Изглежда във Франкфурт доста са скочили кражбите с взлом през последните години. Затова полицията е наела по някакви програми няколко фирми, които се специализират в системите за сигурност. Идеята е, че може да се обадите на кратък номер и да си насрочите безплатна консултация. Идва специалист у вас заедно с полицай (за да сте сигурни, че всичко е легитимно), преглежда вратите и прозорците ви и ви дава съвети какво може да се подобри. След като ми обясни това, полицаят ми изрецитира, че безплатната услуга не е обвързана с купуване на ключалки и прочие, че целта не е да насочват поръчки към дадените фирми, а просто да образоват хората за проблема.

Сканирах двете брошури и може да ги свалите тук и тук. Текстовете са на немски, турски и арабски, което им прави чест. Накратко съветите са следните:

Има и съвети как да се подсигурят вратите и специални за хората живеещи в къщи. Мисля си, че една такава акция би била полезна и у нас. Мислим си, че знаем как стоят нещата, но може би се залъгваме. От друга страна пък, надали някой ще се довери дори на полицията да им влезе в къщата и да тършува за проблеми със сигурността.

Вие бихте ли се възползвали от подобна безплатна услуга – била тя от полицията или от частна фирма?

Опитах се да намеря информация колко всъщност са кражбите с взлом във Франкфурт и Германия, но не успях. От познати тук знам, че въобще не е рядко явление, но без точна бройка всичко е субективно. Намерих обаче други интересни данни, които може да прочетете в предишната ми статия:

Престъпността в Германия

Полезни съвети от МВР Бургас как да се предпазим от скимиращи устройства им тук:

Скимиращите устройства и как да ги забелязваме

Не успях да открия колко кражби има във федералната република – само колко случаи са разкрити. Открих обаче доста други цифри – колко престъпления има, колко са осъдени, какви хора да осъдени и прочие. Данните станаха твърде много и реших да ги отделя в собствена статия. Може да ги свалите в Open Office и PDF формат тук.

А сега към графиките и какво означават:

Престъпления и наказания

Първата графика показва разкриваемостта. В зелено виждате абсолютния брой престъпления през годините – от дребни кражби до убийства и изнасилвания (лявата вертикална скала). Забелязва силна тенденция надолу дори за слабото иначе намаляване на населението. Особено след 2004-та. Това обаче явно не се дължи на по-голяма разкриваемост или по-безкомпромисна съдебна система. Би било интересно да се види какви други мерки са взели властите. В синьо виждате процента разкрити престъпления (дясната вертикална скала). Въпреки, че за показаните 17 години скача с 10 пункта, той пак е под 57%. В червено пък се виждат колко престъпления завършват с осъдителни присъди. През последните 10 години се движи около 35%, тоест половината успешни разследвания не издържат в съда. Грубо казано, това значи, че ако ви ограбят или пребият в Германия, шансът да има последствия е едно към три. И това е дори оптимистична прогноза, защото дребните кражби рядко се съобщават или разследват.

Осъдени немци и чужденци

Тук се концентрирам върху осъдените и съм наложил четири метрики. В синьо виждате абсолютния брой осъдени от 1993-та до 2010-та (лявата вертикална скала). Забелязват се доста скокове, но имайте предвид, че не можем да ги съпоставим 1:1 със самите престъпления, защото и разкриваемостта варира. Втората метрика отчасти оборва тезата, че чужденците повишават престъпността в Германия. В зелено виждате процентът чужденци, които са осъдени (дясната вертикална скала). Следват червено и жълто, които показват процента осъдени жени съответно с и без немски паспорт. Забелязва се, че чужденките биват осъждани с около 10% по-малко.

