Пиша за демографията и статистиката свързана с нея отдавна и в началото на всяка година критикувам журналисти и политици за сензационни твърдения хващайки се за първото налично число без да разбират какво всъщност значи. В следващата си статия ще опиша подробно петте числа, които имаме за ражданията в България. Сега искам да се спра по-подробно на едно от тях.

През годините винаги съм настоявал да се чака края на април, когато излизат данните на НСИ. Причината е, че за останалите нямаме методология или някакво обяснение какво показват. Това, което ще опиша тук, не променя това ми становище, а внася яснота какво виждаме.

НСИ и европейският регламент за статистиката

Заради значителното разминаване – с три до шест хиляди деца – между данните на НСИ и първо на регистъра на ражданията, а в последно време с тези на НЦОЗА и НЗИС, през годините многократно съм търсил информация и питал за детайлите около процеса и източника на данните. В публикуваната методология на НСИ е описано, че данните се регистрират чрез формуляр „Съобщение за раждане“ в ЕСГРАОН. Такъв формуляр се издава само в България от болниците регистриращи ражданията. Т.е. ражданията в България.

За съжаление, това не е цялата история и го научих едва наскоро след като зададох тези въпроси отново. Има добри причини за това и е важно да ги разберем.

От обяснението им става ясно, че имат задължение да съблюдават Регламент 2025/2458 на ЕП и Съвета. Там изискването е цялата статистика се води спрямо мястото на обичайното пребиваване на лицата. Това е логично, но създава трудности на практика. Трябва да знаем не само приблизително колко души пребивават предимно в България, а кои хора конкретно, в случай че им се роди дете. Както описах в статията ми за данните на диаспората ни в Германия, това е трудна задача дори за германската статистическа служба, която разчита на изключително стриктна адресна регистрация, но пак вижда разминаване между различните оценки за броя българи с до 19.2% или 70 хиляди души, а през 2022-ра направиха корекция надолу в преброяването с 10.18%. Аналогично, в България при преброяването имаше ревизия на населението с 9.47% надолу.

Какво общо има това с ражданията? Освен съобщенията за ражданията идващи от болниците, в ЕСГРАОН се вписват и деца родени в извън България на база актове за раждане от чужбина. Това означава, че поне някои от ражданията регистрирани от НСИ са се случили в чужбина. Това се прави за онези жени – или мъже когато майката не е българка – които не само имат настоящ адрес в страната, но и според данните събрани от МВР, НАП, НОИ, МВР и други източници няма информация, че са извън страната. Доколкото често при местене в друга държава не сменяме настоящия си адрес, останалите източници помагат да се допълнят тези данни.

Все пак, има немалко българи, за които няма данни, че са постоянно в чужбина. Част от тях имат деца, а част от тези ги регистрират в България, за да имат документи. Това създава няколко проблема.

Проблемът с „обичайно пребиваване“

Първо, НСИ са длъжни по европейски регламент да броят раждането към родната статистика независимо къде се е случило, тъй като няма надеждни сведения за друго постоянно пребиваване. Възможно е, например, детето да е родено в клиника по репродукция другаде или по време на пътуване. НСИ няма право да предполага според европейския регламент. Липсва и механизъм за обмен на информация между държавите в ЕС за регистрацията и пребиваването на граждани на други страни. Същите правила важат за всички статистически агенции в ЕС.

Вторият проблем е, че НСИ взима от ЕСГРАОН данните за децата родени в чужбина между февруари и април в календарната година. Както описах в последната ми статия с данните между 1990 и 2018-та, доста от тях се регистрират месеци и дори години по-късно. При това поради редица фактори дялът на регистрираните деца родени в чужбина не е постоянен във времето. Влияе се от отпуски, празници, проблеми с пътуването и прочие.

Към февруари 2025-та, например, само 8 хиляди деца родени в чужбина са били регистрирани в ЕСГРАОН с година на раждане 2024-та. Към същия момент обаче 15 хиляди са въведени на база акт за раждане в чужбина и година на раждане 2023-та. Скоро ще публикувам последните данни до този момент и оценка на тенденцията.

Всичко това значи, че НСИ отчита предимно децата, които са бързо регистрирани в България от родителите, за които няма данни, че са в чужбина въпреки, че не са променили настоящия си адрес. Това всъщност подобрява оценката, тъй като ако живеят обичайно в България, много по-вероятно е да регистрират детето си скоро след раждането. В такъв случай по-рестриктивен подход би помогнал още – да се гледа не само година на раждане, но и дали ЕГН-то е издадено до 3 месеца след чуждестранния акт.

Третият проблем е, че по този начин се отчитат само живородените, но не е мъртвородените. Няма механизъм за съобщаване на последните, а и няма акт за състояние или някакъв смисъл за родителите в такъв труден момент да взаимодействат с българската администрация. Това е очаквано и разбираемо. Ефектът обаче е, че така растат живородените и ражданията като цяло докато съотношението на мъртвородените стои нисък. Така виждаме известно изкривяване в статистиката на последните.

Родените на територията на България и още разминавания

Поисках от НСИ данните им за броят раждания в България и тези в чужбина, които са длъжни да включат по регламента. За 2024-та казаха, че имат информация за 49714 родени на територията на България и 3714 – в чужбина по критериите описани горе. През 2023-та – 51127 в България и 6070 – в чужбина. За последните 10 години дялът на тези в чужбина варира широко между 6 и 10% от ражданията в официалната статистика. Като дял от всички деца родени в чужбина и в последствие регистрирани в България, тези взети от НСИ са средно около 20-25%. За това може да има много фактори, както описах горе.

Тези числа не потвърждават данните на НЦОЗА и НЗИС и не оправдават вариациите в тях. Отклонението помежду им варира в граници от 1500 деца, което пак е много. През 2020 и 2022-ра НЦОЗА на база данните на НЗОК отчита съответно 225 и 478 живородени по-малко от НСИ, които грубо казано гледат издадени ЕГН-та. През 2018 и 2023-та пък отчита с 1082 и 1332 повече. Разликата с НЗИС за 2023 и 2024-та е съответно 263 и 603.

Тези отклонения достигащи 2.5% са достатъчни, за да продължим да се съмняваме в данните на НЗОК гледаща само фактурите и НЗИС разчитаща на съвеста на болниците да въвеждат информация своевременно. Непостоянството през времето неизменно ще води до грешни изводи. Поставят също сериозни въпроси относно качеството на здравната ни статистика отгоре на вече известните проблеми с данните по причини за смъртност, особено тези свързани с бременността, данните за вътрешноболничните инфекции и диагностиката.

Доколкото точното число на броя раждания може да не е от значение за някои, всъщност е важен компонент от демографията. Причината защо тази нова информация, че се включват някои раждания от чужбина, да не променя позицията ми спрямо данните на НСИ е, че няма как по друг начин да изчислим коефициенти като раждаемост и фертилност.

Защо е неизбежно и не променя ключовите демографски параметри?

Раждаемостта често се бърка като термин с броя раждания. В действителност показва броя живородени деца на всеки 1000 души население. Заедно с фертилността – или по-точно коефициента на плодовитост – са ключови показатели за посоката, в която се движи населението на станата и колко бързо. Ако фертилността е под 2.1, както е случая с цяла Европа и почти целия свят, няма заместване на населението. България е под това ниво, но все пак едно от най-високите в Европа – над 1.7.

Тези коефициенти се изчисляват на база население за първия и жени по възрастови групи за втория, за които се знае, че пребивават в България. Отново – следва се стриктно европейския регламент. Докато може да знаем, че едно раждане на жена на 28 години се е случило извън страната, то далеч не може да знаем дали още 100 жени на 28 години не са в действителност в България. Ако изключим това раждане от статистиката на НСИ въпреки, че нямаме никакви данни, че майката живее постоянно в чужбина, то тогава изкуствено ще влошим статистиката за раждаемостта и фертилността. С други думи – с настоящия си подход НСИ не само отговарят на статистическите стандарти, но и съпоставят сравними неща – брой раждания от родители, за които нямаме данни, че са в чужбина спрямо цялата оценка за населението, за което нямаме данни, че е в чужбина.

Така получаваме коефициент на плодовитост 1.72 за 2024-та и 1.81 през 2023-та. Преди две години обясних защо са толкова високи числата и защо имаше привиден скок преди това. Причината беше, че с преброяването НСИ обнови базата си данни и оценката за населението надолу. От там доста повече хора бяха маркирани като живеещи извън страната, отколкото деца регистрирани на база чуждестранен акт за раждане. Това нямаше да е възможно, ако не се използваше тази методология и не се правеше ревизия на населението.

Разбираема е критиката, че тези няколко хиляди бебета може би никога не биха се върнали в България със семействата си и следователно не бива да ги броим така. Навярно е така, но от друга страна поне в момента се оказва, че доста се връщат. По данни на имиграционните в Германия, само от там за 2025 с 10 хиляди български граждани повече са се изнесли, отколкото са се нанесли. Данните на двете статистически служби до сега сочат, че мнозинството са се насочили към България. По-важното е, че в този метод на статистика има коректив – при преброяването се прави ревизия на старите данни и предположения, които не са могли да бъдат проверени към настоящия момент.

Утре ще излязат демографските данни за 2025-та на НСИ и ще обясня по-подробно как се различават методологиите на различните източници.

Предишни статии за ражданията в България

Това са част от текстовете по темата, които съм писал до сега:

• Възрастово разпределение при раждане от 1960 до сега и за какво отказваме да говорим – февруари 2026
• Картата на Евростат за плодовитостта и какво всъщност ни показва? – март 2025
• Числото, което ще чуете днес, е грешно – февруари 2025
• За семейството, църквата и всичко останало само на база две числа – юли 2023
• Възрастово разпределение на родилките в България – 2021 – декември 2021
• Ражданията, смъртните случаи, корона, грип и отново справките на НЦОЗА – май 2020
• Децата на България родени в чужбина – февруари 2020
• Крие ли се броят раждания и защо е тъжен Костя? – януари 2020
• Няколко числа за мъртвородените в Сливен – декември 2018
• В търсене на нов демографски оракул – юли 2018
• Малко данни за родилната помощ в България – септември 2018
• Регистърът на ражданията спря сам засрамен от себе си – януари 2018
• Мързелът на журналиста, фалшивите новини и регистърът за ражданията – декември 2017
• Как един регистър се превърна в инкубатор за фалшиви новини – февруари 2017
• Ражданията, Цезар и лекарите – ноември 2016
• Децата раждат деца. Да, но колко? – февруари 2016
• Раждаемостта от 1968 насам и какво е бъдещето на България – ноември 2015
• Една административна мярка ще повиши ражданията с 10% – август 2014

Тук се опитвам да покажа сравнение между това колко деца са се родили спрямо броя жени във всяка възраст от 15 до 49 г. от 1960 до сега. Максимумът е бил сред 21 годишните през 1978-ма – на всеки 1000 жени от тази възраст са се родили 229 деца във въпросната година. Доколкото е имало близнати и тризнаци, те са малко и това означава, че над 22% от жените на 21 години са родили в рамките на година. През 2024-та най-много деца са родили жените навършили 28 години – 105 на всеки 1000. Виждаме свиването през 90-те и повишаването на ражданията след 2000 година, макар и с изместена възсрастова група.

