Взех си няколко дни отпуска и в предпоследния ден в хотела ни нямаше почти хора. Тогава забелязах, че пристигат доста коли, сред които поне четири на Агенция Пътна инфраструктура както и няколко прескъпи джипа. Досетих се, че явно ще имат конференция или семинар или нещо подобно.

Така и се оказа. Напълниха конферентната стая с 80-тина души за 2-3 часа, след което се отправиха към басейна. В началото не бях сигурен кое ме раздразни – че трошаха яко държавна пара за 5-звезден хотел, че изведнъж всичко се напълни на 100% или че дори не си правиха труда да изглеждат, че са на официално събитие.

Бързо обаче размислих и се примирих – можеше да се напълни от други гости, а и все пак първи ден им е и може да имат друга програма за следващите. Дори фактът, че харчат толкова за пет звезден хотел в условията на сериозни скандали за разточителство на агенцията отметнах с това, че бледнее пред милиардите, които са раздали без обосновка, поръчка или дори строеж. А и все пак е форма на бонус към служители на държавна работа, която ако не се вкарат в някаква схема не може да се отрече, че е доста неблагодарна. Всеки офис и организация имат нужда от някаква форма на team-building, особено след последната година и въпреки всички резерви, които имах към тях. Отметнах всичко с ръка.

Гледах да не им обръщам внимание, но не можех да избягам от разговорите им. Явно не им пукаше много кой ги чува. Темите започнаха от злободневни – колко било скъпо в Гърция сега, колко скочили цените, един се жалваше колко малко от хората в агенцията са се ваксинирали, а никой не носел маска никъде в офисите или на конференцията сега.

После минаха на клюки кой какъв страничен бизнес имал, кой шеф успял да си доведе любовницата в хотела и кой не успял, защото я бил уредил в администрацията, а тука били само архитектура. После кой шеф каква кола под 6 цифрени суми не поглеждал и прочие. Общо взето се бяха разделили на три групи: едни дето се правеха на тежкари (предимно мъже, но и две жени), младите, които активно се наслаждаваха на почивката и „лелките и чичковци“, които също се радваха на басейна, но видимо бяха уморени от цялата драма.

Тежкарите изглеждаха доста притеснени през цялото време и все висяха на телефона. Единият много настоя точно до мен да крещи как са посмели да пуснат нещо електронно, като трябвало да си стои затворено в папка в бюрото му. Други двама постоянно даваха инструкции какво да се подписва от тяхно име „все едно са там“. Едната увещаваше, че трябвало да изкарат, че е била на комисия за одобрение на някакъв проект с още двама, които обръщаха коктейли на бара, а служителят в офиса трябвало с подписите на тримата да подпише протокола, защото „всичко сме се разбрали вече, така трябва да мине“. Имаше разговори и за очакваните бонуси и как нищо не можело да се спре, защото „то вече уредено и подписано всичко“.

Всички тези подхвърляния и спорадични изпускания показваха една добре смазана машина, която явно работи дори и от сауната и няма особени притеснения кой какво ще чуе. Общо взето смесица от обикновени хора, които просто искат да си свършат работата предвид ситуацията, в която са поставени от други хора, които раздават стотици милиони с един подпис и не им пука, защото няма кой да ги съди.

Гледах да страня от тях, защото все пак исках да си почина от тези глупости. Не смятах, че което и да е от подвърлянията или гръмогласните заповеди е толкова конкретно, за да си заслужава внимание, а и общата картинка е ясна на всички. Причината обаче да напиша всичко това беше черешката на тортата накрая.

Точно когато освобождавах стаята във фоайето бяха седнали няколко от АПИ и обсъждаха сметките. Напред-назад сновеше служителка на хотела притеснено. Темата беше как трябва да бъде изготвена фактурата и кое как да бъде вписано в касовата бележка. За малкото време, в което чаках собствената си сметка, на три пъти чух вариации на изказване, че хотелът иска да спази закона и трябва да фактурира всичко както е консумирано. От своя страна заобиколилите я държавни служители АПИ отчетливо заплашиха, че ще им изпратят данъчните на проверка и ще „има много неприятни ситуации“, ако не променят сметката.

