Първоначално реших, че най-накрая Министерството на здравеопазването се е вслушало в призивите ми да се спре публичната част поне докато оправят качеството на данните. Предвид грешката обаче ми се стори малко вероятно, още повече, че подобна имаше за кратко и през декември. Затова отново завъртях телефоните на министерството с надеждата този път да получа отговори.

На няколко пъти бях изпращал запитвания по ЗДОИ, на които получавах половинчати отговори или най-често – никакви. Неофициално ми беше казано преди три години, че практически контрол няма. Този път по телефона имах повече късмет. Първо от Информация на МЗ ме насочиха към Националния център по обществено здраве и анализи. Преди също са ми посочвали, че точно те администрират регистъра. От там обаче ми отговориха, че само управляват достъпа до него – сертификати, които се дават на болници и на служители с цел анализи и попълване. Нямали достъп, а и право да администрират самият сървър, софтуера или да проверяват качеството на данните.

След това бях насочен към Медицински одит. Там бях прехвърлен през няколко души докато юристите потвърдиха това, което бях получил неофициално като информация от министерството преди време. Медицински одит не отговаря за проверка дали болниците въвеждат данните коректно, навреме или дали въобще ги въвеждат. Те проверяват дали медицинските дейности са изпълнени, а не дали документацията към министерството, каквото всъщност представлява този регистър, е изрядна. Интересното тук е, че именно министерството на няколко пъти официално са ми отговаряли, че точно Медицински одит следва да правят такива проверки, но не знаят дали има санкционирани.

Накрая се върнах на Министерството и ме свързаха с отговарящите за информационната им инфраструктура. Оказа се, че тъй като регистъра не е част от техните сайтове, не влиза в техните задължения. Още повече, че сървърът по някаква причина е в Медицински одит, които нямат нищо общо с него. Не е ясно как е правена техническа поддръжка до сега, но явно те ще се нарамят в бъдеще. Навярно ще видим сайта отново в следващата седмица, но от това, което разбрах от 10-тината разговори проведени днес излиза, че доста болници може да нямат възможност да въвеждат данни в скоро време.

Всичко това ме връща към темата, която дъвча от доста време – не се прави така. Регистърът за ражданията в никакъв случай не е най-големият проблем на здравеопазването. Може да се нарече дори маловажен. Сред информационните масиви обаче е най-видим и генерира най-много фалшиви новини. За известно време този на Фондът за лечение на деца получи по-голямо внимание, но беше закрит точно, защото показваше твърде много неудобни неща.

В случая с този за ражданията министерството дори изпуска поредна възможност да санкционира болниците за поредното нещо. Не това следва да е мотивацията тук обаче. Първоначалната цел на регистъра е да спомогне за подобряването на женското здраве в страната. Това е важно само по-себе си, но придобива и стратегически измерения в контекста на демографската криза. Регистърът не решава проблемът с раждаемостта, но данните, които следва да се събират в него може да посочат към проблеми, възможности за подобрение, положителни и негативни тенденции и стимули. В него далеч не се събира само броят на ражданията, но от това, което съм видял, следва да се събира дори повече информация.

Без качество на данните, отговорно въвеждане и отчетност обаче нищо от това няма значение. Сега имаме просто поредния софтуер, за който са похарчени едни пари и който бавно умира на някакъв сървър в прашно мазе. След още няколко системни грешки ще им писне и ще спрат да го рестартират и ще спря както толкова други регистри и добри иначе идеи.

В случая не е виновен никой от хората, с които разговарях днес. Самите те навярно са фрустрирани от ситуацията. Проблемът е системен и вина за тази счупена структура от взаимоотношения и отговорности носят именно министъра и зам. министрите. Както сегашните, така и всички преди тях. Да, наистина този регистър не е най-важното в доста проблемната ни здравна система. Същото може да кажем обаче за много подобни неща. Системните проблеми, които прозират тук, всъщност са причина за почти всичко, на което се ядосваме в здравеопазването. Работа на министъра не е да заповяда нещо да се оправи, а да изгради така структурите, че да се хващат такива проблеми веднага. Това важи както за счупен регистър, така и за корупция в болниците, лобизъм около лекарствата или източване на касата.

Междувременно за поне 2-3 седмици кафявите медии и сутрешните шоута ще бъдат лишени от любимата си януарска тема – как „българите сме на изчезване„

В рамките на проекта @GovAlertEu пуснах неофициален Twitter профил на Министерството на здравеопазването (повече за него тук). Там пускам новини, наредби и събития от министерството и подопечните му агенции. Една от тези агенции е Центърът „Фонд за асистирана репродукция“. Там разглеждат молби на двойки, които изпитват затруднения да заченат. Фондът подпомага финансово изследвания, терапия и инвитро процедури. За не малко българи това е единственият шанс да имат собствени деца. Доколкото съм чувал от познати кандидатствали за финансиране, фондът работи доста добре и са помогнали на много хора като тях.

Къде е проблемът?

На сайта им обаче има нещо, което будеше притеснение. За да проверите статуса на молбата си, беше достатъчно да въведете ЕГН. Снимка на формуляра виждате горе, а тук е архивираната версия. Това, което излиза, е списък с всички молби до сега с дата и статус на разглеждане. Ако въведете ЕГН, което не е в системата, просто излиза грешка.

Това е предпоставка за огромен теч на лични данни. Макар ЕГН-тата да са лични данни сами по себе си, въобще не е трудно да се генерират автоматично. Със съвсем прост скрипт може свали цялата им база данни за няколко дни. Така ще се получи информация не само кои българи имат проблеми с репродуктивното здраве, но също кога и колко пъти са кандидатствали за финансиране. По ЕГН-то после може да се намери име и да се свърже с друга информация. Проверката може лесно да се направи и от работодатели, които искат да знаят дали служителите им планират деца и съответно да им създадат проблеми. Този потенциален риск засягаше сериозен брой хора – около 15-20000 двойки.

Решението и защо не достатъчно

Всичко това беше възможно до преди седмица. Когато открих проблема, се свързах с фонда и ги посъветвах как да го коригират. Дадох им месец да го оправят и днес виждам, че сайтът вече е променен. Затова и едва сега пиша по темата.

В препоръките си им обясних, че е абсурдно да се слага captcha, защото това няма да спре проверката по ЕГН на служител. Все пак, те са сложили captcha, но са добавили и поле за поредния номерa на молбата. Това не предотвратява изцяло възможността за пробив (този captcha може да се разгадае автоматично, а възможните комбинации на ЕГН и номер са само няколкостотин милиона), но значително го усложнява.

Истината е, че единственото надеждно решение е електронната идентификация. Накратко казано, с чип в личната си карта и четец на компютъра, ще се идентифицирате към сайта на фонда и само така ще може да се провери състоянието на молбата си. Тоест единствено човек с личната ви карта и пин за нея ще може да има достъп до медицинските ви лични данни. В същото време, ще може да проследявате кой и кога в администрацията е имал служебен достъп до тях. Това важи за всичко останало – домашен адрес, шофьорска книжка, глоби, данъци и прочие. Повече за електронната идентификация ще прочетете в блога на Божо.

Как се е стигнало до там?

Сайтът на фонда е създаден от AV Design Group, които се занимават най-вече с рекламни материали. Не открих обществена поръчка за разработката. Домейнът е все още собственост на шефа на фирмата, а за хостинг се използва доста ограничен план в Host.bg. Всичко това ме кара да мисля, че сайтът е създаден на доброволни начала в помощ на фонда. В това не би имало нищо лошо и дори би било похвално, стига да е направено както трябва. Тук изниква въпросът обаче кой има административен достъп до хостинга и данните.

С решение от юли 2013-та Комисията за защита на личните данни постановява, че фондът трябва да бъде регистриран като администратор на лични данни. Той минава процедурата и вписва четири регистъра (ид. номер 378938). За да бъде одобрена регистрацията обаче, администраторът трябва да покаже достатъчно ниво на защита. Сайтът не използва HTTPS връзка (част от препоръката ми към тях, впрочем) и очевидно публично достъпната проверка на статус не е отговаряла на никакви изисквания за сигурност. Това буди сериозно притеснение – защо КЗЛД е одобрила регистрацията и е сметнала, че информацията за репродуктивното здраве на хиляди българи е в безопасност.

Продължаваме напред

Всичко това не означава по никакъв начин, че Център „Фонд за асистирана репродукция“ не си върши добре работата. Както написах в началото, не съм чувал нищо друго освен добри неща за тях. Този пропуск на сайта им се дължи до голяма степен на неспазването на формалните изисквания за такива правителствени сайтове. Да, би ви учудило, но такива има, макар явно само на хартия.

Истината е, че нямаме никаква информация дали реално е имало теч на лични данни. Дори да се прегледат логовете на сървъра, пак няма как да разберем. Знаем само, че неглижирането на защитата на лични данни и пропуските на регулаторния орган са създали опасна възможност за това. След промяната ситуацията е значително по-добра и подалите молби към фонда няма от какво да се притесняват.

Остава да си вземем поука, че информацията трябва да се защитава и едно просто недоглеждане може да струва скъпо на неочаквано много хора. Това е и пореден пример защо имаме остра нужда от системи като електронната идентификация, където метафоричният ключ за достъп до личните ни данни е в собствените ни ръце също както и прозрачността кой и кога го е използвал.

Журналистите бързо вдигнаха шум как основните сайтове в държавата са били хакнати. Може много да се говори каква глупост е всичко това и Божо го е описал добре. При него ще прочетете и какви най-вероятно са причините някой да плати за такава коодинирана атака.

Разбираемо е обаче дори добросъвестни журналисти да се объркат в терминологията. Няма да им е за пръв път. Лесно е да се подхлъзнеш по изрази, които докарават повече читатели, колкото и да не искаш да си признаеш, че играеш в същата кочинка като жълтите медии.

Затова реших да помогна. Представям ви краткото ръководство за журналисти на тема „Хакнат ли е някой сайт?“. Може да го свалите и в удобен за печатане формат.

Важни бележки под линия:

*: Този знак може да е под формата на пълна подмяна на сайта, подмяна на новини и документи, публикуване на политически, религиозни, расистки или други послания, както и просто подпис на отговорните лица.

