Днес Желязков пред медии се е чудел защо се говори още за онези имоти с отпаднала необходимост. Попитал е дали някой е казал кои са тези имоти. Да, той ми даде списъка и с картата всички разбрахме какви имоти „вече са установени“, както се изрази пред медиите. Всъщност, както стана ясно в последствие, дори той не е знаел кои са всъщност имотите когато са приемали програмата. Медии, общини, а съдейки и по лога на посещенията – самите министерства и областни управи използват моята карта редовно, за да се ориентират какво се случва.

Настоява в изказването си днес, че целта на плана за управление бил да се „систематизира информацията за наличните имоти, да ги опише и за потърси варианти как те да се използват ефективно“. Тук има обаче няколко проблема:

• програмата сочи към съвсем друго
• все още не са обяснили какво означава „отпаднала необходимост“ и изглежда ведомствата имат различни идеи за това.
• в първия списък имаше редица имоти, които всъщност са били продадени години по-рано и не са собственост нито на държавата, нито на държавни фирми
• скриха първия списък макар да настояваха, че е предварителен и щяло да има анализи за всеки имот
• нито един анализ за който и да е от имотите, включително тези обявени на търг, не беше публикуван
• четири месеца по-късно не са публикували нов списък въпреки постоянните обещания, че ще го направят

После пита риторично кой бил казал, че нещо ще се продава. Всъщност, именно той го казва на няколко пъти, пише го в плана и както установих – вече са продадени редица имоти от въпросния списък.

Ето хронологията на твърденията на Желязков заедно с моите статии и отговори към него:

• 8-ми май – „и разбира се ефективност от тяхната продажба. Продажбата ще се случва през АППК е електронна платформа с явно наддаване… Неизползваеми активи, които генерират разход, но към които има инвестиционен потенциал, следва да бъдат продадени.“ Източник: gov.bg
• 9-ти май – „Предвижда се част от тях да бъдат продадени, но само тези, които нямат инвестиционен потенциал и са просто актив за държавата.“ Източник: Дневник
• 10-ти май – Прочит на програмата показва, че най-късно до 30 юни министерства и областни управители трябва да предадат в АППК документи нужни за продажба на имоти. Източник: Сега
• 27-ми юни – получих от Желязков списъка и направих карта показвайки кои са имотите, които обсъжда.
• 7-ми юли – намерих първите търгове за имоти от списъка
• 1-ви август – установих, че МРРБ са изтрили списъка с имоти, които бях получил по ЗДОИ
• 6-ти август – Парламентът да каже дали да се спира с продажбата на имоти. Твърди, че към дадения момент няма търгове. Източник: gov.bg@Fb
• 7-ми август – оборих твърдението на Желязков, че няма течащи търгове за имоти от списъка
• 9-ти август – нови 20 търга, някои с имоти от списъка
• 26-ти август – изчезна платформата на АППК с търговете заедно с цялата информация за проведените вече такива
• 2-ри септември – „Просто направихме това, което десетилетия никой не прави – да обяви кои са тези имоти. Някой каза ли кои са тези имоти? Излязоха едни политици и започнаха да лъжат, че нещо се разпродава. Не, систематизира се информацията за наличните имоти.“ Източник: Focus

В самия план за управление думата „продажба“ се споменава 27 пъти в рамките на 10 страници. Една трета – 1466 от 4225 думи са отделени именно на дейности свързани с продажбата. По конкретно се говори за:

• Страница 4 – „Бързият и прецизен анализ на състоянието на имотите, както и предоставянето на Агенцията за публичните предприятия и контрол (АППК) на тези от тях, които имат висок инвестиционен потенциал за приватизационна продажба, ще осигури постъпления в държавния бюджет. По този начин ще се постигне еднократен ефект, като времевият хоризонт е между 6 м. до 1 година и 6 месеца. Приходите от продажбата на държавно имущество ще постъпват във фонд към министъра на регионалното развитие и благоустройството, създаден със закон.“
• Цялата точка 4 на страници 5 и 6
• Страница 8 за исканите промени в ЗДС и ЗПСК, за да се улесни продажбата на имоти на МО
• Страница 9 и 10 за сроковете за представяне на документи с цел продажба на имотите

Всичко това можеше да бъде избегнато, ако знаеше какво значи прозрачност. Ако думата не беше просто дъвка за замазване на обектива на камерите вперени в него, също както заявката му, че с парите от продажбите на имоти щели да се строят градини и училища. Продажби, за които после беше крайно изнервен, че питаме.

Можеше просто да каже в началото, че цари хаос, че институциите не знаят какви имоти имат и къде са, че шефовете наместени там да обслужват авери на Борисов, Пеевски, Таки и Ковачки и просто са оставили останалото на самотек – също както Сарафов и всички преди него в прокуратурата или сега каквото виждаме в ББР. Можеше да каже, че се цели внасяне на ред и всеки месец ще се публикуват резултатите. Щях да го привествам колкото и зле да беше оформена тази справка. Щях да направя същата карта, за да може ние и те да ги разбираме по-добре също както направи за документите и застрояването на София.

Но прозрачност нямаше. Публикуваха справката с информацията подадена от министерства, областни и държавни фирми. Картата видя бял свят и открихме кои имоти в „най-кратки срокове“ министерствата би следвало да изпратят документация към АППК за търгове. В паниката си скриха този списък и прехвърлиха топката на парламента за пред медиите докато продължаваха с търговете от списъка. В края на август и системата за търговете беше спряна до 12-ти септември без обяснение.

Заявките, че всичко ще е прозрачно не спират, включително днес. Изпратих запитвания по ЗДОИ до АППК и МРРБ. Първите питах какво е причинило спирането на регистъра с търговете. Вторите – да предоставят обновен списък с имоти, които отговарят на дефинициите в плана за управление за имоти, които би следвало да се продават. Всички очакваме отговори на тези въпроси. До днес получавахме само политическо шикалкавене и прехвърляне на топката.

Наскоро от запитвания на депутати, кметове и общински съветници стана ясно, че не съществуват обещаните подробни анализи дали наистина онези над 4400 държавни имота са ненужни. Междувременно, както писах на 7-ми юли, вече усилено са започнали да продават имоти от списъка – още преди дори да публикуват уж предварителния списък.

На 30-ти юли открих обаче, че списъкът с тези имоти, който ми предоставиха по ЗДОИ, е изчезнал от страницата на МРРБ. Новината, че го публикуват е там, но са махнали пикачената таблица. Скрили са списъка някъде между 7-ми и 30-ти юли като по-вероятно да е след 18-ти юли, защото тогава започнах да получавам съобщения от объркани хора, които не го намират. Едва преди два дни отговорих да видя дали има някакви новини и видях, че е изчезнал.

Качих моето копие под първата ми статия по темата и допълних информацията там и другите статии по темата. Описах също в социалките казуса. Добавих и друго интересно нещо – че два от търговете, които открих на 7-ми юли за имоти от списъка за били изтрити. Когато един търг не е успешен, просто го архивират. В случая обаче направо са изтрити. От тогава открих още три. Тук ще намерите изтритите търгове. Информацията за тях е запазена на картата ми:

• ББР в Добрич – търг 995
• От областния на Балчик – търг 1000
• Два в Разград продавани от АППК директно – търгове 1003 и 1006
• ББР в с. Горна Василица, Софийско – търг 1008

Информацията за тях се пази в данните ми. Автоматизирах засичането на изтрити търгове. В началото просто не ми хрумна, че ще прибегнат и до това. Както казах за застрояването на София – бедна ни е фантазията. Ще се отбелязва автоматично в бъдеще на картата.

Имоти за едни общини, но не за други

Друго притеснително действие от страна на кабинета на Желязков, което рязко противоречи със заявките му, са съмненията за схеми с определени общини и местна власт под контрола на ГЕРБ и Пеевски. От началото на май 2025-та, когато обявиха, че ще продават масово държавно имущество, е имало 12 заседания на министерски съвет. За този период са взели 41 решения, с които се разпореждат някак с имотите изключвайки решението за 4400-те имота от 8-ми май. 19 от тези решения са за смяна на вида на имота (обикновено от държавна публична на държавна частна или обратно), предоставяне на управление на агенция или държавна фирма или уреждане на други права, но при запазване на собствеността на държавата. 6 решения са за отчуждаване на частни имоти, повечето заради ЖП инфраструктурни проекти. Едно решение има позволявайки на „ЗЕМИНВЕСТ“ ЕАД собственост на Министерство на земеделието и храните да продава имоти.

Останалите 13 решения са за безвъзмездно прехвърляне на имоти на общини – Омуртаг, Гърмен, Свищов, Плевен, Долни Чифлик, Велико Търново, Доспат, Самоков, Перущица и по две решения за Созопол и Монтана. От тях местната власт на две общини се контролират пряко от Пеевски, 7 се контролират от ГЕРБ, а две от БСП. Доколкото е добра идея да се използва ненужна земя за паркове, училища и градини. Буди притеснение защо след обявяването на списъка се прехвърлят имоти само на общински съвети пряко или косвено овладени от Пеевски. В същото време други общини от години призовават доста от имотите да бъдат прехвърлени, понякога заради проекти, по които може да се изгуби финансиране или за които има сериозно обществено внимание.

По-лесна продажба на държавни имоти

Вчера парламентът прие с процедурни нарушения и в разрез с решения на европейския съд и законодателство промени в нормативната рамка, които улесняват продажбата на държавни имоти, създаване на инфраструктура на частни земи, махане на забранителен списък и контрол на парламента и други. Божидар Божанов вече писа, че нарушенията са повод за обжалване в конституционния съд.

Кабинетът обаче не губи време – часове след гласуването в парламента и още преди промените да излязат в Държавен вестник пуснаха още 11 търга във Велико Търново, Добрич, Кърджали и Монтана. Повечето от Земинвест ЕАД, която е в ликвидация и един от областния управител на Монтана.

Възможност за действие – подайте сигнал

Целият този хаос от липсващи документи, разнопосочни изказвания и машинации човек би бил извинен да подозира добре смазана машина за разграбване на публична собственост. В няколко интервюта казах, че не търся зла умисъл там, където нещо може да се обясни с некадърност. Това не означава, че хаоса по места не се прокарват редовните схеми на дребно, с каквито местата власт се слави и заради които Борисов и Пеевски инвестират толкова голям ресурс на сплашване и атаки, за да запазят.