Всички бяха с много ехидни усмивки, които не се сдържах да снимам. Имам право на това, защото макар някои да бяха по бански, всички бяха формално на работа и обсъждаха неща свързани с разход на бюджетни средства. Скривам лицата им, но с радост ще ги предоставя на отговорната институция, ако някой все има интерес. Скривам и служителката на хотела, защото искрено я съжалих на какъв натиск и заплахи е подложена от държавни служители. Надявам се да не се е поддала, но надали. Така работи АПИ и доста други институции.

ЯЯсно тук е, че е дори да се сменят шапките на тези организации, схемите, връзките и проблемите вътре остават. Разбиването им ще доведе неизменно до масово напускане на хора и криза в конкретната администрация. Т.е. ще стане по-зле преди да стане по-добре. Никой не изглеждаше притеснен от смяната на двама шефове за два месеца, но явно бяха притеснени какво следва.

И ние като данъкоплатци и гласоподаватели сме притеснени какво следва и ключов момент тук е не само каква култура на работа, говорене, поведение и нетърпимост ще бъде наложена на най-високо ниво в управлението, но и да има прокуратура и съд, които да преследват както такива дребни документални измами, така и милиардите подарени на фирми близки до ГЕРБ, ДПС и каквото друг открият. За първото – виждаме някакъв шанс. За прокуратурата ще трябва доста работа и борба.

Както писах преди, миналата събота в СУ се проведе българското издание на TEDxYouth – голям брой паралелни конференции из цял свят с фокус върху младите. Доколкото разбирам, събитието в София е минало доста добре. Съдейки по програмата, посетителите е имало какво да научат. Предавали са го на живо в мрежата, така че очаквам записи на отделните лекции в YouTube. В канала на TEDx вече има няколко от другите събития на онзи ден. Под статията може да видите снимките.

Съжалявам само, че не нямаше възможност да представим One Young World на младежите, които са били там. Тази конференция ще се проведе чак през септември 2011, но регистрацията вече тече, а набирането на спонсори за делегатите започва. Въпреки нуждата от спонсори и конкуренцията при кандидатстването, усилията определено си струват.

От организаторите TEDxYouth@Sofia познавам Милена и Теодор от Гудевица. С тях направихме ония сайт за виртуалния протест преди почти 2 години. Сега има план София да кандидатства за Европейска Младежка Столица. Преди година писах за това тук и тук като идеята дойде покрай първото издания на TH!NK. Изглежда обаче не му е било времето. Сега разбирах, че има интерес по въпроса (включително от общината) и ще видим какво може да се направи. Моята роля най-вероятно ще е по-скоро да намирам контакти и да пускам мухата, тъй като ще съм рядко в БГ.

Напомням ви също така, че на 8-ми януари ще се проведе второто издание на TEDxBG. Билетите вече са в продажба. Побързайте, защото ранните – от по 35 лв. – са се изкупили за някъде 3 мин. Миналата година се получи прекрасно и само мога да съжалявам, че няма да съм в БГ по на 8-ми януари.

Снимки: Милена@Flickr

Webit Expo 2010

27-29 oктомври, НДК

Едно доста голямо (и скъпо) събитие, на което може да се срещнете с доста експерти и директори от най-големите компании в мрежата като Facebook, Ebay, BBC, Microsoft и Яндекс.

БГ Сайт 2010

12-13 ноември

Станалите вече емблематични награди за български сайтове ще видим и тази година. Вече 11 години през ноември се обявяват най-интересните постижения в мрежата. След като миналата година взех статуетка за „Блог на годината“, този път съм в журито и оценявам новите кандидати. За жалост обаче няма да мога да присъствам на награждаването и семинарите, но се надявам, че вие ще можете.

TEDxYouth @ Sofia

20 ноември, Аулата на СУ

TEDx са серия от конференции по цял свят, които дават възможност на повече хора да изпитат вдъхновението от TED. TEDxYouth ще се проведе почти в един и същи ден в много страни по света – включително в София. Целта му е да събере много млади хора, да събуди умовете им с идеи, концепции и нови възможности, както и да им покаже с опита на други, че си струва да бъдат активни и да предприемчиви.

