Започнаха отдавна показвайки нарастваща нетърпимост на младите в страната срещу неспособността на управляващата класа да се справи, но и разбира се срещу бруталността на методите им. Спомням си преди 10 години имах няколко интервюта с иранци търсещи да емигрират в Европа със семействата си. Единият практически беше написал техния аналог на Борика. Всички разправяха едно и също – не съм сигурен дали утре ще намеря лекарства и храна за децата си.

Последваха редица инциденти с убити жени, жестокости, международни проблеми, санкции, хаосът на Тръмп и войните на Путин. Всичко това повлия на икономиката и живота на иранците. Кум се опита да смекчи нещата, като допусна по-умерени кандидати за президент и смекчи някои режими, но това не помогна много. Двама от тези, които интервюирах преди 10 години, помогнаха на още 20 семейства да се изнесат към Германия – лекари, професори, инженери.

В последната година Иран се сблъсква със стара криза, но особено тежка сега – безводие. Това е нещо, което ще виждаме все повече в близките години заради климатичните промени и особено в южна Азия. Сега следим на живо как се отразява на една сравнително развита държава. Редица язовири са пресушени и заедно с лошото управление на водите в следващите седмици може да се окаже, че милиони ще трябва да бъдат евакуирани от Техеран.

Това е същността на протестите сега. Доколкото религиозното и политическото влияние на Кум не е намаляло сред старите, идва едно младо поколение, което не ги разпознава като авторитет и иска решение на проблемите в ежедневието си.

В тази ситуация хаосът в щатите, парализата във външния им департамент и експертната им неспособност им да формират някаква смислена външна политика донякъде е добра новина за протеста. Тръмп вече обяви, че ще ги подкрепи, но нито има идея кои са, нито как всъщност ще им помогне, нито е оставил някой около себе си или в администрацията, които да има идея или да смее да му каже. Казвам, че това е добра новина по принцип за Иран, защото историята ни учи, че всеки път като щатите се намесят там става по-лошо – след като наместиха диктатор фен на мъченията, превръщането на Техеран в порнoгрaфска столица на Азия и ограбване на ресурсите на държавата, създадоха плодородно поле за наместването на религиозните фанатици опиращи се на по-ниско образованото мнозинство от населението. Нищо учудващо. Дано да не се повтори пак сега.

За района това ще е добра идея, защото подобно на Русия, за Иран външната политика означава да дестабилизира чрез проксита. Последно бяха Хутите, а традиционно Хизбула и Хамас. Последните се подкрепят и финансират от Нитеняху, за да може да радикализира съвсем управлението на Израел, но е факт, че макар с осигурени от него пари ракетите идват от Иран. С промяна на модела вниманието на Техеран ще се обърне навътре. Отново подобни на Русия практически целият им разузнавателен и военен ресурс е организиран към опазване на вътрешния ред, но при масови протести това ще се разпадне. Да се надаваме поне, че няма да има разпадане на самата държава, защото това ще доведе отново до местни радикални групировки и колониални интереси. При Афганистан и Пакистан това доведе като страничен ефект до спиране на усилията за елиминиране на полио и връщането му на места след като фанатици с аргументи идентични на родните антиваксъри избиваха лекари и здравни работници.

И доколкото протестите са значителни, енергията на GenZ е голяма и проблемите са сериозни, ако завали в близките два месеца и напълни язовирите, може да останем само със снимки като тази от протестите преди две години срещу убийството на Махса Амини – визуално силни с голям отзвук в Европа, но малък дългосрочен ефект. Затова нека ги подкрепяме и търсим как да помогнем не само на думи, но да бъдем реалисти какво се случва на терен и че всъщност нямаме идея или аналог в Европа. Решението трябва да дойде отвътре – също както при ситуацията в България.

И напомням като четем за GenZ в Иран да не съдим за мотивацията и опита им по клишетата от щатите или по тези в България, както и съответно да не правим паралели с протестите у нас. Описах защо наскоро опитвайки се да определя какви са поколенията у нас.

Всички видяхме как десетки хиляди полицаи бяха докарани в София, за да респектират протестиращите. Навярно ви е минавал през главата въпросът колко е струвало всичко това на данъкоплатците. Освен транспорта и престоя в столицата, на всички тези хора са изплатени командировъчни и извънредни.

Отговорът би трябвало лесно да се намери на страницата на МВР. Припомням, че от август 2012-та всички институции са задължени да публикуват ежедневни отчети за бюджетните си плащания по причини – заплати, осигуровки, издръжка и прочие. Настрана от принципните проблеми с изискването, дори това, което ни се предоставя е неизползваемо. Причината се крие във формата – всяка институция избира под каква форма да пусне данните. Някои дават таблица, други снимка на екрана си. МВР пуска PDF документи. За да си направите някаква справка, трябва да прегледате 360 документа, да копирате цифра по цифра и с елка да пресмятате. Това е състоянието на прозрачността в държавата ни в момента.

Има обаче добра новина. Хора като мен намират начини да извадят полезната информация скрита къде умишлено, къде от глупост и недоглеждане. Случаят на отчетите на МВР беше особено труден, защото след като прехвърлих данните в текстова форма, те нямаха ясно изразена структура. За човек би било лесно да разбере коя цифра към коя колона принадлежи на снимката горе, но не и за компютър. Също така има разделение със шпация между хилядите (това две колони са или една цифра), разместване на редове, липсващи колони и т.н. След няколко опита през ноември намерих начин и автоматизирах процеса. От тогава насам всеки ден се обновяват данните за плащанията. От голяма помощ беше допълнителната информация за сумите по редове, защото така потвърждавам прочетените цифри. Все пак, около десетина отчета бяха толкова объркани, че се наложи да ги въвеждам на ръка. Целия код на проекта е достъпен в GitHub.

В последните седмици направих и интерактивно табло (dashboard) за данните. На него са показани общите суми преведени по дни и по месеци, причините и дирекциите, които са направили плащанията. Може да се филтрира по тези три показателя чрез графиките и таблиците. При избиране на филтър, адресът на страницата се обновява и може да споделите това, което виждате. Например, може изберете всички заплати изплатени по време на #дансwithme или сравнение на „средства за разпореждане“ на този кабинет спрямо предишния. Над таблиците има бързи линкове за избиране. Повече за графиките и филтрирането ще прочетете на самото табло.

Представени така, данните показват интересни неща. Пример за това са въпросните „средства за разпореждане“. Не открих за какво точно се използват, но видях, че са се увеличили със 160 пъти до 27 млн.лв. Заплатите също са интересни. Има ясни пикове през април, юни и декември (интересно защо). При подслушването има намаление при издръжката, макар и малко като сума, но сериозно покачване при заплатите през декември 2013. Всъщност това важи за всички дирекции. Около 70% от парите за МВР отиват за заплати и възнаграждения. Едва 18.6% са за издръжка. Припомням, че сме на едно от първите места в Европа по брой полицаи на глава от населението. Това има ясни измерения в разходите на най-скъпото ни ведомство.