Много се говори за тези числа, за демографската криза, за индивудуалните решения на двойките и последствията им за цялото общество. Има много аргументи и интерпретации. За съжаление, виждам, че почти винаги всички се спират точно преди да стане дума за един от корените на проблема – липсата на адекватно участие, поемане на отговорност и роля в дългосрочната сигурност в бъдещето на семейството и всеки един член от него от страна на нас бащите. Огромна част от останалото – включително косвения дългосрочен ефект, който виждаме на графиката – е следствие в контекста на променяща се икономическа и най-вече социална среда през последните няколко поколения при слабо променени очаквания и отговорност на бащите.

Тък като се забелязва доста тъмни цветове сред непълнолетните момичета, направих отделна графика по тази тема. Писах подробно по темата преди десет години с тогавашните данни. От тогава виждаме намаление на такива случаи при покачваща се обща раждаемост. Може би ще засегна отново темата като прегледам подробно данните по регионален принцип като излязат последните за 2025-та през април.

За тези и други аспекти по темата съм писал в миналото:

• Числото, което ще чуете днес, е грешно
• Решението, че не си готова за дете
• Направи го (кат’ ти се ще, ама що за глупости са това) сега
• Съвременните двама и как ги измерваме
• Раждаемостта от 1968 насам и какво е бъдещето на България
• Възрастово разпределение на родилките в България – 2021
• Картата на Евростат за плодовитостта и какво всъщност ни показва?
• Стопяващата се (драма за претопяването на българската) нация
• Смъртността и как я сравняваме през годините

В следващите дни ще срещнете едно число често из медиите – 48754. Толкова раждания е имало в България през 2024-та г. поне според сайта clinica.bg. С това число има много проблеми, но се цитира редовно по това време в последните години заради острата липса на други данни – също толкова грешни или изцяло подправени, но подходящи за генериране на сензация.

Писал съм много по темата в последните 15 години и накрая ще сложа изчерпателен списък с текстовете ми разглеждащи различни аспекти на данните за раждаемостта, както и хронологията на проблемите със съобщаването им. Тук ще се опитам сравнително кратко да обясня защо горното число е грешно, от къде е взето и защо спрях отдавна да следя данните, които въпросния сайт съобщава.

Още на 3-ти януари предупредих в социалките, че това число ще излезе около тази дата. Дадох за пример разминаването миналата година с няколко хиляди деца на тогавашното число изнесено от clinica.bg и данните на НСИ. Проблемът на данните им е първо източникът, второ времето на справката и трето какво всъщност показва и какви твърдения правят с него.

Първо, те твърдят, че се базира на данните на НЗОК за заплатени раждания в страната. Таблицата, която показват, дава разбивка за брой секцио, недоносени, усложнения и прочие. Тази справка не е от НЗОК, а по-специално от регистъра за ражданията. Това е един злополучен регистър, за който ще четете доста в списъка със статии долу, но за сега трябва да знаете, че болниците следва да подават данни за всяко раждане и детайлите по него отделно от клиничните пътеки. Знам, че са взели данните от там, защото през 2018-та получих идентична разбивка по болници и публикувах статистика от нея. Колкото и да беше интересна, заради описаните по-долу проблеми с качеството на данните спрях да я следя, защото се обезсмисля.

Макар болниците да имат задължение до три дни да публикуват данни за ражданията, много малко го правят. Някои въвеждат със забавяне от 3 до 6 месеца, някои не въвеждат правилно. Контрол и санкции до сега не е известно да е упражняван. Това значи, че данните за някои раждания през 2024-та може да се въведат чак април или май. Това установих след няколко години автоматично следене и анализ на публичната част от регистъра. След анализа ми и предупрежденията, че се използва само за фалшиви новини, въпросната публична част беше спряна. Частта за болниците и задължението им обаче остана. Няма индикации за промяна в липсата на контрол над качеството, което ги прави също толкова ненадеждни сега, колкото бяха преди десет години. Това важи и за разбивката по усложнения и начин на израждане.

Друго сведение, че не са използвали данните на НЗОК за плащания, а регистъра за ражданията е разминаването им с данните на НЦОЗА. Критика към техните данни имам премного и отново ще я намерите в списъка долу. Те също публикуват данни за раждаемостта и използват плащанията на НЗОК по пътеки за източник, но гледат не ражданията, а брой родени. Числото се разминава, но с около 2000 на година – толкова са многоплодните раждания. Дори така не може да се обясни разликата в числата им – за 2023-та НЦОЗА съобщава с доклад на 1-ви февруари, че е имало 49795 живородени, а clinica на 14-ти февруари – за 49610 раждания. Разлика от 185 деца. За 2024-та НЦОЗА казва на 4-ти февруари, че са 49556 живородените, а clinica – на 11-ти февруари, че ражданията са 48754. Разлика от 802. Впрочем, според НСИ за 2023-та ражданията са били 57478 или 7868 повече, т.е. грешка от 13.7%.

Тук идваме към втория проблем – кога са взели данните. Твърдят, че източникът им е един и същ – НЗОК, но справките им са с около 10 дни разлика. Разминаването не би трябвало да има значение, тъй като 2024-та е привършила отдавна, но видимо значение има. Реалният източник е различен и през времето изникват нови записи. Интересно тук е също как въобще са взели данните от регистъра на ражданията. Както споменах, публичната част е спряна, а справките по болници никога не е била част от нея. През 2018-та получих справката от човек работещ в министерството със служебен достъп. После същата справка ми беше отказана по ЗДОИ, но точно тогава нямах време и нерви да ги съдя. Обсъжданият сайт е свързан с бивши служители на министерството, които обаче отдавна не са част от системата. Изниква въпросът дали все още нямат случайно служебен достъп до ресурси, до които не би трябвало да имат. Ако пък са искали справката по ЗДОИ, защо те я получават, а на други се отказва.

Третият проблем е какво твърдят и какво намекват в текста си. Изрично посочват, че числата не включват раждания непокрити от НЗОК „с страната или извън нея“, навярно в отговор на критиката, че изкарват крайно занижени данни спрямо тези на НСИ. С това обаче намекват, че в официалните данни се включват родените в чужбина българчета. Това категорично не е вярно. Първо, методологията на НСИ показва, че те броят по подадени от съобщения за раждане, също както всички актове за гражданско състояние. Такива се издават само на родени на територията на страната. На родените в чужбина се вади ЕГН директно в ГРАО с молба и чуждестранен акт за раждане голяма част от тях се регистрират месеци и години след раждането по различни причини.

По случайност получих справка за родените в чужбина и получили българско ЕГН именно на 11-ти февруари, когато излезе и статията на clinica.bg. Ще пусна отделна статия с подробна информация за последните 35 години, но накратко – за българчетата родени в чужбина, на които родителите им са извадили български паспорт скоро след раждане през 2024-та (т.е. подали молба до края на януари 2025-та) са 8029. Тези родени през 2023-та вече са 15031, защото родителите им са имало повече време да се приберат и извадят паспорт. През последните години общия брой се върти около 20 хиляди деца родени зад граница. Така сметката видимо не излиза, а методологията и отговорите на НСИ оборват намеците на clinica.bg.

Обяснението не се получи кратко, а не съм засегнал доста аспекти от темата. Стигнахте до тук, така че може да ви е интересно да прочетете и за тях. Вярвам, че търпеливо ще изчакате и окончателните данни на НСИ през април, когато отново ще си говорим по темата. Пускам списък със статиите ми до тук, но вместо заглавията им слагам отговор на какъв въпрос отговарят. Не са в някакъв определен ред:

1. Има ли наистина скок в раждаемостта след пандемията?
2. Какво казват данните за ражданията по болници през 2018-та?
3. Отговор на твърденията на Костадинов, че се крият данните за ражданията след като регистърът спря
4. Регистърът на ражданията спря да работи през 2018-та – как тръгна отново и какво научих?
5. Как журналистите използваха регистъра за фалшиви новини?
6. Първи анализ на регистъра през 2016-та и как не се изражда през почивните дни
7. Какви бяха проблемите със свалянето на данни от регистъра?
8. Колко българчета са водени в чужбина между 1990 и 2019?
9. Карта на българчетата родени в чужбина между 2005 и 2015
10. Дилемата на журналистите за нов източник на бързо число за ражданията след спиране на регистъра
11. Анализ за проблемите на регистъра на ражданията и сравнение с падналия Търговски регистър
12. Още примери за фалшиви новини покрай ражданията
13. Подробен анализ на забавеното въвеждане на данни в регистъра на ражданията и защо е ненадежден за анализи
14. Колко са непълнолетните родилки всъщност?
15. На каква възраст раждат жените и вярно ли е, че раждат по-малко от майките си? от 2015
16. На каква възраст раждат жените у нас? – обновена от 2021-ва
17. Знаем ли колко са абортите в България и какво ни казват единствените налични числа?
18. Другият проблемен регистър на НЗОК – този на бившия фонд за лечение на деца и как показа колко зле се справя касата
19. Защо не може да се разчита на справките на НЦОЗА?
20. Справка за мъртвородените в Сливен след нашумял случай там и последвалите спекулации
21. Белег за сериозно намаление на абортите дори взимайки предвид всички други фактори
22. Как беше затрит раковия регистър и до какво доведе това?
23. Защо трябва се съмняване в сензационни данни и изследвания?
24. Защо твърденията за рекордно ниска раждаемост са изопачени и често неверни?
25. Защо сравнението на смъртността по държави и спрямо предишни години е грешно?
26. Различни аспекти от динамиката на раждаемостта от 1968-ма до 2015-та
27. Защо е измислица, че в чужбина работят повече българи, отколкото в страната и как повярвахме на това?

Няма да пускам линк към записа, за да не му давам излишно внимание. Лесно ще го намерите в YouTube. Ще започна с основните му идеи, повечето от които е поместил в първата част от записа. След тях развива тези за завладяване, изчезване, конспирации и прочие.

Защо няма водещи негативни новини в началото на годината за намалели раждания? Замислете се – явно данните се крият!

О, разбира се! Наистина тази година почти не виждаме такива заглавия. Чак не смеех да се зарадвам. Години наред писах на редакциите на основните медии да спрат да пускат евтини сензации на база грешни данни. Всъщност, по едно време се беше стигнало до комичната ситуация, че ражданията се бяха увеличили, но водещите настойчиво повтаряха за „нов антирекорд“.

Къде е „броячът“ на ражданията? Защо се крие?

Това, което той нарича „брояч“, всъщност беше регистърът за ражданията на Министерството на здравеопазването. Именно на него разчитаха журналисти и политици за негативните си послания и стряскащи заглавия. В действителност, както многократно илюстрирах тук, регистърът беше не само грешен, но и с непостоянно качество. Събирането на информацията беше оставена на произвола, голяма част се въвеждаше с месеци закъснение, а понякога и самият регистър отказваше да работи. Това правеше сравнение дори между различни периоди невъзможно.

Години наред призовавах да се спре публичната част, тъй като не върши никаква друга работа, освен да генерира фалшиви новини. Най-накрая го спряха, но беше доста по-отдавна от миналия октомври, когато Костадинов явно е забелязал.

На 2-3-ти януари излизат данните за раждаемостта, смъртността и за емиграцията.

Не. Данните за раждаемостта и други демографски процеси излизат през април, когато НСИ са събрали информация от всички източници. Не, не са му казали „категорично“, че нямат данни и че „може би“ ще ги имат през април. Има си календар и излизат в една и съща седмица от годината всяка година.

