Ако сте се движили по Цариградско нощем в последната година няма начин да не сте видели новия билборд-екран на 4-ти км. 94 метровия хотел са си го инсталирали заедно с артистично осветление около самата сграда. Още от самото начало имаше оплаквания от живеещите непосредствено до сградата, както и от каращи по булеварда. Има добра причина чл. 16а от наредбата за рекламните обекти в София да забранява видео елементи като този, а в жилищните квартали като цяло да се ограничава светлинното замърсяване.

В последната година на няколко пъти съм се опитвал да разбера как това е било разрешено въобще. Тази седмица най-накрая получих отговор – не е. Незаконен е видео билборда. Има разрешения за поставяне на други рекламни надписи по сградата, но специално за това няма. Искам да благодаря на районния главен архитект Горанов, че е извършил проверката след сигнала ми. Сега топката е прехвърлена на главния архитект на София Недев. Мисля, че е вероятно да открие, че артистичното осветление също няма разрешение и не е в оригиналния проект. Същото беше при NV Tower на Г.М. Димитров, където правиха цяла дискотека всяка вечер докато не спряха преди две години след оплаквания на живущи и аналогична проверка.

Промоционално видео от рекламната агенция, която продава време на този билборд, услужливо показва защо не отговаря на изискванията по наредбата. Забранено е излъчването на видеоклипове или анимация, мигащи или движещи се светлини. Тук виждаме всичко изброено. Остава отворен въпроса защо местната администрация не е обърнала толкова време внимание на това нарушение, но все пак е добре, че откликват на този специално сигнал.

Допълнение

Уведомиха ме, че в общината тече проверка на билборда още преди сигнала ми. Очакваме развитие на случая.

Озеленяването

Поисках по ЗДОИ от общината и ДНСК още документи за тази сграда. Както се вижда ясно на място и от сателитните снимки, сградата няма практически никакво озеленяване. Няколко храста и ниски дървета отпред не отговарят на изискванията за озеленяване, но така или иначе не стигат за минимума от 40%, 25% от които са високи дървета.

ДНСК ми отказаха днес да ги предоставят въпреки, че конкретните документи следва да са публични по принцип както е при много други подобни. В следващите дни ще обжалвам решението им в съда, за да разберем как е било допуснато такава сграда да получи акт 16 без озеленяване. Очаквам отговора и на общината и ще действам по аналогичен начин.

Точно при кръстовището разкопаха улицата. Първо я блокираха изцяло, а от тогава е заградена на три места. Липсва сигнализация или знаци, липса регулиране на движението, липсва информация защо и до кога. Колите се разминават и изчакват както си знаят. Боклукчийските камиони имат проблем да минат въобще, а ровът не беше обезопасен отвътре и се рискуваше пропадане на пътя, тъй като коли минават буквално по ръба.

Интересното тук е, че разкопките са най-вероятно незаконни. Точно на това място липсва действащо в момента разрешение за т.н. благоустройство. Това значи, че могат да копаят и прокарват каквото им трябва, ако обещаят да оправят настилката. Както видяхме в случая с Артекс на няколко стотин метра от там, казачеството е покъртително и трябваше 3-4 ремонта на ремонта. Когато нямат разрешително, практика е да се копае набързо през почивните дни и никой не проверява. Точно това се случи и тук. Друга честа схема е да се разберат с Топлофикация или Софийска вода, които да си измислят авария, инвеститора да плати за някакъв ремонт, който така или иначе се налага и междувременно да си свърже сградата заобикаляйки всякакви изисквания и процес. В случая се видя, че Топлофикация ремонтира нещо, но нито бяха отбелязали на страницата си, че има планиран или извънреден ремонт на това място, нито има такава информация където и да е на страницата на общината. Като питах работниците на място дали е авария отговориха, че свързват Тинтява 80. Виждаше се ясно от изкопите включително.

Дупките вече се запълват и даже на места е плеснат малко асфалт. Ще видим колко време ще пропада. Важното в случая е, че нещата се правят отново по другия начин, което за всеки купувач би следвало е червен флаг. Не, че практиката, с която конкретния инвеститор стана известен не е достатъчен такъв. По-важното е защо подобни действия се позволяват и им се разминава. Като блокираха пътя на място имаше патрулка и полицаят сам се чудеше какво да прави. Нямали разрешение да блокират толкова централна за района улица.

Макар да става въпрос „само“ за ремонт, който почти блокира улицата за „само“ десетина дни, такива ще има много в бъдещите години докато построят сградите наоколо. По-важното е, че предвид колко е малка улицата, колко движение има сега и колко се очаква да се увеличи, дори без ремонти подобно блокиране ще е ежедневна практика в бъдеще. Достатъчно е една кола да спре на стопове „за 5 мин“ и опашката от коли ще стигне туловищата на Артекс. Вече го виждаме. Тинтява далеч не е специална или изключение, а просто пример, който мога да дам.

Разбира се, възможно е да има разрешение да копаят там по начина по който го направиха. Възможно е Топлофикация да са забравили специално този ремонт да отбележат на сайта си. Тогава въпросите са дори по-сериозни в посока общината, комисията по транспорта, общинската фирма и КАТ защо се позволява нещо такова, защо не е публично и обявено, защо няма контрол над липсата на сигнализация, обезопасяване и възстановяване след това. Ключова роля за това има районния кмет, който би следвало да контролира именно такива случаи, но опитът на квартала показва, че не може да очакваме нищо от него, особено когато става дума за незаконни строежи и едри инвеститори.

Тази сграда стана известна, тъй като е на (предимно) общинска земя, но има много други, които са също толкова проблемни от гледна точка на транспорт, подземна инфраструктура, реки, отстояния и прочие. Само преди седмица имаше искане за ПУП за друга 75 метрова сграда. Там обаче по-скоро ще бледнее пред околните долепени едно до друго туловища, които вече са си осигурили гласовете в СОС преди няколко мандата.

Все по-често, когато стане такъв скандал, виждаме снимки от картата ми. В случая с Младост именно визуализацията от 3D картата беше използвана от всички, за да покажат мащабите на предложеното от районния кмет на Младост. Използвах я като показвахме схемата на пловдивския кмет и хуманитарната гимназия и плановете му за застрояване на практически нов квартал без инфраструктура. С нея показах къде минават реките на София и какво се планира да се строи върху тях. Често я срещахме и в отразяването на случая с 215-метровата кула на бул. Черни връх.

В същото време продължава критиката срещу картата ми за очакваното застрояване в София или както я представям обикновено – онази с шарениите. Критиката идва най-вече от инвеститори и архитекти, но и от някои в Столична община и определени районни кметства. Миналата година събрах и отговорих на почти всички упреци и твърдения, които някой е споменавал. Налагало ми се е да обяснявам и поправям твърдения какво показва картата и какво се случва в Младост. Най-вече чувам, че това, което се вижда на картата като обеми и строежи, няма да се случи въобще или няма да е баш така. Ако случая в Младост показа нещо, то е че всъщност картата е повече от точна. Виждаме го отново и отново, особено в междублокови пространства и зелени площи.

Криптобетон, ама нависоко

На база данните събрани в картата, виждаме 8 бъдещи сгради над 100 метра, 36 между 75 и 100 метра и 122 сгради между 50 и 75 метра. Някои от тях се строят, а други се виждат на картата на общината, но липсват всякакви документи кога и как е било решено. За последните знаем, че е на база скрити ПУП-ове и гласувания в СОС преди 2020 г., защото след това следя всички промени автоматично.

Всички обекти може да видите на 3D картата – отваряте филтъра с бутона с фунията, изключвате сградите до 50 метра (първите четири отметки) и остават само по-високите. В галерията долу ще видите няколко района в София с оставени само такива сгради. Може да спрете смяната на снимките с бутона за пауза горе вдясно.

Първата снимка показва планираната нова 75-метрова сграда на мястото на старата офис сграда на Филип Кутев до опасното кръстовище с Черни връх. Около нея се виждат предимно одобрени вече други проекти. Втората снимка показва кула до Японския хотел, както и още една точно пред прозорците на злощастния Златен век на Артекс. Последната кула е видима в портала на общината, липсва всякаква информация или публични документи как се появила и е върху общинска земя. Както видяхме със случаите на схеми за подаряване на милиони на частни интереси в Младост и Изгрев обаче, това не е никаква пречка. Доколкото настоящия районен кмет на Лозенец няма да пусне подобно предложение, това пак не пречи на икономическото мнозинство на СОС да прокара свое.

Следващите три снимки са по протежението на Цариградско шосе и се виждат множеството сгради достигащи и минаващи 75 метра. Вижда се и строящият се вече проект на Тиков исторически свързван с Пеевски, който щеше да бъде облагодетелстван от лобистките поправки на ИТН в предишния парламент. След това показвам Изгрев и Г.М. Димитров, където съм включил няколко сгради, които са малко под 50 метра. От там дойде заветната фраза от транспортен анализ, че „то така или иначе е блокирано движението – още няколко десетки семейства няма какво повече да влошат положението“. За съжаление, районният кмет не прави нищо за озаптяване на тези проекти въпреки заявките му, че спира строежи всякакви. Тук не трябва да пропуснем и абсурдните планове за сграда в Студентски парк и спряният отдавна проект от другия край на парка, заради който вече години улицата е пропаднала.

Следващите снимки показват плановете в Младост, включително от последния скандал. Повечето са по Малинов, в Бизнес парка и отсреща на булеварда. Разбира се, не може да не се върнем отново на Черни връх, където има най-много концентрация на сгради уж със смесени функции, които магически стават изцяло жилищни без паркоместа и отстояния. Плановете за Тодор Александров шокират всички, но тепърва ще видим стена от кули там предвид прецедентите за висок кинт от 6, 7 и нагоре при иначе и без това ненормално високия в части на ОУП на София от 3.5.

Накрая като тест съм въвел по визата за проектиране една вече готова сграда на бул. България. Заложил съм точно височината и очертанията от скицата както съм направил при всички други хиляди. Вижда се, че доста точно очертава какво реално са построили в последствие.

Картата – активност и събиране на данни

За последните 12 месеца картата е била посетена 305 хиляди пъти, 141 хиляди от които от потребители в България. Тук изключвам моите посещения, както и тези от търсачки. Има 36630 уникални IP адреса, което предполага най-много толкова посетители. 632 души отварят картата поне веднъж на седмица. От миналия юни, когато помолих за помощ, до сега 3200 души са подали 10871 сигнала, че сгради вече се строят или са готови. Повечето са обработени.

Питали са ме как добавям данните на картата. На едно събитие на Ratio миналата година показах тази графика, но сякаш не съм я пускал другаде. Днес я обнових с последните данни. Дава представа колко полигона съм добавял по дни от края на юли 2024 и сега. Вижда се, че първите два месеца съм добавял по няколко стотин на ден. Впрочем, нашумялата сграда в Младост е там от самото начало – бил съм я въвел още на 6-ти август 2024. Сега през седмица-две обработвам новите искания за ПУП-ове, визи за проектиране, градоустройствени заповеди и други актове със скици. В червено се виждат колко от полигоните въведени в дадения ден са изтрити на по-късен етап заради поправки или по-често – промени в плановете за застрояване.

За последните 21 месеца съм въвел почти 32 хиляди полигона на ръка. От тях 29 хиляди се виждат на картата. 11282 са събрани в 3757 сгради като всеки полигон показва различна височина на части от бъдещия строеж. Останалите 18 хиляди са самостоятелни сгради – от хилядите малки къщи, които никнат по полета и хълмове около София до 75 метрови кули.

Повече по темата

Ако искате да се информирате за нови документи и проекти в района ви или около конкретно място, може да се абонирате за бюлетина ми. Той ще ви информира за документи от общината и редица други институции свързани с имоти в София. Повече за проекта може да прочетете тук.

Писал съм доста за презастрояването, София конкретно и имотния пазар на база това, което виждам в данните. Тези статии може да са ви интересни в тази връзка:

• Четем сгрешени цени на имотите и това е сериозен проблем
• Що е то презастрояване и има ли почва у нас?
• Имотния пазар в София, панелките и „хубавото ново“
• Каква е собствеността на земята в България?
• За хората със схемите и дъх на мръсни чорапи
• Трябва да се ядосаме, … а после?
• Бетон и кора – бутафорното озеленяване в София

Документи и заседания от експертни съвети в НАГ

Тези данни са отчасти на картата от около година, но в последните месеци допълних источеските данни и разширих засичането за кои парцели се намират. За последните 15 години се намират 1290 заседания, протоколи или други документи от такива съвети. Свързах ги с 3923 обекта на картата. Ще ги намерите на този филтър на картата.

Обществени поръчки

Намерих 755 поръчки в последните 15 години, които се отнасят до обекти в София. Някои са за ремонти, други за изграждане на градини и други сгради. Трети са за доставяне на апаратура или други дейности. Доста са за саниране. Свързах ги с 519 обекта. Ще ги намерите на тези филтри на картата.

Решения на Министерски съвет

Намерих 357 решения, протоколи и други документи от последните 15 години свързани с 2345 обекта. Освен тях ще намерите 126 търга за държавна собственост засагащи 57 имота. Ще ги намерите на тези филтри. Търговете спряха в края на миналата година, но ако се появят нови, ще се видат на тази карта, както и на другата с „имотите на Желязков за продажба„.

Заседания на Столичен общински съвет

Това са последните данни от тази седмица. Включват 1115 документа, протоколи, питания и предложения от последните 8 години. Свързах ги с 10079. За целта обработих 42 хиляди документа на СОС и поне една трета споменаваха някакъв имот. Старите протоколи с повече от един документ в тях ги поставих като един линк, затова се виждат само около 1000 „документа“. Всички нови засегания, питания и прочие може да следите и на новия Matodon канал @SofiaCouncil. Документите ще намерите на този филтър на картата.

Както и с други данни, списъкът с тези документи не е изчерпателен. Засичам единствено, когато са узначили ясно имот с идентификатор. В някои случаи използват описания или адрес или обсъждат сграда по друг начин. В такива случаи не мога да засега автоматично, че става дума за част от града. Все пак този механизъм е полезен, за да засичаме мнозинството от обсъжданията още като са на ниво обществено обсъждане, питания и комисии.

Попаднах на мой стар пост от преди 8 години показващ как правят тротоар в тогавашния ми квартал във Франкфурт, Германия. Тогава го сравних с оплакванията на ремонтите на Дондуков и Цариградско. В продължение на темата от вчера реших да проверя, колко всъщност е струвал да се направи така. Намерих аналогичен тротоар в съседно село, който миналата година е бил направен за около 120 евро на кв.м. Това включва основа, бордьори, подобни очертания на зелени площи без осветление.

За сравнение, цената на тротоарите, които виждаме да се правят в София, при последните поръчки излиза около 100 евро на кв. м. Имайки предвид, че разходите за труд са по-ниски, цените са почти идентични Разликите в качеството на изпълнение, плочите и елементите се виждат с просто око. Бях във Франкфурт пет години след като завършиха този тротоар и не беше мръднал. Някои от тези в София вече ги виждам как пропадат.

По социалки и групи се възмущаваме на общината и липсата на контрол когато нещо е нескопосано. „Ремонт на ремонта“ стана нарицателно по време на Фандъкова за лошо свършена работа и криво-ляво закърпена след това. Доколкото си мислим, че това става само когато държавата и общината плаща, показах как частни компании правят път и се налага поне четири пъти да го поправят защото пропада. В случая това беше по поръчка и под зоркото око на Артекс, но важи с пълна сила при изпълнение на всякакви сгради и инфраструктура. При тротоарите обаче, особено ремонтите, наистина голяма отговорност носи общината в целия процес.

Има обаче поне седем фактора, които влияят дори повече на тези ремонти. Някои от тях оскъпяват работата значително, други блокират налагането на контрол, а трети в най-добрия случай удължават времето за изпълнение.

Подземна инфраструктура

В София и практически всеки български град който не е коп’нал, той не е направил шахта или прекарал нещо под земята. Понякога кабели, тръби и оптика са на сантиметри под краката на хората. Понякога са дори опасни. Спомняте си смъртта на детето, което го хвана ток. Столичния общински съвет обеща да се захване с решаване на проблема и създаване на структура, която да отговаря. Това не се случи.

Преди две години пуснах карта на шахтите на София. Това са поне тези, за които общината знае и са в ГИС системата на НАГ. Има още много кабели и трасета между тях и още доста, за които не се знае. Всички следва да са достатъчно дълбоко, за да не пречат на тротоари и улици. Проблемът е, че понякога са буквално сантиметри под плочки, корени и бордюри. Това се установява едва когато започне ремонта, т.е. когато работата е планирана, бюджетирана и поръчката е спечелена.

Дори когато са незаконни не могат просто да се отрежат. Когато са законни обаче, но не на правилната дълбочина, проблемът възниква когато някой чиновник някога е подписал, че приема обекта както си е. Дали е било въпрос на корупция или нехайство, факт е, че сега разходът за преместването им на правилна дълбочина е на общината години по-късно. Това оскъпява значително нещата.

Лошо или липса на планиране на улици и тротоари

ПУП-овете на парче, позволяването улиците да са с намалена широчина оставяйки никакво място за тротоарите, приватизирането на места за паркиране или повече ленти на булевардите за сметка на тротоари и велоалеи, странните архитектурни чупки по сградите усложнявайки достъпа до гаражи, входове и съседни сгради, липсата на отчуждаване на достатъчно от частните имоти преди урегулирането им години назад във времето за нормална инфраструктура и редица други проблеми около хаоса в презастрояването в София и редица други градове води до там, че тротоарите не са просто 2.5 метра широки алеи подходящи за хора с проблеми с придвижването, незрящи или родители с колички, а криволичеща какафония от неравности и абсурди.

Дори при липса на подземни „мини“, най-съвестно изпълнение на строителя и контрол от общината, каквото и да бъде направено на определени места ще е абсурдно. В Изгрев видях тротоар широк една педя с бордюр още 10 см. Опитах и сам не мога да стъпя на него. Но имаше знак „мини на отсрещния тротоар“, т.е. на тия 30 см., защото се строеше поредният голям комплекс наблизо.

Дори когато се ремонтират улиците, се прави единствено смяна на горния слой на асфалта. Не се преосмисля концепцията на улицата, новата натовареност, дали следва да има издадени части на тротоара за по-лесно преминаване на учениците по пътеките, дали трябва да се обособят паркоместа и стесни на места платното, за да се намали скоростта и шума. Именно това очаквах при поръчката за ремонт на улицата в най-лошо състояние в район Изгрев – Тинтява. Районният кмет се хвалеше години наред, че работи над промяната ѝ, че мисли и готови всичко и подава предложения как да е в общината. Накрая като излезе поръчката се оказа, че нищо не е подал като предложения, а се използва остарели и вече неверни скици и планове от преди 10 години. Това е пример как не се прави и накрая плащаме много повече от данъците си за нещо по-лошо.

Строителен надзор

При такива проекти се взима строителен надзор, който би следвало да е независим. Проблемът е, че често става въпрос за свързани фирми. Независимият надзор трябва да следи за изпълнението на параметрите и изискванията за качество. Както добре виждаме обаче, това почти никога не се случва. Общините често нямат експертен капацитет да преценят дали нещо следва да е така или не и чисто естетическата им оценка и това, че някои неща са очевидни не издържат в съда. Становището на „независимия“ надзор натежава.