**: Макар DDoS атаките да са най-интересни от медийна гледна точка, има много причини един сайт да падне – проблем или обновяване на сървъра, временен срив в межата на държавната институция, проблем с твоя интернет или просто немарлив държавен служител.

Не обаче и ако става въпрос за Държавна агенция „Архиви“. Там може да намерите архивите на Политбюрото, полицейските досиета от преди ’44, имената на загиналите през Балканските войни и документи от еврейската общност. Работата е, че може да ги откриете само, ако отворите сайта archives.bg. Ако ги отворите през Google или споделена връзка (както тази в предишното изречение), ще видите грешка „403 Забранено“. Това на прост език означава, че на ДАА са забранили някой да споделя каквото и да е от сайта.

Страница отворена през линк и директно през сайта им.

Разбира се, след като видите въпросната грешка, може да презаредите страницата и тя ще се отвори нормално. Така се изчиства състоянието, че сте препратени от друг сайт и ДАА не ви блокира. Стандартната реакция на всеки обаче е да затвори прозореца, тъй като явно става дума за сгрешен линк. Всичко това може, разбира се, да е техническа грешка. Не се сещам обаче за ситуация, в която да се е случило. Освен може би, ако са искали да блокират някой конкретно, а са блокирали всички. (Погледнете и тезата на Михаил в коментарите) Навярно нямаме и основание да спекулираме, че има общо със смяната на шефа на агенцията с човек от МВР.

Открих този проблем с добавката за WP за търсене на счупени линкове. Потвърдих, че не са блокирали само мен като отворих линкове от чужди сайтове. Имам проблеми да заредя страниците и през автоматичните ми скриптове за теглене на информация.

Още по темата:

Възпоменание в Twitter на загиналите през Балканските войни
Отворени данни за загиналите войници през Балканските войни
Отворени данни за сътрудниците на Държавна сигурност

Все пак, не забравяйте, че трябва да се регистрирате до 11-ти април, за да бъде отворена секция близо до вас. За да има такава в дипломатическо представителство, трябват 20 заявления. За секция извън тях – 100 заявления при които на всички е вписано въпросното място. Когато стане ясна процедурата за регистрация, ще разпратя мейл на всички абонирали се за Glasuvam.org. Мейлите на тези, които са заявили, че искат да организират допълнителни секции, ще бъдат препратени на останалите близо до тях. Така ще могат да обединят сили в набирането на 100 желаещи.

Още нещо важно за допълнителните секции е, че въпросната държава трябва да даде разрешение. Според решението на ЦИК, дипломатите ни трябва незабавно да изпратят официално запитване дали може в консулствата и/или извън тях. От сега ви казвам, че в Германия ще може само в консулствата и в почетните консули. Ще пусна пълни указания когато излезе сайта за регистрация. Както и на референдума, на Glasuvam.org ще има карта на всички секции. Имаме предварителна уговорка с Външно, че ще я използват и този път на официалната им страница.

Изпратих запитване към ЦИК относно дата на пускане и функционалността на сайта за електронните заявления. Тук ще намерите всички документи

Напомням, че може да следите решенията на ЦИК чрез този RSS или да се абонирате по мейл. Създадох тази услуга за изборите през 2011-та и все още работи.

Когато се прави сайт, добрите практики диктуват, че трябва да се проучи мнението на тези, които ще го използват. За жалост това рядко се случва и в крайна сметка страниците не показват оптималното за този сайт. Причината е, че дизайнерите и програмистите имат една представа какво е важно като информация, а в действителност посетителите да очакват друго.

Струва ми се, че случая с Lipsva.com е подобен. Има доста информация на сайта и вероятно има по-добър начин да я представим. Може би трябва да има само малка карта на началната страница и по-голяма във вътрешна. Може би е добре да има по-голям списък с профили на изчезнали и директни линкове към плакти за печатане. Може би картата трябва да се запази, но да се опрости силно или пък да се добавят повече, но по-разбираеми инструменти.

За всички тези въпроси имам нужда от помощта на всички вас. Знаете, че когато някой се втренчва достатъчно дълго в един проблем, той губи представа за обективната картинка и по-добрите решения. С тази цел съм подготвил тази анкета. Има само 4 въпроса с конкретни мерки. Последния всъщност е поле, където може да се впуснете в предложения, ако съм пропуснал нещо. Има и място за мейл в случай, че искате да помагате и в бъдеще. Ще се радвам на всякаква критика и идеи.

Започнете анкетата

Здравейте,

Както вече може би сте разбрали, тази година за жалост няма да има възможност да се гласува в почетните ни консулства в Дармщадт, Магдебург и Хамбург. Това ще накара много от нас да пътуват до Берлин, Бон или Мюнхен, което пък е свързано с допълнителни разходи. За да може да улесним всички, които желаят да пуснат своя глас, да направят това без да трябва да плащат големи суми за пътуване до изборните секции, ние направихме сайта:

www.stop4e.com

stop4e.com Ви дава възможност да намерите хора, които също искат да гласуват и търсят начин да стигнат бързо и изгодно до Берлин, Бон или Мюнхен. Сайтът ще ви помогне да намерите хора, с които да разделите разходите си за път, а защо не и да създадете нови познанства.

stop4e.com е подходящ за всички Вас, които

stop4e.com ще функционира първоначално за територията на ФР Германия. Целта на сайта е да стане място, където всеки да може да търси и намира евтини алтернативи за транспорт не само вътре в Германия, но и до и вътре в България. По този начин се надяваме stop4e.com да ви бъде полезен и при пътуванията Ви до и от България.

Със създаването на www.stop4e.com целим да дадем възможност на всички желаещи да гласуват да направят това лесно и евтино.

Нека предадем ново, положително значение на израза „Изборен Туризъм“!

Преди няколко дни започна гласуването на BGSite за сайтове на годината. Това е 12-тото издание и второто, в което участвам в журито. Към края на месеца ще пусна описание на моите фаворити. Междувременно обаче искам да ви призова да гласувате за проекта Crime.bg, който регистрирах в категория „Кауза, събитие, общност“.

Как да гласуваме?

Лесно е. Отворете този линк. Намерете заглавието на сайта „Карта на престъпността“. Би трябвало да е най-отгоре след като отворите страницата. Отбележете го с отметка, отидете най-долу на страницата и натиснете „ПРОДЪЛЖИ“. След това ще ви питат за мейл, на който ще получите линк за потвърждаване на гласа. Това е

Защо точно този проект?

Преди 2 години спечелих наградата „Блог на годината“. От тогава насам не бях пускал сайт за участие. Тази година реших да добавя Crime.bg. Причината е, че нов проект, интересен е и мисля, че ще се хареса на много хора. Щеше ми се да имах повече време да оправя дизайна, но вярвам, че ще оцените също така функцията на сайта, допълнителната информация и каузата, която представя. Описание на целите му ще намерите в статията, с която го обявих официално. Накратко – идеята е всеки да може да изпраща сигнали за нарушения, които му са се случили или на които е станал свидетел. Така ще може да изградим цялостна карта на престъпността.

Първоначално исках да регистрирам Lipsva.com, но по него все още има много работа. За съжаление от месеци не ми остава време, а трябва да пренапиша ядрото му из основи. Надявам се за следващото издание на конкурса да е по-представителен.

Как участваш като си в журито?

Всеки член на журито декларира обвързаност с кандидатите за сайт на годината. Немислимо е, че с такова видно жури няма да има връзка между членовете и създателите на сайтовете. Затова просто не ни се позволява да гласуваме в категориите, където имаме наш сайт. Аз, например, няма да мога да гласувам за „Кауза, събитие, общност“. Разчитам обаче на всички вас да подкрепите Crime.bg за наградата на публиката.

Днес от 13:00 пък в Гранд Хотел София министерството отпразнува Световния ден на туризма. Там проекта е бил представен и една от реакциите може да прочетете в Дневник. Нямах възможност да присъствам, но се надявам, че ще видим промените, за които говорим тук с г-н Йорданов.

Напомням, че всеки може да изпрати предложение или критика на специалния формуляр към проекта. Доколкото чух отговарят навременно и ще вземат под внимание сигналите.

Колко ще продължи бета фазата на сайта?

Бета версията на новият туристически портал ще продължи за период около 30 дни през който период ние ще събираме, обобщаваме и анализираме всички постъпили коментари, бележки, препоръки и предложения от страна на потребителите на новият туристически портален сайт.

Предвиден ли е ресурс за промени в дизайна и функционалността, когато посетителите посочват съществени проблеми?

Изпълнителя ДЗЗД „България Травъл 2010” е предвидил ресурс за промени по дизайна и функционалността на новия портален сайт в следствие на постъпили коментари, бележки, препоръки и предложения от потребителите на порталният сайт, разбира се след съгласуване и одобрение и от страна на Възложителя в лицето на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

Очаква ли се сайта да се валидира по W3C и да се оптимизира за натоварване на сайта (gzip, javascript накрая на статиите, expire на ресурсите, sprite-ове и прочие)?

В техническото задание от страна на Възложителят (МИЕТ) не бе заложено изискване изпълнителят на тази обществена поръчка да извърши валидиране на новият портален сайт по W3C.

Отправил съм въпроса към колегите от МИЕТ дали в продължението на проекта „Мултимедиен каталог на туристически обекти и електронен маркетинг на дестинация България” е предвидена дейност по извършване на валидация по W3C и щом получа отговор от тяхна страна ще ви информирам своевременно.

Относно оптимизирането на новият портален сайт (ако говорим за SEO оптимизация) сме провели предварителни разговори с г-н Огнян Младенов, когото смятаме да ползваме като основен консултант по тези дейности и през следващите 3 месеца предстои да се извърши SEO оптимизация на новият туристически портал!

Направихте ли usability тестване във alpha фазата на сайта на сайта?
Беше ли направено такова сред целевите групи на сайта – български и чуждестранни туристи?

През май 2011 г. беше извършено тестване на портала във alpha фаза. Тук ще намерите доклада от извършеното тестване.

