Спрях се да снимам, при което двама мъже ме заградиха. Единият се представи като собственик (което не мога да потвърдя) и ми поиска лична карта, защото съм снимал частен имот. Казах му, че няма такова право и снимам, за да подам сигнал за незаконна сеч на дървета и разчистване на държавна земя. Тогава стана още по-нападателен и настоя, че е частен имота и може да прави каквото си иска. След малко разправии смени версията, че всъщност било на държавна фирма, но имал разрешение и кой па съм бил аз и прочие.

По стечение на обстоятелствата знам наизуст парцелите и границите им в района, та още там видях три проблема с твърденията му.

Първо, това, което виждате на снимките са три имота. Сградите са плътно бетонирали парцел, който незнайно как е станал частен преди 2000 г. и още по-малко ясно е дали са законни въобще. Има апокрифно разрешение за строеж на кафене и автосервиз, но на пръв поглед се вижда, че доста са надстроявали. Имотът, за който вероятно единия заградил ме говореше, е 68134.803.4182. Той е част от Железопътна инфраструктура и през ноември 2025-та е имало търг за наем. Не е обявено кой го е спечелил, но предполагаме, че за тях си е направен търга и те са си го спечелили. Интересното тук е, че точно този търг не е обявен на специалната страница на АППК за разлика от търговете на всички останали държавни дружества, както и други на това предприятие.

Тук обаче въпросът е, че този наем не им дава право да изсичат дърветата, нито договорът за наем е основание да им се дава такова право. За целта независимо от собствеността на имота трябва да искат разрешение от район Изгрев, които са наясно с това. По наредба тези заповеди се издават при строго определени хипотези, следва да са публични също както протоколите от общинския служител присъстващ на сечта. Такива не са публикувани и приемайки за чиста монета демонстрираната загриженост на районния кмет за зелените площи, приемаме, че разрешение за сеч нямат.

Вторият проблем е, че както се вижда на последната снимка, те са разчистили не само парцел 4182, но и 1.4 декара от 68134.803.4191. Вижда се с просто око дигата и бетонната стена. Този имот не влиза в хипотетичния договор за наем, а е основна част от Зеления ринг. За него със сигурност районният кмет Георгиев не следва да е подписал заповед за сеч предвид, че се похвали с това, че областния управител задейства прехвърлянето на въпросния парцел и други след решение на Министерски съвет и дълги усилия от неправителствени организации и Столична община да се случи това.

Третият проблем е, че от поне 15 години навесът, където се извършва основната дейност на автомивката не е законен, тъй като според кадастъра и ортофотозаснемането само малка част е в частния имот, а другите две части са в имота предполагаемо даден под наем, а имотът с решение за прехвърляне на общината минава точно между въпросните два парцела. Та, ако следваме стриктно закона, навесът следва да се събори и пространството с широчина от 2.5 да се освободи.

Бързах за детската градина и не ми се обясняваше всичко това. С поведението им и клишираните въпроси „ти па от къде знаеш, че е незаконно“ не видях и причина да се обяснявам. В крайна сметка ми освободиха пътя пред колелото и продължих, а те тръгнаха да звънят на някого. Имам идея с кого, но не искам да спекулирам точно сега.

Сигналът през call.sofia пътува към районния кмет. Да видим дали този път ще направи нещо за разлика от десетките други подобни в района.

Това далеч не е първият подобен случай на територията на бъдещия Зелен ринг. Миналия август писах как буквално на метри от това място терен беше заграден и изравнен за сметище за строителни отпадъци, а тонове почвен слой – изхвърлен. В последствие се разбра, че извършителят е небезизвестният инвеститор Грийн Лайф стоящ туловището на Тинтява 80. Нашумя със схемата за ощетяване на купувачи на друг техен обект. В случая последствия за него нямаше тъй като районният кмет си изми ръцете, че било собственост на държавно предприятие. Нищо, че никой няма право да прави сметище дори на частен имот и най-малкото следва да задейства процедурата по санкциониране и премахване.

