Много се жалваха от новия сериал на БНТ „Четвърта власт“. Някои се разпознаха в образите. Други настояха, че работата в редакциите не е представена достоверно. Трети видяха харчене на милиони държавни пари и безплатна реклама на определени медии. Повечето обаче критикуваха диалозите и слабия сценарии. Имаше, разбира се, такива, които го подкрепиха и аз съм сред тях. Основно заради това, което се опитва да каже и ситуациите, които иска да разиграе.

Кому е нужно?

Не съм съгласен с аргумента „всички си го знаем“. Ясно е, че медиите са зависими и некачествени, че повечето политици са пионки, че бизнесмени със сериозни комплекси и мегаломания контролират и първите, и вторите, а някъде из цялото са намесени служби – бивши и настоящи. Знаем го, наистина, но остава обществена тайна. Виждам този сериал в ролята на шута в царството, който си позволява да показва сложната истина чрез сценки и илюзия. Щом въпросните недоволни журналисти предпочитат да са ръжен в ръцете на политически амбиции и бизнес интереси, значи трябва да стане по друг начин.

Критиката за нереалистично представената работа в редакциите е меко казано странна. Абсолютно нормално е в един сериал реалността да бъде формулирана различно. Дали или не редакцията е автентична е важно до толкова, доколкото помага на сюжета. Хареса ми коментар в Twitter, че по същата логика трябва да очакваме „Под прикритие“ да представя точно престъпния свят, „Стъклен дом“ – управлението на молове. Използват се разпознаваеми клишета, а за изграждането на последните са си виновни единствено журналистите. И на мен не ми се понрави образът на „блогърката“, но не се оплаквам. При условие, че 2/3 от българите не са в мрежата, а 1/2 от другите не знаят какво правят там, не мога да очаквам повече.

The Redakciqta

Ако не сте гледали The Newsroom по HBO, горещо ви го препоръчвам. Ще видите идеализирана картина на новинарски екип в щатите с бързи остроумни диалози, принципни журналисти и жертвоготовни шефове. Прекрасен сериал, ако си падате по тези неща. Разликата между него и „Четвърта власт“ обаче далеч не се изчерпва с качеството на диалозите и бюджета. The Newsroom разглежда дилемите, с които журналистите се сблъскват в подбирането на новините. Там действието се развива точно на филтъра между журналистите и зрителите.

В „Четвърта власт“ виждам друго. Там не се разглежда само една редакция, а пълната плетеница от взаимоотношения между държава, политика, бизнес и медии. Фокусът е съвсем друг и неизменно ще бъдат настъпени нечии пръсти. Бих го оприличил донякъде на „House of cards“. Последният разглежда същите взаимоотношения от гледна точка на политиката.

Диалози с огледало

Една част от критиката приемам – за диалозите. Наистина са слаби и изкуствени. Има обаче и друг проблем – липсва любимият герой. Помислете за Халееси от Game of Thrones, за Маги и Нийл от The Newsroom. Грешката на българските сериали е, че липсват персонажи, с които зрителят да се идентифицира и които да подкрепя. В „Стъклен дом“ няма нито един. В „Под прикритие“ ще намерите Куката, но надали някой се идентифицира с него. Според мен първо си пишат диалозите и после моделират героите според нуждите на скрипта. Дали ще пасне на актьорът и дали ще има полза от добрите му качества си е чист късмет.

Кой ще намерите в „Четвърта власт“? Блогърката, образът на която надали някой блогър ще приеме. Журналистите и редакторите, които всеки от гилдията отхвърля. За политиците и бизнесмените няма да говоря. Вярно е, че са минали само два епизода и персонажите в сериала не са точно „ежедневни“. За да е интересен на хората, за да вникнат и да се замислят обаче, трябва да бъдат привлечени в първите 15-20 минути. Повечето зрители са се отказали точно тогава. А не е задължително да работиш същото и да живееш по подобен начин, за да се идентифицираш с даден образ.

Въпреки последното, очаквам да се подобри сериалът в следващите епизоди. Поздравления на БНТ, че пускат всичко в YouTube. Добър пример дават на онези, които затриват клипове и профили с право и без право. Впрочем съдейки по коментарите във Facebook страницата им, вестникът „Четвърта власт“ ще бъде отпечатан и ще може да си го купим. Прекрасна идея.

Току-що свърши първият епизод на „Стъклен дом“. Определено ми хареса. Добър беше, но не беше много добър. Мисля, че е първият от класата на (по-лошите) американски сериали, които много от нас гледаме, но над доста немски, например.

Това, което ми хареса в първия епизод беше, че представиха добре героите. Имаше някои неизбежни клишета, но бяха добре поднесени. Диалогът беше естествен, без да залитат нито в посока на прекалено уличен език, нито към престорено снобарски. Подборът на актьорите определено пасва на героите и игра им ми хареса. В Twitter писаха, че играта на изчезналия син е била фалшива, но аз съм точно на обратното мнение. Също така историята е добра и има потенциал за завръзки и обрати.

Първият негатив, който забелязах е, че пилотният епизод не беше двоен. Станимир отбеляза, че всъщност е бил двоен. Вече почти всички сериали го правят и така се привлича повече внимание. Изглежда обаче точно този няма нужда от още реклама, защото всички говорят за него. Второто нещо е клишето за агента от ДАНС. Разбирам, защо са го направили такъв и че практически няма друга служба, от която да идва, но все пак съм сигурен, че всеки гледащ сериала се е засмял. Ако сте гледали CSI New York ще знаете, че това се използва и като тактика за подобряване имиджа на такива служби. Всъщност точно в CSI това се натрапва постоянно на зрителя, а в „Стъклен дом“ засега е добре направено. Друго, което не ми хареса е, че интригата засега е ясна. Искрено се надявах мрачният съдружник да не е поръчителя, но явно е. Щеше да е много по-заплетено и интересно, ако беше някой друг, а той беше просто зъл и алчен. Сега знам какво да очаквам.

Всъщност надявам се да ме изненадат. Доколкото разбирам ще е веднъж седмично и определено ще чакам следващия епизод.

Ето и коментарите в Twitter. „Стъклен дом“ стана голяма новина там и го обсъждахме още по време на серията:

Ако сте изпуснали епизода, може да го гледате направо тук.