Демокрацията не работи така. Някой твърдят, че избираме по-малкото зло сред няколко големи. Макар понякога кандидатите да са наистина по-скоро за затвора, отколкото за трибуната, често просто става въпрос за интереси. Това е демокрацията всъщност – преподреждаме интереси, нужди и дефицити. Целта е така да се наредят, че предвид възможностите всички да получат максимално сега с поглед към бъдещето. Колко тази цел се постига зависи от доста други неща, на които няма да се спирам сега.

Да се припознаеш изцяло е един кандидат може да означава поне едно от следните три неща. Единият вариант е и двамата да сте изключително крайни в позициите си. Тогава по-добре спри да четеш този текст. Другият вариант е да не си вникнал в концепцията на кандидата или в същността на дискутираната тема. Третият вариант е кандидатът просто да го е ударил на популизъм и да казва каквото е нужно на конкретната публика без да говори реално за политики и решения. За всички останали идеален кандидат няма. Има компромиси и разбиране. Това е демокрацията в практическия смисъл на думата.

Моят избор за президент

Предвид казаното до тук, на изборите за президент и вицепрезидент на 6-ти ноември реших да гласувам за Трайчо Трайков и Съби Събев. Те са с номер 7 в бюлетината.

В последните седмици изгледах всички интервюта, дебати, нападки от и към кандидатите. Следях не само за отговорите им, но и за поведението. Изборът ми се дължи колкото заради достойнствата на Трайков, колкото и на нежеланието ми останалите кандидати да припарят до президентския пост. Не съм се концентрирал върху кандидатите за вицепрезидент, до голяма степен защото не чуваме много от тях. Затова нямам и много впечатления от Събев.

В никакъв случай не съм съгласен с всичко, което Трайков казва и позициите, които заема. Смятам обаче, че има най-трезва представа какви правомощия дава президентската институция. Показвал е в миналото, че не се свени да защити интересите на България във взаимоотношенията както с ЕС, така и с Русия. Трудно е да преценим как би се държал на поста. Малко очакваха Плевнелиев да стане толкова добър президент на този етап в надпреварата. Трайков обаче показва характер и потенциал да се опълчи когато е нужно на това и на което и да следващо правителство.

Ще гласувам за него въпреки, че е издигнат и подкрепен от Реформаторския блок. Въпреки, че е кандидат на дясна коалиция. Също толкова важно за избора ми е и това, че не е нито подкрепен от вирхушката в БСП, нито от корпоративната ДПС, нито множеството етно-наци-соц сателитни партии около тях. Гласът ми ще е колкото в негова подкрепа, толкова и протестен вот срещу останалите.

Другите кандидати

Като цяло не бих казал, че имам лоши впечатления от Цецка Цачева в парламента. Знам за неприятни неща от гледна точка на администрацията в НС и блокиране на прозрачността, но това не я отличава по нищо от предшествениците ѝ. В този и много други аспекти тя не е нищо специално – просто още един апаратчик на партията си сложена на правилната позиция. Не виждам нищо, с което да показва, че би се разделила с тази си роля, ако бъде избрана за президент. Във всички интервюта и дебати повтаряше заучени фрази казани почти дословно преди това от Борисов или Цветанов. Променяше собствените си позиции малко след изказвания на последните. Често те дори говориха вместо нея и през нея.

В този смисъл не виждам никаква индикация, че тя няма да е просто изпълнител на Борисов на президентския стол. Случвало се е и преди с други премиери и президенти и е пагубно за разделението на властите. Не по-малко обаче ме притеснява реалната опасност кой ще замести Цачева като председател на президента. След като Цветанов е настоявал той да бъде кандидатът на ГЕРБ на тези избори и съвсем естествено му е било отказано, успял е да си издейства точно поста на Цачева. Малко хора знаят всъщност колко власт е концентрирана в ръцете на председателя на НС. И сега Цветанов в ролята си на шеф на групата на ГЕРБ практически държи ключа към кворума. Така до голяма степен контролира кои закони и реформи ще минат и кои – не. Вече описах как търгува с си тази власт. От позицията на Цачева ще има още повече контрол над законодателния процес и ще може еднолично да определя съдбата на всяко предложение.

За Радев нямам думи просто. Не е само заради онова глупаво изказване за кемтрейлз, но и заради абсурдната му позиция към НАТО и ЕС. Не разбирам защо има генерал в почти всички двойки кандидати с шансове за поста. Не разбирам нуждата и как това би привлякло подкрепата на хората. Нищо в говоренето на Радев не даде да се разбере, че има разбиране каква е ролята на президентската институция, какви са възможностите и ограниченията. Просто е срамно за една лява партия да издигне кандидат, чиято целева група е единствено пенсионери с добри спомени от социализЪма. Това ли е бъдещето на лявото в България?

За Марешки малко мога да кажа. Не го възприемам насериозно и не проумявам защо някои агенции му дават такава подкрепа. Уважавам работата на Калфин в ЕП. Защитавах повечето от политиките му докато беше министър. Не съм съгласен с доста от принципните му позиции, но не това е основната причина да не е моят избор. Това, че е с Първанов и сие просто го дисквалифицира.

Орешарски и Каракачанов за мен са абсолютно същия кандидат. Никакви реални политики, никакви лични качества, никакви шансове за поста. И двамата имат една единствена роля – да покажат колко гласа може да осигури партията им, за да може да ги предложат за продан на втория тур. ДПС дори са издигнали толкова неизбираем кандидат, че да докажат как контролираните и купените от тях гласоподаватели биха гласували по команда буквално за който и да е.

Аналогична е позицията ми за останалите. Някои като Ганчев са дежурни абонати на изборите. Той впрочем все още отрича, че се е опитвал да скрие принадлежността си към бившата Държавна сигурност. Останалите са в бюлетината или за медийните субсидии, или защото имат какво да продадат като политическа подкрепа.

Референдума

Надали някой има илюзии, че този референдум е нещо повече от опит за политическо начало на Трифонов. Жалко е, че използва механизъм като национално допитване, за да го направи. Въпреки това, не смятам, че трябва да се бойкотира. Сърдим се, когато в парламента и на избори се правят машинации с процедурите, за да се постигне служебна победа по определени спорове. Именно това направи ЦИК с решението си да не се питат гласоподавалите дали искат да гласуват за референдума. Смятам, че трябва да се гласува и ето моята позиция по въпросите:

Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

Отговорът ми е НЕ. Като идея изглежда много добро, но на практика рядко е така. Особено предвид политическата култура на населението, нивото на образование, на медиите, на самите политици. Божо описа много добре какъв би бил резултатът на предишни избори при абсолютно мажоритарен вот. Мисля, че това е достатъчно красноречиво.

Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?

