Следейки процесът на събиране на заявленията ни дава обаче и друга интересна информация. На този вот, както и предишните изготвих карта в почти реално време на събраните до сега заявления. Целта ѝ беше да помогне на общностите в чужбина да се организират по-добре. Беше използвана доста често и в репортажи по медиите отразяващи изборите в чужбина.

От данните на тази карта направих и интерактивна карта, която показва на забързан кадър всички 31700 електронно подадени заявления с местата, където са подадени. Това е възможно, защото при свалянето на данните запазвах часа, в който всяко едно заявление е било подадено. Вижда се доста добре увеличената активност през октомври навсякъде, но особено в Турция.

Ще забележите, че всички справки започват от 16-ти септември. Заради грешка в скрипта ми затрих данните за часовете на около 600 заявления от преди това. Заедно с тези карти имаше и подробен списък със секциите с графики на активността и информация къде кога се отваря нещо. Архивирал съм списъка тук.

Първото нещо, което се забелязва дори сега, е припокриващите се места. Заради възможността всеки да въвежда какъвто си град иска, случваше се доста често хора да изписват едни и същи места по много различни начини. В такива случаи ги обединявах при мен относително лесно. На няколко пъти обаче ЦИК ги обедини в списъка си, което доведе до проблеми в зареждането на данните. Почти винаги обаче успявах да възстановя всичко и затова справката за почасовото подаване на заявления е на 99% точна.

Това разкрива принципният проблем с възможността да се въвеждат каквито и да е места. Вярно е, че обявяването на предварителен списък с градове няма да позволи отваряне на секции в квартали, например или в малки села. Липсата на валидация обаче води до изгубване на доста заявления и дори смешни ситуации. Всичко това, разбира се, зависи изцяло от конкретното състояние на ИК в дадените избори. Правилата се променят драстично според настроението на управляващите и никое техническо решение не може да компенсира.

На база коригираните данни изведох графиките за целия свят и отделно за трите държави с най-много заявления – Великобритания, Германия и Турция.

Един интересен момент за Турция е, че заявленията за повечето места бяха въведени накуп в рамките на по няколко дни. Нямаме достъп до IP адресите на подалите, но се забелязваше въвеждане на заявления буквално по азбучен ред на имената с по 200-300 за кратко време. След това започваше на друго място. Това далеч не важи за всички заявления от Турция, разбира се, но покрива сериозна част от тях. Забелязах и че има някои дублиращи се имена между електронните заявления и писмените за едни и същи градове – най-вече Измир и Чорлу. Възможно е да има повече хора с еднакви имена, макар да не бяха често срещани. Дори без тях общата картина обаче не се променя значително.

Всички данни до тук покриват обаче само електронните заявления. Тези подадени с писмо в консулствата трябваше да се вписват веднага в регистъра на ЦИК. Това е важно заради прозрачността. Забавеното въвеждане обаче доведе до сериозно изкривяване на активността. Така заявленията се пръснаха още повече из близки градове и прави организацията на секции доста по-трудна. Както се вижда тук, поне половината от 4800-те писмени заявления бяха въведени след крайния срок за електронните заявления. Другата половина – в седмицата преди това.

Това, разбира се, най-вероятно се дължи на голямото количество работа и силно ограничения състав на консулствата, за който писах преди. Сочи обаче и към проблеми с процедурите и сроковете, които ЦИК определя. Това всъщност беше основният рефрен във всички етапи на всички избори до сега – изисквания се правят от хора, които нямат представа какво правят. Това се вижда най-ясно в чужбина, защото често на членовете на ЦИК не им пука и/или нямат идея какво се случва. Както каза един от тях в заседания „Е какво от това, ако тези хора не могат да гласуват“.

Това отношение се забелязва далеч не само при изборите в чужбина, но и във всеки аспект на изборния процес. Прозира ясно насоката в доста решения да ограничат кой или как трябва да гласува, вместо да се цели максимална представителност. Това е абсолютно разбираемо, тъй като ЦИК е политически орган и всеки негов член отговаря пред партийни (и други) интереси. Нито сме специални в България в това отношение, нито може да се маем на най-фрапантните решения сред развития свят. Това не означава, че не трябва да има реална прозрачност и отчетност.