У нас…

Интересуваха ме конкретно колко кражби с взлом има в Германия по провинции. Следобед ще видите защо. Все пак и тези данни са показателни, че дори полицията в държава като Германия не успява да се справи с престъпността на ниво, каквото навярно много от нас очакват от родната полиция. Не казвам, че нашите са цвете за мирисане, но от това, което съм видял, имат сравнително добра разкриваемост. Жалкото обаче е, че не мога да го покажа нагледно заради изкривеното разбиране, че този тип данни трябва да се пазят в тайна. Този маниер на работа въобще не е техен патент, но сега си говорим за МВР. Единствено – и то с данни събрани случай по случай от мен и посетителите на Lipsva.com – мога да кажа, че имат добра разкриваемост при изчезванията. При това доста завършват с щастлив край, но заради липсата на достъпна официална информация трудно се убеждават хората. Медиите пък въобще не помагат като само търсят сензация и скандал. Може сами да проверите като свалите данните и ги анализирате.

В тази връзка направих и проекта Crime.bg – за да можем да събираме сигнали за всякаки престъпления. Там може да съобщавате за кражби, катастрофи, побоища, джепчии и прочие. За жалост, откакто официално пуснах сайта през август сигналите са твърде малко. Отдавам го на това, че хората не са готови да подават такава информация, а и че проекта е още непознат.

Важно уточнение за данните:

Всички данни са взети от немския статистически институт. Те се базират на публична информация за регистрираните престъпления, разкритите извършители и осъдените такива в Германия. Тук не се разглежда ефективността на системата спрямо вложените ресурси или броя на полицаите, а само абсолютната бройка престъпления. Възможно е отклонение в сравнението между осъдените и престъпленията, защото някои от тях може да са извършили и/или осъдени за повече от едно. За съжаление, нямам достатъчно данни за това и приемам, че бройката им е незначителна.

]]> https://yurukov.net/blog/2012/prestapnost-de/feed/ 11 11558 https://yurukov.net/blog/2011/glasuvaite-za-crime-bg-v-konkursa-za-sait-na-g/ https://yurukov.net/blog/2011/glasuvaite-za-crime-bg-v-konkursa-za-sait-na-g/#comments Fri, 14 Oct 2011 09:58:35 +0000 http://yurukov.net/blog/?p=10112

Преди няколко дни започна гласуването на BGSite за сайтове на годината. Това е 12-тото издание и второто, в което участвам в журито. Към края на месеца ще пусна описание на моите фаворити. Междувременно обаче искам да ви призова да гласувате за проекта Crime.bg, който регистрирах в категория „Кауза, събитие, общност“.

Как да гласуваме?

Лесно е. Отворете този линк. Намерете заглавието на сайта „Карта на престъпността“. Би трябвало да е най-отгоре след като отворите страницата. Отбележете го с отметка, отидете най-долу на страницата и натиснете „ПРОДЪЛЖИ“. След това ще ви питат за мейл, на който ще получите линк за потвърждаване на гласа. Това е

Защо точно този проект?

Преди 2 години спечелих наградата „Блог на годината“. От тогава насам не бях пускал сайт за участие. Тази година реших да добавя Crime.bg. Причината е, че нов проект, интересен е и мисля, че ще се хареса на много хора. Щеше ми се да имах повече време да оправя дизайна, но вярвам, че ще оцените също така функцията на сайта, допълнителната информация и каузата, която представя. Описание на целите му ще намерите в статията, с която го обявих официално. Накратко – идеята е всеки да може да изпраща сигнали за нарушения, които му са се случили или на които е станал свидетел. Така ще може да изградим цялостна карта на престъпността.

Първоначално исках да регистрирам Lipsva.com, но по него все още има много работа. За съжаление от месеци не ми остава време, а трябва да пренапиша ядрото му из основи. Надявам се за следващото издание на конкурса да е по-представителен.

Как участваш като си в журито?

Всеки член на журито декларира обвързаност с кандидатите за сайт на годината. Немислимо е, че с такова видно жури няма да има връзка между членовете и създателите на сайтовете. Затова просто не ни се позволява да гласуваме в категориите, където имаме наш сайт. Аз, например, няма да мога да гласувам за „Кауза, събитие, общност“. Разчитам обаче на всички вас да подкрепите Crime.bg за наградата на публиката.