Подобно неглижиране и раздаване на държавни и общински имоти, както и изискванията за озеленяване и строителен контрол виждаме редовно и с всякакви мащаби. Ето няколко примера, за които съм писал през времето:

• Възможно ли е градската среда да изглежда добре с ниски местни данъци?
• Малък пример как липсата на контрол прави градската среда опасна
• Малък пример как липсата на контрол вреди на градската среда
• Бетон и кора – бутафорното озеленяване в София
• Национален обект за авери, паркинги и купони
• Още една уж „подпорна стена“ и поредната схема на Кралев в София

Допълнение 29 април

С мен се свърза адвокат, който каза, че представлява собствениците на автомивката. Потвърди съмненията ми, които изразих в началото, че не са ме пресрещнали те или техни представители. Човекът разположил се на това място, режещ дърветата и направил паркинг създавал по думите му проблеми на тях самите и са подали също сигнали, на които изглежда няма реакция.

В статията горе описвам проблеми, които виждам на това място в съвкупност. Належащият е завземането на държавен, а скоро общински имот и унищожаването на зеленина и почвен слой. В същото време има проблем с навеса на автомивката и съмнения за такива за сградите на частния имот. Също така е документирано, че част от държавните имоти е изравнена и използвана като паркинг, макар да е доста по-малко и да няма индикации за отсечени дървета.

Все още очакваме реакция от районната община. Не отговарят на дежурните телефони и няма движение по моя и предишните сигнали. Междувременно работата по разчистването на място продължава. Районното традиционно в такива случаи отговаря, че няма отношение към такива действия.

Този път ще пиша за карта, която не съм направил аз. Намерих я случайно докато търсих данни на страницата на Изпълнителна агенция по горите. Искам да ги поздравя за нея. Картата показва позволителни билети за транспортиране на дървесина. Отбелязани са като маркери. Като се натиснат се вижда регистрационния номер на камиона и ремаркето, ако има такова и колко кубика дърва може да се пренесат. Като се натисне линка на информацията се отваря страница с още информация като позволително за сеч, направление, собственост, шофьор и снимки на камиона и товара. Местоположението е къде е издаден билета.

Картата към днешна дата съдържа над 3440 билета за превоз. Всички са издадени в рамките на последните два дни – 4-ти и 5-ти ноември 2025-та. Би трябвало да има исторически данни, които да се намират в регистъра на билетите. Това обаче е често невъзможно, защото търсейки по регистрационен номер на колите намерени в картата не се откриват дори билетите, които виждаме там. Понякога работи, но не винаги.

Виждаме обаче тези за последните два дни – предполага се актуалните към дадения момент. Това би могло да позволи да сверим дали камион пред нас има право да пренася дървесина. За целта би било добре търсачката на регистъра да работи, но сравнително лесно може да се добави търсачка на картата за актуалните билети. В допълнение и сравнително по-лесно би било да се добави бутон за фокусиране на картата върху местоположението на посетителя. Има plugin-и за Leaflet, който използват от ИАГ. Използвам същата библиотека за почти всички мои карти и лесно могат да сверят какво правя. Самата карта обаче не е направена подходящо, за да работи на телефон. Вижда се, но не е удобна. Могат да я подобрят заедно с бутон за подаване на сигнал за камион без разрешение или с товар надвишаващ снимките. По-сложно но далеч по-удобно би било при натискане на маркер за билет да отбележат най-краткия маршрут от мястото на издаване до отбелязаното в него населено място или адрес.

Изброените подобрения на картата са различни по сложност и в някои случаи изискват по-добри познания за работата на библиотеката. Ще направят обаче картата истински полезна за хората чудещи се дали виждат пред себе си незаконна дървесина. Именно за подобно приложение призовавах преди десет години. Тогава написах анализ на позволителните за сеч и описах нуждата от приложение за сигнали. Това не се случи до сега. Опитах сам, но от тогава до сега регистърът продължава да не работи надеждно. Преди анализа си пуснах серия от карти базирани на същите тези разрешителни покриващи България. Миналата година свалих отново данните, но за целия период между 2011 и 2024-та и ги отворих за всички.

Загуба на гори

В първата си статия от март 2025-та споделям интересна карта на базата на Google Earth Engine, която показва загубата на горско покритие в годините между 2000 и 2024-та, местата където то се увеличава и къде загубата е заради пожари. Има много слоеве и данни и призовавам да я разгледате. Има нов адрес като картата в старата ми статия е с данни само до 2019-та.

Горе виждате общата картина за България като се вижда оголване на територия из цялата страна. Тук съм увеличил само загубата на гора над Кресна. В синьо е сеч, в оттенъци на жълто до червено са последните 25 години без настоящата. Над Кресна именно гореше огромния пожар през юли тази година, така че очаквам догодина да е цялото в червено. Виждате в синьо на други места къде са оголвали цели просеки, територии в паркове и прочие.

