В шоу програмите основният език се квалифицира като „народен“. Попаднах на Слави покрай (честно казано сполучливият му проект) „Добре дошли в България“ и там той каза, че правят шоуто според това, което се продава. Говорят на езика на народа. Същото правят Иван и Андрей. За жалост често и Росен Петров го прави, макар, че самият той ми допада като човек. Господарите пък са на вълни, но клонят към безбрежните простотии независимо от добрите им разследвания.

Какво е това езикът на народа? Какъв е народът ни? Напоследък се чуха безброй мнения, че Биг Брадър показва истината за семейството и хората ни. Да, и бройлерът във фризера ми показва физиката на птиците, но взирайки се в него няма да науча повече за особеностите на орнитологията. По-вероятно е да и замръзне мозъка. Точно това се случва с всички гореспоменати шоу програми.

Универсална истина е, че когато една група бъде водена на нивото на най-глупавия, всички в нея се държат така. Колкото и да не си го признават, медиите имат тази отговорност. Днес попаднах на извадка от открития актьорски клас на Тодор Колев. В статията естествено наблягат на пикантни подробности от миналото му, но за мен остана реплика на Станиславски: „На сцената може да си събуеш и гащите, но ако е оправдано и ако има смисъл“. Защо в момента Иван и Андрей, актьорите на Слави, а и самият Слави, Комиците, в Биг Брадър и въобще във всички шоу програми си свалят гащите и викат „Вижте и гласувайте със sms-и“? Каква е целта? В Биг Брадър твърдят, че показват представителна извадка от българите и правят социален експеримент. Нека проверят значението им в речника.

Доколкото ми е известно журналистите в България имат етичен кодекс. При това е подписан от всички по-големи вестници, радиа и телевизии. Зачетете се – за всяка една точка може да се сетите за поне един репортаж от последните 3 месеца, където принципите са били нарушени. Ще кажете – шоумените не са журналисти. Трябва да се съгласите обаче, че все повече хора получават новините си от точно техните предавания. И на къде води това – възмущаваме се от медиите, но дори този факт става „новина“, която да ни занимава няколко дни.

Сигурен съм, че ще се намерят хора, които в коментарите ще пишат, че не можем да очакваме друго в държава като нашата, че българите сме си виновни да търпим това и че всъщност само от това разбираме. Според пазарният принцип наистина предлагането се съобразява с търсенето. Според принципът на свободното слово всеки може да пише и каже каквото мисли, стига пряко да не засегне някой друг. Тези два принципа се използват като извинение от създателите на тези програми. Мантрата им е, че те са на по-високо ниво, но правят нещо за масите.

А може би не са. Може би Иван и Андрей не могат да направят нищо с реална културна стойност. Може би Слави не е способен да направи сериозно шоу с политически коментари или поне нещо от типа на The Daily Show. Може би Росен не може да избяга от мръсните шеги. Може би на всички продуценти и сценаристи това да им са възможностите. В крайна сметка не опира всичко до публиката, а какъв е потенциала на тези, които предлагат продукта. Извинения има всякакви. Етичен кодекс явно на практика няма.

Затова и повечето хора, които познавам и смятам за интелигентни избягват да гледат телевизия. Затова и блоговете с културен език и ценно съдържание преуспяват. Затова хората вярваме повече на някое що-годе познато име в мрежата, отколкото на утвърдените национални медии и журналисти. Но дали „новите медии“ ще преуспеят – може би не. Цинизмът на „старите“ си генерира сам аудитория като я тренира в простотия. Самозахранващ се пазар измерващ се с рейтинги и цени на реклами. 15 минути по-късно същите наричат политиците ни безпринципни. Дали виждат иронията?