Публикуването на решенията в интернет и излъчването на официалните заседния докара информираност, но не и прозрачност. Създаде един вид театър, какъвто виждаме и в заседанията на Министерски съвет – публично приемане на предварително спазарени решения. Отчетността и отговорността пък напълно липсва, както видяхме при редицата скандални решения. Голяма част от проблемите идват в некадърно написаните промени в ИК. Възможността на ЦИК да ги интерпретира както намери за добре обаче не трябва да се подценява. Именно там е голямата им власт и точно затова малко политици смеят да ги критикуват.

Кандидати няма. Лица няма. Дебати няма.

Спомняте ли си онази случка с Петър Стоянов преди 15 години? Това е най-страшното. Една стъпка накриво, една черна риза, един обърнат политически гръб завърта баланса на силите. Затова не говорим за приоритети, за компромиси. Затова не се обсъжда къде и в кого са дефектите и кой е пътят напред. На екрана не търсим визия, а разплитащи се интереси. Никой не иска да рискува кандидатът му да бъде очернен. Това, че хората не познават издигнатите, дори помага. Отвратените няма да гласуват, изморените ще козируват, циничните ще плюят и ще си сипят още едно. Гласове винаги може да се уредят – къде с реклами, къде с подаяния или заплахи. Колкото по-близо до изборите я/го обявят, толкова по-голям хаосът и по-трудно ще затъне.

Гласът няма значение.

Не твоят глас – той има голямо значение. Точно затова нямаме кандидати в момента. Ти си виновен. Ако масата не действа по инерция, а по убеждение, вотът би бил непредвидим. Бесовете водещи към наказателен вот също са убеждение, стимул към действие. Навярно най-лошият стимул да се гласува и то с не по-малко лоши последствия, но стимул въпреки всичко. Гласът ти има значение, защото когато е даден с убеждение, може да обърка доста сметки.

Изборите обаче са глас – глас народен, глас единствен. Той е без значение. И не, не защото някой го купува, измъчва, открадва и фалшифицира. Тези неща ги има и ги имало винаги, навсякъде. Този глас няма значение когато е глас в пустиня. Ние го правим такъв. Крещи по веднъж през няколко години и никой няма да те чуе или разбере. Обади се извън тях и изведнъж си платен, протестър, путонофил, русофоб, соросоид, олигарх, мутра. Именно затова в Русия, Турция и Иран не арестуват гласуващи, а журналисти и опозиционери. Последните далеч не ограничават крещенето си до един единствен ден.

Изборите не са демокрация. Те просто пренареждат сцената. Демокрацията е онова, което се случва преди и след изборите, но не и в деня. В деня на вота прибираме мегафоните, милионите, печатниците, лостовете – всичко в една урна. Без тях оставаме равни – образовани и неграмотни, интелигентни и глупаци, крайни и умерени, циници и оптимисти. Накрая се отваря урната и който е бил там, взима колкото може. Който не е бил, се чуди от къде ония другите имат милиони, мегафони, печатници и лостове. Изборите рядко пренареждат по-сериозно сцената – най-вече защото повечето от нас не се появяват.

Изборите не са демокрация. Демокрацията е да крещиш до 6-ти ноември. Демокрация е да видим лицата на кандидатите, да се запознаем, да говорим. Всички имат дъски за дялкане. Повечето имат даже скелети в гардеробите. Посочете ми който и да е и ще ви дам няколко причини да не става за президент. Няма идеален кандидат, има добър баланс. Изборите са компромис, който правим. Демокрацията е да обсъдим този компромис и да живеем с него след това.

Тази демокрация сдадохме. Не, не ни я отнеха и не, не са виновни „другите“. Просто не се явихме. Кога за последно си отстоявал някоя кауза? Не, шерването във фейса не се брои. Незаконен строеж, корупция, замърсяване или рушене на улица. Това е участие. Не би имало значение ли? Еми няма, защото малко го правят. Също като политически дебати на местно ниво, като гоненето на общинските съветници какво и как харчат, като доброволчеството и личната ангажираност.

Политиката не е в парламента и сутрешните блокове.
Демокрацията не е в бюлетината и кебапчетата.
Затова 66 дни преди изборите нямаме официални кандидати.

Гласът ти има значение. Изборите – не толкова. Покрещи малко.

До
проф. Михаил Константинов
Председател на Съвета на директорите
“Информационно обслужване” АД

Уважаеми проф. Константинов,

Във връзка с директива 98 от 2003 г. на Европейския парламент и Съвета за повторна употреба на информация в обществения сектор и предложение за изменение на същата и участието на България в международната инициатива „Партньорство за открито управление“, организации и застъпници за отворените данни стартираме инициативата „Отворени данни – избори в България“.