OpenFest

20-21 ноември, Интерпред, София

Конференция посветена на свободния софтуер, свободните изкуства и отворения код. От самото си начало, феста се провежда под патронажа на Президента.

Eventex Seminar

25-26 ноември, Хотел Експо, София

Според описанието, Eventex е единственият семинар в България за организатори на специални събития. Списъка с лекторите изглежда доста интересен.

Кариера в България. Защо не?

22 декември, Конгресен Център, Интер Експо Център, София

„Кариера в България. Защо не?“ започна преди две години покрай сътрудничеството на организацията на завършилите в чужбина Тук-Там и сайта Back2BG. Събитието комбинира семинар за възможностите за бизнес и кариера в България, както и изложение на фирми предлагащи конкретни позиции. Като дата е поставено в много подходящ период – тогава, когато повечето учещи и работещи се връщат за празниците. Там може да се намерят прекрасни контакти, както и да се обсъдят с конкретни цифри и примери въпросите, които занимават всеки заминал в чужбина. Прочетете повече за предишните издания тук, тук и тук. Направили са вече и промоционално видео.

TEDxBG

8 януари, Rainbow Plaza, София

Въпреки, че тази конференция технически да не е обявена все още, убеден съм, че на 8-ми ще може да очакваме много интересни неща. Ако си спомням правилно, миналата година пуснаха първите билети на семинара на БГСайт, така че очаквам и сега да е така. Миналото събитие беше голяма успех и се надявам новият екип да го надмине.

Конференцията ще е наистина на 8-ми януари в Rainbow Plaza. Очаквайте повече подробности и билети на сайта им.

Сред миналите събитията, които също заслужават внимание, трябва да отбележим StartUP и Wordcamp. През 2011 пък трябва да очакваме наследника на WebTech събитията и P2P – Web Summit (през април) и младежката конференция OneYoungWorld (през септември в Цюрих). Набирането на делегати за последната вече започна. Повече за нея прочетете в миналите ми статии.

Ако някой се сеща за други интересни събития през следващите седмици, пишете в коментарите и дайте линк, за да ги добавя.

Миналата седмица беше официалното откриване на init Lab 2 на Startup BG. Преместиха го в голям апартамент край НДК в София, където всеки с идея може да отиде свободно, за намери помощ, материали, още идеи и най-вече тихо и иновативно място за работа.

В основата си, Лаба има за цел да е място за среща и работа на хора занимаващи се с IT и имайки амбицията да превърнат идеите си в успешен бизнес. Ако това ви се струва твърде ограничаващо (не всеки се занимава с информатика все пак), замислете се колко технологиите и интернет са навлезли в ежедневието ни. Зад всеки успешен проект стои една идея, която често идва от човек, чийто мозък не работи в битове и байтове. Сам по себе си компютърът не е нищо особено, ако не се използва в някой арт, промишлен, рекламен, комерсиален или благотворителен проект.

По същият начин, интернет е нищо повече от нов пазар за идеи и информация и за да влезете в него няма нужда ви да сте хакер. Помага обаче да имате такъв в проекта си и тук е хубавото нещо на init Lab – има потенциала да среща всякакви хора с идеи и амбиция за работа. Обикновено това се случва по различни семинари, изложения или събирания, но те са редки и кратки. В онзи апартамент почти винаги ще има хора, с които ще може да се говори, обсъжда и евентуално – работи. Мисля, че Владо – основният виновник за Лаба – го определи най-точно: ще е точно като библиотека – всеки може да идва, чете, обсъжда, донася и взима идеи. Ако около нещо се съберат повече хора, то има потенциал да успее.

Както се вижда на снимките, в момента Лаба има остра нужда от мебели и техника. На сайта им ще намерите пълен списък с неща, които биха се радвали, ако някой дари. Доколкото разбирам, най-вече ще се радват на парични дарения, защото наема си е наем. Има членска такса за тези, които искат ключ за Лаба. Останалите ще могат да идват свободно когато има член там.

Питали са ме дали има активни млади хора в България и като с учудване към въпроса отговарям „Естествено!„, последва отговор: „Ами аз не съм виждал/а!„.

