Всички сгради на картата са на база такива документи или на нанесените вече скици в слоевете Застрояване в портала на общината. Обясних подробно процеса и отговорих на критиките за тази методология.

Зеленина в рекламите, бетон в експлоатация

Излиза обаче още доста информация. Особено, ако обръщате повече внимание на темата, ще бъдете залети в социалните мрежи от реклами на нови проекти за сгради. Всички са плувнали в зеленина, с обещания за чист въздух, широки пространства и природа наоколо. Разбира се, практически никога реалността не наподобява тези картинки. Често си личи още от рано, например при снимките пуснати от кмета на Младост.

В някои случаи обаче чрез такива реклами научаваме за плановете на инвеститори за големи проекти, за които не само няма още разрешение за строеж, но не е искано промяна на ПУП дори или задействан какъвто и да е процес. Някои са по-скоро мечти, а други е ясно че ще се осъществят под някаква форма. Причини за това може да бъде собствеността на имота, зонирането в ОУП, както и връзките им в политически и съдебен контекст.

Тези планове се публикуват най-често с цел предварителна продажба. Това всъщност е забранено, но както много други неща в установената практика на строителството в България, просто формално се оформя по различен начин и регулаторите спят. В други случаи обаче – какъвто ще видим тук – целта е с помощта на платено съдържание и имотни инфлуенсъри да се масажира общественото мнение, за да се намали отпорът при искането за промяна на ПУП и разрешение за строеж в условията на повишена прозрачност. Важно е да поставяме такива планове в контекст, за да оценяваме ефекта на вече течащи проекти, както и като антидот на купеното влияние.

С тази цел добавих нова категория в 3D картата – проекти въведени само по картинки. За тези липсват скици, искания за ПУП или какъвто и да е процес в Столична община или СОС. По редица причини обаче имам достатъчно основания да смятам, че ще се случва в тези или аналогични параметри. Тук ще дам три примера и описвам защо съм ги добавил. По подразбиране са скрити на картата, но може да се покажат като отворите филтрите горе вляво и изберете категория „Само картинки“. Оцветил съм ги в златен цвят като компенсация за архитектите, които все негодуват колко грозни съм направил „следващите им зелени бижута“.

Залез над Дубайбад

В квартал Дианабад, район Изгрев където метрото пресича ул. Тинтява се е сгушил огромен комплекс, който почти две години стоеше изоставен. Все още е на акт 14 и наскоро беше ребрандиран в опит все пак да продадат апартаментите в него. Обещанието на небезизвестният инвеститор Грийн Лайф е да бъде завършен през 2027-ма, когато се надяваме да разчисти и незаконното сметище за строителни отпадъци на територията на бъдещия линеен парк.

Срещу тази сграда вече има разрешение за строеж на друг 50 метрова. Нейният инвеститор предлага да облагороди подмостовото пространство, за да е по-малко шумно на бъдещите купувачи, а и вероятно да пасва по-добре визуални с двора на сградата му. Следващата сграда, която сега се завършва, е сравнително малка, но първо е върху земя отредена за обществено обсъждане, второ се намира направо върху колектор, в който е натикана река Новачица. Последното създаде проблеми с наводняване на гаражите по време на строежа, но съдът вече беше отредил, че проблем не вижда. По-надолу на мястото на сегашната бензиностанция Петрол се обсъжда няколко пъти в комисия изграждането на 75 метрова сграда. Именно от тези обсъждания стана ясно интересното становище от транспортен анализ, че улиците там са били толкова блокирани от трафик, че още 100 семейства в повече няма какво толкова повече да влошат положението. Проблемът е, че не са само 100 и не е само тази една или три сгради.

От документите на портала на общината разбираме, че по Тинтява на мястото на сегашния автосервиз залепена до сградата на АППК ще има друга 50 метрова сграда. Зоната е сМФ също както всички съседни. Странното определяне точно на тези имоти, както и следващия, за който ще говорим, буди съмнения за добре известния лобизъм  в оформянето на ОУП на София. Тази сграда ще бъде съвсем близо до прозорците на ребрандираната Тинтява 80.

