В началото на годината забелязах, че няколко паркоместа извън синя и зелена зона, където често спирам, са вече със служебен абонамент. Стори ми се странно предвид, че бяха пред офис сграда, която си има паркоместа в имота, а служебните бяха запазени включително за събота и неделя. Зачудих се как става това и колко такива има наоколо. Затова поисках от Центъра за градска мобилност информация за всички паркоместа в София – в и извън зоните за платено паркиране, служебни и обикновени, с точно местоположение и детайли за абонамента.

Отговориха ми в края на март като ми предоставиха две таблици. Първата с данни за 1447 абонамента, а втората с координатите и адресите на 2188 служебни паркоместа.

Методология и условности

От отговорът става ясно, че нямат координатите на всички паркоместа в София или дори в зоните за почасово платено паркиране. Уточниха обаче, че в синя и зелена зона са около 33 хиляди. Имат географските координати единствено на тези за служебен абонамент, но и те са ориентировъчни. Казаха и че не пазят информация какво е лицето, което плаща за служебния абонамент – дали е общинска или държавна институция, юридическо или физическо лице. В таблицата с абонаментите около половината записи са с имената на фирмите или институциите. Предполагам, че останалите са частни лица или просто не се пазят. Съдържа също срок и вид на абонамента, брой и адрес на паркоместата.

Тук трябва да уточним няколко термина. Условията и цените на служебните паркоместа са разписани на сайта на ЦГМ в съответствие със приложената към настоящия момент наредба. Последните промени в нея бяха обжалвани и въпреки спечеленото от общината дело, не са приведени в действие.

Това значи, че сега има четири вида абонамент – дневен, удължен, разширен и нощен. Дневният е между 8:30 и 19:30 в работни дни. Ако към него добавите удължен може да паркирате между 8:30 и 23:30 пак в работни дни. Разширеният позволява паркиране в събота и неделя между 8:30 и 19:30. Нощният важи само за синя зона и прави мястото запазено 24 часа. Всички абонаменти са допълнителни към дневния, т.е. трябва задължително да го платите. Така, например, ако вземете дневен за място в синя зона и добавите нощният, ще е запазено за вас денонощно в работни дни. Ако добавите и разширеният пакет, мястото ще е само за вас 7 дни в седмицата, 24 часа в денонощието.

В таблицата за абонаменти за едно и също паркомясто може да има няколко записа според дневния и допълнителните абонаменти. Възможно е допълнителните да са само за едно място, а дневният да е за повече. По-голям проблем обаче се оказаха адресите. В данните предоставени от ЦГМ адресите при абонаментите и тези за паркоместата не съвпадаха почти никога. В някои случаи бяха описателни (след кръстовището), в други – липсва номер на улицата. Понякога нямаха нищо общо между двете таблици. Не знам дали ЦГМ така си организира данните или просто така са ми ги предоставили за справката. Ако е първото, не бих се учудил да води до редовно объркване и пропуснати ползи за бюджета на София.

Самите паркоместа бяха с доста точни координати и лесно можех да ги сложа на карта. За да ги свържа с абонаментите обаче трябваше да гадая по адресите. Опитах с няколко AI модела, но резултатите не бяха добри. Това беше причината да започвам и спирам работа по този проект цели три месеца. Наскоро ми писна и написах собствени инструмент, с който да свържа данните на ръка. Използвах това, което Claude постигна като начало и поправих повече от половината. Отне ми няколко часа. Междинен кадър от работата виждате долу. Не успях да намеря паркоместата за три абонамента и за около 25 служебни паркоместа няма свързани абонаменти.

В крайна сметка успях да покажа възможно най-точно кое паркомясто от кого е взето и до кога. Възможни са грешки и ако намерите такива, пишете в коментарите, за да ги оправя. В някои случаи не успях точно да определя кое от 10-те паркоместа с еднакъв адрес е на една или друга фирма. Затова ще ги виждате групирани в списък.

Важно е да се уточни, че справката е актуална към 20-ти март 2026. Това значи, че някои абонаменти може да изтичат от тогава насам и да не са подновени, а други паркоместа, които не се виждат на тази карта, да са обособени след тази дата. Миналата седмица, например, открих такова пред сградата на НСА до НДК.

Карта на служебното паркиране

Представих данните по начин, който беше разбираем за мен. Категориите по цветове се опитват да представят пакета на абонамента. Ако е само дневен, показвам зоната или ако е извън платените зони – в оранжево. Другите цветове показват разширен, удължен или нощен. С натискане на категориите в легендата, може да филтрирате по тях. При натискане на паркомясто ще видите информацията за абонаментите, които е възможно да са свързани с него и другите със същия адрес.

Интерактивната карта може да разгледате тук или на цял екран.

С бутоните горе вдясно може да сменяте основата на картата на сателитни снимки, да фокусирате върху настоящото си местоположение или да отваряте описанието на проекта.

Статистика

Според справка изнесена в края на 2024 от общинския съветник Симеон Ставрев, в София тогава е имало 33555 паркоместа в синя и зелена зона и са били продадени 36 хиляди стикери за живеещите в тях. Според същата справка към края на 2023-та е имало 1758 служебни паркоместа, а към ноември 2024-та са били 1693. Не се уточнява дали говорят само за синя и зелена зона и затова предполагам, че става въпрос за целия град.

Година и половина по-късно те са значително повече – 2188 за целия град. От тях 1304 са в синя или зелена зона или около 4% от всички налични там. 15 паркоместа имат нощен абонамент в синя зона. 51 са с удължен, т.е. до 23:30. За общо 229 в синя и зелена зона и 114 извън тях е платено да се пазят събота и неделя. По груби сметки само за март, когато получих данните, Центърът за градска мобилност е получил 547206 евро такси само от тези абонаменти. (i)

Много може да се каже дали и колко такива служебни паркоместа трябва да има. Определено има легитимни причини за такава възможност и дори да е задължително за някои обекти. Например, при зареждане на магазини следва да имат такива места, а не да блокират улицата или както почти винаги се случва – да се качват върху тротоара или близка зелена площ. В някои случаи е важно за офиси и ресторанти да има къде да спрат посетителите им, ако не разчитат основно на потока от хора и градски транспорт. В други случаи обаче офис сгради с големи паркинги ги взимат най-вече за представителни цели или удобство.