Изглежда доста не са разбрали, че и сега гласуването е задължително, макар предвидените мерки да са малко или много абсурдни. Въпреки това, въпросът е легитимен, защото има начин да се въведе реално задължително гласуване без да противоречи на конституцията. Моята позиция е НЕ. От една страна не смятам, че упражняването на едно гражданско право трябва да бъде задължение. За някои това може да е мярка, която да накара гражданите да влязат по-активно в политическия живот. Аз не смятам така. Не на последно място обаче намирам за странна концепцията, че ако някак магически накараме всички да гласуват, нещата ще тръгнат на по-добро. Предполагам, че идва от идеята, че повечето негласуващи са точно като „нас“ „мислещите“, че са отвратени и не им се занимава или ги мързи. Ами ако не е вярно? Ако негласуващите са точно като онези готови да продават гласа си? Какво правим?

Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?

Просто НЕ. Въпросът е странен, а последиците за политическата ни система от такова решение ще са доста по-сериозни, отколкото някои предполагат. Съгласен съм, че трябва реформа на финансирането. Просто механично да се намали сумата обаче не е никаква реформа, а чист популизъм.

Следейки процесът на събиране на заявленията ни дава обаче и друга интересна информация. На този вот, както и предишните изготвих карта в почти реално време на събраните до сега заявления. Целта ѝ беше да помогне на общностите в чужбина да се организират по-добре. Беше използвана доста често и в репортажи по медиите отразяващи изборите в чужбина.

От данните на тази карта направих и интерактивна карта, която показва на забързан кадър всички 31700 електронно подадени заявления с местата, където са подадени. Това е възможно, защото при свалянето на данните запазвах часа, в който всяко едно заявление е било подадено. Вижда се доста добре увеличената активност през октомври навсякъде, но особено в Турция.

Ще забележите, че всички справки започват от 16-ти септември. Заради грешка в скрипта ми затрих данните за часовете на около 600 заявления от преди това. Заедно с тези карти имаше и подробен списък със секциите с графики на активността и информация къде кога се отваря нещо. Архивирал съм списъка тук.

Първото нещо, което се забелязва дори сега, е припокриващите се места. Заради възможността всеки да въвежда какъвто си град иска, случваше се доста често хора да изписват едни и същи места по много различни начини. В такива случаи ги обединявах при мен относително лесно. На няколко пъти обаче ЦИК ги обедини в списъка си, което доведе до проблеми в зареждането на данните. Почти винаги обаче успявах да възстановя всичко и затова справката за почасовото подаване на заявления е на 99% точна.

Това разкрива принципният проблем с възможността да се въвеждат каквито и да е места. Вярно е, че обявяването на предварителен списък с градове няма да позволи отваряне на секции в квартали, например или в малки села. Липсата на валидация обаче води до изгубване на доста заявления и дори смешни ситуации. Всичко това, разбира се, зависи изцяло от конкретното състояние на ИК в дадените избори. Правилата се променят драстично според настроението на управляващите и никое техническо решение не може да компенсира.

На база коригираните данни изведох графиките за целия свят и отделно за трите държави с най-много заявления – Великобритания, Германия и Турция.

Един интересен момент за Турция е, че заявленията за повечето места бяха въведени накуп в рамките на по няколко дни. Нямаме достъп до IP адресите на подалите, но се забелязваше въвеждане на заявления буквално по азбучен ред на имената с по 200-300 за кратко време. След това започваше на друго място. Това далеч не важи за всички заявления от Турция, разбира се, но покрива сериозна част от тях. Забелязах и че има някои дублиращи се имена между електронните заявления и писмените за едни и същи градове – най-вече Измир и Чорлу. Възможно е да има повече хора с еднакви имена, макар да не бяха често срещани. Дори без тях общата картина обаче не се променя значително.

Всички данни до тук покриват обаче само електронните заявления. Тези подадени с писмо в консулствата трябваше да се вписват веднага в регистъра на ЦИК. Това е важно заради прозрачността. Забавеното въвеждане обаче доведе до сериозно изкривяване на активността. Така заявленията се пръснаха още повече из близки градове и прави организацията на секции доста по-трудна. Както се вижда тук, поне половината от 4800-те писмени заявления бяха въведени след крайния срок за електронните заявления. Другата половина – в седмицата преди това.

Това, разбира се, най-вероятно се дължи на голямото количество работа и силно ограничения състав на консулствата, за който писах преди. Сочи обаче и към проблеми с процедурите и сроковете, които ЦИК определя. Това всъщност беше основният рефрен във всички етапи на всички избори до сега – изисквания се правят от хора, които нямат представа какво правят. Това се вижда най-ясно в чужбина, защото често на членовете на ЦИК не им пука и/или нямат идея какво се случва. Както каза един от тях в заседания „Е какво от това, ако тези хора не могат да гласуват“.

Това отношение се забелязва далеч не само при изборите в чужбина, но и във всеки аспект на изборния процес. Прозира ясно насоката в доста решения да ограничат кой или как трябва да гласува, вместо да се цели максимална представителност. Това е абсолютно разбираемо, тъй като ЦИК е политически орган и всеки негов член отговаря пред партийни (и други) интереси. Нито сме специални в България в това отношение, нито може да се маем на най-фрапантните решения сред развития свят. Това не означава, че не трябва да има реална прозрачност и отчетност.

Публикуването на решенията в интернет и излъчването на официалните заседния докара информираност, но не и прозрачност. Създаде един вид театър, какъвто виждаме и в заседанията на Министерски съвет – публично приемане на предварително спазарени решения. Отчетността и отговорността пък напълно липсва, както видяхме при редицата скандални решения. Голяма част от проблемите идват в некадърно написаните промени в ИК. Възможността на ЦИК да ги интерпретира както намери за добре обаче не трябва да се подценява. Именно там е голямата им власт и точно затова малко политици смеят да ги критикуват.

Новата карта

Очаквам да има още промени по секциите в чужбина. Най-малкото адресите на всички не са ясни. Доста от тях ще са в посолства и консулства, а на други събрахме адресите от местните координатори. Затова пуснах новата карта на секциите в чужбина на Glasuvam.org. Ще обновявам данните там, когато станат ясни.

Този път я пренаписах така, че да работи по-лесно на мобилни устройства. За разлика от предишната версия, търсенето на секции и места става изцяло на устройството. Данните не се изпращат на сървъра ми и не се записват никъде. При търсене на град, в близост до който да има секция, се прави проверка с търсачката на Google. При отваряне на сайта всеки може да реши дали да сподели местоположението си. За целта трябва да е включен GPS-а на телефона.