Плащанията по месеци като изключим
заплати, стипендии и осигуровки

Разбира се, всички данни идват с условности. Качеството на тези зависят на първо място от коректността на министерството, която доколкото разбрах не се следи от МС въпреки поетия ангажимент. На второ място, възможно е да има грешки при автоматичната обработка. Най-вече обаче е важно как интерпретираме данните. Ще забележите, че има доста отрицателни преводи. Те са в категория „Служебни операции в БНБ“ и предполагам, че се отнасят до суми връщани в държавния бюджет. Министерството също присъства в списъка, но преводите са почти нулирани – когато има превод от няколко милиона, те са връщани ден по-късно. Няма обяснение за тези странни плащания и навярно само касиерите могат да отговорят.

Важно е да отбележим, че тези суми се отнасят до парите, които министерството е превеждало на дирекциите си през системата СЕБРА. Не включват прословутите дарения от фирми. Не става ясно и каква част от компенсациите са заплати, бонуси, за извънреден труд или обезщетения. Притеснително е, че от началото на 2013-та МВР е спряло да внася осигуровки, но и това може да има някакво обяснение.

Нещо, което бързо ще научите, когато се заровите в данните, е че те не дават отговори, а нови въпроси, за които не сме се замисляли. Ако данните и интерпретацията им е вярна, въпросите са полезни и могат да осветят неприятни истини или да разбият заблуди. Всичко останало са спекулации.

Вчера на няколко места ме обвиниха, че съм против протестите. Това съвсем не е така – протестите са нужни, защото хората наистина живеят по-зле. В статията си обаче посочих, че винаги се сещаме да натиснем политиците когато ножът опре до гърлото. Често тогава получаваме прибързани мерки със съмнителен изход. Така в последните дни изкристализира тезата, е че темата на протестите е сгрешена. Нека изложа аргументите си.

Ниска цена, високи сметки

Цената на тока в никакъв случай не е висока. Дори е доста ниска. Сметките са високи, а това е различно. Част от причините са ниската енергийна ефективност, загубите по мрежата и лошото отчитане. ЕРП-тата са виновни пряко за последното и ще си понесат отговорността (до голяма степен благодарение на протестите). Доколкото ми е известно, вината за продължаващите загуби от 25% по мрежата е предимно на регулатора. В 8-те стъпки за подобряване на енергийната мрежа се настоява ЕРП-тата трябва да споделят риска от загуби. Така ще имат инициатива да инвестират в подобряване на инфраструктурата, вместо както сега всичко да се поема изцяло от крайния потребител.

Енергийната ефективност е по-сложна тема. Голяма пречка пред санирането в България е, че всяка сграда има по много собственици, доходите са ниски, а подпомагането по различни програми почти не се използва. За да има бърз напредък, трябва почти изцяло да се покрива от държавата. Дори сега санирането се изплаща от сметките за няколко години, но много хора нямат ресурс да започнат. С покачването на цените на тока и парното инвестицията ще става все по-логична за повечето семейства. В Германия при ток от над 50 цента на киловат е абсолютно нормално да искаш да си свалиш сметката с поне 30% чрез изолиране.

Грешният въпрос

Според мен проблемът с темата на протеста е, че всички искаме сваляне на цената на тока. И успяхме – от март по всяка вероятност ще падне с 8%. Това не само не решава нищо, но и задълбочава проблема. Енергийната система на една държава е нещо изключително сложно и едва шепа хора могат да разберат всичките ѝ движещи части. Макар да не съм сред тях, виждам, че сегашната политика на регулацията води до изкуствено занижаване носещо единствено дългосрочни загуби. Тук не става дума за намаляване на нечия печалба, макар НЕК на практика да определя повечето такси. Така нищо в системата не се променя – просто проблемът се отлага чрез еднократна популистка социална мярка.

Вместо това, протестите трябва да бъдат за намалелите доходи, безработицата и лошите условия за бизнес. Започнах с това, че не токът е скъп – доходите са ниски. Това е ясно на всички. Има много реформи, които биха подобрили бизнес средата и инвестициите, но са трудни (политически и финансово) и никой не ги започва. Вина за това несъмнено има кабинета, но тази връзка е по-трудна за осмисляне. Значително по-лесно е да си представим как Борисов нарежда да се свали тока и от утре да е факт. С работните места и доходите далеч не е така.

Цената на либерализацията

Като си говорим за реформи, трябва да споменем тази в енергийната система. Либерализацията е нещо, което трябва да направим и за липсата на което ще си отнесем скоро глоби. Нещо важно за нея обаче е, че със свободен пазар на тока цените му ще са пазарни. Това означава, че не ДКЕВР ще определя колко струва киловат – също както цените на мобилните услуги не се определят централно. Два краткосрочни ефекта от това, по мое мнение, са сред основните политически пречки пред тази реформа. За частните финансови интереси дори не мога да предполагам.

В първите години след либерализацията цените на тока ще скочат. Сами виждате как ДКЕВР ги държи надолу спрямо пазарните – най-често по политически поръчки. Несъмнено ще има и спекула от ЕРП-тата и докато регулаторът се усети ще се стигне до ново напрежение сред потребителите. Положителното обаче е, че ще има конкуренция както сред посредниците, така и сред централите. В дългосрочен план това ще донесе по-ниски цени и по-малко шокови промени. Ще имаме повече избор на доставчици и тарифи, а според предпочитанията на пазара ще се инвестира в определени източници на енергия.

Конкуренцията сред производителите обаче е именно вторият проблем. ТЕЦ-овете са изключително скъпи, но дават работа на много хора в бедни региони. В една конкурентна среда вероятно те няма да оцелеят без стабилни субсидии. Именно продължаване на агонията на тези ТЕЦ-ове (заедно с частни интереси, разбира се) е причината НЕК да продължава да изкупува от тях и да са основният източник на ток в България.

Бързо! Още от същото

Либерализацията ще се случи най-малкото, защото имаме задълчения като членове на ЕС. Въпросът е как ще бъде изпълнена и дали ще има прозрачност. Сега изглежда приходите и на ЕРП-тата, и на НЕК потъват като „разходи“ по консултантски договори. В същото време крайният потребител плаща както за неефективността на мрежата, така и за лошото ѝ управление.

Намаляването на цената на тока с няколко стотинки не решава никой от тези проблеми. Няма да увеличи и доходите на българите. Протестите са нужни, но от това, което виждам, ще доведат до повече от същото. Поправете ме, ако греша.

Супер. 100000 на улицата. Браво. Революция. Прекрасно. Сваляме тези, избираме следващите. Вдигаме пенсиите два пъти, минималната – три пъти; сваляме тока и водата четири пъти; одържавяваме енергийната система и големите предприятия. Пропуснах ли нещо от исканията до тук? Аз имам обаче други въпроси, пък ако щете се сърдете.

Колко недоволни българи са чели законопроектите за изборната система, за либерализацията на енергийния пазар или за бюджета? Колко следят какви поръчки се дават, колко пари се харчат от администрацията? Хайде нещо по-лесно тогава – колко внимават собствената им община какво прави с устройствения план, пътища, такси и прочие преди да влязат в сила? Има решения, които се прекарват тихомълком, но повечето са публични доста преди гласуването.

