Картографирането въобще не е нова наука. Използва се от край време, за да се ориентираме пътувайки из непознати земи. Днес обаче картите не са като тази горе – вече са изключително точни и надеждни. Знаем почти всички характеристики на терена, биосферата и инфраструктурата. Паралелно с тях, се развива обаче и т.н. социална сфера – съвкупността от хора, интересите им и връзките между тях. Тази сфера не съвпада с картата, пътищата и релефа й. Тя е децентрализирана, неформална и често анонимна. Най-важното обаче – тя е пълна с бели петна.

Разбира се на децентрализацията се дължи и големият възход на мрежата, но тя може да е и пречка. Трудно е да поставим нашата кампания, продукт или услуга в контекста на ежедневието на даден интернет потребител. Основно защото online животът им е твърде разделен от този offline. Разбира се, може да засечем по IP адрес местоположението им, но и това работи само е 25% от случаите и често не е много полезно. Социалните мрежи базирани на отбелязване на местоположение като Vivo и Foursquare променят това, но бавно. Все още не сме видели голяма кампания в България в тези новаторски мрежи, а доколкото знам, и в световен мащаб не са много.

Има един друг аспект на местоположението е събирането на информация от масата хора – crowdsourcing. Една проста форма на този принцип са „зрителски новини“, които доста медии у нас въведоха. Там обикновени хора изпращат текстове, снимки и клипове на интересни новини или ежедневни проблеми. Проблемът с тях обаче е, че информацията не е структурирана, не може лесно да се анализира и разглежда (прочетете още за отворените данни и приложенията им). Когато включим в сметката категории и отбелязване на местоположение, вече имаме нещо повече. Всички тези сигнали от посетителите могат да се отбележат на карта, да се сортират по тежест, достоверност, категория и време. Може да се анализира повтаряемостта на определени събития и нагледно да се следи решаването на определен проблем.

В България ще посоча няколко такива кампании, но съм сигурен, че има още. През 2009-та по време на изборите започнахме да събираме информация за посолствата и изборните измами в чужбина. За целта използвахме Google Maps, където всеки можеше да добавя. Същата карта използваме и за изборите тази година. Другите три примера са сайтове направени от мен – Lipsva.com от преди година и половина, Crime.bg, който пуснах преди 10 дни и сайта за изборни измами, който е на 2 дни. Последния е резултат от идеята ми в BrainstormMonk и ще пиша повече за него в следващите няколко дни. Последната кампания, която искам да спомена, е на БТВ – „Да изчистим България“. Там са публикували карта, на която всеки може да отбележи проблем с боклука и да се включи в почистването.

Разбира се, тези няколко примера въобще не означават, че нещо е мода. В световен мащаб обаче се забелязва такава тенденция. Проблемът с мрежи като Foursquare е, че рекламодателите и НПО-тата все още се страхуват да загубят контрол над кампанията си, а и не знаят как да извлекат полезна информация. Crowdsourcing-а обаче предлага лесна възможност да се съберат полезни данни за местни проблеми, инициативи и доброволци. Така вместо да карате 100000 души да харесат инициативата „Да оправим всички дупки по пътищата“ – нещо с много съмнителен ефект, може да ги накарате да отбелязват на картата къде точно са видели такива. Последното е идея на транспортното министерство, но не знам докъде стигнаха с нея.

Един сериозен проблем обаче е участието. В инициативата на БТВ до сега има едва 70 сигнала въпреки продължителността й. Участието в crowdsourcing проекти е въпрос на култура на споделяне и участие, която, за жалост, не е на ниво у мнозинството от нас. Пращането на SMS-и с дарения не се брои. Всъщност един от способите да подават сигнали е точно със SMS. Една от най-разпространените платформи за crowdsourcing е Ushahidi, за която писах преди време. С нея могат да се получават почти безплатно SMS-и със сигнали. Това е един естествен начин на комуникация за доста хора и опростява нещата. Още повече, че процента използващи мобилен интернет у нас е все още малък. Вместо това изпращането на sms в момента, в който видите боклук, дупка на пътя или не ви издадат касова бележка, е много по-лесно.

От техническа гледна точка нещата са лесни. От една страна имаме Ushahidi, която е изключително мощна и не особено трудна за инсталиране. От друга имаме Google Maps, която предлага създаването на собствени карти без много усложнения. По средата на спектъра има купища платформи, които могат да се използват, за добавяне на карта към една социално насочена инициатива. Някои рекламни кампании ги използват за отбелязване на фенове, препоръки или партньорски програми. В политическите кампании пък се отбелязват местата за речи, срещи, гласуване и прочие.

Възможностите за свързване на местния опит на потребителите с инициатива и събиране на информация от тях са неограничени. Предизвикателството е да се убедят тези хора да участват и да повярват, че предоставеният от тях сигнал има значение и ще помогне някъде на някой. Вярвам, че ще видим още доста такива платформи в бъдеще и все по-интересни техни приложения.

Повечето свързват термина „социални мрежи“ с Facebook. Съществуват обаче много други и профилите ми в по-известните може да видите отдясно при иконките. Сред всички тях има нещо общо – те помагат за виртуална комуникация между теб и твоите приятели, бизнес партньори и потенциални такива. Случва се понякога да си пишеш във Facebook с някой познат в обедната почивка, а той да е в съседното заведение. Точно физическата връзка е тази, която липсва.

