Преди няколко седмици България блокира ратификацията на ACTA и писах, че още нищо не е свършило – просто скриваме проблема от погледа на медиите, за да се намали напрежението. Седмица по-рано предупредих, че управляващите може за няколко дни тихомълком да я прокарат в парламента.

Днес научаваме, че Борисов неохотоно е признал за размразяване на ACTA и че ще внесе ратификацията в парламента. Обещал е обаче, че няма да я приемaт депутатите му. Настрана от притеснителната увереност, че законодателният орган ще последва послушно нарежданията на изпълнителната власт, тези действия са нелогични. Ако наистина той и групата на ГЕРБ са уверени във вредата на ACTA и поне наистина искат да изпълнят волята на народа, то кабинета може просто да се отегли от споразумението. Такава възможност е предвидена в него и според написаното, технически не е представлява кой знае каква трудност.

Разбира се, заемането на позиция „анти-ACTA“ би поставила кабинета в особена позиция. Всички групи лобиращи от името на правоносителите ще нададат вой как България е пиратска държава, как у нас цари беззаконие и своеволие на интернет хакери. Това е най-силният инструмент за дипломация на САЩ – включване в отрицателни спосъци, остри нападки и доклади. А каквото и да си говорим, всичко във външната им политика цели отваряне на пазари и защита на компаниите им, независимо от средствата и вредите. Швеция имаше неутрална позиция спрямо The Pirate Bay, но видяхме колко бързо щатите ги поставиха на мястото им.

Когато говорим за ACTA и другите подобни споразумения, голямата бележка под линия е винаги една и съща – финансови интереси и влияние. Дори да не си го признават изцяло, представители на този и предишния ни кабинет са обещали на лобисти и американски дипломати, че ще подпишат споразумение затрашаващо пряко свободното творчество и косвено – свободата на изразяване. Толкова просто е. Сега трябва да се намери галантен начин да се измъкнем от тази ситуация. Вместо това изглежда се взима лесния път – да пуснат споразумението и да стискат палци.

Доста блогъри казахме преди месец, че нищо не е свършило и днес имаме сигнал, че сме били прави. Ще ни трябват не само още протести, но и събуждане на журналистите, за които тази история е вече прашасла и скучна – също като стар случай на изнасилване или проточило се корупционно дело. Трябва ни последователност и настойчивост, за да покажем, че тези неща няма да минат без бой.

В същото време, не трябва да забравяме, че ACTA е само една птица от ято лешояди. Има още много мерки, закони и проекти, които носят съшите рискове. Някои от тях вече са приети – като мерките за следене в Испания, Великобритания и Полша. Други се разработват полу тайно от Европейската Комисия – като системата за глобално следене INDECT (тук и тук при Бого). За нея ще пиша по-късно. Голямата картинка е плашеща и анти-утопичните предсказания от филмите за глобално следене далеч вече не са технически неизпълними в нашата реалност.

Още по темата е писала Нели.

Допълнение:

Малко след като пуснах статията, @iapostolov цитира приблизително в Twitter разговора в пленарна зала:

Курумбашев попита Борисов: За да се приключи с темата, ще внесете ли ратификацията в парламента, за да бъде отхвърлена?
Борисов отговори: Да, ще внесем ратификацията в парламента и аз ще посъветвам ПГ на ГЕРБ да гласува против нея. За да се спрат спекулациите и да стане ясно, че няма да допуснем да се приеме, нещо, което е обществено неприемливо.

По думите му, Борисов искал веднъж за винаги България да отхвърли ACTA. Ето още от Дневник и Dir.bg. От една страна наистина е добре да мине сега през парламента – когато още ни са пресни спомените от протестите и ясната позиция на обществото. От друга обаче все още не ми е ясно защо просто не можем да оттеглим подписа си. Също така не съм съгласен, че не трябва да поставим проблема отново пред медиите и общетвото. Нужен ни е достатъчен натиск и минимален риск депутатите да гласуват „За“ на първото и единствено четене нужно за ратификация.

Днес в Монитор има интересна статия за това, което ни готви Фидосова с новият избирателен кодекс. Излиза, че ще третират всичко в интернет като медия и ще прилагат същите ограничения, както в печатните медии. Ако публикувате нещо, което „по някакъв начин засяга определен кандидат или накърнява доброто му име“, ще търпите същите санкции. Това важи както за интернет страниците на големите медии, така и за Facebook, блогове и форуми. Най-интересното е, че се забранява публикуването на анонимни материали. Всеки собственик на сайт (нещо, което тепърва трябва да се определи законово) трябва да сваля такива материали и да даде право на отговор без да го коментира.

След първоначалната изненада, бих могъл да кажа, че подкрепя някаква форма на изборен контрол над online медиите. ОБАЧЕ! Първо както е медия, второ кой е медия и трето какво означава контрол? Аз медия ли съм? Трябва ли да ме сърдят заради сайта/twitter-а БСП Реалност, в който давах линкове към всички новини изобличаващи БСП в лъжа по време на изборите? Или, ако с някой приятел обсъждаме във Facebook кой кандидат какъв простак е, ще определят ли чата ни като медийно изказване заслужаващо глоба? Ако откажа да платя, в ареста ли ще ме вкарат?