Искаме публичност, отчетност и прозрачност. В стъклени сгради с микрофони във всяка стая да ги сложим, никакъв ефект няма да има, ако не се внимава. Учудващо много документи ще намерите в мрежата. Почти никой не ги гледа. Искаме електронно управление със сложни електронни услуги даващи достъп до всеки аспект от работата ни с държавната машина. В същото време мнозинството от населението изглежда не може да разбере една проста фактура за ток, да подаде данъците си навреме през интернет и дори да оправи настройките си за сигурност във Facebook. Проблемът май не е само в държавата.

Кризата като болест. Изборите като лек.

А иначе държавата си е болна и това е видно. Болна е отдавна. Българите обаче не обичаме да се лекуваме. Не обичаме да ходим и на лекар. Може би затова имаме сред най-високата смъртност от сърдечни заболявания. Ходим чак като е късно, но не и преди да сме напсували добре доктора. Нищо, че от години не сме му виждали очите, че не сме си взимали лекарствата и че не сме спазвали едно предписание. Добре, че поне ходим по задължение веднъж на високосна. Освен, разбира се, ако не ни прилошее междувременно – тогава влитаме бесни в кабинета му крещейки защо през ония ден преди 3 години не ни е оправил.

Надявам се, че виждате алегорията с изборите. Както при всяка болест, последващото лечение и превенцията са най-важни. У нас липсват, защото почти никой не си прави труда да внимава. Друг е въпросът дали лекарят е добър и съвестен. Ако преходът ни е показал нещо до сега, то е, че политиците са еднакви. Има значение кой е на власт до толкова, до колкото ще си спестяваме работа за последващ контрол. Сега обаче си спестяваме всичкия вслушвайки се единствено в предизборни обещания и популистки изказвания.

Предизборни хиперболи

Един интересен страничен ефект от всичко това е фатализмът на политическите послания. Обществото до такава степен е претръпнало от проблеми, че не му се занимава. Всеки си има достатъчно свои, нали? За да се привлече вниманието към дадена тема, се стига до преекспониране и драматизиране. Свободата ни е заплашена, избиват децата, ограбват бюджета, изтребват рибата, изгарят горите ни, мутри завземат държавата. Използването на хиперболи постига целта си понякога, но следата, която винаги оставя е допълнителното притъпяване на сетивата. Истинските предизвикателства, които срещаме сега, не са тези, решенията на които ще открием в цитати от Ботев и Левски. Разбирането им изисква както добро образование, така и доста четене и достъп до информация. За съжаление проблемите с енергийната ни система не могат да се изпишат в един tweet или на плакат на протестиращ. За да те разберат протестиращите или гласуващите обаче, трябва да синтезираш едно такова изречение. Иначе никой няма да се мръдне от дивана.

Майстори в този тип говорене са самите политици. Днес видяхме достатъчно опити да се яхне протеста за политически изгоди. Разбира се, медиите изиграха ролята си на глашатаи – или премълчаха всичко, т.е. „проблем няма, гледай турски сериали“, или разгласиха въпросните кратки, но безсмислени послания идващи от недоволната с право тълпа. В никой от случаите не видях призив за мисъл или експертен анализ. Искаме кръв, искаме пари, искаме хап, който да ни оправи на момента. Проблемът с „чудотворните хапове“ е, че се продават от шарлатани. Не изпитвам симпатии към тези, които се подлъгват по последните.

Арабската есен

Някой наричат скорошните събития „Българската пролет“ като аналог на революцията в арабския свят. Това е грешно и късогледо сравнение. Ние имаме това, което те нямаха – възможност за демокрация и свободни медии. Работата е, че не използваме тази система от лостове. Когато не използваме нещо, то ръждясва и загноява, а резултатът е видим. В Тунис, Либия и Египет смениха изцяло системата и това трябваше да се случи. Това, което виждаме там днес показва, че революцията не решава проблемите, а подмита старите грешки под килима. Една революция не може да оправи България и добре, че повечето българи го осъзнават. България не е Тунис, но България не е и Исландия. Мерките, които сработиха там, няма да сработят у нас. Не само защото системата и проблемите ѝ са различни, а защото хората сме други. Ние чакаме някой да дойде да ни оправи, а ако не сработи веднага – вън!

Е, дойдоха, оправиха ни. 100 хиляди излязоха на улицата днес. И сега какво? Следва самосъжаление колко сме прости, че им се вързваме на ония горе. И това с какво помага?

Монологът на Диана Найденова

Няма начин да не сте видели „интервюто“, което Диана Найденова сътвори по „Нека говорят…“. Ето официалния запис, че БТВ скоро ще цензурира копията в YouTube. Разбираем е гневът й към физическа атака към неин колега и е разбираемо, че иска да изрази личното си мнение. Проблемът е, че го прави от позицията на журналист претендиращ за обективност и професионализъм. Показа абсолютна липса на етика и безпристрастност в един разговор, който по-скоро бихме могли да наречем монолог. Харесвам някои от интервютата й, защото явно се стреми да задава неудобните въпроси. В случая няма значение каква е темата и кой какво подкрепя – важното е, че тя си имаше някаква теза и я разви сама независимо от опонента си, фактите и смислеността на въпросите. Не случайно цялата мрежа я напада в момента.

Провокациите

Отново се започна с приказката, че протестите са платени и поръчани, че еколозите вадят пари от тях и че защитават икономически интереси. Отново имаше провокатори както сред протестиращите, така и в медиите. Побоят над журналиста от БТВ беше срамна, но определено предизвикана реакция. БТВ се правят на жертви и обидени в случая, но истината е, че в първите два дни на протестите не казаха нито дума. Не бяха единствени, но с отношението си събраха цялата нетърпимост на обществото. Пълното медийно затъмнение спря, когато се видя, че нещата няма да отшумят просто така. Причините може би се крият в разкритията на Бивол за икономическите им интереси в закона. Вероятно е и несигурност какво би се харесало на властта и липса на чувство за журналистически дълг. Междувременно спирането на записи от страна на БТВ продължава. Цензурирали са дори шегадийски химн пуснат като виц.

Ние сме децата…

Много се изговори за това как се е организирал протеста, който го води и каква е целта му. Всички видяхме текста „Ние сме децата на прехода“ и той е прекрасен. Авторът е Георги Деянов и първо го пуснаха в Петел. Особено ми хареса цитата „Не е важно кой управлява, важно е какви са правилата на играта.“ Това посочва много важен аспект от протеста – борба с безпринципността в решенията на парче.

Най-големият проблем е, че нито политиците, нито журналистите все още осъзнават що за животно е спонтанният протест. В техния речник няма такова нещо като свободомислеща тълпа от хора. Журналистите искат да има някой водач, за да могат да го интервюират и поставят в контекст. Политиците искат да има организация, чийто връзки да изобличат или да придърпат към себе си. Идеята, че няколко хиляди души са се събрали без организация и без водачи заради една обща идея и разбиране просто ги плаши. Такава тълпа не може да бъде контролирана, защото не разчита на пъдар, в каквато роля се виждат те. Най-дефиниращото качество на нас българите – цинизмът – диктува, че това нещо не може да съществува.