Наскоро ми изпратиха проект на още една 50 метрова сграда, която ще е отсреща на улицата. Инвеститорът Виа Ахинора е същият, който построи съседната сграда съдържаща клиника и ресторант Адела, но с практическа липса на озеленяване. Виждате я отбелязана в жълт… златно. За сградата няма искане за ПУП, виза или какъвто и да е публичен документ. Вече я рекламират на сайта си обаче и предвид зонирането и собствеността нямам съмнения, че ще я изпълнят както са решили. Картинките, разбира се, нямат общо с реалната ситуация в района, околните сгради зеленината и дори какво има в далечината. Друг проблем в случая е, че сградата ще е буквално на брега на река Новачица, която редовно прелива.

Това надали е известно на хората инвестирали вече в Тинтява 80, както и на онези замислящи се да купят от останалите апартаменти или в съседните изброени кули. Отделно, дори да се абстрахираме от плачевното състояние на улица Тинтява, тя е само 10 метра широка и практически без тротоари. Всичките ѝ изходи свършват в тапи, които и сега са крайно натоварени.

Единственото успокоение, ако може да се нарече така, е че съседният имот помещаващ сега Софтуни е собственост на Областна управа София. Т.е. държавна собственост. Той попада също в сМФ зона та ако правителството реши, може тихомълком да го продаде по отпаднала необходимост и да видим още една кула там и 30 хиляди кв.м. разгърната площ.

Към този „ансамбъл“, разбира се, следва да се добавят сградите на Артекс в близост, точно заради които в медиите се обсъжда, че са въведени лобистките промени в ЗУТ направили възможно всичко тук. В другата посока до метростанция Г.М. Димитров вече имаме данни за планираните кули на мястото на сградата на ПИБ.

Културна безстопанственост и фонд с история

На метри от злополучното кръстовище на Тинтява ще има друг проект, за който се говори отдавна. Историята около Аудиовидео Орфей в квартал Изгрев е дълга и емблематична за липсата на интерес на Министерството на културата да опазва не само на културата, но държавната собственост. Препоръчвам статията на Mediapool, в която Радослав Александров проследява делата и участниците. Също текста на Генка Шикерова в Свободна Европа от 2023 г. Холдингът стоящ зад тази драма е свързван от самото начало с Иван Костов и Стефан Софиянски.

Тук нямаме картинка, на която да стъпим. От изхода на делото обаче знаем, че се предвижда строеж на ново студио за Орфей като компенсация. Знаем също, че зоната позволява до 75 метра височина и абсурднен кинт 3.5, т.е. могат да построят 92 хиляди кв.м. разгърната площ. Разбира се, има доста други изисквания като отстояние, озеленяване и прочие, които ще повлияят на крайния проект. Ако се опитаме да си представим възможното, за да се увеличи максимално печалбата от това парче земя, ще получим нещо подобно на снимката долу.

Нямаме представа дали в крайна сметка ще изглежда така. Тук виждаме само една възможност Теоретично може да решат да запазят стила на квартала, да се концентрират върху качество, спокойствие, разумно строителство и реална зеленина, а не 5-те см. почва на Артекс. Това би било прекрасно, но предвид всичко видяно в града по-скоро се съмнявам. На този етап няма никаква публична информация или задействан процес. Ще обновя картата когато научим нещо.