Последната ми мания се казва crowdsоurcing. Най-краткото определение се съдържа в превода му – събиране на информация от масите. Идеята е, че когато десетки и стотици хора подават сигнали, събират информация и я предоставят на общността, то могат да се постигнат дори по-добри резултати, отколкото с голяма администрация, бюджет и специалисти. Крайната цел е да се съберат данни, които да предоставят по-добър поглед на ситуацията.

В този контекст са проектите ми Lipsva.com, Crime.bg и FairElections.eu. Последния го направих за Института за развитие на публичната среда за изборите през октомври. Той ви дава възможност да подавате сигнали за измами и нарушения в изборната кампания или в изборния ден. След статиите ми за трите проекта, както и тази за използването на картографиране в социалните кампании, ми писаха няколко човека с подобни идеи. Няма да ги описвам, защото вероятно ще искат сами да ги осъществят, но общото между тях беше, че използват crowdsourcing, за да хвърлят светлина върху различни проблеми. В мейлите, които получих, ми предлагаха аз да направя техническата част, както със сайта за изборите, а някой друг да модерира. Тъй като нямам време да започна още проекти, реших да споделя още веднъж как всеки може бързо и лесно да започне такъв сайт. Погледнете и статията ми в BrainstormMonk по въпроса.

Въпреки, че всяка платформа може да бъде използвана за целта (Lipsva, например, се базира на WordPress), намирам Ushahidi за най-удобна. Тя е изградена целево за такива проекти и предлага доста добавки и характерни функции. Друг плюс е, че може лесно да я инсталирате на сайта си и адаптирате към нуждите си. Ако обаче нямате опит в web програмирането, то тогава може да използвате Crowdmap. Това е услуга базирана на Ushahidi, която позволява множество проекти да се създават паралелно. Бих го оприличил на блоговете хоствани при WordPress.com. Регистрацията и конфигурацията е нарочно опростена и получавате домейн от рода на вашата_карта.crowdmap.com. Така всеки може изключително лесно да започне свой crowdsourcing проект. Гледам да помагам на платформата Ushahidi като връщам в оригиналния код поправките, които правя в картата на престъпността. Едно от допълненията е пълен превод на български и затова може да използвате Crowdmap на нашия си език. Друго предимство е, че има доста вариации на външния вид, които може да избирате. Не съм сигурен до колко може да ги променяте и адаптирате, но все пак платформата е направена за бързо започване на проекти. Всички Ushahidi системи позволяват лесното изкарване на сигналите от системата в CSV формат, за да бъдат вкарвани в други инсталации или да се анализират в Excel.

Техническата част на този тип проекти обаче не е трудната част. Има две основни предизвикателства – събирането на сигнали и ефектът от тях. Трудността при първото е в липсата на доверие и инициативност в България. Обикновения човек няма доверие, че като даде информация ще има ефект, че няма да се използва срещу него или ще се злоупотреби по друг начин. Липсата на инициативност пък се изразява в това, че смятаме този тип неща за работа на „някой“ от управлението, но не и на самите. Промяната на този начин на мислене е отнела доста време в други държави. Обикновено този тип неща имат нужда от натрупване на критична маса от хора, преди да видим забележимо желание за участие и внимание към този тип кампании. Един друг проблем е техническата грамотност и достъпа до интернет. Тъй като сигнали могат да се подават през формуляр, възможно е някои хора да се затруднят със сайта. Платформата предлага подаване на сигнали чрез email, но това пак може да е недостатъчно, защото най-често се сещаме за тези неща докато сме на път. Ето тук съм описал едно решение, което позволява почти безплатно да се получават SMS-и направо в платформата. Кратките съобщения са много естествен начин за подпомагане на инициативи в България. В този случай SMS-ите ще са на стандартна цена и информацията в тях ще е важна, а не някакво дарение. Струва ми се, че с въвеждането на такива номера, на хората ще им е много по-лесно и удобно да участват, което ще ги стимулира.