В същото време самата тълпа работи по всички закони на стадото – има всякакви хора с всякакви идеи и методи. Има гамени и активисти. Има пламенни оратори и опортюнисти. Макар текста на Георги да е прекрасен като манифест, аз по принцип не обичам такива послания. И аз съм писал подобни, но се поучих. Те поставят в рамка това, което всеки един в свободно организираната група мисли и цели. Добре е, че обобщава проблемите и генезиса на недоволството, но в същото време е донякъде вярна позицията на Нора. Има и страшно много непукисти и циници от същото това поколение, които не ги интересува и не правят нищо. Вярвам, че нито едното, нито другото е норма и не може да отписваме усилията на едините заради другите. Истината е, че историята и посоката на обществото се поменя винаги от индивиди, но тяхната работа зависи от настроенията и желанията на точно това общество. Когато съществува нужда от промяна и усещане за проблем, въпрос на време е няколко хиляди души да блокират Орлов мост.

Какво следва?

Законът беше спрян. Търси се консенсус между кабинета и „еколозите“. В случая наистина еколози-специалисти участват е дискусиите, но покрай това всички протестиращи биват наричани еколози и така се поставят под една шапка с еко-организациите. Това е превод на случващото се на езика на медиите и политиците. В техния речник, както казах, няма място за самоорганизиращи се граждани и отворени позиции.

Нещо, което ясно пролича в монолога на Найденова, e как БТВ, а и медиите като цяло, възприемат ролята си. Тя беше възмутена, че някой не иска да им дава интервю и си направи извода, че целта тогава може да е само хаос. Медиите се възприемат като стожера на информираността – като Министерство на информацията, каквото има в диктатурите по света. Тяхната интерпретация излиза наяве и техният редакционен филтър определя какво е важно и какво не. Малките медии и интернет издания за тях са непрофесионалисти опитващи се да заграбят от печалбата им. Всеки, който оборва тази им позиция и право, автоматично бива белязан като агресов и анархист. Затова и по тяхната логика в мрежата единствено се краде от тях и не се прави никаква журналистика. Затова и не става дума за спонтанни протести и гражданска журналистика – току-виж хората са осъзнали, че нямат непременно нужда от техният филтър и медийно покритие.

Когато протестите продължат толкова време, вече далеч не говорим за конкретния повод – законът за горите. Проличават сериозни проблеми в системата и отношението към гражданската позиция както при медиите, така и при политиците. Виждаме го на всеки няколко седмици, когато избухне скандал. Просто медиите или мълчат, или управляват новините. Това все пак е бизнес – ефирното време, естествено, струва пари. Новините за жалост също са вече стока и се продават като такава. Грозната истина, която лъсна и накара всички да настръхнат е, че вече и интерпретацията на журналистите е стока и се плаща. Макар медиите да са компании гонещи печалба, журналистическата етика би трябвало да има върховенство. Макар да се правят на обидените, самите журналисти налагат собствен филтър в репортажите си. Не е нужно да са корумпирани – достатъчно е да знаят какво е нужно да пишат и за кое ще имат проблеми.

По аналогичен начин е напълно възможно Борисов да е искрен като ни убеждава, че кабинета не е гонел лобистки интереси с този закон. По никакъв начин обаче не може да гарантира, че това е така при изготвянето, гласуването, съпътстващите промени, наредби и прилагането на мерките. За тази цел трябва да има контрол от страна на гражданите, прозрачност в управлението и активисти, които да се борят с нарушаването на законите. Точно това виждаме на Орлов мост в последните дни и точно това е механизмът за спиране на корупцията и поръчковите закони. Това е единственият доказано работещ начин. Назидаването на този тип прояви не говори непременно за корупмираност, но определено е индикатор за липса на визия.

Още по темата:
Димитър Николов – bTV: Нахалството на една национална телевизия
Монологър – Нека квичат
Offnews – Една нощ в ареста, без да съм направил нищо
Дневник – Диана Найденова в „Нищо общо“ с журналистиката. БиТиВи: Няма да се поддадем на натиск
PIA – Истината от първо лице: Цекоминевщината, свободата на словото и защо хората не харесват бТВ
Dnes.bg – Защо bTV получи звучен шамар
Бивол – BTV реагира на публикацията за акциите на Вики Политова в ПИБ

Получавам често мейли по различни теми и инициативи. Тези дни обаче преобладаващата част бяха срещу закона за горите и съпътстващи съмнителни решения. Започнах да чета цялата информация, която намерих, но сами ще видите, че е необхватна. Има доста примери защо законите са вредни за природата и бизнеса в дългосрочен план. Не смятам, че ще мога да предам също толкова пълно аргументите, затова просто ще прикача три от писмата, които получих. В тях ще намерите много линкове, клипове, аргументи, новини и призиви:

Не съм от типа хора, които ще ви кажат, че най-добрият начин да се запази природата е да я оставим изцяло намира. И това е нужно и за целта си има резервати. Трябва да се развива бизнес, да се печели от тези красоти и да се развива затъналата местна икономика. От тази гледна точка са прави инвеститорите, които настояват и лобират умело за тези законови промени.

Има обаче два проблема, които се пропускат. Първият е този, на който еколозите залагат – че инвеститорите идват и използват тези природни ресурси за определен период от време. Вредата, която те правят, ще остане ако не за винаги, то поне за няколко поколения. Още повече, че според сегашната политика и предложените промени в закона, те няма да бъдат наказвани за нея. Както знаем, рискът в едно престъпление е баланс между това колко можеш да спечелиш и какъв е шанса да те хванат че правиш нещо нередно. От това, което прочетох за промените, рискът практически се елеминира.

Друг важен момент обаче е печалбата от тези инвестиции. Сериозен аргумент в полза на строителството в защитени региони на комплекси, ски писти и прочие е, че местното население ще има поминък. Тезата е, че инвестициите в хотели ще подобрят живота на хората. Ако говорим за заплати, това най-вероятно е вярно. Колко обаче от местното население ще бъде наето? Колко от тях имат нужната квалификация и кой ще плати за преквалифицирането им? Имат ли населените места нужната инфраструктура – канализация, пътища, ток? Кой ще плати за изграждането им и колко време ще отнеме това?

Това, което се опитвам да кажа е, че в крайна сметка излиза, че някой инвестира определени пари, строи си хотели и писти, наема на местните на нискоквалифицирни и слабо платени позиции, държавата прави някаква инфраструктура, сече се и за замърсява навсякъде, а контрол липсва. В крайна сметка местните имат временен поминък, природата е в окаяно състояние, инфраструктурата им е претоварена, от което самите те страдат, а цялата печалба отива в инвеститорите.

Когато се използва аргумента, че опазването на природата обрича местното население на глад, трябва да се показва дали моделът „инвестиции заради инвестициите“ прави обратното. Логическата връзка далеч не е толкова проста. Компромис определено трябва да има, но заедно със строг контрол и последствия при нарушения. Как да вярвам, че такъв ще има, щом вместо да наказват очевидно престъпление като незаконно строителство, те ги награждават?