Детска градина – залагалка

Говорейки за Артекс третият проект е техен. Отдавна се говори, че ще се строи нещо на мястото на Била в квартал Младост. Научихме какво миналата година от серия интервюта на собствениците на строителната фирма. Еднотипното съдържание, което само на места беше отбелязано като платено, каквото е изискването, видимо целеше да промотира проекта като едва ли не „полезен“ за квартала. Описват как ще подаряват детска градина на града. Аз го описах като подигравка и зададох насрещни въпроси като това кой ще поема разходите за довършителните работи, дали ще плащат родителите вход, за да влизат в комплекса. Най-вече дали наистина общината ще притежава имот или само акции в дружество, което реално държи сградата по добре познатата и опасна схема за избягване на данъци, в която НАП ги обвини. Що се отнася до публична инфраструктура и дарения на общината обаче, бих бил много внимателен какво всъщност правят и какво качество доставя Артекс предвид видимите резултати наскоро.

През януари виждам, че отново са говорили за сградата и са пуснали нови визуализации. В тези, както и предишните се забелязва, че са използвали аналогични полигони на тези в 3D картата ми, но сиви. Всъщност, не са аналогични – използвали са буквално стара версия на данните ми във визуализацията си. Точно това е целта на картата и се радвам, че е била полезна на тях или хората, които са наели да им правят картинките. При това условие обаче нямат право да я критикуват като неточна. Дори би следвало да се радват, че по снимките включвам модел на сградата им тук.

Този проект също няма задействана процедура, обсъждания или някаква публична информация извън опитите на Мирянови да омилостивят общественото внимание. Включвам я първо заради историята на Артекс в „магическо“ преодоляване на всякакви административни, законодателни и съдебни пречки. Второ, защото нямам съмнение, че след отшумяването на скандала с другия проект за 75 метрова сграда, районният кмет на Младост Кукурин ще лобира от името и на този инвеститор пред общината, СОС и жителите на квартала.

В съседство виждате вече строяща се друга сграда-стена пак на Артекс. Зад нея е старият неосъществен проект на Гаранти Коза. За него съм сигурен, че няма да изглежда така в бъдеще, но нямаме данни за промяна. Затова, както с другите над 20 хиляди сгради в София, разчитам на наличните документи.

Много шум за нещо

Изключение от това правило са тези три сгради и има причини да бъдат включени. Целта е същата както с целия проект – да информира за потенциалното строителство в София, как е замислено и какво е възможно. Почти всички сгради, които виждате, са одобрени от години или най-малкото строеж на това място с конкретните параметри е подсигурено административно с решения на СОС и/или ПУП-ове отдавна. Оперативно общината в момента може да забави или изиска корекция, но рядко да спре строеж. Без промени в ОУП, ЗУТ и Закона за София от страна на парламента, без строго съблюдаване на изпълнението на параметрите и озеленяването от ДНСК и самата община, но дори по-важно – без постоянство в съдебната практика и поне някакво разумно намаление на корупцията в административните съдилища, почти сигурно всичко червено на картата ще стане сиво от бетон. Разбира се, действията и практиките в общината са важни, но са предимно следствие и се движат в рамките на описаното.

Осъзнавам, че картата създава шум, който дразни инвеститори и създава допълнителна работа на общината. Всъщност, бивш и.д. главен архитект на София не пропусна да ме нахока точно за това в началото на миналата година настоявайки освен всичко друго, че изискванията за озеленяване са глупост и няма такова нещо като презастрояване. Отчитам, че картата понякога не се разбира въпреки подробно описаната методология. В същото време е вярно, че служи като инструмент за визуализация на притеснителни ситуации из града, които все по-често виждаме да се материализират. В този мисъл още тогава отговорих, че проблемът не е моето представяне, а в липсата на проследимост и абсолютна прозрачност от край до край на процеса, разбиране у обществото на базовите проблеми в градоустройството в София и да – липсата на доверие.

В посока на една от тези точки би помогнал отдавна закъснелият регистър по начина, по който е предложен от служебния министър Николай Найденов и съдържащ дигитално досие на всички такива планове и строежи в цялата страна. Както и другите отворени от него данни, този регистър ще предложи степен на прозрачност и свързаност на информацията надминаващо дори напредъка на София в последните две години. Сега постановлението е на етап съгласуване. Ако настоящото правителство на Радев реши да не спъне и тази прозрачност, каквито съмнения има, че се случва с данните на МВР и МРРБ, ще видим 3D карта като моята, но за цяла България.