Непостоянни съдебни практики с дъх на корупция

Всяка обществена поръчка, всяко искане за поправка, всяка наложена глоба за несвършена работа или лошо изпълнение, всичко може и често се обжалва пред административните съдилища. Те имат крайно противоречива практика. Отчасти това е заради неспазен процес от страна на общината въпреки наличието на нарушения. По-често е защото става дума за сериозни пари и съдиите или не им пука, защото „ма то така си беше“, или са заставени да не им пука. Аналогични проблеми има при отказите за разрешения за строеж или ПУП-ове.

В тази среда административните съдилища в България носят със себе си един от най-негативните ефекти на градската среда. Несигурността, че законът и публичният интерес ще бъдат запазени води до там, че общините масово не се възползват от възможността да рестарвират или поне укрепят разпадащи се паметници на културата и да заставят собствениците да платят, ако ще със самия имот. Страх ги е, че никога няма да си върнат парите, защото е по-евтино да подариш апартамент във Витоша на сина на съдийка в Административния съд, отколкото да върнеш парите, които сме дали от данъците си.

При поръчките за тротоарите ситуацията е подобна. Затова винаги се гледа да се разберат с добро, ако ще да е на база компромиси и ниско качество на резултатът. Най-лошото е, че следващия път най-вероятно същите хора ще спечелят поръчката отново и ще трябва да се работи с тях отново

Липса на конкуренция и некачествена работа

Доколкото има страшно много строителни фирми в България покрай манията за крипто-бетона, всъщност много малко фирми кандидатстват за подобни поръчки. Отчасти това е заради изискванията за опит и мащаб, отчасти защото много от фирмите работят на черно и не могат да докажат доходи от подобна работа, отчасти, защото хора като Вълка и Таки извиват оркестрират кой да кандидатства къде. Така разпределят територия и сфери и дори общините да не са „в кюпа“ и да се стараят да получат качество на разумна цена, често са изправени пред свършен факт. Пример за това беше боклука в София, където изведнъж всички камиони за смет в страната потънаха в дън земя, когато община София искаше да наеме такива.

Липсва конкуренция заради такива мафиотски тактики и малкия брой фирми по принцип. Отделно качеството на работата е изключително лошо. Въпреки възторгът на инфлуенсъри и брокери, ако се наблюдавате строежите преди да сложат фасадата виждате с просто око невъзможни неща. Залепят ли фасадата и покрият бетона на гаражите с боядисан в зелено тънък слой трева вече изглежда готино като за снимки.

При тротоарите това го забелязваме по-бързо, защото е пред нас. При първият лек дъжд се виждат и проблемите в основата като се разкривят и започнат да плюят плочките. Бордюрите започват да се чупят от качващи се коли. Плочите и бордюрите не са изрязани правилно, а се пълнят с малко бетон ронещ се на втората седмица. Липсват хора, но дори тези служители не са обучени, нямат достъп до правилната техника и не им се плаща достатъчно. Твърде малък пазар сме, че фирми да дойдат за няколко тротоара от други държави, а и мафиотските схеми по-горе ги гонят. Материалите не са достатъчно добри, дори да има сложени изисквания.

Специфични изисквания, схеми и планове

За да може да се аргументира използването на 5 см. тежки плочи вместо 1.5 см. или специални бордюри с изрязани плочи около тях или многослойна основа от точно определен чакъл, а не каквито строителни отпадъци фирмата не е успяла да изхвърли вероятно нелегално някъде, трябва да е разписано ясно и недвусмислено в стандарт и схеми за тротоарите. Предложения за такива е имало доста през времето, но или не са били технически издържани отвъд шарените картини, или просто не са били придвижвани в Столичния общински съвет.

Именно тяхна е отговорността за приемане на такива изисквания, схеми и планове. Аналогично могат да изискат разработването и да приемат разписана единна визия на фасадите в централната част или да засилят вместо да зачеркват, както явно се готви икономическото мнозинство, изискванията за озеленяване на нови сгради. За да може да се изисква качество като описаното горе, трябва да се стъпи на такава схема. Именно това имат във Франкфурт в различни варианти и всеки район си избира специфика и дори цветове.

Паркиране върху тротоарите

Никой тротоар не се прави с идеята да може да се паркира върху него. Това би оскъпило значително процеса, особено предвид увеличения брой тежки джипове из града. У нас всеки паркира където си иска и се кара като му направят забележка „ма къде да паркирам другаде“. Новите тротоари в София масово се използват за паркоместа. Това се вижда дори и особено когато тротоарите са пред училища и детски градини точно когато десетки деца трябва да минат точно от там. Доколкото изпълнението е лошо като цяло, именно паркирането е основна причина за скапването им.

В Германия за паркиране като този горе се плаща 100 евро глоба на момента. Няма нужда от катаджия на място – просто снимка от някой, където се вижда номера и мястото. Дори да стъпиш с гума на бордюра, което неизменно го чупи с времето, значи глоба. У нас имаме изключително странна нарочно бюрократизирана система с предразполагаща към корупция и отказ от отговорност, в която практически не се глобяват повечето нарушения, а събираемостта е плачевна. Столична община няма право да налага глоби, за това, че им чупи някой тротоарите. Само ако са паркирали в зона. СДВР не приема да използва камерите на общината, не следи за минаване на червено или престрояване на кръстовище и масово не налага глоби. Никога не са взимали подписаните с електронен подпис сигнали от Гражданите или собственият им мейл за сигнали, например, за разлика от останалата част от страната.

И не, колчетата не решават нищо. Тротоарите и без това са крайно тесни с всички лампи, стълбове, дървета, кофи за боклук, стълби на нечий магазин или щъркели на някой бар или направо маси на заведение наблъскани така че и сам човек да не може да мине, а какво остава за детска или инвалидна количка. Тук се налагат законодателни промени даващи повече лостове на общината и възможности за гражданско участие, както и автоматизация на процеса както на установяване, така и на връчване и налагане на глобите.

Какви други причини смятате, че са замесени тук? Ще ми е интересно да го обсъдим в коментарите.

Наскоро в групите в район Изгрев, София се отвори тема за ремонти с публични средства направени изглежда приоритетно пред новия хотел на 4-ти километър. Писал съм за това преди. Районният кмет отрича да има връзка, но нов асфалт на навярно най-разбитата улица в района е положен буквално до гаражите на сданието, а парк в края на района до булеварда беше направен скоростно точно след като заработи хотела при множество проблемни детски площадки и паркове до училища и градини из целия район.

Има съмнения за доста проблеми около разрешенията на самия хотел, озеленяването му и огромния билборд, който са направили. Обърнаха се към мен обаче в една група с принципен въпрос – как се очаква с толкова ниски местни данъци да се оправят градинки, паркове, детски площадки и цялата инфраструктура.

Отговорът ми се получи доста изчерпателен и тъй като не обичам да обяснявам едно и също на много места, ще го поместя тук с дребни корекции, за да препращам към него в бъдеще. Сложих и няколко линка към стари статии, в които съм разгледал в детайли аспекти от темата.

Новото строителство има задължителна озеленяване, което трябва да се поддържа. Често не се прави въобще или недостатъчно или не по изискванията или просто 2 до 5 години каквото има като зеленина се бетонира за паркоместа. Отговорност на районният кмет е да не го допуска, но не го прави. Подавал съм много сигнали за такива проблеми, но или ги заравя, или зачерква без реални проверки.

Ако се поддържа въобще, както е в комплексите, това идва от таксата на сградата. Решава се от блока, но като цяло не отиват повече от 5 до 20 лв. на месец. Това обаче е само за прилежащата зеленина към имота.

В квартала, където живеех във Франкфурт, нямаше такава такса, каквато говорите. Имаше си такса към блока отново за прилежащата зеленина. Парковете и зеленината в квартала се поддържаха от данъка на жилищата. Всеки град в Германия има различни политики и такси. Често по квартали е различно дори, особено в историческите части. Във Франкфурт имаше дори обществени съвети по квартали, където да се обсъждат и поставят такива теми. Понякога и да се налагат местни такси за определена цел. В някои села, поне в Хесен, карат живеещите според зоната да плащат част от разхода за ремонт на пътища, тротоари и зеленина. Не е пожелателно и стига десетки хиляди. Чел съм за случаи, в които хора продават къщите си заради такива наложени такси.

В София всичко на общинска собственост се поддържа от бюджета на общината. Той идва както от данъците на жилищата, така и от доста други проходи като такси за строителство, продажба или наеми на общински имоти за сгради, търговски площи и билбордове и прочие. Голяма част идва директно от държавния бюджет, както и конкретни целеви програми – предимно за инфраструктура. От същият бюджет идва чистенето на улиците, махането на снега и прочие.

Дали софиянци биха се съгласили на нова такса е спорно. Повечето по-скоро не, защото не смятат, че ще се използва рационално. Пример са таксите и глобите за паркиране, които трябваше да отиват за ремонт на тротоари и пътища, но потъват предимно в частни ръце заради ръководството на ЦГМ.

В този смисъл проблемът си остава управлението на сегашните приходи и да се покаже на жителите на града, че ако дават повече, ще получават повече. Отделно го има политическия аспект, че СОС в сегашния си формат може и да приеме вдигане на данъците, но предвид историята му ще ги натика в общински фирми с лошо управление, за да изтекат, а вината за това ще прехвърли на общината. Разбира се, харченето на публични средства в полза на няколко едри инвеститори, а не мнозинството живеещи в един квартал, каквито съмнения има нерядко, също разрушава доверието, че се използват целесъобразно. Не на последно място в зависимо какъв данък се вдига, вероятно ще трябват законодателни промени, за да се предвиди новата схема от ставки и намаления за първо жилище и/или необитавани такива.

Определено данък жилища е много нисък. Говори се отдавна за вдигане на процентът от данъчната оценка, особено за второ и трето жилище и такива, в които не се живее. Не бяха приети предложенията, а Конституционният съд излезе преди години с доста странно и изпълнено със съмнения за лобизъм решение, че не можело данъка да зависи от използването на даден имот. Миналата година имаше инициатива да се преизчислят данъчните оценки на реални пазарни цени, защото сега са многократно по-ниски, но беше блокирано отново от икономически интереси. Местните данъци и много други такси се изчисляват на база данъчна оценка. Та има много законодателни и нормативни инициативи за това, но се блокират по политически или лобистки причини в СОС и НС.

Друг важен детайл е, че в София много зелени площи всъщност са частни, а не държавни. Особено междублокови пространства. Затова направих карта на известната собственост в 25 български града, за да може всеки от нас да провери. Общината няма задължение, а в известен смисъл и право, да поддържа тези площи. Понякога хора от квартала се хващат и ги оправят, включително с пейки и алеи. След това се появява собственика, загражда и строи. Има отново редовно инициативи да се изкупят тези пространства, както и аналогични в паркове, но са нужни милиарди евро за целта. Имаше шанс да струват стотици милиони и по-малко ако по времето на Фандъкова бяха използвали възможност в закона преди повече от 5 г., но отчасти нарочно не беше направено.

Иначе детските градини и инфраструктура се плащат често от държавния бюджет или европрограми. Компенсациите за неприемане на дете в градина или ясла, например, са от държавния бюджет. Има и доста държавни имоти, за които отговаря държавата или държавни фирми, но буренясват.

Още информация по тази тема:

• Каква е собствеността на земята в България?
• Бетон и кора – бутафорното озеленяване в София
• Що е то презастрояване и има ли почва у нас?
• Зеленият ринг на София и елементарното беззаконие закотвено около него
• Малък пример как липсата на контрол прави градската среда опасна
• Малък пример как липсата на контрол вреди на градската среда

Тази вечер по БНТ след новините темата беше презастрояването в София. Включиха части от интервю, което дадох наскоро, както и кадри от 3D картата на възможното застрояване. Трябва обаче да направя две корекции в репортажа.

Първо, на едно място казвам, че дори някак да спрат да се издават разрешителни за строеж пряко закона и спорни съдебни решения, пак застрояването ще продължи. Години наред са позволявани милиони кв.м. застроена площ. В интервюто в бързината казах „стотици хиляди сгради“. Имах предвид „стотици хиляди кв.м. площ“, каквато е статистиката на година в последните години.

Второ, цитатът, че част от проблемите е в липсата на „кадърни кадри“ в общината, е в известен смисъл неточно обобщение. В разговора посочих, че има остра липса на кадри, особено в районните администрации. Също и че често тези, които са лобирали и са вписали вратичките в закона, работят за инвеститорите, намират начини да скрият нередностите и заобиколят нормативните изисквания. В общината има немалко кадърни кадри и често работят там заради единия принцип въпреки проблемите, бюрокрацията и заплахите отвън.

Имаше и твърдения за спрени проекти и подписване на документи от този или онзи. В разговора обясних, че любима практика на Здравков е да „забравя“ за преписка в чекмедже. Често, за да се изкара че е спрял строеж, след което лесно в съда го задължават и от нашите данъци плащаме сериозни обезщетения. Също обаче тази практика е огромен източник на риск за корупция. Когато съдът отмени заповед или директно задължи някого, особено заради пропуски и години бездействие на предходните, не значи, че този следващия е „пуснал“ строежа. Както споменавам многократно, незаконните действия и злоупотреби са отдавна заровени в ПУП-ове, заповеди и лични асансьори, а сега някак всичко им е изрядно.

Предаването покрива доста аспекти от темата, които са важни и е добре да се види. Всъщност, това е първият репортаж в някоя от трите национални медии, в които картата се споменава или показва. Дори когато ме интервюираха за имотите за разпродажба на Желязков или картата ми за собствеността в Елените не я показаха. Обсъжда се от година и половина по други медии, в групи на кварталите и включително от общината, но дори когато протестиращи са показвали снимки от картата не са намирали място в репортажите за строителството, сред които протестират. Наскоро някой ми го отбеляза в коментарите и се замислих, че наистина е странно. Разбира се, не е нужно да го правят, но за година и половина вече 20% от софиянци с видели картата поне веднъж.

Репортажа на БНТ ще намерите тук, а тук има няколко статии, които ще ви помогнат да разберете какво показва картата, защо някои браншови организации и архитекти я критикуват и как може да ви е полезна:

• Триизмерна карта на бъдещото строителство в София
• Събрах 20-те чести критики към 3D картата със застрояването и съм съгласен с тях
• Що е то презастрояване и има ли почва у нас?
• Четем сгрешени цени на имотите и това е сериозен проблем
• Още документи от МС, АППК, ОВОС и ДНСК в GovAlert картата

Наистина, термин „презастрояване“ в градоустройството няма. Това не значи, че е лишен от смисъл. Аналогично, в медицината няма термин „оздравял“. Както повтарям неспирно в статии и интервюта, а и многократно ми беше изтъквано на срещата, аз не съм архитект, строителен инженер или какъвто и да е специалист в сферата. Аз съм жител на града и като такъв се интересувам какво се случва с него. В ежедневието си, обикновените граждани използваме думи, които обобщават позиции, настроения, усещания и желания. За целта може да заемем термини от някоя професионална сфера, може да използваме такива погрешно изменяйки смисъла им или да си измислим нова дума. В лингвистиката тези се наричат неологизми.

„Презастрояване“ е такава дума. В нея не се събират конкретни параметри на отстояние, височина, кинт и озеленяване, а усещането на живеещите в един град за уплътняване на пространството със сгради, бетониране на до скоро зелени и понякога диви площи, концентрацията на по-голямо население и трафик в определени части на града, липса на инфраструктура и като цяло влошаване на градската среда. Доколкото говорим за усещане, то неизменно е субективно, особено ще се отнася до елементи като височина и озеленяване. Практически всички обаче са единни в това, че липсва контрол и описаните процеси влошават условията за живот въпреки всички подобрения и инвестиции.

В този смисъл говорим за презастрояване не само като уплътняване на междублоковите пространства с нови жилищни сгради, не само като стената от почти залепени една до друга сдания по Черни връх, не само за кулите, които никнат със спорна и понякога откровено корупционна история на разрешение. Говорим за това как това строителство в иначе частни имоти се отразява на всички околни. Говорим за това, че над две десетилетия общината не е защитавала обществения интерес както изисква законът и да изземе част от частни парцели за пътища, училища и градини в кварталите в полите на Витоша. Затова сега рекламирани като „луксозни“ сгради тънат в кал по виещи се улици сякаш извадени от роман на Дикенс описващ мрачна чумава алея.

Това усещане не носи със себе конкретни параметри. Колкото има спор дали сегашните кули в София може да се квалифицират като небостъргачи, така няма единно мнение дали помагат или пречат на градската среда. Истината е, че могат да бъдат полезни, но разговорът спира само с етажност и кинт – може би защото те чакат подпис от общината. Биха били полезни, ако цялата останала площ не е изпълнена с шикозни бит-пазари или бутафорна зеленина, а са истински обществени площи като паркове. Ако са наистина достъпни и потребни на околните, а не просто красива фасада криеща дефекти и/или каквото някой е успял да изпере като пари. В противен случай независимо от височината, сградата единствено затормозява по всички важни критерии районна и е нормално засегнатите да търсят ограничаване.

Може би най-важното тук е, че това усещане за града се изменя през времето. Това става както с развитието на инфраструктурата и икономиката, така и на демографията и възможностите. Доста сякаш още очакват всички останали да им осигуряват безплатно паркоместо точно пред входа. Все повече обаче осъзнават, че да си купиш кола в голям град значи вече да имаш гараж. Аналогично хората свикнаха да карат децата си по-далеч на училище и градина и имат по-високи очаквания от градския транспорт. Промени в разпределението на живущите между кварталите, възрастовата структура, възможностите за работа от вкъщи и прочие също влияят на тази динамика и усещане. Следва да е така и трябва да говорим за това.

Тези разговори са важни и е разбираемо защо архитекти и инвеститори не ги харесват. Първите, защото боравят с точни термини и параметри, но най-вече разбират колко трудно е да се кодифицират изисквания, които да отговарят на описаното усещане на живущите за града им. Вторите, защото се опитват всякак да спрат опити за ограничаване. Всъщност, точно Националната асоциация на строителните предприемачи настояваше, че такова нещо като презастрояване няма, че през социализма е било позволено нереалистично голямо пространство между блоковете, което сега може съвсем спокойно да се уплътни.

Всъщност критика към мен, че „такъв термин презастрояване няма“, беше отправена първо именно от архитекти притежаващи или работещи в такива инвеститорски фирми. Някои настояваха, че картата ми с 3D застрояването била манипулативна и София никога нямала да изглежда така. Те бяха причината да опиша в статия 20-те най-чести критики към проекта. В онази среща в НАГ Аспарухов във временната длъжност главен архитект изказа като свои дословно позициите на тези инвеститори, които следва да регулира. Намерих го за странно, но не учудващо.

Важното тук е, че доколкото наистина няма такъв професионален термин „презастояване“, той съществува като неологизъм обобщаващ масовото обществено недоволство от влошаването на градската среда породено от привидно безразборното, изпълнено с корупция и липса на контрол, планирано на парче и без инфраструктура, а понякога обективно опасно за жителите строителство. Като такова да, презастрояване в България има и то е повсеместно. На дона на демографската криза е и също абсурдно и спекулативно.

Ако живеете в София, може би се чудите дали има вероятност да видите същото по улиците си освен, разбира се, вече традиционното наводняване на мазета. На тази снимка виждате наложена площта на Елените върху съвсем случайна река в София подготвена за застрояване. Просто за да разберете какви са мащабите на случилото се там спрямо какво се готви в столицата.