Второто предизвикателство е ефектът от сигналите. Най-често този ефект се изразява в реакция на официални институции и някакви конкретни мерки. В други случаи обаче, като при Регистъра за безследно изчезнали, очакваният ефект е върху самите хора и обикновено цели информираност, бдителност и взимане на по-разумни решения. Когато има достатъчно видимост на един такъв проект, данни в него, изводи и информационни кампании, влиянието върху хората най-често е налице. Проблемът е когато очакваме нещо от институциите. Мисленето на типичния чиновник и политик, не само у нас, но и по целия свят, трудно смила идеята за гражданска инициатива, която знае повече от него и с тези обективни данни го натиска да направи нещо. Това важи с пълна сила за crowdsourcing проектите. Като добавим липсата на разбиране какво са – и дори агресията спрямо – социалните мрежи и как хората се обединяват там с някаква цел, нещата стават по-сложни. За да има ефект, тук трябва отново значителен медиен интерес и участие в проекта, като се използват събраните данни и изводи за основен аргумент. В крайна сметка обаче повечето неща опират до политика и дори да се постигне някакво решение, без постоянно внимание и натиск нищо няма да се получи. Точно малкото успехи в този тип начинания обезверяват доста и пречат в първото предизвикателство – събирането на данни. Така се получава затворен кръг, в който е трудно да докажеш както на хората, така и на институциите, че инициативата е полезна.

Въпреки тези сериозни предизвикателства, смятам, че crowdsourcing-а има сериозни шансове за успех. Правилото е, че максимум един от десет такива проекта успяват да направят нещо. В случая, ако един успее, вярвам, че ще породи интерес и към останалите. Важното е да има постоянство и добра концепция.

Ако имате идея за такъв crowdsourcing проект, може лесно да го направите с Crowdmap. Ако концепцията ви не е още завършена, нямате време да я изпълните или търсите сътрудници, може да я опишете в блога BrainstormMonk. Там събирам идеи и хора, които искат да ги осъществят, като всеки може да споделя и обсъжда.

Картографирането въобще не е нова наука. Използва се от край време, за да се ориентираме пътувайки из непознати земи. Днес обаче картите не са като тази горе – вече са изключително точни и надеждни. Знаем почти всички характеристики на терена, биосферата и инфраструктурата. Паралелно с тях, се развива обаче и т.н. социална сфера – съвкупността от хора, интересите им и връзките между тях. Тази сфера не съвпада с картата, пътищата и релефа й. Тя е децентрализирана, неформална и често анонимна. Най-важното обаче – тя е пълна с бели петна.

Разбира се на децентрализацията се дължи и големият възход на мрежата, но тя може да е и пречка. Трудно е да поставим нашата кампания, продукт или услуга в контекста на ежедневието на даден интернет потребител. Основно защото online животът им е твърде разделен от този offline. Разбира се, може да засечем по IP адрес местоположението им, но и това работи само е 25% от случаите и често не е много полезно. Социалните мрежи базирани на отбелязване на местоположение като Vivo и Foursquare променят това, но бавно. Все още не сме видели голяма кампания в България в тези новаторски мрежи, а доколкото знам, и в световен мащаб не са много.

Има един друг аспект на местоположението е събирането на информация от масата хора – crowdsourcing. Една проста форма на този принцип са „зрителски новини“, които доста медии у нас въведоха. Там обикновени хора изпращат текстове, снимки и клипове на интересни новини или ежедневни проблеми. Проблемът с тях обаче е, че информацията не е структурирана, не може лесно да се анализира и разглежда (прочетете още за отворените данни и приложенията им). Когато включим в сметката категории и отбелязване на местоположение, вече имаме нещо повече. Всички тези сигнали от посетителите могат да се отбележат на карта, да се сортират по тежест, достоверност, категория и време. Може да се анализира повтаряемостта на определени събития и нагледно да се следи решаването на определен проблем.

В България ще посоча няколко такива кампании, но съм сигурен, че има още. През 2009-та по време на изборите започнахме да събираме информация за посолствата и изборните измами в чужбина. За целта използвахме Google Maps, където всеки можеше да добавя. Същата карта използваме и за изборите тази година. Другите три примера са сайтове направени от мен – Lipsva.com от преди година и половина, Crime.bg, който пуснах преди 10 дни и сайта за изборни измами, който е на 2 дни. Последния е резултат от идеята ми в BrainstormMonk и ще пиша повече за него в следващите няколко дни. Последната кампания, която искам да спомена, е на БТВ – „Да изчистим България“. Там са публикували карта, на която всеки може да отбележи проблем с боклука и да се включи в почистването.