В този смисъл вече беше обсъдено, че цените на служебния абонамент са твърде ниски. В новата наредба това се поправя, макар и с твърде малко – вдигат таксите за синя зона с 2.4 пъти, а за 24/7 абонамента – 2.75 пъти. За зелена зона има увеличение с 2.2 пъти, а извън тези двете увеличението е почти двойно – с 89%. Въвежда се обаче възможност за денонощно паркиране извън синя зона, което до сега го нямаше. (i)

В разбивката по абонаменти се виждат някои интересни несъответствия. Както споменах по-горе, за да може някой да паркира след 17:30 или в почивните дни, трябва да си е взел дневният абонамент. Това е така за почти всички и се вижда в данните – където има допълнителен пакет се вижда и основният. Според справката обаче ОББ изглежда са платили разширен пакет за зелена зона без да имат дневният за тази зона. Имат 4 за синя и 4 извън зоните, но нищо за зелена зона. Фантастико според данните са си платили за две места – едно в зелена зона и едно извън зоните като за второто имат само разширен пакет без дневен. Аналогично за Хепинес ЕООД, но с две места през почивните дни без основен пакет. БАКБ и Офис Сгради ООД имат дневни пакети извън зоните, но разширени в синя зона с различни адреси. Дексиа България ООФ, Еврофинанс Сървисис ООД и частно лице имат по два нощни абонамента за синя зона обаче без да имат дневен абонамент.

Открих така 89 юридически и частни лица, при които липсва дневен абонамент за едно или повече паркоместа при допълнителни пакети. В този списък виждаме също Сигмамед, Делта гард, хотел Милениум, Уникредит, НАП и други. Това не значи, че някой от изброените е направил нещо нередно или не си плаща. Както споменах, в справката бяха предоставени само половината от имената. Възможно е към всеки от тези абонаменти за допълнителни пакети да има съвпадащ дневен. За почти всички от тези 89 обаче не открих такъв, който да съответства на адреса или срока на допълнителния абонамент. Описаното несъответствие по-скоро говори за лошото водене на данните от страна на ЦГМ. Възможно е също да са ми предоставили грешни или непълни данни по искането ми по ЗДОИ. Това обаче би било административно нарушение от тяхна страна и не мисля, че следва да го очакваме от който и да е общински или държавен чиновник.

Много или малко са те

Отворен е въпросът дали всеки, който иска следва да получи такъв абонамент. В наредбата остава определението, че „може“ да се правят служебни паркоместа и „може“ да се използват от частни лица и обществени институции. Това обаче не значи, че трябва и следва да има преценка за аргументите за и против. Виждаме как редица министерства и агенции си осигуряват необезпокоявано цели паркинги. Народното събрание е ярък пример за това.

Съдилищата пък използват странна интерпретация на изискването за периметър за сигурност като включват освен сградата си – какъвто е нормативният замисъл – също околните паркоместа. В този случай предложих наскоро къде на шега, къде насериозно, щом от тези паркоместа може да дойде заплаха за информацията в съда, то следва на тяхно място да бъдат сложени бетонни блокове или по-добре … големи кашпи с дървета или зеленина. Ефектът ще е троен – хем повече сигурност за съда, хем повече зеленина в града, хем по-малко кашпи със зелени вейки в обръщение за отдаване под наем на строители, които искат някак да симулират озеленяване за пред приемателната комисия и да ги върнат след заветния акт 16.

Но разбира се, съдилищата, парламента и ред други държавни институции не са лесни за разговори, особено когато ръководството им възприема не само институцията, но и прилежащите имоти като бащиния. За тази цел, но и за всички останали така запазени места из града, има нужда от обществен натиск и промяна на очакванията към конкретни хора на висши позиции.

От друга страна, видно е, че тези абонаменти са сериозен източник на приходи за общината и е факт, че никой не е длъжен да осигурява безплатно или изключително евтино паркомясто на някого, само защото има жилище наблизо независимо дали говорим за синя зона в центъра или в края на града. Остра липса на места за паркиране има отдавна и ще се влошава драстично в следващите години с презастрояването. Същото важи за всеки голям град в Европа. Има аргумент в полза на това, че при такъв недостиг общината следва да спечели максимално от тези паркоместа, но при условие, че подобрява възможностите за придвижване с градски транспорт и други средства като колело.

Направих тази карта, за да разбера защо постоянно виждам нови служебни паркоместа да изникват. Може да се използва и за да осмислим какво е моментното състояние и да задаваме въпроси на ЦГМ защо са взели решение да дадат дадено паркомясто при условие, че нищо в наредбата не ги задължава. Отделен, но дори по-важен разговор е за какво се използват тези милиони евро на година от абонаменти.

Допълнение

(i) В по-ранна версия на статията бях писал, че на месец ЦГМ взима 1070242 евро от служебния абонамент, както и планираните увеличения в новата наредба. Бях взел грешните числа за сумите в лева. Статията е поправена с оценката в евро. Благодаря на Емануил Манолов за бележката.

С други думи, собствеността на земята е важен аспект засягащ много публични дебати ставащ често неразбран и настрана. Част от причината за това е огромното количество на данни, ниското качество на източниците и липсата на публичност на първоизточника – имотния регистър

Затова преди няколко месеца седнах и изготвих картата на собствеността на няколко български града. Исках да видя кои градинки са частни, кои реки са държавни, кои поля и места за инфраструктура са останали общински или вече са в частни ръце с цел застрояване. Наскоро реших, че ще е полезно да публикувам картата. Това обаче беше отново техническо предизвикателство отново заради огромното количество информация, качеството и принципът на който изготвям всичките си визуализации.