В тази версия има и възможност да се предлагат промени по местоположението на дадена секция. Адресите все още се обновяват централно при мен, но самият маркер на картата ще може да се мести. За целта при отваряне на информацията на секцията може да натиснете линка за предложения, да преместите маркера на правилното според вас място и да го изпратите. След това аз ще прегледам всички предложения и ще обновя данните.

Добавил съм и меню с информация за картата, лиценза и поверителността, както и лесен код за вграждане. Данните и кодът на картата са със свободен лиценз CC0, което значи, че може да я използвате както намерите за добре.

Кампанията по заявленията

Решенията на ЦИК бяха предшествани от значителна кампания по събиране на заявления. Скандали не липсваха. Имаше доста неясноти около ограниченията по места, имаше проблеми със сайта на ЦИК и попълването на данните. Във Великобритания бързо минаха ограничението от 35 секции. Външно обяви в последния момент, че Германия е отказала отварянето на секции извън консулствата и почетните консулства. Писмените заявления бяха въведени в последните дни на кампанията от което силно се изкривиха данните и заявленията бяха пръснати на различни места.

Всички това доведе до сериозни трудности в организацията на секции по места. Много заявления се изгубиха като смисъл по една или друга причина. Ефектът беше, че в Германия не бяха събрани достатъчно заявления за отварянето на повече секции там, където според Външно Германия е разрешила да има такива. След сериозното недоволство на 15-ти, когато ЦИК обяви по една секция на места със сериозно натоварване в предишни избори, Външно е изпратило становище до ЦИК с искане за отваряне на още. Не е ясно, защо такова не е било изпратено преди това, когато всички тези проблеми бяха ясни. За тях предупреждавах многократно в последните седмици. Отделно помогнаха и няколкото писма от общностите ни зад граница, за да се отворят още секции там, където има нужда от тях.

Секциите от предишни години

Направих бърза таблица със сравнение на секциите по държави през последните 3 години. На пръв поглед броят на секциите е по-голям от този на последния референдум и парламентарните избори през 2013-та. Доста по-малко са от парламентарните през 2014-та обаче. Основната причина за това са секциите в Турция. Докато през 2014-та са били 136, то миналата и тази година са съответно 7 и 35. За референдума просто нямаха интерес, а на тези избори има ограничение.

Ако изключим Турция от общия брой, изглежда няма голяма разлика в броят секции – движат се между 270 и 290. Разбивката по държави обаче показва друго. Секциите от западна Европа, САЩ и Канада представляват 66% от всички секции (изключвайки Турция). През 2014-та и 2015-та са били съответно 72 и 75%. Това означава, че доста секции са преместени от държави с големи български общности и са преместени на места, където почти няма българи. Това лесно се обяснява с решението на ЦИК да отвори автоматично секции в посолства дори без никакви заявления или сведения, че има желание някой да гласува.

Какво следва?

Сега започва кампанията по информиране. Говорителя на ЦИК май за пръв път обяви, че няма намерение да има нещо общо с информирането на българите в чужбина. С изключение на 2014-та, Външно май отново няма никакви планове.

Доброволци по места ще информират общностите ни. Аз в понеделник ще разпратя бюлетин до абонираните в Glasuvam.org. В него ще се включи най-близката до всеки абониран секция. Ако желаете да го получавате, може да се регистрирате на сайта.

Срокът за подаване на предложения за секционни комисии в чужбина изтече в понеделник. Днес ЦИК провежда консултации с регистрираните партии и инициативни комитети за попълването им. Очакваме скоро тези списъци, както и окончателния списък с адресите на секциите.

Окончателният и навярно най-важен щрих от тези избори е да говорим за какво въобще гласуваме. Практически липсва дебат за референдума, например. Отделям личното си мнение по това, както и президентските избори от информационната кампания, която аз и доста други водим. Няма да видите нито на картата на Glasuvam.org, нито в бюлетина или в статиите ми по самата организация на изборите нещо по този въпрос. Все пак, в близките седмици имам намерение да разпиша подробно как смятам да гласувам и защо смятам, че е важно.

Също така, наскоро ЦИК одобри регистрацията на инициативния комитет представляван от Мануела Малеева, в който участвам и аз като член. Казва се „Гласувай без граници“ и ще провежда информационна кампания ЗА въвеждането на електронно гласуване. Има още няколко комитета за и против. Интересното е, че нито един от тези регистрирани против електронното гласуване приемат поканите на медиите за дебат. Водещата теория е, че са регистрирани само, за да могат да присъстват в изборния ден. Аналогично, въпреки, че повечето партии декларират подкрепа за електронното гласуване, почти не говорят и агитират за това. Повече за аргументите и кампанията ни ще намерите на страницата и във Facebook.

Източник: SmartiGraphs

Доверието към всички институции в България е рекордно ниско. Медиите не правят изключение. За някои знаем, че са просто пощенски кутии готови да очернят всеки стига да им се плати добре. Други си го признават сами публикувайки ценоразписа. Единици са медиите и журналистите, които заслужават уважение или поне да бъдат следени внимателно.

Общото в целия спектър на медийното ни пространство е фриволното използване на всякаква статистика и данни. Постоянно се цитират някакви числа – дефицити, смъртност, инциденти. Мащабите се надуват, за да звучи всичко стряскащо и да се продаде новината. Всички медии без изключение носят този грях – бързото пускане на сензационна поукрасена новина. Вината отчасти е и у нас, тъй като търсим такива сензации и с охора ги поемаме. Не вярваме на медиите, но споделяме всичко без да се замислим.

Ето три начина, по които ни мамят с числата и как да ги разпознаваме:

Затриване на контекста

Това е един от по-честите подходи. Използва се иначе вярна статистика, но извадена изцяло от контекста и пратена през девет планини в десета. За да се усетим, трябва да използваме повече обща култура, но и да се информираме от различни източници. Най-трудно е, когато става въпрос за специализирана тематика като енергетика или медицина. В такива случаи трябва да вземем предвид от къде идва информацията и колко е надежден този източник.

Пресен пример от вчера е статия в Offnews, в която се твърди, че интересът на българите в чужбина към предстоящия референдум е минимален. Оповават се на броя подадени заявления за гласуване и сравняват с гласувалите на предишни избори. Предупредих, че тази манипулация ще се случи още с предишната си статия. Истината е, че традиционно се подават доста малко заявления – само колкото са нужни за откриване на секция. Сега почти никой не подава, защото от миналите избори ЦИК отваря автоматично секции в почти всички градове, където гласуваме в чужбина. Заявленията имат за цел да се декларира интерес към места извън сигурните и при 40 подадени ЦИК да отвори секция и там. Това прави споменатия анализ не само безпредметен, но и подвеждащ.