На втората снимка виждате 100-метровата зона около реките на София, която би трябвало да е минимумът за защита. Данните са на Софияплан и Столична община. Доста ще намерят жилищата си върху самите реки, много от които са активно унищожени от досегашни главни архитекти и кметове, а земята на още доста е все още частна и на места има приети отдавна ПУП-ове и документи за (пре-)застрояване. Третата снимка показва всички реки на София според стария ОУП.

Последната снимка е на над 21 хиляди разрешения за строеж от последните 20 години. Почти гарантирано е, че цялата площ на тези парцели е бетонирана и запечатана с практически никакъв почвен слой или растителност с дълбока коренова система, която са задържа водата или да я пропуска към подпочвените води. Това, заедно с павираните улици и тротоари създава фуния, която не задържа по никакъв начин проливни дъждове, а ги насочва към зоните от първата снимка. Наводненията видяни до сега са е нищо. Метрото, подлезите и каналите на София няма да помагат много повече в бъдеще.

На следващите снимки съм наложил 3D картата на очакваното застрояване с реките и 100-метровата зона около тях. Направил съм галерия със снимки на 13 места, които ми направиха впечатление. Добавил съм описание къде се намират. Може да контролирате галерията със стрелките да спрете автоматичното прехвърляне с бутона горе вдясно.

Тук от голяма полза са анализи като тези на института GATE, Университетски център за геопространствени изследвания и технологии и други. В пост последните пуснаха анализ, който са направили, който моделира точно какво се случи в Елените и доказва думите ми, че е лесно предвидимо и добре известно, че такова бедствие е неизбежно. Аналогично има и на Meteo Balkans. Подобни анализи са задължителни за всички населени места в България и следва да бъдат взети предвид при инфраструктурни проекти и каквото и да е строителство. За съжаление, доста от тези анализи и планове изглежда не са готови и това не е било сметнато за причина да се откаже разрешение. Всъщност, дори там, където ги има, видимо са пренебрегнати и затова сме свидетели на такива бедствия и смъртни случаи. Ето тук има добро описание как се случва това. Тук има още от Екипът на София и Иво Анев за премахнатите реки на София.

Повече за тези планове ще намерите на страниците на басейновите дирекции: Дунавски, Западнобеломорски, Източнобеломорски и Черноморски. Ще забележите, че немалко от картите и GIS системите, които са изготвени по тези европейски програми продължаващи до 2027-ма, вече са изтрити или не съществуват по други причини. Има доста документи за срещи, подготовка, усвоени средства, конференции и прочие, но е много трудно да се намери къде всъщност има риск от наводнения. Анализът на Черноморската басейнова дирекция пък ясно показва, че при Елените има добре документиран и отдавна установен риск. Въпреки това, той не е взет предвид при разрешенията за строеж.

За Дунавския район, включително София, картата липсва. Не се намира също процесът, в който се консултира или одобрява строителство в тези зони. Десетилетия запечатване на повърхностния слой, неспазване на изискванията за озеленяване и безразборно строителство ще имат своите последствия, но доста след като едни инвеститори са прибрали парите, а други са си ги изпрали.

Наводнението в Елените не е нищо ново, уникално, непредвидимо или непредотвратимо. Естествено последствие е от корупция, пране на пари и хора наместени на постове, за да обслужват, а не защото са отговорни професионалисти. Ако си мислите още, че неработещата прокуратура и съд не водят до смърт, ще изчакаме следващата язовирна стена да падне.

За подробно описание какво предлага предложението на тримата депутати ще намерите в предишната ми статия. Най-общо обаче текстът, който искат да променят сега позволява 100 метра височина в Смф зоните (в сиво) на 400 метра от метростанции (в зелено) изключвайки централната част и четири района (в червено). Тук съм добавил бъдещите метростанции и съм махнал тези изцяло в изключените райони. Те вдигат 100 на 125 и добавят няколко имота в Младост по Цариградско. Ако ви изглежда крайно специфично, това е защото е. Практическата липса на аргументация, това че тримата депутати нямат нищо общо със София и как е формулиран законопроектът ме накара да се разровя.

Първо, ще добавя двете карти, които направих. Те са по подобие на другите ми за държавните имоти за продажба от списъка на Желязков и 3D картата на застрояването на София. Те показват имотите отговарящи на горните критерии, които открих. Изключих общинските и държавните имоти, въпреки че, както се разбра, може да бъдат продадени без много шум. Изключих най-малките под 500 кв. макар би могло да се обединят с други по-големи, за да се застоят високо. Махнах метростанциите, около които няма Смф или не намерих имоти. Остават тези на картата. Възможно е да съм пропуснал някои предвид, че данните за собствеността в КАИС и iSofMap не са непременно актуални все още. Ако натиснете върху парцелите ще намерите последните данни за вид и предназначение според КАИС.

Тази карта показва същите данни, но само с парцелите в обемен вид. В някои от откритите парцели вече има построени сгради и повечето надали ще бъдат съборени, за да се възползва някой от новата височина. Тук виждате състоянието на застрояването до преди две години, тъй като тогава последно е 3D заснемането, което използва. Повече за това тук.

Отделно, размерът на имота и съседните има значение, защото има редица други изисквания като отстояние и разгърната площ. Те могат да се преценят при предложен проект, какъвто сега няма или нямам достъп за всеки от тези имоти. Затова маркирам само онези, които са засегнати по този един параметър обсъждан във внесеното предложение.

Може да отворите двете карти на цял екран тук и тук.

Засегнати райони из цяла София

Първо, в близост до горната част на Цариградско виждаме голям участък, който попада в хипотезата на този законопроект. Тези имоти се намират точно на границата на район Младост. Този най-вляво промени проекта си поне веднъж, а преди месец беше на комисия в НАГ с други предложения. Вдясно виждаме доста отделни сгради и към настоящия момент някои от празните парцели вече са запълнени. Получих дост сигнали за озеленяването там и колко е бутафорно.

Друг интересен парцел е този до районната община в Слатина. Той също попада в описаните критерии и е още на виза за проектиране. Има проект до 75 метра. Над това, както и при другите такива, трябва гласуване в СОС. Спорно е обаче колко има желание да се спират такива проекти, както и дали няма гласуване за подобни сгради да бъде из търгувано за подкрепа за други проекти, в парламента или просто за асансьори. Виждали сме и от трите. Не бих могъл да твърдя такова нещо за конкретния парцел. Давам просто пример за такава възможност след промените. Докато за 8 етажа повече може би не биха се занимавали, за 16 или 50 метра отгоре – биха.

Следващите имоти са малки, но показателни. Един от тях се вижда вече застроен – NV Tower. При нея имаше един интересен казус преди години – осветяваше целия квартал като дискотека нощем. После се оказа, че според отговор на ДНСК артистичното осветление беше незаконно и спряха. Съседният парцел е изцяло жилищна сграда в Смф (уж смесен) имот. Питайте Здравков защо. До тях се виждат няколко частни имота, които са отредени към този момент за многоетажен гараж. Попадат в хипотезата за 125 метра небостъргачи и предвид местоположението изглежда отстоянията им ще достатъчни.

На това кръстовище се вижда метростанцията Г.М. Димитров и това показва ключов проблем с този законопроект. Интересен факт тук е, че сградата отсреща на обсъжданите парцели е построена от инвеститорска компания с едноименна поправка предшестваща и наподобяваща обсъждания законопроект. Живущи в сградата на горни етажи се оплакват отдавна от неприятни вибрации и клатене когато минава метрото. При това говорим са само 50 метрова сграда. Този ефект ще е значително по-голям при по-високо строителство. От това следва, че би трябвало да се намалява етажността, а не да се уличава. Имало е, разбира се, ограничения за т.н. „вибрационна зона“ около метрото, както и изисквания за луфтове и конкретни елементи. За съжаление, според архитекти, доста от тези са отпаднали незнайно как в голяма част от града. Резултатът е видим, както казваше един партиен лозунг.

Продължаваме на юг с незастроени парцели до Студентски парк и Симеоновско шосе. Отново – на границата на районите с ограничения. Някои от тях са застроени, а други се подготвят за това и нямат започната процедура. Тук е полезно да се отбележи скандалната кула, която ще бъде забучена по очертанията на парцела на автокъщата в Студентски парк. Изискванията по ЗУТ и ЗУЗСО са специфично направени, за да са възможни такива опасни неща. А са опасни, защото тази отсечка от пътя е навярно най-опасната в Студентски град. Затова ще бъде отрязано още от парка, за да се направи нов булевард – специално за тази 60 метрова сграда. Очакваме същото за други подобни засегнати от този законопроект, независимо, че вносителите настояват, че промените им не пречат и не засягат никого и няма да има допълнителна тежест или разходи за общината.

Доколкото Черни връх е изключен от списъка, там има други проблеми, включително 215 метровата кула и стената от сгради по горната част от булеварда, някои от които според главния архитект незаконно са настроили етажи, но това е било прието от Здравков и ДНСК. Има обаче няколко парцела от другата страна, където сега има складове и един магазин Фантастико. Някой ден някой може да реши да инвестира там и тази промяна ги засяга.

На запад из Овча купел има няколко парцела, но ще обърна внимание на тези по булевард Цар Борис. Някои са застроени, а други – не. Това ще стане възможно с планираните спирки на метрото стигащи Южната дъга.

В северната част на София има доста имоти, особено до Надежда в индустриалните части. Правят впечатление обаче имотите до и зад гарата. Особени тези от северната част на линията. Там вече има застроени масивни комплекси, но ще има още много. Отстоянията няма да са им проблем и отново ще могат да стигнат 125 метра с малко машинации в СОС.

Новото метро донася този проблем този проблем и в квартал Левски. Някои от отбелязаните парцели са вече застроени, други не са и дори нямат виза за проектиране.

Какво следва?

Утре, 17-ти септември ще има обсъждане на законопроектът в комисия в парламента. Един от вносителите в заместник председател на ИТН в тази комисия. С липсата на аргументи на този проект не виждам как може да мине. В сегашната политическа среда и изтъргуване на лобистки поправки срещу подкрепа за други гласувания – като вето на недоверие – не изключвам да мине през гласуването доста бързо и необезпокоявано.

Ще следим какво ще се случи на комисията утре. Би трябвало да се излъчва на живо и ще разберем дали ще бъдат изнесени някакви аргументи и обяснена липсата на такива към законопроекта или ще бъде задушена всякаква дискусия и критика по темата.

Допълнение – 17-ти септември

Заседанието на комисията на 17-ти е било отложено заради дискусиите в зала. Междувременно Капитал и Сега обобщиха становища по темата, а кметът Терзиев коментира липсата на допитване и координация с местната власт. Дневник бяха писали за това още на 10-ти септември преди първата ми карта и цитираха позицията на арх. Любо Георгиев от Екипът на София. Камарата на архитектите също са публикували становище срещу промяната заради несъответствие с редица закони и изисквания. Отбелязали са също грешката в члена, който споменах горе.

Допълнение – 20-ти септември

Споделям две интервюта, в които разширявам темата и я поставам в контекст:

Сегашното положение на ЗУЗСО посочва в точка 5.3 на приложението към чл. 3, ал. 2, че в урегулирани поземлени имоти в СМФ зони с лице към голяма улица и които са на 400 м. от метроспирка може да се застрояват до 100 метра. Има обаче изключение изрично за райони Триадица, Лозенец, Младост и Изгрев, където ограничението е както във всички други СМФ зони – 75 метра. Затова кулите на Артекс, тази на 4-ти км. на Булфарма със огромния билборд със спорна законност, както и останалите в Младост, по булевардите Симеоновско, Черни връх и България са до 75 метра. Визуализация на тези зони и колко високо стигат над сегашните сгради може да видите на картата с ПУП-овете на Столична община. Натиснете бутонът с картата вляво, за да смените изгледа.

Какво точно се променя и къде?

Първо, предложението на ИТН е объркано – искат да променят точка 5.1 от приложението, а там не се споменава Младост. Т.е. в този си вид дори да се приеме няма да може да се приложи. Ако се споразумеят с НН ГЕРБ/ДПС да мине в зала, лесно може да го коригират като техническа грешка. Първо ще влиза в комисия с председател от ГЕРБ и където Асенов сам е зам. председател. Не изглежда да е бил обсъждан на заседанието на 10-ти септември.

По-важното обаче е, че освен да вдига от 100 на 125 метра ограничението за тези СМФ зони около метро спирки, маха от изключението конкретни имоти с лице към Цариградско шосе. С други думи, в цяла Младост ще може до 75 метра, но за определени имоти ще може до 125. Стана ми интересно кои са те и кой ги държи. Открих над 30 имоти, които са частни, в регулация, с лице към Цариградско, в Младост (в зелено), на 400 метра от метроспирка (в синьо) и в СМФ зона. Отбелязал съм ги в червено. Има един в светло червено, който е собственост на БАН. Не е СМФ, така че не попада в този член. Не е в списъка с имотите на Желязков за продаване, но от опита с паркове и градини на други места в София може да съдим, че институтът борави с държавната собственост повече като строителна компания, отколкото като средище за науката.

Тук виждате същата карта, но със сателитна снимка. Около метро спирката на арена София от страната на Младост има само държавни и общински имоти.

Кои са облагодетелстваните?

Фокусирайки се върху конкретните имоти виждаме, че почти всички са малки или вече имат построени сгради. На спирка ИЕЦ/Цариградско се виждат няколко парцела, които с малко въображение и овладяване на СОС може да се прокарат изключения за разгърната площ и да се стигнат 125 метра. Това обаче е малко вероятно. Единствено първият вляво има по-голям шанс и е подал документи за ОВОС за собствен водоизточник описвайки сграда с подземни гаражи. Разбира се, имотът където се намира Метро има най-голям потенциал за комплекс с множество сгради от 125 метра. Макар да не стигат така височината на Скай Форд, ще уплътнят значително пейзажа с подобни на Капитал Форт. Няма индикации за такова желание към този момент, но промяната ще го направи напълно възможна.

Сред имотите до новата спирка след 4-ти километър попада The Mall и офис сградите около него, Бриколаж и складовете наоколо. Не се забелязват планове за по-сериозни строежи там, с изключение на една кула до паркинга на мола.

Тук попадаме на най-големия печеливш от тази схема – новият жилищен и търговски комплекс на мястото на ИПК Родина. Той беше от първите, които добавих на картата ми със застрояването още когато беше в пилотна фаза преди почти две години. Повече за него и историята му свързана с Пеевски, източването на КТБ и прочие може да прочетете в Капитал, които споделят визуализацията ми. Виждате го отново на втората снимка с височината му до 75 метра – колкото и другия проект на собствениците Булфарма отсреща на булеварда. Доколкото не може да твърдим, че има връзка между тях и законопроектът на ИТН, безспорно от всички имоти, които видях, те се облагодетелстват най-много в краткосрочен план конкретно от изключението за Цариградско. Достатъчно е само да изчакат да излезе в Държавен вестник и да внесат промени по проекта, които НАГ няма да може да откаже поради волята на законодателя. По принцип по каналния ред не могат да увеличат застроената площ от вече прекомерната заложената още през 2017, но дори само вдигането на височината увеличава печалбата на кв.м. драстично.

В горните снимки се фокусирам върху имотите около Цариградско шосе, защото от единственото изречение на законопроекта личи, че там се целят. Тази промяна ще вдигне максималната височина и за строителство в Люлин, Надежда, Левски, Овча купел, Дружба, около летището и дори на отделни места в Слатина. В СМФ зоните там обаче вече е разрешено до 100 метра и промяната не е толкова драстична като обсъжданите горе. Все пак, ще се опитам да разглеждам и другите райони дали ще изскочи нещо.

Защо се прави това и какво да направим?

Законопроектът на тримата от ИТН е без реална аргументация. Според тях не влияе на околните, не предвижда „разходи за държавата и гражданите“ или административна тежест. Разбира се, не споменават тежестта на община София за инфраструктура и драстичното сваляне на цената на околните имоти. Доколкото естетиката е въпрос на лично мнение, в комбинация с останалата част от нормативната уредба ще доведе до влошаване на градската среда.

Всъщност, опитват се да изтъкнат, че бъдещите сгради щели да бъдат естествена преграда за шумовото и праховото замърсяване на Цариградско. Това не е подкрепено с каквито и да е източници. Най-малкото логиката говори за точно обратното – ако иска някой преграда, трябва да има ниски и дълги сгради, които да създават стена по продължението на булеварда. Също както виждаме в момента да се случва по Черни връх, където се позволиха долепена поредица от сгради с надвишени параметри благодарение на решения на Фандъкова, ГЕРБ в СОС и тогавашния главен архитект Здравков сега наместен в софийската РДНСК да контролира собствените си заповеди и да одобрява проектите, които е уредил. Има сведения обаче, че шумово и прахово замърсяване се намалява със зелени площи и особено гъста дървесна растителност. В проекта си обаче ИТН не увеличава тези изисквания за много конкретно подбраните имоти. Така или иначе контролирането на изпълнението и поддържането на задължителното озеленяване страда сериозно.

В аргументите им многократно се обяснява, че нечестно се ограничавали „възможностите“ на тези имоти. На база думите им, съмнения изтъкнати в медиите години наред за търговия с постове и влияние на партията им и така типичната за нас българите циничност, лесно може да се направи извод за реалните цели на предложението. За съжаление, законът за устройството и застрояването на Столичната община страда от лобистки поправки от край време. Макар в по-малка степен що се отнася до щетата върху градската среда и бъдещето на града, този законопроект наподобява т.н. поправка „Артекс“. Със сигурност и този път един конкретен инвеститор ще спечели и от това определено няма да се намали замърсяването на булеварда. Предвид сигналите, че не е изпълнил дори задължителното озеленяване на другата си кула отсреща, надали може да разчитаме на нещо различно и тук.

Ако искате да спрете тази откровена злоупотреба, свържете се с депутатът, за който сте гласували във вашия район. Свържете се най-вече с депутатите от ИТН, чиито колети са пуснали този проект, да ги питате как е позволено това. Обърнете внимание и на темата с продажбата на държавни имоти – тя също ще се гласува скоро в парламента и ще има значение и в този контекст.

Допълнение

В по-ранна версия на статията снимките показваха няколко малки имота от южната страна на Цариградско. Те не попадат в СМФ зони, като такива и тъй като са твърде малки не са обсъждани в текста. Махнах ги от снимките на картите, за да не предизвикват объркване.

В последните девет месеца получих много подкрепа, но и доста критика за картата. Още когато я обявих официално миналото лято, описах както винаги подробно ограниченията и условностите в данните, въвеждането и какво виждаме. Винаги съм открит за методологията и проблемите, които виждам в нещата, които правя и това не е изключение. Често описвам тези неща и защото се уморявам да ги обяснявам по коментари и групи и просто копирам линк къде да прочетат отговорите. Тази статия не е по-различна като мотивация.

Тук съм събрал 20-те критики за 3D картата с предвидено застрояване. Общават практически всичко, което някой някога е нареждал за проекта минус епитетите. Съгласен съм с всички тях в една или друга степен и съм описал защо са верни поне от гледна точка на критикуващите, защо е такава картата, защо не може да се направи други или какво правя по въпроса, за да го оправя.