Картата ще намерите на govalert.eu/landown. Препоръчвам преди да я разгледате да се запознаете със секциите в тази статия, защото ще отговорят на почти всички въпроси за самата карта, какво показва и как може да ни е полезна. Няма да намерите отговор обаче на въпроса „как и кой го е довел до тук“. За това – накрая на статията. Други подобни карти има на opendata.yurukov.net/govbg и govalert.eu.

Съдържание

1. Условности и методология
2. Източници на данни
3. Техническо изпълнение
4. Конкретни казуси
5. Как да проверяваме кой е собственикът?
6. Защо е важно и какво трябва да се случи?

Условности и методология

За целите на този текст е възможно да използвам думите поземлен имот, парцел и имот в един и същи смисъл. Имот може да има значение и за апартамент, офис, къща или друг вид сграда. Кольо Маринов ме поправи правилно, че правилният технически термин е поземлен имот. В разговорния език се използва предимно парцел, затова, както и за избягване на тавтологии ще ги използвам в един и същи смисъл.

Доколкото по-нататък обсъждам качеството на данните, картата почти сигурно не показва реалното положение. Причината е не само в наличността на данните, а и че много имоти са с неизвестна собственост. В този смисъл и както винаги, картата следва да бъде начална точка за проверки, търсене на информация и задаване на въпроси, отколкото като източник на фактическо положение. Данните от кадастъра са свалени на 13-ти ноември 2025, а от общински и държавни регистри – в рамките на ноември.

Когато споменах в социалките, че ще публикувам нещо такова, се появи критика, че това ще е възможност за измамници да се възползват и да крадат земя от частни лица и институции. В действителност, подобно на достъпа до нотариалните актове, измамниците почти винаги имат вече тази информация, както и вътрешен източник и достъп. Често ограбването на общински имоти става със съдействие на общинския съвет и служители в общината. Кражбата на частни и държавни имоти става с корумпирани съдии и нотариуси. Липсата на прозрачност е тази, която позволява в голяма степен всичко това. Също липсата на работеща прокуратура.

Нещо, което често ме питат и за което очаквам, че ще изскочат веднага въпроси, е къде е собствеността на руснаците. В някои случаи питат и за чужденците като цяло. От години забраната чуждестранни граждани да притежават земя у нас е отпаднала. В кадастъра има записи, където се посочва, че отделни парцели са частна собственост на „чужди физически и юридически лица“. Това предполага или физическо лице, което не е гражданин, или юридическо лице регистрирано извън страната. Такива са 19290 поземлени имота или 0.14% от всички в страната (0.19% от всички частни). Това обаче са само част от възможните такива земи, тъй като доста преди да се махне забраната немалко имоти се купуваха през фиктивни фирми с пряка или непряка собственост чужденци. Понякога през офшорки. Доста от собствеността на руснаците през морето е минавала именно така. Колко са тези е невъзможно да се открие с данните, които разглеждам. Отделно, че често става дума за апартаменти и къщи, а не земята под тях. За целта трябва да се отворят анонимизирани данни в Имотния регистър, за което говоря по-долу.

Източници на данни

Като основа използвах отворените данни от кадастъра. Така получих данни за 13895153 поземлени имота. Те имат своите проблеми, един от които е именно с точността на данните за собствеността. Причината е, че доста сделки не обявяват сменена собственост в кадастъра. Доколкото в повечето случаи това би засегнало смяна на записа за крайния собственик, виждаме как приватизация и одържавяване може да не бъде отбелязана като такава.

Въпреки споразумение за обмен на данни между кадастъра и имотния регистър – способ за взаимна работа, който принципно е абсурден като концепция – изглежда кадастъра използва достъпа си до данните за собственост единствено за административни операции, а не да приведе отворените си данни в нужното качество. Това е най-доброто обаче, което имаме като за начало и все пак се радвам, че въобще съществува, особено на фона на напъните за по-малко прозрачност и как под прикритието на протестите срещу бюджета и дърпането на уши от Пеевски на министри, една марионетка на ГЕРБ в кабинета всъщност затри критичен елемент на публичност на имотния регистър с оправданието. Оправданието му е, че така борил имотните измами, но практически всички юристи, нотариуси и журналисти обявиха, че прави точно обратното с крайна цел спиране на журналистически разследвания.

Концентрирах се върху 25 български града – Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Плевен, Пловдив, Русе, Смолян, София, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол. По-нататък обяснявам защо не можах да покрия в детайли цяла България. В повечето взех самото землище на града, но където виждам свързани квартали и села добавих и тях. Така получих 1095933 парцела.

За да коригираме данните, трябва да черпим от други източници. Започнах от данните на АППК, където имаме над 1000 търга от последните години. Презумпцията там е, че щом един търг е успешен, значи имотът вече е в частни ръце. Ако не е успешен, значи все още е в държавната фирма или институция. Доста от търговете са за жилища, офиси и сгради. Някои въобще не споменават идентификатора на имота. Има и имоти, които са имали няколко неуспешни търга. Намерих един с два успешни търга, което говори, че спечелилият не е платил за имота. Няма как да знаем дали и колко още такива. Приемам, че след търговете земята е била сменена, както и че споменати там имоти не са продавани без търг. Също така не разглеждам имоти, които са отбелязани правилно в кадастъра. С тези презумпции обаче намерих 71 имота, които са минали в частни ръце и 13, които предполагаме, че са останали в държавни. Т.е. 84 имота, които много вероятно са отбелязани грешно в кадастъра.