Сигурен съм, че ще намерите още много такива статии с изнесени данни, които правят скандални разкрития. Тази категория е трудна за проследяване от отделния читател, но е една от основните причини да пазим добра информационна хигиена. Това означава да подбираме внимателно медиите, които следим, да имаме ясна представа каква позиция представят и да пречупваме всичко през тази призма.

Объркани в превода

… или не било гранати, а било картофи. Този подход също се среща често, но е значително по-лесен за проследяване. Ако нещо не ви звучи правилно, просто се разровете какво не е наред и каква е истината. Най-често се взимат някакви данни и се сменя един или повече аспекти променяйки изцяло смисъла. Отново се гони скандал и „украсяване“ на иначе суха информация.

Добър пример тук е твърдението, че сме на трето място в света по брой смъртни случаи от катастрофи на милион души население. Твърдението е на председателя на Българската асоциация на пострадали при катастрофи Владимир Тодоров, а текстът беше препечатан дословно тази събота от всички медии. Никой не му хрума да провери дали е вярно. След като се размрънках във Facebook, че това е поредната сбъркана PR кампания на НПО за иначе добра кауза, асоциацията ми писа отричайки Тодоров да е казал това. Обвиниха медии като Дневник и Медиапул, че са го цитирали грешно. Истината е, че всички да прекопирали дословно прессъобщението на министерството. Възможно е, разбира се, последните да са го цитирали грешно. В такъв случай е задача именно на асоциацията да изчисти името си от такива глупави твърдения. Вината на медиите е, че постоянно копират дословно прессъобщения. Как никой по линията не се замисли и не видя абсурдността в тези думи?

Този тип подменени факти може лесно да се хванат, ако отново използваме общата си култура. Проблемът обаче е, че често изкривяването на информацията създава сензация, която потвърждава собствените ни предразсъдъци и убеждения. Ако вярвате, че по смърт от катастрофи сме на първите места в света, то горната новина не само ще мине покрай вас, но и ще затвърди убеждението ви. Интересен феномен е, че същото се случва и с хора, които са излизали от България и Европа – тоест хора, които би трябвало да са видели колко глупаво е изказването „е това го няма никъде по света“. Уви, предразсъдъците са трудно за разбиване и помагат на политици и журналисти да ни правят на шарани.

Пълна подмяна

Когато не може да се изкриви интерпретацията или съществуващите данни, те просто се измислят. Струва ни се, че като зрели, мислещи и информирани хора бихме засекли тази измама. Тя обаче въобще не е рядка и притеснително често минава редакторския филтър дори на отговорните медии. Също както при предишната категория, личните ни убеждения са един вид троянски кон за такива лъжи. Аналогично, логиката е най-сигурното ни оръжие.

Всъщност, лесно е да се засекат фалшивите данни дори да не разбираме от материята. Достатъчно е да забележим ключовите думи „ново изследване“, „екип от учени откри“, както и обяснения как официалната статистика била подменена и изчисленията на точно този експерт в студиото отговаряли на реалността. Разбира се, има научни изследвания, които добавят важни аспекти към знанието ни и разбиват стари митове. Почти никога обаче няма да ги видите в сензационна статия в мрежата или в сутришния блок на телевизия. Също така никой не отрича, че има сериозни проблеми със статистиката. Ярки примери за това са някои индикатори на НСИ и данните за престъпността на полицията. Затова ключовите думи, които ви дадох са сигнали за сериозно съмнение, а не индикатори за измама. Единственият сигурен белег навярно е липсата на оригиналното изследване или данни – така никой не може да провери казаното, каквато е и целта.

Такива лъжи има много в една тема, която следя отдавна – раждаемостта. Рядко срещам материал в медиите, които да разглежда проблема адекватно, но все повече зачестяват интервютата и статиите, в които данните са изцяло подменени, а изводите – апокалиптични. Често те идват от проф. Иванов, за който писах преди. Думите му съдържат всички маркери споменати горе. И тук, както и преди, елементарна логика или бърза проверка може да ни покаже колко глупава е новината.

Журналистите също могат бързо и лесно да направят тази проверка, ако държат на някаква професионална етика. Истината е, че често подмяната на данните, както и предишните два подхода, не се прилагат непременно от самите журналисти. Те само препечатват каквото им се спусне. Именно там трябва да има филтър за достоверността на източника и информацията. В противен случай защо са ни въобще журналистите и редакторите? Дори сега поне половината информационен поток в големите медии изглежда като прекопирани наготово текстове.

Ако ти замирише на нещо, кажи нещо *

С тези думи Джон Стюард завърши последното си участие в The Daily Show. Препратка е към стар лозунг в щатите, които се използва до днес и призовава всеки да съобщава на властите за „съмнителна активност“. В контекста, която Стюард залага, се обръщаме към огромния поток от новини и прессъобщения, които ни заливат всеки ден. Голяма част от тях са пълни глупости и трябва да отсеем кое какво е. Също толкова важно обаче е и да даваме гласност на лъжите, които видим. На първо място защото не малко ще повярват в тях, но също така, защото след време неизменно се превръщат в истина.

Отговорността на всеки в едно гражданско общество е да се информира и да взима решения на база своите убеждения. Ще ни се да вярваме, че това е вярно за самите нас. Все повече обаче виждам примери как липсата на информационна хигиена неусетно променя мнението на хората за неща, за които иначе не са се замисляли.

Ние сме нация от циници и нямаме доверие на почти никой, особено на медиите. Парадоксът обаче е, че в същото време им се доверяваме напълно да преценят кое е достоверно и кое не. Поемаме всяка от горните лъжи безрезервно, споделяме и сами завъртаме колелото. Дори да срещнем опровержение, махаме с ръка „какво толкова“, защото инак се налага да вникнем в темата и да открием къде бъркаме в убежденията си, а това е най-трудното. Така прекалено много българи вече вярват, че един конкретен етнос ще изчезне след 40 години, че у нас има геноцид по пътищата и че шоколадът помагал за отслабване.

Затова, ако нещо ти се струва странно, преследвай тази нишка на съмнение докато намериш истината. Свободата да избираш и да се информираш е право, но и задължение.

*: If you smell something, say something

Заявления за гласуване и секциите в чужбина

• Заявленията се подават до 29 септември електронно или с писмо
• Вече има автоматично одобрени места, където ще бъдат открити секции
• За откриване на секция на друго място трябват 40 заявления
• Заявленията не са задължителни – всеки може да гласува без да е подал
• Заявление за дадено място не ви задължава да гласувате точно там
• Подавайки заявление, ЦИК ви изключва от списъците в България и може да гласувате само в чужбина

Правилата за образуване на секции дават възможност автоматично да се отворят секции там, където през последните 5 години е имало избори и са гласували поне 100 души. Така вече има списък с над 300 места, където ще бъдат отворени секции. Самият брой секции ще е по-голям, защото в някои градове ще има по повече от една. Списъкът ще претърпи промени в зависимо от това дали приемащата държава позволи провеждането на референдум там или не. Външно също има думата, тъй като на места няма логистична възможност да се открият повече секции.