МЗ също не са му казали, че нямат информация. Ако се е изтърсил пред портиера или деловодството да търси числа, нормално е да му кажат, че на място ги нямат. За тази цел си има питания по ЗДОИ. Данни обаче имат в НЗОК и по болниците и тази информация вече е събрана. Там обаче има условности, които не очаквам Костадинов да иска или да може да разбере. Най-вече какво се брои, към кой регион, кога и как се вписва.

Разполага с „техни“ източници, които му казали, че ражданията били 41-42 хиляди през 2019, а за 2018 – над 50 хиляди.

Тук прихнах да се смея. Първо, защото числата са далеч от истината, за което ще разберете след малко. Най-вече обаче, защото като каза 42 хиляди веднага разбрах кой е тайният му „източник“. Това са съвсем публичните отчети на Националният център по обществено здраве и анализи. На страницата си те публикуват различни справки, част от които са за ражданията.

Един от проблемите на Костя обаче е, че са пуснали справки само за първите три тримесечия на 2019-та, т.е. до септември. Ако съберем числата там излизат точно 41828 раждания. За 9 месеца. Ако сметнем обаче за цялата 2018-та излизат 56099 раждания. Не е съвпадение, защото другаде такива оценки няма.

Всъщност, в известен смисъл аз също съм му „таен“ източник, тъй като макар публични, справките на НЦОЗА са достъпни само няколко месеца назад. Тези за 2018-та и назад са отдавна изтрити от сайта им. Затова през ноември публикувах архива си, в който съм ги запазил. Много вероятно е да ги е взел точно от тази ми статия. Явно обаче е прескочил изчерпателните ми предупреждения за ниското качество на данните, че се отклоняват сериозно от истинския брой раждания и че всъщност справките на НЦОЗА отчитат само част от реалните събития.

България е държавата с най-висок „процент“ смъртност в света.

Това тук винаги ме дразни като изказване, но признавам, че не е толкова лесно да се разбере. Написах две статии обсъждащи този проблем – как смъртността не е просто едно число и как всъщност следва да се сравняват държавите, за да има някакъв смисъл.

Накратко – не може да се сравнява смъртността в България и Сирия или Афганистан, защото структурата на населението е коренно различна. С всичките болести и убийства там, смъртността сред хората над 60 навсякъде е много по-голяма. Все едно да сравнявате колко хора страдат от артрит в стар комунистически блок и студентско общежитие. За да има смисъл сравнението, се използва стандартизирана структура на населението, спрямо която се смята както заболеваемостта, така и смъртността. Така виждаме, че България всъщност е в средата на скалата в световен мащаб, но все още доста след останалите страни от ЕС.

Да, общата смъртност може да се използва за сравнение в контекста на намалението на населението, но и там фокусирането само върху тази метрика и само за една година без контекст е подвеждащо. Най-малкото детската смъртност сега у много страни е на нивото на България от преди 50 години. Отделно динамиката на населението през десетилетията обезсмисля всякакви внушения за линейно намаление. Затова и ООН и СЗО отдавна се опитват да въведат ASDR като метрика. Качеството на данните в развиващия се свят обаче е пречка.

Броят на емигриралите няма как да се каже колко е… но е 100 хиляди отгоре на данните на НСИ.

За няколко секунди се успокоих, че ще каже нещо смислено, но бързо се впусна в отвлечени числа без обосновка или почва. Наистина нямаме точна представа колко са емигрантите и наистина има такива, които са все още регистрирани в страната. НСИ обаче не брои населението по адресна регистрация – по нея се изготвят изборните списъци. От там идват ония легенди за 1-2 милиона „мъртви души“.

Всъщност, доста хора сме се опитвали да опишем и картографираме българите в чужбина. Имаше отделно опити за сензации от данни измислени от Външно. Имаше и измислици повтаряни 100 пъти от министри и шефове на агенции, докато не станаха истина за медиите. Едни националисти като Костадинов се опитаха да говорят и за 6, 7 и 8 млн. българи зад граница та да им се разшири схемичката, но сега са в ареста. Реалността обаче, че при отворени граници и неработеща система за адресна регистрация е невъзможно да се разбере кой точно къде е. Някои и не искат.

Затова опираме до това, което знаем – раждаемостта, смъртността и методологията на НСИ. Няма хора без акт за раждане и смърт. Изваждайки тези числа получаваме около 1.2 млн. българи родени в страната или получили гражданство, които вече живеят някъде другаде. Това е. Къде са точно може само да гадаем.

700 хиляди напуснали страната за 10 години при Бойко. 150 хиляди за една година или повече от жертвите дала България от Първата и Втората световна война.

Чудя се откъде е извадил този това число 700 хил. при условие, че толкова хора не са се раждали, а емиграцията намалява въпреки всичко, което Борисов е сътворил в последните години. Всъщност, сещам се от къде – често при такива сметки „забравят“ да отчетат смъртността и приписват цялото намаление на населението на емиграция. Ще се радвам да сподели източника си все пак.

Тук в никакъв случай не защитавам Борисов и тези около него. В огромната си част хората напускат страната вече не толкова заради финансови проблеми, а заради липса на надежда, че нещо ще се промени към по-добро. Не е обнадеждаващо да плаваш по течението на просперитета в Европа докато кабинета усилено гребе в обратна посока чрез ерозия на демократичните принципи, медийната свобода и върховенството на закона. Обсъжданото в записа обаче няма общо с изброеното, а е първосигнална емоционална въдица с цел атака към другите.

Втората част си е обидна, но за жалост доста типична за реторика като неговата. Да оставим настрана грешните числа, които цитира. За него българите в чужбина са се споминали вече. Не съществуват. Хем призовава хората да се върнат, хем ги сравява с мъртви. Такова отношение не е само тук, не е от сегс и го срещам често. Всъщност, немалко хора са напуснали страната включително заради хора като него. Вчера точно стана дума как познати не биха се върнали, защото националисти от типа на Констадинов ги тормозят и пребиват на улицата, заради това какви са се родили. Може би може да започне с промяна на собственото си отношение срещу цели групи българи, ако иска все пак да направи нещо за страната.

Крият ли се данните и защо се вързваме?

Често се бърка некадърността, мързела и лошата организация със зла умисъл. От последната има премного в институциите ни. Агенцията по околната среда крие суровите данни за замърсяването на въздуха. Прокуратурата крие информация по какво е работил Пеевски и Гешев. Финансовото министерство крие данните за къщите за тъщи и ред други измами. Дела за информация има много и по-често се печелят.

В повечето случаи обаче информацията или я няма, или не става за нищо. Често я има всъщност, но не означава това, което ти се иска. Затова има методологии, но защо са му на човек, като може да си измисли число и да пусне гневно клипче в тубата. Точно на база такива измислени числа бяха сензациите за демографията всеки януари, по които милее Констадинов.

Администрацията ни има проблем със събирането на информация и поддържането на качествени регистри. Казвам го отдавна и давам постоянно примери. Това не означава, че всяка статистика, която не ни се нрави, е грешна, а всяко число, което не може да ни предоставят на момента, се крие.

Броят деца родени и живеещи в страната ще разберем през април и то не защото Костадинов е влетял в нечий кабинет, а защото всяка година излизат по едно и също време. И да, те най-вероятно ще са по-малко от предходната. Няма да са 42 хиляди, а отново над 60. Да, пак ще са по-малко от починалите и емигриралите. За това има много причини, които сме обсъждали тук и ще обсъждаме отново.

Грешно е обаче да се говори с патос и да се гонят евтини сензации. Демографията е любима тема на националистите в цял свят, защото им помага лесно да преекспонират проблеми, да премълчат други и да насочат страха на хората срещу „различните“. Именно това виждаме в обсъжданото видео. Нито родните наци-оналисти са го измислили, нито го прилагат най-успешно. Не означава обаче, че не е също толкова вредно както за обществения дебат, така и за намирането на някакво решение на демографския проблем и дори по-важното – придържането към него отвъд края на мандата.

На пръв поглед  в областта се забелязва известно подобрение през последните 18 години. Дори така проблемът е много по-сериозен от средното за страната. Пикът е бил през 2008-ма, когато е имало 38 мъртвородени. Тук съм показал движението през годините. Числата за 2018-та се базират само на първите 9 месеца от годината. 

Тъй като броят раждания не е голям, а и самите мъртвородени са малко като абсолютен брой, наблюдението за намаление може да е измамно. Всеки един случай има сериозен ефект върху този индекс и затова при малка извадка е трудно да се прецени. Това е обяснението и за големите вариации между годините в Сливен – нещо, което не се наблюдава за страната. 

Друг момент тук е промяната през годините на дефинициите кое е аборт, мъртвородени и кое е починало дете след раждане. От лична гледна точка това беше важно за майките. За статистиката ефектът беше да се прехвърлят някои от случаите между въпросните индикатори. Тези промени създават т.н. break in sequence на данните и правят сравнението между годините малко по-трудно.  Ето, например, абсолютният брой мъртвородени.

Един интересен аргумент, който виждам често, е че има доста фатални случаи заради „преобладаващият“ брой малолетни родилки най-вече от ромски произход в Сливен. Докато наистина е вярно, че немалко от ражданията там са от хора от този етнос, също е вярно, че доста от населението на областта е ромско. Това, както и малко над средната фертилност на ромите обяснява повечето раждания.

Това, което не е вярно обаче, че мнозинството са малолетни или непълнолетни. Писах подробно по тази тема вече. Специално за Сливен средната възраст на раждане на първо детете е 23.1 години, а на което и да е дете – 25.2. Навярно заради този аргумент, впрочем, почти всички новинарски емисии натрапчиво посочваха още в началото на новината, че родилката е била на 27 и това е било първото ѝ дете. Може би, за да оборят презумпцията, че е от „определена демография“ и да накарат читателите им все пак да им пука и да прочетат. 

А проблемът е сериозен. Макар като статистика детската и майчината смъртност да намалява, все още остава доста над средното за Европа. Причините в някои региони наистина са специфични, но като цяло има сериозен проблем със следенето на бременността, здравното образование, подаване на ухо на небивалици в нета, подхода на самите акушери и лекари и не на последно място вътрешноболничните инфекции. За всички тези в една или друга степен носят отговорност здравните власти, но роля имат и неправителствените организации и самите майки. Последните два проблема обаче са най-сериозни и са изцяло в ръцете на болниците. Реалните разследвания, носенето на отговорност, взимането на мерки и стриктното следене на протоколите за работа не са нещо, с което може да се похвалят здравните ни заведения. Докато това не е проблем уникален за България, определено не се вижда напредък.

Още по темата: 
Малко данни за родилната помощ в България
Тази новина може да навреди на вашето здраве
Предотвратимата смърт в България – само наполовина това, което си мислите
Източници: НСИ, НЦОЗА

Допълнение

Сравних случаите на мъртвородени между областите в България. Първата графика е само за 2017-та, а следващата разглежда средните стойности за последните 10 години. И в двете е отбелязано средното ниво за страната. Гледайки данните само за 2017-та трябва да не забравяме това, което писах по-горе за малката извадка и как прави сравнението трудно.

При по-продължителен период се вижда, че в град София, Смолян, Кюстендил и Благоевград нивата са най-ниски. Сливен през 2017-та е бил по-скоро в средата на графата докато разглеждайки по-дълъг период излиза на трето място след Видин и Ловеч. София област интересно защо също е на опашката. 