На база тази и следващите корекции ще видите тези имоти в новия си цвят – например при успешен търг парцел маркиран като държавен в кадастъра ще се вижда като частен в моята карта. Тогава в информацията към този поземлен имот ще виждате защо и линк към източника.

След това се обърнах към общинската собственост тя е пръсната и разнородна. Често трудна за сваляне и обработка. Отне ми значително време да сваля данните от София, Пловдив и Варна. Започнах да обработвам и останалите 22 града, но често или липсва регистър, или липсват данни за идентифициране на имотите. Пример е Бургас, където макар да има регистър, той не позволява по никакъв начин да се разбере за кои имоти всъщност става дума. Има предвидена функция за идентификатор, географски данни и прикачени документи, но липсват навсякъде. Именно за това лошо качество на данните говорих в началото и доколкото за други има бюрократично или обективно обяснение, в случая с общинската собственост най-често става въпрос за умишлено прикриване.

Подобно е положението в много други общини. Обработвам ги една по една и скоро ще обновя картата с нова информация. Публикувам я преди това, защото очаквам сравнително малко нови данни и съответно корекции за по-малките градове. В София „поправих“ собствеността на 3738 поземлени имота, което е 0.96% от всички. В Пловдив – 239 или 0.62% от всички в общината. Във Варна – 1497 или 1.88% от парцелите.

Това не са всички общински имоти, а само тези, които сметнах за сгрешени в кадастъра. Също така не значи, че почти 1% от територията на София е сгрешена, тъй като някои от парцелите са много малки. Не на последно място, данните в самите регистри са под въпрос, защото как се поддържат не е много ясно. Общинската собственост е чест източник на измами и схеми, особено от страна на общински съветници, чиновници и свързани с тях лица. По времето на Фандъкова, например, точният списък е бил изключително ревностно пазена тайна дори в рамките на администрацията. Това означава, че като правило липсват технически и организационни механизми тази информация да се публикува коректно и автоматично.

Това, което ни липсва като данни, е собствеността на държавни и общински фирми. Много години имаше обещания за такъв регистър, но не видя бял свят. Това изглежда е отчати лоша организация, отчасти нужда от продължително усилие на иначе кратковременни кабинети, отчасти чадър над многобройни схеми и точене на публичен ресурс по места, но също и факта, че изглежда много институции всъщност не знаят къде какво притежават.

Бихме могли да използваме информацията в АППК за отдаване под наем. Някои от тях са на държавни фирми. Като правило тези обаче се отнасят за офиси и сгради и няма яснота дали земята под тях е на същата фирма. Бихме могли да използваме решенията на Министерски съвет за промяна на предназначение на имоти, одържавяването или приватизацията им – добавих всички тези за София, Пловдив и Благоевград в картата ми с документите за градоустройството. Оказва се обаче, че не е ясно колко от тези решения са изпълнени. Пример е решението за 12 имота в София да се прехвърлят на общината за изграждане на линеен парк, от които областния управител прехвърли след много време едва два.

Друг косвен индикатор би могъл да бъде списъкът с 4400 имота на Желязков. Там наистина има информация коя държавна фирма какво държи и с какво кабинета би му се искало да закърпи невъзможния бюджет. Оказва се обаче, че данните са също крайно ненадеждни. Това не е учудващо предвид изписаното до тук и методът за събиране на информацията първоначално „на крак“. Впрочем, след като списъка „изчезна“ не са публикували нов въпреки уверенията, че работят по такъв. Отказват да отговорят защо. В сега известния списък обаче намираме парцели, които са вече минали търгове и са продадени. Преглеждам отново данните за такива несъответствия и ще преценя дали има смисъл да се използват за тази цел. Вероятно ще трябва да прегледам повечето един по един. Това обаче би покрило само описаните като „отпаднала необходимост“ имоти, а не всички на съответните фирми.

Бих могъл, разбира се, да мина всички държавни фирми от регистъра на АППК и да извадя собствеността на всички 307 предприятия от Имотния регистър. Това би отнело значително време и ресурс предвид таксата за такава операция, възможни дъщерни фирми и прочие. Дори тогава не бихме имали цялата картина, тъй като немалко имоти не са с вписана собственост и дори понякога липсват документи за собственост.

Разбира се, всичко това следва да бъде излишно. Задължително трябва да имаме регистър на държавна и общинска частна и публична собственост, както и на такава на компании с над 50% държавно и общинско участие. Следва данните от имотния регистър да бъдат свободно достъпни без личните данни на частни лица и да бъдат обновени в съответните записи в отворените данни на кадастъра.

Ефект от тази липса на прозрачност и неточности в регистрите сега ще видите доста собственост на държавни и общински фирми като частна такава. В известен смисъл следва да бъде такава, защото въпреки формалните правила за използване на публични търгове през съответната агенция, всъщност нищо не спира борда на дадено ЕООД да продава имотите си пряко или прикрито чрез продажба на дъщерни фирми. Подсъдимо би било, но в определени случаи самата операция не би била обратима, а виновните могат да са спокойни при така услужлива и опъваща чадъри прокуратура.

Техническо изпълнение

Използвам Leaflet с d3js както винаги. За базов слой използвам OSM със стил от Carto и сателитните снимки на Google. За обработка и обръщане на формати и създаване на tiles използвам mapshaper и QGIS.

В повечето си проекти зареждам данните директно и ги визуализирам директно в browser-a. Затова и 3D картата или тази с документите е толкова тежка и бавна понякога. Това обаче ми позволява да филтрирам в реално време, да се клика за повече информация за конкретен обект и прочие операции. В този случай говорим обаче за гигабайти, което е невъзможно да се обработи в реално време на почти всички устройства.

