Във вторник Юлиян Попов писа докъде е стигнал Копенхаген? Ако се замислите какво става там, има някакъв шанс да се сетите за световната конференция по проблемите на климата. По-вероятно е обаче да се замислите къде точно беше този град или кой от познатите ви има роднина, който работи/учи там. Факт е, че медиите почти не говорят по темата и ако стане дума, то новината обикновено е за придружаващите скандали, протести или политически схватки.

Защо конференцията е важна за нас? На този въпрос лесно може да се отговори – климата се променя и го усещаме всеки ден – наводнения тук, а пожари в Гърция; липса на сняг или прекомерни валежи; неочаквани бури с небивала сила; рекордни температури от двете страни на нулата. Климата, какъвто го познаваме и за който имаме данни е предимно постоянен и сезонен. Това означава, че могат да се правят добри планове в земеделието, строителството, инфраструктурата и прочие дългосрочни инвестиции. Нестабилността в тази система причинява не само стотици хиляди евро загуби за всяка една фирма, но и също толкова жертви всяка година.

Независимо от скептиците, много от които лобисти на големи компании, държавите и учените са постигнали консенсус, че всичко това сме си го причинили сами. Затова е и конференцията – да събере малки и големи, бедни и богати, замърсяващи и потърпевши на една маса, за да се намери решение или поне началото му. Има проблеми и това е нормално в дипломацията. Тези преговори са може би най-сложните и най-съдбоносните, които ще видим в рамките на живота си. Факт е, че природозащитните организации са избрали мотото „Няма планета Б“ (по подобие на „.. план Б“). Защото наистина няма.

Решение ще има. Компромиси ще има от всички страни. България преговаря в рамките на ЕС и новия лисабонски договор. До колко обаче внимаваме в картинката и се опитваме да защитим интересите си? Ясно ни е, че това трябва да бъде направено от правителството. Кой трябва да участва в тези разговори? Плевенлиев, Трайков, Караджова или Желева? Или всички заедно? Прави ли се нещо въобще?

В Дневник днес Бойко Пенчев писа за новото политическо лице на ГЕРБ. Стана дума за лицето, което се показва от управляващите след опита за тихо пробутване на промените в ЗЕС. Ново, защото просто нямат старо. Съгласен съм, че изказванията им напомнят до голяма степен на лозунгите по военно време и въобще не се говори за дългосрочни стратегии и в бъдеще време. Оправяме нещата сега и тук. Защо? Промените в климата са също тук и сега, но решението е през следващите 20-30 години. Означава ли, че не трябва да говорим по темата, просто защото не можем да я решим на момента и няма (може би) да стане голямата катастрофа до края на мандата?

Участието в този форум не е само въпрос за изясняване на финансови ангажименти и утвърждаване законови промени. Голяма част от отделените пари ще отидат за търговия на въглеродни емисии, трансфер на технологии и опит, фондове за изграждане на възобновими източници на енергия и започване на бизнес свързан по някакъв начин с тях. Първото означава общо взето, че ще се плаща на страни, които освобождават атмосферата от въглероден двуокис, а както знаем България (все още) е една от най-залесените държави в ЕС. Може в един момент да се окаже, че ще получавате „въглеродна аренда“ за ония два-три декара реституирана гора, която не може да я пипате така или иначе. Инвестициите пък означават нови възможности за развиване и усвояване на чужди технологии и изграждане на съвременни централи. Зад всеки ветрен генератор или фотоволтажна клетка стои цяла верига от производители, търговци, инвеститори и работни места. Ако автомобилната и самолетостроителната индустрия е била това, което дърпа големите икономики напред, то това сега ще са чистите технологии.

Затова някой отгоре трябва да се размърда и поне да се заинтересува от въпроса. Ще кажете – прости са, не им пука и нямат изгода. Не! Проблемът според мен е типичен за всяка политическа класа – държавната машина прави това, което народа изиска от нея или й позволява. Към този момент ние не изискваме много от тях. Забележете, че искаме и изискваме са две коренно различни неща – ние си искаме, но просто така – „държавата да го свърши“. Медиите и те не помагат – мислят си, че са ни интересни лова на президента и новините на турски език и това ни показват. По-сериозните говорят за икономиката, заемите и работните места. Добре, че поне имаше няколко информационни инициативи. И какво от това? Дългосрочният поглед над нещата практически липсва. Активното участие в този форум дори не изисква толкова конкретен план. Целта е да сме на предната редица когато се случат нещата, а те ще се случат. Колко ще загубим от тях и колко от загубеното ще си върнем през следващите години зависи единствено от това какво нашите направят тези дни в Копенхаген и какво договорят през идните месеци. Новините на турски не ме интересуват – повтарят същото като тези на български. Интересува ме какво е съдържанието на новините, какво политиците (не) ни казват, както и да разберат, че народа слуша и гледа.