Всяко чудо за три дни, но на всеки три дни – чудо.

Това, за жалост, е мантрата на общественото внимание в България. Преди месец почина жена по време на раждане. Две седмици рано – друга. Всеки такъв случай е строго индивидуален и всеки лекар ще ви каже, че нерядко е невъзможно да се прецени предварително ситуацията. В същото време описанията на притеснително голяма група жени буди тревога. Тази тема заля страната докато не беше изместена от следващият повод за притеснение.

Нека се върнем за кратко към нея

В началото на август написах статия обсъждаща майчината смъртност и факта, че смъртните случаи са голямо изключение. За този текст получих доста критика, че съм принизявал проблема и съм заемал страната на лекарите. В действителност се опитвах да оборя настояването на някои и чувството налагано в доста от изписаното по темата, че едва ли не жени умират всеки ден по подобен начин. Реалността е съвсем друга и шансовете нещо такова да се случи са нищожни. Налагането на такова впечатление обаче има осезаемо негативно влияние върху бъдещите майки.

В същото време е вярно, че никой не може да каже какво се случва в родилното. Дали извършените процедури са били нужни, какво е било отношението, зачитани ли са били правата и желанията на бъдещата майка и дори е поставен животът ѝ в опасност. Макар повечето раждания да протичат леко, всичко може да се промени в рамките на минути. Невъзможно е да се следи всяко раждане обективно.

Това, което може да следим обаче е резултата. За целта ни трябват данни от болниците, а такива няма на разположение. Мария Шаркова писа много правилно в Майко Мила, че е нужно да има стандарт и събиране на информация за случващото се по време на всяко раждане. „Липсата на данни означава, че нито едно твърдение не може да се отрече или потвърди.“ Напълно съм съгласен.

Данни обаче има… почти

Има едно такова чудо наречено регистър на ражданията, което от няколко години хуля в блога си. В предишната си статия посочих колко грешни са данните в него и направих паралел между лошото му поддържане и това на Търговския регистър. Многократно съм посочвал, че в този си вид публичните данни в регистъра единствено генерират фалшиви новини за раждаемостта и е най-добре да бъде спрян.

Затова някои може би ще се учудят, че тук ще цитирам именно този регистър. Всъщност, истинската му цел е именно тази, за която Мария писа – да се събира информация за ражданията с цел подобряване на родилната помощ в България. Докато в публичната част е достъпен само (неточният) брой раждания за всеки ден от годината във всяка област, в защитената част има още около 25 параметъра като възраст на майката, брой раждания преди това, използване на форцепс, цезарово, местене в друга болница, мерки на бебето, АПГАР и прочие. Тъй като тези данни съдържат доста лична информация, те са скрити и към тях би трябвало да имат достъп само специалисти и изследователи по темата. От отговорите, които получих от министерството – официални и неофициални – данните не са предоставяни за такива изследвания дори след като са поискани многократно. С други думи, информацията се събира, но не се използва.

Успях обаче да получа от надежден източник две справки, които биха били интересни за всеки, когото занимава темата. Показват броя раждания по болници в страната за 2015 и 2016 и в колко случая са правени определени манипулации. Тук ще посоча само някои числа от тази таблица, а цялата ще прикача в края на статията.

Условностите на данните

Преди да започна обаче искам да посоча някои важни условности. Данните идват от регистър, който сам аз определям като крайно ненадежден. Тази ненадеждност обаче е в контекста на общия брой раждания и по-малко в детайлите около тези, които са вече въведени. Поради липсата на контрол и санкции над болниците далеч не всички раждания се въвеждат. Това означава, че не може да се използва като статистика за ражданията, по което практически всички медии залитат. Поставя и въпрос обаче над това, което самите болници са въвеждали като детайли за всяко отделно раждане. В този смисъл сравнението между болниците тук би било единствено на база това, което самите те до голяма степен доброволно са въвеждали в регистъра със знанието, че това е защитена информация. Тук е моментът да кажа, че съм нямал достъп до регистъра и до каквито и да е лични данни. Това, което получих и пускам тук е единствено статистическа справка, която така или иначе следва да бъде публична.

Най-интересните изводи

Взимайки това предвид, ето някои числа от таблицата:

• Най-много раждания в страната има в Майчин дом (София) – по 3900 на година. На второ място е Света София и Шейново с 2500 и 2300*
• Извън София най-много раждания има в Проф. Д. Стаматов (Варна) и Свети Георги (Пловдив) с по около 2000
• 50% от всички раждания в страната стават в 18 болници, от които 5 са в София. Останалите 50% са в други 92 болници
• 30% от ражданията в страната стават в частни болници**
• 60% от ражданията в частни болници са със секцио. При другите болници нивото е 37%
• 41% от всички раждания със секцио са в частни болници
• 52% от ражданията са класифицирани като нормални. 44% са със секцио. 1.5% са прематурни (1100). 0.18% са седалищни (108)
• При 250 раждания (0.41%) е използван форцепс, а при 448 (0.74%) – вакум. От използвалите вакум повече от половината (232) са в Майчин дом (София).
• При 53% от всички нормални раждания не е имало оперативна намеса. При останалите (24% от всички раждания) са приложени процедури, сред които епизиотомия.

*: закръглям
**: за частна болница смятам такава с поне 50% частна собственост

Най-много секцио има в Хигия (Хасково) – 106 от 108 раждания за двете години. Следват ги Св. Марина (Плевен), Торакс (Пловдив), УБ Лозенец (София), Д-р Щерев (София), Селена (Пловдив), Ниамед (Стара Загора), Здраве (Пловдив), Парк Хоспитал (Пловдив) и Света София (София) – всички с над 70% секцио. Логично обяснение е, че жени, които са се решили на секцио или имат планирано такова заради рискови фактори, биха предпочели частна болница. Също така, някои клиники може да са специализирани в по-тежите раждания. Тези фактори биха били особено изразени извън големите градове, където изборът на болници е значително по-малък. Затова прякото сравнение тук е доста трудно.

Все пак числата при някои от тях са доста интересни. За сравнение Шейново има 48%, а Майчин дом (София) – 49%. Сред частните тези с най-нисък процент са Хаджи Димитър (Сливен) с 26%, Рахила Ангелова (Перник) с 29% и Уни Хоспитал (Панагюрище) с 35% (от 64 раждания). Всички останали частни имат над 45%. Препоръката на WHO за „нормални нива“ е 15-20% взимайки предвид разликите във възрастта на родилките в световен мащаб. По тази тема писах по-подробно преди две години.

Това далеч не стига като информация

Тези данни, за жалост, не са достатъчни, за да се създаде добра картина на родилната помощ в страната. Дават обаче бърз поглед с какво разполагаме в момента като данни и открехват донякъде вратата. За да има възможност да се взимат адекватни решения на база задълбочен анализ, освен, че трябва данните да са надеждни и достъпни за изследователите, трябва да обхващат значително по-голям обем от параметри. Ще е интересно, например, да се вписва дали е присъствал бащата или друг придружител, използвано ли е „магаре“, дали е дадено веднага на майката, кога е започнала да кърми, колко време е прекарало детето при майката в болницата. Това ще позволи не само да се направи връзка между дейностите и изходът на раждането, но и ще е основа за интервюта с майките, задълбочен анализ на отношението в родилната зала и как да се подходи към този проблем.

Докато това се случи, може да свалите таблицата и да прецените сами. Не забравяйте обаче предупреждението ми за възможните проблеми заложени в събирането им.

В по-ранна версия на статията бях написал, че повече от половината раждания с вакум са в Св. Лазар, София. В действителност това е Майчин дом, София.

В началото на годината предвидих, че ще тръгнат „сензационни“ новини за критичен спад в раждаемостта. Причината е, че повечето журналисти не си правят труда да проверяват снесените им сензации, а и често гледат да създадат свои търсейки каквито и да е числа, с които да украсят материала си. В случая регистърът за ражданията е удобен макар да сервира невалидни данни, за което самото министерство признава. Дори ръководството на Националният център по обществено здраве говори за това, което обаче не им пречи да публикуват редовно справки от него. Такава е инструкцията явно.

Тази година данните са особено изкривени заради няколкото продължителни периода, в който регистъра не работеше. Това в никакъв случай не беше проблем. Дори беше добре, защото ни спести малко жлъч. Създаде трудности единствено за шепа журналисти в кафяви медии, които нямаха от къде да си набавят числа и се наложи да се обърнат към други подобни източници. Счупеният регистър обаче означаваше, че данни не се въвеждаха продължително време и дори болниците, които се опитват да подават някаква информация, им трябва време да наваксат.

При първия подобен инцидент през януари, когато регистърът падна за 2 седмици, показах как това се отразява на забавянето във въвеждането. След като през юни и юли отново се скапа, но вече за 6 седмици, и без това грешните данни показваха още по-ниско ниво на раждания. Днес, например показва 27583 раждания от началото на 2018-та, а за същия период на 2017-та показва с почти 10000 повече – 37186. Това, разбира се, не отразява реалността, но за жалост рядко се случва реалността да продава вестници и печели гласове.

Ето обновената графика със забавянията към днес. Вижда се, че в последните 4 седмици се въвеждат данни за раждания от преди средно 35-40 дни. Формалното изискване на МЗ е за 3 дни. Някои болници още въвеждат за януари.

Анализът се базира на данни, които събирам автоматично всеки ден за попълнения брой раждания в регистъра. Цялата таблица може да свалите тук. Съдържа 127756 записа с брой раждания във всяка област за всеки ден. Повечето записи са проверки за нови попълнени данни за един и същи ден на раждането. Например за броя раждания през 1-ви януари 2018 съм проверявал през всеки ден от 2-ри до сега, за да видя кога болниците са въвели за тази дата.

Закъснелите данни са само част от проблема на този регистър, както съм предупреждавал многократно до сега. Липсват стандарти и гаранции за качество на информацията, както и реални санкции за болниците. Данните показват, че някои въобще не въвеждат ражданията, за което може да има много причини, включително, че не искат да разкрият какви процедури са включени в тях. Всичко това е просто пореден пример за това как се прави поредния регистър без да се следи за качеството и поддръжката, което практически обезсмисля цялото усилие и разходи.

Регистрите са лесно чиновническо решение за всеки проблем. В повечето случаи законодател или министър виждат тези проблеми като по-скоро фонов шум и се опитват да го заглушат с имитиране на дейност. Именно затова ще получим нов регистър на инвалидите, например. Проблемът винаги е, че не е ясно нужни ли са тези регистри, какви са изискванията към тях, кой отговаря за събирането и качеството на информацията, какво е нужно да се поддържа и кой ще осигури средствата за това. В същото време често подаването на информация натоварва фирми и граждани изрично за нещо, което в крайна сметка може и да не се използва. Най-често тези регистри свършват в кофата, когато човекът поддържал го от началото, напусне и никой няма идея как да продължи.

И не, не са 33 хиляди раждания до днес. Не знаем колко са, тъй като никой не следи точно и в реално време. Разбира се чак като НСИ събере данните през април идната година. Журналистите се уповават на тая играчка на ООН само защото страдат, че любимият им регистър на ражданията пак е скапан. И по-добре, защото той пък още по-грешни данни дава.