Тук виждате пък наложени данни за загуба на гори между 2000 и 2024-та в червено, съществуваща гора в зелено и увеличаване на горското покритие между 2000 и 2012-та в синьо. В статиите ми преди 10 години описах подробно трудностите в определяне на горското покритие и някои дефиниции. Тази карта конкретно е на територията около Банско. Виждат се къде какво е сечено за пистите. Тогава глобата беше 1000 лв.

От страницата може да свалите данните за тази промяна на горската покривка и да я използвате за анализ с други данни като защитени територии и разрешителни за строеж. За съжаление, не откривам ГИС система показваща къде точно важи дадено разрешение за строеж – т.н. горски отдели и подотдели. Има географски данни, но част са във формат, който не мога да отработя още, а на други места са неясни. Ще се опитам да измисля нещо. Ако знаете за такава ГИС система или обобщени данни в SHP формат на подотделите в цялата страна, ще се радвам да споделите.

Десет години по-късно малко се е променило. Някои от регионалните дирекции по горите и самата агенция са в портала за отворени данни на правителството. Има дори ресурс с позволителните за сеч, макар покриващ само част от данните и само за четири години. Регистърът си е същия, със същите грешки и 1.57 млн. документа – позволителни за сеч и протоколи след това.

Причината да знам това число е, че в последните седмици свалих цялата информация от средата на 2011-та, когато е започнал регистъра, до декември 2024-та. Там информацията е във вид на обикновена HTML страница подходяща за печат и подпис на хартия, но открих структура в нея. Така обърнах всеки документ в json формат с точната категория и вид дървета, позволена и реална сеч. Включва също констатации за нарушения, актове, кой е глобен и прочие. Разбира се, тук говорим само за законната сеч и документите свързани с нея. Ако не е в този списък, значи не е законно.

Тъй като изглежда самият им формуляр за генериране на тези документи не се използва съвсем коректно, някои от номерата и датите на заповедите не са попълнени. Също кадастриалните идентификатори посочващи точните парцели не са в правилен формат. Това ще се опитам да го оправят в друг момент. Има и други грешки, които съм се опитал да компенсирам в изходните данни.

Освен документите, съм публикувал и списък с обобщена информация за всяка сеч от търсачката им. Там може да се видят дати и количества на сеч и позволява да се свържат позволителните и протоколите, където това не е отбелязано в самия протокол.

Публикувам всички данни в отворен формат свободно, без лиценз и ограничения за използване. Ще се радвам, все пак, ако направите нещо с тях, да ми пишете, защото ми е интересно как са влезли в употреба. Ще създам интерактивен инструмент за филтриране и изследването им в скоро време, но искам първо да пусна данните, ако някой има идея за такъв или друга употреба.

Може да свалите данните от тази папка. Там ще намерите описание на полетата, файл с номерата на землищата и техните имена и ЕКАТТЕ номера, обобщенията списък, който споменах (95М, 18М zip) и архив с документите (6.2G, 1.1G zip)

Когато се занимаваш с IT и данни е лесно да залитнеш по технократски решения на различни проблеми. Създаването на регистри, платформи и приложения има своята полза, но те често не носят желания резултат. Причината е, че това са нищо повече от инструменти и ефектът им зависи от това как се използват. Типични примери за това са проектите ми Crime.bg и Lipsva.com, които спрях преди година. Подценява се модерацията на получените чрез crowdsourcing данни, неточността на публичните данни, неясноти около терминология и процедури, постоянно изменящи се регулации и администрация, но не на последно място – бюрокрацията и липсата на интерес на институциите към такива технологични решения.

Един от проблемите, който засегнах на няколко пъти тук, е незаконната сеч. Дърводобивът е типичен пример за сектор, в който повърхностно разбиране на материята довежда до големи очаквания за бързи решения. Наистина, лошият контрол и корупцията са основните проблеми. Постоянно обаче се цитират данни за количества и територии, които са безсмислени извън правилния контекст. Именно това научих, когато съставих карта на обезлесените територии по населени места. По стечение на обстоятелствата, същите данни бяха използвани и от експертите в Агенцията по горите, за презентацията им в Министерски съвет през март.

В началото на годината свалих всички позволителните за сеч от сайта на същата агенция с надеждата да ги използваме, за да засичаме нелегална сеч. Идеята ми беше да се направи приложение, което да ти казва дали има разрешена сеч в региона, където се намираш, колко и за какви дървесни видове. Имах два разговора с хора от агенцията и те ме убеждаваха, че от това полза няма да има. Причината е, че повечето позволителни за дърводобив са за поне половин година и е трудно да се определи от обикновен човек кой, къде, кога и колко може да сече.