Класическия подход е да се вдигне една GIS система отзад, която да кешира слой с данните и когато някой натисне някъде, с отделни заявки да се зарежда информацията. Това изисква значително пространство и отделен сървър, който да обработва заявките. Това правят кадастъра, всички GIS системи на общините (където въобще има). Основна задача когато изготвям визуализациите си обаче е да са портативни. Тоест да няма сървърна част, която динамично да изготвя всичко. Използвам само статични ресурси, които лесно да може да се свалят локално или прехвърлят другаде. Това означава първо, че практически липсват разходи за сайта, но най-вече, че не се изисква специализиран софтуер и поддръжка. Най-вече обаче значи и че картите и графиките ще продължат да съществуват дори да ги изоставя.

Затова се обърнах към vector tiles, които позволяват хем статично зареждане, хем може да се стилизират в реално време според филтриране – например да се скрият всички държавни парцели. Генерирах ги използвайки две node библиотеки – geojson-vt и vt-pbf. Първо опростявам геометрията където не е нужна голяма точност (например при по-малко увеличение), а после ги режа на tiles, които да се зареждат.

Това създаде друг проблем. Доколкото при голямо увеличение (над 15) картата да работи добре, при отдалечаване се зарежда твърде много отделни парцели във всеки квадрат. Тъй като при отдалечаване на картата трудно се различават така или иначе отделни парцели – освен най-големите – минах на растерни tiles. Тях генерирах на база същите данни с QGIS. Тъй като не може да се клика на отделни поземлени имоти и поради спецификата на обръщането на снимки, за да не се виждат празни линии между парцели от един и същи тип ги слях с mapshaper. Все пак запазих само данните за отделни градове поради големият обем данни при това увеличение. Ето, например, Смолян. Вижда се границата на парцелите, които съм показал.

При още по-голямо отдалечение, когато виждаме вече цели области, размерът на слоя стана доста малък при растерно изображение. Затова се пробвах да извадя снимки на цялата страна. Така виждаме снимката в началото. При промяна на увеличението на картата се зареждат различни източници – векторни, растерни и цялата страна. Отдолу ще се покаже каратко съобщение какво виждаме и кога може да кликаме на отделни имоти. Ето същото място на Смолян при отдалечаване. Вижда се землището на Бостина и земите около Пампорово нагоре.

При промяна на увеличението на картата ще видите освен съобщение, промяна и в легендата. С натискане на категориите ще може да скриете някои от тях. С бутона наподобяващ карта вляво горе може да смените между административна карта на OSM или сателитна на Google. Сега търся начин да взема ортофото картите от кадастъра. Ето например карта на централната част на Бургас с отбелязани частни парцели.

Бутона над него е за промяна на прозрачността на слоя с имотите. С повече натискания се увеличава на стъпки между 20% и 100%. Най-отдолу се извежда информацията за картата с различни линкове. Ще добавя тия дни и бутон за локация и търсене на адреси – да довежда картата до местоположението на гледащия я, както и да се намират адреси градове директно. Тук виждате изглед на Странджа при 40% прозрачност на имотите.

При отваряне на всеки парцел ще виждате собствеността му според кадастъра, друга информация за същото, ако съм я открил, кадастрален идентификатор и линкове към източници като КАИС и АППК. Макар конкретния собственик – конкретна община, фирма или частно лице са публикувани без разкриване на лична информация, зареждането на тези данни статично би било твърде много. Би могло да се вложи като информация в статичния слой, но пак ще стане твърде тежка картата, особено предвид, че за няколко клика ще са нужни данни.

Алтернативата е от страна на сървъра да има услуга, която да предоставя конкретния собственик при поискване. По-горе обаче обясних защо не съм го направил. По-важното тук е, че дори да покажа собственика според кадастъра, както беше обсъдено до тук Имотния регистър е отправната точка. Затова давам идентификатора и ако някой се интересува, може да плати лев да провери историята на въпросния поземлен имот. Би било интересно да събираме тези справки на едно място. Вече имам няколко стотин по други поводи.

Данните за имотите не са чак толкова много на пръв поглед – 6.7 Gb geojson за цялата страна. Когато обаче се нарежат на tiles и дори да направим векторни само за 25 града, мястото на сървъра ми бързо свършва. Затова този път качих статичната информация на firebase hosting в GCP като backup и като основен източник – github pages. С малко DNS настойки и bash скрипт мога с две команди да генерирам всички слоеве и до 10 мин. да са качени на всички хостинги автоматично.

Конкретни казуси

Когато направих първата карта със София и веднага се забеляза как природен парк Пирин е собственост на държавата. Далеч не целия обаче. Виждат се много частни имоти доста навътре в парка. Може да се ориентирате ясно къде следва да минава границата на парка и как „инвеститорския интерес“ го окупира.

Аналогично във Варна исках да видя как стоят нещата с Алея първа и къщата на Копейкин. Тук виждате в червено всичко по алеята в Приморски парк, както и имоти зад нея. Вижда се и че в жк. Бриз нагоре почти няма общинска земя, с изключение на улиците.

Когато направих растерния слой на цялата страна, забелязах няколко неща, които ме накараха да мисля че съм объркал обработването на информацията или съм свалил нещо грешно. Първото шокиращо нещо беше, че половината планина Рила е всъщност частна. Виждаме го долу. Става въпрос за поземлени имоти 62685.10.1, 62685.10.2, 62685.50.3, 62685.45.1, 62685.46.1 и много други. Отбелязани са като земеделска или горска земя и са собственост на „частни религиозни организации“. Разбирайте Българска православна църква. С изключение на самите природни паркове, това е най-голямото непрекъснато парче земя собственост на няколко в България. Знаех, че имат доста земи около Рилския манастир, но мащабите ме шокираха. Това поставя редица въпроси, на които ще отговоря по-нататък.