Дори да предпочитате развитието на туризма пред природата, не може да не се възмутите от това. За останалите – погледнете писмата горе.

За медиите даже няма да говоря – писах вече вчера.

Чухме много за опасностите от методите за получаване на шистов газ, за уверенията на Шеврон колко мерки за сигурност са се взимали и за спекулациите, че протестите по темата се водят от икономически интереси. След като обвинихме археолозите в печалбарство и изнудване на институциите, сега обвиняваме еколозите в същото. Не мисля да повтарям всички аргументи, защото предполагам, че вече са ви писнали.

Трябва обаче да стане ясно нещо много важно – проблемът не е толкова в технологията, колкото в доверието. Всяка технология за извличане на енергия е опасна – мините се срутват и предизвикат свлачища, нефтените платформи причиняват ежеседмично екологични катастрофи, а за ядрените централи да не говорим. Дори за вятърните централи има индикации, че вредят на флората и птиците. При всички тези, както и при т.н. „фракинг“, има мерки за сигурност, които трябва да се вземат предвид, за да се подсигури здравето на хората и природата.

Доверие в държавата

Тези мерки за сигурност обаче са изключително скъпи и често трудни за проверка. Затова чуваме за подмяна на химикали, неспазване на срокове, технически изисквания и забранена за сондиране дълбочина. Всичко това трябва се контролира от институциите и тук идва първият срив в доверието – вярваме ли достатъчно на местната власт и на министерството на Трайков. Дали ще осъществят нужния контрол? Дали няма да се „бутне“ нещо под масата на самите експерти, които трябва да докладват проблемите? Виждаме го постоянно при нещо толкова елементарно като строителна инспекция на жилищни сгради.

Доверие в изпълнителя

Друг важен аспект е до колко морална е една такава компания. Дори когато имаме строг контрол – като този в щатите, например – той предимно засича последствията – когато е вече късно. Затова е важно да видим какво Шеврон е направила в миналото си. Поровете се за милиардите долари глоби, които са отнесли в международен план, няколкото екологични катастрофи, които са се опитали да прикрият и разкритията за финансиране на престъпни групировки, за да им „помогнат“ с неудобни местни протести. Печалбата от този вид сондажи е просто твърде голяма, за да се спазват местните закони в дадена държава. Отговорността им все пак е пред инвеститорите – не пред местните жители.

Спекулации

Определено има паника – не само около дискутирания метод, а около шистовия газ като цяло. Това се случва, когато повечето хора не разбираме каква точно е технологията, а получаваме единствено пропаганда от двете страни. В интервю зададоха въпрос на американският посланик в България – как да имаме доверие на Шеврон. Той успя умело да извие нещата в посока, че имало технически изисквания, че „естествено“ ще се спазват, че от това се правили много пари и част от тези пари, виждате ли, щели да отидат за опазване на природата. Изкара, че използването на този метод за изкарване на газ всъщност опазвало природата. От друга страна еколозите рисуват картинка на пустиня и смърт, крайността на която отблъсква всеки разумен човек. Трайков днес пък каза, че „на всички било ясно“, че протестите се финансират от частни интереси „за много пари“. Подхвърлянето на такива висящи спекулации във въздуха има само един ефект раздалечаване на полюсите.

И какво сега?

В момента дори не сме сигурни дали има достатъчно газ под Добруджа, за да си струва копаенето. За жалост наистина трябва да се сондира, за да разберем. Изглежда, че от Шеврон вече са започнали да го правят, което пак ни говори колко се съобразяват със закона. Раздробяването на скали под подпочвените води с помощта на огромно налягане, токсични химикали и прочие е очевидно изключително опасно, но когато не са пълни геоложките почувания и не се спазват абсолютно точно изискванията. В Добруджа няма никаква друга вода, освен подпочвената. Дори малка част от химикалите да изтекат – побил контейнер, необезопасен басейн с токсични химикали, каквито ще видите много около сондажите или просто недостатъчна дълбочина – качеството на водата ще се наруши.

Поддръжниците на „фракинга“ твърдят, че това е единственият начин да сме поне малко енергийно независими от Русия. От кого ще сме зависими обаче в такъв случай? Нека да изкарат договора с Шеврон, изискванията и глобите, които са им наложили. Нека бъде прозрачно всичко и да видим, че финансовата полза за местното население ще си струва риска да загубят препитанието си за поколения наред. А каквото и да си говорим, бизнес винаги се прави с добър баланс на риска – когато печалбата е достатъчно голяма, хората са склонни да рискуват повече. Затова и фармацевтичните компании заделят предварително десетки милиони за извънсъдебни компенсации заради „странични ефекти“ на лекарствата си. Те, както и много други индустрии, калкулират това просто като приемлива смъртност и разход. Искам да съм сигурен, че Шефрон или който дойде после, няма да посмее да рискува със сигурността и екологията. Искам глобите да им са толкова солени, че сами да се контролират. Ако все още искат да сондират, значи нямат едно наум, ако не – значи многохилядните протести и това, което неолибералите наричат „истерия“, са напълно оправдани.

Тази статия и личното ми мнение са „щедро спонсорирани“ от „ПР компания от чужбина работеща с мощна финансова подкрепа“.

Покрай редовните скандали у нас, в новините се забелязва и една друга голяма новина – безредиците в различни страни от Близкия Изток, които малко по малко прерастват в заразна революция. Първо беше Тунис, после Египет, а сега и Йемен. Ако следим коментарите в Twitter – основната среда за организация на протестите в момента, причините се коренят в отдавна таената омраза и репресивните методи на режимите там. Вдигат се бунтове, намесва се армията, умират хора, падат правителства, идват нови. Виждали сме това стотици пъти по света и резултатът е същия – период на хаос и нова надежда.

Това обаче, което не виждаме в новините е какво се случва след това. Въпреки, че моделът на революцията да е подобен, процесът на създаване на ново управление е различен. Надеждата е, че управлението ще е вече в ръцете на хората, че водачите на опозицията ще гарантират тъй прехвалваната от Запада демокрация и че хората ще живеят по-добре. Фактите за жалост сочат, че в първите години всичко е на кантар, а основния проблем остава икономически – хората гладуват, прикритие проблеми на държавата зейват, а надеждите започват да се сблъскват с реалността.

На практика, никоя революция не е еднаква, защото културата и социалната обстановка са различни. Неизменно в такива конфликти се намесват международните лешояди – тези, които се възползват от кризата, за да спечелят пари. И тук не говорим за ограбване на вече съсипаните държави, а кражба на бъдещето им. За да започнат от начало, новите управници ще имат нужда от заеми. Който управлява дълга им, той на практика ще контролира съдбоносните им решения. И това сме го виждали много пъти до сега, но някак встрани от общественото внимание.