Водени от убеждението, че данните от обществения сектор с отворен достъп укрепват позициите на гражданите, като улесняват демокрацията на участието и спомагат за по-прозрачно, отговорно и ефективно управление, ние желаем чрез взаимодействие с публичните институции да подобрим условията за повторна употреба на информация в обществения сектор.

Апелираме към “Информационно обслужване” АД да отвори данните, свързани с изборите в България, предоставяйки ги чрез сайта на Централната избирателна комисия (ЦИК) за повторна употреба, във машинно-читаем формат според стандартите за отворени данни. Желанието ни е “Информационно обслужване” да стане партньор в инициативата „Отворени данни – избори в България“.

Бихме желали на съвместна среща с представители на “Информационно обслужване” АД да обсъдим в какви отворени формати (CSV, XML, SQL, RDF) могат да се предоставят данните за изборните резултати, списъци в същия отворен формат на секции, включващ изборните комисии и точният им адрес и брой на гласоподавателите, регистрирани във всяка секция и др. Необходимо е също така данните да са публикува под отворен лиценз (ODBL).

Бихме искали да започнем работа по инициативата – да тестваме и демонстрираме нейните възможности, с обработката и анализа на резултатите от Референдума, който ще се проведе на 27 януари 2013 г.

Надяваме се, че след като обсъдим заедно преодоляването на пречките за предоставянето на информация за изборите в отворен формат, към инициативата да се присъединят Сметната палата, контролираща финансирането на изборния процес и поддържаща публичен регистър за финансирането на кампаниите, Главна дирекция ”Гражданска регистрация и административно обслужване” към МРРБ – изготвяща избирателните списъци и разбира се ЦИК, която администрира и ръководи изборния процес.

Всички бази данни на тези институции, свързани с изборите, се изграждат и поддържат от „Информационно обслужване“ АД. Намирането на подход за отварянето данните ще способства за създаването на благоприятна среда за множество дейности с добавена стойност, произтичащи от повторната употреба на информационни ресурси на обществения сектор.

Убедени сме, че възможността данните от изборите да бъдат обработвани за целите на различни изследвания, тяхната визуализация на интерактивни карти и по други способи и комбинирането им с други данни – за демографията на избирателния район, социално – икономическото развитие и др., ще предостави нови възможности за анализ на поведението на избирателите и партиите, както и за отчитане на „девиации“ в отделни секции и избирателни райони и ще повиши доверието в изборния процес.

Искрено разчитаме на Вашата готовност за взаимодействие и разбиране за необходимостта от нови подходи при представянето и обработката на данни, свързани с изборния процес в България.

С уважение,

• Антоанета Цонева – Председател на УС на Институт за развитие на публичната среда
• Асен Генов и Константин Павлов – Фондация “Четиринадесети януари”
• Милена Недева – NGO Links
• Боян Юруков – блогър, специалист информационна и системна интеграция, активист за отворени данни, гостуващ автор в официалния блог на Open Government Partnership
• Пейо Попов – блогър, юрист,координатор на Open Knowledge Foundation за България
• Емил Георгиев – блогър, юрист, специализиран в сферата на информационните технологии, защитата на личната неприкосновеност и интелектуалната собственост; активист за отворен интернет, отворени данни и административна прозрачност.

Днес сме на предизборна тема и реших да споделя с вас следния клип. За начало, не искам да дискутираме Кунева и кампанията й, въпреки че и до там ще стигнем.

Вижте клипа.

Това е нещо абсолютно различно в политическата ни реклама и то на много нива. Първо, изоставя героичните погледи и обещания. Второ, работата с камерата и цветовете са прекрасни. Трето, комбинира много добре историята на един човек, емоционалната връзка с музиката, чувството на самата музика и бедността в квартала. Четвърто, показва една различна картина за въпросния пенсионер освен клиширания, но за жалост до болка верен, разказ за бедните изстрадали пенсионери. Пето, заиграва с политическото послание. Това е наистина един много добър предизборен клип, който донася нещо ново е политическата реклама у нас.

Не че Кунева също няма клиширани клипове като този на Плевнелиев от днес. Има и то много. Разликата е, че тя има този един, който определено ми направи впечатление. Факт е, че той е първи и надали някоя от другите партии ще направи нещо подобно. Това ми прави впечатление по една важна за мен точка – свободомислието. То може да е качество не непременно на кандидатите, а на екипа им. Важно е обаче, че са го одобрили като арт проект, което само по себе си говори много.