Наскоро реших да проверя думите им. Използвах данните от позволителните между юни 2011 и декември 2014, за да открия има ли населени места, в землищата на които в определени периоди въобще не е разрешено да се сече. Така, ако видим там камион с трупи или човек с резачка в такъв период, ще знаем със сигурност, че има нарушение. Следната карта показва резултатите, а графиката – в колко населени места не е позволена сеч по дни за периода.

Населени места, в които не е разрешена сеч в най-голяма част от годината.
Натиснете за пълната графика.

Брой населени места без позволителни за сеч по дни.
Натиснете за пълната графика.

Съвсем логично, доста от населените места без позволителни за сеч са онези, в които има малко гори. Затова следващата карта показва в тъмни цветове само населените места с много гори. Така виждаме, че в Банско и Росеново (Бургас), както и в областите Кърджали и Петрич има доста гористи местности, където през повечето време е забранено да се сече.

Населени места без позволителни за сеч за голяма част от годината според територията заета от гори. Натиснете за пълната графика.

Тези данни ще станат още по-точни, когато се картографират спрямо отдели и подотдели на горките стопанства. Така може да се установи с точност до километър-два дали някой има право да сече в даден ден. Границите им може да се вземат от GIS системата на WWF. Данните за позволителните за сеч не могат да се свалят в отворен формат от сайта на Агенцията по горите, но не е невъзможно да се scrape-ват. Едно мобилно приложение базирано на тези данни ще работи така:

• Засичат се координатите на телефона и се прави запитване до сървъра
• Системата проверява в кое землище, отдел и подотдел се намира потребителя и дали има позволителни за сеч за въпросния ден
• Ако има позволителни, изпраща се информация за тях, включително видовете дървета, количеството дървесина и добиващата фирма
• Ако няма позволителни, проверява се за съседните отдели и се показва справка на какво разстояние от мястото е позволено
• Дава се възможност на потребителя да прецени дали да подаде сигнал
• Сигнал се подава с една или няколко снимки на сечта или камионите с трупи. Може да се добави текст и телефон за обратна връзка
• Системата записва и показва на картата всички сигнали, както и статуса на проверката
• След проверка от страна на агенцията, резултатът ще бъде записан в системата и потребителят ще го получи на телефона си

Създаването на такава система е лесно. Трудността идва от това да се накара отговорните органи да я използват. Наскоро стана ясно, че подготвят разширение на тел. 112, където ще може да се подават такива сигнали. Времето за реакция щяло да бъде до час и половина. Това е добра идея, но има няколко недостатъка. Основният е прозрачността – трудно ще разберем колко сигнали са получени и какъв е бил резултатът от тях. Упоритостта на институциите да не предоставят такива справки е пословична. Както казва шефа на агенцията, вече всеки може да провери на сайта им дали има позволително за сеч в дадено населено място. Проблемът е, че това е неудобно и бавно. Надали някой има илюзии, че потребителите ще отворят сайта на агенцията и ще започнат да изчитат стотиците позволителни докато пред него товарят трупи.

Плюсът на системата, която предлагам е, че ще има пълна прозрачност, като в същото време ще запази анонимността на подаващите сигнали. Бързината и резултатът от всички проверки ще е видим. Може дори да се добавят сигналите подадени през тел. 112 с цел отчетност. Най-големите плюс обаче ще бъдат снимките – горските и полицията ще виждат веднага какво се случва, какви са номерата на камионите и колко трупи са натоварени.

Разбира се, за целта може да се направи поръчка за стотици хиляди, но най-вероятно резултатът ще се забави с години и няма да включва дори половината от нужната функционалност. Вместо това, може да се използва някой от многото хакатони и да се създаде системата заедно с неправителствения сектор. Както споменах по-горе, технологично няма нищо сложно в приложението. Проблемът е да се използва по места, да се контролира от агенцията дали сигналите се проверяват бързо и да има отчетност.