Картата е неразбираема

Материята е сложна и картата събира огромно количество информация. При всяка визуализация се налага да се прави компромис между детайлността на представянето и какво се опитваме да покажем. Тъй като картата с документите вече представя много аспекти от документите, които се публикуват от НАГ, 3D картата показва друг аспект – планираното застрояване. Когато правих пилотната версия през декември 2023-та и после като обявих крайната за София описах подробно какво виждаме и как да го разчитаме. Не съм намерил по-добър начин от това. Ако някой има идеи как да се подобри, да пише в коментарите и ще го обсъдим.

Картата не се зарежда въобще

Както споменах, картата събира огромно количество информация – 23 хиляди полигона към този момент събрани в над 16 хиляди сгради. Основен проблем е, че това прави сайтът доста тежък и заради технически ограничения не работи на някои устройства. След обратна връзка от посетители се разбра, че има генерален проблем при iPhone, заради който дори при по-нови модели не успява да се справят с натоварването. Имам идея как да подобря зареждането на данните и показването ѝ. Въпрос е на време, което ще намеря, най-малкото защото ми е интересно как ще стане технически.

Отделно фотореалистичната карта на Google сама по себе си е тежка за зареждане и добавя към този проблем. Самата карта на Google има ограничения в броя посещения на потребител и тъй като немалко хора изглежда разглеждат цяла София, това означава сваляне на много данни, което в един момент Google ограничава. В пикови моменти на активност, например след като някоя медия пише за конкретен обект, това означава, че по-активни потребители изчерпват тези квоти. Това не може да се избегне.

Разбира се, има го и това, че услуги като външни ресурси, самата карта на Google и скорост на връзката влияят. Дори докато пиша това един от глобалните доставчиците използвани от картата има проблеми, което изцяло блокира зареждането тази сутрин. Оправи се като смених на друг временно докато прехвърля всичко на моята машина.

Има сграда в червено, която вече се строи или е построена

Използвам слой на Google, който е фотореалистичен и няма аналог на други доставчици. Докато има подобни опити от Mapbox и други, включително компании в България, не съм намерил нищо доближаващо се до това ниво да детайлност. Слоят им обаче е с данни от поне две години и междувременно има промени в града. Има пуснати сгради, булеварда Филип Кутев беше пуснат. Сгради са завършени или разрушени. Затова при въвеждането на данните съм добавял неща, които не се виждат към онзи момент, независимо, че вече може да са довършени. Когато Google я обновят, ще пусна нови.

Собствениците на имота нямат намерение да строят каквото е отбелязано

Наистина, на някои от отбелязаните места вече има построени сгради и няма изгледа да се разрушават за три- или пететажни сгради. Аналогично има стари блокове, за които са отбелязани по-високи. Картата не показва за какво има издадени разрешителни или се планува непременно строеж, а какво е предвидено, че може да се строи на база заповеди или издадени визи в миналото. Това може да са ПУП-ове или намерения от преди над 20 години, може да са такива от преди две години. Не знаем, защото голяма част от документите, които сега са публични, не бяха до преди това. Това не значи, че тези намерения ще се осъществят, но не значи и че след няколко години собствениците няма да решат друго предвид каква печалба биха осъществили към този момент. Натискът от инвеститори се значителен навсякъде независимо каква е реалната им мотивация за тези обекти. Докато не се промени ОУП и закона за София така, че старите ПУП-ове да станат невалидни и новите да се съобразяват изцяло с новите ОУП, отбелязаното предвидено строителство продължава да е възможно.

На мястото има паметник на културата, защо е отбелязано в червено

Голяма част от паметниците на културата са частни. Немалко от тях не се поддържат, често нарочно. Свидетели сме на умишлено събаряне или съсипване. Министерство на културата до сега не се е справяло да опази нормативно или чрез комисията си тези паметници. Съдебната практика по-скоро пречи да се санкционират онези, които ги унищожават и съотношението риск/печалба не е в полза на опазването на културното ни наследство. Така общините, дори при добро желание, биват отказани да използват малкото механизми да спират и изискват възстановяването на тези паметници. В този смисъл, на база сегашната парктика, 8 етажен блок в центъра на София където сега има паметник на културата е по-скоро неизбежно, отколкото невероятно. Особено предвид, че хората в района често не разбират както се случва докато не дойдат багерите посред нощта.

Няма връзка към документите за въведена сграда с червено

За голяма част от сградите липсват документи. Повечето от тях са на база документи в последните 20 години, които не са публични. Въведени са обаче в слой „Застрояване“ в ГИС системата на НАГ. Всеки може да я види на публичната им карта (слой Устройство на територията -> Застрояване след като приближите картата значително). Това, което аз правя само е да представя същите данни в по-добър формат, за да са по-разбираеми. Доколкото всичко ново, което въвеждам, има документи към себе си, технически ограничения на визуализацията, сложността и динамиката на процеса на одобрение на сграда, както и времето, което е нужно за модерация на тези връзки, прави невъзможно да се свържат с документите или най-малкото да са последните такива. Затова една от бъдещите функции на картата ще е препращане към тази с документите на същото място, за да могат хората сами да видят какво е известно на това място и околността.

Не е отбелязано какъв вид ще е сградата – училище, градина, офис или жилищна сграда

Доколкото за някои сгради се вижда от визи за проектиране или ПУП какво е предназначението или може да се направи предположение на база собствеността на имота и околните сгради, това важи за твърде малко и отново би било гадаене. Отделно, че неведнъж се е случвало парцели за училища и градини практически да се подаряват за строителство на сгради, както се случаи с една от сградите на Бъсков, или да се строят несвойствени сгради в двора на училища или паркове. Затова всяко усилие за маркиране на сградите би било най-малкото неточно .

Височината или формата на отбелязано строителство не отговаря на съществуващите документи

Почти всички сгради отбелязани на 3D картата са взети от слой Застрояване на НАГ. Там се отбелязват по два начин – височина в метри и етажи. Когато са отбелязани по етажи като правило умножавам по 3.125 метра и получавам височината. Когато е височина, тя може да е до било (максималната позволена на върха) или кота корниз. В този смисъл често височината, която виждате на картата е дори подценена, тъй като в повечето случаи виждаме кота курниз, тоест често се добавят още 2-3 скосени етажа и така се увеличава с 6 до 10 метра височината. Когато има някакви публични документи, там това понякога може да се види по-ясно и го отбелязвам както е показано.

Друг аспект е спецификата на визуализацията. Слоят на Google е релефен като показва съществуваща растителност и сгради. Учудващо нетривиален проблем е да се сложи сградата на нивото на повърхността поради много фактори, включително различни стандарти за топология на тези слоеве и честото изравняване на терен за сградите. За да реша това, взимам средната точка на полигоните и през други доставчици взимам очакваната надморска височина, на която стъпва сградата. Така е възможно разлика от няколко метра заради това колко неравен е терена на София, особено в най-южните части. Комбинирано с подценената височина, за която говорих по-рано, този ефект се компенсира.

Формата на основите, силуета и общите очертания на самите сгради се взимат от същия този слой на НАГ. Както описах подробно в статията обявяваща картата, това са външни очертания, в които новата сграда следва да се впише. Може да е с разчупена форма, може да е дори по-ниска. Често плановете се променят в процеса на вадене на разрешителни дори да не се променят общите параметри. Отделно, както стана ясно от пресконференцията на Терзиев, твърде често строежите надвишават с 10 до 30% височина и интензивност без да са били санкционирани, така че отново изглежда, че картата ми силно подценява бъдещето.

Затова визуализацията показва до къде им е позволено да се разпростират, а не какво ще се случи. Неколкократно архитекти на такива проекти са изказвали раздразнение колко грозно съм представил бъдещите им проекти, още повече в сигнално червено. Разбирам ги напълно и съм съгласен – положили са усилия да направят нещо красиво, което да се вписва в изискванията на клиента, макар и нерядко далеч не и в нормативните изисквания или визията на района. Задачата на картата ми обаче не е да им прави реклама, каквито предложения съм получавал нееднократно. Целта ѝ е да информира тези наоколо какво се случва с улицата, квартала и града им.

Отстоянията не отговарят на изискванията или документите

Формата на основите на сградите се определят от различни документи, до които често нямаме достъп. На картата представям данните в слой Застрояване по по-прегледен вид. Доколкото има други изисквания за отстояние, те ще влияят на крайната форма на сградата в рамките на максималните очертания, които съм показал. Масова практика е да се бетонира изцяло парцела, да се сменя предназначение, за да се използват по-малки отстояния, натиск върху контролни органи, за да подпишат нещо незаконно и други машинации за заобикалят тези изисквания. Затова отново теорията и практиката се различават и това далеч не може да се отчете с 20+ хиляди червени кутийки.

Липсват сгради, за които има документи и са планирани или вече построени

На картата съм отбелязал практически всички сгради над три етажа, които виждам на слоя на НАГ. В последните шест месеца минавам един по един няколко хиляди визи за проектиране, градоустройствени заповеди и ПУП-ове, където също се намира такава информация. Въпреки това, голяма част от тях са публични едва от последните две години. Преди не беше рядкост – случайно или не – да не се публикуват такива или да се показват с месеци закъснение.

Картата не претендира за абсолютна точност, тъй като самите слоеве на НАГ не са абсолютно точни. Данните ми са максимално толкова добри, колкото техните публични такива. Също така не съм отбелязал хилядите къщи, които са планирани в покрайнините на града. Това е защото все още нямам време, ще стане съвсем тежка картата, както и защото повечето попадат далеч извън очертанията на София, където Google maps поддържа 3D слой. Извън това визуализацията губи качеството си. Все пак съм добавил някои от тях.

Картата не показва аспекти като озеленяване, пътна и друга инфраструктура

Доколкото има слоевете показващи тези аспекти, те са също толкова неточни. Има ПУП-ове и решения, които показват какво се планира, но аспекти като отчуждаване, съдебни дела и бюджети често променят тези планове. Също така визуализацията на картата ми цели да покаже други аспекти на града. Отделно е факт, че аспекти от разрешените проекти като плановете за задължително озеленяване и пожарна безопасност не са публични. Те се правят в голяма степен за опазване и засягат интереса и безопасността на обществеността, но в същото време последната няма възможност да се запознаят с тях и дали всъщност са изпълнени.

Картата се фокусира върху височината на сградите

Наистина, започнах с високите сгради и често пиша за тях. На картата обаче има най-много сгради до 15 метра дори без да съм добавил многобройните комплекси от къщи около града. Именно огромните проекти са тези, които привличат внимание, затормозяват инфраструктурата на конкретния район и влияят непропорционално на качеството на живота на околните. При тях има и непропорционално много нарушения и лобизъм, които се проспиват от районни администрации и чиновници, къде заради корупция, къде заради липса на капацитет и сплашване. Затова като такива се определят като най-голям риск и това се разпознава от жители на града като мен, които търсят отговори.

Картата разглежда твърде повърхностно какво ще се строи

Да, това е идеята. Има предостатъчно разпръсната информация в документи, често не публични, карти, слоеве и разрешителни. Когато се прави една визуализация, неизбежно трябва да опростява информацията, за да стане разбираема. Целта е да се приканят останалите да се вгледат в темата и да търсят повече детайли след като са видели голямата картинка. Картата няма претенции да показва всичко на 100% точно, защото самите слоеве на НАГ и публични документи не го показват така. Целта е да осветли практики и планове, част от които разчитат на това да не се шуми много около тях.

Картата показва само данни за София

Да, това е така. Причината е, че подобен слой Застрояване има само в София. Предвид мащабите, градът има най-развитата информационна система докато в много други градове и общини дори не са довършили данните за кадастъра си и умишлено укриват дори задължителните протоколи. Въпрос на личното ми време е да намеря начин да ги извадя и публикувам, както вече правя за Пловдив и Благоевград на картата с документите. 3D модели ще са по-трудно, но не невъзможно и имам вече идея за Пловдив.

В тази връзка има едно изключение – след скандала с кулите в Пловдив ги добавих на картата и публикувах снимки. Махнах ги след като кметът на Пловдив, който беше внесъл предложението, го оттегли. Сега чувам, че няколко медии опипват почвата дали обществото се е успокоило и ще може да се прокара тихомълком втори път нещо подобно увещавайки общинските съветници. Не виждам да им се получава, но затова е и важно да се следят изкъсо комисиите.

Картата подвежда, че ще се застрои цялата София

Предвид опита до сега, изказванията на организации на архитектите в синхрон с организации на инвеститорите, че нямало такова понятие като „презастрояване“ и че в междублоковите пространства има предостатъчно място да се боднат по няколко сгради, както и собствеността на земята, заложените в закона параметри и умишлено връзване на ръцете на местната власт в някои случаи, а в други – корупционен и физически натиск върху чиновници на фона на демотивация и ниски заплати и многомилионни финансови интереси, а не на последно място противоречива и най-меко казано съмнителна съдебна практика, също както други аспекти на картата, то по-скоро тя подценява колко ще се застрои града, ако не се направи нещо. В този смисъл наистина подвежда, защото ще е по-зле, но съм съгласен, че ако се вземат мерки далеч няма да се стигне до там. Въпрос на това кой път поемем и кога.

Картата създава излишна паника за бъдещето на София

Съгласен съм. Всъщност, в няколко интервюта съм посочвал, че голямото ми притеснение е картата да не доведе до парализа вместо да мотивира за действие. Самият аз започвайки я не съм предполагал, че положението е толкова зле. И на всеки няколко месеца се доказва изказването ми, че ни е бедна фантазията с нови и нови проблеми и заложени мини. В този смисъл наистина може да се каже, че се генерира известна паника предвид тягостната картина, която може би не е толкова конструктивна.

В същото време бих поспорил дали е излишна. Доколкото има много активни местни групи и организации, които защитават градини, училища, паркове и реки и вършат прекрасна работа, голяма част от населението пренебрегват проблема. Споделям притеснението, че обемът информация е голям, но полагам усилия да го направя лесен за възприемане, за да се избегне тази парализа, за която говоря и хората да действат. Имам съмнение обаче, че критикуващите картата за „излишна паника“ предимно не искат да има действие и биха се радвали хората най-много да мрънкат из фейса приемайки, че нещата са неизбежни. За щастие, почти винаги не са когато се хване от рано темата

Картата създава трудности на собственици на имоти и инвеститори

Да, чувал съм го нееднократно и имам не един или два примера. Това е не е пряка цел, а възможен страничен ефект. Доколкото някои от проектите разчитат на схеми с общинска земя, публични средства или разрешени параметри, други наистина претендират да спазват буквата на закона, макар отново често да разчитат на пропуските на общината да минат метър просто защото „ма те всички така правят“. Голяма част от сградите в София, особено големите, не следва да получат акт 16, често заради елементарни пропуски, за които нормативните актове са красноречиви. В този смисъл вниманието на обществото, от които се притесняват, може би не е толкова лошо нещо.

Друга честа критика е в посока абсолютизми за частната собственост и инициатива. Доколкото това е вярно и елементи са вписани в Конституцията, те не идват с ограничения. Има изисквания колко, къде и какво може да се строи. Отделно тези имоти не съществуват в изолация в града и следва да допринасят вместо да паразитират над останалите. Има и редица изисквания, които до сега рядко са се прилагали, за отстъпване на част от частните имоти за обща инфраструктура и колкото да не са доволни хората, това е закон също толкова, колкото всичко на което се уповават. А не се е прилагало заради обслужване на частни интереси и лично обогатяване, включително на хора, от които е зависело прилагането на тези закони. Тук дори не засягам темата как въобще някои от имотите са станали частни след схеми в общината, измами с нотариуси и съдебни решения и прочие.

Картата не помага на хората да разберат процесите

Да, не е това целта на картата. Имам други проекти и визуализации, които искат да допринесат в тази посока. Процесите обаче са изключително сложни и дори често самите чиновници не ги разбират или проследяват от край до край. Има, несъмнено, хора които ги разбират и често са от страната на онези, които експлоатират не само пропуските в тези процеси, но и разминаванията между нормативни изисквания и реална административна и съдебна практика. Надявам се в скоро време общината да публикува такива обучителни материали. Все пак, ако някой иска да сподели такова описание или друга форма на представяне на тези процеси, дори и като UML диаграма, ще се радвам да помогна да я представим и приложим към другите визуализации.

Картата няма практическа стойност за градоустройството

Да, и не е това целта. Има предостатъчно специализирани системи, които се използват за тази цел. Още в началото писах, че данните не могат да се използват дори за дигитален двойник, заради качеството на източника и въвеждане, както и контекстът, в който съществуват. Все пак, имам идеи как може да се маркират като рискови някои планирани строежи и парцели и готвя нещо по въпроса.

Картата е излишна

Да, излишна е. По-точно следва да е излишна и работя за това да стане излишна. Също както картата ми за безследно изчезналите преди 15 години беше излишна. Тази тук цели да илюстрира какъв е проблемът и какво е възможно да се направи с малко повече прозрачност.

Възможно е да стане напълно точна и автоматизирана и да се генерира от самите институции не само за София, но и за цяла България за бъдещи проекти като изчиства почти всички критики, които описах до тук. Това може да стане с електронно подаване и обработка на строителните книжа и задължение да се публикуват схемите проектите и параметрите им в единен структуриран формат. Това ще помогне не само да се придвижват много по-бързо разрешителните там където няма проблеми, така и да се хващат нарушенията и корупционните практики. Това значи, че ако искате пристройка към къщата си няма да се налага да чакате месеци или години, а дни. В същото време значи и че проекти за десетки милиони ще стават публични в цялостта си веднага след като бъдат подадени документите. Мисля, че разбирате защо предложените по този начин мерки биват блокирани в парламента. Готвят се и други локални мерки в тази посока, но има и също толкова силен лобизъм срещу тях.

В този смисъл картата е излишна, защото не следва някой като мен да отделя толкова време да я прави и поддържа. Не съм и планирал да го правя. Намира се за полезна от доста, защото показва нещата по различен начин и докато това остане така, картата ще е публична.

Повече по темата

Ако сте стигнали до тук, може да са ви интересни другите аспекти на тази карта и други свързани проекти, които съм правил:

• За 20-те% истина в говоренето за строежите
• Нов бюлетин за строителството в София
• Малък пример как липсата на контрол вреди на градската среда
• Бетон и кора – бутафорното озеленяване в София
• Прозрачността в градската среда и това да си деен не само по избори
• Шахтите на София
• Как да разберем, че ще ни застроят градинката поне няколко дни преди багерите?
• Данните на Call.Sofia в разбираем и удобен вид
• Лекцията ми от Ratio За данните и хората – януари 2025
• Отворените данни на кадастъра – кой ги отвори, проблемите с тях и защо все пак ми харесват
• Остави, онзи от третия етаж ще се занимава пак
• Имотният пазар не е пазарен, а балонът е всъщност пералня

В градската среда, ако нещо ви се струва, че не наред, то почти сигурно не е и трябва да му се обърне внимание. Ето два примера.

Има една сграда с доста силно и … артистично осветление. Хора от квартала се оплакваха в групите, че им е направо дискотека в прозорците нощем. Поне един написа, че има дете с фоточувствителна епилепсия и им е проблем редовно. Пуснаха сигнали до общината и се установи, че цялото им външно осветление не е по проект и нямат отделно разрешение. Не го махнаха изцяло, но поне го намалиха и вече над година „дискотеката“ спря.