Миналия път го пуснаха като прозвъних де що служба има в министерството да питам какво става. Имах тихата надежда, че нарочно. Ама не. От тогава още не са наваксали с данните и няма да наваксат, защото доста болници не подават информация както трябва. Този път обаче няма да звъня да видя дали ще се усети някой. Не са виновни служителите – зам. министрите са виновни, че не са определили вътрешни правила, ясни отговорности и отчетност. Но така поне ще се изпълни сам отколешният ми призив или да го оправят, или да го спрат, че само фалшиви новини генерира.

Иначе за 7-те млн. – да, по някое време тази година живеещите в страната ще паднат под този брой. И да, емиграцията има голяма роля, но далеч не е основен фактор. Дори без емиграцията щяхме да стигнем 7, 6 и после 5 млн., но 10-тина години по-късно. Може би дори по същото време като се има предвид нуждата от изолация на държавата, за да се спре изцяло емиграцията.

Казвал съм го много пъти – всичко се корени в това, че нашите баби по едно време са осъзнали, че нямат нужда от 5, 6, 7 или 8 деца, за да има кой да ги гледа на старини. Ама чак като едно поколение се шашка, че изведнъж оцеляват всички. О чудо! Затова вече 2-3 стигат – само едно на сто ще умре до венчило за разлика от младините им. После майките ни са осъзнали, че две деца са супер, но не винаги се получава, а и трябва все повече образование. Да не говорим, че идват кризите и „айде не сега“ се превръщат в 15-20 години и в началото на новия век изведнъж всички се решават поне на едно, ама вече са в 40-те. Да, но сега тия дето трябва да раждат, не са се родили, щото някой е взел това решение преди. Сега същите тогавашни решили мрънкат, че „днешните не искали са раждат“. Че и акции и кампании правят. Не, просто не сте ги родили, а някои са и напуснали. Иначе раждат също толкова, колкото и родителите им.

Междувременно продължителността на живота расте, старите поколения дето като са се раждали по 5-6 и са оцелявали повечето за чудо на родителите си (нищо общо с антибиотиците и ваксините, разбира се – просто внезапно съвпадение), сега са вече пенсионери и са много. И ще са много още 10-15 г. После ще отмине тази вълна и следващото поколение ще се пенсионира – това дето сега мрънка, че не искат да раждат тия дето те самите не са раждали. Тогава обаче ще мрънкат, че няма кой да работи и пенсиите им били мизерни, а „едно време колкомпари правих“. Нищо, че доста от тях са се осигурявали цял живот на минимална заплата, ама това кой го гледа това.

Та това за 7-те млн.

Да започвам ли за имиграцията дето уж сме гостоприемен народ, ама гоним всички с расизъм и пиянски побоища, а в същото време няма достатъчно хора да работят?

Да, няма и то не защото „всичко свестно замина“, а защото едни хора са учили „нещо висше“ и трябва да ги обучаваш от нулата, защото техните са цакали и носили сякаш тапията дава прехрана, а не това, с което е подплатена. Щото 2/3 от от новите работни места не искат дори висше, а майсторлък и оправност. После обаче „ъ, ще му работя за 800 лв.“ и заминава да взима заветните 2000€ на място, където след данъци и разходи живее още повече под прага на бедността.

И за всичко това се правят стратегии, кампании, лозунги, анализи и прочие базирани много малко на данните и повече на фалшиви новини и масови заблуди. Оракул на демографията само им трябва, за да изплюе нещо дето изгледа научно, че без числа върви ли? Е, намериха нов. Поне докато някой от Центъра за обществено здраве не се разходи до двора на Медицински одит да натисне едно копче в една барака.

Това, което може да очакваме в следващите дни е отново същата сензационност поднесена в мазен вестник и с ехидна усмивка на чичка от пазара, който определено не иска да задаваме въпроси защо вестникът е мазен и най-вече откъде е извадил това, което ни подава в него. Водещите ще канят знайни и незнайни експерти и също няма да поставят под съмнение нито мазния вестник, нито твърденията на гостите си. Поне стига да са достатъчно сензационни и жлъчни.

Разбира се, ще чуем неща като „българите сме на изчезване“ или че сме сред първите места по смъртност. Неизменно ще чуем и за регистъра за ражданията – този любим източник за фалшиви новини за родните журналисти. Тази година той предоставя още по-пикантни детайли. Ако сравните в него ражданията през първите три месеца от годината, както неизменно журналистите ще искат да „украсят“ данните на НСИ, ще забележите, че за 2017-ва са 14019, а през 2018-та – 10841. Тоест цели 3170 раждания по-малко или привидно намаление с 22.7%. Крайно изкушителна възможност за сензация, на която несъмнено доста ще се отдадат.

Истината обаче е отново в нещо, за което предупреждавам от години – регистърът е безполезен. През декември писах за големите забавяния и пропуски във въвеждането на данните. Различни лица в Министерството на здравеопазването признаха, че на практика липсва контрол над качеството на данните и не се налагат санкции над нарушаващите заповедта болници. Когато през януари сървърът на регистъра падна, отне три седмици да го възстановят. Причината далеч не беше това, че отделните служители не си вършат работата, а че организацията идваща от ниво заместник министри и предвидена в нормативната уредба е толкова сбъркана, че практически никой не отговоря да се следи изцяло правилната работа на регистъра. Наскоро разбрах, че донякъде това, че съм въртял телефони из дирекции в министерството всъщност е ускорило възстановяването на сървъра.

Резултатът от този проблем е, че имаше сериозно забавяне във въвеждането, което все още не е наваксано. Съществува допълнителен проблем със системата и сертификатите, които се използват от отговорни лица в болниците, за да въвеждат данните. Както изглежда, някои от тях все още нямат достъп до системата или просто са решили да не въвеждат повече. Резултатът е, че и без това забавените и неточни данни сега са с още почти 1/4 по-малко верни.

Както споделих преди, намерих начин да следя автоматично какво се въвежда в регистъра всеки ден. Накратко казано – ако на 7-ми януари се родят 20 деца в област Пловдив, мога да проследя кога са въведени в системата. Например 10 на третия ден, още 3 след седмица и останалите – в различни дни през следващия месец. На тази графика съм показал с какво забавяне са въвеждани данните по седмици. Не кога са се родили децата, а с колко средно са се забавяли болниците, когато са въвеждали в регистъра. Вижда се дупката през трите седмици, когато сървърът е бил паднал. Вижда се и пикът след това на забавените въвеждания.

Според изискването, данните следва да се добавят до 3 дни след раждането – маркирал съм тази граница в зелено. Средното забавяне е повече от две седмици тази година. Миналата година 1/3 от ражданията са били въвеждани чак след месец. При това тук говорим за данните, които се въвеждат. Както показах в предишните си анализи, има цели болници, които не въвеждат данни или до правят наведнъж няколко пъти в годината.

Дефектите не са само във вътрешната организации и непукизма на политическото ръководство на министерството, но и в самата система и достъпа до нея. Данните имат за цел не просто да броим ражданията, а да се правят научни изследвания какви са проблемите и как да се подобри както майчината грижа, така и да се намали детската смъртност и заболеваемост. Данни от регистъра обаче се отказват дори на тези, за които са предназначени – научните работници. Наскоро обявиха, че се планира създаването на нов регистър. Това обаче може би ще подобри само техническата страна, която е най-малкия проблем. WHO и UNICEF имат стандартизирани категоризации на състояния и събития, които следва да следим и у нас чрез такъв регистър. Дали ще се въведат е доста съмнително след като не могат да се оправят дори с наличното.

Всичко това показва, че очакваната сензация за „рекордно намаление на ражданията в началото на 2018-та“ ще е поредното журналистическо недоразумение по темата. Може да изглежда маловажно, но всъщност не е. Едното число е много важно в действителност, тъй като около него, тенденциите и анализите се формират политики. Затова виждаме странните опити на ДАБЧ да прокара идеята, че имало 8-9 млн. българи зад граница. Фалшивите новини влияят не само на широката публика, но и на официални лица, които би трябвало най-добре да знаят фактите. Новината за работещите българи в чужбина е друг пример за това.

Каква ще е реалният брой раждания на деца в България ще видим утре. Очаквам да е малко по-нисък от 2017-та, най-вече защото броят на жените в детеродна възраст намалява плавно. Описвал съм вече причините за това и защо цялата дискусия по темата е сбъркана.

При това условие някои биха ме запитали, както са правили и преди, „Какво се пениш, като все пак намаляваме?“ Позволете ми една аналогия – по редица причини губите контрол над колата и тя се забива в дърво. Ще се разминете ли с огъната броня или ще загинете? Има огромна разлика между това дали се движите с 120 и 20 км/ч, дали сте с колан и дали правите маневри преди сблъсъка. В момента ни облъчват с крясъци, че се движим с 200 км/ч към сигурна смърт и трябва да вдигнем ръце в паника. Истината е доста различна когато разберем данните, а не сравняваме ябълки с трактори. Да, няма толкова кръв и жлъч и това навярно е проблема. Може би имаме нужда от южноамерикански футболен коментатор, който с разпален глас да обяснява базови статистически концепции и анализи.

Има много неразбиране по материята. Далеч не се дължи само на липсата на базови познания по статистика. В определен смисъл и данните са объркани. Когато има натиск за по-голяма аудитория, лесно е един журналист да залитне към „скандалните“ числа, без да потвърди каквото и да е било. В такива случаи бързат да прехвърлят отговорността на съответната институция. „Ама той министърът така каза“. Както видяхме вече, това не е критерий и всеки уважаващ себе си журналист би следвало да го знае.

Институционална стъкмистика

Разбира се, институциите имат вина за грешната информация, която публикуват. В случая на ражданията трябва да посочим регистъра на Министерството на здравеопазването. Многократно съм писал, че не трябва да се използва. Причината е, че болниците не въвеждат ражданията в срок. Според наредбата на Министерството това трябва да става до 3 дни след самото раждане. Въвеждат се редица параметри, които би следвало да са полезни за изследователи и проверяващи после. Ние имаме достъп само до броя родени за всеки ден от годината по области.

Проблемът е, че никой не следи дали и кога се въвежда. Това беше потвърдено от бивш министър. Няма белези да са взети мерки и от доскорошния кабинет. Няма реакция и на призивите ми да се спре публикуването на данните. Знам, че е парадоксално аз точно да искам такова нещо, но по-добре никакви данните, отколкото грешни.

Отделно, не всички деца са родени в болниците и не се вписват в този регистър. Някои се раждат при пътуване в чужбина, други – у дома. Не знаем обаче колко са, защото не може да разчитаме на болниците да попълват регистъра изчерпателно. Затова виждаме разминаване между данните на НСИ и тези на МЗ от порядъка на 5 до 10%. НСИ разчита на справките на ГРАО за извадено ЕГН на новородени през съответната година. За 2015-та, например, регистърът показва 61374 раждания, а НСИ и ГРАО – 66370 или 5000 повече. Аналогично е разминаването през 2014-та.

Къде са най-безотговорни?

Досега ми беше изключително трудно да илюстрирам какъв е проблемът с този регистър. Намерих обаче начин да тегля редовно данните и вече имам нужната извадка.

Първо да сравним данните за цялата 2016-та. Ако погледнете регистъра в средата на декември, както направиха много медии, ще излезете със сензационното заглавие, че ражданията са 57300 и надали ще минат 59000 в следващите две седмици. Ако, още махмурлии, погледнете пак на 1-ви януари, регистърът вече показва 60172 раждания. Към днешна дата са 61012. Съдейки по закъснението, което някои болници имат във въвеждането, като нищо ще мине броя от миналата година.