Как бихте обяснили на хората в няколко думи защо сайта струваше 1.5 милиона?
Каква част от снимките и клиповете са направени от консорциума и каква е закупена от готови архиви?

За да отговоря на първият от двата въпроса и най-вече да бъде обяснено на обществеността защо сайта струва 1,464 646 лева ще започна от там, че проекта е огромен по обхват и създаденото съдържание и мултимедийни компоненти са много голям брой като всичко това е преведено (а видео клиповете субтитрирани и дублирани) на осемте чужди езика поддържани от новият портален сайт – английски, немски, руски, френски, испански, арабски, японски и иврит.

Моля да прегледате презентацията на новият портален сайт и сам ще се уверите, че е извършено огромно количество работа в продължение на 7 месеца. Можете да видите и видео презентацията тук.

По вторият въпрос отговорът е следният, почти 95 % от снимковия материал и видео клиповете са авторски, т.е са заснети специално за проекта, малка част около 5% са закупени – основно поради сезонността (проекта не обхваща една цяла календарна година за да могат да се заснемат всички 450 обекта в четирите сезона).

Как бихте разбили разходите по проекта – колко пари са отишли за дизайн и програмиране; за тестване; за създаване и превод на текстовете; за мултимедията?

Не бях сигурен дали имаме право от наша страна да обявя подобен вид информация без разрешение от страна на Възложителя (МИЕТ), задал съм въпросът към колегите от МИЕТ и след получаване на становище от тяхна страна ще ви информирам подробно по този въпрос.

Само за ваша информация ще споделя, че преводите на осемте чужди езика на статиите за представяне на 450 обекта от мултимедийният каталог, преводите на 115 те събития от календара на културни събития, преводите на осемте езика английски, немски, руски, френски, испански, арабски, японски и иврит на мултимедийните компоненти (брошури), преводите на осем езика на 22 та маршрута, преводите на осем езика на имената на 6 120 снимки и дублажът на 52 видео клипове на осемте чужди езика, както и субтитрирането и преводите на осемте чужди езика на още куп неща възлизат над 400 000 лева. Превод на една страница 1 800 знака на японски език струва 29,50 лева. Преводите и редакцията на цялото съдържание на новият портален сайт са извършени от native speaker.

Предвидена ли е в поръчката поддръжка на сайта и какво включва тя?
Промени в дизайна; преводи на нови текстове; базова поддръжка на сайта?

Ангажиментите на ДЗЗД „България Травъл 2010” по договорът за изпълнение на проекта включват 12 месеца гаранционна 7/24 поддръжка на новият туристически портал, която включва огромен брой дейности по денонощна поддръжка на портала. Посочвам ви една малка част от тях. Всичко това включва промени по дизайна и ограничен брой промени по функционалността.

Сигурно си спомняте, че преди писах за скандалните поръчки за новия сайт за туризма – тук, тук и тук. Поръчката беше развалена няколко пъти заради протести на интернет общността. В крайна сметка преди година е била спечелена, но така и не намерих от кого вижте тази статия. Само тази новина за отварянето на офертите. Тук ще намерите и описани целите на проекта. Самият сайт ще намерите на BulgariaTravel.org.

Защо „става“

Иска ми се обаче да направя кратък обзор на сайта. Пише, че още е в бета версия, затова може би ще добавят още неща в близко време. Като цяло сайта е добър. Цветовата гама си пасва добре с логото. Иконите са ясни и големи. Заглавната снимка е добре направена. Текста на места е търде дребен, но може да е заради това, че съм на linux. Клиповете, които ще намерите на YouTube страницата са добре направени, също както и снимките. Аудио записите не съм ги слушал. Информацията изглежда добре и си личи, че са се постарали с мултимедийната част. Има страници в повечето социални мрежи, включително Facebook, Twitter и Flickr (безплатен акаунт). Едно голямо предимство е, че сайта има версия за хора с увреждания с ясни букви и формат лесен за машинно изчитане. Освен това изглежда наистина е преведен на 9 езика.

Недостатъците

Но сайта им ама и доста недостатъци. На първо място ще спомена автоматично започващата музика. Приятна е, но говори много лошо за един сайт. Би било добре по подразбиране да е спряна. Добре е все пак, че като я спреш си запазва състоянието. Вторият недостатък е бутонът за езиците. Влизайки в сайта, виждаш бутона изписан на български език. Това е страшно нелогично, защото ако ти трябва тази функция, най-вероятно не разбираш езика на сегашната версия. Затова най-добре ще е да е винаги на английски или да се въртят надписите надписите на различните езици, за по-голяма яснота.

Самата структура на сайта изглежда приятно, но не е много интуитивна. Като пример ще дам картата. Похвално е, че я използват, но е някак странно да е празна на началната страница. Падащото меню с видовете туризъм не помага много. Освен това, като се стигне до пълната карта, което става след няколко страници, тя е доста претъпкана. Вярно, че има много обекти, но пинчетата трябва да са много по-малки. Може да са точки със съответния цвят и да се увеличават до иконка като минеш над тях. Освен това в балона с информацията няма смисъл да има координати, а някакво кратко описание.

Друг проблем е мултимедията. Както казах, самите снимки и клипове изглеждат много добре. Тези малки иконки обаче с огромни разпънати стрелки върху тях стряскат погледа и не става ясно към какво водят. Много по-добро ще е ако ги увеличат с 10-20% и сложат малки стрелки „Пусни“ в единия ъгъл.

Най-големият проблем обаче е с общия дизайн и програмирането. Претрупан е с полета, цветове, шрифтове и смесена информация. По класически тест на Yslow изкарва едва 33%, което значи, че не е оптимизиран за натоварване по много показатели. Не се валидира по W3C, което мисля, че беше изискване в обществената поръчка.

Отсъждане

Общата ми оценка за сайта е по-скоро средна. Мултимедията изглежда добре, въпреки, че не съм я прегледал цялата. Общия вид на сайта определено е подобрение, но е направено без особена идея и цел. Струва ми се, че са събрали идеи на една дъска и са ги наместили на сайта по някакъв начин. Иска ми се да видя разчетите къде са отишли тия 1.5 милиона за сайта, защото надали е струвал толкова. Дори като включим превода. Сега разбираме и че ще го рекламират с банери и две игри, за които държавата ще плати още 3 и нещо милиона лева. Дали си струва такъв сайт да се рекламира с толкова много пари?

Преди да започна да пиша това, пуснах в Twitter сайта за обсъждане. Сега виждам към 50 tweet-а и повечето са насочени срещу сайта. @iapostolov също е забелязал проблема с бутона за езици и казва, че снимките са с много лошо качество. @stan_bb и @buhtum също се дразнят на музиката. @thelazyperson и @muxozavar казват, че има досадни грешки, но иначе е ок. @Joko казва, че не го понася, а @bembeni – че има проблеми с азиантските преводи. Вижте и коментара на Иво Апостолов. Общото становище сякаш е, че определено не струва за тия пари.

Нека направим кратка дисекция на сайта, както и с предишната „анти“ кампания. Не защото е против нещо, а защото ни е интересно кой се крие в храстите. Като изключим неприятния и непрофесионален факт, че пуска музика при зареждане, сайта сам по себе си не е нищо особено. Този път са се поучили от грешките на дружките на Станишев и са прикрили следите си. Домейнът е регистриран на 10-ти на едно от онези места, което пази самоличността на собственика добре. В случая това е DomainsByProxy.com, макар и оригиналната регистрация да е през GoDaddy.com. Всичко това заедно с хостинга струва около 100 лева на година и не изисква специални знания.

По кода на сайта не може да се разбере нищо особено за създателя. Единствената оставена следа е контакт за авторство към единия скрипт. Това обаче не означава, че е той е автор на целия сайт. От една страна, скрипта е публичен и всеки може да го използва. От друга страна, въпросният човек работи във фирма за web дизайн и реклама. Питах го за всичко това и отговори, че няма нищо общо. Ето подробното му обяснение. Иначе използват jQuery за брояча. Личи си от част от кода, че е използван специален редактор, а не са го написали просто на ръка. Използват Google Analytics с нова регистрация (кода завършва на -1), така че няма нужда да търсим други сайтове на същия потребител. Гласуването става с извикването на PHP скрипт с POST, който просто прибавя 1 към брояча. Няма защита срещу спамване и претоварване, което най-вероятно значи, че повечето от 170000-те гласове до сега са автоматично генерирани. Заради теста пуснах скрипт да им изчислява времето за отговори и само аз пуснах 2000 „гласа“ за 10-тина минути (забравих да спра скрипта по някое време). Сайта пази cookie-та за PHP сесия, но не изглежда да носят някаква полезна информация.

Оценката ми е, че за това е наета фирма занимаваща се с реклами кампании. Възможно да е PR агенция в комбинация с web design фирма. В Twitter линка е пуснат първо от @tupankata преди 12 часа, но това може да не значи нищо. Във Facebook не мога да кажа. Впрочем вече има толкова много сайтове, които са пуснали линк, че сайта падна по някое време днес. Или това, или са го обновявали с брояча.

Не знам какво ще се случи в неделя, но не мисля, че има значение. Обсъждам сайта само, защото като цел и средства е същия като БойКостов. Не ме интересува дали е срещу ГЕРБ, БСП, СДС или ДПС. Анонимността в мрежата е нещо важно в определени случаи. По мое мнение, в този случай се злоупотребява с нея.

Впрочем, тръгнаха и коментари, че това е нещо оригинално и уникално за интернет обществото. Забравяме виртуалния протест провел се паралелно с мелето протеста пред парламента (още тук и тук). Той получи около четвърт милион посещения само за два дни.

По принцип не пускам лична кореспонденция, освен когато не съм питал нещо специално за блога, но има няколко извадки, за които не мога да не споделя. Става въпрос за типични мейли, вариации на които получавам през ден с въпроси от типа. Как става това, как става онова. Но да започнем…

1. Здравейте, виждам, че сте доста наясно с някои техники във Фейсбук, та реших да Ви попитам следното:
Как да увелича максимално „видимостта“ си?
И второ не по – малко важно нещо – вече 5 пъти ме наказват с по 30 дни без възможност да изпращам покани за приятелство, като ТЕ не могат да знаят в какви отношения съм с човека отсреща. Това е цензура!!!
Въпросът ми е към кого да се обърна или оплача или има някаква хитринка?