Затова беше създадена платформата uchastvai.bg. Там ще намерите тази карта и друга, която направих за финансиране на общините от държавния бюджет. Това е тема, която тепърва ще следим, но имаме нужда от вас. Там може да подавате сигнали, да задавате въпроси и да давате обратна връзка. Доколкото ЗДОИ е силен инструмент, виждаме, че не е достатъчно бърз и често не се отговаря. През uchastvai.bg въпросите и сигналите ще бъдат получавани директно от депутати и общински съветници, които имат механизми и достъп да заставят кабинета да отговори.

Филтри и търсачка в картата

Гледайки тези данни реших да добавя няколко нови функции на картата. Споменах вече, че изтрити търгове ще бъдат отбелязвани като такива с датата, на която това е установено. Данните за търговете се обновяват на всеки няколко часа. Добавих и филтър, с който лесно да се търся имоти и търгове. Ще намерите бутона над този за информация за проекта.

Започва с три опции. Първата показва всичко. Втората показва само местата с търгове като включва и тези за които не знам конкретния имот, а само общината. Третата опция показва само търговете, за които автоматично съм установил, че се отнасят до имоти от списъка на Желязков. Тук има някои, които не са установени като имоти и други, където се продава апартамент, офис или сграда в парцел споменат в онзи списък. Тук виждате третия филтър.

Последната отметка скрива от картата имоти и парцели, за които не е известно точно къде са. Т.е. информацията по общини. За някои е по-прегледно.

По-интересно е другото търсене – по текст. Докато пишете в полето ще се филтрират на картата имотите, които съдържат в която и да е част от описанието си търсеното от вас. Това може да е град, име на фирма, идентификатор на имот, екатте номер на община или каквото и да е. Когато натиснете на мястото ще се показват всички имоти и търгове, но ще бъдат замъглени онези, които не отговарят на търсеното.

Направих го, защото открих, че сам трудно намирам конкретни търгове и информация. Не планирам да добавям повече филтри за сега. Картата стана достатъчно сложна с 1000 реда код с всички допълнения и подобрения, които направих в последния месец.

Не може да те съдят маса хора и след като загубиш на всички инстанции да настояваш, че си за прозрачността. Не може да се скрие всякаква информация за ефективността на което и да е звено на правораздавателната ни система, за кадруването, преплетени интереси и свързани лица и да говориш за откритост. Не може сделките да се правят в Бояна и Сараите, стенограмите на МС да са се превърнали в пресконференции и да декларираш пълна отчетност.

Прозрачността не е услуга на администрацията или политиците към обществото. Не е нещо, което трябва да заслужим или което би следвало да се отнеме, ако не сме угодни. Прозрачността е необходима за правилното сцеплене в демокрацията и администрацията. Често за самите чиновници държавната машина е също толкова мъчна, непредвидима и скрита, колкото и за клечащите пред гишетата.

Прозрачността не е магическо решение. Иван Кръстев правилно посочва в книгата си „In mistrust we trust“, че прозрачността всъщност влошава доверието и когато е половинчата, се превръща във форма на контрол. Именно това виждаме днес с доклада за КТБ и наблюдаваме вече години наред при Борисов.

Там, където Кръстев греши обаче е каква е истинската същност на прозрачността. Отвъд политическите послания и медийни сензации прозрачността е инструмент и нищо повече. Също както социалните медии, изразните средства и неправителствените организации – инструмент, който може да се използва по един или друг начин. Може да помогне на демокрацията, доверието и върховенството на закона. Оставено само по себе си, половинчато и в отровна медийна и политическа обаче може дори да им навреди.

Това обаче не означава, че трябва да се „заслужи“, също както не се „заслужава“ демокрацията или правото на живот свободен от страх, насилие и омраза. Точно обратното – президентът Радев трябва да покаже, че заслужава уважението ни и поста си. На този етап по-скоро дълбае надолу.

Естествено, че информацията трябва да е достъпна само за родителите. По Закона за личните данни ние трябва да изключваме всякаква възможност външни лица освен родителите да получават информация за децата. Защо ви е на вас да проверявате… Защо трябва медиите да гледат движението на преписките? По-прозрачно от това какво искате?

Отношението му е показателно за много институции у нас. Преди четири години писах за фалшивата прозрачност и нуждата от отворени данни. От тогава насам смея да твърдя, че има сериозен напредък в администрацията. Този напредък обаче далеч не е равномерен или еднопосочен. Преди две дадох пример с ЦИК и как дори малки пробиви в чиновническата глупост ни дават поглед на реалното състояние на нещата. Действията на проф. Пилософ са огромна стъпка назад в прозрачността на фонда и несъмнено целят скриване на реалната ситуация в него.

Опитите да се скрие информацията обаче не означава, че не може да я получим. Поне за хора като мен, които знаят как да търсят.

Какво има в новия регистър?

Твърдението на Пилософ е, че новият затворен регистър защитава личните данни на децата и родителите им. Всъщност, това беше така и в стария регистър, където нямаше нито имена, нито адреси, нито друг начин да се идентифицира пациента. Имаше обаче информация за заболяването, колко пари, за какво и в коя държава са дадени. Така можеше да разберем колко деца са насочени в клиники в страната и колко – в чужбина.

Тази информация е заличена. Има друга полезна информация като дати на становища на експерти, повторно разглеждане и прочие. Тези също присъстваха преди, но като свободен текст. В унифициран и структуриран формат са много по-лесни за разчитане.

Аргументът за защитата на личните данни се разпада съвсем предвид това, че всеки може да провери заявленията. Номерата и датите им се публикуват всяка седмица в PDF-и на страницата на Фонда. Нищо повече не е нужно, за да се провери отделно заявление. Тъй като номерата са поредни, не е въобще трудно да се открият всички нови и неразгледани. Не на последно място, сайтът на Фонда не използва криптирана връзка, което излага на риск въвеждането на данни чрез новия им формуляр. Абсолютно същите проблеми открих и в сайта на Центъра за асистирана репродукция преди година.

Сайтът очевидно все още търпи промени съдейки по скритите файлове и линкове, които открих. Именно така попаднах на множество вариации на формулярите, както и на експерименти с таблица с данните от регистъра. Изглежда в един момент са обмисляли да публикуват списък позволяващ някаква прозрачност, макар и доста орязана. Не видях обаче индикации да имат намерение да го пускат за широката публика. Затова и няма да слагам линк тук, макар да не е трудно да се открие.

Състоянието на Фонда според новите данни

Всички тези техни пропуски и публичната информация скрита из сайта ми позволи да съставя нов анализ. В началото на октомври публикувах такъв базиран на стария публичен регистър. От него стана ясно, че се трупат много случаи, доста стари залежават, а практиката за експедитивно одобрение на финансиране за медицински изделия от спешна нужда е била прекратена.

В новия регистър липсва информация за стотици стари случаи без ясна съдба. Съдържа само 380 заявления, по които изглежда се работи. 114 от тях са вече одобрени, но или парите не са предоставени или има други нужни действия. При 7 има отказ. Останалите 259 или очакват обработка, или чакат за събиране на информация и решение.

Приемайки уверенията на министъра в оставка Москов и проф. Пилософ, че администрацията на Фонда работи коректно и информацията се въвежда, може да направим редица важни изводи. След сериозен спад в активността между юни и август, има леко подобрение през септември и октомври. Дори тогава обаче броят на одобрените и обработените заявления е двойно и тройно по-нисък от средното между 2013 и началото на тази година. На следната графика виждате също, че няма заявления, които да са обработени веднага, а дялът на онези, които се обработват до 10 дни е намалял 5 пъти. Това е индикация за значително забавяне по веригата спрямо в началото на годината.

Докато предишната графика показваше работата по заявленията според датата им на подаване, тази тук показва работата в рамките на всеки един месец. Затова в някои месеци в миналото е имало повече обработени заявления от подадените. Виждаме, че има леко намаление на заявленията след смяната на ръководството. Сега те са около 100 на месец. За ноември навярно не всички са въведени още. Вижда се обаче, че стигналите до отказ или одобрение са много по-малко от преди.

Това, разбира се, не означава, че администрацията на фонда не работи по тези заявления. В новият затворен регистър значително по-лесно се вижда датите, на които експерти са дали становища, липсващи документи са искани. Понякога родителите са връщани, само защото копието на акта за раждане не е бил надписан с „вярно с оригинала“. Данните обаче показват, че времето от подаване на заявлението до момента на окончателно решение се е увеличило значително. Това е ясна индикация, че ефективността на фонда и работата му с останалите институции се е върнала на нивата от преди 10 години, когато децата умираха, за да може тогавашният директор да отчете спестени пари от бюджета.

Децата да чакат, ако могат

Фактът, че старите заявления не присъстват в новия скрит регистър, а стария е заличен, не ни дава възможност да разберем какво се е случило с над 390 случая. Толкова бяха маркирани като „очакват решение“ преди началото на октомври. Сега фонда твърди, че работи по търсене на решение за 259 заявления. На следната графика съм отбелязал това разминаване. От началото на ноември съм показал само данните от новия регистър.

Вижда се, че натрупването е по-голямо дори от това в началото на годината. Тогава имаше тенденция за справяне с наплива от заявления и дори намаляване на натрупаните такива. Сега се вижда двойно увеличение и на случаите, в които децата се налага да чакат повече от два месеца за някакво решение на фонда. Това е и причината напоследък да виждаме все повече молби за дарения в медиите и социалните мрежи.

Следната графика е същата като горната, но фокусирана върху 2016-та. В червено съм отбелязал натрупването на случаи, за които не знаем какъв е статуса. Най-старият е от края на 2015-та. След май 2016-та е голяма част от увеличението. Това не означава, че те не са били решени или дори получили вече финансиране и лечение. Означава, че заради неподдържане на стария регистър с месеци и последвалото му заличаване, липсва всякаква публична информация за тях.