Разбира се, тези няколко примера въобще не означават, че нещо е мода. В световен мащаб обаче се забелязва такава тенденция. Проблемът с мрежи като Foursquare е, че рекламодателите и НПО-тата все още се страхуват да загубят контрол над кампанията си, а и не знаят как да извлекат полезна информация. Crowdsourcing-а обаче предлага лесна възможност да се съберат полезни данни за местни проблеми, инициативи и доброволци. Така вместо да карате 100000 души да харесат инициативата „Да оправим всички дупки по пътищата“ – нещо с много съмнителен ефект, може да ги накарате да отбелязват на картата къде точно са видели такива. Последното е идея на транспортното министерство, но не знам докъде стигнаха с нея.

Един сериозен проблем обаче е участието. В инициативата на БТВ до сега има едва 70 сигнала въпреки продължителността й. Участието в crowdsourcing проекти е въпрос на култура на споделяне и участие, която, за жалост, не е на ниво у мнозинството от нас. Пращането на SMS-и с дарения не се брои. Всъщност един от способите да подават сигнали е точно със SMS. Една от най-разпространените платформи за crowdsourcing е Ushahidi, за която писах преди време. С нея могат да се получават почти безплатно SMS-и със сигнали. Това е един естествен начин на комуникация за доста хора и опростява нещата. Още повече, че процента използващи мобилен интернет у нас е все още малък. Вместо това изпращането на sms в момента, в който видите боклук, дупка на пътя или не ви издадат касова бележка, е много по-лесно.

От техническа гледна точка нещата са лесни. От една страна имаме Ushahidi, която е изключително мощна и не особено трудна за инсталиране. От друга имаме Google Maps, която предлага създаването на собствени карти без много усложнения. По средата на спектъра има купища платформи, които могат да се използват, за добавяне на карта към една социално насочена инициатива. Някои рекламни кампании ги използват за отбелязване на фенове, препоръки или партньорски програми. В политическите кампании пък се отбелязват местата за речи, срещи, гласуване и прочие.

Възможностите за свързване на местния опит на потребителите с инициатива и събиране на информация от тях са неограничени. Предизвикателството е да се убедят тези хора да участват и да повярват, че предоставеният от тях сигнал има значение и ще помогне някъде на някой. Вярвам, че ще видим още доста такива платформи в бъдеще и все по-интересни техни приложения.

Преди точно година дадой интервю за Дарик относно Lipsva, където споделям, че имам идея да направя подобен сайт за престъпността. От интереса към идеята се роди Crime.bg. Домейна беше дарен от Regia.bg, а за платформа използвах Ushahidi. За жалост обаче проекта не мръдна през цялото това време. Причината за това бяха както някой бъгове в платформата, така и трудоемката модерация на сигналите. Покрай Lipsva осъзнах колко е трудно това и нямах време да работя и по този проект.

Картата е с примерни данни, не с реални сигнали.

Наскоро поднових проекта и от петък той вече е публичен. Повечето грешки вече са оправени, превода е почти готов, а за модерацията набирам доброволци. Какво всъщност представлява Crime.bg? В основата си целта е да се събират сигнали за престъпления и нередности. Те може да са се случили на вас или да сте били свидетели. Платформата позволява добавяне както през сайта, така и през мобилното приложение. Възможно е и през SMS, но не съм го включил заради разходите. Всеки сигнал има два статуса – одобрен и потвърден. Сигнал се одобрява, когато модераторите не смятат, че е спам или злоупотреба. Потвърждава се, когато има доказателства, че е верен, като съобщение в бюлетина на полицията, снимки или клип. Посетителите на сайта могат също така да гласуват за достоверността на един сигнал. По подобие на Lipsva, сигналите се поставят върху карта. На заглавната страница има филтри по категория, по време и изобразяване на графика. Възможно е също така да се абонирате по мейл само за сигналите в даден регион.