Предварително благодаря. Поздрави

Първо, това, че съм писал няколко статии за нещо не означава, че съм доста наясно. Имам самочувствието, че съм напред с материала, но една остаряла статия за сигурността във фейса не значи нищо в общия случай. Второ, ако някой го наказват няколко пъти за по месец, значи нещо определено не е наред в пред-мониторното устройство. Едно е да поканиш 100 човека, а друго е 1000. Има модели на поведение, които се засичат и блокират. Не знам въпросния какво е правил, но аз съм разпращал полу-спам на 400 човека (които познавам лично; е сега, имам 1200 добавени) и пак не са ме блокирали. Затова каквото и да правите – не го правете. Трето, ако искате съвет за популяризиране на марка, фирма или личност – имам два. Единия е – четете! В мрежата има достатъчно информация, списъци и обяснения. Никой няма да го сервира по-сдъвкано от това. Втория е – наемете професионалист. Ако наистина искате да ви се свърши работа, с четене няма да стане. Обърнете се към тези, които имат вече натрупан опит. Предвид пазара в България на тези неща, надали ще ви излезе скъпо, ако платите лично на някого. Запомнете обаче, че резултатите никога не са гарантирани, както във всяка реклама.

Zdrasti..
Ot izvestno vreme nemoga da se vpi6a v skype si, potursih informaciq v internet, no nishto ne otkrih . Problema e sledniq – edna ve4er izkliu4ih kompiutura si ot kop4eto 0 i 1 , gruba gre6ka, no bqh qdosana i go napravih zada izlezna po burzo ot skype.Sledvashtiq den kogato iskah da se vpisha izlezna slednoto suobshtenie “Provaleno sglobqvane na bazata ot danni na skype. Veroqtno drugo kopie na skype q polzva“ Deinstalirah skype i go instalirah nanovo no bez uspeh ..zatova ako moje da mi pomognete ..

Взех един от най-скорошните. Ако сте като мен и сте сляп за шльокавица – в общи линии не може да си влезе в Skype-а. Айде пак списъка… Първо, ако искаш някой да ти отговаря на мейлите, pi6i na kirilitsa! Второ, това, че съм писал статии за Skype и проблемите около него, не ме прави техен отдел поддръжка. Помагах по едно време, но писва. Особено след като Microsoft се хванаха за тях като удавник – сламка. Трето, всички имаме проблеми със Skype-а. Следи новини, форуми и самите съобщения на Skype. Има си страници на български дори, където помагат. Не, няма да дам линк – има си Google за целта.

Всички от типа: кажи как да си направя сайт / можеш ли да ми направиш / искам да стана спец бързо / искам нещо като Facebook+Twitter+Skype+Муцунки наедно

Сега, едно е да ме питат за съвместно участие в даден проект – на тези се радвам и въпреки, че нямам време да участвам се опитвам да помагам с проекти като BrainstormMonk, например. Не мога обаче да тръгна да преподавам по мейла (или не дай се боже да ми звънят през вечер на Skype-а) как се прави сайт и къде да търсят информация. За това пък има толкова много ресурси, че не е истина. Само да погледне човек (и да познайва малко английски). За нови блогове помагам – коя платформа, каква тема, от къде да започнат и прочие. Тази книга е доста полезна в случая. Останалото обаче е много несериозно. Най-несериозно е да мислите, че може да направите нещо като Facebook+Twitter+нещо там. Ако се чудите защо – попитайте в коментарите и ще ви отговорят.

Знам, че нещо много хейтвам напоследък, но малко ми се насъбра тези седмици. Не е само заради мейлите, но и за цялата атмосфера в нета. Има много теми, които искам да коментирам, но толкова ми бушуват мислите, че не излиза нищо смислено, което да вкарам в думи. И така си минава… Май трябва да започна да ги пиша тия неща. Ама без да ме разпъвате после, ок?

В понеделник пуснаха новия сайт на парламента. Както писах преди месец, трябва да е напълно готов до края на годината. Причината е, че се прави по оперативна програма „Административен капацитет“ и проекта свършва тогава. Версията, която виждате на Parliament.bg не е пълната, като според информацията, която имам, през следващите месеци се очаква да пуснат всички функции.

Първото нещо, което прави впечатление, е дизайна. Определено е по-добър от досегашните. Разделите са по-стандартизирани, RSS-ите работят макар да са само със заглавия и линкове, информацията се намира лесно и като изключим няколко малки грешки – валидира се по W3C стандартите. Структурата на сайта е същата както преди, но не тя беше проблемът тогава. Беше трудно да се ориентира човек кое къде е и сериозен принос за това беше (не)използваемостта на дизайна. Сега виждам сериозно подобрение.

Една сериозна крачка напред в новия сайт ще бъде публикуването на отворени данни на сайта. Това означава, че за всяко заседание, всеки депутат, всяко решение и всеки проектозакон трябва да има XML и Excel файлове описващи подробно съдържанието, връзката им с депутати и комисии, процесът на взимане на решения и прочие. Най-добър пример за това биха били стенограмите на заседанията, които ще бъдат индексирани (лесни за търсене), а към всяко изказване ще бъде прикачен профилът на депутата, към всеки закон – историята му и прочие. Това ще позволи да търсим лесно всички изказвания и активността на депутатите, всички стъпки при гласуването на закони и въобще ще направи целия законодателен процес много по-прозрачен. И сега тази информация е отчасти достъпна, но тъй като е в прост неформатиран текст, за да се осмисли трябва малка армия от доброволци да я изчетат и да свържат парчетата.

Първите стъпки в тази насока беше публикуването на отсъствията и индивидуалните гласове на народните избраници. За да може лесно да ги обработваме, издействах да ги пускат и като Excel таблици. С тяхна помощ, пуснах на два пъти статистика (тук и тук) за реалното присъствие и гласуване в пленарна зала (скоро ще има нова). С пускане на цялата им информация в подобен формат ще можем да правим много повече – примерно да изчислим индекс „лицемерие“ на даден депутат – съпоставка на това какво обещава, какво говори в зала и как гласува.

На този етап единствено отсъствията са предоставени в удобен RSS формат, но имам уверение от хора в проекта, че през следващите седмици всички XML данни, за които говоря по-горе, ще бъдат достъпни. Доколкото разбрах се изчаква фирмата направила системата им за гласуване, за да могат да свържат всичко в реално време. Обработват се архиви от 5 мандата назад, така че тези анализи ще може да ги правим и със задна дата.

В началото на годината пуснах Twitter акаунт и email абонамент за проектозаконите на парламента. В момента имат общо към 500 абонирани. Днес ги прехвърлих временно към новите RSS абонаменти, а в началото на другата година ще ги допълня с новата информация, за да може да са още по-полезни. Надявам се тогава да имам време и да автоматизирам извеждането на статистика за депутатите и да ги сравня с това, което има в Politikat. Ето какво писах за този проект. В тази връзка, на сайта на народно събрание има и бутони за споделяне в Twitter и Facebook, което не беше в изискванията. Следващата стъпка ще е да поддържат страници в социалните мрежи. Вече предложих на PR отдела им да поеме @narodnosabranie.

Въобще хубави неща се случват със сайта на парламента въпреки първоначалните ми съмнения покрай обществената поръчка. Добре, че в администрацията има хора с визия, които искат да променят нещо. Както е тръгнало, ще получим за новогодишен подарък първия сайт на институция с отворени данни и пълна прозрачност.

Вчера следобед излезе проектът на Искра Фидосова и групата на ГЕРБ. Прегледах закона и ще наблегна на няколко точки тук. Целият текст може да свалите от страницата на НС.

Първо, не видях някакви съществени промени в избирателната ни система, освен, разбира се, въвеждането на гласуване през интернет. Маха се мажоритарният елемент при парламентарните. Остава пропорционално гласуване с преференциален вот, което си е добра идея. Не знам защо Дневник са писали, че няма да можем да разместваме листите – моят прочит е точно обратен.

Нещо, което за мое голямо съжаление не видях в закона, е създаване на отделен изборен регион за чужбина. Остава старата дефиниция, че има 31 региона в границите на страната, като в София и Пловдив има по няколко. Аргументът за нов регион е, че така българите отишли да учат и да работят извън страната ще могат да изберат няколко свои представители в парламента. Целта ни е да се създаде 32 МИР – Чужбина. В него може да се разпределят по 1 до 3-ма депутатски места за различните континенти. Така ще се повиши неимоверно активността от страна на емигрантите и студентите, защото ще знаят за какво гласуват. До сега гласовете ни се вписваха към някоя „произволна“ секция в България и хем не знаем кой избираме, хем разваляме вота на хората от въпросния град. При милион и нещо българи в чужбина, които генерират между 2 и 4% от БВП на страната, мисля, че е просто логично да има техни представители в парламента. Ето тук ще намерите отвореното писмо на „Гласуване без граници“ по въпроса.

Друго, което не видях, а е много съществено за Германия специално, е липсата на възможност да се отворят секции в чужди консулства. Добавили са условие, че секции се отварят според законите на страната, което е добре, но решение за Германия няма. Конкретният казус е, че немците не позволяват отваряне на секции за чужди избори извън посолствата и консулските служби. На предишните избори за парламент обаче, от Манхайм намериха решение – да се отвори такава в консулството на Франция. Всичко беше уредено, намериха и пари, но Външно не направи нищо, за да се случат нещата. Мисля си, че ще е добре тази възможност да се регламентира в закона.