Ако попаднете на други подобни реклами на сгради, за които не намирате информация, ще се радвам да ми ги изпратите. Ще се разровя и преценя дали може да се поместят на картата.

Това се повтаря отново и отново и затова реших да ги споделя. Така или иначе няма да мога да ги изпълня в скоро време, по-добре да видят бял свят. Целта на блога е да събирам идеи както за услуги и сайтове, така и за бизнес възможности. Ще пускам и информация за различни ресурси, конференции за startup-и и въобще места за събиране на идеи, вдъхновение и прочие. Всички идеи, ресурси и дискусии са публичен домейн и ще могат да се ползват свободно от всеки с време и желание.

Тъй като съм си доста импулсивен за такива неща, малко след като пуснах съобщението в twitter, пуснах и самия блог. Казва се BrainstormMonk.com. Защо това име? Отдавна исках да го използвам за такъв блог. Някак ми се вписва в концепцията, че всичко в сайта се пуска за общото благо и авторът/ите не очакват пряка полза от статиите. След кратка дискусия в twitter (както често напоследък избирам имена на сайтове и проекти), реших все пак да го запазя. Логото го направих сам (както е видно), а дизайна го запазих възможно най-изчистен. В този момент има около 10 идеи, като на няколко се развиха хубави дискусии. След една от тях тръгна предложение да отворя блога за други автори. Обмислих го и реших, че в края на май ще стане. И, естествено, както със самия блог, направих промените малко след това. Вече всеки ще може да се регистрира и да пуска статии. Първите няколко ще трябва да бъдат одобрявани, но после ще може да се пуска директно.

Правилата на блога са прости – цялото съдържание е публична собственост. Идеи, дискусии, медия и прочие. Разбира се, снимки, документи и линкове водещи/взети от други сайтове са си с лиценза на източника и винаги трябва да се дава кредит. Ако някой реши да използва идея за сайт или проект от този сайт, авторът и не може да иска компенсация. (Ще е добра карма обаче, ако получи обратен линк). Причината да слагам това условие е, че аз, а и се надявам бъдещите автори, не се притеснявам, че някой „ще ми открадне идеите“. Вярвам, че една идея е нищо, ако нямаш мозък да я изпълниш или да я развиеш. Затова е възможно с дискусията под идеите да се събере екип от ентусиасти, които да работят по нея. А защо не и да се появи някой, който да иска да инвестира.

Въобще пожелания и прочие. За мен основното е, че ще си разтоварвам мозъка от време на време и няма да ме е яд, че не мога да свърша това и онова. Свързах си блога с телефона и вече мога да пускам идеи за 15 мин. докато пътувам за работа. Всъщност повечето постове в блога сега са пуснати именно така.

Ако и вие имате различни идеи, които искате да споделите, регнете се и поствайте. Не съм довършил страницата с авторите, защото сега само аз пускам, но ще има обратни линкове и прочие.

Трите главни секции на сайта са Истинометър, Ветропоказател и Бойкометър. Първият изброява обещания на различни публични личности и дава оценка до колко са изпълнени. Вторият е нещо подобно, но за позиции – до колко публичните личности запазват и отстояват становищата си. Последния измерва развитието по предизборните обещания на кабинета на Борисов.

За сега следят изявите на едва 4 човека, но за сметка на това списъкът от обещания е доста дълъг. С времето вярвам, че ще се напълнят всички секции. Всеки може да добави нови личности, обещания и становища. Подробни инструкции за това как да участвате може да се намерят тук.

Интересното тук е, че ще може да следим подробно представянето на всяка публична личност. След време, когато се съберат достатъчно данни, ще може да се направи индекс за лицемерие на всеки политик. Това е информация от същия тип, като тази за отсъствията и послушността на депутатите, която публикувах наскоро. Впрочем идната седмица ще пусна подновена статистика за миналата им сесия.