Тук обаче има един риск. Отидох на страницата й във Facebook, за да я поздравя за клипа и забелязах, че точно два часа преди тази статия е написала следното:

Благодаря за подкрепата! В понеделник сме в … Пътят към победата е дълъг, но ние ще го извървим – заедно с вас и с истинските герои на деня, като бай Кольо…

Героите на деня. Следих внимателно кампанията в щатите и първото нещо, за което се сетих четейки това са „обикновените герои на Америка’. Това са хора, които предизборните щабове поемат като символи на една или друга реторика и впрягат като водачи на общественото мнение. Въпреки, че нито за момент не бих дръзнал да сравнявам бай Кольо с Джо Водопроводчика, ако приемем горния цитат за стъпка в тази посока, то тя ще е много грешна. Този тип издигане на една личност, която да олицетворява идеите и желанията на една цяла прослойка от обществото е отблъскващо за всеки здравомислещ човек. Искрено се надявам, че съм разбрал погрешно краткия й статус.

Но все пак вижте клипа. Наистина е добър. Искам да видя повече такива и от другите партии. Нека направим арт-политическо-медийна война. Малко да е по-интересно този път.

Ето още един такъв, който открих докато пиша това. Пак на Кунева.

Нещо непонятно обаче е защо са упоменали изрично градовете в писмата. Така, например, за Германия са споменали Берлин, Бон, Мюнхен, Хамбург, Дармщадт и Магдебург. За щатите – Ню Йорк, Чикаго и Лос Анджелис. Това поражда естествения въпрос – ако са питали изрично за тези градове, значи ли, че отварянето на допълнителни секции се обезсмисля? Такава опция има в закона при подадени 100 молби за дадено място. Нещо, което няма в закона, е да се включват градовете в молбата за провеждане на избори. Може би в определени държави е нужно, но надали всички.

Секциите в САЩ и Германия и относителното разстояние, което повечето от нас може би ще изминат, за да гласуват

Попитах ги дали в този контекст има смисъл да събираме молби за допълнителни секции, но не съм получил още отговор. Съветвам обаче инициаторите на такива секции да продължат със събирането на молби и да се посъветват с местното посолство. На снимките горе ще видите какво означава това разпределение за съответните държави. В Германия е относително равномерно, но студентите ни в Нюрнберг, които въобще не са малко, ще трябва да минат 160 километра по права линия до Мюнхен, за да гласуват. В щатите е още по-лошо. Въпреки, че основната ни диаспора е в Чикаго, средните щати трябва да пътуват часове със самолет, за да стигнат до секциите. Интересно ще бъде дали ще може там да се отворят толкова много секции, както през 2009-та. Аз само знам за 15 отворени тогава, а ми казват, че са били повече.

Припомням ви отново, че имаме още 3 седмици да подадем молби за гласуване – до 26 септември. Вярно е, че за секции консулствата трябват едва 20 молби, но по информация на EuroChicago, там са получени едва две до сега. Подаването на молба за гласуване ще улесни много в изборния ден както вас, така и комисията, защото ще минете по-бързо.

Целия документ изпратен от Външно може да свалите тук.

След идеята ми в BrainstormMonk, с мен се свърза Асен Генов (блог, PolitiKat) с предложение да направим нещо по въпроса. Така за кратко време се роди сайта. Институтът за развитие на публичната среда осъществява и ще модерира проекта „За честни избори“, а аз отговарям само за техническата част. Логото на кампанията е дело на Ралев, а останалият дизайн е мой. Сайтът се базира на платформата Ushahidi с някои мои подобрения. Същата платформа използвам и за проекта Crime.bg.

Накратко, кампанията ще събира сигнали в 7 категории:

Има критерии, по които сигналите ще се допускат и потвърждават. Всеки може да добави сигнал, като посочи място, време и описание на нарушението. Може да се качват снимки, документи, линкове към клипове и новини, за да се докаже дадена измама. Допълнително, сигнализиращия може да остави мейл или телефон за обратна връзка, като съвсем естествено последните няма да се публикуват никъде. Всички сигнали се изобразяват на карта и в лесен за търсене и сортиране списък. Кампанията ще събира сигнали от сега – в периода на предизборната кампания, до края на изборите. След това всички сигнали ще бъдат достъпни в структуриран вид и ще бъдат използвани за анализ на изборния процес.