Нека оставим настрана липсата на чисто техническа възможност изборната комисия да следи Facebook и всички блогове. Нека и да забравим колко е невежо да си мислят, че ще забранят анонимните блогове и изказвания. Какво е online медия? Аз не съм такава в смисълът, който Фидосова и сие залагат. Ако аз публикувам слух срещу кандидат или партия, това е нещо, което споделям с приятели. Не могат да ме спрат на улицата и да ми забранят да говоря за изборите. Тук проблемът трябва да опира до дефиницията на „официално лице„. Ако аз съм част от щаб на някоя партия, тогава думите ми определено ще са клевета. Същото важи за сайта BoyKostov, с копия на който Фидосова явно иска да се пребори. В такива случаи наистина трябва да се глобяват сайтовете, но при доказана пряка връзка с една или друга партия. Това бих подкрепил.

Ако въобще тези нови забрани влязат в изборният кодекс, те биха сработили само при подаден сигнал. Надали някоя партия ще си вкара автогол като насъска ЦИК срещу Блогосферата. Най-вероятно ще има санкции срещу Дневник с тяхното отразяване на предпочитаните футболни отбори или секции от сайта в съответните партийни цветове. В същото време не бих се учудил да има атаки към индивиди, като знам каква е интернет културата и „напредничавото мислене“ на политиците ни като цяло. Затова и толкова общи дефиниции за online медии и откриване на ловен сезон за блогъри, е не само глупаво, а и опасно.

Не, че не ми се стои в ареста за 1-2 вечери заради нещо такова – ще стане супер материал за блога. Дори си мисля, да пускам всеки ден по време на предизборната кампания по един идиотски слух за случайни кандидати – ей така, за да тествам системата. Програмистите така правим.

Днес Бедров зададе един много коректен въпрос „Как така някакъв малоброен протест … получава такова внимание от световните медии.“ Става въпрос за протеста срещу промените в ЗЕС и отразяването му в EuroNews, BBC и Reuters. Нашите медии го споменаха със заглавия като „Тих и кротък протест пред парламента“ (News.bg) и снимки като горната вдясно (Actualno.com).

Защо един протест трябва да е кървав, за да се смята за успешен? Презумцията ни сега е, че управниците биха обърнали внимание на тези пред парламента/министерски съвет/кметство само, ако има реална опасност да ги сложат на гилотината. Може би вече не е така. Във вторник се зачудих дали сегашния кабинет ще реагира различно от предишния спрямо активистите и това стана – комуникацията с МВР е била по-добра и представители на протестиращите щели да вземат участие в обсъждането на промените. Мисля, че това е начало и то доста добро. Но дори да греша и това да е политически финт, пак трябва да признаем, че сме научили политиците си да внимават и за най-малкото сътресение в общественото мнение. Това, което видяхме вчера, беше точно такова.

Размера на протеста няма значение. Ако се стигне до там да се вдигат барикади и хвърлят павета, значи вече е късно и протеста като форма на обществена реакция е закъсняла. Тогава тълпата просто иска кръв и мъст. В случая имахме едни 200-300 загрижени за бъдещето си активисти, които показаха, че няма да оставят промените в един закон да минат незабелязано. Управляващите от своя страна видяха, че тези 300 души не са единствените загрижени и бързо започнаха да отстъпват. За мен това вече е един успешен мирен протест.

Мирните демонстрации обаче не продават вестници и не вдигат рейтиги. Затова се съобщава за малобройна група протестиращи и как гражданското общество е заспало и не е успяло да се вдигне срещу несправедливостта. Дали? Не е ли точно обратното – спечелили сме си правото да протестираме без да бъдем бити и възможността да покажем недоволството на народа без да го изкарваме целия по площадите? Вие си преценете.

Утре и вдругиден (13. и 14. януари) ще се проведе първия изпит на новата власт по послушание. Първи, защото досега не е имало такива протести. Изпит, защото реакциите им преди, по време и след протеста може да ги разграничи от досегашните управляващи или да ги нареди до тях на стена на срама. Припомням ви, че на протестите точно преди година няколко човека бяха пребити, а тълпата беше разпръсната насилствено.

Затова и времето на тези два протеста е символично – на 14-ти започна серията от протести като кулминация на недоволството на множеството. През 2009-та темите и целите бяха различни тъй като на всеки му беше писнало от по нещо. Присъстваха еколози, студенти, работници, майки с деца, пенсионери и прочие. Общото беше, че всички искаха промяна. Минаха изборите и получихме нещо ново, което поне като опаковка прилича на „промяна“. Дали е такова ще разберем с времето, а утре е един от първите им шансове да го покажат – протеста за ГМО, а после и този за ЗЕС.

13.01 – България – зона, свободна от ГМО

Протестът ще се проведе в сряда, 13.01.2009, от 11:30 до 13:00 ч. срещу северния вход на Народното събрание. Иницииран е от Инициативен комитет родители от BG-mamma и организиран от Активни потребители. Целта му е да не позволи приемането на предвидените промени в Закона за генно-модифицираните организми (ГМО), връчване на отворени писма и петиция и разговор с депутати от Комисията по земеделие и гори и Комисията по околна среда. Впрочем събитието във Facebook е създадено от Асен Ненов, който говори на TEDxBG и се противопостави на използването на генномодифицирани продукти дори за създаване на биогорива.