Една съществена част от изборният кодекс и важна стъпка напред е гласуването по интернет. Преди година и половина писах, че не одобрявам да се въвежда набързо заради едната идея, но че определено трябва да се започне работа по темата. Сега ми се струва, че точно това планират – законова формулировка, обсъждане и прочие. Има много вариации на този тип гласуване, но е само подвид на „електронното гласуване“, което включва и вот с електронни бюлетини или терминали в секциите. Окончателният вариант на гласуването през интернет е следния:

Има един текст, който обаче ме притеснява – „гласоподавателят се идентифицира по начин, който позволява уникално разпознаване на лицето“. Това може да означава, че ще искат личен електронен подпис, който 1. реално няма да удостовери, че точно ти си пред компютъра и 2. напълно ще обезсмисли вота в интернет, защото никой няма да плаща 20-50 лева за личен електронен подпис само за да гласува. Останалата част от точката обаче ми хареса и напълно я одобрявам. Сега очакваме обществена поръчка за изготвяне на въпросния портал за интернет гласуване, който също ще следя изкъсо.

Не успях да намеря частта, където определят как се броят гласовете от чужбина, но не очаквам промяна. Предполагам, че ще продължат да се добавят там, където е удобно политически. С гласуване в мрежата обаче, тези от нас, които са в чужбина може да гласуваме дистанционно в секциите си по адресна регистрация. Така моят глас ще се брои в Пловдив. Ако не въведат допълнителен МИР за чужбина и няма нужда от електронен подпис за интеренет гласуване, предполагам, че повечето българи извън граница ще направят точно това.

Мисля си, че ще се говори много за този закон в близките месеци. Сигурен съм, че след внимателен прочит ще изскочат разни на вид дребни подробности, които обаче да имат сериозни последствия. В процеса на създаване на нов закон се случва тези малки грешки да се пропуснат. Надявам се само да не намерим скрита подводна мина някъде, защото няма да им прави чест.

Дебатът тепърва започва. Проектът ще влезе в пленарна зала скоро, а до тогава трябва да прегледаме внимателно текста и да го обсъдим. Аз лично смятам да участвам активно в инициативата за 32 МИР и ще пиша на депутатите от ГЕРБ да го включат.

Преди три дни пуснах няколко неясни tweet-а, че искат да ме съдят. Да, точно така Накратко, получих следния мейл от Стилян Иванов. Твърди, че като основател на едно НПО има авторски права над идеята за карта на престъпността в България. Вместо да обяснявам, ето текста на мейла без никаква редакция или форматиране. Заглавието му беше „Откриване на топлата вода„.

….Здравейте,г-н Юруков!

…Много бих искал да установиъи,като „Вашата инициатива“ за „Карта на престъпността“ е реализирана за Първи път през 2003-та година от управляваната от мен НПО ФОНДАЦИЯ „ПОДПОМАГАНЕ ЖЕРТВИ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И БОРБА С КОРУПЦИЯТА“

…Всички права са запазени,съгласно Закона „За авторското право и сродните му права“

…В момета сме в кампания за издаване на подобен продукт за 5 големи български града.

Поради,Голямата обществена значимост на проекта,пред нашити взаимоотношения има 2 варианта:
1-ви…Да си сътрудничим за общата кауза
2-ри…Екипа от нашата организация ,разработил въпросния проект да си търси правата по съдебен път!

Мисля,че е по-разумно да се спрем на пурвия!

С уважение:
Стилиян Иванов

Предполагам, че е разбрал, че имам намерение да правя такъв сайт покрай предварителната реклама, която ми направиха от Дарик. Отговорих на мейла му най-дипломатично и предложих да ми каже какви „запазени права“ нарушавам и как смята, че можем да си сътрудничим. Не получих отговор до сега, а и не очаквам такъв.

Случаят е подобен на онзи, в който в статия ме обвиниха, че не само съм откраднал идеята за портала за безследно изчезнали, но и технологията на друг сайт. В последствие от Razkritia.com ми се извиниха. Тогава реших да не публикувам комуникацията ни, защото би навредила на каузата, но сега не се стърпях, защото от една страна е доста неграмотно написан мейла, а от друга – твърденията за права над такъв тип идея са смехотворни. Все едно Svejo да съди всички подобни social bookmark сайтове в страната.

Не знам каква е дейността на това НПО и каква система са направили преди 7 години. Открих, че са участвали в заседание на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления и са наградили министри и полицаи. Както писах в отговора си, ще се радвам да работим заедно щом от толкова време се занимават с това и имат опит, но е някак странно да се противопоставят на опит за събиране на още информация по проблема и да тръгват на нож от самото начало.

За човек, който не ме познава и не чете блога ми, в тази ситуация има две възможни мнения – или съм откраднал идеята и не трябва да изготвям работещ сайт, който да събира съобщения за престъпността, или това горе е глупост и не трябва да му обръщам внимание. Сами преценете…

Междувременно подготвям сайта. Той практически е готов, защото както казах преди, системата е opensource и ми трябваше 15 мин да я пусна. Сега я превеждам на български и настройвам. Имам нужда обаче от малко помощ. Дайте ми съвети за домейн и име на проекта. Вече имаме домейн – Crime.bg благодарение на Regia.bg. Сега ни трябва лого.

Вчера дадох интервю за Дарик във връзка с проекта Lipsva.com. Много съм им благодарен, че искат да популяризират идеята и че оценяват потенциалът им. Репортажът им може да чуете тук.

По време на интервюто споделих, че имам идея да направя сайт, който да събира сигнали за насилие, кражби и други престъпления. Целта ще е да се направи карта на престъпността в страната. Тази идея, също както тази за Lipsva.com, съвсем не е нова в световен мащаб. Често давам за пример подобна разработка в Бразилия, където също по обясними причини информация за престъпленията не се предоставя от властите и се налага да се събира директно от обществото. Технологията също не е нещо иновативно – има готова система, която смятам да използвам – Ushahidi. Това е софтуер с отворен код, който се използва от десетки организации по света за подобни проекти.

До колкото събирането на такава информация би била полезна или не – тепърва ще разберем. Също както сайта за безследно изчезнали, и този ще събира данни за статистически анализ. Отдавна имам идея да го направя, но след като излезе в публичното пространство, май нямам избор и ще трябва да го пусна до края на месеца. Стискайте палци.

Доразвиване на официалната туристическа страница на България www.bulgariatravel.org в портален сайт. Създаване на уеб-базиран мултимедиен каталог на туристически обекти, атракции и маршрути.

Ако си спомняте, през ноември избухна скандал в мрежата за планирано похарчване на 2 милиона за туристически сайт. Тогава взех интервю от шефката на вече бившата Агенция по Туризъм, от собственичката на фирмата изготвила поръчката и въобще проследих развитието на скандала. Гледайки назад разбирам, че основният проблем тогава беше липсата на яснота около целите и изискванията на проекта. Съвсем естествено всички заподозряхме, че това е поредната схема за източване на пари от фондове при почти нулева полза за държавата. Ясно е, че имаме нужда от представителен сайт, но не нещо подобно на нескопосаната реклама на франкфуртското летище.

Този път обаче имаме пълното описание на поръчката, документацията и дори разясненията изпратени към отделни фирми. От самата поръчка (инфо за новата и старата) разбираме, че тези 2 милиона са дадени безвъзмездно по евро програми и трябва да бъдат усвоени. Изискванията за оборот на кандидатите са намалени три пъти – от 3.9 милиона за ’07 и ’08 на 1.9 мил. за периода ’07 – ’09. Всички останали изисквания за спечелени поръчки, проекти, опит и прочие са намели с между 25 и 50%. Това означава, че проектът ще е достъпен за повече фирми (или сдружения от такива) и ще има повече конкуренция.

От описанието на обществената поръчка (под статията) разбираме, че изпълнението й ще продължи 7 месеца, през които фирмата трябва паралелно да направи следното:

1. Създаване на софтуер за web базиран медиен каталог
2. Доразвиване на www.bulgariatravel.org в туристически портал
3. Създаване на критерии и избор на туристически обекти, които да бъдат представени
4. Създаване на електронно съдържание за обектите – описание, снимки и видео
5. Въвеждане в експлоатация на продуктите и обучение

За първата и втората най-вероятно ще се използват готов CMS – с отворен код като Drupal или Joomla, или нещо написано от тях самите. Последната точка също е ясна и ще изисква обучение на 10-20 човека как да използват CMS-а. Остава само да се направи дизайна и да се добави малко код. При предишната поръчка всички си мислехме, че двата милиона се дават само за тези три неща и това беше смехотворно.

Четвърта точка обаче ще излезе най-скъпо. Ако разбирам правилно, в рамките на тези 7 месеца екипи на фирмата (или под-изпълнители) ще обикалят избраните обекти и ще ги снимат от всички страни, както и ще правят видео обиколки. Това наистина ще струва доста пари, но това, което предполагам е, че ще закупят готови снимки от професионални фотографи на ниски цени и ще представят големи разходи по заснемането им.

Друго притеснение е изборът на обекти. Някои от най-интересните места в България са трудно достъпни и затова може да бъдат пренебрегнати за сметка на не особено ценни селски църкви близо до областните градове. Още повече, че в изискванията се споменават „до 400 обекта, 4000 снимки, 50 видео клипа, 50 аудиозаписа…„. Пише, че очакванията към изпълнителя са да достигнат максималната бройка обекти и снимки, но минималната не е уточнена.

Напълно съм наясно, че не всичко може да бъде уточнено в документацията. Също така прекалено строгите изисквания (каквито забелязахме в проекта за сайт на НС) биха отблъснали доста фирми и могат да направят поръчката трудна за изпълнение. В крайна сметка тези неизбежни неточности и допустими граници трябва да се съблюдават от самото министерство. При добър контрол над изпълнението, няма да се допусне да се похарчат пари за нищо.

В същото време тези, които са пуснали почти същата поръчка, както тази преди 8 месеца, би трябвало да разбират недоверието към „контрола“ и работата им. Прекалено много сайтове на министерства, агенции, областни управи и общини са буквално неизползваеми, но за тях са платени пари без забележки. Щом тази поръчка предизвика такъв скандал предишният път, сега очаквам от отговорниците поне да обяснят на прост език какви за целите им, какво е личното им отношение към проекта и как смятат да работят по него. Ще е добре също така след ключовите фази на проекта да дават информация за напредъка, а в края му, сайтът да се представи подобаващо на обществеността, а не да се пусне тихомълком в мрежата. Мисля си, че това не само ще поотупа прашният имидж на министерството, но и интернет общността ще помогне с опита си и обратна връзка за евентуални недостатъци.