Отидете в init Lab и ще видите (особено, ако носите бира).

init Lab се намира близо до кръстовището на бул. Черни Връх и бул. Евлоги Георгиев. Най-точно ще го намерите на тази карта. Създадена е в рамките на StartUp BG и макар потенциално да генерира комерсиални проекти, сам по себе си не е такъв. Може да ги намерите в Twitter и Facebook. Повече прочетете на сайта.

Както писах тук, бях поканен във връзка с интернет състезание. Обадиха ми се в Сряда и ме попитаха дали имам време. Изпратиха ми и официална покана, в която пишеше дори какъв е кодът на обличане за различните дни. Пристигнах вчера в 5 часът в офиса им край Frankfurt. Сложихме си чантите в гардероб и отидохме към първата презентация. Там ни разказаха общо взето с какво се занимава компанията. После ни обясниха, че нашия семинар ще бъде комбиниран с интервютата на новите кандидати за работа. Те се присъединиха към нас и заедно беше представен един от големите проекти за някаква железопътна компания. Разработват го заедно с офиса във Филипините, затова имаше гости и от там и заедно ни обясниха на дълго и широко как са решили проблемите с комуникацията, какви технологии са използвали и как въобще е съшит проекта. Към края бях с отворена уста.

Имаше и още няколко разговора и после се качихме в ресторанта. Не казвам столовата, защото при тях е двузвезден ресторант с коктейл бар. Там протече награждаването и ни представиха ястия и културата на страните къде са трите основни offshore офиси на компанията – Филипините, Индия и Аржентина. Всъщност наградите бяха за първите трима от състезанието – iPod touch, лаптоп, платен практикум в Индия, а един четвърти спечели Mini Cooper. По време на вечерята се запознах и с някои от кандидатите за работа. Разбира се, сред всичките 20-25 имаше и трима българи. С единия си поговорихме доста, но за жалост не му взех контактите. Според мен са решили да съчетаят събитията за да видят как ще комуникират кандидатите с външни хора, които се интересуват от компанията.

Хапнахме, пийнахме, и към 23:15 отпред ни чакаше автобус към хотела. Настаниха ни в индивидуални стаи в четиризвезден хотел. Стаите ни бяха от скъпите, съдейки по услугите и ценоразписа. Тази част си беше малко оливане. Мисля си, че са искали да ни пуснат стръвта, че виждате ли – когато започнете да работите за нас, само така ще се отнасяме с вас. И да ви кажа – доста зарибяващо беше. На сутринта имаше обилна закуска в три-звездния ресторант под хотела и пак автобус до кампуса им. Впрочем през нощта не успях да спя много и гледах CNN. Видях няколко от рекламите за туризма в България и доста ми харесаха. Много по-добре са от старите.

Втория ден започна с телеконференция с Манила, Филипините. Беше с координаторите на offshore проекта там. Изглежда почти всеки ден се провеждат такива телеконференции между различните офиси за да се синхронизират по-добре нещата. Всеки от мениджърите там се представи и имахме възможност да им зададем въпроси. Последва същинската среща между тях и обсъдиха текущите въпроси по проекта. Накрая си размениха майтапи, спортни новини и дори клюки какво е станало на последния team-building.

Последното събитие беше разходка из сградата и среща с представители на различни отдели в компанията. Бяха на различна възраст, с различно образование, с различен етнос и т.н. Въпреки това, чрез програмата им за обучение са успели да ги въведат в работата възможно най-бързо и качествено и всеки си е избрал позиция според личните си качества. Единия разказваше как си е сменял през 6 месеца типът работа вътре в компанията, докато си хареса нещо. Това не е било проблем, защото не е трябвало да чака да се освободи позиция – просто се премества в друг екип.

Накрая имаше лек обяд и пак общи разговори с хората от компанията. Като цяло от такива събития човек може много да научи какво се случва в големия бизнес и какво се търси. Реално всеки с техническо образование, някакъв опит и търсещ ум може да пробие бързо в тази сфера. Само трябва да има амбицията, да е уверен в себе си и да търси.