Секции могат да се отворят и в други градове, стига да има предложение от консула и/или 40 подадени заявления през формуляра споменат горе. Ако не виждате удобен за вас град в списъка, може да се организирате с други българи и да откриете секция. Това е полезно също когато в близкия град има традиционно голямо натоварване и е добре да има алтернатива. Такъв е случаят с Франкфурт/Дармщадт. Добре е да говорите с близкото дипломатическо представителство как да се организира залата и комисията.

Важно е да се разбере, че заявленията за гласуване в чужбина не са задължителни. Може да гласувате на референдума независимо дали сте подали такова. Заявленията са полезни за откриване на допълнителни секции, както и за деклариране на интерес спрямо вота. Доста медии следят броя подадени заявления и отразяват по тях очакваната активност. Попълването на формуляра отнема няколко минути и е знак на съпричастност.

Отделно, това заявление ще ви отпише от списъците в България и ще може да гласувате само в чужбина. Затова трябва да се замислите дали ще бъдете в България на 25-ти октомври. Тази мярка е и добър гарант, че гласът ви няма да бъде замесен в някаква схема с „липсващи избиратели“, каквито съмнения имаше на предишни избори. Може обаче да гласувате където и да е зад граница в зависимост къде се намирате в дадения момент и къде има по-малко хора.

В деня на референдума

• Гласува се с валиден паспорт или лична карта
• Ако и двата са изтекли, може да гласувате с бележка, че сте подали молба за нови документи в консулство
• Всеки пълнолетен български гражданин може да упражни гласа си
• В деня на вота се попълва декларация, че не сте гласували вече другаде
• Образец на бюлетината виждате горе
• Гласува се с ‘X’ или с ‘V’ написани със син химикал в кутийката на избрания отговор
• Окончателният списък със секции ще стане ясен около 1-ви октомври

Активността на този референдум е изключително важна. За да е технически успешен, трябва да гласуват поне толкова хора, колкото на предишните избори. Препоръчителният характер на референдума обаче означава, че дори значителна активност би била показателна за интереса на хората.

Резултатът в чужбина всъщност е най-важен. Трябва да покажем, че българите зад граница искат електронно дистанционно гласуване и ги е грижа. Както се казва в лозунга на инициативния комитет в подкрепа на електронното гласуване – гласувайте сега, за да гласувате. Ако бъде въведено гласуване през интернет, това ще улесни близо два милиона българи зад граница и поне още полкова в рамките на страната.

Ще пиша скоро по-подробно за електронното гласуване, сигурността и ползите. Когато излезе окончателният списък със секции, ще го публикувам в Glasuvam.org и ще информирам всички абонирали се за новини през сайта.

През 2009-та по вече несъществуващата Re:TV изказах мнение, че не му е времето да въвеждаме гласуване през интернет. Тогава доразвих тезата си в тази статия, под която се получи доста широка дискусия за и против.

Пет години по-късно българският нет не е същия. Броят българи в мрежата, използването на електронни услуги, интернет банкиране и прочие са все още под средното за Европа, но се увеличиха значително. Определено смятам, че електронното гласуване е възможно и нужно на този етап. Добър пример за подобен успешен проект е преброяването през интернет преди 3 години. Разбира се, техническите аспекти и доверието в самата система все още стоят на дневен ред и могат да се решат единствено с прозрачна процедура при избор на доставчик и надежден одитор. Не това в въпросът обаче.

Доста се изговори в последните дни как с електронното гласуване ще се увеличи купуването на гласове, изборните измами или директно ще бъде подменен вота. Последното е теоретично възможно и при нормалното гласуване и единствено общественият надзор е гаранция това да не стане.

Въпросът с контролирания вот и купуването на гласове е малко по-сложен. Електронното гласуване наистина може да ги улесни, но ако говорим честно, надали ще има някакво увеличение. Причината е, че който е могъл да си продаде гласа до сега, го е направил. По същата логика трябва да забраним интернет, защото някой е измамен по мейла. Ако разчитаме на стереотипите, тези, които биха гласували online, надали биха си продали гласа. Подобни притеснения имаше и когато въведоха електронната регистрация за изборите в чужбина. Предполагаше се, че в Турция заявленията ще скочат в пъти. Промяна обаче нямаше – там подадоха същата бройка с ръчно попълнени писма, докато навсякъде другаде масово използваха електронния формуляр. Това е доста показателен пример и очаквам същото да се случи с online вота.

Истината е, че с промяна на технологията на гласуване не може да се решат проблемите на изборната система. Те се дължат не толкова на дупки в нормативната уредба, колкото на особености на политическата и социалната ни среда. Това, което електронното гласуване може да направи обаче, е да обезцени тези гласове. Голямото обещание е увеличаване на активността. Определени партии се притесняват, че то ще е само сред младите, но преброяването показа сериозно online участие сред хората между 40 и 50. Българите в чужбина също ще могат да гласуват много повече или поне онези, които се връщат по-често в България и ще си вземат кодовете (*). При над 1.2 милиона зад граница с 10% активност до сега, ще е интересно до колко може помогне дистанционното гласуване.

Ако опитът ни учи на нещо, то това е че единственият ефект на изборите online може да бъде увеличената активност и обезценяване на измамите. Колко силен ще е този ефект е сложно да се каже. Навярно това е и причината да има такава съпротива от страна на старата гвардия в политиката. Напълно подкрепям тази точка от предложението на президента. Мажоритарния вот е сложен въпрос и тема на друг разговор. Въпросът за задължителното гласуване възприемам като просто притурка, която да бъде отхвърлена затваряйки веднъж завинаги темата.

Повече по темата:

ноември 2013 – Електронно гласуване и доверието в изборите
Пейо – За мажоритарната избирателна система, без любов
Емил – Противоконституционно ли е електронното гласуване у нас?
Божо – Възможно и нужно ли е електронното гласуване?

Въпросът дали да се строи АЕЦ Белене е наистина изключително сложен. Има икономически, финансови, екологически, технологични и геополитически аспекти. Аз също съм на мнение, че с така зададения на референдума въпрос, вотът в неделя е на практика безсмислен. Но тъй като така или иначе ще гласуваме, нека поне общите въпроси да бъдат ясни. Затова направих и въпросник, който на изясни как ще повлияе гласът ДА и НЕ в неделя. Разбира се, той не покрива всички аспекти, а само общи заблуди – че гласуваме за затварянето на Козлодуй, че с бойкот ще се спре референдума и прочие.