14.01 – България не е Биг Брадър

14 януари от 11:00 ч. на площад „Народно събрание“. Редица организации поддържат протеста, който има за цел да спре промените на ЗЕС, безконтролното подслушване и да вразуми политиците, че това няма да стане независимо кой го лансира. Цветанов направи отстъпки и Борисов обяви, че този протест е вече безсмислен, но ние не сме съгласни. Причината е в многото неизвестни, липсата на прозрачност в определената процедура и въобще общото чувство, че пак ще си стане на тяхното. Съгласен съм, че МВР трябва да получава тази информация бързо, но както винаги проблемът не е в процедурата, а в организацията. Даване на повече права само пречи при липса на контрол, а медийни акции пред народа, че промените са нещо прекрасно очевидно само пречат.

Вчера във фейса ме питаха, защо не съм писал по въпроса. Става дума за миналия вчера през комисиите на парламента законопроект за тотално следене на всички комуникации от МВР без никакъв обществен или съдебен контрол. Защо не писах? Защото май няма значение. Този законопроект мина тихомълком покрай медиите сега също както и в началото на годината тогава на няколко пъти правителството на Станишев се опита да го прокара. Надявахме се, че Цветанов ще е по-разумен, само защото много го смятаме от отбора на „нашите хора“, но явно не е. През март писах за четирите заблуди на този закон. Сега те важат с пълна сила и отново пеем и препяваме същата песен.

Но пука ли ни въобще?

Според мен няма значение. Не защото не нарушава основните ни човешки права и не дава огромна власт в ръцете една корумпирана система, а защото никой не му отдава значение. В свободния пазар, който толкова възхваляваме, възприета стройност често се разминава с реалната. Същото важи за цената на новините. Първата заблуда, за която писах беше, че хора като мен и вас не се притесняват да бъдат следени, защото си мислим, че не сме направили нещо лошо. Ако законът гарантираше, че МВР нямаше да ни следи поради невинността ни – щях да го подкрепя с две ръце. Проблемът е, че това го няма – всеки то МВР, ще може несанкционирано да следи който си иска друг – съсед, бизнес партньор на сина, кмет или общински съветник, жената и любовника й, учителката на децата и прочие. Няма отчетност, няма контрол. При това всичко ще е законно. Дори когато не беше законно, МВР бе осъществило над 100 пъти повече подслушвания на глава на населението спрямо тези във Франция. Представете си сега какво ще стане.

В крайна смета може би си го заслужаваме. Темата ни ни засяга пряко тук и сега и затова не проявяваме интерес. Медиите не ни говорят за нея, защото не е секси и не печели рейтинги. МВР прокарва закона, защото не среща съпротива, а наистина има нужда от някакви мерки. Единствено шепа активисти както преди, така и сега се борят срещу този закон, защото виждат вредата от него. Останалите ще се чудим после откъде ни е дошло.

Гледната точка на МВР

На полицията им трябват средства, с които бързо да могат да разследват. За да има осъдени, трябват доказателства и то навреме. Оплакват се, че системата сега е толкова мудна, че получават справките седмици след като са им нужни. Прави са да искат промяна в закона, за да могат да си вършат работата. Тяхното решение обаче е да отворят големия сейф на личната информация за всички в системата и да се надяват, че сред всичко извадено ще намерят полезна информация. За какво ще се използва останалото – няма значение. Проблемите обаче ще останат. Липсата на организация, контрол и отчетност при разследванията не може да се реши с даване на повече права. Вместо да сложат срокове на телекомите за предоставяне на данните, да стегнат дежурните съдии за отрицателно време да подписват съдебните заповеди (а не „като имам време“), да създадат обществен съвет от НПО-та да контролират бюджета и следенето, те изсипват тонове вода в продънена кофа. Външния контрол не е ограничение, а дава структура и стабилност. Останалото са временни кръпки колкото да се каже, че сме свършили работа.

Мълчането на агнетата

Както ве’рвахме на Царя, Така ве’рваме на Бойко. А покрай Борисов и на всички около него. Аз вярвам, че резултата няма да е същия, но тук това няма никакво значение. Законът е закон и не трябва да обвързваме същността му с личността, която е на власт. Дори да кажем, че вярваме на Цветанов, че няма да злоупотребява с огромната власт и информация, може ли той да гарантира, че всички полицейски шефове, инспектори, агенти на служби и прочие няма да се възползват? А може ли да гарантира за тези след него?

Това е въпросът? Затова трябва се запитаме пука ли ни въобще? Ако да, участвайте в акцията „Обади му се“ – свържете се с депутата, който се избрали вие и му обяснете защо трябва да гласува против. Ако не ви пука, надявайте се достатъчно хора да реагират, за да не ви се налага след година да псувате как България ви е прецакала и колко сме тъпи българите, че не сме реагирали навреме.