Тук идва реда на Световната Банка и МВФ. Въпреки, че целта им е „намаляването на бедността“ и „спомагане на чуждите инвестиции, международната търговия и подпомагане на капиталовото инвестиране“, както четем във Wikipedia, на практика се получава разграбване на активите от международни икономически интереси. Типичен пример за това е Южна Америка, където мерките предложени от МВФ са довели до просешка тояга населението. Подобни неща видяхме и у нас – приватизиранията, намаляването на социалните плащания и услуги наистина стабилизират икономиката и докарват инвестиции, но на цената на повишаване на безработицата и увеличаване на бедността. Причината е, че изглежда свободният пазар работи в полза на хората единствено и само тогава, когато местната власт има моралния и административния капацитет да се пребори с алчността на големите корпорации. До тогава обаче, свободната търговия има за цел единствено и само да прехвърли юздите в ръцете на международни банки и конгломерати.

Точно срещи това се опълчиха левите правителства в Южна Америка и точно това очакваме сега в Близкия Изток. Последното все още не се нрави на щатите, защото не контролират процесите и региона. Може би и това е причината последните толкова активно да са подпомагали опозицията в Египет. Надали някой има илюзии, че са го правили, за да дадат ново начало в региона – от други документи, изтекли през Wikileaks, става ясно, че посолствата им са лобирали пред чужди правителства пряко в полза на американски компании. Въпросът сега обаче е дали опозицията в Тунис, Кайро и Сана ще намерят свой модел на развитие или сляпо ще следват съветите на щатите и МВФ. Последните, впрочем, се контролират изцяло то ФЕД, които знаем как взимат решенията си.

В момента революцията е млада. Възползва се максимално от новите технологии за връзка с всеки отделен гражданин и с всички едновременно. Колкото и да се опитва сегашният режим да ги спре, това е вече необратимо. Проблемите са социални, а не религиозни. Решенията обаче винаги се взимат от шепа хора и от тях зависи дали ще повторят грешките, които много направиха преди тях или ще поемат по свой път. Аз нямам съмнения, че поне в две от държавите в този регион ще има промени. Притеснява ме дали ще станат васали на икономически интереси или ще дадат път на един силен политически и икономически арабски регион. Това може да не е в интересите на щатите и Европа, но ако се придържаме към помпозните изказвания за прекратяване на бедността, то трябва да стане.

/тук обяснявам кой съм и за какво се обаждам/

Ципов:В законопроекта става дума за санитарна зона, която в повечето случаи обхваща тротоарите.

Аз:А споменава ли се някъде в законопроекта колко фактически ще е голяма тази зона?

Ципов:Това не е предмет на законопроекта. Това е предмет на една процедура между организаторите на мероприятието, кмета на дадената община, полицията, която се занимава с охраната на тези мероприятия и всичко това се утвърждава от областния управител.

Аз:Как бихте коментирали разликите между този законопроект и скандалния, който беше внесен от БСП в началото на миналата година? Реално погледнато и двата не са публикувани никъде.

Ципов:В онзи законопроект се включваха много повече обществени сгради. В досегашния закон ограничителната зона важеше само за парламента и военните обекти. Вчера по време на обсъжданията бяха добавени и сградите на министерствата и президентството.

Аз:И тази санитарна зона ще бъде в рамките на няколко метра, а не както са страховете на много – да бъдат отцепени цели площади?

Ципов:Въобще не става дума за това. Подхожда се със сериозна степен на неразбиране. В повечето случаи с нормална бройка протестиращи, тази зона обхваща само тротоарите около тези сгради. При едни по-големи мероприятия, при които предварително се подава заявка, може да бъде съгласувана някаква по-голяма зона, но тя в никакъв случай няма да надвишава повече от 10 до 20 метра.

Аз:Объркването дойде от там, че както вашия, така и законопроекта на БСП не могат да бъдат намерени никъде в интернет и заинтересованите граждани не можеха да го подложат на обществено обсъждане.

Ципов:Този законопроект беше предаден от представители на ГЕРБ в електронен вариант на администрацията на парламента, която се занимава с това. А защо не е публикуван не мога да ви кажа.

Аз:Разчитахте ли на някакво обществено обсъждане и допитахте ли се до неправителствени организации при подготовката на тези промени?

Ципов:Целта на законопроекта беше да се отговори на няколко осъдителни решения срещу България в Европейския Съд по права на човека, поради това, че самия закон е бил приет през ’90 година при действието на конституцията от ’81 година. По силата на тази конституция, забраната за провеждането на такива мероприятия се обжалва пред несъществуващ орган – изпълнителния комитет на Общинския народен съвет. Целта на промените е да се въведе възможност за обжалване на забраната пред административен съд, който да се произнася в срок от 24 часа. А това, че между първо и второ четене се появи предложение тези обозначени зони да са освен пред парламента и военни обекти да бъдат добавени министерства и президентството, беше резултат от обсъждането в комисията. Аз не знам как стоят нещата в Германия, но се съмнявам до входовете на Бундестага да може да се протестира и да няма никаква зона на сигурност.

Аз:Това, което притесни голяма част от интернет обществото беше точно липсата на прозрачност и факта, че текста не беше публикуван и не можехме да го прегледаме.

Ципов:В този текст смисъла на обозначената зона е един единствен. Има още много текстове, които отговарят на четирите осъдителни решения, които има България, а тези осъдителни решения са свързани с това, че нямаме орган, пред който да се обжалват забраните. Друга важна промяна беше, че удължихме с 24 часа срока за уведомяване и време за реакция.

Аз:Благодаря ви много за коментара.

Ципов:Много ви моля, не сме имали някакви лоши намерения. Целта е около тези важни сгради да се създаде една съвсем минимална зона за сигурност, която да не пречи на работата на администрацията. Ние не се притесняваме от това, че ще се провеждат протести пред парламента – в никакъв случай. Това е право на хората и ние по никакъв начин не търсим методи това да се ограничи.

До тук добре – аз съм склонен да приема обяснението и се надявам организацията на протести да става по-лесно от сега нататък. Господин Ципов не знаеше, че закона не е публикуван на сайта на Парламента и предположи, че вината е на някой чиновник. Това, което остава висящо като въпрос е, защо при такъв очевидно спорен закон, който непременно би разбунил духовете – както и стана, депутатите не са го поставили предварително на обсъждане. За прозрачността на парламента разчитаме на журналистите там и на сайта им, от където да получаваме навременно информация. Защо при условие, че толкова голяма част от законопроектите нямат публикуван текст в портала им, нито един депутат не е отправил този въпрос? Защо никой от нас не им го е задал до сега? Ето – аз сега питам.

За да се избягват подобни „недоразумения“, както депутата от ГЕРБ квалифицира недоволството около вече приетия закон, защо не наистина да повечето от тях да си направят блогове по примера на двамата им министри. Там те ще могат да публикуват идеите, законопроектите и аргументите си и да ще бъдат достъпни за всички. Така ще се избегне ситуацията, в която те да са учудени от въпросите ни, а ние да получаваме отговори от тип „ще прочетете закона в Държавен вестник като излезе вече приет“.

Накрая искам да се извиня на депутата Ципов, за това, че се представих за журналист от немска онлайн медия – просто съм открил, че все още в България единствено така официалните лица обръщат внимание на нас блогърите.