Накрая се сбогувахме с екипа от HR, а те ни обещаха да ни известят за следващи подобни инициативи. С останалите поканени решихме да поддържаме връзка и да си разменяме информация за практикуми и позиции за работа. Въобще последните два дни бяха страшно полезни за мен, а надявам се и малко за вас.

PS: Има няколко снимки тук. Останалите ще ги получа идната седмица.

Преди малко се върнах от двудневен семинар на Accenture – може би най-голямата консултантска компания за IT и мениджмънт. Поканиха ме на него някак случайно. През последния месец имаше интернет състезание с логически и математически задачи. От всичките 400-500 участници, решиха да поканят 20 и да ни покажат как работи Accenture. Казвам, че са ме избрали случайно, защото реших само 2 задачи и после изгубих интерес. Те ни казаха, че е било с томбола, но след като си поговорих с останалите първия ден, ми направи впечатление, че всички отговаряме на определен профил – занимаваме се с информатика, но и със странични неща като икономика, инженерни или социални науки. Също така повечето бяха с разнородни етнически корени и краища на света. Как протече срещата прочетете тук.

Преди да тръгна за семинара си поставих три цели – да разбера как протича recruitment процеса при тях (набиране на кадри), да разбера с какво се занимава компанията и къде има офиси и накрая, но не на последно място – да събера контакти както с HR отдела им, така и с останалите гости.

Това, което ми направи най-голямо впечатление беше организацията. Сигурен съм, че до края на статията повечето ще си кажат, че такива семинари не са възможни в България, защото са скъпи, но не е съвсем така. Това, което най-много привлича кандидатите е доброто отношение между хората, стройната организация, бързите решения при неочаквани ситуации и най-вече – вникване в начина на работа на една фирма. За да се покажат тези неща, не се изисква голям бюджет, да добър екип. Точно това целяха най-вече да ни покажат през тези два дни – че техния най-голям ресурс са кадрите и ако ние станем част от тях, че ще вложат мило драго да ни помогнат и развият.

Компанията Accenture се занимава основно с консултантска дейност. Тя се разделя на такава за мениджмънт и IT. Към втората има и отдел за разработка на софтуерни решения, които да пасват точно на конкретния проблем на клиента. Третата сфера на дейност е outsourcing-а. Компанията има 180000 служители в 110 офиса в 56 държави. Голяма част от разработките и тестването се изнасят на изток. Основен проблем в такива случаи е комуникацията и пренасянето на знания. В различните страни, презумпциите на разработчиците са различни и потенциално може да има големи разлики в прочита на един технически документ. Показаха ни, че със стройна организация, точни протоколи, множество координатори и редовни срещи проблемите се свеждат до минимум.

Нещо, което постоянно повтаряха по време на срещите е колко им е гот в компанията. Срещахме се с разни хора на различни позиции и всички това разправяха. Подразбира се, че ще го казват, но цялата атмосфера и по време на семинара, и по време на разходката из сградата, беше заредена страшно позитивно. Не мога да ви предам всичко, което видях и чух, но ще ви дам три примера: Всеки може да работи от вкъщи определен брой дни от седмицата. Също така може да няма определено бюро – системата е така направена, че където и да седнеш и се логнеш, получаваш твоите данни, пощата си и твоя си стационарен номер. Втория пример е, че няма пречки при майчинството. Една жена от мениджмънта ни разказа как при двете си бременности е отсъствала съответно 8 месеца и 3 години и след като се е върнала, и двата пъти е започнала от същата позиция и в рамките на няколко седмици е навлязла отново в работата. Третия е, че всеки си има карериен консултат, както и ментор в началото. Те ги напътстват в каква посока да се развиват, какви обучения да вземат и въобще какво да работят.

Успях да направя контакти с няколко човека от HR екипът им. Поговорихме си какви са ми плановете за следващите години и как могат да паснат в тяхната среда. Събрах доста информация за начина им на работа, бонусите, отговорностите и процеса. Също така се срещнах с някои кандидати за работа там и те ми разказаха по-подробно какво се търси и как протичат интервютата. След тези два дни смятам, че решенията ми за бъдещето станаха още по-сложни, защото видях, че имам много повече опции, отколкото си мислех.

Какво се случи през тези два дни, прочетете тук.