Една улица до нас наскоро разбрах, че е еднопосочна. Преди не беше, а сега има един леко скрит знак и липсват другите задължителни по кръстовищата. Има също една измислена пешеходна пътека, която привидно не е по изискванията. Далеч нерядко срещано, но ми се стори странно и питах. Оказа се, че един небезизвестен инвеститор без схема за движение решил да начертае улицата, да си бодне знак и да я направи еднопосочна, за да си паркират там от блока.

Та думата ми е да питате и настоявате. Не се отдавайте на нихилизма. Само така нещата се променят и усилията придобиват смисъл.

От тогава се случиха няколко неща. Първо се свързах с новата администрация на Столична община с цел съвместна работа. Първи резултат от това, че направих за тях вариация на картата ми с документите, но показваща само планираните промени на ПУП. Линк към картата ще намерите на страницата с регистъра на съответните документи. Това е важно, тъй като тези решения са първата индикация, че някъде нещо ще се строи и съответно е най-ранния момент, в който хората загрижени за градската среда биха могли да повлияят. Ключова роля тук играят районните кметове и архитекти, които публикуват документите.

Картата се развива постоянно и ще пиша скоро подробно за нея. Като част от нея добавих експерименталния триизмерен слой специално за очакваното височинно застрояване на парцелите засегнати от ПУП-овете. След това реших да копирам същата функционалност и на основната ми карта.

Данните обаче бяха проблем – не може да се изведат автоматично и се наложи да ги въвеждам на ръка, както правих през декември. Сега обаче си направих инструмент, с който това става много по-бързо и точно. Включително мога да го правя на телефона между другото. За няколко дни събирах по няколко стотин сгради на ден из целия град. До тук бих казал, че съм покрил всичко в районите Лозенец, Изгрев, Сердика и оборище. Въвел съм и сгради, които са мащабни или са ми направили впечатление из града. Ще продължа с Овча купел и Люлин преди да продължа към другите.

Условностите на данните

Преди да ви покажа самата карта, трябва да минем през задължителното за мен описание какво не е наред в картата ми и данните.

Първо, рисувам основите на сградите на ръка върху комбинираните слоеве на застрояване от iSofMap на ГИС София, след което въвеждам височината според посочените метри или етажи. Тези слоеве от своя страна се въвеждат от оператори във фирмата на база документи и скици. Не всички документи имат скици, не винаги това, което е въведено е актуално и слоевете се променят постоянно. В този смисъл ще намерите сгради, които са одобрени или дори построени вече в друга форма или височина. В първа фаза ще въвеждам това, което има на слоя, а нататък ще разширя инструмента да зарежда последните скици и да ги позиционира правилно на слоя, за да въвеждам правилната форма на сградите.

Тъй като чертая на ръка, не винаги границите на сградата са точни, а по-ниски съпътстващи постройки или снишения на сградата липсват. Тъй като използвам фотореалистични 3D карти на Google, вижда се лесно, че изображенията и сградите там са от преди година. Тоест някои от вече построените сгради, които ще видите на улицата, не са на тази карта. В такива случаи ги отбелязвам, за да са видими. Когато Google обновят снимките, ще ги махна.

Това, че на някое място е отбелязана сграда с дадена височина или площ, не означава, че непременно ще бъде застроено по този начин. Тези скици посочват какво е предвидено/заявено или разрешено на това място. Параметрите може да се променят при визите, при обратна връзка от обществото и районните кметове или при разрешението за строеж. Може да се намали като площ, но да се вдигнат етажите. Това, че нещо е предвидено обаче не значи, че ще се построи някога. Това може да е заради проблеми със собствеността, съдебни дела или просто защото собственикът иска да живее в хубава двуетажна къща и няма намерение да вдига 5 етажен блок. Не на последно място – посочените измерения са по-скоро външните очертания. В зависимост от кинт и други параметри е възможно части от сградата да са по-малки, други да са покриви и паркинги и прочие. Някои от отбелязаните сгради може да са и индустриални.

Важен момент е, че очертанията може да не описват жилищна или офис сграда, а друг обект – павилион, детска площадка, воден парк, паметник и прочие. Отбелязал съм поне няколко разширения на училища и нови салони, например. В парковете забелязвам и планове за различни структури, които да са част от парковата инфраструктура.

Картата, която ще споделя, не е обвързана с общината или НАГ и не претендира за точност. Целта ѝ е да даде представа къде какво ще се строи и колко високо, тъй като дори с първата ми карта, това е изключително трудно. Ще добавя всички сгради в града преди да започна с конкретните документи. Новите сгради се появяват веднага на картата, така че очаквайте нещо ново всеки път като я отворите. Ако видите нещо, което не е така, оставете коментар.

Тези данни биха могли да се извадят автоматично и точно тези разговори водим с общината от началото на годината. Има огромно желание и подкрепа за такива визуализации и прозрачност, което е видно от картата на ПУП-овете. Както много други неща там обаче, борбата е със самата вътрешна система. Качеството на данните не е сила на администрацията като цяло. Когато това стане все пак обаче, всичко, което виждате тук ще тече автоматично. Просто не можах да дочакам и малко напук го направих сам.

Допълнение:

Картата съдържа сгради само от София, защото колкото и да критикувам НАГ, поне публикуват документите и има публична карта с много слоеве за различни аспекти на града. В моята карта следя документите от строителството в Пловдив и Благоевград, но там скици не се намират, така че не може да разберем нито очертанията на сградите, нито височината или поне не е толкова лесно. Ще потърся информация за околността на София.

Това, което съм направил може да прилича дигитален двойник на София, каквото сравнение правиха някои през времето и какъвто подготвя института Gate. Нямат обаче нищо общо. В случая аз просто чертая полигони и ги вдигам на определена височина, за да дам представа, за нещо, което може да се случи като очертания на сграда. Дигиталните двойници на един град работят с много по-голяма точност и взимат под внимание много аспекти на един град – не само топологията. Това позволява симулации, планиране, оценка на риска и множество други полезни за законодатели и архитекти неща. Истински се надявам някога да имаме администрация, която да търси такива модели. Докато сегашният кмет и екипът му търсят работа с данни и подобни анализи, истинското предизвикателство е да се наложи това като модел на работа в самата администрация.

Бъдещото строителство в София

В процесът на направа на картата споделих снимки в социалките и и писах, че ни е бедно въображението колко много е предвидено да се строи. В последните месеци стана дума, че на година се започват сгради с по милион кв. м. полезна площ. През документите открих няколко, които самостоятелно са по 100 хиляди. Из града виждам много повече.

От години се ровя в разрешителни, ПУП-ове и визи, но нямах идея за някои от сградите. Например не знаех за 200 метровите кули срещу мол Парадайз и нагоре по бул. Цар Борис III от Пирогов. Не знаех за 130 метровата кула по Тодор Александров и въобще какви стени от сгради се готвят от двете страни на този булевард. Бях виждал снимки на плановете около Централна гара, но не осъзнавах мащабите или че ще има още една 100 метрова кула зад нея. В централната чат има десетки къщи, някои отбелязани като паметници на културата, които са предвидени да се бутат и застрояват с четири, пет и дори шест етажни сгради. В долната част на Лозенец положението е по-добре, но в горната и въобще около южната дъга е вече презастроено, а се предвиждат двойно повече сгради. Аналогично по бул. България.

Когато съм пускал подобни карти и съм коментирал върху тях, често тъпя критика, че искам да спирам частния интерес. Собствеността на земята е само един аспект от този проблем и често само по себе си е доста труден за изясняване, напоен с корупция и натрапчиво отсъствие на прокуратура и съд. Ако даден парцел е частен, собственикът има право да строи там в рамките на закона. Проблемът идва там, когато регулаторните органи умишлено спят и не забелязват критична инфраструктура като дерета, тръби и прочие. Не се взима под внимание градска среда, височина, училища и друга инфраструктура, а когато това се прави, административните съдилища с готовност зачеркват съдебна практика и дори закони, за да помогнат на това или онова свързано лице. Сведенията за собствеността на роднини да съдии из въпросните комплекси са изобилни.

В същото време основният проблем тук е в местната и централната власт. Започваме с решенията на СОС за безразборна продажба на общинска собственост – данните за която най-яростно пазената тайна в Столична община. Следва и отлагането на придобиване на ключови имоти за градини, училища и паркове. Решения на СОС могат да изменят регулация и планове, но това се блокира умишлено от години. Това важи както за интензивността, така и за фасадите, стратегия, достъпност и визия града. Главният архитект има ключова роля в този процес, но при липса на такава визия до сега тази роля е била обвързвана само със скандали.

Илюстрация за сенчестите сделки в СОС, които все още виждаме е, че доста от парцелите предвидени за строителство в слоя на НАГ, са общинска собственост. Такова е например пространството между Японския хотел и небезизвестната сграда Златен век. Там на четири парцела общинска частна собственост вече е отбелязана 22 етажна сграда – на метри от прозорците на Златен век. Никой до сега не е успял да ми отговори как става това, а още от години питам за няколко такива случая в Дианабад. Предполага се, че са обещани на някого от години и се чака изгодна политическа ситуация, което беше спънато отчасти с последните избори.

От народното събрание пък зависи как релевантните нормативни актове ще оформят граници на тези стратегии и категоризация. Единственото съществено, което знаем, че се е случило, е промени позволяващи кули където и да е и носещи името на небезизвестен строителен инвеститор и корупционен скандал с политици осигурили тези промени. Впрочем, именно те и практиките им са причината въобще да започна да се вглеждам в темата, така че може да се радват, че са допринесли неволно към този и другите ми проекти, както и всичко останало по темата, което още не съм изкарал.

Триизмерната карта със сградите ще намерите като функция на картата с документите от НАГ натискайки бутона с кубче. Може да я достъпите и директно на http://govalert.eu/cityplan/buildings. В началото ще се отвори указание как се контролира. Най-общо казано използвайте два пръста на екран с докосване или мишка + Ctrl на компютър. Предупреждавам, че използва доста трафик и процесор – може да имате проблеми на по-стари телефони. Ще се радвам на обратна връзка.

Ще се радвам на обратна връзка. Освен добавяне на сградите в останалата част от града, искам да добавя функция за директно споделяне на линк към мястото, което сте се спрели в момента. Така ще може да покажете на други какво точно гледате и конкретна сграда. Също искам като се кликне на сградата да може да отидете на същото място в картата с документите. Има нужда да подобря и стабилността на кода. Надявам се до тогава да има и решение с автоматизацията, за да се подобри качеството на данните.

Допълнение 7. август 2024

Дадох интервю за в. Сега с отговори на някои въпроси и детайлите от тази статия.

Това са все случаи с места в София, покрай които минавам редовно и затова съм се решил да се занимавам. Накрая ще добавя списък с ресурси, които може да ви помогнат да научите повече за средата около себе си. За София конкретно, за съжаление, тъй като във всички останали градове почти липсва информация в такъв вид.

В първия случай става въпрос за общински имот, на който има стар блок. Зад блока има паркинг. Преди няколко години живущите там са решили да преградят достъпа до имота усвоявайки го и създавайки частен паркинг. Слагат и автоматична врата с контролиран достъп. Подаден в сигнал до район Изгрев и отговорът им е общо взето, че преди време строителен контрол казал, че няма нарушение и затова закрили случая. Обаче, ако някой се разрови и намери, че е имало подаден сигнал за същото преди пет години и прочете там какво всъщност е написано, открива, че район Изгрев подвеждат и наистина са седели върху установен и документиран от институциите проблем с общинска земя години наред. Тогава се констатира нарушение, установява се точно кой го е извършил, но заповедта се прехвърля между район Изгрев и различни дирекции в общината докато накрая потъва. Сега ДНСК е изискала нова проверка и действия по въпроса и ги чака.

Вторият случай пак е за общински имот. По-точно три, но ще се фокусираме върху най-големия. Този път инвеститор си е построил блок и е заградил съседните общински имоти. Известно време ги използва за строителни отпадъци, но после просто ги подготвя за строеж. На тези имоти незнайно как има одобрен градоустройствен план за жилищно строителство. Липсват документите за това на сайта на общината, но е добре известно, че става дума за общинска частна собственост. Явно е подготвено за продажба при „удобен общински съвет“. Това беше коментирано из групите на квартала и район Изгрев имат сигнал, на който отговориха вчера след двумесечно забавяне. Установили нарушението и нарушителя и му дали срок за доброволно премахване на оградата и освобождаване на имота. Не става ясно какъв е срокът и кога изтича. Малката подробност е, че откриваме аналогични сигнали от различни хора от квартала 18 месеца по-рано. Тогава същите хора от район Изгрев по същия начин установили нарушение и са дали пак срок за същото. Отново не става ясно какъв, но година и половина по-късно не само няма предприети действия, но въпросният инвеститор си е насадил временни декоративни храсти, които даже пораснаха, за да скрият какво се прави в имота. Има нов сигнал в общината за бездействието на района и непроследяването на собствените им актове.

Третият случай отново е за инвеститор, този път небезизвестен и с топли връзки с ключови хора в общината. В подготовка на нов техен проект, за да няма шанс някой да го оспорва, си осигуриха отделяне на парцел с широчина три метра по протежението на имота. Така се отделиха от „съседите“, които не бяха уведомени за последващите визи и разрешения, както е по закон. Класическа схема. Така си осигуриха разрешение за строителство само в големия парцел. Прекрасно – прецакаха системата. Последваха редица проблеми дори само със започването на строежа. За повечето е известно от работниците на обекта, че са били предупредени преди проверките и така не бяха санкционирани. Нещо, което не успяха да скрият е, че са започнали строителни дейности и в малкия парцел, т.е. изкопаха основите и изляха стена на подземните гаражи видимо разширявайки ги в рамките на ония „юридически-санитарен“ имот и извън параметрите на проекта. Общината има сигнал, но единственото, което строителен контрол констатира е, че има разрешително за големия парцел. Премълчават дали се отнася до малкия и дали са направили проверка на място. Отново ДНСК ги чака за отговор. Ако ще се спазва буквата на закона, трябва да важи за всеки етап от строителството. Тук проблемът е, че ако не бъде отстранено това потенциално нарушение, на практика проектът не би следвало да получи акт 16, освен ако не прибегнат до нелегалните практики с които се свързва името им в медиите. Предвид как е предвидена сградата и какво се строи се очакват още проблеми най-вече свързани със задължителното озеленяване и дълбочина на почвен слой. Всичко това обаче се очаква да мине безпроблемно проверки също както аналогичните в други подобни проекти.

Всяко от тези неща изглежда дребно на пръв поглед, но са всъщност чести нарушения в София и други градове. Масово не се съблюдават изискванията, не се извършват реални проверки или когато е установено нарушение, не се санкционира или проследява отстраняването му от органите на общината. Понякога това е заради чадър от ръководството, понякога е заради саботирани дела, но най-често е заради нехайство, липса на прозрачност и проследяване, а и откровена корупция по ниските нива. Това позволява особено на едри строители, за които иначе се предполага, че са им изрядни документите, да правят куп нарушения, включително с цел позволяване на строителство въобще. Прибягват до подкупи за получаване на становища за пожарна безопасност, ток и вода, „услуги“ и скриване на процедурите по одобрение, както и уреждане на по-добри параметри за строеж и продажба на общинска земя директно от общинския съвет.

Лесно е да се каже, че в общината са некадърни и „не е виновен тоя дето яде баницата“. В действителност това е модел на поведение, който не се оправя с избори, а с ежедневни усилия, както всяко друго нещо в държавата ни. Означава и че действията на чиновници и техните ръководители също се диктува от това какво може да им се размине. Затова, ако искате да направите нещо отвъд гневните емоджита и писане по групи във фейса, ето няколко ресурса, от които да започнете без да ви отнема много време:

• isofmap.bg – това е карта с повечето слоеве на градско планиране и застрояване, които самата община гледа. Там ще намерите информация за собственост на имоти, инфраструктура и прочие. От слоевете ще намерите и карта на планирано и съществуващо застрояване. Отчасти на данните в тази карта се базира 3D картата, която започнах
• Регистрите на НАГ – тук има документи за всякакви фази и аспекти от строителството. Включително разрешения за поставяне и санкции.
• Картата на НАГ – всеки документ от онзи регистър би трябвало да е на тази карта. Подобно на isofmap има доста слоеве, но като натиснете на имот и показва известни свързани документи. За съжаление, 30% от документите не са свързани с картата, но доста от новите са
• call.sofia.bg – сигнали към общината за нередности и проблеми в градската среда.
• Визуализацията към call.sofia – тъй като на портала на общината не се откриват стари сигнал и не е особено лесен за търсене по принцип, направих тази визуализация. С нея открих и стаите сигнали, за които говоря по-горе. Пак на база тези данни направих карта на сигналите за паднали клони в София тази зима.
• Картата на GovAlert – тъй като регистрите и дори картата на НАГ не са особено лесни за търсене и ориентиране, направих тази карта, която се обновява в реално време. Има филтри за време и видове документи. Също се опитва да свърже документи, които не са включени в картата на НАГ като търси идентификатори на имоти. Повече ще прочетете в статията ми когато започнах проекта преди три години.
• Twitter акаунта на @NAG_SO_public – тъй като не всички документи може да се сложат на карта, всичко се пуска допълнително и в този акаунт като новини. Добавени са също прес съобщения от НАГ, обявления за обществени обсъждания и прочие.
• Сигурно електронно връчване – за всякаква комуникация с институции е полезно. Трябва само ПИК на НАП или електронен подпис в момента. Докато при сигналите към общината няма опция за отговор или ескалиране на проблем, тук може лесно да се препращат сигнали, добавя информация и оспорват резултати. Също да се изпраща запитвания по ЗДОИ. С този портал няма опция да не входират документ, защото всичко е проследимо и подписано електронно.
• Кадастър – Информация за всички парцели, имоти, сгради, техните етажи, апартаменти, гаражи и прочие. Като натиснете на някоя сграда, може да навигирате през менюто до определен етаж и да видите схемите и информацията за този обект. Полезно е, когато купувате имот и/или искате да сравните дали има незаконно надстрояване или усвояване на покриви, градини и общи части.

Ресурсите за градоустройство в София всъщност предоставят някаква прозрачност и данни, макар да е все още трудна за следене и преглеждане. В другите градове дори това липсва. Доколкото строителството там беше несравнимо по-малко дори спрямо населението и размерите на града, това се променя в последните години особено в Пловдив и Бургас. Затова добавих Пловдив и Благоевград и работя все още да добавя Бургас и Варна към картата и бюлетина на отделен twitter акаунт – @BGCityPlanning. Все пак, поради значително по-малкия поток от информация, може да следите протоколите и обявите на сайта на общината си докато нещо по-добро е налично.

В опит да разбера по-добре проблема се обърнах към данните. Такива обаче нямаше преди три години. Наскоро забелязах, че в картата на общинската ГИС София са добавили слой за подземни проводи и съоръжения. Един от слоевете е именно за шахти и други връзки със сгради и надземна инфраструктура. Някои от тях са шахтите за дъждовна вода по улиците. Други са сервизни за ток и парно. Трети са просто връзки към съседните сгради с ниско напрежение. Не видях описани онези на телекомите. Доколкото проверих няколко известни такива, оптиките минават през или покрай каналите на слаботоковата мрежа. Поне няколко шахти на БТК видях, че са означение по този начин.

Тъй като не бяха в удобен за мен формат, намерих начин да сваля всички данни за въпросните шахти заедно с категорията им. Опростих ги до точка и ги сложих на картата долу. В синьо е вода. В кафяво е канализация – отпадни води и отводняване. В лилаво са колекторите. В зелено са силно- и слаботоковата мрежа и изглежда това включва телекомуникациите. В червено е топлофикация. Целия dataset може да свалите в CSV формат. Ето я картата и на цял екран.