До този момент 1264 души са попълнили въпросника. 57% искат да използваме Козлодуй, но да инвестираме основно във възобновяеми източници. 9% искат да спрем реакторите веднага, а 26% да строим още такива. 37% смятат, че решението за Белене е експертно. 38% са твърдо против. 81% заявяват, че ще формират мнението си сами, а не според политическите си пристрастия. На базата на отговорите, 68% ще гласуват против изграждането на нова централа, 29% – с ДА, а 3% все още не са решили.

Паралелно с това, искам да стане ясно в цифри колко ток реално произвеждат Козлодуй и ВЕИ-тата. Затова наскоро пуснах интерактивна графика показваща данни за енергията от възобновяеми източници в България. Данните са от 2012 и липсва малка част от информацията за ноември и декември. На графиката може да избирате типове ВЕИ-та, година на създаване, мощност, период, в който е продаван ток, разпределително дружество, което е изкупувало тока и отделна централа.

С тези данни може да видим няколко интересни тенденции. Само през 2012-та са били създадени и включени в мрежата 900MW ВЕИ-та. Повечето са били соларни, следвани от вятърни и микровецове. За сравнение, всеки от блоковете на Козлодуй и планираните блокове на Белене е по 1000MW. Важното тук обаче е ефективността. Данните сочат, че ВЕИ-та у нас са работили със средно около 20% ефективност през миналата година. Това е произведеният ток спрямо теоретичния максимум (мощност * 24 часа * 365 дни). Разпределението по видове е както следва: микро ВЕЦ-ове – 35%, ВЕЦ-ове 27%, ветрени – 15%, соларни 17%. И тук обаче не всички са равни – соларните паркове над 5MW имат ефективност над 23%. Същото важи и за ветрените паркове – над 2MW скача на 21%. Забелязва се и по-висока ефективност при по-новите мощности спрямо тези построени преди няколко години.

За да имат смисъл тези показатели, трябва да ги сравним с ефективността на АЕЦ-а. Козлодуй има два блока по 1000MW и за 2012-та те са работили средно с малко над 90% ефективност. Това означава, че за всеки MW инсталирана мощност, ВЕИ-тата са произвеждали 4-4.5 пъти по-малко енергия. Това е полезна информация, защото научаваме, че ни трябват 8-9000MW, за да заместим АЕЦ Белене. Тази цифра въобще не е невероятна – само за последните 3 години са построени 2000MW и то изцяло с частни средства. Тенденцията е към ускоряване на инвестициите в тази сфера, което значи, че до 5 години може да имаме същата ефективна мощност във ВЕИ, както планираната за Белене. Напомням, че строежът на една ядрена централа отнема около 10-15 години.

Цената, разбира се, също е важна. Колко ще струва новият АЕЦ е доста спорна тема. Чухме оценки за 4, 6.5, 10 и дори 22 милиарда. Ако сравним с други реактори от този тип, първоначалната инвестиция излиза грубо около 3000 хиляди евро на kW мощност. Аналогично, цената на kW при фотоволтиците и ветрените генератори е в доста широк спектър. От това, което намерих, сега е около 1500-2000 евро на kW за соларните и 1000-1500 – за ветрените. Разбира се, разходите падат рязко при по-големите ВЕИ централи. Също така, в последните години с подобряването на технологията, увеличаване на търсенето и конкуренцията, цената и на последните две пада сериозно.

От всичко това може да си направим извода, че в най-лошия случай ни трябва двойно повече първоначална инвестиция във ВЕИ-та, за да получим същата енергия, както от един нов АЕЦ. Ако обаче сметнем неизменното оскъпяване на големи продължителни проекти като Белене и падащата цена на ВЕИ техниката, тази разлика може да се стопи до 50%. Важното в случая обаче е друго – дори да приемем, че и двете имат аналогични разходи за поддръжка, при АЕЦ-а се плаща много за гориво и безопасното му съхранение след обработка. Освен допълнителните разходи, то създава екологични проблеми и икономическа зависимост от други страни. ВЕИ-тата по този показател печелят убедително, защото нямат разходи за гориво и са напълно независими от международната обстановка.

Важно е също така, че ВЕИ мощностите се строят изключително бързо и не са концентрирани в един регион. Това означава, както по-голяма сигурност за енергийната мрежа при бедствия и атаки, така и много по-голяма гъвкавост при промяна на пазара. Виждаме, че с частни инвестиции могат да се изгради добър заместител на централа като Белене. С покачването на потреблението и търсенето на ток от други страни, самият пазар ще предразположи да се инвестира във ВЕИ мощности. Така няма да си задаваме въпроса дали след 30 години Белене ще е рентабилен.

Отдавна знам, че токът от Белене ще е единствено за износ тъй като имаме достатъчно мощности за потреблението в страната. Преди да видя ВЕИ данните обаче бях много скептичен към алтернативите. Сега вече смятам, че с комбинация на ВЕИ и съществуващите блокове на АЕЦ-а, ще си осигурим не само стабилно производство, но и изгоден ток за износ.

Като допълнително четиво ви препоръчвам статиите на Капитал и Дарик. Ако забележите нарушения до и по време на референдума, не забравяйте да подавате сигнали на Fairelection.eu.

Хареса ми как те са описани в статията на Иван Бедров във Vesti.bg, но ми се стори, че сравнително малко хора ще седнат да четат и обмислят целия текст. Затова реших да направя въпросник, който с три въпроса може да ви насочи към правилния за вас избор. След като ви каже как бихте могли да гласувате, ви обяснява, защо е избрал този глас и дава подробни разяснения.

Разясненията обсъждат два основни аспекта на референдума, които изглежда се пропускат в информационната кампания. Първият е, че гласувайки с НЕ, вие не гласувате за закриване на Козлодуй. Референдума е единствено за нови централи и не засяга разширяването на съществуващата централа. Дори сега текат процедури за строеж на нови мощности за Козлодуй.

Вторият важен момент е изходът от референдума. За да има определен резултат, трябва да гласуват повече избиратели, отколкото на последните парламентарни избори или 60%. Това обаче е малко вероятно. Ако активността обаче е между 20 и 60% и мнозинството отговори с „ДА“, то крайното решение ще бъде взето от парламента, където както знаем ГЕРБ има на практика мнозинство. В тази връзка интересно е да погледнете хронологията на изказванията на Борисов за Белене изготвена от Пейо.