На картата се виждат и доста „бели петна“ – липсващи райони, обикновено около села. Най-голямото е около с. Голец край Ловеч, с. Равнище край Правец (където също има липси), част от Средногорието край Златица и Пирдоп и слоновете над Обзор и Бяла на морето. Виждат се и други странности като това долу – един вид линия от държавни имоти между Стара Загора и Казанлък простираща се от изток на запад до село Розовец. Става дума за десетки държавни имоти, които обаче на практика отрязват имотите над съседните села. В кадастъра се виждат едва когато човек увеличи значително. Търсете, например, парцели 05431.57.66 и 54314.238.3.

На горната карта се вижда и че доста села са отбелязани като съсобственост. В действителност, отделните парцели в тях не са отбелязани, а всичко е сложено наедно като „съсобственост“. Това е по-скоро правилото, отколкото изключението в България. Затова ако се чудите защо наследствената ви къща няма идентификатор и не може да я намерите, това е причината. Ето пример за с. Остра Могила в Стара Загора. Всичко е под КИ 54314.888.9901

Аналогично нещо виждаме и в планините около Чепеларе. Тук съм склонен да вярвам, че става дума за грешка, но не съм седнал да проверявам отделните парцели в Имотния регистър. Повечето, които разгледах са си наистина отбелязани като съсобственост и са всъщност иглолистни гори. Пример е 80371.202.42 от 1566 декара иглолистна гора.

Връщайки се на ниво град отново става интересна собствеността на парцелите около гребната база в Пловдив и неспирните опити да се застроят малкото останали зелени площи там. Оттатък реката, където искаха да правят нов канал, битката вече е загубена. С активните действия сегашния кмет и екипа му, градът се разпродава и презастроява още повече.

Допълнение 30 ноември 2025

Няколко души повдигнаха въпроса за петното „частна собственост“ при мините Марица изток. На снимката долу виждате сателитната снимка къде са самите мини и отгоре в червено повечето изглежда като частна собственост. Става въпрос за имоти като 73225.56.351, 73225.101.4 и 15062.28.25, които са отбелязани като частни и такива като 73225.201.115, 73225.101.6, 73225.101.1, 73225.101.3 и 53268.10.14, които са отбелязани като Частна обществена организация. Всички те са собственост на „МИНИ МАРИЦА ИЗТОК“ ЕАД ЕИК 833017552 с изключение на поне един имот, който е на „СТРОИТЕЛСТВО И МОНТАЖ“ООД гр.РАДНЕВО ЕИК 833066574. Повечето са с акт за частна държавна собственост, но има няколко с нотариален акт или без документ за собственост въобще.

В този смисъл, територията би трябвало да я маркирам като държавна собственост, макар да не е съвсем ясно какво разбират под „частна обществена организация“ и дали винаги означава държавна собственост или може да е общинска в други случаи. Ще проверя и ще обновя картата. По-горе обсъждам и защо въпреки изискванията за решение на МС и продажба през АППК, в сегашното положение не виждам как ще спрат продажба на активи стига определени хора да го искат. Не го очаквам за конкретно тези мини, но от друга страна как бихме разбрали въобще?

Допълнение 05 декември 2025

Обнових картата за собствеността и дълбочината на точност. Вече може да се вижда неинтерактивна (raster tiles) за цялата страна до доста по-голямо увеличение. Все още детайлите на ниво парцел са за 25 града, но работя и по това.

По-важно, свалих от регистъра на публичните предприятия списък с ЕИК на всички държавни фирми. От това филтрирах известната собственост на имоти, които се водят за частни (предимно „частна обществена организация“) и ги промених на държавна собственост. Така 30014 парцела бяха сменени на държавна собственост.

Долу виждате примера за мините, които споменах преди няколко дни. Вече повечето имоти са отбелязани като държавни. Виждаме още няколко големи, които са маркирани като частни обществени организации, но нито в кадастъра, нито в имотния регистър има някаква информация за тях. Т.е. на практика са с неизвестна собственост. Аналогично в София някои спортни имоти собственост на НСБ са отбелязани като частни, защото липсва записи за собственост. Затова ще ги видите в червено тук.

Прегледах всичките няколко стотин хиляди „частни обществени имоти“ и се оказа, че доста имат цялостна или частична собственост частни физически или юридически лица. В някои случаи чуждестранни. В този смисъл не мога да маркирам всички като държавни, защото не са. Където съм открил, че става дума за общински имот, държавна или общинска фирма съм го направил, но данните не са ясни.

Как да проверяваме кой е собственикът?

1. Регистрирате се в Имотния регистър с ПИК на НАП или електронен подпис
2. Влизате не с парола, а с ПИК на НАП или електронен подпис. Тогава може да търсите по имот
3. Намирате Имотен регистър -> Услуги -> Справка чрез отдалечен достъп за имот от имотен регистър. Натискате „Заяви услуга“. След това „Добави имот за справка“
4. Връщате се в картата, намирате поземления имот, който ви интересува, натискате го и копирате кадастралния идентификатор – три числа с точки между тях (достатъчно е да кликнете на него и се копира сам)
5. Слагате го в първото поле и търсите
6. Ако не са намерени резултати, значи дори Имотния регистър не знае за него. Т.е. няма операции с този имот в последните 15 г.
7. Ако го намери, добавяте го и натискате „продължи“ и „запознат съм“ с условията
8. Дължи се справка от 1 лв/0.51 €. Аз обикновено добавям повече в сметката, което става от профила.
9. Като платите отивате в профила си -> Моите заявления -> Имотен регистър -> Търси
10. Ако сте платили ще се появи списък и вдясно са резултатите

Препоръчвам също тази статия, където описах миналата година как да търсим такава информация. Фокусира се върху София, но някои от линковете важат и за други градове.

Защо е важно и какво трябва да се случи?

Описах няколко неща, които ми направиха впечатление. Подобно на картата за имотите на Желязков и много други, целта ми е да дам възможност на хора с местно знание, които ги е грижа за района им да си задават въпроси. Детайлите са налични, за съжаление, само за големи градове, но и общата картина помага, както видяхме в горните примери.