Оферти ще се подават до 21-ви юли и ще се отворят на следващият ден. Сумата е 1 980 800 лв, а ние ще следим изкъсо как ще се похарчи.

Вижте и поредицата ми от статии за стратегията на Министерството на транспорта и информационните технологии за електронното управление. Първата описва плана за изготвяне на самата стратегия. Втората и третата ще излязат утре и ще опишат рисковете и възможното решение.

Документи

Документация за участие с описание на проекта

Решение за откриване на процедурата

Приложения

За какво й е на една държавна институция сайт? Зависи на кого се задава този въпрос. Ако сте журналист, от такъв ще научите за прес-конференции, отваряне на оферти за магистрали и скандални статии на политици. Ако сте представител на фирма, най-вероятно ще търсите подробности за обществени поръчки, нормативни актове и статистическа информация. Ако пък сте обикновен гражданин, надали някога ще попаднете на такъв и ще отхвърлите темата като поредното нещо, с което се харчат безсмислено държавни пари.

Макар да говорим, че живеем в дигиталната ера, много малка част от държавата ни е преминала в нея. Наистина, всяка институция има сайт, но скептичният гражданин ще е прав да се съмнява. Прав е не, защото няма нужда от такива представителни страници, а заради безполезността на сегашните. В последните месеци занимавам читателите на блога си с обществената поръчка за сайта на Народното Събрание. Там се публикуват решения, законопроекти и стенограми, които засягат пряко както право- и природозащитните организации, така и бизнеса. В търсенията си показах, че поръчката и подадените оферти са направени така, че да спечели точно определена фирма. Това, разбира се, не е нещо ново – подобни скандали има в много други институции. Нещо повече – в доста от поръчките за сайтове – като тези за общини и областни управи – изпълнението е толкова лошо, че сайтовете са практически неизползваеми.

Резултатът от милионите похарчени до сега е, че държавата ни може да се похвали със сайтове като този на Президентството, Министерски Съвет, Парламента и Външно. Ако влезете в който и да е от тях, ще намерите хаос от линкове, снимки, новини и дори банери. От дизайнерска гледна точка единствено чисто новият сайт на външно министерство може да се похвали, че не прилича на тези от 90-те. Може би ще кажете, че съдържанието е по-важно, но нито в този на Президента, нито в този на кабинета информацията е добре структурирана и лесна за намиране. Дизайна е този, които помага на посетителите да намерят търсеното. В случая на Народно Събрание и това не е би помогнало, защото често липсват текстове на решения и законопроекти. Вината, естествено, се размива някъде по веригата.

Проблемът всъщност е, че никой явно не намира тези сайтове за важни. Дори с 200 хиляди лева отделени за новия сайт на парламента, надали нещо ще се промени. Причината е, че няма стратегия за развитие. Липсва концепция. Поръчват се сайтове колко да се усвоят някакви средства и да има нещо „там“. Резултатите обаче са лоши. След сигнал от блогъри и последвалия скандал беше спряна поръчка от 2 милиона за нов представителен сайт на туризма у нас. Вчера научих, че има нова заявка, но този път за 3 милиона под формата на реклама. На летището във Франкфурт има билборд от подобна поръчка (вижте първия коментар), от който на всеки графичен дизайнер би му се приплакало. Също както от повечето обществени сайтове.

На този етап страниците на институциите ни са като онези ниски гишета, пред които трябва да се кланяме на чиновниците, за да получим нещо. Ако приемам това сравнение, излиза, че електронното правителство у нас по-скоро копира стария модел на работа, вместо да го реформира. Разликата в интернет обаче е, че реформата може да стане много по-бързо. При електронното правителство почти няма участие на чиновници, което спестява време и грешки. Изключвайки човешкия елемент, тези сайтове решават двата основни проблема пред бизнеса ни – тромавите процедури и корупцията. Мрежата е инфраструктура за бизнеса и в най-близко бъдеще ще стане също толкова важна, както магистралите. И в момента се храчат пари в тази насока, но единственото липсващо парче от пъзела е визия. Затова може би трябва да вземем на сериозно сайтовете на институциите и да изискваме повече от тях. Визията ще дойде от това търсене.

Боян Юруков, в. Пари
Вижте печатната публикация.

Това може би нямаше да е проблем, ако комисията бе обявила нещо. Дори и ценовите оферти не са още отворени. Следя тази поръчка от известно време, а преди две седмици публикувах част от документацията по офертата. Научих имената на фирмите, които са подали оферти, но за жалост от нито една не отговори на въпросите ми. В същото време, Дневник ме изпревари като публикува триковете, които фирми използват, за спечелване на обществени поръчки. Тук имаме типичен пример за „Оферта под прикритие„.

Фирмите

Според информацията, която имам, подадени са две оферти – от обединение между „Лирекс БГ“ ООД и „Контракс“ ЕАД и от „Индекс – България“ ООД. Сайтовете им са тук, тук и тук.

В търговския регистър, Контракс е вписана като фирма за техническо обслужване и разпространение на канцеларски материали. Фирмата се притежава от „Три Джей Технолоджис“ ООД, която пък търгува с такива материали. Собственици са Йордан П. Йорданов и Яко А. Пилософ, всички фирми на които са вписани точно с поддръжка и инсталация на техника. Фирмата е спечелила поръчката за направа на новата система за гласуване на парламента, както и доставка на 6500 компютри за МОН.

При другите две фирми, които се явяват конкуренти, нещата са по-интересни. Едноличен собственик на Индекс е Лирекс. Управителите и съдружниците в двете фирми се припокриват, както и дейността им. Подобно на Контракс, Индекс също се занимава с доставка и инсталиране на техника, но има и гама от софтуерни продукти. В портфолиото им е цялостната софтуерна система на Парламента, информационната система за новите документи, както и различни системи на МВР, НСИ и съдилищата. Лирекс също вписва тези институции сред клиентите си, както и повечето останали министерства, няколко общини и доста държавни предприятия. Около тази фирма намери поне 10-тина, които печелят и изпълняват такива поръчки.

Къде всъщност е проблемът?

За да сме наясно – никой не може да каже, че тези фирми крадат държавата или недобросъвестно изпълняват поръчките си. Такива данни няма, а и да има – трудно мога да ги намеря от 2500 км. разстояние. Сигурен съм, че в тях има добри специалисти, най-малкото защото иначе не биха получили сертифициране. Явно са свършили доста работа по големи проекти, което означава, че имат и опит. Дори за да сме още по-обективни – тъй като тези хора са изградили досегашните системи на НС, те биха се справили най-добре с допълването им.

Все пак, нещата около тази обществена поръчка за очевидно нагласени. Наистина, това може да се каже за много други такива – както обществени, така и за по-големите частни компании – винаги печелят точно определени хора. Това не само не осигурява най-ниската цена, но и софтуера, който бива предоставен далеч не изпълнява целите. Сами виждаме колко нескопосан е сегашният сайт на Народно Събрание. Не знам дали е бил част от проекта на Индекс/Лирекс, но имайки в предвид, че очевидно точно те ще спечелят сега, това въобще не говори добре за използваемостта на бъдещия сайт.

Когато писах за сайта на Външно, основните ми упреци бяха около дизайна и липсата на съдържание. Фирмата изпълнител там – eDesign – има някои наистина красиви страници и очевидно са претупали този си проект. За жалост гледайки сайтовете на фирмите, които споменах по-горе, нищо хубаво не можем да очакваме от този на НС и от гледна точка на дизайн.

Ролята на администрацията във всичко това

Вината обаче не е само във фирмите – дори и някой изпълнител на поръчка да предостави прекрасен софтуер с добра поддръжка и обучение, чиновниците са тези, които трябва да го използват. В случая на сайтовете, има определени чиновници, които отговарят за това да попълват новини и да качват документи в интернет. В това отношение положението в никое ведомство не е розово. Идната седмица във в. Пари ще излезе материал за поведението на администрацията в интернет и защо е важно то да се промени. Тогава ще говорим повече за това.

Сега обаче е важно да се промени нещо. Сигурен съм, че КЗК би спряла поръчката при наличие на обществен интерес към нея. Сигурен съм също така, че чиновниците, които в този момент преглеждат офертите, им е до болка ясно, че нищо от работата им няма значение и в крайна сметка всичко се урежда в някоя друга стая извън ведомството. Не знаем, а и не питаме дали на самите тях е платено – просто моделът на работа сега е такъв, че това няма значение.

Интересно ми е обаче едно – как можем да очакваме от обикновените хора да пресичат подобни практики (както и такива на корупция) при условие, че хората с властта да променят нещо или поне да отбележат проблема, не го правят. Не е вярно, че всички в администрацията са корумпирани. Не е вярно и че абсолютно всички за замесени по някакъв начин в корупционни схеми. Вярно е обаче, че нищо в работата им не ги стимулира да сигнализират за проблем в самият модел, в конкретни решения или за евентуални дупки в системата. Тук не говоря за някаква си дребна поръчка за 200 хиляди за сайт, който ще бъде посещаван колкото малък новинарски портал. Става въпрос, че ако някой иска да промени нещо в администрацията, трябва да започне от това страхопочитание към неефективността.

А конкретно за този проект – до края на другата седмица очаквам да отворят ценовите оферти. Ако поръчката не бъде спряна, след няколко месеца ще получим същия сайт като сегашния, но с малко шарения и (дано) някои от данните в „суров“ формат. Тогава ще започнем отначало тази дискусия и ще броим колко от изискванията не са били изпълнени. И така до следващата поръчка след две до пет години. Междувременно ще си останем в класацията на страните с най-грозни официални сайтове.

Предишни статии по темата:

1. Победа – гласовете на депутатите ще са в интернет
2. Бъдещият сайт на парламента – козметика без ново съдържание
3. Новият сайт на Външно – по-добре е, но не достатъчно
4. Ще сменят сайта на Народно Събрание. Ето как е изглеждал през годините
5. Законопроектите вече са в Twitter
6. Една добра идея – гласовете на депутатите в интернет

Благодаря на kikkz и Yordanka за линковете и на 1suisse@Flickr за елементи от снимката.