За тези данни писах в средата на декември тук, тук и тук. След това изчистих данните от грешки и сега има малко над 322 хиляди шахти и друга подобна подземна инфраструктура. Това означава, че на всеки две семейства в община София се пада по една шахта, доколкото това сравнение може да даде представа за мащаба.

Те са разположени по улици, тротоари и градинки. За всяка промяна се разкопава от край до край същите и се оставят почти винаги в окаяно състояние. Това става видно и от всички разрешения за строеж позволяващи именно разкопаване на подземната инфраструктура, създаване на шахти и после възстановяване на улици и тротоари „по одобрен план и срок“. От данните на НАГ показани на картата долу разбираме, че има почти 4000 такива разкопки в последните 11 години – от началото на 2013-та до сега. Писах за това в началото на декември и всъщност това ме накара да дръпна данните за шахтите. Ето картата на цял екран.

Всичко това говори за трайна липса на управление и контрол над подземната инфраструктура, липса на план и разбиране както и ограничения над свързването и носене на отговорност за последствията както върху градската среда и инфраструктурата, така и за здравето на хората. От описаното горе страдат не само хората в града пряко в ежедневието си, но се оскъпяват значително всякакви ремонти, рушат се по-често паважи, създават се повече опасности за прекъсване аварии и инциденти.

Първата справка е директно от базата ми с данни от сигнали до столична община – CallSofia. Писах за това колко непрегледен е сайтът им и как трудно се намират стари сигнали. Затова направих удобен инструмент, с който да се преглеждат. В тези данни извадих справка за всички сигнали за проблеми със зелена система подадени на 25 и 26 ноември. Практически всички без няколко бяха за паднали дървета и клони. За улеснение ги поставих на тази карта. Общо бяха 1130.

Разбира се, това далеч не са всички такива случаи, а само онези, за които е подаден сигнал. Такива обикновено са онези блокиращи пътното платно. Дори като се обезопасят дърветата, най-често се оставят на тротоара – също както снегът, който се избутва от пътя, където явно пречи най-много. Ще забележите също, че почти липсват сигнали за парковете, където несъмнено ще има доста повече. Въобще пешеходните зони са винаги второстепенни и по-скоро място за складиране.

Втората справка е от данни, които така и не ми е останало време да визуализирам по правилен начин. Опитах се, всъщност, в началото на година като експеримент. Преди време започнах да тегля всички аварии на ток, вода и парно в София. За тока събирам данни за целият регион на ЕРМ Запад. Получих въпроси защо не събирам и данните за другите части на България. Причината е, че просто не ги публикуват в достатъчно ясен и подробен формат, за да позволи следене и картографиране на инцидентите. Поне не без значителни усилия.

В последните два дни сайтът особено на ЕРМ падаше доста често. Затова имам доста дупки в данните. Предвид обаче колко чести и продължителни бяха авариите, може да се каже, че съм получил данни най-малкото за всички продължителни. Навярно е имало още по-краткотрайни. Общо видях 5549 трафопоста, които са имали авария поне веднъж поне за 30 мин. Колко имота или хора са засегнати обаче е невъзможно да се каже. Търсих такава справка по различни канали, но изглежда никой не си правил труда да разбере.

2.4% са между половин и един час. 20% са между 1 и 6 часа. 25% са между 6 и 24 часа, а над половината са повече от ден. Средно спиранията на тока са имали прогнозна продължителност от 22 часа и 35 мин. Тук ще видите конкретно София:

Тук може да отворите двете карти на нова страница – тази за сигналите за дърветата и тази за спиранията на тока.

Първо, намекват, че проблемите с инфраструктурата в квартала засяха сградите на „други строители“. В действителност, именно Диамант 1, а и в новия Диамант 2, спира тока точно толкова, колкото другаде. В последните три месеца само в Диамант 1 е имало поне 6 спирания на тока от по средно час и множество други от под 15 минути.

Второ, описват като някакво решение изграждането на нов трафопост. Това е нещо, което всяка сграда в карето вече има и явно не помага. Проблемът е, че мрежата е претоварена към самия квартал и новата сграда така планирана ще я претовари допълнително влошавайки подаването и на другите им две сгради. Същото важи и за топлата вода и парното, където разпределителят за съседните сгради е в Диамант 1 и заради изпълнението се получават проблеми, включително спирания и сериозни вибрации.

Пропускат да споменат и че сегашните им сгради са отчасти все още строителна площадка. Толкова години след пускането ѝ Диамант 1 се довършваше до скоро – конкретно покрития басейн и градината. В описанието си колко е зелена сградата пропускат да споменат колко дървета изсякоха вече в имота, както и че не изглежда да е възможно строителството без поне да осакатят дебелите дървета отсреща на улицата пазещи сянка на цялата улица.

Рекламират хубава гледка към парка, но премълчават, че цялата гора пред сградата им на юг от гара Юнак между спирката на 94 и парцела им всъщност е маркирана като готвена за паркинг от същите приятелчета в НАГ отрязали всички ограничения над строежите им.

Не се говори за това, че в същия имот в порутените сгради в мизерни условия от години живеят техни работници, някои от които са имигранти. Не говорят и за съмненията за корупция позволила този и останалите им проекти прекарвайки промените в ПУП известни именно с тяхното име, подарените на безценица жилища на ключови фигури в управляващата столицата ГЕРБ, умишленото прикриване на плановете и сигналите свързани с проектите им от страна на общината и активното саботиране на обжалванията по тях в съда .

Забавно е и как наричат критикуващите „анонимни“, при условие, че в статията сме излезли с имената и снимките си. Разбира се, макар нищо да не е излязло като разрешение за строежа, очакваме да го получат преди местните избори, защото съмненията за уговорки и синхрон с местната власт я са актуални, я не.

Допълнение

Във връзка с парцела до спирката на 94, който е част от Борисовата градина и би следвало да е защитен от строителство, но все още е маркиран като „за паркинг“, се получи отговор, че това ще бъде коригирано в новия ПУП. Този ПУП обаче все още е в проект, не е гласуван от СОС и дори да се гласува в рамките на тази сесия, със сигурност ще бъде обжалван от едни или други. До тогава карето си остава с тази класификация, а историята на София ни учи, че именно през такова безвремие се случват най-скандалните схеми. Та докато ПУП не е факт, не може да се твърди друго за това място.

Както повечето знаят от опит, здравият разум е трудно нещо за някои хора. Затова някои от тези неща са регламентирани и имат своите санкции. Целта им често е да пресече особено наглото пренебрегване на правата и спокойствието на околните. В случая с пиротехниката конкретно в София проблем имаше предимно с няколко заведения из града. Като цяло обаче на повечето места в било приемливо до скоро.

Решението на Столичният общински съвет

Дали покрай пандемията, дали заради друго обаче през 2021-ва ситуацията се влоши значително и се чуваха гърмежи из целия град по няколко пъти на седмица. Нещата ескалираха до там, че отдавна обсъждана промяна от Общинския съвет накрая беше приета въвеждаща разрешителен режим за пиротехниката. Едното изключение е на 31 декември до 1 часа. Другите изключения са важни и ще говорим за тях след малко.

Местните кметове трябваше да публикуват информация на страницата си, да дават разрешения както и да публикуват всяко едно. Имаха право да отказват, ако искането е за след 22 часа, при лоши метеорологични условия, както и ако се стреля в междублокови пространства в допълнение на забраните в чл. 60 на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Изискването влезе в сила от началото на март 2022.

В следващите два месеца имаше забележимо намаление на пиротехниката, поне в сравнение със същия период на предходната година. След няколко гърмежа около полунощ реших да подам сигнал да видя как работи контролът. Краткият извод е, че не работи. Подадох няколко сигнала в call.sofia и на 112. От общината отговориха, че нямат правомощия и само СДВР може да санкционира. В два от случаите дадох точно описания кой е ресторанта и че съм видял лично фойерверките да се изстрелват конкретно от персонала. Последствия нямаше. Единият път ми звънна само да ми се кара районният от къде съм знаел, че ония нямали разрешение да гърмят. Отговорих, че съм проверил и щом няма публикувано такова, значи нямат право.

Заявления, разрешения и глоби… може би

Стана ми интересно колко всъщност такива разрешения са искани и дадени. Затова в края на август пуснах искане по ЗДОИ до общината. Отговориха ми всички райони освен Студентски и Младост. За първите малко повече от 6 месеца ми казаха, че са подадени 38 заявления, от които 30 са приети и са издадени разрешения. Интересното в случая е, че в някои райони е имало издадени разрешения направо от Фандъкова в разрез с решението на СО. Те не са публикувани на страницата на Столична община обаче. Тук съм отбелязал местата, за които са искани разрешения. На някои има по две или три такива през месец.

За да следя бъдещи решения, направих скрипт, който да ги намира и да ме уведомява до час. Така откриха, че от искането ми по ЗДОИ до сега е имало само още две заявления – на 2-ри септември в Искър и на 7-ми декември в Студентски. Последното е единственото издадено разрешение за декември, а за октомври и ноември няма никакви. Гърмежи очаквано тогава имаше.

Преглед на заявленията показва някои интересни неща. Нито едно не отговаря стриктно на условията, а няколко дори не отговарят на формалните изисквания в решението на СО. Например, заявления във Витоша, Нови Искър и Изгрев са подадени и решения са публикувани по-малко от 3 дни преди събитието. В един случай – няколко часа преди гърмежите. В един случай в Банкя е разрешена пиротехника до 23:00, макар СО да са решили, че може до 22:00. Четири разрешения са в междублоково пространство. Половината са на по-малко от 300 метра от училища или детски градини. Седем са на по-малко от 500 метра от болница или медицински център. Три разрешения са точно до бензиностанция, а едно е било на 330 метра от резиденция Бояна.

Тук проблемът не е в местните кметове, макар да следва да съблюдават поне часа на исканията. Дефинициите в решението на СО и Законът за оръжията са свободни за интерпретация. Освен да се ходи на място или да се търси подробно на картата къде ще се стреля, трудно може да се разбере кое е междублоково пространство и какво всъщност се счита за такова. Има определение в други нормативни актове, но надали някой е обръщал внимание. Лоши метеорологични условия също може да значат каквото и да е. По-важното е, че не ясно какво означава „в близост“ според ЗОБВПИ. В строгия смисъл може да значи на територията или двора на училище или църква. Тъй като видимо е оставено на здравия разум и собствена преценка на полицията, то има повече смисъл да се гледа далечината, на която може да измине изстреляна ракета. При грешно боравене, това хоризонтално може да е между 300 и 500 метра в зависимост от ракетата.

Това би означавало, че на 300 и 500 метра от изброените в закона и решението на СО обекти в София не трябва да се използва пиротехника. Ако прегледате картата на столицата колко училища, градини, болници, медицински центрове, бензиностанции, църкви и други защитени обекти има, то консервантивно поне 2/3 от жилищната площ на града не следва да се използва пиротехника. Това особено важи за жилищните квартали.

Гръмката тишина извън наредби и закони

Тези 20 души заявили пиротехника поне са се постарали да минат както си му е реда. Към тях има поне пет пъти повече, които разчитат на бездействието на контролните органи. Част от искането ми по ЗДОИ беше и броят подадени сигнали и наложени санкции. Същите ония санкции, за които СО припомни вчера, че щели да глобяват, освен на 31-ви срещу 1-ви. Впрочем, толкова не са в час хората на Фандъкова, че вчера даже са объркали пред БТА, че можело да се гърми до 2 часа на 1-ви януари – по наредба в до 1 часа. Та на моето запитване отговорът беше, че между март и август тази година е нямало нито един регистриран сигнал за такова нарушение в което и да е районно кметство. Никой в София не се бил оплакал според тях над 6 месеца. Съответно няма и нито една наложена санкция. Това е абсурдно, защото аз лично съм подавал няколко по телефона и през call.sofia. Знам за поне 10 сигнала в район Изгрев и Красно село. Някои от тях лесно могат да се намерят в портала на общината по ключови думи.

Въпреки настоятелните ми напомняния МВР реши да не отговори на това колко сигнала са получили, включително от телефон 112. Отговориха обаче, че не са санкционирали никого между март и август 2022 нито във връзка с решението на СО, нито по чл. 60, ал. 1, т. 6 от ЗОБВПИ. С други думи, практически няма контрол над използването на пиротехника в София.

Причини за това има няколко. Обективната е, че се стреля 2-3 минути и се бяга. Това дори е услуга, която някои доставчици на фойерверки предоставят – идват с буса, правят шоу, събират нещата и си тръгват. Известно е обаче, както с шума, някои заведения имат уговорка с местните патрули да не им правят особен проблем. Известни са и заведнията, от които редовно се стреля – най-вече по празници. Някои дори го предлагат неофициално като част от пакета.

Тук идва един любопитен аспект от Наредбата за опазване на обществения ред в София. Чл. 8 прави изключение за пиротехника при масови мероприятия, включително „сватбени, семейни и фирмени тържества“. До тук добре. Алинея 2 обаче изисква да се иска разрешение за това мероприятие и то може да бъде отказано от общината. Ал. 7 пък забранява „внасянето, продажбата и употребата на спиртни напитки“. С други думи, поне де юре, сватбите следва да изберат или алкохола, или фойерверките.

Основната причина за бездействието обаче е нехайството на СДВР и принципно лошата координация между полиция и община за проблемите на града. Много от проблемите като безразборното паркиране, опасното каране и фойерверките не се решават с акции и индивидуална инициатива на някой полицай, а със системни действия и надзор. Ясно е, че не може да се хване всеки, който гърми, за да избива комплекси, но в повечето случаи говорим за едни и същи извършители, често като част от бизнес. В основата си причината за липса на контрол е, че СДВР не разпознава пиротехниката като проблем и не работи добре с хората и месната власт, също както цялата структура по други теми.

С още санкции и регистри не се решават проблеми

Липсата на активност от страна на Фандъкова и СДВР доказано не може да се реши, освен с избори. По инерция, към това нехайство и бездействие се подхожда с още забрани и наредби. В случая обаче тази на СО допълва Закона за оръжията добавяйки междублоковите пространства и лошото време като фактор за отказ. В началото на ноември Административен съд София отмени тази част от наредбата с аргумента, че вече е уреден този режим на разрешение и не е работа на районните кметове да дават още едно разрешение. Отсъждането се обжалва и няма да влезе в сила до тогава.

Районните кметове може би биха се съгласили, че не им е работа. Факт е, че ЗОБВПИ в голяма степен урежда правата и задълженията при боравене с пиротехника. Факт е обаче и че полицията абсолютно бездейства в контрола над въпросния член. Отделно има хипотези, които изискват разбиране за спецификите на района. Отделно е добре да се уведомяват хората в съседство, че ще има гърмене. В този смисъл решението на СО от преди година, въпреки недостатъците си, постигна напредък.

Истината е, че закон има, но за пореден път не се спазва, както по много други параграфи. СДВР оплита всичко в административни безсмислици и дори препраща към прокуратурата, които симулират дейност на принципна основа. Отчасти ги разбирам – заради беззаконието и безсметните чадъри в институциите не знаят дали ще попаднат на човек, дето има човек и после ще им трият сол на главите. Ако мога да цитирам познат в СДВР – ако утре направи проблем на мутра и ония го пребие, не знае дали ръководството няма да го накаже, че си е изцапал с кръв униформата. В този смисъл може само да аплодираме онези 20-тина души, които все пак са си направили труда да поискат разрешение за пиротехника.

Тука е така… както си го направим

Започнах с това, че съвместното съжителство се базира на компромиси. Това важи както за дома, така и за блока и на ниво град. Всеки може да прави каквото си иска, стига да не пречи на другите в разумни граници. Това, което се случва с пиротехниката в последните две години в София надхвърли отдавна тези граници и разума.

Навярно всичко това ви се струва излишно, стъпкване на правата на хората да правят каквото си искат или неизбежна част от градската среда. Градът обаче е такъв, какъвто си го направим. Голяма част от него е кочина, защото именно ние сме си го направили такава. В случая с пиротехниката има редица обективни причини да се търси силно ограничаване, особено имайки предвид взривоопасните вещества, които се складират на територията на болници и бензиностанции. Отделно не следва да чакаме отново да се запали нечия тераса или училище от „заблудила“ се ракета, за да се замислим, дали всъщност не е добра идея да се поспре с това. Не на последно място, макар явно да предпочитаме да не ги виждаме много съдейки по сегрегирането на училищата наложено от директори и родители, децата със специални потребности съществуват и фойерверките им се отразяват доста различно от на вашите деца, например. Сигурен съм, че някои хора с домашни любимци биха се включили с подобни притеснения и опит. Да не започвам дори за замърсяването на въздуха, за което говорим особено активно в последните години.

Затова обръщайте внимание на този и подобни проблеми, защото са неразделна част от качеството на градската среда. Мислете добре на изборите тази година. А в следващите дни – не забравяйте, че няма нито едно издадено разрешително за пиротехника до 8 часа на 31 декември, но и на Фандъкова не и пука, а на структурата под Милтенов не изглежда да иска да направи нещо по въпроса.

Подбуден от типично българския ни цинизъм, исках да видя, дали сигнали от сайта изчезват. Повод за това беше наблюдението, че на началната страница се виждат само последните 5000. Затова както с документите на Направление архитектура и градоустройство, написах скрипт, който през час да тегли най-новите сигнали. Тъй като исках да видя къде е имало исторически най-много проблеми, изтеглих всичко назад във времето заедно с обновленията и геометриите. Почти всички сигнали имат посочено местоположение като точка, но някои хора си правят труда да отбелязват пътища и цял регион.

Така се оказа, че имам всичките им данни и мога най-малкото да вадя статистика. Като например брой сигнали със статус приключен – 13%. Повечето сигнали – 77% – получават едно или повече уведомления без да са отбелязани като приключени. Историята на статусите пък ми позволи да видя за колко време отнема от подаването до последното обновление по сигнал. 11% отнемат повече от месец. Също така през работните дни се подават два пъти повече сигнали отколкото през почивните, а в петък – с 10% по-малко от предходните четири дни. Най-много сигнали има за пътна инфраструктура – 28%. На второ място с над два пъти по-малко сигнали е паркирането с 12%. Едва тогава следва замърсяването с 10%, сметоизвозването и осветлението с по 9%.

За да осмисля обаче данните географски и да мога да ги прехвърлям в реално време, имах нужда от инструмент. Затова малко по-малко създадох интерактивна карта, която да показва като колони броя на случаите. Колоните са с основа 50 на 50 метра, а всеки случай добавя около 2 метра над височината им. Има филтри, с които да се избират конкретни данни по години или друг период, категории и прочие. Натискайки на дадена колона ще видите списък с всички сигнали на това място с линове към оригиналния сигнал. Списъкът със сигналите на даденото място, както и панелът с филтрите може да се скриват. Вдясно под бутоните за увеличение на картата има бутон за показване отново на филтрите. Бутонът под него е за промяна на прозрачността на триизмерната визуализация върху картата. Полезно е, ако искате да се ориентирате по-добре за улиците под въпросните колони.