След като вчера обявих официално въпросника, 386 души са го попълнили. 57.5% от тях искат да продължим да използваме Козлодуй, но да инвестираме във възобновими източници. Едва 25% искат да инвестираме в нови ядрени мощности и централи. 40% смятат, че решението за Белене е експертно и зависи от много и променящи се фактори. 18% подкрепят изграждането на централата, а 34% са против. 7% нямат мнение по тези два въпроса. 81% ще търсят информация и ще си създадат свое мнение, а няма да гласуват по политически пристрастия. 6.5% са заявили, че ще гласуват като десните, 4% – като БСП, а 7% – като ГЕРБ. Въз основа на отговорите, въпросникът е показал, че 66.5% по-скоро биха гласували с НЕ и 30% – с ДА. За 3% е нямало определен отговор.

Отговаряйки на тези три кратки въпроса може да проверите и вашия резултат.

Междувременно, друга част от проекта Glasuvam.org беше включена в официалната страница за референдума на Министерство на Външните Работи. Става въпрос за картата на изборните секции в чужбина, за която писах преди. Сега там ще намерите всички потвърдени секции. Има и мобилна версия, която показва най-близката секция до вас заедно с адреса и телефона.

В основната част на проекта, 142 души извън България бяха уведомени автоматично с мейл за условията на гласуване и регистрация, най-близките до тях секции и линкове с още полезна информация. Това са хора регистрирали се за новини за изборите зад граница.

Важно за референдума в чужбина

За да гласувате в чужбина, няма нужда да те подали предварително заявление. Може да се явите направо на място с лична карта и паспорт и са длъжни да ви допишат в списъка. Трябва само на място да попълните декларация. Списък с всички секции зад граница ще намерите на тази карта.

Преди няколко седмици пуснах запитваниия по законът за достъп до информация до ЦИК и Външно. Отнасяха до референдума на 27 януари и провеждането му в чужбина. В последните няколко дни получих отговор и от двете институции. По-долу ще намерите документите с въпроси и отговори. В общи линии се припокриват с напътствията, които описах преди повече от две седмици. Погледнете и проекта Glasuvam.org и картата на секциите в чужбина.

Интересен е отговорът на ЦИК защо са въведени технически ограничения за електрония формат на заявленията – приемат се само сканирани в PDF или TIFF. Според тях са се съобразили с техническите възможности на посолствата. Това се потвърждава от отговорите на Външно, които допълват, че са искали и „други достъпни и надеждни формати, които да бъдат предложени от ЦИK. Тъй като най-често срещаният формат при сканиране е JPG снимка, може да използвате този сигурен конвертор, за да си направите PDF файл. Впрочем Външно казват, че са внесли законопроект за допълване на Изборния кодекс, за да може да изпращат заявления по факс. Вероятно ще стане факт за следващите избори

По въпроси 7 и 8, от Външно казват, че правят всичко възможно да пуснат консулството във Франкфурт колкото се може по-скоро. По моя информация първоначално датата за откриване е била през март. Така със сигурност българите от западна Германия ще могат да гласуват на парламентарните избори. В близките дни обаче най-вероятно ще ги очаква приятна изненада. Очаквам само решение на Министерски съвет, за да е сигурно всичко.

Ето документите:

• Въпроси към ЦИК
• Отговори на ЦИК
• Въпроси към Външно
• Отговори на Външно
• Писмо от Външно до IskameDaGlasuvame.com

Допълнение за Франкфурт

На заседанието на 12 декември Министерски съвет прие окончателно решение за отваряне на консулство във Франкфурт. То ще се намира в сегашното търговско представителство на Eckenheimer Landstrasse 101, 60318 Frankfurt/Main, тел. +49 69 295284. Първоначалният план е бил да се отвори до март 2013, но процедурите явно са били ускорени, за да можем да гласуваме на референдума. Добавих вече адреса в картата на консулствата и посолствата.

Тъй като имаме само две седмици да предадем заявленията, умолявам всички, които са в Hessen или в съседни провинции, да подадат заявление за гласуване. Крайният срок е 1. януари 2013.

Ето стъпките как да направите това:

Ще се радвам, ако коментирате под статията, че сте изпратили заявление, за да знаем ориентировъчно колко сме събрали до сега. Малко вероятно е, но ако съберем над 1000, ще открият две секции и гласуването ще е по-лесно. Това ще се опитаме да направим за парламентарните избори, например. В предишната ми статия съм описал по-подробно новите процедури около изборите в чужбина.

До
проф. Михаил Константинов
Председател на Съвета на директорите
“Информационно обслужване” АД

Уважаеми проф. Константинов,

Във връзка с директива 98 от 2003 г. на Европейския парламент и Съвета за повторна употреба на информация в обществения сектор и предложение за изменение на същата и участието на България в международната инициатива „Партньорство за открито управление“, организации и застъпници за отворените данни стартираме инициативата „Отворени данни – избори в България“.

Водени от убеждението, че данните от обществения сектор с отворен достъп укрепват позициите на гражданите, като улесняват демокрацията на участието и спомагат за по-прозрачно, отговорно и ефективно управление, ние желаем чрез взаимодействие с публичните институции да подобрим условията за повторна употреба на информация в обществения сектор.

Апелираме към “Информационно обслужване” АД да отвори данните, свързани с изборите в България, предоставяйки ги чрез сайта на Централната избирателна комисия (ЦИК) за повторна употреба, във машинно-читаем формат според стандартите за отворени данни. Желанието ни е “Информационно обслужване” да стане партньор в инициативата „Отворени данни – избори в България“.

Бихме желали на съвместна среща с представители на “Информационно обслужване” АД да обсъдим в какви отворени формати (CSV, XML, SQL, RDF) могат да се предоставят данните за изборните резултати, списъци в същия отворен формат на секции, включващ изборните комисии и точният им адрес и брой на гласоподавателите, регистрирани във всяка секция и др. Необходимо е също така данните да са публикува под отворен лиценз (ODBL).

Бихме искали да започнем работа по инициативата – да тестваме и демонстрираме нейните възможности, с обработката и анализа на резултатите от Референдума, който ще се проведе на 27 януари 2013 г.

Надяваме се, че след като обсъдим заедно преодоляването на пречките за предоставянето на информация за изборите в отворен формат, към инициативата да се присъединят Сметната палата, контролираща финансирането на изборния процес и поддържаща публичен регистър за финансирането на кампаниите, Главна дирекция ”Гражданска регистрация и административно обслужване” към МРРБ – изготвяща избирателните списъци и разбира се ЦИК, която администрира и ръководи изборния процес.

Всички бази данни на тези институции, свързани с изборите, се изграждат и поддържат от „Информационно обслужване“ АД. Намирането на подход за отварянето данните ще способства за създаването на благоприятна среда за множество дейности с добавена стойност, произтичащи от повторната употреба на информационни ресурси на обществения сектор.