Всички данни от този тип – индекси на лицемерие, послушание, активност и прочие, ще ни помогнат да взимаме решения, когато преценяваме техни изказвания или по време на избори. Освен със събиране на повече информация, може би проекта би станал по-интересен, ако пуснат данните си в отворен формат. Така ще може да ги комбинираме с други от подобни инициативи и да направим цялостен профил на публичните личности.

Обичаме България. Не може да се нагледаме на красотите й и всеки път когато видим природата се изненадваме по малко. След това се обръщаме, съжаляваме това, което сами сме направили и проклинаме държавата си. По средата на това противоречие питаме с учудване всеки гост от чужбина защо му е трябвало да идва тук.

В края на юли писах за проекта „Красивата България“ (англ. име See Beautiful Bulgaria) и там вече може да намерите отговори на този въпрос. 8 човека от Полша, Китай, Украйна, Бразилия и Русия обиколиха страната и описаха преживяното. За сега е само на английски, но ще бъде преведено и на български, а заедно със снимките ще сформира книжка за това приключение. Целта е да се представи една друга България като туристическа дестинация – извън курортите, хотелите, плажовете и лифтовете. Такава, каквато май доста от нас не са виждали.

Обичаме България – страната, не държавата, но колко от стоте обекта сте посетили? Какво знаем за красотите ни, за историята ни и за хората, които са я изковали? Аз за себе си знам, че не е много. Как се опитваме да представяме страната си като атрактивно място за туризъм и бизнес, като сами не знаем възможностите й и я го оценяваме? Не държавата – страната. Държавата е функция на това какво мислим за себе си.

Знам, че се отклонявам от целта на проекта, но той представяйки един различен поглед ме накара да се замисля точно над тези неща. Вие за какво се сещате? Може да прочетете повече за преживяванията им на страницата на проекта. Доколкото знам ще има скоро и фотоизложба в София. Сигурен съм, че Румяна ще пише тук или във Facebook като се знае повече.

Преди три дни пуснах няколко неясни tweet-а, че искат да ме съдят. Да, точно така Накратко, получих следния мейл от Стилян Иванов. Твърди, че като основател на едно НПО има авторски права над идеята за карта на престъпността в България. Вместо да обяснявам, ето текста на мейла без никаква редакция или форматиране. Заглавието му беше „Откриване на топлата вода„.

….Здравейте,г-н Юруков!

…Много бих искал да установиъи,като „Вашата инициатива“ за „Карта на престъпността“ е реализирана за Първи път през 2003-та година от управляваната от мен НПО ФОНДАЦИЯ „ПОДПОМАГАНЕ ЖЕРТВИ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И БОРБА С КОРУПЦИЯТА“

…Всички права са запазени,съгласно Закона „За авторското право и сродните му права“

…В момета сме в кампания за издаване на подобен продукт за 5 големи български града.

Поради,Голямата обществена значимост на проекта,пред нашити взаимоотношения има 2 варианта:
1-ви…Да си сътрудничим за общата кауза
2-ри…Екипа от нашата организация ,разработил въпросния проект да си търси правата по съдебен път!

Мисля,че е по-разумно да се спрем на пурвия!

С уважение:
Стилиян Иванов

Предполагам, че е разбрал, че имам намерение да правя такъв сайт покрай предварителната реклама, която ми направиха от Дарик. Отговорих на мейла му най-дипломатично и предложих да ми каже какви „запазени права“ нарушавам и как смята, че можем да си сътрудничим. Не получих отговор до сега, а и не очаквам такъв.