Най-простата употреба на картата е да проверите дали градинката, паркинга или полето край блока ви всъщност е частна собственост. Предвид изписаното до тук като методология, източници на данни и тяхното качество, това може да е само първа стъпка към по-нататъшно търсене.

Важно е да задаваме въпроси защо няма публичен регистър на общински и държавни имоти, както и какво всъщност притежават държавните и общинските фирми. Доколкото наистина последните като форма позволяват далеч по-голяма гъвкавост, всъщност най-често са средище на злоупотреби и източване на публичен ресурс. Именно имотите заедно с еврофондовете и бюджетните средства са основни източници за това.

Изискването сделките да стават само през АППК и с решение (в повечето случаи) на Министерски съвет е добра стъпка. Проблемът е, че практически липсва контрол при прокуратура и административен съд, които са в кюпа. Няма такова задължение и за общинските имоти и фирми. В действителност, прехвърлянето на имоти от държавата на общините понякога е схема за продажбата им на точно определени интереси. Причината е, че работата на общинските съвети се следи много по-малко, по-трудно е и се разбира от шепа хора. Вероятно затова почти всички от разпорежданията за прехвърляне на част от имотите с отпадната необходимост на общини отиде именно при кметове от ГЕРБ и ДПС пряко или непряко контролирани от Пеевски.

Казват, че светлината е най-добрия дезинфектант. Макар да имам забележки към тази максима, наистина е важно да разберем по-добре какво се случва в страната ни в мащаб, за да търсим отговори да настояваме за решения. Защото онези, които иска и вече я грабят ги знаят тези неща. Също работят неспирно в парламента, общински съвети, съдебни зали и тъмни офиси на нотариуси по нощите да прехвърлят и заличават следи. Работят и през една марионетка в министерски съвет, за да спрат разследванията, към които настоявам затваряйки публичността в Имотния регистър и блокират отварянето на данните ѝ.

Тази статия и картата имаха работно заглавие „Кой притежава България?“ В действителност не отговаря на този въпрос, а за го задава. Картата показва само каква територия вече не е в публични ръце. Доколкото повечето от описаните схеми крадат земя от неподозиращи наследници, най-големият грабеж именно е на публичен ресурс. Затова е добре да питаме кой всъщност държи даден парцел, гора, плажна ивица, природен парк, детска градина, езеро или река, кой го е позволил и кой прокурор е затрил преписката.

Ония ден писах, че сауните в България са неприятно добър начин да научиш за хората със схемите и схемите на хората. В случая двама се оказаха архитекти и обсъждаха надълго и широко главните архитекти в различни градове около София. Кой до кога бил, кой нямало да си тръгне докато „ония къщи“ не са пуснати, кой къде отивал, за да довърши „поръчката“, кой на кого бил човек и след вота какви пари щял да направи на поста и прочие. Говориха си и за София и как цитирам „компроматите срещу кметството потекоха масово, така че ще стане работата“ и как определени хора „от техните“ неочаквано много помагат на въпросната „работа“. Говориха как едни си плащали, а други били пред фалит, но събирали депозити като за последно.

Такива разговори са глупави и на тяхна база трудно да разберем нещо конкретно. Още повече, че рядко има споменати имена, а и честно казано като правило не ни пука. Тук обърнах внимание, защото случайно темата ме занимава. Доколкото не може да се правят изводи на база подобни подхвърляния, случаи като този затвърждават впечатленията ми от години, че въпреки хората в системата, които се опитват да си свършат работата съвестно напук на критика, заплахи и тормоз от началници и съд, има една клика от най-вече архитекти, които диктуват какво ще се случи с градовете ни в ущърб на бъдещото през наместване на ключови позиции, влиятелни организации, регулатори и овладяване на формалния процес.

Показва и за пореден път, че хората със схема в България до толкова не се притесняват, че някой може да ги санкционира, че не се свенят да обсъждат където и да е и както и да е как ни прецакват всички, точат пари и им се разминава. Какво ще направите? Кой следва да го направи? Затова говоря, че работещите институции са това, което подобрява живота на хората. Не парадиране в студия, гръмки обещания и веене на идеалистични знамена, а скучни чиновници извън прожекторите, които работят за това законът да се спазва независимо кой си и чии си. Това работи само когато са защитени и спокойни да го правят извън политически турболенции и претенции. Затова едни толкова работеха да ги овладеят и цялата машина от компромати работи за задържане на това статукво.

Толкова сме свикнали с това поведение на ония със схеми, че в един момент се зачудих дали са ми по-досадни шумните им брътвежи или липсата им на хигиена и на другите преди тях карайки мястото да мирише на мръсни чорапи постоянно. Може би последното всъщност беше подходяща атмосфера за отношението към собствената им работа и обществото като цяло. Напомни ми за аналогична ситуация, която имах преди години, но с куп хора от АПИ. Тогава и за любовниците на шефовете си говориха.

Та ако търсите ранна индикация, че нещо се променя, че прокуратура и регулатори са започнали да вършат нещо, то изчезването на подобни разговори от публичното пространство е една такава – за схеми в строителството, еврофондове, поръчкови дела срещу конкуренция или просто покриване на проверки. Не задължително само от сауните – понякога придобива формата на крещене по „мобифона“ пред G класата пльосната върху пешеходна пътека или ехидни разговори в кафенетата около административните съдилища. Ако същите започнат да се оглеждат нервно и замислят, значи сме на прав път. Не го видях това онзи ден.

Доста неща се случиха покрай проекта GovAlert и конкретно данните за градоустройството и строителството в София. От няколко справки, с които сам да осмисля както се случва, той се разви в многопластов инструмент позволяващ проследяване на процеси и онагледяване на сложни аспекти от бъдещето на града. За последната година близо 10% от пълнолетното население на София посети картата с документите, 3D визуализациите и отделните информационни канали. С други думи – изглежда доста хора намериха това, което правя, за полезно.