След обратна връзка от Linkedin и кмета на Слатина Георги Илиев добавих няколко неща, включително филтър по райони, за да може да се сравни активността и случаите разпределени там. Може също да се превключва показване на абсолютен брой сигнали, както и спрямо населението на региона. Границите и оценката за населението на последните взех от отворените данни на практически закритата вече Софияплан.

Преди обаче да погледнем самите данни, както винаги следва да поговорим за условностите им. Както при Фонда за лечение на деца поет в последствие от НЗОК, тук също показват единствено това, което се поддържа като масив от данни от СО. Има сигнали с автоматично добавен маркер на мястото на Софийска община. Тях съм ги скрил от картата, например. Има и такива добавени с други общини и области. Има сигнали със сбъркана година в датите, както и понякога с десетки пъти изпратен един и същ сигнал за едно и също нещо. Има също много тестови сигнали използвани видимо за проверка на нови категории и функции.

Активността по сигналите идват най-вече от районните кметства, почти винаги под формата на сканирани и прикачени писма. Рядко се случва да добавят изрични коментари – най-вече при отхвърляне на сигнал. Тук е важно да се разбере, че получен отговор или дори „приключен“ сигнал не означава, че даденият проблем е решен. Това може да се декларира дори в приложените документи, но дори тогава няма някаква форма на проверка или потвърждение. Системата не позволява последващи коментари или обновления или дори съгласие с изпратения статус или информация. Връзката е еднопосочна.

По подадените сигнали може да съдим най-вече за активността по теми, райони и конкретни места. Именно тук визуалното представяне на информацията помага най-много. Докато самата карта на call.sofia да показва някаква форма на групиране по клъстъри, то не позволява откриване на „горещи точки“. Всъщност, използват точно същото групиране в картите си преди единадесет години. Основният проблем обаче е, че показват само активните сигнали, т.е. тези, на които не е отговорено, а се очаква разглеждане. Освен, ако един по един не разглеждаме десетките хиляди преди това познавайки поредните им уникални номера, няма да знаем къде е имало голям интерес към даден проблем. Именно това направих.

Единственото, което може да ни покажат тези данни обаче е точно това – активност, интерес и някаква форма на доверие, че нещо може да се случи по дадената тема, та дори това да е само публичност. Повечето сигнали не означават непременно повече проблем, а наболял такъв, активна група граждани на това място или голям трафик от хора. В централната част на града минават най-много хора и очаквано има повече активност.

Това, което не се забелязва е значимо увеличение на активността през годините. След очаквано ниската активност през 2020-та, има едва леко покачване през 2021-ва, също както предходните две. Излизат между 54 и 60 хиляди сигнала на година, което изглежда много докато не сметнем, че става въпрос за 164 сигнала дневно в град с два милиона жители и ужасна инфраструктура.

Видимо липсва, е двустранна комуникация, прозрачност какво се случва и какво се планира, както и оценка на свършеното от подалите сигнала и живеещите в региона. Това неизменно се обвързва с липсата на самостоятелност при голяма част от решенията и бюджетите на районните кметства, както и абсурдното управление на градското планиране във всичките му аспекти.

Независимо, подаването на сигнали има голямо значение, защото постигат публичност на конкретни проблеми. Отваряйки данните на този портал постигаме и донякъде прозрачност на историята на тези проблеми и натрупването им. Картата, която направих, е пример как следва гражданите да използват отворените данни на администрацията, а защо не и частни организации. За разлика от първата ми визуализация за българчетата родени в чужбина или тази на активните българи зад граница, тази за сигналите в София може да се използва за реално изследване на данните.

Разбира се, както с НАГ и доста други ведомства, обсъжданите данни въобще не са изначално отворени, така че се наложи да ги отворим през публичните им API-та. Това не прави инструмента call.sofia по-малко полезен, а просто морално остарял и създаден по-скоро за комфорт на кмета на София, отколкото на жителите на града.

Интерактивната карта ще намерите тук. Използвал съм d3.js и dc/crossfilter, както при повечето ми графики. Този път вместо leaflet използвах директно api-a на mapbox за триизмерна визуализация и векторните им tile-ове предвид количеството информация, което се показва и обработва в реално време. Oтворените данни са готови за сваляне тук в CSV и GeoJSON формат. Последните съдържат пълен списък със сигнали, статусите и геометрията към тях, както и справките, които използвам за картата. Първите се обновяват на всеки час докато справките за картата – всеки петък вечер.

Ситуацията в София е една идея по-добра, тъй като има що-горе добър портал на Направление „Архитектура и градоустройство“. Проблемът обаче е, че твърде често документите за определени апетитни сгради се укриват умишлено от администрацията прикрити зад „технически грешки“, а обществените обсъждания направо се прескачат. Това, разбира се, може да се промени единствено с кадърен кмет начело, който да следи изкъсо администрацията си. Това обаче го няма в София, няма и да го има още няколко години. Кметовете на райони, които имат желание да действат, нямат достатъчно лостове. Решение би била и работеща прокуратура, но и това го нямаме. За последното обаче има какво да направим и то е на изборите на 11-ти юли.

Когато документи и обсъждания се публикуват обаче, ни се дава шанс да участваме, реагираме и протестираме. Често формалната процедура далеч не работи заради вкоренената корупция и сенчестост на Софийска община. Да знаем навреме за нов строеж или промяна на ПУП ни дава лостове да вдигнем шум, а това често дава резултати.

Следенето на портала на НАГ не е приятно занимание. Правя го от месеци всяка седмица и е тягостно. В такива случаи опирам до автоматизация, както направих с ЦИК и заявленията в чужбина. За общата администрация имам обаче друг проект – GovAlertEu, където в серия от Twitter акаунти се пускат новини, събития и документи от всякакви държавни институции. Последно след сушата добавих бюлетина на оценката за състоянието на язовирите, например. Друг пример е, че от години пуска в почти реално време съобщения за земетресения от БАН. През тази система ми минава и автоматизация на Lipsva след като спрях проекта преди 7 години.

Сега добавих и НАГ София към списъка. Освен новини и събития се пускат съобщения за:

• обществени обсъждания за промени на ПУП и ново строителство
• визи за проектиране
• градоустройствени заповеди
• разрешение за строеж
• разрешение за поставяне
• разрешения за строеж на благоустройствени обекти
• доклади на главния архитект
• решения РИОСВ за преценяване на необходимостта от екологична оценка
• заповеди на Общински строителен контрол

съобщения за обществени обсъждания, визи за проектиране, градоустройствени заповеди и разрешителни за строеж. Може да ги следите на акаунта @NAG_SO_public в Twitter.

Проверката се прави на всеки 2-3 часа и както при всички останали наблюдавани сайтове е направена така, че да не натоварва сървърите. Където е възможно в tweet-овете показвам първите страници от дадения документ като снимка. Във всички случаи обаче целта на съобщението е да даде представа за какво става дума и дали би било интерес за следящия новини.

Тук трябва изрично да дам като положителен пример Софияплан, които публикуват доста интересни карти с анализи. Тяхната роля обаче е да напътства градоустройството и да предоставя данни, с които да се взимат решения за бъдещето на града. Както добре виждаме обаче, въпреки добрата им работа, решенията базирани на данни далеч не са в арсенала на сегашната администрация.

Разбира се, далеч по-добре било да има услуга, в която да можеш да очертаеш регион и да получаваш новини за планове специално за него. Това може да е квартала ти, улицата или градинката пред блока. НАГ всъщност има такава услуга, с която да можеш да се регистрираш и да получаваш новини. Опитах се да го направя няколко пъти, но все неуспешно. Това, което съм направил точенето на новини в Twitter не може да замести отговорността на НАГ за прозрачност, но би помогнало да има повече видимост, по-лесно следене на промените и засичане на съмнителни корекции със задна дата, за което немалко имат съмнения.

Отделно един акаунт в Twitter далеч няма да позволи на мнозинството да следят активността в НАГ. Да не говорим, че принципно никое технически решение не може да компенсира дефектите в управлението, администрацията, регулаторната рамка и правосъдието. Също както отворените данни ни позволява да насочим фенера на общественото внимание.

Подобни електронни услуги могат да станат съвсем лесни, ако портали като този на НАГ, а и други информационни системи на администрацията, се създават в съответствие със закона и предоставят автоматични интерфейси за обмен и отворени данни. Така ще дадат възможност не само на актунти като този, но и на всякакви приложения да уведомяват заинтересовани за актове на администрацията. Това не се прави обаче дори когато няма корупционен риск – просто липсва визия в законодателната и изпълнителната власт също толкова, колкото и в местната. Затова кандидатури като тази на Божидат Божанов в 24 МИР София са толкова важни на изборите на 11-ти юли.

Ако имате идеи какви други регистри и новини могат да се добавят, пишете с линк в коментарите. Може би вашият град има подобен портал или страница с обявления.

В онзи текст написах, че измерванията на станциите от мрежата на LuftDaten, от която е част AirSofia, се разминават с 5% от тези на агенцията. Впоследствие ме питаха за това число, което ме накара да се замисля. Бях цитирал сравнение, което направихме в началото на проекта. Тогава станциите бяха малко, също както и извадката. Това само по себе си не беше качествено сравнение – поне не достатъчно за стандартите, към които се опитвам да се придържам.

Затова започнах да събирам данни от станциите и да правя по-добър алгоритъм за сравнение. Първият прототип показах на среща на Заедно в час в Берлин в края на март, където говорих за отворени данни и как да ги използваме. Тогава още използвах данните за 2018-та. После реших да изчакам да мине зимата и да направя сравнението за месеците около Нова година.

В следващите седмици се връщах към анализа ми, добавях данни, поправях грешки, пробвах с отстояния, изчистване на пикови стойности и прочие. Често нямах време и малко по малко се видя, че има риск този анализ да последва пътя на данните за санкциите за пушене и тези за жертвите от войните ни – все числа, които съм събрал, но така и не съм публикувал в разбираем вид.

С началото на този сезон постовете за класации на градове, маски и поредните извинения на Фандъкова ме върнаха към темата. Все още не съм доволен от резултата, но ако не го пусна сега, надали ще види бял свят. Проблемът е, че има много данни и начин да се гледат, затова избрах най-същественото. Цялата таблица с формулите ще добавя под статията в следващите дни, когато успея да я оформя в по-четим вид.

Изводите

Основният проблем с числото, което съм посочил, е до какво точно се отнася. 5% разминаване в какво? Затова разгледах различни аспекти от данните и статистиката – абсолютни стойности, средни по часове и дни, индикация за проблем с въздуха и колко пъти над нормата е.

Накратко:

• В 94.2% от случаите AirSofia и ИАОС показват еднакво дали през деня замърсяването е надвишило лимита и с колко пъти. Т.е. разминаване с 5.8%.
• В 91.3% от случаите показват еднакво дали в същия час е надвишен лимита и с колко пъти
• В 81% от случаите среднодневната разлика между двете е под 20 µg/m³, а ако сравняваме час по час – 90.5%.
• Ако вземем само дните с до 70% влажност, 96.5% от случаите познават колко пъти е надвишил лимита и в 90% от случаите разликата е под 20 µg/m³.
• Средната абсолютна разлика в отчитането е 7 µg/m³ по дни и 9.7 – по часове.
• Най-малко разминаване има между станциите в Надежда и Дружба.

Методология

Данните покриват периода юли 2017 до юни 2018. Тези на ИАОС тегля още от началото на 2016-та, а тези за станциите на AirSofia съм взел вече обработени от AirTube, който определено препоръчвам. При последните липсват две седмици, както виждате на графиките долу, но са във време с ниско замърсяване. За усредняване на данните и лимитите използвам методологията на ИАОС и ЕК.

За сравнението избирам станции на AirSofia, които са на по-малко от 500 м. от тези на ИАОС. Тук виждате карта кои са точно. Вдясно може да сменяте филтри за избраните станции. В крайния резултат за София използвам средни стойности между всички.

Пробвах сравнение и със станциите на 1 и 1.5 километра, но вариацията стана твърде голяма. Резултатите всъщност бяха близки, но смятам, че по-малък кръг ги прави по-значими. Средната стойност между избраните изчислявах като давах по-голяма тежест на по-близките като квадрат от отстоянието.

Това, което не направих е да изчистя пиковите стойности в оригиналните данни. 95-ти и дори 99-ти квентил щяха да свършат добра работа. Така щях да изключа случайни моментни замърсявания като мръсна кола под сензора. Нямах време да обработя обаче изходните данни и затова използвах наготово тези на AirTube. Ефектът от това е понижаване на оценката за точност в ущърб на AirSofia.

Тъй като по спецификация сензорите в т.н. „частни станции“ следва да работят до 70% влажност, направих отделна оценка на база само дните отговарящи на този критерий. Също така махнах всички измервания над 1000 µg/m³, колкото е лимита на сензора. Тези условия не означават непременно, че данните са грешни, а че производителят не гарантира за предвидената точност от 10%. Ето изследване по тази тема в лабораторни условия. В този индекс значителна част от измерванията отпаднаха – до 80% в някои дни.

Сравнение

Когато сравним измерванията между ИАОС и AirSofia като процент, виждаме, че се движат между 20 и 40%. Това, в известен смисъл, е измамно, тъй като дори разлика от 5 µg/m³ в ден с ниско замърсяване може да е 50%. Все пак дава представа за разминаванията. Виждаме и по-малко разминаване в изчистените стоности. Пиковете там се дължат до голяма степен на дни с малко останали данни.

Тъй като данните са доста обширни, а горните графики не особено преглежни, не намерих друг начин да ги представя, освен като календар. Обозначил съм седмиците от годината и дните. В сиво са маркирани липсващите данни.

Това, например, е разликата в проценти между ИАОС и AirSofia. По-тъмно червено показва по-голяма разлика. Средното отклонение е 21%.

Когато използваме изчистените данни (под 70% влажност), получаваме тези разлики в проценти. Това, всъщност са горните графики, но като календар. Тук средното отклонение намалява до 14.5%.

Следващият календар отново показва кои дни от годината са „отпаднали“ най-много данни заради влажност над 70% и отчитане над 1000. Средно 34.2% от измерванията.

Макар да не е особено полезна за сравнение, тази графика е интересна да покаже измеренията на проблема през зимата. Показва измерените нива от всички станции за всеки час от измерения период. Вижда се ясно, че както ИАОС, така и „частните“ станции са единодушни, че проблемът е огромен независимо каква скала се използва или колко е червена картата.

Дискусия

Проблемът с което и да е такова сравнение е, че няма правилен подход или отговор. Дори с условностите, които съм посочил горе, има няколко начина да се обработят данните, които биха довели до близки, но различни резултати. Отчасти това беше причината да отлагам толкова време публикуването на тези числа – пробвах доста подходи и търсех този, който дава най-смислен резултат.

Истината е, че частните и сертифицираните станции не могат да дават еднакви резултати и причините бяха обсъждани многократно навсякъде.

Първата, разбира се, е технологията. Евтините станции имат висок праг на грешка (10%) и проблем с влажността (<70%). Дори да се използва по-добър сензор от този вид, пак мъглата изкривява резултатите, тъй като бива засичана като прах. Има методи за намаляване на този ефект, но те или оскъпяват и усложняват отделната станция и я правят нерентабилна за такава масовост, или не дават достатъчно постоянни резултати.

Втората е средата, в която се поставят. Тези на ИАОС отговарят на изисквания за отстояние, класификация и прочие. Умишлено не се слагат директно до източници на замърсяване, защото целта им е да отчитат фоновото замърсяване. За него допринасят всички замърсители в града, които се разсейват, така и прах донесен от съседни държави и дори отвъд Средиземно море.

В известен смисъл AirSofia показват много повече какво всъщност дишаме конкретно в собствения си дом. Това може да е както въпросното фоново замърсяване, така и отопление на съседни сгради или жилища, горене на боклук, барбекю наблизо, коли под прозореца и дори вятър вдигащ прах от мръсната фасада и ерозиралата почва на градинката пред блока. Така обаче страдат много повече от инцидентни пикове, които гледайки целия град се трупат и изкривяват данните.

Третата е поддръжката. Докато ИАОС чисти и поддържа станциите си, при частните това е рядкост. Някои сензори имат режим на почистване, но пак с времето се натрупва прах и точността намалява. Аз самият не съм чистил дори веднъж моята станция, а трябва. Спорно е, всъщност, доколко това е проблем. AQICN, колкото и критика да отнасят от мен за данните и представянето си, правят доста такива експерименти и бяха показали, че нечистенето добавя още 5-6% неточност на данните.

Взимайки всички тези фактори ще видим, че дори две частни станции поставени в непосредствена близост една до друга вероятно не биха отчели еднакви стойности. Именно това е основата на отказа на ИАОС да използва станциите на AirSofia за анализите си. По мое мнение са прави в контекста на специфичната им работа. Докато техните отговарят на ясно зададените критерии на ЕК, частните станции дават добра представа за топологията на замърсяването. В този анализ използвам данните от само 29-те най-близо до тези на агенцията, а в София има вече стотици.

Друг важен аспект от данните е не само качеството им, но и представянето. Числата са си числа, но малко хора могат да ги осмислят в таблица. Затова практически всички сайтове и приложения опират до цветови скали и сравнения. Те, разбира се, са различни по цветове, нива и дори смисъл. Това не пречи на много да ги снимат и цитират.

Тук съм направил кратко сравнение. До преди няколко месеца AirSofia използваше същата гама като AirTube, но намалиха границите на проблемни и опасни стойности. Тези на европейския индекс пък са далеч по-високи поне цветово. При AQICN и AirVisual пък говорим за индекс според EPA стандарта, който взима предвид 6 замърсителя и различни интервали. При праховото замърсяване се взимат среднодневни стойности. Затова скалите изглеждат така.

AirVisual, впрочем, е сайтът, който доста хора споделят заради класацията по градове. Там София излиза все в топ 10. Тези дни някои забелязаха, че причината е в мистериозна станция във Васил Левски, която дава нереалистични стойности – такива в пъти над тези както на ИАОС, така и на AirSofia. На този етап май никой няма представа каква е станцията. Доколкото знам AirVisual черпят данни от AQICN заедно с индекса и методологията. Последните също не казват как получават данните си и съм хващал значителни разминавания. Но тази станция не е тяхна явно.

Възприятието е силно нещо. Цветовете по карти и графики са само част от нещата, които ни влияят. Несъмнено въздухът е много мръсен и почти нищо не се прави от общината по въпроса. Вярно е също така, че има леко, но стабилно намаление на замърсяването. Трудно е да се каже дали вина за това има вариации в местния климат между годините, промяна в движението и типа коли на столицата или малкото мерки приложени преди години. Вероятно е комбинация от всички изброени. Във всеки случай твърдението, че сега е най-зле просто не е вярно.

Също не е вярно, че София е единствената с такъв проблем. Всъщност повечето големи градове са със завишено замърсяване. Това важи дори за градовете в планината. Макар източниците на замърсяване да са подобни, решенията навярно не са. Всеки град има свои особености и следва да се работи и анализира поотделно. Сега всички се фокусираме върху София, заради ефектните снимки от инверсията, а и концентрацията на население. А не трябва. При това дори не сме започнали да говорим за замърсяването с азотен диоксид, който е още по-опасен и тепърва ще става сериозен проблем у нас.

Кой според вас е следващият най-замърсен град в България?

Допълнение

Ето тук ще намерите таблицата с формулите и част от графиките. Данните за частните станции са изчислени както е описано горе на база средните стойности по часове събрани от AirTube. Тук е пресеният списък заедно с най-близката станция на ИАОС и разстоянието до нея.