Случаят е подобен на онзи, в който в статия ме обвиниха, че не само съм откраднал идеята за портала за безследно изчезнали, но и технологията на друг сайт. В последствие от Razkritia.com ми се извиниха. Тогава реших да не публикувам комуникацията ни, защото би навредила на каузата, но сега не се стърпях, защото от една страна е доста неграмотно написан мейла, а от друга – твърденията за права над такъв тип идея са смехотворни. Все едно Svejo да съди всички подобни social bookmark сайтове в страната.

Не знам каква е дейността на това НПО и каква система са направили преди 7 години. Открих, че са участвали в заседание на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления и са наградили министри и полицаи. Както писах в отговора си, ще се радвам да работим заедно щом от толкова време се занимават с това и имат опит, но е някак странно да се противопоставят на опит за събиране на още информация по проблема и да тръгват на нож от самото начало.

За човек, който не ме познава и не чете блога ми, в тази ситуация има две възможни мнения – или съм откраднал идеята и не трябва да изготвям работещ сайт, който да събира съобщения за престъпността, или това горе е глупост и не трябва да му обръщам внимание. Сами преценете…

Междувременно подготвям сайта. Той практически е готов, защото както казах преди, системата е opensource и ми трябваше 15 мин да я пусна. Сега я превеждам на български и настройвам. Имам нужда обаче от малко помощ. Дайте ми съвети за домейн и име на проекта. Вече имаме домейн – Crime.bg благодарение на Regia.bg. Сега ни трябва лого.

Вчера дадох интервю за Дарик във връзка с проекта Lipsva.com. Много съм им благодарен, че искат да популяризират идеята и че оценяват потенциалът им. Репортажът им може да чуете тук.

По време на интервюто споделих, че имам идея да направя сайт, който да събира сигнали за насилие, кражби и други престъпления. Целта ще е да се направи карта на престъпността в страната. Тази идея, също както тази за Lipsva.com, съвсем не е нова в световен мащаб. Често давам за пример подобна разработка в Бразилия, където също по обясними причини информация за престъпленията не се предоставя от властите и се налага да се събира директно от обществото. Технологията също не е нещо иновативно – има готова система, която смятам да използвам – Ushahidi. Това е софтуер с отворен код, който се използва от десетки организации по света за подобни проекти.

До колкото събирането на такава информация би била полезна или не – тепърва ще разберем. Също както сайта за безследно изчезнали, и този ще събира данни за статистически анализ. Отдавна имам идея да го направя, но след като излезе в публичното пространство, май нямам избор и ще трябва да го пусна до края на месеца. Стискайте палци.

Днес нищо не върви както трябва. Всъщност през последната седмица е така. Сядам да пиша нещо на работа и все нещо се скапва и то веднага. Много мразя като вляза в такава творческа дупка. На всичкото отгоре е около празниците и знам, че след 10 дни ще съм в отпуска и още по-малко ми се стяга. Пак свършвам каквото трябва, но се изнервям страшно много в процеса. Да не говорим, че направо се дрогирам с кафе, за да остана буден. Мислех, че ми трябва малко повече забавление и взех, че се олях около осми. Сега дори не ми се купонясва. Много тъпо. А знам, че трябва да си свърша проекта до средата на Февруари, защото после имам други неща. В същото време има дупка от 20 дни по средата на проекта, които са празници, а да не говорим, че в първия месец колегите, които трябваше да ми дадат задачата, бяха все по конференции. Въобще всичко тръгна накриво и сега си върви ей така – накриво. Точно като на снимката горе. Дано като се върна в Пловдив малко да се поизправи, че ако продължава така ще изперкам.

Поне събрах доста знания за ontology matching. В Понеделник примерно бях на презентация на един професор от Манхайм по въпроса. Не беше много полезна де – общо взето пича каза „Имам такова нещо, знаем, че е възможно, но никой не го е направил като хората“. Ще гледам да напиша 2-3 статии в ITOtdel за свързаните технологии и за проекта ми, но трябва да си събера мислите малко. Много мразя такива периоди.