Целите

Важно е да отбележа, че този проект няма нищо общо с полицията. Добавяне на сигнал не замества съобщаването му на номер 112. В абсолютно всички случаи трябва да съобщавате нередностите, на които сте били свидетели. Причината да направя този сайт обаче са две – 1. съмненията, които хората имат, за работата на полицията и 2. липсата на публични отворени данни за престъпността в България.

Доверието към полицията е малко. За това има много фактори, а един основен негативен ефект е нежеланието да се съобщават дребните кражби и нарушения. Чувал съм доста хора да казват, че няма смисъл, защото ще загубят време без да има някакъв ефект. Crime.bg ще позволи на всички да съобщават дори и най-малките престъпления и ще се опита да насърчи потърпевшите да ги съобщават на полицията.

Тук проличава и втората цел – статистиката. Когато някои случаи не се съобщават, те не влизат в никакви бази данни. Съществуват и съмнения, че самата полиция не прави публични всички сигнали, не ги включва в месечната си статистика и не разследва някои от тях. Така на практика липсва ясна представа за престъпността – какъв тип къде се намира, как се променя във времето и къде трябва да внимаваме. Събирайки сигнали директно от гражданите може би ще даде по-голяма яснота.

Платформата и мобилното приложение

Платформата Ushahidi се използва главно в Африка за crowdsourcing приложения. Това включва събиране на информация за изборни измами, военни действия, престъпност, миграция на хора или природни бедствия. Използва се и все по-често в Азия и Южна Америка. Както споменах, платформата поддържа изпращане и получаване на сигнали през SMS, но това струва не малко пари. Всъщност за получаването ще е достатъчен един Android телефон, предплатена sim карта и компютър в България, който да не се изключва. Нямам обаче възможност да направя това в момента. Преди няколко дни описах в блога BrainstormMonk една идея за следене на измами по време на следващите избори включваща Ushahidi. Ако някой има интерес и нужда от помощ нека да пише коментар там.

Мобилното приложение е прекрасно. Може да го свалите както за iPhone/iPad, така и за Android, Windows телефони и такива с поддръжка за Java. Тук има цялостен преглед, а вдясно виждате снимка на екрана. През това приложение може да добавяте сигнали като може да правите директно снимки и да добавяте местоположението си. Може и да разглеждате последните сигнали като списък и на карта. Може да го свалите за телефона си тук или през QR кода отдолу. Хубавото при приложението е, че с една инсталация може да изпращате сигнали на няколко различни сайта. Това би било полезно, ако и други проекти в България приемат Ushahidi като платформа за събиране на информация.

Следващи стъпки

Не знам дали този проект би бил от полза за някой и дали хората ще започнат да добавят сигнали. Определено има потенциал, но както знаем, малко от този род проекти успяват. В следващите няколко дни ще напиша още една статия с въпроси и отговори, част от които ще събера от коментарите по тази. По сайта определено има доста работа, но ще става постепенно. Хубавото е, че платформата е готова и работи.

Ако искате да подкрепите проекта, посетете страницата му във Facebook или да ни следвате в Twitter. Във Facebook съм добавил специален таб, в който се вижда карта със сигналите до сега. Може да свалите и мобилното приложение и да пускате съобщения, когато видите нередности. Разбира се, може да ги пращате и по мейл, който ще намерите на Crime.bg.

Накрая искам да благодаря отново на Regia.bg за домейна, на Юлиян Конторов, Иван Савков и още няколко, които дадоха вдъхновение за логото, както и на всички в Twitter и Facebook, които помагаха с идеи и обратна връзка.

Преди три дни пуснах няколко неясни tweet-а, че искат да ме съдят. Да, точно така Накратко, получих следния мейл от Стилян Иванов. Твърди, че като основател на едно НПО има авторски права над идеята за карта на престъпността в България. Вместо да обяснявам, ето текста на мейла без никаква редакция или форматиране. Заглавието му беше „Откриване на топлата вода„.

….Здравейте,г-н Юруков!