Ще се радвам, ако прегледате данните и сметките ми и споделите, ако откриете неточности или предложите подобрение. Ще ги обсъдим в коментарите тук.

Напоследък са популярни електрическите скутери под наем. Особено в по-големите градове във Франция, Швейцария и Австрия. В Германия бяха забранени до преди няколко месеца. Веднага след забраната улиците на няколко по-големи града се напълниха с такива.

Най-важното за който и да е такъв транспорт под наем е критичната маса. Имат шанс да са рентабилни единствено в големи градове, където хората се придвижват много и до на средни разстояния. Трябва да има достатъчно скутери, за да можеш да си относително сигурен, че ще намериш такъв като ти трябва и цената не трябва да е много по-висока от публичния транспорт или други варианти за придвижване.

Във Франкфурт веднага след вдигането на забраната по улиците се забелязаха поне 4 марки скутери. Първи бяха TIER и станаха най-популярни. След това дойдоха CIRC и WIND, а от скоро се виждат все повече LIME.

Всъщност, въвеждането им беше споходено от попътен вятър, което може би е било част от плановете им. Точно тогава затвориха значителна част от метро линиите за поредния ремонт, а някои от линиите на автобуси и трамваи бяха разредени и скъсени. Времето на тези ремонти съвпадна нарочно с лятната ваканция на учениците, но въпреки по-малкото хора в града скутерите се радваха на голям интерес.

При претоварени линии на транспорта дойдоха точно навреме да помогнат на хората да се придвижат до работа. Именно така започнах да ги използвам и аз – особено предвид проблемите с градския транспорт, които по принцип има в нашия край на града.

За да се наеме един, трябва да си включиш GPS-а на телефона и да въведеш кредитната си карта. След това ти показва всички скутери в региона, чиито батерии не са изчерпани. Както се вижда на тези снимки, TIER имат доста машини в централната градска част, но и другите добавят постоянно.

Скутер се наема като избереш някой или сканираш QR кода му и натиснеш, че го наемаш. След като стигнеш пак на телефона натискаш, че го освобождаваш. По закон в Германия скоростта им не трябва да надвишава 20 км/ч и тези под наем са ограничени софтуерно на толкова. Като ги караш се усеща колко силно ускоряват докато не стигнат тази скорост. В доста държави има такова ограничение и определено е добра идея. Особено предвид колко са нестабилни. Малко е досадно за колоездачите, защото скутерите често се карат по техните алеи, а с колело обикновено се кара с над 25 км/ч.

Скутерите се паркират обикновено на тротоарите, макар да съм виждал навсякъде, включително захвърлени в храстите или просто така на пътеки за колелета. На първите две снимки ще забележите, че има червени зони. Това са парковете, където също е забранено да се кара и паркира. Освен, че приложението ще откаже да приключите пътуване там, понякога когато съм минавал по границата на парк, скутера е отказвал да ускори, защото е засичал, че е в червена зона. Явно го правят, за да не си навлекат неприятности с общината.

Всъщност, понякога скутерите спират да работят, особено, когато е много горещо. Имаше няколко седмици с над 35 градуса и се усещаше как батериите им прегряват. Тогава просто спират за 10-15 секунди и или се отказваш, или буташ за известно време. Друг проблем е стабилността и размера на гумите. Машинките са тежки и трябва известен опит да се кара, особено толкова близко до колите и автобусите по пътя. За разлика от колелетата, например, изискват много по-равен път лишен от дупки, чакъл и дори малки препятствия. Затова се виждат все повече скутери направо на пътя между колите и вече има пострадали във Франкфурт. В град като София, където вело-алеите са крайно недостатъчни и често се блокират от паркирали коли, движението на скутери по пътя ще е по-скоро правило, отколкото изключение.

Това означава и че се налага да подбирам пътя, по който минавам, за да избягвам разбити улици. Не минавам, например, по същия път, който бих с колело. Така се удължава пътя и цената. Средно от нас до офиса със скутер ми струва 4 до 4.5 евро. Всички имат подобни цени – едно евро за начало на пътуването и между 18 и 22 цента за минута. В рамките на 3 до 6 евро може да стигнеш до всяка част на централната част.

За сравнение, едно пътуване на градския транспорт в същата зона струва 2.75 евро, а целодневен билет излиза 5.35 евро. С други думи не си струва да се придвижва човек всеки ден с такъв скутер, но е полезно, когато няма друг вариант. Аз, например, съм ги използвал когато не искам да се изпотя по пътя за офиса. Забелязвам, че и доста костюмари ги карат, а преди това не съм виждал толкова много да карат колелета.

Всъщност, другата алтернатива на транспорт под наем я има отдавна – колелетата. Най-известни и масово използвани са тези на Deutsche Bahn. Има още няколко, включително на Visa и LIME, но почти никой не ги използва. Причината е една – тези на DB просто са удобни и са навсякъде.

В града са отдавна и доста хора ги използват редовно. Имам колеги, които пътуват час от съседни градове, оставят колите си на буферен паркинг и после взимат такова колело до офиса, тъй като места за паркиране почти няма, а и са безбожно скъпи. Те си взимат годишна карта от 50 евро и могат да карта колкото си искат. Първите 30 мин. на каране са им безплатни, после струва по евро на час.

Аз използвам колелетата на DB поне 5-6 пъти в месеца и използвам друга тарифа – 3 евро годишна такса и по евро на всеки половин час, включително първия. Общо взето от нас до офиса с колело излиза под тези 30 мин., така че рядко се е случвало да плащам повече от евро на пътуване. На границата съм да има смисъл да си платя годишна карта. И двете тарифи позволяват да се наеме второ колело при същите условия, което е полезно за семейства.

Така колелото излиза много по-евтино от скутерите. Всички колелета имат подобни ценови схеми. Има обаче една голяма разлика между тези на DB и другите колелета и дори скутерите – паркирането. Тъй като червените бяха първите в града и предхождаха останалите с много, отрано се видя, че има проблем. Хората ги изоставяха къде ли не. Няма все още въведено изискване от общината, но след множество оплаквания DB са седнали с властите и са се разбрали сами да се ограничат. Много такива неща в Германия стават полу-формално на принципа „направете нещо, че ако се намесим ще имате сериозен проблем“.

Така от няколко години колелетата на DB се взимат и оставят само на определени стоянки. По-горе в последната снимка съм показал приложението им и къде са стоянките. Те са често на кръстовища, паркове, площади и паркинги за колелета. Ако оставиш колело извън тях, има глоба от 5 евро, защото някой трябва да отиде и да го премести.

Никое от другите услуги за колелета под наем не е въвело обаче такова ограничение и затова може да ги намериш практически навсякъде. Блокират пешеходни пътеки, входове на метрото, заемат места за вързване на колелета и дори паркоместа. Недоволство има, но общината е доста мудна в решението. Критиката обаче се отразява и на бизнеса им – доста хора ги избягват именно, защото не са доволни колко са пръснати. Иронията тук е, че именно същите тези клиенти ги оставят къде ли не, но се отразява върху репутацията на самата услуга.

Подобен проблем има и при скутерите. На няколко пъти за малко съм се пребивал с колело, защото скутер е паднал върху вело-алея. Все по-често се забелязва да блокират пешеходни пътеки и да не позволяват на колички да минат, особено, когато е тясно. Когато се опиташ да ги махнеш пък се включва аларма.

Други градове са се сблъсквали отдавна с такива проблеми. В Париж знам, че са определяни като напаст и протестиращи са ги изхвърляли по кофите. В Австрия на места се забранява да се карат и паркират по пешеходни пътеки. В Швейцария е имало серия от инциденти, включително заради софтуерни грешки. Всъщност, всички скутери изискват преди наемането да потвърдиш, че носиш каска, както е изискването. До сега не съм видял нито един да носи такава, аз включително.

Да се въведе смислена регулация за този тип услуги е много трудно. От една страна искаш да предпазиш както градската среда, така и използващите ги. От друга – да не спреш развитието и конкуренцията между тези услуги. Трябва да започнем да мислим сериозно за тези неща в София, където се готви пускането на такива скутери. Мерките взети в други страни на Европа като ограничаване на скоростта и къде може да се кара са добро начало.

Опитът на Китай с колелетата под наем обаче дават притеснителни сигнали. В някои градове там различни startup-и са пуснали стотици хиляди колелета, именно заради нуждата от критична маса, за да е рентабилна услугата им. Така обаче са се образували планини от колелета в паркове и площади, което е накарало общините да плащат огромни суми за изчистването им. Горе се вижда поле с изоставени колелета от такива услуги под наем.

При скутерите има подобен проблем. Заради високата цена на една машина не се изоставят така, че именно тя прави самата услуга икономически неизгодна. В щатите са изчислили, че за да се изплати един такъв скутер, трябва да се наема по 7-8 пъти на ден всеки ден в рамките на поне 3 години. И това е в най-добрия случай. На практика малко оцеляват достатъчно, за да постигнат дори 1/3 от цената си. Причината е, че повечето компании използват готови скутери, които всеки от нас би могъл да купи, но които не са създадени за такова натоварване.

Все пак, в такива startup-и се наливат стотици милиони и макар да губят бързо пари, надеждата е, че ще развият собствена технология за по-устойчиви и по-евтини скутери, за да могат в един момент да са на печалба. До тогава ще има сериозна обращаемост на техниката, а често нямат дори план как да рециклират батериите, което малко по-малко ще стане сериозен проблем, тъй като тези на скутерите се скапват доста по-бързо, за разлика от колите.

Алтернативи като Spark в София са доста добри, но вървят в обратна посока на целта да се ограничи максимално трафика на коли в градската среда. Все пак са за предпочитане пред тези с вътрешно горене предвид какво е замърсяването на въздуха и колко повече дизел се внася в България след забраните в страни като Германия. Именно за този внос законодателя трябва да вземе мерки на национално ниво и то спешно.

Всякакви ограничения за скутерите е добре да стават на местно ниво в контекста на нуждите и проблеми на града. Макар далеч не е от най-сериозните теми за София, например, добре е да говорим и за това преди изборите и преди да стане истински проблем.

Притесненията ѝ са основателни. Мерките се оказаха добри на хартия, но умишлено разписани така, че да не се прилагат. Изискванията за това кога следва да реагира общината нямат много общо със ситуацията в града и динамиката на замърсяването. Изглежда ключова роля ще изиграе и въпросното ранно предупреждаване на БАН.

Що се отнася до самата система, по всичко личи, че е „като по поръчка“. Всъщност точно за нея Фандъкова надали може да има някакви притеснения. Първите данни излязоха на 14-ти и съдейки по тези няколко дни, на общината няма въобще да им се наложи да изтупат (метафорично) прахта от папката с гласувани мерки.

Първият проблем със системата е, че дава прогноза на база ден – от 0:00 до 23:59. Преценяват колко ще е средната стойност и показват цвят. Виждате я горе. Не знам какъв суперкомпютър използват, но така създадена системата има шанс около 50 на 50 да познае. Причината е, че средно за който и да е ден рядко нивата надвишават 100. Обикновено са около 40-80 през зимата. Сутрин и вечерно време превишават за няколко часа между 3 и 10 пъти критичната граница, а през останалото време падат под нея.

Всъщност, ето ви алгоритъм, с който ще постигнете абсолютно същия резултат като системата на БАН

• Ако на даденото място температурата ще е под 5°, покажи жълто
• Ако температурата ще е под 5° и има шанс за мъгла през по-голямата част от деня, покажи оранжево
• В противен случай покажи зелено

Това е. Други възможности няма. Всеки може да ги разбере по прогнозата на времето. Тази система за предупреждаване щеше да е полезна, ако имаше разбивка по часове или поне на 4-6 часови интервали. Приложения като Plume го правят вече и то доста успешно.

Друг проблем с тази система е, че дори цветовете бърка. Поне за първият ден, за който резултатите са публични. Тъй като от две години свалям по часове данните за замърсяването на София, извадих стойностите за 15-ти. Горе се вижда, че според БАН само в Хиподрума нивата ще са над 50. Не казват колко. От станциите на ИАОС обаче виждаме друго – в Надежда и Павлово нивата са също над границата от 50 и дори по-високи от тези в Хиподрума. В Младост ситуацията в същата, но БАН не ги включва в прогнозите.

Ето тук съм показал движението на нивата през деня. Вижда се, че през почти цялата светла част от деня, когато хората са навън и (предимно) дишат, нивата са над критичната норма. За няколко часа в Надежда и Павлово нивата са били два и три пъти отгоре. Ето такава прогноза би била полезна, а не цветове показващи нещо, което всеки може да си предвиди за следващия ден от прогнозата за времето.

В първия ден са познали за Дружба, Хиподрума и Копитото. Последното обаче не се брои, защото там нивата никога не минават 15. Значи 50% успеваемост или колкото, ако хвърляте монета. Е, да не споменавам, че Дружба е на границата с 45, но както и да е. Ще свалям и тези данни за в бъдеще, за да направим по-добра съпоставка доколко има смисъл от системата. До тук обаче нищо не ни вдъхва доверие, че в неделя и понеделник всичко ще е чисто, както твърдят.

Данните ми от станциите за последните две години ще намерите тук. На airsofia.info ще намерите информация от лични станции. В графиката горе липсват данни от станцията на Надежда, защото не подава такива от 17 часа вчера до 8 часа днес.

Затова седнах и първо отворих данните за спирките на споменатите три града. За тези в София вече писах във Facebook. В Бургас въпреки евро-проекта за интегриран транспорт, изглежда няма дори дигитална карта на спирките.

С тези прости данни направих бързи карти на спирките на София, Пловдив и Варна. Като спрете с мишката върху всяка точка, ще видите името ѝ. Вляво има бутон, с който може да ги разглеждате на цял екран.

Скриптовете и самите данни за спирките публикувах в Github. Ще ги намерите на страницата ми с Gist-ове.

Транспортът във Варна

Във Варна, всъщност, данните дори не са налични от общината, а от частния проект varnatraffic.com на Мап Софт. Той е и единственият, който намерих да показва местоположението на автобусите в реално време. Използвах данните им на база съобщение на сайта от преди две години, че предоставят всичко свободно като отворени данни.

За да илюстрирам колко е полезна тази информация, свалям вече седмица местоположението на всички автобуси в града. За този период събрах около 650 хиляди точки с различни параметри – номер на автобуса, предишна и следваща спирка, оставащо разстояние до спирката, закъснение. Следните три карти показват различен поглед над събраните данни.

Първата карта разглежда движението за седмицата между 21-ви и 28-ми март по часове и колко автобуси са били по улиците на града. В червено са доста натоварени отсечки, където много автобуси са се движели през дадения час. Картата показва как се увеличава и намалява този трафик в различните части на деня, както и през почивните дни. В неделя не се забелязва по-малко натоварване, за което вероятно допринасят и провелите се тогава избори.

Следващата карта се концентрира само върху понеделник, 27-ми март. Показва в детайли движението на всеки един автобус. В червено са отбелязани тези, които закъсняват повече от 5 мин. Забелязва се как между 7 и 8:30 вечерта много от автобусите закъсняват. Виждат се ясно и местата, където автобусите спират за почивки.

Тъй като имаме закъсненията преди всяка спирка, може да анализираме и каква е вероятността да се чака на нея. Може също да разделим тази оценка по часове. Последната карта показва именно това. Анализът се базира само на данните от последните 7-8 дни. Пренебрегнете посочената дата в картата – часът е важен. Инструментът не позволява показването са на час.

В зелено са спирките, на които в конкретната част от деня се чака не повече от 15 секунди. В жълто са тези до 30 секунди. В гамата на червено са тези със закъснение между минута и час. Отново се вижда колко голямо средно закъснение има в различни часове от дена и части на града.

В някои случаи включвам и автобусите пристигнали с няколко минути по-рано – това също се счита за отклонение, тъй като някои пътници биха го изпуснали. Редовни такива показатели сочат към неоптимално разписание на даденото място и час. Такива са 26% от събраните точки за движението на градския транспорт. В 8.7% от времето, автобусите са подранявали с повече от 3 минути. В други 50% автобусите са закъснявали с повече от 20 секунди.

Публичността не е услуга

Публичността на която и да е информация не е услуга, която се представя от администрация или частна компания на обществото. Това е неизменна част от прозрачността, отчетността и социалната отговорност. За държавната и местната администрация отворените данни са още едно ниво на инфраструктура. Доскоро говорихме само за магистрали. В последните години започна все повече да се възприема и интернет свързаността като инфраструктура, при това не по-малко съществена за бизнеса. Информацията и най-вече тази в отворен формат придобива все по-голяма важност по аналогичен начин. Данните идващи от частните компании следва да допълнят тази картина и са новата дефиниция на социална отговорност, която често си приписват.

Това, което показах с данните от само няколко дни движение в един град, не са просто шарени карти. Това е илюстрация какво може да се направи за час-два работа, а не крайната цел. Информацията в момента се използва само за улеснение на пътуващите. Съберем ли всичко заедно за целия транспорт и за голям период, се отварят много възможности. Може да се открият проблемни кръстовища, да се подобрява графика, да се оптимизира движението на пътищата и интервала на светофарите. Дори само координатите на спирките може да се използват, за да се открият най-„изолираните“ части от градовете и да се направи карта на най-лошо свързаните региони.

Обединявайки тези данни с масиви за трафика на коли, цените на имотите, координатите на училища, градини и болници, за схемата на почистване на улиците и прочие може да позволи много по-добро градско планиране. По-важното обаче, ще позволи на частни компании и неправителствени организации да изградят приложения използващи данните по различен начин. Най-лесното би било да се направят по-добри приложения за планиране на маршрут с градския транспорт. Сайтовете за недвижими имоти биха давали по-добра информация за свързаността на имота. Родителите биха могли по-лесно да откриват градини и ясли, които са привидно отдалечени, но биха били достигнати лесно с транспорт от дома или офиса им.

Всичко това би помогнало да се направят градовете по-добри и да се използва публичния транспорт повече допринасайки за намаляване на трафика и замърсяването. За съжаление, интуицията на повечето чиновници и поддържащи такива масиви от данни е, че информацията е тяхна собственост и ако бъде публикувана „някой може да я използва“. Това е реакцията, която съм получавал най-често от агенции и общини. Забравя се, че всъщност вече сме платили с данъците си за събирането на всеки информационен ресурс. Забравя се и че целта на всички тези регистри и информационни системи е именно информацията да е достъпна. При тези мащаби с индивидуални справки, PDF-и и снимки на документи това просто не става.

За щастие, вече е в сила изискването, че всички публични данни във всяка нова система на администрацията трябва да са налични като отворени данни. Следва само да следим това да се спазва и да използваме тези ресурси. Съществуват обаче много други стари системи, за които трябва да натискаме да се отворят. Координатите на спирките и автобусите градския транспорт е само един пример. Друг пример са координатите в реално време на снегорини и камиони чистещи улиците зимно време. Общините ги следят, но не публикуват информацията. Друг пример са адресите в градовете, анонимизирани и агрегирани данни от НАП за плащанията на пос терминали и такива от МВР за престъпления.

Тези примери спадат към дефиницията на big data. Не са просто полезни за гражданите и бизнеса, а информация, която самите институции често не успяват да обменят помежду си или дори да анализират. Затова всичко описано до тук повишава не само прозрачността, но и ефективно постига аспекти от така нужната структурна реформа на администрацията ни.