От двете събития ми хрумна, че може да се направи представление на колела. Представете си тролей (или трамвай, или метро), което да е театрална сцена. Няма нужда от осветление, декори, реквизит – всичко наоколо ще бъде такова. Този транспорт няма да е с цел да превозва хората от точка А до Б, а да постави нова сцена за изкуството. На мен често ми се случва да видя колоритни личности в градският транспорт като в някои случаи те ме радват, натъжават или отвращават. Някои ме карат да се замисля. Защо това да не бъде направено с цел?

Има монолози, и скечове, които нямат нужда от особена атмосфера. Дори понякога в театъра се опитват да пресъздадат обстановката в града. Какво по-добро място от транспорта. Пък и така актьорите няма да са на сцената, а сред хората – подобно на уличните артисти, но организирано и целево.

Ще е интересно да се пуска една такава кола (било то тролей 1 или някой друг) от време на време и да се знае, че в него ще има представление. Дори няма нужда зрителите да знаят кои са актьорите – те ще са измежду тях. Така ще се създаде илюзията, че всичко това се случва реално.

Впрочем идеята да мобилни събития не е нова – в метрото на New York се правят купони без предупреждение. Просто се уговаря група хора по интернет и в даден час се качва от началната спирка на някоя линия, закриват светлините, пускат си музика и започва купона. Също така не виждам пречка тези арт-събития (изложби, спектакли, рецитали и т.н.), които предлагам да се направят мобилни, да бъдат където и да е – в парковете, на Витоша и т.н.

Да си призная отдавна не бях ходил на театър или изложба. Липсва ми. Уж все нямам време. Струва, че такова нещо ще има успех. Най-малкото защото мързеливци като мен няма да имат извинение, че не им се приготвя да отидат до театъра – театъра ще дойде при тях. Светът е сцена, както е казал поетът.

[tags]тролей 1, Петър Чернев, градска, легенда, софия, транспорт, арт, проект, мобилен, театър[/tags]

Трябва да се направи нещо за този тролей. Нямам предвид пари или акции. Имам в предвид арт инициатива. Шофьорът изглежда иска да остави следа след себе си, да направи денят на хората по-добър. В Московското метро бяха направили изложба в един вагон. Вярно, че се събираха по-малко хора покрай картините, но идеята беше друга. Мисля, че нещо такова ще пасне на тролея. А защо и да не превърнат самият тролей в картина и произведение на изкуството. Може да се даде на някой дом за сираци да го изрисуват с детски рисунки. Средствата ще се съберат от дарения.

Знам, че управата е изчистила украсата в тролея заради правилата, които трябва да се спазват. Една такава арт-инициатива обаче ще им повдигне рейтинга сред хората, а бога ми имат нужда от това. Не могат да си позволят нови тролеи и дори да боядисат старите като хората. Ако искат да го преглътнат по-лесно, нека да го възприемат като безплатно боядисване. На пътниците обаче ще донесе много радост.

Не се опитвам да давам идеи да се комерсиалзират добрите отношения на Петър Чернев с клиентите му. Смятам обаче, че когато нещо добро бъде започнато от един човек, то то трябва да се подпомага. Мисля, че тази идея е добро начало.

[tags]тролей 1,Петър Чернев, градска, легенда, софия, транспорт, арт, проект [/tags]

[tags]mindtech, soacity, tu darmstadt, tud, software ag, soa, ria, axaj, web service, интернет услуги, проект, германия, photoblog, снимки[/tags]

Темата, която ние избрахме, беше SOACity на Software AG. Въпреки че представянето им беше бегло, разбрахме за какво става дума. Аз гласувах за този проект основно, защото вече работех в Software AG и бях запознат с технологиите и някой от продуктите им. Освен това останалите теми за проекти бяха или скучни, или невероятно сложни.