Мъглава прозрачност

Както се казва в едно известно интернет меме, проф. Пилософ използва често думата прозрачност, но не мисля, че знае какво означава. Той се чуди защо трябва журналисти и НПО-та да гледат резултатите от дейността на форда. Отговорът се вижда пределно ясно в изложеното до тук. Не включих графика колко от одобрените заявления са за медицински изделия и колко струват, защото вече не знаем. Не знаем също колко родители са заявили лечение в чужбина, но са били пренасочени към болници в България; колко одобрени финансирания са за лечение в болници свързани с експертите дали становище или със самия фонд; колко пари са дадени за лечение в чужбина и какво от разходите е покрито.

Данните за тези и доста други въпроси вече не са публични. Съвсем скоро дори информацията, която намерих скрита на сайта, ще бъде премахната. Всичко това говори за умишлено заличаване на прозрачността на фонда и невъзможността обществото да наблюдава дали има далавери или не.

Данните, които анализирам тук не показват цялата истина за фонда. Не е възможно със сухи данни да се обхване толкова сложна материя и толкова разнородни рискове за живота на стотици деца. Общото между тях обаче е, че имат шанс за живот и дори пълно възстановяване. Ако не за всички, то поне за повечето. Данните ни позволяват да видим само колко ефективно се работи, за да е достъпен този шанс.

Чухме становищата на членовете на Обществения съвет към Фонда, доста от които вече се оттеглиха. Те говорят как се фокусът се измества от здравето на децата към схеми за облагодетелстване. Не мога нито да потвърдя, нито да отхвърля тези твърдения с данните, с които разполагам. Мога да кажа обаче, че в социалките видях толкова молби за дарения за болни деца в последните месеци, колкото не бях виждал за няколко години. Ако не друго, то това трябва да е белег, че има сериозен проблем. Мисля, че го виждаме всички дори със заличената публичност на фонда.

В този блог съм писал много за отворените данни – технологиите, ползите, конкретни проекти, напредъка в България и критика за липсата на такъв. Малко обаче се говори за опасността от отворените данни. Както многократно съм изтъквал, те са нищо повече от технологичен инструмент, а почти всеки инструмент може да се използва двояко. Те може да гарантират възможно най-голяма прозрачност, но дяволът винаги е в детайлите.

Тук ще срещнете някои от аргументите, които критиците на open data използват в старанието си да спрат реформите. С риск да им помогна с още такива, реших да събера всичко тук. Към всеки обаче съм добавил как може да се реши или защо значението му се преекспонира. Винаги ще има съпротива и неразбиране към нуждата за прозрачност и в никакъв случай едно решение не може да е перфектно. Още повече технологично решение като отворените данни. Важно е и да разберем какво значат те в сегашния контекст в България.

Риск за лични данни и корпоративна информация

Проблем

Това е едно от най-честите притеснения, когато се обсъжда темата за отворените данни. Когато се „отварят“ масиви от информация, част от тях може да съдържат лични данни или търговска информация. Ако не се внимава, чиновниците може да публикуват всичко и да създадат предпоставка за кражба на самоличност или смяна на собственост на фирма чрез измама.

Анализ

Такива коментари имаше след обсъждането на промяната на тарифата за достъп до базата данни на Търговския регистър. Тя обещава истинско отваряне на данните и възможност обикновени граждани и НПО-та да анализират информацията. В същото време обаче критиците на мярката изтъкват, че автоматичният анализ на данните ще позволи на т.н. „крадци на компании“ да идентифицират по-лесно потенциални жертви.

Има две важни точки, с които трябва да започнем. Първо, кражби на компании са се случвали доста преди публикуването на Търговския регистър. Второ, в описаната мярка не се дава достъп до повече информация, а само улеснява достъпа до вече съществуващ автоматичен интерфейс. В този смисъл потенциалните измамници няма да получат повече информация. Наистина, има вероятност да автоматизират търсенето си, но това е възможно и чрез платените сега системи за търговска информация. По-достъпните отворени данни до Търговския регистър обаче ще позволят на много други организации да следят и анализират за такива измами, което ще помогне за решаването и дори предотвратяването им.

В по-широкия смисъл, риск за личните данни съдържани в държавните информационни системи има и сега. Прилагането на принципа за отворени данни може да има само положителен ефект върху един съществуващ проблем. Всяка такава промяна изисква анализ кое може да е публично и кое не. Автоматизацията на отварянето на данни ще елиминира човешките грешки, като например забравена колона с лични адреси в Excel таблица.

Решение

Отварянето на обществени данни няма да създаде повече проблеми, но ще даде инструменти за решаването на съществуващите. Заради липсата на ясни процедури и протоколи за сигурност, досега сме ставали често свидетели на течове на лични данни. Проблемът тук не е в новата технология, а в начинът на работа до сега. Процесът на отваряне на данни може да промени това.

Друг метод за скриване на лична и служебна информация е агрегирането. Пример за това има в становището ми за новия Административен регистър, където предложих да се публикува сумата от натрупаните отпуски на служителите във всяко ведомство. При достатъчно добре избрано групиране се гарантира неприкосновеността на личността, но и че няма да има загуба на полезна публично достъпна информация.

Потенциална уязвимост в сигурността

Проблем

Тази опасност е вариация на предишната точка. Рискът е, че при автоматичните интерфейси, които предоставят възможност за справки в публична информация, може да има уязвимости. Тази възможност съществува и сега, но аргументът е, че при повече такива интерфейси, рискът за пропуски е по-голям.

Анализ

Пример за такъв пропуск е регистъра за позволенията за сеч на Агенцията по горите. Това е прекрасен пример за прозрачност въведен от последния служебен кабинет, макар и да не може да се квалифицира като отворени данни. Докато го разглеждах, забелязах определена уязвимост с базата данни. След сигнал до администраторите тя беше оправена.

Такива проблеми има винаги във всяка система и изчистването им е продължителен процес. Това обаче не може да бъде аргумент срещу автоматизирането на достъпа до обществена информация. Точно обратното – когато има хора, които се занимават точно с това и използват ресурсите активно, грешките се намират по-бързо. Това всъщност е дори аргумент в ползва на отворения код в администрацията.

Решение

За да се подобри сигурността, трябва повече прозрачност при създаването, тестването и поддържането на информационните системи. Подходът към сигурността на софтуерът сега е подобен на този на цялата администрация – крием всичко с надеждата, че никой няма да забележи дупките. Това очевидно далеч не е достатъчно с днешните технологии.

Манипулация на официалните данни

Проблем

Публикуваните справки може да бъдат манипулирани от съответните ведомства с цел прикриване на злоупотреби. Доверието в отворените данни и автоматизацията на анализа и визуализацията ще скрие тези манипулации.

Анализ

Подмяната на данни е сериозен проблем, който забелязваме и сега. Засичането ѝ е сравнително трудно, освен, ако не знаеш какво търсиш. Тук добър пример е системата за случайно разпределение на дела в съдебната система. Всички резултати от нея са публични, но отдавна се знае колко лесна за манипулиране е.

Решение

В света на отворените данни вече има решение на това и за него се изисква просто повече данни от различни източници. Автоматичната проверка ще покаже грешки в данните, но и проблеми в дефинициите и интерпретацията. Друго решение тук е автоматизирането на справките. При липсата на човешка намеса подмяната на публичните данни ще стане изключително трудна.

Манипулация на интерпретацията на данните

Проблем

Отворените данни са просто инструмент, но като такъв имат нужда от история или графика, която да изведе истинската им стойност. Основавайки се на реални данни, журналисти и НПО-та може да показват грешни интерпретации подменящи значението на информацията.

Анализ

Отново, този проблем съществува и сега. Виждаме го ясно с данните за раждаемостта. Когато псевдо-експерти, журналисти и политици искат да манипулират общественото мнение на база реални данни, то единствената надежда е отговор изтъкващ фактите. За това обаче няма нужда от реални данни – при липсата им първите винаги са си измисляли статистика.

Решение

Достъпа до повече публична информация би дал още инструменти за оборване на подобни подвеждащи изказвания. Не може да има технологично решение за липсата на етика при експерти и журналисти.

Технологична изолация на местния бизнес

Проблем

Това е опасност, която не е толкова очевидна. Информацията е сила, а отворените данни дават възможност за откриване на нови ниши и оптимизация на бизнеса. Големи корпорации със сериозен ресурс може да се възползват по-добре от публичната информация и стандартизирани egov услуги и да надделеят над местния бизнес с локалните му знания и опит.

Анализ

Този проблем може да се илюстрира със създаването и отварянето на кадастър в някои провинции на Индия. Силно фрагментираната и неформално дефинирана собственост на земята там е била пречка за големия бизнес и въпросния регистър е извадил от бизнеса много локални посредници. В България може да се направи подобен аналог с множеството фирми, които се изхранват с попълване на документи и изпълнение на конкретни задачи заради проблемите в администрацията. Друг пример у нас биха били обществените поръчки, ако и когато уведомяването и кандидатстването за тях станат изцяло електронни.

По-добрият и стандартизиран достъп до информация наистина може да помогне на компаниите с повече опит в анализа. Това е аргумент в привличането на чуждестранни инвестиции. Инструментите за анализ обаче са широко достъпни в наши дни и няма пречка за малките компании да ги използват. Точно обратното – това създава огромна технологична ниша на местно ниво. Далеч сме от универсален анализ и интеграция на данни, затова знанията и опита на местно ниво винаги ще бъде нужен. Нещо повече – малкият бизнес дори може да спечели за сметка на големите международни компании, защото ще има достъп до повече инструменти и анализи, които досега са стрували скъпи. Пример за това отново е отварянето на данните на Търговския регистър, постановлението за което все още престоява в Министерски съвет.

Улеснение за корпоративните лобисти

Проблем

Лобистки организации могат да използват същите тези инструменти за прозрачност, за да оптимизират отпорът си срещу регулаторни мерки.

Анализ

Отворените данни могат да се използват за идентифициране на проблеми в администрацията, изобличаване на корупция и проблеми при поръчки. Граждански организации могат да идентифицират рано проекти и наредби и да участват в дебатите. Аналогично обаче лобистките организации и НПО-та с непрозрачно финансиране могат да използват тези инструменти, за да оптимизират натиска си.

Пример за това може да бъдат проектите за закони и нормативни актове. Публикуването им на сайта на НС и Strategy.bg ни помага да реагираме по-рано, да задаваме правилните въпроси и да се организираме срещу корупционни практики и спорни текстове. Същото може да се направи обаче и срещу реформи заложени в тези проекти. Засичайки ги рано, тези организации може да организират кампании на дезинформация създавайки изкуствени скандали.