Убедени сме, че възможността данните от изборите да бъдат обработвани за целите на различни изследвания, тяхната визуализация на интерактивни карти и по други способи и комбинирането им с други данни – за демографията на избирателния район, социално – икономическото развитие и др., ще предостави нови възможности за анализ на поведението на избирателите и партиите, както и за отчитане на „девиации“ в отделни секции и избирателни райони и ще повиши доверието в изборния процес.

Искрено разчитаме на Вашата готовност за взаимодействие и разбиране за необходимостта от нови подходи при представянето и обработката на данни, свързани с изборния процес в България.

С уважение,

• Антоанета Цонева – Председател на УС на Институт за развитие на публичната среда
• Асен Генов и Константин Павлов – Фондация “Четиринадесети януари”
• Милена Недева – NGO Links
• Боян Юруков – блогър, специалист информационна и системна интеграция, активист за отворени данни, гостуващ автор в официалния блог на Open Government Partnership
• Пейо Попов – блогър, юрист,координатор на Open Knowledge Foundation за България
• Емил Георгиев – блогър, юрист, специализиран в сферата на информационните технологии, защитата на личната неприкосновеност и интелектуалната собственост; активист за отворен интернет, отворени данни и административна прозрачност.

Важно за референдума в чужбина

За да гласувате в чужбина, няма нужда да те подали предварително заявление. Може да се явите направо на място с лична карта и паспорт и са длъжни да ви допишат в списъка. Трябва само на място да попълните декларация. Списък с всички секции зад граница ще намерите на тази карта.

На 27 януари 2013 година ще се проведе референдум с въпроса:

„Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?“

Според закона референдумът се провежда на територията на страната като това включва посолствата и дипломатическите ни представителства. В тях могат да гласуват всички български граждани независимо къде живеят. Ето няколко важни точки за гласуването зад граница.

Най-важното за референдума в чужбина

1. За да се отвори секция в едно посолство или консулство, трябват поне 20 подадени декларации, в които да е посочено съответното представителство и да са изпратени на адреса му.
2. С решение от 21-ви ноември ЦИК не разрешава отваряне на секции в почетни консулства, тъй като не са суверенна българска територия. Аналогично няма да може да се отворят допълнителни секции както при изборите.
3. Във всяко представителство ще се отваря само една изборна секция, освен ако не бъдат подадени повече от 1000 декларации – тогава може да се отворят повече.

4. Декларациите се подават до 1. януари 2013 по email или поща. Не се позволява изпращането по факс или друг начин.
5. Декларациите трябва да се попълват лично на ръка. Не забравяйте да добавите в кое посолство искате да гласувате.
6. В полето за адрес в България въвеждайте адреса на гърба на личната си карта. Адресът в Германия да включва провинцията.
7. Ако се изпращат по email, те трябва да бъдат прикачени в PDF или TIFF формат. (Решение № 13-НР/20.11.2012)
8. Декларациите се изпращат по една. От един email адрес може да се изпрати само една декларация. В един плик по пощата може да има само един формуляр. Семействата също трябва да пращат заявления от различни мейли или в различни пликове.
9. Подаването на декларация предварително не е задължително. Това се прави за удобство и за отваряне на поне една секция в посолството. Ако не сте изпратили, ще попълните такава на място и трябва да бъдете дописани в избирателния списък.
10. В изборния ден ще може да се гласува с лична карта, паспорт или военна карта. Ако са изтекли, прочетете решение № 10-НР/14.11.2012.
11. Ако подадете декларация за гласуване в чужбина, името ви се заличава от списъците в България. Така, ако в деня на референдума случайно сте в България, няма да може да гласувате. Ако знаете преди 1-ви януари за промяна в плановете си, свържете се с посолството да оттеглят заявлението.

Тук възникват няколко проблема. Първият е подаването на декларации. Спорих за това защо декларациите са точно в PDF и TIFF формат и да не са по факс, но ЦИК така са решили и надали ще променят нещо. Още повече, че явно във Външно има някакво технически необосновано вътрешно убеждение, че така е по-добре и следователно няма кой да натиска за улесняване на процедурата.

Как да изпратим PDF заявление?

Тъй като доста скенери искарват JPEG файлове, нека се поучим от миналите избори и да изпратим всичко в PDF формат (TIFF практически не се използва). Ако софтуерът ви не позволява сканиране в PDF, може да използвате програма като PDF24. Сертифицирана е, че няма вируси, spyware и тем подобни. Инсталирате и ви се появява нов „принтер“. Когато печатате през него, документите се записват в PDF формат. Ето тук има статия на Kaladata с обяснение на български.

Ако не ви се занимава или не може да инсталирате нищо на компютъра си, направил съм интернет услуга, която да прави същото. Отваряте я, качвате сканираната снимка в JPG, GIF или PNG формат и получавате PDF. Страницата е с HTTPS защита, което гарантира, че връзката е криптирана и сигурна. Нито снимките, нито документите не се пазят на сървъра, а данните се заличават веднага щом получите PDF-а. Използвам домейна на Lipsva.com, защото само за него имам SSL сертификат.

Къде можем да гласуваме?

На сайта на Външно ще намерите списък с всички консулства, но е малко трудно да се ориентирате. Проекта Glasuvam.org има карта с всички консулства с информация къде е имало избори преди. Тук ще намерите карта с търсачка, на която да въвеждате града и държавата си и да ви посочва най-близките секции. Ако се регистрирате в Glasuvam.org, ще получите цялата информация с прикачени декларации, когато ЦИК пуснат окончателно всички решенията си. Регистрацията важи и за следващите избори.

За Германия

Ако се намирате в Германия, не забравяйте, че консулството в Бон беше затворено преди няколко месеца, а това във Франкфурт все още не е отворено. Надяваме се да отвори няколко месеца преди следващите избори, но определено няма да е до края на годината. В Дармщадт има само почетно консулство и няма да можем да гласуваме там. Така остават само Берлин и Мюнхен, които са твърде далеч за поне половината от българите в Германия. Алтернатива за тези близо до границата би било да гласуват в Люксембург, Страсбург или Брюксел. Ще пуснем в близките седмици сайт за споделяне на разходи за транспорт, както при предишните избори.

Консулството във Франкфурт беше отворено по-рано и ще има секция. Ето тук има повече информация, това е страницата във Facebook, а тук е картата с всички секции.

Документи и линкове

• Заявление за гласуване в чужбина. Ето и в DOC формат
• Образец на бюлетината, с която ще гласуваме
• Решение № 10-НР/14.11.2012 с указания за гласуване в чужбина
• Решение № 13-НР/20.11.2012 за ограничаване на електронните формати при подаване на декларация по email до PDF и TIFF
• Официален сайт с решения и указания на ЦИК за референдума – там ще намерите всички документи и протоколи от срещите им. В тях е описано кой и защо е взел решение за описаните горе правила
• Официален сайт на Външно министерство за референдума