Има няколко начина да подавате сигнали. Може през формуляр на сайта, през мобилния сайт, по E-mail, в Twitter или през мобилното приложение за смартфони. Работи се по въпроса да има кратък номер, на който да се пращат SMS-и без добавена стойност. Може да подкрепите кампанията и във Facebook, където също ще намерите таб с карта на сигналите до сега. Добавил съм слой със сигналите за изборни измами и на картата на Crime.bg.

Искрено се надявам тази кампания да потръгне и хората да съобщават за нередности. Сигурен съм, че всеки знае за някакъв проблем в града или селото му, а не малко имат дори снимки и документи, за да го докажат. Дори да не вярвате на местната полиция и ЦИК, другото нещо, което би било полезно, е да ги публикувате на „За честни избори“. Анонимността, разбора се, е напълно гарантирана.

Един успех на тази кампания, освен представа за обстановката по време на избори, ще покаже и още две неща. Първото е, че хората са готови да участват в т.н. crowdsourcing инициативи и вярват, че споделянето, обобщаването и публикуването на информация за измами и престъпления може да доведе до промяна. Второто е, че има бъдеще за проекта Crime.bg и може би хората ще сигнализират за неиздадени касови бележки, невнимателно шофиране или побоища по улиците.

Ако гласувате в чужбина, тази статия може да ви е от полза за да се ориентирате ккато е нужно. В кампанията, за която говоря горе, ще събираме сигнали и за чужбина.

1. Изборите са на 23 октомври неделя.
2. Няма нужда от регистрация за да може да гласувате. Може да ви впишат на място.
3. За да се отвори секция обаче трябват 20 (при консулство в града) или 100 регистрации (когато няма представителство)
4. Регистрации се подават до 26 септември (през следващите 6 седмици).
5. Декларацията може да се прати по пощата, да се даде лично или да се прати сканирана на мейла на посолството ви. Може да свалите от тук (ето и като MS Office документ), а мейлите са на сайта на Външно.
6. Ако се регистрирате за гласуване в чужбина, ще бъдете заличени от списъците в България. Затова си предвидете къде ще сте през октомври.

През последните седмици се породи притеснение, че консулствата трябва да искат изрично разрешение от държавите за изборите. При това срокът беше утре, а тези представителства, които попитахме, не бяха дори чували, че трябва да пращат молби. Николай Младенов обаче ме увери в Twitter, че няма такъв проблем и преглеждат къде въобще е нужно такова разрешение. Друга точка, която интересува гласуващите в Германия е, че това са президентски избори, така че няма ограничение за секциите. Напомням, че при изборите през 2009-та можеше да отваряме секции само в консулства и посолства, но ограничението беше само за парламентарни избори. Сега, ако познавате 100 човека в града, където живеете, започнете да събирате декларации и заявете желание за отваряне на секция. Това се отнася не само до Германия, а за всички страни. Стига да има достатъчно желаещи на дадено място, Външно са задължени да осигурят удобство на гласуване. Тъй като няма поле в декларациите в кой град иска да гласува даден човек, ще е добре инициаторите да ги съберат всички 100 декларации и така да ги подадат. Препоръчвам също така да се информирате за ограниченията в дадена държава и да говорите предварително с посолството ви, за да няма неясноти и изненади. Ако имате проблеми с местния консул или посланик, свържете се в Външно – доста са отзивчиви. Ето ги и във Facebook, където също отговарят.

За съжаление нещо, което тихомълком беше изметено под килима, беше темата за електронното гласуване. Макар да беше включено като възможност в закона, оправданието за тези избори беше, че няма техническо време да се осъществи. Не става ясно обаче за кои избори ще има такова време и дали ще има реална възможност да се използва от българите в чужбина. Ако се налага няколко седмици преди вота да се получават паролите лично, значи за почти всички емигранти то би било недостъпно. Надявам се за следващите парламентарни въпросът да е уреден.

Както и предишния път, и сега ще събираме снимки и клипове на желаещи да гласуват. На картата ще отбелязваме секциите за гласуване и ще поставяме снимките на хора подкрепящи изборната активност. Ако имате информация за нова секция, ако искате да организирате създаването на такава или търсите най-близкото място за гласуване, пишете ми в коментарите и ще добавя информация. Същото се отнася до снимки и видео. Новини за изборите може да намерите на сайта на ЦИК, в групата на „Гласуване без граници“ или в блога ми. Обещавам да пускам новини, когато има нещо интересно.

Вижте картата по-голяма

Едно уточнение – точките на картата в момента са секциите от 2009-та. Когато разберем кои точно ще останат и тази година, ще подновя картата.