Решение

Отново този проблем съществува и сега. За жалост не малка част от медиите се използват като пощенски кутии за такива изкуствени скандали. Лобистки поправки и влияние се забелязват отдавана и каналите, по които получават информация за подготвени проекти, далеч не се ограничава до публично публикуваната информация. Отворените данни биха били решение именно на този проблем, защото биха автоматизирали публичността на редица процеси. Пример затова е случайното разпределение на делата, публичните консултации и обществените поръчки.

Обръщането на същия този механизъм срещу прозрачността и в полза на лобиските практики е теоретична възможност. Това само по себе си обаче няма да остане скрито, което до голяма степен ще го обезсмисли. Негативните кампании в медиите съществуват и сега и няма да се преборим с тях чрез повече публичност. Те са въпрос на медийна етика и обществено съзнание – въпроси, които не могат да се решат с технологии.

В четвъртък в Лондон започва годишната среща на Open Government Partnership, за който писах доста до сега. България се включи в партньорството декларирайки редица цели в отваряне на данни и процедури в администрацията. На срещата трябва да представим доклад за напредъка си.

Напредък?!

През юни 2012-та излезе общ план в 33 точки за различни мерки за прозрачност. Точно тя бяха изпратени на OGP като официални цели. Очакваше се да последва стратегия с конкретни мерки по ресори, но доколкото ми е известно това не стана. От идеите само по една беше направена нещо – всяка бюджетна институция да пуска ежедневно справка с бюджетните си плащания. Тези справки обаче са практически неизползваеми – не са в отворен формат; пръснати са из сайтовете на ведомствата; не съдържат данни за отделни плащания, а за общи суми по направление; липсва документация за качеството, отговорните лица и прочие. Няма никаква техническа пречка всички тези проблеми да бъдат оправени от администраторите на финансовото министерство. Трябва само да бъде спусната заповед с точни инструкции от МС.

Знам, че са били водени разговори през последната година и половина за изготвяне на opendata портал. Продукт на Microsoft е бил дискутиран. Моето предложение все още е CKAN, който се използва от много подобни национални портали. В специалната страница за OGP в Strategy.bg няма нищо ново от март 2012-та. В началото на 2013-та беше създаден Обществен съвет „Прозрачност“ към транспортното министерство. В него се обсъждаха различни идеи и технологии. През юни излезе linked data търсачка за документите на Министерски съвет, която е дело на Пейо Попов. Към Egov.bg има и страница за оперативна съвместимост с регистър към различни данни. Изглежда обаче е попълнен само с тестова информация.

Още стратегии

След изборите ми писаха от дирекция в МС, която явно се занимава специално с отворени данни. Тогава им изпратих всичко, което съм изготвил като технически спецификации, предложения, примери, доклади и прочие. Знам, че изготвят стратегия за отворени данни, но не съм я видял до сега. Единствено на 9-ти август излезе решение на Съвета за административната реформа за въвеждане на opendata и директива 2013/37/ЕС (повторно използване на публична информация). Изготвянето на стратегия, както сме видели многократно до сега, само по себе си нищо не означава. Надеждата ми е обаче, че законодателните промени около директивата ще се случат по-скоро. Дай боже и да се изготви технически изисквания за публичните данни – нещо, за което говорим от години.

Стратегията на тази дирекция, доколкото разбирам, ще пренапише целите от юни 2012-та. По последните на практика няма движение нито от миналия, нито от сегашния кабинет. Затова ми е много интересно какво ще бъде съобщено в края на седмицата. Попитах няколко пъти, но не получих отговори дали ще имаме представител и какво би представил в Лондон.

Open Data Преброяване

Междувременно излезе един вид индекс на отворените данни изготвен от OKFN. Интересна статия за него ще намерите в Economist. България има сравнително добър резултат, но това далеч не е заради усилията на публичната администрация. С Пейо се постарахме да изровим колкото се може за България, за да покажем, че нещо се случва въобще. Повечето данни съществуват всъщност заради манията в последното десетилетие да правим регистри за всичко. Проблемът обаче е, че при липсата на единни стандарти, всеки регистър или публична информация се качва според както му хрумне на клетия чиновник натоварен със задачата. Така се стига до комични ситуации като снимка на екран с таблица. По този критерий се проваляме драстично – има ги данните, но не са използваеми. Проваляме се и с данните за фирмите – тези от търговския регистър се заплащат против всякаква бизнес и държавническа логика.

Още по темата за отворени данни може да прочие ще намерите в предишните ми статии. Погледнете и някои от проектите ми за отваряне на данни и визуализирането им. Ще продължа да пускам новини за OGP в Twitter.

Карта от The Guardian на най-добре справящите се с opendata страни

Питаме се винаги като наближат избори. Станало е вече клише, но ми се струва, че хората съвсем не знаят за кой биха дали гласа си. Темата сякаш се избягва дори в разговорите с приятели. Не говорим за политики, икономика и конкретни мерки. Достатъчни са три думи, за да разбереш, че и останалите около теб мислят само за едно – за кой по дяволите има смисъл да се гласува?

За жалост, и аз нямам представа. На няколко път ме питаха, защо не съм писал нищо за политиката около тези избори. Причината е, че каквото и да се каже, ще е клише като това, с което започнах. Същите неща мелим всеки път, същото виждаме по медиите. Триковете и обвиненията малко са се променили, а може би и връзката с избирателя покрай навлизането на кампаниите по-убедително в мрежата. Извън това обаче не виждаме разлика в политиката като обществена дейност.

Някои казват, че лицата са едни и същи и там е проблемът. Не мога да кажа дали този или онзи е по-добър, кой е крал и кой поне е свършил нещо докато други са крали. Не мога да кажа дали ГЕРБ са подобрили политическата среда или са я влошили. По-скоро нищо не е мръднало. Медиите пак не са свободни, но някак темата е на светло и ѝ обръщаме внимание. Лицата и номерата продължават да бъдат рециклирани.

Преди време Иван Кръстев зададе въпроса дали може да има демокрация без доверие в системата. Доверие у нас на практика няма. Не вярваме на никой, че ще управлява съвестно и ще гони обществения интерес. И с право – почти нямаме положителни примери в последните 24 години, а последните 80 са ни превърнали в такива циници, че забравяме и малкото хубаво. Разбира се, всеки може да бъде окалян от медиите и опонентите си. Политическите процеси са толкова сложни и толкова много се случва под повърхността, че е трудно за обществото да си изготви ясна представа кой какъв е. Изтеклите записи и документи оставят лош привкус в устата, но за повечето са просто щрих от калния политически живот, просто поредния компромат.

Кризата на доверие се корени в друго – липсата на принципност. Не бъркайте това качество с праволинейност, консервативност или закостенели разбирания. Като малка държава и икономика в толкова динамична европейска и световна среда трябва да сме изключително гъвкави. Принципността е отстояване на морални норми, поставяне на граница, която не може да бъде прекрачена независимо от компромиси, политически битки и отношение към общото благо.

Никой от политиците на прехода не успя да постави принципността като норма в работата на кабинета си, а камо ли на цялата администрация. Не е нужно да прослушваме записи от разговорите им, за да разберем – вижда се по работата им. Принципността е важна, защото колкото и да се самозалъгваме, не можем да следим всяко решение, законопроект, заседание или обществена поръчка. Прозрачността, за която пиша много тук, ни дава такава възможност, но за да я постигнем и да води до истински резултати, трябва едно ниво на култура и разбиране у политиците ни, което до сега почти не съм видял. А повявайте ми – търсил съм много.

Целта на изборите е да избираме хора с разбирания близки до нашите и на които вярваме, че ще ги отстояват. Целта на политиката е да се стига ежедневно до компромис между интересите на всяка малка група от обществото, международните взаимоотношения и бъдещето на страната. Интелекта, знанията, опита и отговорността нужни при взимането на такива решения в постоянно развиваща се среда са толкова големи, че много малко избиратели биха ги разбрали дори да имаха цялата налична информация.

Затова единственият критерий, който ни остава, е принципността – доверието в стабилността и морала на дадена личност или процес. Добавям „процес“, защото въпреки че политиката ни да се състои изцяло от личности закотвили се на водещи позиции в партиите си, огромна част от държавническия апарат работи в процеси, от структурата на които зависи колко ефективни и прозрачни ще бъдат те. Докато тези процеси се изграждат от шепа хора, в тях може да участват стотици чиновници в десетки институции. Типичен пример е управлението на еврофондовете. От доверието в този процес зависи дали фондове ще бъдат спрени от ЕК и дали фирмите въобще ще ги усвояват.

Принципността и доверието се изграждат с примери, а не с декларации. Винаги около изборите ни се повтаря как другите са престъпници, а тия ще ни оправят. За всеки политик обаче ще се сетим за поне няколко безпринципни решения и работа под масата. Не можем да имаме доверие на Борисов, Станишев, Костов или който и да е политик, който го е предал толкова пъти преди. Последния кабинет започна работа на платформа за принципност и прозрачност. Виждаме колко се справиха с първото. По второто вече писах, че няма особен напредък.

Не ме разбирайте обаче погрешно – не казвам, че няма политици и хора в администрацията с принципи. Напротив – имал съм контакт с много такива. С няколко здрави чарка не може да се направи добре смазана машина. Трябва процесите, за които писах горе, също да работят. Иначе всички излизат маскари и обирджии.

И така, за кой ще гласувам в крайна сметка? Не виждам никой, както пишат Дневник. Виждам само, че много като мен са пред същата дилема. Струва ми се, че повечето ще решат да си останат вкъщи в неделя. При липса на полезен ход бездействието на пръв поглед изглежда като добра тактика. Историята обаче многократно е доказала, че това е дори стъпка назад. Затова определено ще гласувам и призовавам всички да го сторят. Въпросът е само за кой. Ако видя дори белег на принципност в някоя от излезлите на сцената политици, това би помогнало. Да видим…

Замислете се – колко пъти сте подписвали договор в банка, мобилен оператор или поредната гражданска кампания. Данните са ни навсякъде из фирми и НПО-та. Затова бях сред тези, който приветстват новината, че ще можем да проверяваме в ГРАО дали някой е злоупотребил с личните ни данни що се отнася до изборните списъци. Убеден съм, че не може 1 милион души да са се подписали и исках тази порочна практика да се осветли.