Преди четири седмици писах, че съм открил обществена поръчка от страна на Народно Събрание за създаване на нов сайт. Васил от BGDev.org откликна на молбата ми от тогава и благодарение на него се добрах до техническата част на документацията за кандидатстване. Може да я свалите в края на статията. Целият пакет е около 500 страници или 2.3 килограма и беше малко трудно да я получа в Германия. Интересното в случая е, че нито отговорниците за поръчката, нито прес-отделът на НС пожелаха да ми пратят дори част от нея в електронен вид, какъвто несъмнено имат. Аргументът им беше, че така или иначе мога да си я купя лично от офиса им. В този случай аз питам – ако някоя гражданска организация поиска да осъществи контрол над тези поръчки, означава ли това, че трябва да харчи постоянно пари за конкурсни документи?

Но нека видим за какво става дума:

Сегашното състояние

В момента сайтът на парламента работи на Gni/Linux CentOS 5.0, MySQL 5.0.77, Apache 2.2 и е написан на PHP, Javascript, XHTML и CSS. В базата данни има 70 таблици с 64000 записа и 12 Gb информация. Имат около 100000 хита и 10000 уникални посещения. На CMS системата на сайта (на български явно съкращението в СУС) работят 40 служителя разделени на 9 нива на достъп за всичко това, което виждате на сайта – декларации, закони, стенограми, новини и прочие. От графиките и описанието става ясно, че и сега сайта има пряка връзка със системата за гласуване, но явно тази връзка не се използва пълноценно.

Какво ще се промени с новия сайт?

Всичко това, което виждате в сегашния без особени промени. Структурата на данните няма да бъде променена, съдържанието на разделите и страниците – също. Промени ще има при законопроектите, където ще се добави много повече информация за пътя на текста от предложение до обнародване на закон. Тук се включват линкове към всички стенограми и писмени предложения свързани със закона, дати на разглеждане и прочие. Ще бъде показвана по-подробна статистика за депутатите, включително какво е гласувано докато са отсъствали.

Може би най-голямата промяна ще са индексираните стенограми от заседанията, които ще са свързани с видео архив. Нещо такова може да бъде намерено на сайта на Европейския Парламент и е наистина полезно, ако искаме да се върнем към конкретни изказвания на депутати и министри. И сега има публикувани стенограми, но са трудно за търсене и автоматична обработка, защото нямат единен формат. Не разбрах обаче дали видео архивът ще покрива единствено парламентарния контрол, който и сега се предава на живо в мрежата или всички заседания в пленарна зала и комисиите.

Една полезна промяна за мен лично е, че много от информацията в различни секции на сайта ще може да се сваля в XML, CSV и XLS (Excel) формат. Това означава, че ще може да се комбинира и визуализира лесно. Пример за това са сегашните отсъствия на депутатите, които се пускат в един PDF файл. Това прави доста трудно прочетането им от машина и показването им като графика. Пробвах го и затова знам. Друго изискване е всички новини, решения, приети закони и внесени предложения да са достъпни през RSS. И сега съществува такъв абонамент, но е написан толкова некадърно, че е неизползваем. Наложи ми се сам да го поправя, за да мога да го използвам в NarodnoSabranie @Twitter (статията, абонамент по мейл). Както и преди, текстовете на предложения и закони ще са в PDF и RTF. При подаване на заявления във виртуалното деловодство, поддържаните формати ще са TXT, RTF, Doc, ODT и PDF.

Изисквания от документа, за които ще следим изкъсо

Дизайна трябва да е стилен, без ярки цветове и Flash. Трябва да се зарежда бързо, да изглежда еднакво на IE 7+ (за 6 не е ясно, защото пише „от последните 6 години“), Firefox 2+, Safari 2+ и Chrome 1+ на всички операционни системи, включително Windows, Маc и всички GNU/Linux системи от последните 10 години (!!!). Трябва да може да работи нормално на екрани с 1024х768 (това включва и netbook-овете), но при по-малки такива трябва да показва опростена версия. Трябва да има версии за мобилни устройства с екрани 320х420 (iPhone и новите Android-и явно). Трябва да може да се валидира според изискванията на W3C, да е добър в SEO отношение и да има клас АА за достъпност за хора с увреждания. Асинхронното зареждане (AJAX) предвидено в определени части на сайта трябва се използва с мярка и да е толерантно към грешки.

Това, което не видяхме в изискванията

Основното е информация за индивидуалните гласове на депутатите. Това е нещо, което отдавна стои като искане на редица граждани и организации и няколко депутати, в това число Цачева, са поели ангажимент да въведат. Доколкото става ясно от описанието, вече съществува връзка със системата за гласуване и е въпрос на желания тези данни да бъдат публикувани автоматично. За жалост дори да се вземе такова решение на организационно ниво, при пусната вече обществена поръчка ще трябва да се изчака новия сайт да се изготви и чак тогава да се пусне нова за допълнението му дори с няколко полета. Това може да бъде извинение. освен ако CMS-а не позволява такива разширения и добавянето нови полета в информацията за пленарните заседания да става лесно. Всъщност тази информация може да се добави и в стенограмите от заседанията.

Друго, което не видяхме е ясна позиция за използване на отворени стандарти. Въпреки, че на няколко места има изисквания данни да бъдат публикувани в XML формат и самите страници да отговарят на W3C спецификациите, липсва усещането за политика към стандартизация. В тази връзка може да видите новия проект на Бого Шопов за събиране на eGov данни в отворен формат. Също така не видях никъде изследване на самата аудитория на сайта. Това е важно когато се изготвя такъв важен портал, за да може дизайна и функциите да се съобразят с нуждите на посетителите. Такава информация може да се изведе с изследване предлагано от много people metrics фирми, но явно създателите на обществената поръчка са сметнали, че в същността си сайта няма нужда от промяна.

Дали ще докачаме нещо по-добро?

Досегашния сайт за жалост е в много лошо състояние не само визуално, но и като навигация и откриване на нужната информация. До голяма степен това се дължи и на нежеланието или нехайството на администрацията да качват своевременно новини, стенограми и законопроекти. Дори спечелилите поръчката да създадат просто един сносен дизайн и търсачка, това би било подобрение. Отварянето на подадените оферти очакваме в понеделник като цената се очаква да е около 260 хиляди. Въпреки, че за доста от страничните изисквания изпълнителя наистина трябва да има добър опит с големи проекти, ограничението за толкова солиден оборот на кандидатите е необосновано.

Очаквам да видя само няколко избрани фирми на конкурса и може само да се молим, че нещо от горните изисквания ще бъде спазено. За доста обществени поръчки за сайтове на общини и областни управи в момента се харчат десетки хиляди без абсолютно никакви резултати, но в същото време и без да се развалят поръчките или да се наказват фирмите. Съдейки по тях може да си останем само с едното гражданско недоволство и биенето в гърдите на администрацията, че затягат контрола и модернизират работата си.

Вижте и прегледа ми на новия сайт на външното министерство, където фирмата изпълнител отговори на критиките в коментарите. Ето от тук може да свалите документа с всички технически изисквания.

Допълнение 18 май 2010:

Получих още две части от документа – съдържанието и изискванията за оценка и класиране на офертите. Подадените такива са били отворени вчера сутринта, но не успях да открия кой е участвал. Ако някой има информация, ще се радвам, ако ми пишете.

Благодаря за снимките на Mourner и Hot Pixel Action @Flickr, както и на Васил от BGDeb.org

Отскоро Министерството на Външните Работи си има Twitter. Най-вероятно има общо с полезното увлечение на министър Младенов към социалните медии, което донякъде елиминира нуждата от говорители на щат. Горе-долу по това време пуснаха и новия портал на министерството, чиито дизайн е глътка чист въздух сред обществените ни сайтове. Въпреки, че е официално публичен обаче, той далеч не е готов.

Изготвят го от eDesign – виновниците за сайтовете на BTV, Upsurt, Биг Градър и Survivor. Свързах се с тях и ме увериха, че макар и официално пуснат, сайта ще претърпи доста промени и ще бъде завършен. Затова реших да им помогна като покажа това, което смятам за проблем и това, което трябва да е за пример на останалите обществени страници.

Нека започнем с позитивните страни. Сайта е изчистен, добре подреден, няма претъпкване и неяснота, както при стария сайт или този на Парламента. На началната страница виждаме няколко важни неща – новини, бързи линкове за българи и чужденци, информация от кризисния център, удобен календар за бъдещите срещи и събития и обща информация като времето, курсовете и прочие. Новините са добре визуализирани със снимки и като се отворят страниците изглеждат добре. Менюто, галериите и AJAX елементите работят добре, има версии на различни езици и като цяло информацията е изчерпателна.

За негативните страни на сайта имам доста повече да кажа, но не защото е лош, а защото има още доста да бъде направено докато е готов. Започвам със съдържанието. Голяма част от текстовете липсват. Предполагам, че тук проблемът идва от страна на министерството, защото клиента обикновено дава тази информация. Пример за това е секцията „Новини“ във „Външна политика“. Някои секции напълно липсват, като „Кризисния център“. Превода на сайта на английски и немски пък е доста ограничен, като на повечето места липсва дори бутона.

От дизайнерска гледна точка, по някаква причина краткия откъс на новини и сбития се отрязва в кутия и не е четлив. Възможно да е от браузъра ми, но и на други съм го виждал. Също така, менюто се различава коренно, когато човек примерно е отворил някое консулство. Нещо притеснително също така е, че има много разнородни панели и стилове из сайта. Например – на началната страница бързите линкове, срещите и съобщението на кризисния център са тотално различни като вид. Новините на следващите страници – също. На страниците на други езици пък елементите са разместени и липсват цели секции от сайта като менюто, заглавията и прочие.