Подобни системи всъщност вече има. Преди няколко години BlueLink пуснаха сайта „Спаси гората“, но за жалост сега виждам, че е спрян. WWF има страница обясняваща как се пускат сигнали. Би трябвало вече да е тръгнал новият проект „За гората“, страницата на който обаче не намерих. С тази статия искам да покажа най-вече, че има смисъл да се отворят данните за позволителните и да се използват в едно такова приложение. Дали ще е ново или разширение към съществуващо – няма значение. Данните обаче ще помогнат на гражданите да подават по-точни сигнали. Това не само ще спести много работа на проверяващите, но и потенциално ще намали впечатлението, че всички камиони с трупи са непременно незаконни.

Този APP няма да реши проблемът с корупцията, с неправилно издадените позволителни, със сечта надвишаваща разрешените количества или засягаща стари и защитени видове. Това са проблеми с процедурите и кадрите, които могат да се решат единствено и само от шефа на агенцията и министерството. Използването на данните и представянето им ясно и бързо както на гражданите, така и на контролните органи ще реши обаче проблема в комуникацията и доверието в институциите.

За щастие днес имаме технологии и инструменти, с които може да проверим тези твърдения. В рамките на проучването си разбрах колко сложна наука е лесовъдството и колко начина има да се установи състоянието на една гора. В същото време обаче разбрах, че въпросните проучвания масово не се правят от горските, а данните се копират година за година. Така данните за горите са повече от ненадеждни.

Първата ми карта на промяната в горския фонд на населените места

Тук виждате картата на населените места загубили най-много от горите на територията си от 2000 г. насам. След като я пуснах във Facebook, беше споделена и коментирана масово. В нея, какво и във всички други графики, има вложени много условности. За да разберем значението ѝ, нека започнем от началото.

Източник на данните

Преди няколко месеца свалих данните за сечта от Агенцията по горите. Реших, че с тях ще мога да открия къде се сече най-много. Оказаха се обаче безполезни, защото покрай разрешеното доста фирми изсичат и много повече. Затова се обърнах към сателитните снимки на NASA и данните на университета в Мериленд. Те са изкарали в удобен формат горското покритие през 2000 г., както и залесените и оголените територии между 2001 и 2013 г. Използвах също така някои от данните на НСИ в EKATTE регистъра за площта на населените места.

Данните за горите по сателитна снимка на NASA

Илюстрация какво се засича като гора от сателитите

Сателитните снимки обаче имат своите ограничения. Те засичат като гора само растителността с височина над 5 метра. Така младите дървета в новозалесени площи няма да бъдат засечени в първите няколко години. Това има още един важен ефект – данните не може да се използват за разкриване на масова сеч, освен ако тя не оголи гората изцяло оставяйки само ниски дървета и храсти. Сечта, законна или не, която разрежда горите, няма да бъде отбелязана от сателитните снимки. Също така, данните показват склопеността, което приблизително означава гъстотата на короните. По това обаче също не може да съдим за качеството на гората поради наличието на различни видове дървета и други фактори.

Анализ

Когато осъзнаем ограниченията на данните, може да поставим цели на анализа. Това, което аз исках да видя, е каква площ от населените места е заета от гора (по дефиницията посочена горе), колко са загубили и спечелили от нея в дадения период. Анализът на сателитните снимки е с точност 30 метра, затова ми трябваха само границите на землищата на населените места. Именно в тази връзка наскоро отворих административната карта на България. Написах алгоритъм, който да раздели сателитните снимки по населени места и да изкара статистика за тях. На база тази статистика направих първата карта, както и следните две:

Разбивка на горската покривка по землища и процент от площта им.
С по-добро качество.

Средна склопеност във всяко землище. Тези с по-малко гори
са с по-бледи цветове. С по-добро качество.

От данните става ясно, че за тези 13 години България е загубила 149000 декара гори. Изсечени са 421000, а са залесени 272000. Отново повтарям, че тук говорим само за границата от 5 метра височина – възможно е да има много млада гора, която да е твърде ниска, както и много изсечени дървета в гори, които да не са непременно оголени изцяло.

Кои места се отличават?

Интересно е също да погледнем по населени места. Показал съм статистика за тези с най-голяма активност, независимост дали става дума за добавяне или унищожаване на горски площи. В лявата графика се виждат водещите 4 в увеличение и намаление в абсолютни проценти спрямо съществуващата горска площ. Забелязва се обаче, че повечето от тях имат малко гори и добавянето на декар-два прави голяма разлика. Затова направих втората справка, където сравнявам не какъв процент от гората си са загубили, а ги подреждам по абсолютната промяна на гора в декари. Отново показвам 4-те най-отгоре и най-отдолу на таблицата. Процентно промяната при тях е малка заради голямата им територия. В декари обаче виждаме сериозни поражения. Най-много изглежда са в Ловешко и Разлог.