Тази мярка на прозрачност би била прекрасен и ефективен пример за борба с корупцията и злоупотребите, ако обаче нямаше ситен шрифт. След наплива от мейли към ЦИК, МРРБ излезе с инструкции как се подават такива заявления. Искат трите имена, ЕГН, номер на лична карта, адрес за кореспонденция и изрично се декларира от лицето съгласие за обработката на личните му данни. Може да се подават или с писмо до министерството, или по мейл, но само с електронен подпис. Замислете се, колко българи имат личен електронен подпис. Тази мярка е безсмислена предвид, че на сайта на ГРАО може само с ЕГН да проверим къде трябва да гласуваме, а на при НАП – колко дължим за здравни. Да не говорим, че мейлът посочен за подаване на заявления не работи. Малка подробност, но важна.

Въпросът е, защо са решили да направят така процедурата, че да е практически невъзможно да се използва. Вероятно нямат ресурс да отговорят на наплива от усъмнили се в честността на родните партии. Вероятно никой не се е сетил за по-удобен начин. Не мога отговорно да твърдя, че има зла умисъл в блокирането на иначе добра идея за прозрачност, но това определено е модел, който виждаме във всяка сфера на администрацията. Законът за личните данни се използва само тогава, когато не искат да ни дадат нещо. Типичен пример бяха бонусите на висшите чиновници. Преди време МВР твърдеше, че не могат да ми дадат удобен списък с имената на обявените в бюлетина им безследно изчезнали, защото това били лични данни.

Вчера комисар Нели Круз приветства одобрението на правилата за отворени данни в общността. Отбеляза как това ще донесе нови бизнес възможности и по-добра администрация. До няколко седмици очакваме евро-парламента да ги гласува. След това ще бъдат ратифицирани и въведени от всяка членка. Къде е България в това отношение? Много пъти в този блог, по различни конференции и интервюта съм хвалил определени аспекти от работата на кабинета и съм отбелязвал как да се оправят други.

Истината е, че прозрачността у нас е матова, както писах преди. Обявява се нещо интересно и полезно и се разхвърля из сложен бюрократичен лабиринт в неизползваем вид. Въпреки ЗДОИ, въпреки ратификацията на куп резолюции, въпреки политическите заявки за прозрачност и участието в Open Government Partnership бих казал направо, че в България достъпни данни от обществени институции няма. Нито един масив от данни, нито един файл, който мога да нарека отворен. Каквито и положителни примери да има, то те са „освободени“ и изчистени от opendata ентусиасти. Това е.

Пиша всичко това, защото казусът с партийните подписки е емблематичен за начина на мислене в администрацията що се отнася до прозрачността. Преди малко повече от година имах разговор в Министерски Съвет и посочих, че най-важно ще е чиновниците взимащи ежедневни решения като горното да разберат за какъв хал се прави всичко това. Същото написах през 2010-та на тогавашния шеф на дирекция електронно управление Валери Борисов. Виждаме ефекта от липсата на мерки.

В последния си доклад Програма Достъп до Информация посочва, че почти 70% от заявленията за данни са удовлетворени от институциите. Това не е чак толкова ниско, но аз съм на мнение, че този механизъм на публичност се използва твърде малко. Причините са две. Първо, хората си мислят, че няма смисъл да питат и за жалост твърде често са прави. И в местната, и в държавната администрация винаги е имало хора, които не искат да излязат на светло. Второ, за да получим какъвто и да е отговор, трябва да задаваме тясно специализирани въпроси. Така много ценна информация остава скрита.

От утре друг е на кормилото. Както писах в последната си статия, прозрачността беше посочена като основна цел на служебния кабинет и има индикации, че наистина ще се постараят. Чиновниците надолу по веригата са си същите, но министрите отгоре може да натискат да се отговаря на заявления. Надеждите на всички са, че служебните министри са независими от партии и политика. Може да го проверим.

Нека обаче не задаваме конкретни и тясно специализирани въпроси. Да не питаме и глупости като „Кои са престъпниците в България?“. Никой не може да отговори на това. Не трябва да забравяме и че има доста информация, която представлява лични данни или оперативни документи. Нека не искаме прости отговори, а цели бази данни или подробни справки. При това в лесен за обработка и достъпен вид. Така ще можем сами да ги анализираме. Има куп публични регистри, които са почти неизвестни, защото сайтовете им са неизползваеми.

Затова ви питам:

Какво искате да знаете?
Какви графики и карти искате да видите?
Как да комбинираме регистрите на министерства?

Информацията сама по себе си е трудна за преглеждане, ако не я визуализираме. Затова можем да направим интерактивни инструменти като тези, за които писах тук и в twitter:

Ако имате такава идея за нещо интересно и полезно, моля пишете в коментарите. Ще ги обсъдим, ще изпратим заявления, а получените данни ще бъдат отворени. Знам, че всичко това може да ви се струва твърде оптимистично, ако нищо не пречи да опитаме и сега точно е моментът.

Доста потенциал виждам в служебния кабинет. От биографиите си личи професионализъм и опит. Повечето не са свързани с партии и не ги познаваме. Затова вероятно доста посочват липса на политически опит на отделни министри. Все пак този път търсим експерти, а не политически фигури, нали? Надявам за 3 месеца да покажат добри решения и държавничество. Резултати за това време трудно можем да видим, истински реформи – още по-малко.

Нещо ми направи впечатление в речите – на няколко пъти повториха думата „прозрачност“. Това е дъвка, която се използва при всяка политическа кампания и всеки доклад. Управлението ни не е прозрачно. Нито това, нито предишните. Борисов на няколко пъти го посочи като приоритет и изпълнена цел. Днес МВР дори му отдели няколко слайда в презентация за работата си. Истината е, че имаме матово управление – избирателно пускане на разхвърлена информация без стандарт за формат и качество на документите. Публична, но неизползваема.

Не ме разбирайте погрешно – последния кабинет направи доста за подобряване на ситуацията. В някои отношения бих казал дори, че сме по-напред от други европейски държави. Факт обаче е, че цялата тази прозрачност не върши никаква работа на обществото. Трябва да си плащаме, за да използваме нормално търговския регистър; документи от еврофондовете могат да се разберат само от специалисти; дори да се доберете до данните за обществените поръчки, трябват ви много нерви и време докато извадите някаква полезна информация; ежедневните харчения от бюджета са публични, но ви трябва малка армия от практиканти, за да разберете какво става; законопроектите, стенограмите и гласуването в парламента са публични, ама не винаги и не съвсем.

Накратко – публично е, ама не съвсем. Служебният премиер говореше за прозрачност. Не може да има такава, когато избирателно се пуска информация и никой няма инициатива и възможност да я използва. Ако на пресконференция журналистите задават всеки въпрос под формата на книга от 300 страници, няма да има голям ефект, нали? Същото се получава и с публичните данни. За мен това трябва да е една от големите цели на служебния кабинет – да покажат, че може да се работи прозрачно. Така ще можем да видим както недостатъците, така и успехите на системата. Голяма част от задачите ще са в ресора на министъра на електронното управление Роман Василев. Петя Първанова и Драгомир Йорданов също има какво да направят за МВР и правосъдната система, които са сред най-непрозрачните у нас. Впрочем имам добри впечатления от Юлиян Попов и се радвам, че ще отговаря за екологията.

Наистина този екип има само 3 месеца в условията на политическа криза, неработещ парламент и предизборна война. Имат шанс обаче да вдигнат летвата и очакванията ни към следващия кабинет. Трудно, но не неизпълнимо.

Супер. 100000 на улицата. Браво. Революция. Прекрасно. Сваляме тези, избираме следващите. Вдигаме пенсиите два пъти, минималната – три пъти; сваляме тока и водата четири пъти; одържавяваме енергийната система и големите предприятия. Пропуснах ли нещо от исканията до тук? Аз имам обаче други въпроси, пък ако щете се сърдете.

Колко недоволни българи са чели законопроектите за изборната система, за либерализацията на енергийния пазар или за бюджета? Колко следят какви поръчки се дават, колко пари се харчат от администрацията? Хайде нещо по-лесно тогава – колко внимават собствената им община какво прави с устройствения план, пътища, такси и прочие преди да влязат в сила? Има решения, които се прекарват тихомълком, но повечето са публични доста преди гласуването.

Искаме публичност, отчетност и прозрачност. В стъклени сгради с микрофони във всяка стая да ги сложим, никакъв ефект няма да има, ако не се внимава. Учудващо много документи ще намерите в мрежата. Почти никой не ги гледа. Искаме електронно управление със сложни електронни услуги даващи достъп до всеки аспект от работата ни с държавната машина. В същото време мнозинството от населението изглежда не може да разбере една проста фактура за ток, да подаде данъците си навреме през интернет и дори да оправи настройките си за сигурност във Facebook. Проблемът май не е само в държавата.

Кризата като болест. Изборите като лек.

А иначе държавата си е болна и това е видно. Болна е отдавна. Българите обаче не обичаме да се лекуваме. Не обичаме да ходим и на лекар. Може би затова имаме сред най-високата смъртност от сърдечни заболявания. Ходим чак като е късно, но не и преди да сме напсували добре доктора. Нищо, че от години не сме му виждали очите, че не сме си взимали лекарствата и че не сме спазвали едно предписание. Добре, че поне ходим по задължение веднъж на високосна. Освен, разбира се, ако не ни прилошее междувременно – тогава влитаме бесни в кабинета му крещейки защо през ония ден преди 3 години не ни е оправил.

Надявам се, че виждате алегорията с изборите. Както при всяка болест, последващото лечение и превенцията са най-важни. У нас липсват, защото почти никой не си прави труда да внимава. Друг е въпросът дали лекарят е добър и съвестен. Ако преходът ни е показал нещо до сега, то е, че политиците са еднакви. Има значение кой е на власт до толкова, до колкото ще си спестяваме работа за последващ контрол. Сега обаче си спестяваме всичкия вслушвайки се единствено в предизборни обещания и популистки изказвания.