Все пак, отчитам, че потокът от информация е значителен и труден за осмисляне. Картата на бъдещото застрояване, филтрите към нея и за документите трябваше да помогнат, но не бе достатъчно. През 2024-та съобщих за 10448 документа, от които 95.5% са видими на картата. За 2023-та бяха 12153 или по 49 на всеки работен ден само за София. Събирах идеи и предложения. Най-честото желание беше някакъв формат, в който всеки да вижда само документи за места близо до дома или офиса. Алтернативно – само за района, в който живеят. Това е нещо, което исках да направя от самото начало, но отлагах заради сложността и обвързаните разходи за такава услуга.

Всичко, което съм създал тук, както и другите проекти за визуализации и отворени данни, правя на свой гръб подтикнат от желанието да си отговоря на въпросите, които ме занимават и в процеса да помогна на други да го направят. Най-удобен канал за повечето е мейл, но изпращането до много хора е обвързано с разходи. За да е надеждно и да не отиват в спам, трябва да се използва платена услуга. Осъзнах го докато правех бюлетина за гласуващите в чужбина, където на всеки вот изпращам по няколко мейла на над 3000 абонирали се. В онзи случай обаче изпращането е еднократно и (принципно) рядко докато динамиката около застрояването е постоянна.

Затова реших да направя бюлетин под формата на платена услуга, което да покрие разходите по това и други аспекти на картите, които правя. Идеята за това всъщност дойде от призивите, които получавам да пусна Patreon или друга подобна форма позволяваща дарения и подкрепа. Реших да комбинирам двете неща, за да има някаква стойност, която се получава в замяна. Ако има интерес, имам идеи как да развия бюлетина с допълнителни категории, филтри, градове и източници. Приемам всякаква обратна връзка и идеи.

При абонамент имате възможност да изберете в кой час на деня искате да получавате мейла. Може да го искате със сутришното кафе, в обедната почивка или вечерта след като са свършили работа в НАГ. Независимо кога изберете, ще получавате всички документи от последните 24 работни часа. Това значи, че в понеделник сутринта ще получавате всичко от петък. Събота и неделя ще е тихо.

След това може да изберете какво ви интересува. Може да центрирате картата около дадено място и да получавате документи в радиус от малко над километър около него. Може да изберете конкретен район. Над 96% от откритите документи успявам по един или друг начин да свържа с конкретен имот или улица. Ако обаче не успея, повечето от останалите свързвам с район. Ако изберете място с радиус, ще получавате и документите, които може би са от интерес, защото се отнасят до района ви. Има единици, които се отнасят до цяла София или дори с район не съм успял да свържа автоматично (написани на ръка, например). Те се получават от всички. Ако в дадения ден няма документи, които ви засягат няма да получите мейл.

Целта е да се ограничи потокът от информация засягащ цялата София и десетки документи на ден до няколко, които занимават само Вас. Разбира се, мястото и района, както и часът на получаване могат да се променят. Дал съм възможност за абонамент на месечна или годишна база. Плащането става карта през сигурна система, която се използва често от други в България. Абонаментът може да се прекъсне по всяко време като ще продължите да получавате мейли до края на предплатения период. Ако искате да спрете и това, моля пишете ми като отговорите на някой от мейлите от бюлетина.

Обвързването на документи с имоти става автоматично. Например, сайтът ми изчита дневния ред за бъдещи заседания на експертни съвети решаващи по ПУП-ове и разрешения за строеж и открива номера на имоти и сгради, след това ги слага на картата. Някои от числата може да са грешни, а някои – описани с думи, адреси или други означения, които не могат да се засекат автоматично. Отделно самите документи и отбелязване им в НАГ и Столична община става на ръка, което е водело до грешки в миналото. Това означава, че засичането дали на документ или новина попада в зоната на интерес, не е абсолютно сигурно и както до сега е възможно някои документи да бъдат пропуснати или маркирани неподходящо. С подобряване на прозрачността на Столична община, метаданните и дигитализацията на процесите, това ще се подобри. Бюлетина ми може да е само толкова добър, колкото е източникът, което важи за всичко свързано с данни.

Разбира се, остават да работят и ще развивам старите канали, по които тези документи са достъпни. Такава е ActivityPub страницата с линкове към социалките, картата с документите и тази с 3D застрояването. Всички документи ги има и на страницата на НАГ в различни регистри. Целта на новият бюлетин е да намали обемът информация, който ви залива по всички канали до степен, в която не изпитваме парализа в желанието си да променим нещо.

Ако имате въпроси, идеи или някаква обратна връзка, ще се радвам да ги обсъдим в коментарите.

Ситуацията в София класически пример за този начин на работа. Едно положително нещо обаче е, че в сайтът на НАГ може да се видят скиците от въпросните градоустройствени планове. Днес между другото седнах да си играя да въведа сградите в и около квартал Дианабад, които не са започнати или довършени заедно с височината им. За някои от тях са издадени визи, за други – разрешителни за строеж. Повечето обаче са одобрени от НАГ за строеж и е само формалност да получат разрешително. Някои одобрените сгради – като тези на 5-тата снимка – се намират на все още общински имоти, което показва, че вече се подготвя продажбата им.

Направих това като експеримент. Реших, че този начин на визуализация би бил полезен на живущите в квартала да си представят какво ги очаква и как ще се промени градската среда в близките години. В червено са въпросните планирани сгради. Останалите се виждат триизмерно и макар очертанията им да не са точни, достатъчно близо са, за да дадат представа. Списъкът не е изчерпателен като може да има няколко по-малки сгради.

Може да видите интерактивна версия тук:

На снимките виждате няколко ключови точки в квартала.

Ето тук ще намерите (почти) всички градоустройствени заповеди от района за последните 10 г. Някои от решенията за застрояване долу са от преди това. Други са укрити от сайта на НАГ.