Тук задаваме въпроса – колко по-късно се въвеждат данните в регистъра. Това може лесно да се открие – на 9-ти декември гледаме колко пише, че са родени три дни по-рано на 6-ти. След това поглеждаме отново два месеца по-късно и сравняваме. Ако на 9-ти пише 10 родени във Видин, а месеци по-късно пише 20, значи 50% от ражданията са въведени след срокът. Малко по-сложно става когато гледаме всички дати и периоди.

Именно това направих тук. Справката е само за декември 2016-та. Добавих 3 работни дни, за да съм по-честен към болниците. Това означава, че ако дете е родено в събота, очаквам болницата да го въведе до сряда вечерта или 5 дни по-късно. Така махнах и почивните дни. Нямаме, за жалост, разбивка по болници.

Вижда се, че има области като Добрич, Видин и Кърджали, където 4 от 5 раждания се въвеждат късно. За болниците там, както и в Шумен и Монтана може спокойно да се каже, че не спазват въобще изискванията на министерството. Останалите се забавят в между 20 и 60% от случаите. Отличават се Разград и Перник, където поне през декември са въвели всичко в срок. Нямам пълните данни за януари, но Разград изглежда отличник и тогава с под 3% забавяния.

По-фрапиращо е положението при забавянето с 30 дни. Тук съм показал именно това. Вижда се, че Благоевград и Добрич въвеждат поне 1 от 5 раждания чак след месец. Проблем има и във Враца и Сливен. Това може да дори е по вина на една или две болници в тези области, които въвеждат данните си 2-3 пъти в годината наведнъж когато им хрумне.

Сега, надявам се, разбирате, защо този регистър е безполезен. Поглеждайки един период в него дори месец по-късно, нямаме гаранция дали има отклонение с 5, 10 или 30% от реалните стойности. Именно затова призовавам винаги да се гледат данните на НСИ, които излизат през април. Така няма да се залита по твърдения, че „има антирекорд на ражданията“ през 2016-та. Забравя се 1995-та и индекса на раждаемостта.

Имаме новина – чиновниците бездействат

Министерството на здравеопазването трябва да следи по-добре болниците за нещо толкова елементарно. Справката кой е закъснял е повече от лесна. При това не става въпрос за едната статистика – данните от регистъра, които не са публични, са важни за засичане на проблемите в майчиното здраве, здравното образование и дори белези за лекарска небрежност.

Ако министерството и агенциите не са достатъчно компетентни да се справят с тази иначе проста задача, по-добре е наистина да спрат публичния модул на регистъра. В момента той не случи за нищо друго, освен да помага на жълти медии с фалшивите новини и да храни наркотичния глад на сериозна част от обществото ни за жлъч и негативизъм.

В никакъв случай не отричам, че има сериозен проблем с раждаемостта. Една от съществените стъпки към решаването му е да говорим с коректни данни и разбиране. В противен случай се впускаме в безнадеждни стонове и популистки небивалици. Видяхме, че и служебния министър сега залита в тази посока, което е още една илюстрация за проблема.

Годините са раздели по седмици като всеки ден е маркиран в гама от зелено до червено спрямо това дали е имало повече или по-малко раждания от средното за въпросната година. Данните от последните 3 месеца показани тук не са надеждни, тъй като все още се въвеждат от болниците. Интерактивна версия ще намерите тук.

Обяснението е съвсем просто – има доста раждания с планирано секцио и графиката илюстрира добре това изместване. Макар в коментарите да бяха обсъдени и изяснени доста неща, статусът ми обаче определено не беше уважителен към работата на лекарите и акушерките и не взимаше под внимание контекста.

Надеждността на данните

В лекцията ми на TEDxBG 2014-та дадох тези данни като пример за неточност. Писал съм за този проблем от самото му създаване и отново всяка година покрай редовните сензации как сме „изчезвали“. Данните в регистъра просто не се въвеждат навреме и няма гаранции колко са точни. Трудно е да се направи проверка с данните на НСИ, защото те броят съвсем друго, а и има раждания извън болниците.

Преди година попитах Министерството на здравеопазването какъв контрол извършват върху болниците за навременното въвеждане на данните. Питах и дали е имало някакви санкции за това. Отговор не получих, но неофициално разбрах, че контрол практически няма. Това се вижда добре и като следя регистъра. Според изискванията, всяко раждане трябва да се въвежда до три месеца в регистъра. Вижда се ясно обаче, че стотици раждания се въвеждат месеци след този срок. Не знаем колко биват пропускани и дали някои болници въобще не подават информация.

Това означава, че всеки извод на база този регистър трябва да се прави със солидна доза уговорки. Тук приемам, че няма голяма промяна в иначе ниското му качество. Тоест, че въвеждането от едни и пропуските на други не се променя много през годините. Това ми позволява да правя сравнение на национална база между периодите.

Разминаването и причините

На горната графика се вижда как по време на празници има силен спад на ражданията. Средно той е с около 30%. Публичния регистър не дава повече информация какви са ражданията – естествени, с планирано или спешно секцио. Единственият възможен начин обаче да има такова разминаване от планираните цезарови сечения. Това обяснение съвпада и с последните данни за техния дял у нас – близо 40%.

През май миналата година Капитал публикува доста интересна статия по този въпрос с коментари на д-р Стефан Константинов. Там, както и в блога си, той изнесе данни от вътрешната част от регистъра на ражданията, според които близо 60% от всички раждания в частните болници са със секцио. В общинските и държавните процентът е 33 и 34%. Някои обясняват това разминаване с по-голямото доверие, които пациентките имат в частните болници и затова избират тях при нужда. Другото обяснение, подкрепено с анекдотни примери от лични истории твърди, че в частните болници просто повече успяват да убедят пациентките, че проблем има и че секциото е по-безопасно в техния и в общия случаи.

Моята графика, а и от публичните данни в регистъра не може да се хване това разминаване по болници или собственост. Всъщност, дори да имаме достъп до всички данни и дори те да бяха надеждни, пак нямаше да може да си направим нужните изводи. Просто всеки случай е строго индивидуален и е работа на лекаря да прецени какво е нужно. Несъмнено има и случаи, в които жени сами пожелават цезарово, както и лекари, които ги убеждават да направят такова за свое удобство и печалба. Нищо от това не може да се установи от данните обаче. Моят статус в известен направи такова внушение и въпреки разясненията под него, разбираемо е лекари да се обидят от генерализацията и тона. Затова се извиних в коментарите.

Това, което данните могат да покажат е общата тенденция и измеренията на един проблем. Точно това се опитах да илюстрирам с графиката си по-горе. Подобно на ражданията на българчета в чужбина не е достатъчно да знаем едно число или процент. Трябва да ги видим представени по разбираем начин, в определен контекст или формат, за да ги осмислим

Перспектива

Тази тема далеч не е изолирана до България. Тенденцията за увеличение на секциото е навсякъде. Бразилия е един от рекордьорите в световен мащаб. В Европа изглежда Италия води пред всички. Харесва ми тази карта на HuffingtonPost от 2014-та с последните известни тогава данни.

В зелено се виждат няколко държави, които са в границите препоръчани от WHO за „нормални“ нива на цезарово сечение – 10-15%. Това не означава, че са добри като отправна точка, защото е възможно да има силно разделение вътре в страната с региони с лош достъп до такива медицински услуги и други, където нивата на този тип раждане да са високи. Също така, трябва да се вземе под внимание и средната възраст на раждане. Според няколко дискусии на специалисти, които намерих, при раждане над 35 се увеличават значително рисковете. Особено, ако става въпрос за първо дете. Така лекарите може да са по-внимателни и да препоръчват секцио по-често.

Известни са рисковете както от естественото раждане, така и от операцията. Във всеки случай специалист трябва да прецени кое надделява. Затова е невъзможно да се прецени за всяко от 30-те хиляди такива операции дали са били наложителни или не. Една друга метрика обаче може би ще даде такъв отговор – смъртността сред родилките. Макар да има доста други фактори, които допринасят за нея – наблюдение по време на бремеността, условия на раждане, подготовка както на родилките, така и на медицинските работници – като един от основните често се сочи именно изборът на раждане.

Economist са направили такова сравнение, в което си позволих да маркирам България. Интерактивната версия ще намерите тук. Вижда се, че държавите от развития свят с нива на секцио между 20 и 40% имат доста ниска смъртност сред родилките. Тези над 50%, както и онези под 15% имат значително по-голяма смъртност. В границите между 20 и 40% обаче се вижда разминаване в десетки пъти. Обяснението за това може да бъде отново различен достъп до здравеопазване и други фактори. Изводът от тази графика обаче може да бъде, че просто намаляването на процентът на цезарово не води непременно до по-добро женско здраве. Също така, невъзможно е да се избере „референтна“ държава или модел заради големите различия в системите и демографията.

Vox ни дава друг интересен поглед над темата. В тяхна статия от преди година, те показват голямото разминаване между нивата между различните щати в САЩ. Докато средните нива са между 32 и 37%, общо за страната дялът на операциите е същия като този в България. Разликата обаче е, че смъртността сред родилките при тях е 6 пъти по-голяма. Друг интересен аспект от статията е разбивката по дни от седмицата. (Неделя е първият ден в щатите). Тя е практически идентична с тази в България. Това означава, че планираните цезарови спрямо спешните е същия при коренно различни здравни системи и финансови възможности.

Има ли някакво значение всичко това?

Графиката, която направих беше просто един начин да се покаже нещо, което виждаме като проблем в здравната ни система. Както се видя дотук, няма еднозначен отговор кое е „нормално“ и какво ниво на секцио само по себе си е безопасно погледнато на национален мащаб.

Мнението ми по този въпрос е същото както и това с абортите – в дискусиите твърде много се залага на това както „трябва“ да правят жените. Ако има една универсална истина, тя е, че трябва да спрем да налагаме някаква норма или квота когато нещата опират до решения свързани със собствените им тела. Ако по свое желание искат да направят цезарово сечение, защо някой трябва да ги спира. Такъв вариант трябва да бъде разписан в нормативните актове, както е при абортите. Не разбирам определенията, че някои жени са били „глезли“ или много се подвеждали. Дори да е вярно, но това си остава тяхно решение.

В същото време, трябва достатъчно добре да са разяснени рисковете при взимането на едно или друго решение. Не са малко и обратните случаи – жени, които настояват за естествено раждане при голям риск сочещ към нужда от секцио. През последните години изглежда има усилие за унификация и подобрение на информацията предоставяна от клиниките, но в крайна сметка всичко това остава между пациентката и лекаря. Всеки случай е уникален и всеки човек има различни съображения.

Тази операция в никакъв случай не е универсално лоша и наложителна само в крайни случаи. Както всяко друго нещо в медицината, точна оценка и 100% гаранция никой не може да даде. Затова трябва да спрем да демонизираме цезаровото сечение и жените избрали го и да залагаме повече на медицинската етика и оправяне на финансовия елемент. Приносът, който данните може да имат в тази насока, е да покажат на бъдещите майки кои болници колко и какви манипулации извършват, колко усложнения и фатални случаи са имали, както и какви са резултатите от одити и професионални оценки.