Software AG имат един комплект със корпоративен софтуер, който се казва Crossvision. Състои се от шест продукта, които имат за цел да помагат на бизнеса да създава бързо нови системи, web service-и (WS), бизнес процеси, както и да интегрира стари бази данни и legacy системи. Ето кратко описание на продуктите:

CentraSite – централен регистър и архив (registry и repository). Поддържа UDDI и WebDav. Този продукт се изисква от всички останали, защото цялата информация за проектите, както и готовите решения се регистрират и се пазят тук. Също така може да се регистрират и web service-и, които да бъдат намирани през UDDI регистъра. CentraSite има два контролни панели – единия е като plug-in за Eclipse, а другият е като интернет страница базирана на AJAX.

Information Integrator – използва се за бързо интегриране на бази данни в онтологии и информационни web service-и.

Legacy Integrator – тъй като в голяма част от компаниите има mainframe-и, този продукт е полезен за интегрирането им и генериране на web services, които да използват функционалността им. С единият продукт може да се използва специално api от legacy програми, а при другият – директно да се чете от конзолният им интерфейс.

Service Orchestrator – има много действия като четене на данни, изпращане на мейли, викане на web services, пращане на файлове и т.н., които могат да се автоматизират. Досега за целта се писаха тонове с код. С този продукт всичко се прави визуално и накрая цялата програма е достъпна през WS.

Business Process Manager – идеята тук е да се създават и после лесно променят бизнес процеси. Разликата със Service Orchestrator е, че тук има и човешки действия.

Application Composer – целият комплект от продукти е насочен към WS. С тази програма могат да се направят интернет приложения базирани на Java и AJAX, които да ги използват. Също така може да се извикват чужди WS като този на PayPal или на някой от информационните услуги на Google.

Нашият проект имаше три цели. Първата е да създадем система използвайки тези програми. Системата трябва да илюстрира най-важните им възможности и в същото време да е функционална. Ние избрахме да направим интернет магазин. Втората цел е да представим проекта и начина на работа с програмите. Затова написахме редица презентации, заснехме клипове за това как сме направили частите от магазина и как се използва самият той. Третата задача беше да изготвим документ, в който описваме препоръки за подобрението на продуктите и проблемите, които сме срещнали.

Няма да навлизам в подробности как сме направили всичко. Може да видите сайта ето тук. За жалост интернет магазина не е в интернет и не знам дали Software AG ще го пусне въобще. За целта трябва да се отдели сървър, на който да върви целия софтуер, които хич не е лек. Може да видите обаче документацията по проекта, презентациите и клиповете към проекта тук. На страницата има и по-подробно описание на частите от интернет магазина. Ето и екипът ни.

Като цяло бизнеса се ориентира към SOA архитектура и интернет базирани интерфейси. Не искам да излезе като реклама на софтуера на Software AG, въпреки че май целият проект целеше това, но наистина с него може да се направи много в тази насока. Радвам се, че от този проект всички научихме много по темата, защото в училище тези неща не се учат. Просто са твърде нови. Освен това научих много за организацията, документирането и представянето на такива проекти. Въобще опита беше безценен.

В крайна сметка клиентът беше доста доволен. Дадоха ни сертификати, че сме работили с тях и с техните програми. Това не е като да имаш опит с MSOffice. Дори и да си търсим работа в други компании, факта че сме работили в сферата на SOA ни дава предимство. Доколкото разбрах проектът ни ще бъде използван като база за следващи такива проекти, а клиповете и презентациите – за обучение на студенти.

Миналия Петък имаше пак панаир, на който показахме какво сме направили. Струва ми се, че обясних всичко поне 30 пъти в рамките на 6 часа. Не ми спря устата просто. Снимките може да видите тук. Впрочем логото съм го правил аз.

Това, което искам да направя сега, ако намеря време разбира се, е да напиша няколко статии във Wikipedia на тема SOA и RIA. Видях, че в българската версия няма много такива и мисля, че ще е от полза.

[tags]mindtech, soacity, tu darmstadt, tud, software ag, soa, ria, axaj, web service, интернет услуги, проект, германия[/tags]