Различно подреждане на населените места според загубената и спечелена площ в гори по различни показатели – процент и абсолютна площ

Това сравнение ме накара да се върна към картата в началото на статията. Забелязва се, че в южна България има много населени места със сериозна загуба на гори граничещи с други землища, където пък има голямо увеличение. Тезата на лесовъдите и дърводобивните компании е, че каквото се изсече се залесява наново. Поради малката територия на някои землища, се замислих дали не се случва да се изсичат гори на едно населено място и да се залесява в друго.

Затова направих алгоритъм, които открива съседни землища и преразпределя територията с нова гора. С други думи, нормализирах данните като приобщих залесени територии към близки землища загубили такива. Резултатът е близък до първата карта, но показва още по-отчетливо проблемните зони – целия северен склон на Стара Планина, Странджа, Кърджали, Ивайловград, Смолян и Обзор.

Втората версия на карта за промяната в горските масиви
с нормализирани данни. С по-добро качество.

Полезно ли е всичко това?

Първо трябва да се разбере, че не съм лесовъд и всичко, което знам по темата, го научих в последните седмици след разговори във Facebook докато си пих кафето. Докато това е несъмнено пречка, все по-често виждаме практически решения базирани изцяло на данни идващи от екипи без опит в конкретната сфера. При всички тези случаи обаче анализаторите работят тясно със специалисти. Затова за да имат реален ефект тези данни, те трябва да се съчетаят със знанията и опита на място.

Зоните, които виждаме в червено на картите, са само индикация къде има проблеми. Вече се чуха коментари, че първата версия на картата не показа нищо ново за лесовъдите. Това наистина е така, но показва, че методите ми са коректни – потвърждават изводите на горските. Ползата от тези методи би била откриването на други проблеми, които не са видими за обществото или контролните органи.

Най-важното обаче е да разбираме ограниченията на данните, с които работим. На заседание на Министерски съвет преди седмица е била представена карта подобна на моята, но изготвена от Агенцията по горите. Не видяхме картата на записите, но стана ясно, че се базира на сателитни снимки – най-вероятно същите като моите. Георги Костов посочи същите ограничения, за които говорих по-горе и аз. Не стана дума обаче за сечта, която не заличава изцяло горите – тази, която няма да се хване от сателитите. От това, което разбрах, именно тя е масово явление.

Следващи стъпки

Преди няколко месеца разговарях с хора от Агенцията по горите с предложение за app, с който посетители на гората ще могат да подават сигнали за сеч. Идеята беше app-а да предоставя информация дали в рамките на няколко километра има разрешителни за сеч и на тази база туристите да си правят изводи. Отговориха ми, че това няма как да стане, защото повечето разрешителни са за дълъг период от време и е невъзможно да се определи кое кога е изсечено. Още повече, че неспециалисти не могат да разберат кое е трябвало да се сече и кое не.

Всичко това навярно е така, но все пак си мисля, че подобна crowdsource-ната база данни би била полезна – най-малкото за засичане на активността на сечене с голяма точност на място и време. Това би било полезно, например, за откриване на сеч на места, за които няма въобще разрешителни. Такива би трябвало да са частните гори, където единствено собствениците биха могли да позволят да се разреши сеч. Това масово не се спазва, доколкото разбирам, а подобно приложение би предоставило информация както на горските, така и на собствениците.

Алгоритмите, с които изготвих данните, също би могло доста да се подобрят. В последната карта приписвам новозалесени площи към близки землища загубили такива. Това не взима под внимание отдалечеността. Затова би било по-добре да се нормализират данните още преди да се нарежат на землища. Лесовъдите ще кажат каква отдалеченост би имала смисъл, но ми се струва, че 20-30 км. ще е достатъчно.

Не на последно място, трябва да разберем, че анализът на тази информация не може и не трябва да бъде затваряна в няколко офиса на държавната администрация. Експертите в дадена тясна област често нямат опит в анализа и визуализирането на данни. Например, за да направим публично достъпен app, който да ни съобщава дали камионът с трупи пред нас е в частна гора без разрешително за сеч, трябва да имаме в отворен формат не само регистъра на Агенцията по горите, но и Кадастъра. И двете са в плана на кабинета за отваряне на данни и се надявам да ги видим скоро на бял свят. Има обаче съпротива от отделни чиновници и дори цели институции в лицето на Министерството на финансите. Отварянето на тези масиви ще се случи, за да има обществена полза от тях. В противен случай ще продължим да анализираме състоянието на собствените си гори единствено по сателитни снимки на чужда агенция.