Предизборни хиперболи

Един интересен страничен ефект от всичко това е фатализмът на политическите послания. Обществото до такава степен е претръпнало от проблеми, че не му се занимава. Всеки си има достатъчно свои, нали? За да се привлече вниманието към дадена тема, се стига до преекспониране и драматизиране. Свободата ни е заплашена, избиват децата, ограбват бюджета, изтребват рибата, изгарят горите ни, мутри завземат държавата. Използването на хиперболи постига целта си понякога, но следата, която винаги оставя е допълнителното притъпяване на сетивата. Истинските предизвикателства, които срещаме сега, не са тези, решенията на които ще открием в цитати от Ботев и Левски. Разбирането им изисква както добро образование, така и доста четене и достъп до информация. За съжаление проблемите с енергийната ни система не могат да се изпишат в един tweet или на плакат на протестиращ. За да те разберат протестиращите или гласуващите обаче, трябва да синтезираш едно такова изречение. Иначе никой няма да се мръдне от дивана.

Майстори в този тип говорене са самите политици. Днес видяхме достатъчно опити да се яхне протеста за политически изгоди. Разбира се, медиите изиграха ролята си на глашатаи – или премълчаха всичко, т.е. „проблем няма, гледай турски сериали“, или разгласиха въпросните кратки, но безсмислени послания идващи от недоволната с право тълпа. В никой от случаите не видях призив за мисъл или експертен анализ. Искаме кръв, искаме пари, искаме хап, който да ни оправи на момента. Проблемът с „чудотворните хапове“ е, че се продават от шарлатани. Не изпитвам симпатии към тези, които се подлъгват по последните.

Арабската есен

Някой наричат скорошните събития „Българската пролет“ като аналог на революцията в арабския свят. Това е грешно и късогледо сравнение. Ние имаме това, което те нямаха – възможност за демокрация и свободни медии. Работата е, че не използваме тази система от лостове. Когато не използваме нещо, то ръждясва и загноява, а резултатът е видим. В Тунис, Либия и Египет смениха изцяло системата и това трябваше да се случи. Това, което виждаме там днес показва, че революцията не решава проблемите, а подмита старите грешки под килима. Една революция не може да оправи България и добре, че повечето българи го осъзнават. България не е Тунис, но България не е и Исландия. Мерките, които сработиха там, няма да сработят у нас. Не само защото системата и проблемите ѝ са различни, а защото хората сме други. Ние чакаме някой да дойде да ни оправи, а ако не сработи веднага – вън!

Е, дойдоха, оправиха ни. 100 хиляди излязоха на улицата днес. И сега какво? Следва самосъжаление колко сме прости, че им се вързваме на ония горе. И това с какво помага?

Прозрачност в управлението е нещо добро като идея. То означава, да можем да проследяваме решенията на управляващите; да преглеждаме фактите и данните, с които работят; да виждаме заседанията и ключовите им действия в реално време; да има отчетност как се харчат пари, как се правят поръчки, на кого се дават и защо. Не на последно място, трябва да има отчетност в решенията и кадруването на различните етажи на властта.

Между теорията и практиката обаче има разлика. Изброеното по-горе е просто обещания за потенциала на един инструмент в колана на гражданското общество. А както знаем добре, у нас постоянното повтаряне на обещания води единствено до цинизъм. Не е достатъчно да се лепне етикет на нещо като прозрачно. По аналогичен начин да си лепнем на челото „висшист“ не означава, че сме завършили и имаме нужната квалификация. Другото общо с тази аналогия е, че както можем да си фалшифицираме диплома, така можем да изфабрикуваме някаква сценка за пред хората и да я наречем прозрачно управление.

В този блог съм писал много за отчетност, прозрачност, отворените данни, технологиите и принципите свързани с тях. В политиката и общественият живот обаче нещата опират до думи. Дори да ви покажа таблици с всички политици, всичките им приятели, всичките им фирми, свързани далавери и укрити данъци, пак интерпретацията и кой я представя ще има най-голямо значение. Изборът на думи има значение. „Прозрачност“ се използва толкова много и толкова неправилно, че постепенно ще започне да губи значението си. Точно както понятието „безпрецедентна“, което сякаш се използва за синоним на „абсолютна“. В действителност означава, че нещо до сега го е нямало, за пръв път се прави, но без да се уточнява колко добре.

Истината е, че сега нямаме прозрачност. Имаме прозорец, през който да можем да гледаме, ако се постараем. Откритото управление е двустранен процес, в който ние виждаме какво правят и на тях им пука по някакъв начин за този факт. В момента просто надничаме на пръсти през замацания прозорец без да знаем кога ще дръпнат я пердето, я табуретката изпод краката ни. Безпрецедентно е донякъде, защото за някои неща до сега дори прозорец нямаше. Това обаче не променя нищо. Трябват правила, отговорност, отчетност и куп качества, на които всеки работещ в публичната сфера най-вероятно би се изсмял. Трябва и разбиране, че всичко това е нужно не защото е модерно, защото някой хленчи и защото Европейската Комисия натиска „отгоре“, а защото без него нищо не се променя. Практиката обаче показва, че разбирането и отговорността са кът.

Иначе като идея е добро. Продължаваме да бутаме докато реката си тече надолу.

Какви са обещаните мерки?

Планът се състои от 33 точки, които можем да разделим на няколко групи – финансова прозрачност, подобряване и отваряне на регистри, публични консултации и корпоративна социална отговорност. Всяка от тях цели да подобри прозрачността при взимането на решения и даде възможност на гражданите да работят и взимат решения с актуална и отворена информация.

Най-важната точка при финансовите мерки е публичността на бюджетите и бюджетните разходи. Това означава, че всяко министерство ще разяснява не само разпределението на бюджетите си, но и ежедневно ще публикува всички плащания, които е правила. В Капитал ще намерите добро описание на тази точка. Друга изключително важна мярка е публикуване на информация за ревизиите на фирми при открити нарушения. Това, разбира се, ще се прави при защита на данъчна и осигурителна информация. Ще се регламентира и създаде концепция за финансирането на НПО-та и ще се създадат инструменти за по-добро разбиране на бюджета и разходите от страна на гражданите.

Друга много важна точка е достъп до всички данни и отчети на лекари и болници. Това означава, че ще можем да получим информация за дейността, нарушенията, натовареността и всичко свързано с предоставянето на здравни услуги. Това ще става през новата здравно-информационна система и за жалост – само с електронен подпис. Все пак обаче данните ще са полезни и се надявам да са в отворен формат за по-лесен анализ. Самата здравно-информационна система е също е част от плана.

Следващият важен момент е поставен последен като точка, но има най-много общо с отворените данни. Планира се промяна в Закона за достъп до обществени данни като се създадат изисквания за предоставянето и публикуването на данни от страна на институциите. Няма много подробности в този документ, но това, което обсъждахме с кабинета, е да се въведат ясни технически изисквания и задължение за институциите да публикуват част от данните си в отворен формат. Това означава, че ще може да изискваме всички данни свързани с въпроса ни към дадена институция. Разбира се, те ще бъдат изчиствани всякакви лични и секретни данни. При създаването на всички нови информационни системи ще има възможност за свободен достъп до отворени данни, а при старите – може да се изгради такава. Разбира се, не знам дали тези предложения ще залегнат в закона, но бяха централна част от разговорите. Предвиден е също така контрол от страна на кабинета на изпълнението на тези мерки за прозрачност и отворени данни, както и публикуването на доклади по темата.

В планът се говори също така за публичен регистър на всички природни богатства – местоположение, експлоатация, концесии и прочие. Ще бъдат създадени и отворени доста други регистри. Включени са точки за корпоративната социална отговорност и информираността на гражданите за тях. Планира се и анализ на въздействието на нормативните актове върху бизнеса, по-добър диалог с гражданите и организирането на форуми и консултации.

Какво липсва?

От мерките, които предложих липсва най-вече отварянето на регистрите на Агенцията по вписванията. Както писах по-рано, в сегашният си вид са почти неизползваеми и на практика работят само в полза на 3-4 фирми. В рамките на Стратегията за Електронното Управление обаче те трябва да се интегрират, което може би ще означава отварянето им и навън.

В планът не се говори също така директно за отворени данни, което е нормално предвид вида на документа, това може би е нормално. Предполага се, че при изпълнението на заложените мерки ще залегнат принципите на отвореност на информацията, какъвто е духът на OGP, но това не е дефинирано изрично. Припомням, че не е достатъчно просто да се публикува някаква информация – трябва тя да е достъпна както за сваляне, така и за лесна обработка и анализ. Не става дума и за изграждането на централен портал за отворени данни, какъвто заявиха или вече са създали другите участници в инициативата. Говори се за разширяване на сайта на правителството и предполагам, че точно това имат предвид.

В предложенията ми включих и данни в реално време от събраните данъци и такси от НАП, както и обобщени ежеседмични данни по общини от касовите апарати, които и сега са свързани с тях. Тези данни ще са безценни за създаването на ясна картина на икономическата ситуация у нас. Призовавам и за повече прозрачност в МВР – данни за регистрираните престъпления, катастрофи и издирвания с категоризация, местоположение и време. Същото важи и за обществените поръчки и евро-фондовете – макар там данните да са публични, те далеч не са отворени. Така можем да свалим всичките 177000 документа за обществени поръчки, но няма да можем да ги анализираме и направим важни изводи от тях.

Подобна е ситуацията с доста институции и регистри, където информацията е публична, но не може да се свали. В момента работя по отварянето на Административния регистър. Междинните резултати ще намерите тук. Отворих данните на Комисията за Държавна сигурност, защото в този си вид са невъзможни за анализ. Започнах да изграждам структура на връзките между агентите. Тук ще намерите предварителна графика с част от данните и то само с известните 5140 сътрудници. Работя по алгоритъм за извеждане на тези, които са споменати само по име и тогава ще има много повече връзки.

Къде да намеря повече информация?

Най-доброто място за новини и информация за отворените данни у нас е mailinglist-а на Open Knowledge Foundation за България. В събота се събрахме виртуално няколко души и решихме да създадем родна структура на тази организация. Първата стъпка е блог, където ще пускаме новини, ресурси и информация за събития. За повече на принципите на отворените данни и прозрачността може да прочетете и в предишните ми статии.