За целта обаче трябва да имаме много по-детайлни данни на ниво болници, както и надежден регистър за ражданията. На този етап не виждам някой да има желание да предостави на обществото каквато и да е част от тази информираност. Остават ни единствено необоснованите сензации за раждаемостта в сутришните блокове, които никое официално лице не намира за нужно да обори. С това качество на работа – толкова.

Картата, която виждате тук, показва за 60 секунди всички българчета родени в чужбина за последните 10 години – 96653 деца в целия свят. Тази карта е най-любимата ми до сега по няколко причини. Първата е, че показва данни, които не може да видим никъде в общественото пространство. Втората е, че реално не е истинска – поне не изцяло. Третата причина е най-важната – как точно я съставих. Не на последно място е и факта, че просто изглежда яко.

Защо я направих?

Преди 3 месеца с помощта на хора от Twitter взех данните за българчетата родени в чужбина. За да сме по-точни, справката показва по години и държави броят на децата родени между 2004 и 2013, на които е изваден български акт за раждане въз основа акт от друга държава. Това не са всички деца на българи зад граница, но за останалите няма как да знаем. Тогава само пуснах данните свободно в мрежата, но не направих карта. Проблемът беше, че държавите в справката на ГРАО бяха записани с нестандарни имена.

Първата карта с ражданията

Миналия петък седнах и попълних на ръка трибуквените ISO кодове на всички държави. Това ми позволи да направя тази карта, снимка на която виждате горе. Картата е доста обикновенна и показва в различни цветове държавите, където най-много българи са имали деца за тези 10 години. Все пак е интересна, защото дава възможност да се видят точната бройка за всяка страна. Нещо обаче липсва в нея. Макар цялата информация да е пред нас, картата си е чисто статистическа и малко суха.

Затова реших да заема подхода на Twitter. Те правят карти с tweet-ове покрай големи събития. Картите им показват точка всеки път когато някой някъде пише за избори, например. Така в рамките на няколко секунди може да видим как цели държави избухват в коментари по дадена тема. Исках да направя същото за ражданията – да покажа по една такава точка за всяко раждане в чужбина. Проблемът обаче е, че реално нямам точните места и дата на раждане на всяко бебе – само бройката. Тук стигаме до любимата ми част от проекта – как всъщност направих картата.

4 набора от данни в едно

Набор от данни (или dataset) е всяка таблица, справка, географски данни или каквото и да е, което може да участва в анализ. Първият, който използвах, е справката от ГРАО. Имах вече ражданията по години и можех по тях да интерполирам приблизително колко са ражданията във всеки ден от годината. Тук виждате извадката за Испания:

Знам обаче, че жените не раждат равномерно през годината – лятото обикновенно има пик. Вместо да търся статистика за всяка държава поотделно, се обърнах към българския регистър за ражданията. Отворих данните от него преди време и от тях извадих индекс за всеки месец от годината. Това е вторият набор от данни.

Горната графика всъщност не е коректна, защото не взима нула за отправна точка на вертикалната скала. Следващата е правилната и ни показва, че разликите в месеците не са чак толкова големи. За по-голяма точност обаче ги използвах във визуализацията си.

Прилагайки тези индекси, получих долните цифри за Испания по месеци. Можех, разбира се, да умножа по полинома, за да няма скок от декември към януари, а плавен преход, но прецених, че тези стойности са достатъчно добри, а и навярно ще позволят да се забележи рязка промяна в ражданията там, където я има.

След като имах месеците, просто избрах случаен ден за всяко раждане. При 10 години ускорени в 60 секунди точната дата няма значение. Преди малко се сетих, че трябваше да завъртя индексите за южното полукулбо заради обърнатите сезони, но често казано не ми се занимава повече.

Къде са българите по света?

Следващата стъпка беше по-трудна – как да избера коодинатите. Очевидният изход е да се вземат случайни точки на територията на дадена държава. Това е относително лесно: взимам третия ми dataset – границите на държавите в geojson формат, избирам случайна точка между най-североизточната и най-югозападната точка (правоъгълните очертания) и проверявам дали е в реалните граници. Повтарям докато имам достатъчно точки за визуализацията. За целта използвах javascript и този модул заедно с моя имплементация специално за geojson стандарта. Ето как би изглеждал този подход за Испания:

Както сами виждате, точките са пръснати по цялата карта. Доста от тях са далеч от населени места, където би могло да има родени българчета. В някои държави маркерите биха попаднали в пустини и планини. Трябва да изберем точки близо до българските диаспори. За жалост, не знаем къде са те, затова решението би било да се вземе карта на гъстотата на населението и да се работи с тези данни. Тази за Испания изглежда така:

Източник: Wikipedia

Да се търсят такива за всички държави обаче не е практично, а и не може да се автоматизира извеждането на маркерите. Затова направих нещо друго – взех данните от Glasuvam.org (четвъртият dataset). Това е един мой проект, в който българи в чужбина се абонират за новини около изборите. За целта дават града, в който живеят. Не записвам точните им координати, а случайна точка в града, за да мога после да им кажа коя е най-близката до тях секция. В събота пуснах карта показваща регистрациите в сайта през годините, на която се вижда как те се увеличават месец преди всеки вот. Взех тези данни като отправни точки. Ето тези в Испания:

Новият алгоритъм избираше случайна точка на максимално 15 км. от регистрация в сайта за изборите. Отново проверявах дали са в границите, за да не се окаже някоя в морето. Така избрах колкото точки са ми нужни и получих много по-реалистично разпределение на ражданията.

Това е дори по-добър подход от този с гъстотата на населението, защото отчита къде реално има българи. За държавите, в които няма абонирали се, използвах предходния алгоритъм. Това не е проблем, тъй като почти всички останали са малки по размер и брой раждания. Ето резултата за Испания:

Написах три скрипта, които прилагат тези алгоритми, пуснах ги за всички държави и получих списък с дати и координати. Вкарах списъка в Carto и след няколко настройки получих новата карта на българчетата родени в чужбина.

Измислена, но не съвсем

Казват, че изкуството създава лъжа, за да покаже истината. Тази карта далеч не е изкуство, но аз я намирам за красива. Не ви лъжа като казвам, че това е карта на ражданията, защото най-малкото бройката е истинска. Датите и координатите са доста добро приближение. Дори да имахме истинските, надали можеше да ги публикуваме по този начин. Поне не с точните координати. В този смисъл, закръгляне на истинските координати и дати с цел опазване на анонимността на семействата би дало резултат, който е много близък до моята картата. В същото време, използването им по този начин не би добавило голяма стойност към визуализацията.

Харесвам тази карта, защото за разлика от цветната, с която започнах, тя привлича повече вниманието към конкретни събития – като едно раждане в централна Африка или остров насред океана. В другата те са просто сурови цифри, които избледняват пред мащатите на други държави.

Любима ми е най-вече, защото в изготвянето ѝ ми се наложи да реша реален проблем като използвам няколко привидно несвързани източника на данни. Най-често, когато искаме да покажем ползата от отворените данни смесвайки различни източници (т.н. mashup), се получава малко насила. Не осъзнаваме колко достъпните източници на информация ни помагат в ежедневието – app-ове, карти, справки. Затова не разпознаваме тези примери като успешни mashup-и. Налага се да се илюстрира нещо нарочно с етикет opendata, за да има онзи „аха“ момент. Тук свързването се получи естествено и мисля, че резултатът е добър.

Може да разгледате картата на цяла страница в CartoDb.
В Github ще намерите кода и входните данни, с които я изготвих.

Неточности на квадрат

Първият проблем с цитираните цифри е от къде се взимат. Повечето посочват системата на Министерството на здравеопазването и сравняват с данни на НСИ от преди 10 години. Това е грешно по два показателя. Писах преди подробно по темата. Накратко – самите МЗ признават, че не им е ясно доколко болниците въвеждат коректно в системата. Самият аз съм хващал проблеми докато отварях на данните.

По-големия проблем е, че логиката на данните от НСИ и МЗ е различна. МЗ засича ражданията в болници по области в страната. НСИ брои колко ЕГН-та са издадени на новородените по местоживеене. Това означава, че ако дете се роди в София, а родителите му са от Варна, МЗ ще го преброи в столицата, а НСИ – по постоянен адрес на майката. Почти всички анализи, които съм видял в медиите за раждаемостта по региони, не зачитат този момент, мешат цифтите и са абсолютно подвеждащи.

Бебета зад граница

Разминаванията в данните на МЗ и НСИ обаче помага да преброим ражданията в чужбина. Ако дете се роди извън България, МЗ няма да го преброи въобще, но в повечето случаи родителите му ще му изкарат ЕГН в България. Все още нямаме данните за 2013-та, но през 2012-та е имало 5787 деца взели български паспорт, но нерегистрирани в никоя болница в България. Тези не включват бебетата родени вкъщи, както някои биха предположили. Тези деца така или иначе се водят в някоя болница, за да им се извади акт за раждане и пак влизат в регистъра на МЗ.

Не раждат българите, а само циганите

Първо, етническите цигани са също българи. Също както всички етноси в България. Второ, няма данни колко от бебетата от кой етнос са, така че всякакви изказвания по темата се основават на лична преценка. Структурата на населението из страната е доста различно, така че в някои градове и болници най-вероятно наистина се раждат повече деца от малцинствата. Да се съди по частен случай за цялата страна е глупаво.

Клише е, че малцинствата имат по 5-6 деца. Данните сочат, че около 3% от семействата имат по три деца и само 1% – повече. Анализ на данните от преброяването показва, че наистина при етническите цигани има повече деца на всеки 1000 души над 18 години, но това е основно заради голямата смъртност в по-ранна възраст. Това впрочем е голям проблем и трябва сериозно да се говори за него. При етническите турци практически няма разлика спрямо средното за страната.

Спекулации за етноса на родените деца

Днес имаше заглавие, че за половината деца родени през тази година българският не е майчин. Естествено, изказването е препечатано наготово без никаква проверка. Ако погледнем преброяването от 2011-та, 15% от всички отговорили казват, че българския им не е майчин. Бройката се припокрива с отговорилите, че не са етнически българи. 10% от населението не е отговорило и не можем да знаем как се самоопределят. Ако все пак пишем всички тях за част от малцинствата, тогава процентът скача на 23%.

Взимаме тези цифри и възрастовата структура на населението и получаваме, че около 39% от етнически българи са в детеродна възраст срещу 47% от малцинствата. Смятайки спрямо населението и ражданията според МЗ, за да е вярно горното заглавие, трябва да има 24.55 раждания на всеки 1000 етнически българки спрямо 132.71 на 1000 жени от малцинствата. Това би означавало, че малцинствата раждат 5.41 пъти повече. Ако приемем, че всички неотговорили са всъщност от малцинствата, тогава разликата пада до 2.90 пъти. Така излиза, че семействата от малцинствата трябва да имат средно по 5-6 деца. Преброяването и структурата на населението обаче показа, че това просто не е вярно.

Да го погледнем по друг начин – преброяването показа, че броят бебета по етноси е приблизително 420000 – етнически българи, 60000 – с етнически турци и 68000 – етнически цигани. Това означава, че не повече от 30% от новородените са от малцинствата.

Къде е истинският проблем?

Раждания по години според НСИ
В следващата статия има графика за последните 50 г.

Има наистина спадане на броят раждания през годините. Истината обаче е, че след пика през 2009-та (увеличение от 17%), сега сме стигнали отново нивата от 2004-та. Нормално е в условия на криза и несигурност семействата да се решават по-трудно на бебе. Видяхме го в началото и в края на 90-те. Да говорим за генерална тенденция съдейки по две години обаче е глупаво.

