не, че сме ги избрали, защото ако не бяха те, щяха да са други. Обикновено когато се започнат реформи и полицейски акции в дадена сфера, тези, които са засегнати винаги крещят, че се превръщаме в полицейска държава и се опитват да ги затрият от бизнес интереси. Затова и искаме да се оправи държавата, но нашата си далаверка/данъци/ситуация като цяло да не се пипа.

Последно така закрещяхме блогърите, заради изказванията на Фидосова. Всъщност от известно време повечето потребители на мрежата недоволстваме, защото нападат безплатни услуги като Читанка и Арена. Скачаме срещу полицията и решения на кабинета, а всъщност трябва да скачаме срещу парламента. Не на жълтите павета, а срещу индивидуални депутати и решения на комисии. Това, което не разбираме сякаш е, че почти всичко, което полицията прави е законно. Нещо повече – законът изисква да го правят, а законите се създават от въпросния парламент и минават тихомълком в пленарна зала.

Затова трябва да се замисляме, когато се внасят законопроекти и да се борим повече за това да са обективни и изчерпателни. Когато влязат в сила вече е късно. Затова и сега трябва да се борим за тази спорна част от избирателният кодекс. Затова и трябва да следим по-изкъсо индивидуалните решения на депутатите, а не да се чудим откъде ни е дошло после.

Демокрацията не е пускане на бюлетина на всеки 3-4 години. Демокрацията е да заставиш избраниците си да не повтарят грешки и да подсигурят, че тези след тях няма да ги повторят.

Тази акция на НСБОП предизвика огромен отзвук в мрежата. Пиша статията сега, защото бях няколко дни offline. Всички статии от другите автори ще намерите на статичната страница, която замества Chitanka.info Аз искам само да отлича тези на Комитата, трите на ентелегентно, Руслан Трад, Енея и Милена Цветкова. Благодаря за снимката на jamelah@Flickr.

Утре и вдругиден (13. и 14. януари) ще се проведе първия изпит на новата власт по послушание. Първи, защото досега не е имало такива протести. Изпит, защото реакциите им преди, по време и след протеста може да ги разграничи от досегашните управляващи или да ги нареди до тях на стена на срама. Припомням ви, че на протестите точно преди година няколко човека бяха пребити, а тълпата беше разпръсната насилствено.

Затова и времето на тези два протеста е символично – на 14-ти започна серията от протести като кулминация на недоволството на множеството. През 2009-та темите и целите бяха различни тъй като на всеки му беше писнало от по нещо. Присъстваха еколози, студенти, работници, майки с деца, пенсионери и прочие. Общото беше, че всички искаха промяна. Минаха изборите и получихме нещо ново, което поне като опаковка прилича на „промяна“. Дали е такова ще разберем с времето, а утре е един от първите им шансове да го покажат – протеста за ГМО, а после и този за ЗЕС.

13.01 – България – зона, свободна от ГМО

Протестът ще се проведе в сряда, 13.01.2009, от 11:30 до 13:00 ч. срещу северния вход на Народното събрание. Иницииран е от Инициативен комитет родители от BG-mamma и организиран от Активни потребители. Целта му е да не позволи приемането на предвидените промени в Закона за генно-модифицираните организми (ГМО), връчване на отворени писма и петиция и разговор с депутати от Комисията по земеделие и гори и Комисията по околна среда. Впрочем събитието във Facebook е създадено от Асен Ненов, който говори на TEDxBG и се противопостави на използването на генномодифицирани продукти дори за създаване на биогорива.

14.01 – България не е Биг Брадър

14 януари от 11:00 ч. на площад „Народно събрание“. Редица организации поддържат протеста, който има за цел да спре промените на ЗЕС, безконтролното подслушване и да вразуми политиците, че това няма да стане независимо кой го лансира. Цветанов направи отстъпки и Борисов обяви, че този протест е вече безсмислен, но ние не сме съгласни. Причината е в многото неизвестни, липсата на прозрачност в определената процедура и въобще общото чувство, че пак ще си стане на тяхното. Съгласен съм, че МВР трябва да получава тази информация бързо, но както винаги проблемът не е в процедурата, а в организацията. Даване на повече права само пречи при липса на контрол, а медийни акции пред народа, че промените са нещо прекрасно очевидно само пречат.