…Много бих искал да установиъи,като „Вашата инициатива“ за „Карта на престъпността“ е реализирана за Първи път през 2003-та година от управляваната от мен НПО ФОНДАЦИЯ „ПОДПОМАГАНЕ ЖЕРТВИ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И БОРБА С КОРУПЦИЯТА“

…Всички права са запазени,съгласно Закона „За авторското право и сродните му права“

…В момета сме в кампания за издаване на подобен продукт за 5 големи български града.

Поради,Голямата обществена значимост на проекта,пред нашити взаимоотношения има 2 варианта:
1-ви…Да си сътрудничим за общата кауза
2-ри…Екипа от нашата организация ,разработил въпросния проект да си търси правата по съдебен път!

Мисля,че е по-разумно да се спрем на пурвия!

С уважение:
Стилиян Иванов

Предполагам, че е разбрал, че имам намерение да правя такъв сайт покрай предварителната реклама, която ми направиха от Дарик. Отговорих на мейла му най-дипломатично и предложих да ми каже какви „запазени права“ нарушавам и как смята, че можем да си сътрудничим. Не получих отговор до сега, а и не очаквам такъв.

Случаят е подобен на онзи, в който в статия ме обвиниха, че не само съм откраднал идеята за портала за безследно изчезнали, но и технологията на друг сайт. В последствие от Razkritia.com ми се извиниха. Тогава реших да не публикувам комуникацията ни, защото би навредила на каузата, но сега не се стърпях, защото от една страна е доста неграмотно написан мейла, а от друга – твърденията за права над такъв тип идея са смехотворни. Все едно Svejo да съди всички подобни social bookmark сайтове в страната.

Не знам каква е дейността на това НПО и каква система са направили преди 7 години. Открих, че са участвали в заседание на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления и са наградили министри и полицаи. Както писах в отговора си, ще се радвам да работим заедно щом от толкова време се занимават с това и имат опит, но е някак странно да се противопоставят на опит за събиране на още информация по проблема и да тръгват на нож от самото начало.

За човек, който не ме познава и не чете блога ми, в тази ситуация има две възможни мнения – или съм откраднал идеята и не трябва да изготвям работещ сайт, който да събира съобщения за престъпността, или това горе е глупост и не трябва да му обръщам внимание. Сами преценете…

Междувременно подготвям сайта. Той практически е готов, защото както казах преди, системата е opensource и ми трябваше 15 мин да я пусна. Сега я превеждам на български и настройвам. Имам нужда обаче от малко помощ. Дайте ми съвети за домейн и име на проекта. Вече имаме домейн – Crime.bg благодарение на Regia.bg. Сега ни трябва лого.

Вчера дадох интервю за Дарик във връзка с проекта Lipsva.com. Много съм им благодарен, че искат да популяризират идеята и че оценяват потенциалът им. Репортажът им може да чуете тук.

По време на интервюто споделих, че имам идея да направя сайт, който да събира сигнали за насилие, кражби и други престъпления. Целта ще е да се направи карта на престъпността в страната. Тази идея, също както тази за Lipsva.com, съвсем не е нова в световен мащаб. Често давам за пример подобна разработка в Бразилия, където също по обясними причини информация за престъпленията не се предоставя от властите и се налага да се събира директно от обществото. Технологията също не е нещо иновативно – има готова система, която смятам да използвам – Ushahidi. Това е софтуер с отворен код, който се използва от десетки организации по света за подобни проекти.

До колкото събирането на такава информация би била полезна или не – тепърва ще разберем. Също както сайта за безследно изчезнали, и този ще събира данни за статистически анализ. Отдавна имам идея да го направя, но след като излезе в публичното пространство, май нямам избор и ще трябва да го пусна до края на месеца. Стискайте палци.

Първо беше Hellboy. Не мога да кажа, че съм впечатлен. Всъщност като гледам заглавията в последно време, сякаш трябва да съм благодарен, че не се разочаровах. Беше точно това, което очаквах – диалога, действието, ефектите, историята и не на последно място – сълзливите сцени за момичетата. Диалогът беше приятно забавен, ефектите бяха доста прилични, но действието ми дойде малко хаотично за моя вкус. В смисъл, че имаше много бой там където не го очакваш и винаги много скачаха напред-назад. С две думи – получих лек motion sickness (или виртуална морска болест за тези, които не знаят какво е фраг). Като цяло ми хареса, но бих ви препоръчал да го изчакате в Арената.