Данни и алгоритми

Сателитни снимки и извадки:

Hansen, M. C., P. V. Potapov, R. Moore, M. Hancher, S. A. Turubanova, A. Tyukavina, D. Thau, S. V. Stehman, S. J. Goetz, T. R. Loveland, A. Kommareddy, A. Egorov, L. Chini, C. O. Justice, and J. R. G. Townshend. 2013. “High-Resolution Global Maps of 21st-Century Forest Cover Change.” Science 342 (15 November): 850–53. Data available on-line from: http://earthenginepartners.appspot.com/science-2013-global-forest

Граници за землищата в България: GitHub/Bulgaria-geocoding
Статистика за залесените площи по землища: Gist.Github
Данни за територията на землищата: ЕКАТТЕ регистър

Все още не съм отворил и документирал алгоритмите, с които съм извадил статистиката, но ще го направя в следващите дни и ще сложа линк тук и в коментарите. За сега съм пуснал само бърз скрипт за изрязване на TIF файловете с данните на EarthEngine към границите на България.

Ако не сте забелязали до сега, обичам картите като тип визуализация. Показват в пространството изключително сложна информация, а в ръцете на добър дизайнер може да се превърнат дори в изкуство. Именно затова направих инструмента за анализ на изборите. Целта му беше да сравняваме по общини резултатите както от различни вотове, така и с данни от НСИ и Министерството на финансите.

Покрай изборите обаче бързо разбрах, че имаме нужда от още по-детайлни карти – по градове и села. Това стана още по-очевидно, когато отворих данните за разрешителните за сеч, където всичко е кодирано по землища. Възможно е да се покажат данните като точки с координатите на селищата, но това рядко изглежда добре или е полезно. Проблемът е, че е изключително трудно да се открият административните граници в България. Картата на общините я изведох от OpenStreetMap. Агенцията по геодезия, която поддържа кадастъра, публикува някакви карти, но са неизползваеми в този си вид. Затова преди време се захванах и събирайки информация от различни източници съставих карта на всички землища в България. Актуална е към януари 2015 и може да я свалите свободно от Github, където е документирана.

Картата е в geojson формат и съдържа 4626 землища. Очертанията им не съвпадат с реалните, а са доста точно приближение – до 100-130 метра. Опростих геометрията и ограничих точността на координатите, за да намаля размера на файла. Сега е около 2Mb, което позволява да се използва в интерактивни карти. Всяко землище има кода на населеното място по ЕКАТТЕ. Някои от землищата имат и списък със селища, които са на територията им, защото нямат собствени землища. В България има около 600 такива, три от които са градове.

Приложения

Отново в Github ще намерите и таблица с ЕКАТТЕ кодовете, имената на населените места, кода на общината, площта на землището им и населението към декември 2013. Някои селища нямат площ на землището или население. На картата в лилаво се вижда разпределението на населението из страната. На втората карта в червено пък се виждат разрешението количества дървесина за сеч между април 2011 и декември 2014.

Разпределение на населението в страната

Разрешителни за сеч по землища

Следващите три примера са от парламентарните избори през 2014-та. Първата карта показва къде най-много са били дописвани гласоподаватели като процент от всички в списъка. Дясната карта показва същите данни, но на общинско ниво. За община Аврен 22% от имената в списъците са дописани. Ако разделим обаче на селища, виждаме, че в самия Аврен нивото е ниско, а в околните села то стига до 75%. Следващите карти показва избирателната активност и къде има най-много зачетени бюлетини (между 60 и 100%).

Гласоподаватели дописани в списъците – по селища и по общини

Избирателна активност – НС 2014

Най-много зачетени бюлетини – НС 2014

Умишлено не съм сложил легенда на тези карти – целта им е визуално да сравните точността на представената информация. При такава степен на детайлност, цифрите за конкретните селища не са от такова съществено значение. Най-често се търси концентрация на събития тип heatmap или сравнение на селски и градски региони. При визуализация на данни свързани с населението като избори и статистика на НСИ ще е полезно да се слагат различни стойности на прозрачност в съответствие с населението на региона. Така ще изпъкват регионите с най-голямо значение за общия резултат – нещо, което сега не виждаме. Ще го видите в тази карта на NYT. В зависимост от данните, трябва да се избира правилно групиране за цветовете. Аз предпочитам равните интервали. При прозрачността обаче трябва log, защото населението на София ще изтрие всички останали селища от картата с минимална прозрачност.