Повече по темата може да прочетете в:

Този блог : Май прибързах с хвалбите за новия кабинет – спират протестите
vesti.bg : Нови ограничения за събранията, митингите и манифестациите
e-vestnik.bg : Защо медиите мълчаха, че закон забранява митингите пред парламента?
Мирослав Джоканов : ГЕРБ изпълни повелята на тройната коалиция – забраниха протестите пред основните държaвни институции
Дневник : Санитарен кордон срещу протести ще опаше президенството и Министерския съвет
Joko : Протестирай умерено
nervousshark : Изключително неприятни промени в ЗСММ
трънки и блогинки : Знак „Забранено за протести“
tundzha.info : При дясното управление гражданските права кучета ги яли
freshnewsbg.com : Забраниха протестите под прозорците на властта

Допълнение 17:00

Открих една доста подходяща моя статия от септември ’09 – Ще се научим ли да искаме без да просим? В нея обсъждам не толкова какви са политиците, а по-скоро доколко ние като граждани сме склонни да им се опълчим и да защитим интересите и правата си. Това фактически е прословутото „гражданско общество“, за което говорим вече 20 години.

Събрание, митинг или манифестация не може да се организират в обозначената зона около сградите на Народното събрание, на президентството и на Министерския съвет, както и в непосредствена близост до военни обекти.

Това ограничение гласуваха депутатите на второто четене на промени в Закона за събранията, митингите и манифестациите.

Увеличава се от 48 на 72 часа срокът преди събитието на открито, в който организаторите трябва да уведомяват кмета на общината. В документа ще трябва да се вписват целта, мястото и времето на проявата.

По нататък се казва, че промените предложени от Яне Янев за възможността да протестираме по всяко време на денонощието са отхвърлени. В по-голямата си част, неговите предложения са свързани с премахването на комунистическата терминология от закона, която учудващо е оцеляла последните 20 години. Добавя се обаче възможността да се обжалва забрана за протест в рамките на 3 дни и задължителен отговор на съда в рамките на 24 часа. Не, че на всички ни е ясно, че последното просто не се случва никога.

Елементарна справка на сайта на парламента сочи, че законопроекта за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите е внесен от Ивайло Тошев, Емил Радев и Красимир Ципов от ПГ на ГЕРБ. Внесен е още на 10-ти ноември, но явно толкова сме гледали. Всъщност и да сме го видели, пак нямаше да е от полза, защото предвидливо не са публикували текста на предложението. Единствено законопроекта на Яне Янев от седмица по-късно може да бъде свален и прочетен. Тук забелязваме повтарящ се модел на поведение, защото по същия начин са действали и в предишния кабинет при внасянето на трите (тук, тук и тук) им законопроекта за шествията и протестите.

По-рано писах за протестите срещу непонятната идея за разрешаване на генномодифицирани храни и срещу тоталното следене заложено в промените на ЗЕС. Там казах, че реакциите на управляващите „преди, по време и след протеста може да ги разграничи от досегашните управляващи или да ги нареди до тях на стена на срама„. След това ги похвалих предпазливо за това, че не е имало насилие, провокации и отчасти са се вслушали във волята на народа като са ги включи в дискусиите.

Гореизброените законодателни инициативи обаче разкриват желанието им за тиха борба срещу бъдещите недоволни организации и активисти. Не виждам каква е разликата в мотивацията и принципите на сегашния парламент и предишния, при условие че се внасят същите закони, същите идеи и се гласуват с подобни уговорки и недомлъвки. Не знам защо си мислят, че като не са минали тогава, тези предложения ще минат сега. Може би защото имат практическо мнозинство, а може би защото смятат, че народа в’ерва на Бойко и това доверие припокрива всички слоеве на властта. А може би точно там е причината – затова Йордан възкликна, че не може да очакваме друго „от двама милиционери, начело на управляваща партия и парламент, пълен с анонимници„.

Може би тук е проблемът – виждаме парламента като едно цяло, а парламентарните групи – като точни функции на партиите и кабинета. Да предположим обаче, че това не е съвсем така – депутатите наистина имат собствена законодателна инициатива и различни идеи и нюанси могат да се съревновават и поддържат от депутати в една и съща група. Затова нека се съсредоточим върху самите депутати и да се опитаме да убедим тях. Все пак те носят гласа ни, нали?

Ивайло Георгиев Тошев

Юрист по професия, избран от Шумен, ’67 набор, женен. Участва в комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, комисията по правни въпроси и тази по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Тук можете да видите видео визитката му по време на изборите.

Красимир Георгиев Ципов

Отново юрист, избран от София, ’73 набор, неженен. Участва в комисията по вътрешна сигурност и тази по правни въпроси. За жалост няма видео визитка от изборната кампания, но ето какво е казал точно след пускането на законопроекта по БНР. Ето и други две статии за него от преди това в Монитор и в PressClub.

Емил Йорданов Радев

Трети юрист, избран от Варна, ’71 набор, женен. Участва в комисията по правни въпроси и тази по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Отново няма видео визитка от изборната кампания и не особена активност, освен факта, че е депутат.

Ако ви е грижа дали следващия път, когато управляващите тръгнат да правят някоя глупост, вие ще може да изразите недоволството си, моля свържете се с избрания от вас депутат, за да гласува срещу промените. Може да се свържете и директно с ГЕРБ съответно във Варна, София и Шумен и да се опитате, ако не да получите контакт, то поне да протестирате официално. А глупости от депутатите специално очакваме още много. Законодателната власт е тихия фронт на различните интереси, защото виждаме вредите от нея доста по-късно – чак като усетим, че определени права са се изпарили под носа ни.

Допълнение 21. януари 17:30

От тук може да намерите телефоните на депутатите: Емил Радев – 0888 247080; Красимир Ципов – 0887 272238; Ивайло Тошев – 0896 868203, 0888 851267.

Допълнение 22. януари 11:30

Свързах се с Красимир Ципов и получих обяснение от него и уверение, че закона не спира протестите, а просто отговаря на осъделни процедури срещу България за липсата на орган за обжалване на забрана за протест. Освен това обособява минимална линия за сигурност, за да не пречат протестите на работата на администрацията.

Днес Бедров зададе един много коректен въпрос „Как така някакъв малоброен протест … получава такова внимание от световните медии.“ Става въпрос за протеста срещу промените в ЗЕС и отразяването му в EuroNews, BBC и Reuters. Нашите медии го споменаха със заглавия като „Тих и кротък протест пред парламента“ (News.bg) и снимки като горната вдясно (Actualno.com).

Защо един протест трябва да е кървав, за да се смята за успешен? Презумцията ни сега е, че управниците биха обърнали внимание на тези пред парламента/министерски съвет/кметство само, ако има реална опасност да ги сложат на гилотината. Може би вече не е така. Във вторник се зачудих дали сегашния кабинет ще реагира различно от предишния спрямо активистите и това стана – комуникацията с МВР е била по-добра и представители на протестиращите щели да вземат участие в обсъждането на промените. Мисля, че това е начало и то доста добро. Но дори да греша и това да е политически финт, пак трябва да признаем, че сме научили политиците си да внимават и за най-малкото сътресение в общественото мнение. Това, което видяхме вчера, беше точно такова.