Батман беше съвсем друга история. Ако претеглим оценките на двата филма по различните показатели, средната бележка ще е еднаква. В Батман диалога и ефектите не са толкова впечатляващи, но има един много важен за мен елемент – смисъл. Страшно много ми хареса психологията зад филма и нишката, която развиваха. Играта на Хийт Леджър беше наистина уникална и тотално засенчи ролата на Крисчън Бейл. Наистина достоен край на една кариера – мир на праха му. Забелязвам една много хубава тенденция в киното и телевизията да показват, че няма черно и бяло в хората и че и едната, и другата страна може да бъде извадена наяве при определени стимули. Всеки си има цена и граници.

На връщане от киното пресякох кръстовището на „6-ти септември“ и „Руски“. Там видях една доста позната за жалост картинка на кола спряла точно на пешеходната пътека за да чака светофара. Нещо повече – пред нея имаше още една кола, която почти беше завила. Напомни ми на ученик, готов да се пребие от бягане за да излезе пръв в междучасие след звънеца. Естествено ми се наложи да заобиколя колите, като пернах злобен поглед на единия шофьор, който недоумяващо ме проследи с поглед. Сигурно е приписал реакцията ми на прословутия ни негативизъм и озлобението на народа от „беднотията“. Негова си работа.

Аз обаче вече мислех за друго. Още не стъпил на отсрещния тротоар и вече ми изникнаха 10-тина идеи, за това как може да се адресира този и други подобни проблеми. Две от тях ми се струват най-реални за осъществяване и разчитат на все по-развитата нетърпимост у хората.

Едната е да се промени закона така, че да се глобяват нарушители въз основа на снимки направени от частни лица и на свидетелските им показания. Разбира се трябва да се вижда номера на колата и да е видно престъплението, но все пак остава проблема с фалшификациите и губенето на време за писане на показания. Ако обаче процесът се дигитализира максимално и е нужно само да се подпишеш за 15-20 мин. пред полицай, мисля че ще се намерят предостатъчно хора, който да съобщят за следващото ламбурдгини в нарушение.

Втората идея всъщност не е моя, а на Васко Фуртадо – професор в Университета в Форталеза, Бразилия. Научих за проектът му от тази статия на Ангел. Той е направил сайта WikiCrimes, където може всеки да съобщи за каквото и да е престъпление като посочи мястото му на картата и да го опише. Целта е не само да се предупреждава обществото за опасности, но и да се следят сложните тенденции в престъпленията и да се търси модел на поведение. Разбира се това би работило само при уличните престъпления като обири, кражби на коли, убийства и изнасилвания. В България те са далеч по-малко от тези в Бразилия, но пак си мисля, че такава услуга би била полезна.

Когато успях да спра да мисля по разни шантави идеи – нещо доста трудно за мен – осъзнах за пореден път, че не трябва никога, ама никога да не излизам без фотоапарата си. Бях стигнал главната от страната на Пешеходния мост и видях как по нея минава шествие с танцьори от различни националности. Напомни ми на събора в Дорково, където бях в Събота. Изглеждаше супер. Странното е, че въобще не бях чул за това събитие, а изглежда щяло да продължи няколко дни в Пловдив. И не бях само аз – на главната се виждаха само случайни минувачи, като дочух, че доста от тях съжаляваха точно като мен, че не са си взели фотоапарата. Пак имаше доста публика, но си личеше, че не са излезли точно за това. Голям пропуск от страна на организацията, ако питате мен.

Та това беше в общи линии денят ми днес. Не мога да кажа, че главата ми е съвсем в почивка, но поне сега нямам разни досадни неща за правене, като работа и учене, докато въртя из главата си поредната шантава идея. Поне шляенето ми се отразява добре, а и ако минете през страницата ми във Flickr след няколко часа ще видите какво съм събрал през последните няколко дни.