От чисто структурна гледна точка, на сайта липсват RSS абонаменти и извеждане на материалите в суров вид – XLS, XML или CSV. Всъщност намерих един RSS в новинарската секция, но това беше всичко. Важно е да може различни отчети, данни, изказвания и дори цели секции да могат да се извеждат така с цел автоматично обработване. При секцията за събития може дори да се добави някой свободен формат като iCal, за да ги запазват журналистите директно в календарите си. Нещо, което също ми изглежда неудобно, е разнородния начин, по който се търсят посолства и консулства. В зависимост откъде се мине, пътят към страницата на едно консулство изглежда различно. Този процес може значително да се опрости, ако се използва една карта на Google Maps, на която да се „забодат“ представителствата. Това ще улесни значително посетителите. Може дори да използват наготово данните от картата, която направихме за миналите избори със същата цел. Не на последно място, притеснително е, че сайта получава само 40% на YSlow – тест за качество, структура и бързина на зареждане на сайтове.

Мога само да се надявам, че еDesign ще поправят всички тези проблеми, а чиновниците в министерството ще съдействат и ще попълнят липсващата информация. По време на изборите открихме, че единици от българите в чужбина търсят информация на сайта. Надявам се, че с новия дизайн и структура това ще се промени. Трябва обаче да се промени и отношението на дипломатите ни, защото само с шарения и добър код не става, когато чиновника от другата страна не му пука.

Очаквайте другата седмица и анализа ми за бъдещия сайт на Народно Събрание. Отварянето на офертите е след 10 дни, а аз вече се сдобих с част от документацията за участие и по-специално – техническите изисквания и новите функции.

И слава богу! Макар на сегашния да има известно количество информация, тя е почти неоткриваема, освен ако не знаеш къде да търсиш. Да не говорим, че като дизайн и използваемост е от началото на 90-те. Преди време се оплаках, че RSS абонамента им не става за нищо, а навигацията е просто отвратителна. Напоследък преглеждам често сайта на АОП, защото искам да направя същото за обществените поръчки, както за законите и заседанията на комисиите – да може всеки да се абонира по мейл или в Twitter и да получава навременна информация. Покрай това попаднах на обществена поръчка със следното описание:

Разработване и внедряване на софтуерно решение за надграждане на съществуващата уеб базирана интегрирана информационна система на Народното събрание и за модернизация и развитие на сайта на Народното събрание до информационен (Интернет) портал; Оптимизиране процесите на обслужване в контекста на електронното управление.

Текста на цялата поръчка може да намерите тук. Срока за подаване на документи е 15-ти май, а отварянето на офертите ще е на 17-ти. Естествено, изискванията за участниците са отново бомбастични – оборот от 1 милион за кризисната 2009-та; от тях 300 хиляди да са от софтуер, поне един сайт на стойност 50000 и т.н. Най-вероятно само няколко фирми ще отговарят на изискванията и естествено ще подадат оферти с 5-6 цифрени суми за сайт, който може да се направи качествено от малка фирма за месец. Въобще историята на обществените поръчки със сайтовете е плачевна.

В обществената поръчка за жалост няма информация за някакви нови функции на сайта. С надеждата, че ще публикуват повече данни, като например индивидуалните гласове на депутатите, потърсих техническите параметри. От парламента ми отговориха, че трябва да закупя (лично и на място) документите за участие на стойност 26 лв. Само така може да прочета за изискванията. Не пожелаха да ми пратят само тази секция по мейла, но ми предложиха да ги изпратят по куриер.

От техническите изисквания към кандидатите може да се заключи, че сайта трябва да отговаря на W3C стандартите (айде да видим), сървъра им ще работи под Linux и ще използва Java, Oracle, MySQL и PHP . Първите две – добре, похвално е. От последните четири си вадя извода, че явно някъде ще правят връзка между съществуващата база данни на системата им (явно е Oracle) и новия сайт, който ще е с php и mysql. Това ме обнадеждава, че ще има информация в реално време. Много се надявам да имат и опция за публикуване на данните в суров формат (XML, RDF, XLS или каквото и да е), за да може да се четат автоматично, а да не ми се налага да им parse-вам страниците, за да си изведа законите и pdf документите за отсъствията.

Молба

Ако някой смята да присъства на отварянето или познава фирма, която ще подава документи, ще се радвам, ако може да ми даде контакт или направо параметрите на новият им сайт. Васил ми изпрати част от документацията. Ето какви са изводите.

История на сайта

Впрочем в началото казах, че дизайна и използваемостта на сайта са от 90-те. Ето как е изглеждал сайта на парламента ни през годините. Първият е бил през ’98, а сегашният е такъв от 2005-та насам. Интересно ми е кой го е направил.

	В края на 1998 – елементарен, с няколко линка и очевидно направен с Word от някоя чиновничка
	В края на 2000 – личи си евро-амбициите и любовта на някой към релефните бутони, но нищо друго. Явно са спечелили някаква награда. Кара дизайнерите да си дерат очите.
	В края на 2002 – всъщност този тук е по-добър от сегашния и типично в стила на тогавашното време. За жалост също няма много информация
	В края на 2003 – семпъл, подобен на настоящия, но каращ всеки web дизайнер да му прилошее
	В края на 2005 – настоящия дизайн. Има информация по линковете, но не за цялата публикувана на сайта. Навигацията куца заедно с дизайна, но поне няма „релефни“ бутони.

Може би сте забелязали проблема с поръчката на Държавната Агенция по Туризма (вече в ликвидация) за туристически сайт за 2 милиона лева. Ако не, погледнете двете ми статии от миналите две седмици с описания и становища от замесените:

В сряда получих отговор от третата страна – Министерството на Икономиката, които поемат функциите и наследството на ДАТ. Те повтарят това, което излезе по същото време в Дневник – че е протекла проверка и има препоръка към Трайков за временно спиране на държавната поръчка. Въпросите ми и точния текст на становището може да прочетете тук.

Днес получих и становището на Българската Уеб Асоциация (bwa.bg). Бях изпратил въпросите преди да стане ясно, че поръчката ще бъде спряна, т.е. точно след като пуснах втората статия преди седмица. Най-интересното в думите им е, че според тях цената от 2 милиона е коректна, защото трябва да бъдат документирани 400 обекта в рамките на 2 години, а текстовете да се преведат на 9 езика. Също така посочват, че няма да коментират изпълнението на досегашната поръчка, тъй като вече е била прекратена. Относно изискването за огромния оборот от 4 милиона само от web разработки, те посочват, че е било възможно консорциуми от специализирани фирми да кандидатстват, което го прави реалистично. Накрая добавят, че БУА е част от Консултативния съвет на министерството и има за цял да създава стандарти за работа и да защитава бизнеса. Ето точния текст на отговорите им.

От двете становища мога да си направя извода, че поръчката е била спряна заради шума, който се вдигна. Като причина се посочва факта, че нито една фирма не е отговаряла на изискванията. До къде е била стигнала поръчката преди да бъде спряна? Имало ли е избрани? Има ли виновни в случая? Това са само част от въпросите, които остават без отговор за този конкретен скандал (а и не само). По важния въпрос обаче е дали и каква ще е следващата поръчка. Ще тръгне ли и тя през лабиринтите на бюрокрацията с надеждата, че няма да я забележим? Кой ще я изготви? Кой контролира тези неща? Аз лично бих искал да видя лице и име в това министерство, а не просто подпис „МИЕТ“ и прехвърляне на топката. Ясно е, че всичко е обвързано с фирми и външни изпълнители, но хайде поне веднъж да стане ясно, че парите не са подарени и нещо е реално свършено. Не казвам, че няма и успешни проекти, но всички сме наясно, че досега никога не е ставало ясно, че нещо се върши като хората.

Вчера реших да си купя билет за България. Отварям сайта на любимите ми BGAir и ми излиза горното съобщение. Firefox с помощта на Google са открили, че официалния сайт на българските авиолинии съдържа опасен скрипт, който може да зарази всеки компютър. След първите 5 минути смях се опомних и започнах да се ровичкам. За първи път ми се случва да ми изкача такова съобщение и затова прочетох обяснението покрай предупреждението. Изглежда, че в рамките на последните 90 дни е било засечено, че съмнителен скрипт на чужд сайт – най-вероятно вкаран чрез реклама или брояч – е записвал троянци и тракър бисквитки. Независимо дали сега проблемът е оправен, и без това лошата репутация на сайта на BGAir е съвсем разрушена.

В крайна сметка реших да се доверя на страницата (включвайки параноичните защити) и пренебрегнах предупреждението. Въпреки това Firefox настойчиво ми напомняше ето така, че сайта е опасен:

Започнах да си попълвам информацията и реших да видя условията на пътуване. Забележете, че често пътувам с тази компания и че и преди съм виждал следния проблем. Просто сега проблемът с „опасността“ ме подтикна да го включа в статията. Когато отворите условията към билета се вижда следния текст:

Мислех да седна и да потърся кой код в сайта им се смята за опасен, но нямам време за това, а и не смятам, че е моя работа. Проблемът не е единичен случай – преди избирането на дати на сайта им беше страшно скапано. В момента има обяви за промоции за полети из Европа, но няма нито период, нито бройка, нито обяснение. Ако питате мен, такива промоции няма и това си е чисто нарушение на правата на потребителите. И проблемите на компанията не свършват тук. Дори в една почти нереалистично положителна статия на Реймънд Хейни в британския „Сънди Мейл“, той отбелязва, че единствено грубите стюардесите на нашата авиокомпания са му направили лошо впечатление. Ако искат да успеят на европейския пазар, отношението им към клиентите и към бизнеса трябва да се промени коренно. Всъщност ако не вървят напред ще фалират и това е реалността в този бизнес. Нека се поучат от компании като WizzAir и поне да си оправят сайта.

И нямам намерение да се линквам към сайта, защото щом е опасен, значи ще ми падне рейтинга в Google. Ако не го знаете, просто напишете „air.bg“.

Лични страници – профилите така или иначе са публични, защо няма уникално име за всеки? Когато влязох като работодател, открих своя. Може да го видите като кликнете на картинката вдясно. Ако искате да знаете вашия, просто ми пишете и ще ви до пиша отдолу. Хем ще линкна коментара към вас.

Направих два клипа, с които разгледам сайта. Добавил съм и коментари тук-таме. Първия е в частта за търсещи работа, а втория е за тази за работодатели.