Ограничения

Най-важното, което трябва да знаете за тази карта е, че тя не представя точно границите на населените места, а доста точно приближение. Затова не е подходяща за преценка дали една точка е в границите на землище или не. Всъщност, списъкът на „включени селища“ към някои землища е направена точно така – взех координатите на населените места и проверих в кой полигон се намират. Ако обаче точката е била твърде близо до границата, може да се окаже, че селището е приписано на съседното землище. Използвах този алгоритъм, но ни трябват много по-точни граници, за да направим коректна справка. Тъй като обаче селата са малки, не мисля, че това ще има отражение към визуализациите. Не трябва обаче да се забравя, че при показване на данни, трябва да се събират стойностите за всички селища в едно землище.

Картата показва състояние към началото на тази година, така че може да има проблеми при показване на по-стари данни, където населените места имат различни имена или сега са закрити. Не открих информация за промяна на самите землища в последните десетилетия. По-скоро има промяна в това кои селища влизат в тях. Затова ще се опитам в бъдеще да добавя списък с всички ЕКАТТЕ кодове, които влизат или са влизали в тях.

На картите горе ще забележите бели петна. Това не са липсващи землища, а грешки при напасването на данните. Резултатите от избори 2014-та на ЦИК, например, имат кодове за населеното място на всяка секция. Някои от тях обаче не съвпадат с кодовете на землищата. Нямах време да проверя защо това е така и направих само няколко бързи примера. В Github обаче ще обновя картата, ако открия грешки. Ако някой иска да помогне с добавянето на кодове към землищата или поправянето им, може да го направи директно там.

Другo, което се вижда на примерните снимки тук е, че има леки процепи между землищата. Това не са празни пространства между самите граници, а козметичен дефект заради закръглянето на координатите при намаляване на полигоните в geojson.io. Всъщност, наистина има няколко празни места на картите, но са едва забележими. Причината за тях е опростяването на геометрията, което направих с mapshaper. Има две решения на този проблем. Първото е да се добавят граници (border,stroke) с широчина един пиксел и същия цвят като полигона. Така землищата се припокриват незабележимо и запълват дупките. Второто решение е да се слеят полигоните с еднакъв цвят с помощта на mapshaper, след това да се съберат пак в един файл. Това ще намали размера наполовина. Добре ще е обаче да се мине отново файла с mapshaper, за да се опрости геометрията (90%, например) и да се махнат белите петна. Така визуализацията може да се намали до 30-200Kb. Всичко това може да се направи динамично на сайта или с node на сървъра.

Това не е решение

Аналогично на останалите данни, които съм отварял, това тук е само временно решение. Кадастъра трябва да публикува землищата в отворен формат и актуални към всяка промяна настъпила с решение на МС. Данните ще са под 1Gb zip-нати за последните 100 г. Ако го направят по-умно с версиониране, ще е дори не повече от 100-200 Mb. Същото важи за границите на общините и областите. Друга важна мярка е унифициране на наименованията на населените места в регистрите. Странно е, че всички институции публикуват справки в съвсем различен формат. Някои използват стари имена, други дори да посочват ЕКАТТЕ, слагат грешни кодове. Пълен хаос.

Тези карти сами по себе си не са информация, която може да анализираме, но са от критично значение, когато искаме да осмислим данните на институциите. Показателен пример е сравнението между дописаните избиратели по общини и селища в Аврен. Трябва да може да захранваме лесно цифрите от справки от институциите, а не да се пишат конвертори всеки път, както правя аз. Примерът горе с изборите показва колко проблеми създава това. От тази карта може да се изваждат и определени региони – област или община, когато искаме да покажем разбивка на информация на местно ниво. Пример би било колко от бюджета отива за училища, здраве и ремонти в главния град и селата.

Базите данни на кадастъра са защитени тъй като по закон се плаща такса за справки. Това се отнася до конкретни имоти, собствениците им и скиците им. Не може да важи за публична информация като административната карта на държавата. Не може да крият къде точно минават границите на държавата, областите, общините и землищата. Всъщност, тази информация може да се намери на сайта им, но те твърдят, че е защитена. Картата, която споделям тук, не съдържа нито една цифра от границите предоставени публично на сайта на кадастъра.