Размера на протеста няма значение. Ако се стигне до там да се вдигат барикади и хвърлят павета, значи вече е късно и протеста като форма на обществена реакция е закъсняла. Тогава тълпата просто иска кръв и мъст. В случая имахме едни 200-300 загрижени за бъдещето си активисти, които показаха, че няма да оставят промените в един закон да минат незабелязано. Управляващите от своя страна видяха, че тези 300 души не са единствените загрижени и бързо започнаха да отстъпват. За мен това вече е един успешен мирен протест.

Мирните демонстрации обаче не продават вестници и не вдигат рейтиги. Затова се съобщава за малобройна група протестиращи и как гражданското общество е заспало и не е успяло да се вдигне срещу несправедливостта. Дали? Не е ли точно обратното – спечелили сме си правото да протестираме без да бъдем бити и възможността да покажем недоволството на народа без да го изкарваме целия по площадите? Вие си преценете.

Когато си бях в България преди около седмица се шашнах колко са скочили цените. В Германия също са високи и продължават да се качват, но имах чувството, че са почти същите. За да получа по-обективна представа за това каква е разликата, реших да направя малък експеримент, в който се надявам да участвате и вие.

Избрах един типичен немски магазин – Lidl (тук в Darmstadt, Германия). Напоследък стана известен с това, че следи личния живот на работниците си с камери и детективи. Това обаче, което мен ме интересуваше повече е цените на основните продукти. Избрах го, защото е от ранга на евтините магазини, от които мнозинството немци пазаруват, но в същото време има и по-скъпи стоки. За горивата избрах бензиностанцията Total, която също е близко до нас.

На 11 Май (вчера) трябваше да пазарувам там и откъдето минех, си записвах на диктофона кое колко струва. В един момент продавачките започнаха да ме гледат странно, но не ми казаха нищо. За жалост не успях да намеря всички продукти които исках, защото в момента е сезона на гриловете в Германия и половината магазин беше буквално разграбен. Все пак някои табелки бяха останали.

Днес преслушах записа и организирах продуктите в 12 категории + горива. Взех списъка от докладите на КНСБ за цената на живота в България. На някои продукти съм намерил повече от една цена като тук ще ви дам минималната и максималната.

Някои основни продукти като сол, захар, масло, брашно и мед не съм ги включил, защото онзи ден не ги намерих в магазина. Газта също я няма, защото в Германия се използва много малко. В целия Darmstadt например има само две газостанции.

Трябва да се отбележи и че много от продуктите имат и еко варианти, цените на които са понякога в пъти по-високи. Пример за това са еко-яйцата, които труват 4,48 лв. за 10, еко-картофите – 3,89 лв. за кг., еко-лукът – 3,11 лв. за кг. и еко-ябълките 5,85 за кг. Има и специализирани еко-магазини, в които цените са още по-високи. Въпреки скъпотията обаче, екологичния пазар е бързо развиваща се ниша, защото все повече немци предпочитат да избегват нитратите и пестицидите.

Ще се радвам, ако предложите още стоки и продукти с цените им, като аз ще се постарая да ги намеря в Германия. Впрочем в зелено виждате еко цените. Скоро ще мина през някой еко-магазин и ще попълня цялата таблица.

Първата е да се видят и осъзнаят мащабите на спекулацията с цените в България. Всички знаем, че се спекулира с бензина, олиото и брашното, но никой не прави нищо съществено по въпроса. В същото време имаше невероятно организирани протести в подкрепа на биологичното разнообразие. Намирам това за странно при условие, че цените ги усещаме тук и сега, а негативните ефекти на екологията ще дойдат след 5+ години. Не че ги омаловажавам, но си мисля, че трябва да загърбим овчия поглед над проблема с цените от типа „Ми какво да направя аз!“. Има механизми (като протестите и съдилищата) да се накара правителството да приложи анти-монополното законодателство и сами видяхме, че те действат. Осъзнаването на проблема според мен е първата крачка.

Втората ми цел е да видя каква е разликата в цените в различните градове в България. Всички знаят, че живота в София в по-скъп, но колко е по-скъп и защо. Наистина ли има такава голяма разлика в цените или е просто мит.

Третата ми цел е да покажа колко е важен пазара на екологичните продукти. Както писах в Европа се харчат все повече. В България пък имаме невероятната възможност да ги произвеждаме масово поради ниската индустриализация и автоматизация на селското стопанство, както и малките ни мащаби. Възможно е с пари от евро-фондовете (ако и като ги пуснат) да се изградят повече мандри и ветеринарни кабинети и да се възроди дребното селско стопанство в планинските региони, където всичко е чисто. Когато тяхната продукция се изнесе ще спечелят луди пари. Естествено трябва да има кой да съблюдава качеството и чистотата на продуктите. Това иска добра организация и самоотверженост в началото на проекта, което не е от най-силните ни качества, но не съм казал, че е лесно. Обещавам ви обаче, че в този пазар има страшно много пари и със засилването на екологичното самосъзнание в богатите страни, пазара ще се увеличава.

Днес направих нова таблица за въвеждане на данните. Състои се от пет листа. Първия е са вас да въвеждате цифрите, които сте събрали. Най-отгоре има място за името ви, интернет адрес, градът за който са данните, датата на събиране и валутата. Втория и третия лист са това, което имаме за различни градове. Четвъртия е обобщение на всички данни в левове. На последния лист е валутния курс, по който се обръщат парите.

Защитил съм всички листи с парола за да не изтриете без да искате някоя формула. Паролата е „data“, ако ви трябва все пак. Позволил съм свободно да се променят само жълтите полета на първата страница – там където трябва да се въвеждат данните. При цените в първата колона се въвежда каква е разфасовката. Моля използвайте формат „0.123“ (без означение „кг“ или „лв“) и за количеството, и за цените, за да сработят формулите. Когато въвеждате данните ще видите, че останалата информация се изчислява автоматично и на четвъртата страница ще може да сравните веднага събраните от вас данни с това, което останалите сме намерили. Накрая запишете документа и ми го пратете за да включа и вашите данни към общите.

Участвали в проекта до сега:

Владо Георгиев – Данни от САЩ

Gamar – данни от София

Pierrot – данни от София – магазини „Европа“ и „Хит“

Името на следния образ е Кристиан Гьошев. С въпросния хлапак се запознахме преди 5 години, когато започнахме да се надигаме срещу матурите. Тогава започнахме изграждането на организация в Пловдив за организиране на протести срещу матурите. Този тук се появи и започна да ръси глупости и да всява лек хаос. През цялото време се бореше за званието лидер на организацията с един друг образ от моето училище. Запомнил съм го с агресивното му поведение, маниакалния му поглед и най-вече – с насмешка. Спомням си също, че много се имаха с един Стоян Монев от Сливен, който пък се беше самообявил за лидер на протестите в национален мащаб. Доколкото знам последният участва в студентското дружество в Muenster.

Сега Кристиан е решил да се втурва пак в политиката като „участва“ в новите протести. Просто се е качил на подиума и е започнал да ораторства. Сигурно си е мислил, че някой го слуша и му вярва. Подигравал се е на публиката си и не им е давал да вземат думата. Въобще им е развалил протеста нацяло. Историята се повтаря наново. Не се е променил и на йота.