Допълнение 5 юни

Министерството на финансите вече публикува данни за ежедневните бюджетни плащания към всички ведмоства. Докладите са разбити по цели на плащанията и брой преводи. Очаква се от началото на август всички министерства да публикуват такива доклади. Това цели прозрачност и е част от точките, които съм описал по-горе. Повече за това ще намерите в българския раздел на блога на OKFN:

Всички бюджетни плащания се публикуват вече ежедневно в интернет

Примерни графики на потока от парични средства може да намерите в коментарите по-долу. Това са само начини на визуализиране и нямат реални данни от споменатите доклади.

В България се правят промени само при наличието на скандал. Последният голям такъв е за бонусите в държавната администрация. Спекулациите на партийни опоненти и медии фокусираха изцяло общественото внимание върху контраста на големите бонуси на някои и ниските заплати на останалите. Преди малко кабинетът е решил, че всички бонуси взети от държавни служители трябва да бъдат върнати.

Нека започнем с това, че бонуси трябва да има. Това е модел възприет отдавна от бизнеса за стимулиране и привличане на служители. Всички сме наясно, че държавната администрация е повече от непривлекателно място за работа. Липсата на реформаторски дух при обикновените чиновници, огромната администрация, непрозрачните конкурси и протекционизмът спират много можещи и знаещи хора. Да не говорим, че не биват допускани идеалисти със западно образование, които просто искат да променят нещата към по-добро.

Бонусите в тази среда са не само нужни, но и задължителни. Заплатите често са доста ниски и дори като изключим съпътстващия риск от корупция, често не са достатъчни за нормално изпълнение на задълженията. При по-високите етажи големите бонуси също са важни. Съгласен съм със здравия министър, че човек отговарящ за милиарди левове има доста сериозен стрес на плещите си. Аналогично изпълнителните директори получават също такива финансови стимули.

Има обаче едно изключително важно условие – прозрачност. Това е коренът на целия скандал, който всички медии услужливо пропускат. Трябва да има прозрачност не само за бюджетите и раздадените бонуси във всяка институция, но и за работата, финансовите резултати и изпълнените проекти. Трябва във всеки един момент да знаем като граждани колко точно е бюджета на една агенция, за какво се харчи, какво е купено с тях и какви заплати се дават. Няма нужда, а и не може да се изкарва фиша за заплата на всеки служител – достатъчно е да се покаже перото за заплати на всички. За ръководните кадри – директори, министри, кметове, депутати – трябва всичко да е видимо.

Когато имаме тази информация, ще може да я сравним с постигнатите резултати, общественото мнение за институцията и заявените цели. Ще може да измерим обективно дали, както твърди Виолета Николова, е свършена „достойна за уважение работа“ или са се задълбочили проблемите на една затворена бюрократична машина, от която печелят най-вече няколко частни фирми.

Всичко това е напълно възможно и първата фаза е да се отворят бюджетите. В разговорите ми с г-жа Бъчварова – шефката на кабинета Борисов – тя го посочи като основна цел на България в Партньорството за отворено управление. Трябва всяка институция да предоставя редовно отворени данни за бюджетите, постъпленията и разходите си. Такива проекти има много по-света, най-известния от които е OpenSpending. В Полша имат специален портал, а в Лондон дори са направили състезание за анализ на данните от бюджета им. Пътят е постлан – трябва само държавната машина да се разскърца и да пусне данните.

Аз съм напълно за бонусите в администрацията. Връщането им – каквато беше последната идея – е не само популистки ход, но е и опасен за стабилността на институциите. По всяка вероятност стимулите не трябва да бъдат толкова големи, но нито вие, нито аз знаем точно кой, кога, колко пари е получи и какво е свършил. В момента покрай целия шум и нападки, обществото успява да разбере единствено, че някой е взел десетки хиляди лева. Полемиката е, че виждате ли – вие не сте взели, значи и онези не трябва да вземат. Този реваншизъм е пагубен, защото създава норми вредни за обществото без да се вниква в нещата.

В случаят с бонусите сме свидетели на хаос – политически, медиен, управленски, на отговорност и на действия. Решенията, които се взимат, целят бързото, а не трайното справяне с корена на проблема. А той е точно липсата на прозрачност и отговорност. Ако в следващите дни никой не излезе и не насочи диалога в тази посока, до седмица-две всичко ще бъде потулено до следващия голям скандал. Проблемът ще е все още там, а злоупотребяващите просто ще се научат как да се крият по-добре.

Дали ние – обществото – ще можем да надвикаме медиите и политиците, за да поставим реалния проблем на масата?

Този тип данни се наричат „отворени данни„. Те предразполагат за максималната прозрачност в управлението на страната – нещо, което винаги ни се обещава, но само с тези данни може да стане факт.

В тази връзка искам да ви попитам какви данни искате да получите и защо смятате, че ще са полезни. В момента подготвям документ с предложения и технически изисквания. Целта е да убедим екипа работещ по проекта да ги включи. Данните ще бъдат публикувани в отворен формат, който ще може лесно да се трансформира и анализира (примерно електронни таблици). Може да дадете предложенията си във формуляра долу, в коментарите на статията или чрез формата за контакт горе. Резултатите от анкетата може да видите сами в тази таблица. Когато се съберат повече, ще ги обобщя в отделна статия. Междувременно ще включвам първите пристигнали в документа за отворени данни.

Анкетата е спряна.

Повече за отворените данни ще намерите в статиите ми по темата.

Затова не може да говорим за откриване на електронното правителство. Журналистите много биха искали да видят това – един компютър с отворена web страница, лентичка и Борисов, който я срязва. Истината е, че навлизането на дигиталните технологии в една администрация винаги става постепенно. У нас обаче първите крачки се правят едва сега въпреки всички приказки и пари, които е изляха през последните 10 години.

Както писах в серията ми статии от 2010-та за Стратегията за електронно управление, един от основните проблеми на електронното управление е свързаността между институциите. През годините всяко ведомство си е поръчвало и развивало различни информационни системи и стандарти. Да ги свържем означава, да си пуснем стара видеокасета в DVD плейър.

Именно това се посочва от кабинета сега като причина за забавянето. Днес имах разговор с хора от кабинета във връзка с отворените данни и засегнахме точно тази тема. Срокът от 7 месеца не е за цялото електронно правителство, а за важните основи – свързването на информационните услуги. Когато регистрите и основните системи се свържат – нещо, което е крайно нужно и желано както от гражданите и бизнеса, така и от самите чиновници – може да се надгражда с интегрирани услуги. Това е сложна дума, която простичко означава, че с няколко клика ще свършвате работа колкото като обикаляте 30 институции, гишета и опашки. Целта е самите те да си говорят ефективно помежду си, а не да вършим тази работа вместо тях.

В момента летя с България Ер към Франкфурт и от корицата на списанието ме гледа министър Московски. В интервюто споменава за три големи проекта, по които се говори. Първият е свързването на въпросните дигитални регистри, за който разказах по-рано. Вторият е за пълната идентификация на граждани с електронни подписи, а третата е интернет свързаността на общини и села. Използването на интернет услуги с електронен подпис наистина е полезно и цената е приемлива, стига нещата да стават наистина по-лесно, надеждно, бързо и евтино в дългосрочен план. Важно е обаче и самата администрация да работи с електронни подписи и документи. Въпреки, че се хвалят, че министерствата са въвели такива системи за документооборот, доколкото знам, на местно ниво нещата съвсем не са така. Липсата на обучение на повечето чиновници не само за електронните подписи, но и за електронното управление като цяло може да саботира целият процес. Ако чиновниците не знаят как да боравят със системите или им нямат доверие (както при всичко ново), това ще се пренесе и върху обикновените граждани, както и ще компрометира надеждността на цялата информация.

Добрата новина обаче е, че има яснота по проблемите. Знае се как да се оправят и кои институциите се противопоставят на реформите и електронното управление. Ясно е, че eGov няма да „стане“ за 7 месеца, но се надявам, че ще видим издигнати няколко основни стълба от него. Има и сериозна заявка за развитие на отворените данни у нас и то ще върви донякъде паралелно с това на електронното управление.

Интуицията ни на българи диктува, че и тук ще похарчат пари и ще изкарат „нещо“. Има индикации обаче, че може би няма да сме прави или поне не напълно. В случая имаме ясна представа какво трябва да се свърши, какви са стъпките (т.н. milestones), кой трябва да го направи и какви са сроковете. Нашата задача е да ръчкаме на правилните места, за да се случат нещата.

„Опасно близо“ с Бойко Борисов за eGov (БТВ, 20 ноември 2011) :

…Това е много сложен процес. Това е много, много сложен процес когато си заварил похарчени много пари, а тези … електронни системи, които са си направили отделните министерства и агенции не могат да работят помежду си. И ние сега това, което правим в момента е… и не случайно имаше дирекция „Електронно правителство“ … и него го направих заместник министър (Валери Борисов б.р.), за да може да има пост, с който да съумее да затвори целия процес.

Това е част от кореспонденцията ми от юли 2010 с Валери Борисов – тогава шеф на дирекция „Електронно правителство“ относно eGov и отворените данни:

…създаването на предварителна концепция или рамкови напътствия за останалите институции. В тях би могло да се опише както абстрактно …, така и по-конкретно целите и технологиите, които се препоръчват/изискват при изготвянето на нови сайтове и системи в периода до създаването на всеобщата информационна система. Както знаете, постоянно се пускат обществени поръчки и се създават вътрешно софтуерни системи, изискванията за които се изготвят от чиновници и поддържащ персонал без съгласуваност. … И не на последно място – когато проектите по eGov започнат, интеграцията на старите системи на различните институции ще е много по-леснa, заради това, че са изготвени по подобни стандарти и изисквания.

Ето цялото интервю с премиера по БТВ, а тук може да свалите целия ми мейл до Валери Борисов.

Не мога да кажа, че за тази година и малко са направени много нови системи. Дори, ако такива напътствия, за каквито говоря, бяха създадени тогава, пак нямаше да имат голямо отражение върху ситуацията. Много бих се учудил, ако думите ми през 2010 са били нещо ново за сегашния заместник министър. Няма как да не са знаели още тогава, че не само системите на различните институции не са съвместими, но и повечето са остарели и въобще не могат да бъдат интегрирани. Сега, когато има силен натиск от страна на Борисов за резултати в сферата на eGov, планът за действие се пропука по шевовете.