По-големият проблем обаче колко млади напускат страната. Различни оценки посочват между 1.2 и 2 милиона българи зад граница, повечето от които са около 30-те. Доста от тях вече имат деца и навярно няма да се върнат. Доста имат двойно гражданство и е възможно да не изкарат българско на децата си.

Трябва обаче да спрем да спекулираме с етническото разделение в България. Разбирам, че е любима тема на медиите, защото събира публика и много коментари. Абсолютно безотговорно и непрофесионално е обаче да се цитира като папагал грешна информация. Подобни твърдения насаждат единствено разделение и омраза, докато всъщност голяма разлика няма. Всички псуват колко лоши новини ни заливат всеки ден, но ги приемаме за чиста момента, повтаряме и споделяме. Това естествено създава търсене и изникват „експерти“, които с готовност ще ви разкажат каквото и да е, стига публиката да си начеше крастата за кръв и злъч.

На последно място трябва да се говори все повече за промяна в отношението в болниците, трудовата защита на родилките, подпомагането от държавата, предродилната и следродилната помощ. Така може силно да се намали броя проблеми раждания, детската смъртност, боледуването на децата и куп проблеми, които освен всичко друго, струват много на държавата и икономиката. За щастие, има доста инициативи на майки, които се взимат все по-сериозно и имат добър шанс да променят нещата.

*: Впрочем друго, което ме дразни в тези заглавия е, че винаги се казва „те българите“. Сякаш авторите не се приписват към групата. Правим го винаги когато искаме да обвиним народа си за нещо, от което всички страдаме.

Допълнение

След всички коментари в мрежата написах допълнение към статията. Разглеждам конкретно сравнението с 1945-та година и раждаемостта от тогава насам:

„Ударихме дъното по раждаемост“ и защо данните нямат значение

Допълнение 2

Както предупредих, системата на МЗ показва доста повече раждания, отколкото съобщиха в средата на декември и дори повече от прогнозите им за края на годината. С корекциите до 11 януари, системата показва 62046 раждания. Очаквам, че ще има още корекции и цифрата може да стигне тази от 2012-та. Допълних следващата статия с таблица описваща методологията и данните, които съм използвал за двата материала и изводите в тях.

През изминалата година и половина на няколко пъти се свързах с тези, които поддържат регистъра. Писах за множеството проблеми с данните в него и го дадох на няколко места като анти-пример за отворено управление. Дори като изключим това, че ме блокираха няколко пъти и въведоха captcha, за да не може да се свалят „публичните данни“, отрано се оказа, че самото въвеждане на информация от болниците е непълно. Разбираемо е да има няколко дни забавяне, какъвто толеранс са въвели в инструкциите, но на места явно срокът доста по-голям. Успявах обаче да обновявам данните и да поддържам графиките.

Натиснете графиката за по-голям размерКалендар по седмици показващ дните, в които е имало повече или по-малко раждания от средното за годината. Месеците са заградени в черна рамка.

Наскоро реших да анализирам данните за 2012-та и да ги сравня с тези на НСИ. Останах стъписан – в някои региони има разлики от порядъка на два пъти. По-притеснително е, че 8.31% от ражданията регистрирани от НСИ не са отразени в регистъра на ражданията на МЗ. Това са 5787 деца.

Неточности и неясноти

Тезата ми за тях е, че регистъра на МЗ отразява само родените в болниците докато НСИ – всички регистрирани в ГРАО. Така разликата вероятно идва от децата родени в чужбина и получили автоматично гражданство. Докато за 2012-та ражданията в България излизат около 95 на 10000 души, то според горните цифри в чужбина има 57 родени на 10000 (приемайки условно 1 милион зад граница). Не успях обаче да потвърдя тази теза.

Натиснете графиката за по-голям размерДеца родени извън областта в %

След разговор с НСИ обаче разбрах защо има такива големи разминавания при областите. НСИ взима информация от ГРАО и записва ражданията по адресна регистрация на родителите. Така, ако едно дете е родено в София, но родителите му имат постоянен адрес в Благоевград, НСИ ще сметне раждането в Благоевград, а МЗ (евентуално) в София. На горната графика се вижда това разминаване. В зелено са областите, където са родени много деца с адреси в други области. В червено са областите, където родилките са предпочели да отидат другаде. Разбираемо жените от София-област раждат предимно в София. Интересното е, че същото важи за Ямбол, които раждат в Сливен. На графиката по-долу виждате къде са родени най-много деца за 2012-та спрямо населението между 20 и 59 години.

За жалост, тези данни не са точни заради проблемите с регистъра на МЗ. Попитах и тях за тези разминавания и за методологията им. Когато ми отговориха (най-накрая и не много охотно) се оказа, че въвеждането на информация не се проверява. Разчита се на коректността на болниците без те да имат реален стимул. Това обяснява защо откривам 2% разлика между данните, които съм зареждал в течение на 2012-та и тези, които виждаме сега – няколко месеца по-късно. В Габрово, например, са пропуснали да въведат 15% от ражданията си навреме.

Натиснете графиката за по-голям размерБрой раждания на всеки 10000 души

Разбира се, това че някакъв си списък в мрежата не е точен говори единствено за лоша организация в Министерството на здравеопазването – нещо, което знаем така или иначе. Публичната таблица не показва много, но регистърът може да е доста полезен. Първоначалната му цел е била да се използва за анализ на проблемите в болниците и при ражданията. Разминаванията, които виждам, говорят, че това е невъзможно предвид некачествените данни.

Модел на поведение в администрацията

Ще попитате какво пък такова значение има един регистър. Вероятно не чак толкова голямо, макар за него и сега да се харчат пари и стотици човекочаса за поддръжка и въвеждане. Този модел на работа обаче е типичен за всеки регистър, на който съм попадал в администрацията ни. И това, и предишните правителства говорят за отчетност и прозрачност. Истината е, че ако нахвърлим случайни цифри на Excel таблица и я пуснем в мрежата резултатът ще е далеч по-добър – анализите ще са също толкова точни, но поне няма да се харчат милиони за неизползвани правилно и принципно неизползваеми системи. Липсва стратегия за публичност на информацията, описание на методологията, стандарти за публикуване, поддържани и съвместимост на данните.

Ще завърша с част от разговора ми с Валери Борисов през юли 2010-та – тогава шеф на дирекция „Електронно управление“.

…
Както знаете, постоянно се пускат обществени поръчки и се създават вътрешно софтуерни системи, изискванията за които се изготвят от чиновници и поддържащ персонал без съгласуваност. Макар понякога изискванията към новите сайтове и услуги да съвпадат със стратегията, която представяте, често това не е случая. Такъв пример е поръчката за новият сайт на НС.
…
В този смисъл, ако има централно ръководство с препоръчителни изисквания, стандарти, формати и структура на данните, ще се постигнат три цели. Първо, тези, които изготвят поръчките ще имат на разположение рамка, върху която да работят. Второ, при създаването на сайтовете, много от отворените данни ще са на разположение дори преди началото на изпълнение на стратегията за ЕУ. Това ще е от полза както на бизнеса и хората, така и на самата стратегия за ЕУ, защото ще осигури пазар за продукта, който ЕУ предоставя и ще елиминира няколко то рисковите фактори споменати в края на плана. И не на последно място – когато проектите по ЕУ започнат, интеграцията на старите системи на различните институции ще е много по-лесно, заради това, че са изготвени по подобни стандарти и изисквания.
…

Същите неща повтарям от доста време и малко се е променило. През 2012-та несъвместимостта на системите беше основното извинение за липсата на напредък в eGov от страна на кабинета. Очаквам и следващите да го повтарят, докато в същото време парадират с прозрачността си.

Допълнителна информация

Сравнение на статистиката за ражданията – OpenOffice и Excel
Регистъра на ражданията на МЗ
Данни за ражданията на НСИ
Малко графики за смъртността и причините за нея в България

Вероятно си спомняте, че в началото на годината отворих данните на регистъра за ражданията. Министерството на здравеопазването създаде система, в която болниците са длъжни да вписват всички раждания, подробности за бебето и майката, кой е водил процедурата, дали има инвитро и прочие. Много полезна информация, от която за жалост имаме достъп само до общата бройка раждания за регионите. И това обаче е нещо. От съобщението на министерството става ясно, че всеки ще има достъп до тези данни на страницата на министерството.

Да, ама не…

Още от самото начало забелязах, че сайта не е достъпен от чужбина. Успях да го отворя през прокси в България и не ми хареса как са го направили. Затова направих своя визуализация. Тъй като данните от техния сайт не бяха отворени, направих скрипт, който да ги тегли и да ги предоставя свободно в лесен за анализ формат. Всичко течеше добре, докато от министерството не блокираха първо сайта ми, а след това и всички прокси сървъри. Така известно време читатели на този блог теглеха данните и ми ги пращаха докато не блокираха и тях. В началото на февруари проведох няколко разговора с отдел „Електронно здравеопазване“, които поддържат платформата. Те твърдят, че не са блокирали никой.

Сега виждам, че сайта е променен отново. В началото на статията ще намерите снимка на голямото нововъведение – на всеки 10 заявки иска анти-спам код. Това само по себе си обезсмисля публикуването на данни. Голям плюс е, че вече показват цифрите в табличен вид с възможност за сваляне (вероятно след като го споменах 3-4 пъти), но и там има два проблема – първо данните не са разделени по дни, а сумарно за избрания период. Второ – данните са с Windows-1251 кодировка, което противоречи на всички стандарти.

Тези „подобрения“ са една малка стъпка напред и няколко големи назад. Точно това имам предвид, когато говоря за псевдо-отворени данни и илюзия за прозрачност. В случая наистина имаме информация, които е публична. Ако обаче се опитате да я вземете за анализ, процедурата е максимално усложнена. Да не говорим, че автоматичното сваляне е практически невъзможно.

Днес се опитах да се свържа с отдел „Електронно здравеопазване“ към министерството, но всички експерти там ме насочваха към шефа им – Благой Миров. Точно с него говорихме преди. За жалост ми казаха, че е бил зает през целия ден и вероятно затова не ми вдига. Всъщност след като по някое време му писах мейл обяснявайки написаното горе, веднъж ми вдигна жена от неговия телефон с „Да моля“ и ми затвори веднага като разбра кой съм.

Както и да е… Вчера успях да обновя отворените данни в моя сайт и са актуални към 19-ти март. Има няколко грешки през февруари заради стария скрипт за теглене, но ще ги оправя скоро. За да ги обновя, се наложи първо да сваля ден по ден данните за последните 7 седмици (5-6 анти-спам кода), да ги прекодирам в UTF-8, да ги сортирам по региони, да ги обединя в един файл, да добавя дати и да ги синхронизирам с наличните данни на сайта ми. От там може да свалите таблицата такава, каквато министерството трябваше свободно да предостави на първо място. Аз знам как да направя всички тези трансформации и то сравнително бързо. Колко обаче го могат и биха седнали да се занимават?

Впрочем, преди месец добавих още една интересна метрика – сравнение с раждаемостта през 2010-та. Изчислявам средно колко деца са се родили дневно във всеки регион тогава и сравнявам с избрания период от 2012-та. Вижда се много ясно в проценти кои региони изостават и кои са напред. На тази страница ще откриете и други отворени данни, които съм публикувал.