В този контекст бърборенето ми за отворени данни в управлението може да звучи нереализуемо. Реалността обаче е, че това е единственият начин да се постигне устойчива интеграция. Както писах преди, отворените данни не са просто услуга към гражданите, а начин на мислене в изграждането на електронни системи и работата в институциите като цяло.

В противен случай това, което мога само да предполагам, че се опитват да направят сега, е да направят кръпки между недовършени точки за достъп на различните министерства. Това ще донесе ужасно много грешки в бъдеще и не дълго след пускането на отделни услуги те ще бъдат спрени. Друг риск е, че заради липса на възможност или ресурс за добра интеграция, предоставените eGov услуги ще са безполезни по една или друга причина. Това може да доведе до ниска използваемост на електронното правителство и причина за извинение от страна на кабинета, че всъщност обществото и бизнеса няма нужда от такива.

Изходът е да се заложат конкретни стандарти, мерки и принципи в създаването на нови системи и сайтове. Това може да са част от ангажиментите, които България ще поеме до няколко месеца пред Open Government Parnership. Трябва да има ясен анализ и публично достъпна информация за системите, проблемите и напредъка по интеграцията им. В момента за жалост единствено чуваме празни лозунги и уверения, че се работи по въпроса. От опит в интеграционните проекти знам, че често това, което шефовете си мислят, че системата им може и очакват да се случи с нея, се различава много от реалността. В крайна сметка може да се окаже, че нито ние, гражданите, нито чиновниците в администрацията ще виждат смисъл да използват недопеченото eGov.

Ето анализа ми на Стратегията за електронно управление, която започнаха да разработват миналата година:

Благодаря за снимката на Hot Pixel Action@Flickr.

Имаше няколко идеи за събиране на данни на заинтересовани за работа в БГ, които после да се дават на агенции. Тези бяха подети с ентусиазъм от студентските сдружения, данните бяха събрани и толкова. За сметка на това частни инициативи в тази насока – като форумът „Кариера в България. Защо не?“ – набират сила. Също така доста от услугите, предоставени от консулствата и посолствата, са под всякаква критика. Въпреки, че има доста ентусиасти, които си вършат работата съвестно и отговарят на въпроси, процедурите и общата структура е така направена, че да те спре на всяка крачка – както и в България, нали? Нещо фрапиращо се случва, когато семейство българи решат да си регистрират бебето като български гражданин. Чувал съм страшни истории и ситуацията не се подобрява.

За да бъда честен, има и някои хубави инициативи, които се забелязват. Едни от тях са безплатните и редовни консултации на социалното министерство за пенсионното и социално осигуряване в ЕС. Обясняват много подробно какви са правата ни и как да ги отстояваме пред (наравно с българските неуки и нагли) немски чиновници. За тези неща обаче се научава трудно – от уста на уста. Повечето неща – за законите, за изборите, за регламентите им – научаваме от слухове. Затова и предложих Външно да направи проста информационна система, в която всеки емигрант или студент в чужбина да се абонира за новини и региони, от които се интересува.

Въобще истината е, че „българите в чужбина“ е просто една политическа карта. Нищо повече. Не се осъзнава потенциалът, знанията, контактите, позициите в многонационалните компании, пък какво остава за емоционалният заряд, който е скътан. Няма стратегия как да се използва, къде е полезен, как да се подходи или кой да подходи. Агенцията за Българите в Чужбина е само административна функция, която много смятат за импотентна. Не знам дали е такава, но фактите са налице – не познавам никой в чужбина, който не само да е усетил помощта им, но и да знае какво прави тази агенция. Доста дори не знаят, че съществува. Това за мен е що-годе дефиницията на предното определение. И пак – това не означава, че хората там са некадърни – просто явно на никой не му пука.

В такъв случай, господин Премиер, аз питам – как ще се върнат въобще студентите от чужбина като 1. няма каквато и да е стратегия, 2. тези, които отговарят за тези неща, нехаят и 3. всеки ден ни се натяква, че сме в тежест на страната и посолствата ни? Да, разбирам – киберструктурни проекти. Да, те наистина са голям напредък, но да ви кажа – и Гърция има много магистрали. Дори прекалено много. Въпреки все още по-големите заплати, нямам никакво намерение да се местя там. В България емигрантите може да ги върне единствено и само възможността – да направят нещо, което тук не могат. Не заради пари, не заради ония бряст, на който са се катерили като деца – възможността да направят нещо. Запитайте се, един предприемач с достатъчно средства, международни контакти и опит, ако дойде в България и започне бизнес, колко време ще издържи преди бюрокрацията, администрацията и липсата на правен ред да го задушат? А замислете се – точно този тип хора правят ония 4% от БВП. Затова ви съветвам да се насочите към студентите – там е доста по-лесно. За да разберете обаче защо, все пак трябва да се вслушате какво все пак мислят тези, които ще връщате.

Това не е лична атака към тези, които сега са на власт. Писах същото и за тези преди тях, и тези преди това. Просто няма голяма разлика – все още я няма прозрачността, отговорността на институциите, реформите и въобще всички надежди свързани с младата кръв в управлението. Знам, че сега доста ще ми скочат, че виждаш ли – признавам провала на управлението. Не, тези определено направиха доста въпреки острата липса на качествени кадри и опит. Най-малкото признаха и започнаха работа по съществени проблеми. Не съм фен на демагогията и масовата депресия, която е обхванала всички българи – и в България и извън нея, но за да се решат проблемите, трябва да се говори. Сега това липсва. На всички нива.

Ето още текстове по темата:

• WebCafe – Как ще ни върне Бойко Борисов от чужбина?!
• Дневник – Напускам България или оставам?

В събота беше потвърдено, че след 8 месеца ще загубим един от малкото инструменти за разследваща журналистика и прозрачност в тази държава – Търговския Регистър. Отдавна се подклажда огъня, на който да го изгорят, както навремето са горели книги с неудобни знания (извинете ме за метафората). Това бе и причината всички да се втурнат да свалят информацията в него, което практически го блокира за известно време. Изглежда и самата ресорна агенция не знае какво да прави, защото вписванията почти са спрели. На практика, началото на края беше, когато депутати като Емил Радев вдигнаха мерник на регистъра и своенравните блудства на журналистите с него.

Хвърляше се много прах в очите около това, което ще се случи с въпросния регистър. Същия Радев само преди два месеца каза пред Капитал, че собствениците на фирми, историята, капитала и дейността ще бъдат свободни за достъп. При това всичко ще остане безплатно и отворено. От тогава насам обаче бяха внесени редица промени, които очевидно противоречат на всичко казано до сега. Първо достъпа няма да е свободен, а с плащане и/или електронен ключ (който пак струва пари). Второ, голяма част от информацията за фирмите ще бъде редактирана. Трето, заявеното „обществено обсъждане“ на въпроса така и не се случва. Всичко това е зле прикрито зад аргумента „защита на лични данни“. Интересно е, че точно г-н Радев се явява радетел на това обществено благо. В същото време обаче, Комисията за Защита на Личните Данни не е издала никакво становище по въпроса. Единствено и само те имат компетенцията да се изказват дали нещо нарушава личните данни на фирмите и техните собственици и дали в случая законът го изисква поради други съображения. Още чакам отговор от тях, но имам сериозни съмнения, че запитване за тълкуване на закона по този казус въобще не е постъпвало. Това ясно показва, че се използва един често пренебрегван и недоразбран закон за лични цели.

А целта на цялото това упражнение е ясна – скриване на порочни връзки вътре в бизнеса и между бизнеса и политиката. С проста проверка в търговския регистър може да се открият доста непознати връзки. Всъщност това отдавна се прави – когато чувате от медиите, че някой има бизнес с депутат/съдия/полицай или че 18-годишният син на някой общински съветник има фирми за милиони, то тази информация идва точно от този регистър. Това е безценен инструмент в ръцете на журналистите и обществото и има една единствена цел – прозрачност. Затварянето или ограничаването на достъпа до него могат само да се квалифицират като огромна крачка назад в прозрачността в България.

Тези действия на депутата Радев ни карат да се замислим за всички предложения, които е внесъл до сега. Чухме за „услугата„, която се опита да направи на шефа на жена си – председателя на ВАС – с промяна в закон. Интересно е да погледнем и другите закони – за обществените поръчки, онзи скандален текст за протестите през 2009-та (линк), търговския закон и изборния закон. Все горещи точки и почти навсякъде – голямо влияние, конфликт на интереси и спорни текстове. Изглежда и промените за търговския регистър ще минат под масата, съдейки по последното обсъждане късно в петък. Статистиката от отворените данни на парламента показва, че въпреки Радев да е бил над 90% от работното си време в парламента, участвал е в едва 46-48% от гласуванията. Това е доста под средното за ГЕРБ, но близко до цифрите на ДПС. Това донякъде обяснява, защо се налага да приема толкова важни решения по късни доби – не го е правил през работното време.

И говорейки за отворени данни – точно това е решението за търговския регистър – всички имена, бивши и настоящи собственици, увеличаване на капитал, продажби и прочие, да се пуснат като отворени данни – структурирани, свободни и лесни за анализ и визуализация. При това, тук не само не е нужно, но е и противопоказно да се използват оная анти-спам „защита“, която само пречи на търсенето (вижте първия коментар). Пускането на няколко хиляди документи свободно не е никакъв проблем за сървърите им, предвид какъв бюджет са изхарчили за тях. Останалото – подписи, учредителни актове и ЕГН-тата могат и трябва да бъдат предоставяни срещу електронен подпис, с което да се покаже кой е има достъп до тях, ако стане някакъв проблем. Пълният текст на актовете и подписите обаче не е от интерес за разследванията, стига важната информация да е добре описана, свободна и лесна за обработка. Така бихме могли лесно да направим анализ и да изкараме автоматично връзки между всички фирми на всички съмнителни фигури във властта.

Сигурен съм, че може и да проследим стъпките на тази смъртна присъда за регистъра назад към приятелите и роднините на депутата Радев и да посочим конкретно на кому прави услуга този път. Явно целта е точно това да бъде предотвратено и както са тръгнали нещата – ще успеят. И все зад мистичното булото на лични данни и защита на бизнеса. Хубавото е, че сега имаме достатъчно прозрачност да ги сочим с пръст и да намираме скритите интереси в решенията им. За сега…