Foursquare поправя това. Започнал е като игра, в която когато влезете в заведение, офис или обществена сграда, GPS-а на телефона ви засича, че сте там и ви дава възможност да „чекнете“ (или да отбележите) местоположението си. Така всички ваши приятели виждат къде сте, а вие събирате точки. В рамките на играта всеки влязъл най-много в дадено заведение става „кмет“. В момента в София най-голямата борба е кой да е такъв на Дивака до Попа.

Всичко това може да ви се струва страшно детинско и може би сте прави – все пак го сравнявам с криеницата. По подобие на Twitter обаче и тази социална мрежа има изненадващи приложения – както в маркетинга, така и в личен план. На първо място, когато сте в даден бар, може да дадете съвет към другите посетители за добро блюдо, коктейл или стока. Ако някой друг потребител е в рамките на 1-2 километра от там, той ще види съветите около себе си и може да предпочете бара с повече препоръки. Нещо повече – може да си запазвате „задачи“ за следващия път – неща, които сте искали да опитате. Обектите пък може да предлагат промоции и награди на базата на посещения и даване на съвети. Миналата седмица, например, посетих няколко пъти магазин на мобилен оператор в Германия, защото така ще получа 10% намаление при следващия си договор. ПИБ пък наскоро награди „кметовете“ на клоновете си.

Ако все пак сте скептични, вижте анкетата, която Иван Ралчев е направил сред потребителите на 4sq (както го наричаме накратко) в България. В резултатите той обобщава, че 59% са там, за да споделят местоположението си, 55% – за да изследват града чрез предложенията на другите, а около 1/3 – да се възползват от оферти. Причината последните да са толкова малко е проста – единици са заведенията и магазините, които предлагат оферти или дори – които следят тази мрежа. Ако сте собственик, най-вероятно обекта ви е вече добавен, защото това може да се прави от обикновени потребители. Възможно е обаче да „влезете в собственост“ на обекта, да добавите описание, контакти, оферти и най-вече – да следите предложенията и оплакванията на редовните посетители. За вас те са безплатна социална реклама, за която иначе би струвала хиляди, а в същото време директно докарва посетители в магазина ви, а не просто кликове на някакъв банер.

Освен ПИБ, носят се слухове, че OMV, Starbucks и новият софийски клуб Ginger подготвят активни кампании във Foursquare. Нещо повече – подочух за българска алтернатива на мрежата, която се готви в момента (явно нещо като Twitter/Edno23). Това означава, че има раздвижване в сферата на „социалната локализация“, както обичам да я наричам. Интересното е, че от допитването, което сам проведох преди дни, доста от българските потребители не искат непременно безплатни бири, награди или намаления. Често нематериалната полза – да намериш интересно тематично кафене, да получиш внимание от собственика или просто да забележиш, че и той има свое виртуално „аз“ – има по-голям успех от която и да е награда. Това е смисълът на новия маркетинг в мрежата и който го възприеме пръв и подходи правилно, ще надделее.

Разбира се, споделянето на местоположението ви крие рискове за личните ви данни, но далеч не толкова, колкото информацията ви във Facebook. В тази връзка, те също въведоха нещо подобно – Facebook Places, където вашите приятели ще могат да отбелязват в реално време, че сте физически някъде по подобие на снимките. За щастие, тази услуга не е включена за България и казвам „за щастие“, защото по подразбиране всеки потребител разрешава да бъде „тагван“ и да се вижда къде е от всички. Препоръчвам ви да го промените от настройките си за сигурност.

В това отношение Foursquare има доста по-добра сигурност, като само вие може да се отбелязвате и само вашите приятели могат да виждат къде сте. Има възможност да позволявате на собствениците на обекти също да ви виждат и да се свързват с вас за оферти и с въпроси за качеството на услугите. С новостите в сайта и програмите за телефони, тази социална мрежа помага още повече на бизнеса да получава обратна връзка и да привлича клиенти, а на хората като мен и вас – да намират оферти и забавни места за пазаруване и обяд.

Впрочем foursquare в превод означава „народна топка“, което обяснява логото им. Благодаря за снимката на seliaymiwell@Flickr

Допълнение

Иван ми изпрати оферта, която е засякъл във Варна. Тя е на компанията за online маркетинг и PR – Euro RSCG 4D (блог, twitter). Тяхната оферта е, че всеки чекирал се за пръв път в офиса им във 4sq, получава безплатна консултация за интернет кампанията си. Това мисля, че е добър знак опита и знанията им.

Впрочем глобалната компания, от която са част, е отговорна за световната младежка конференция One Young World, в която участвах наскоро. Днес е официалното откриване на кампанията за 2011, в която също ще се включа.

Ако вие имате фирма или познавате такава, която предлага такива оферти, пишете в коментарите или в Twitter и ще я добавя тук.

Допълнение 2

Зорница Йорданова сподели, че Beads and Jewellery Boutique подарява безплатни обеци на всеки 10 чеквания в магазина им във Варна. Точно за такива акции и промоции говорех по-горе.

Google са известни с многото си проекти и бета версии. Голяма част от тях не успяват, други постигат светкавичен успех, но само някой достигат славата, която Adsense, Gmail и Maps имат. Да видим дали това отроче ще успее. Казва се Lively и е нещо средно между IRC и SecondLife. Краткото описание е, че влизаш вътре, оформяш си 3D герой, влизаш в стаи и си чатиш с хора.

Дългата история е, че това е поредният им опит да създадат социална мрежа. Самият факт, че повечето от вас не са чували за Orkut, говори, че не е върви добре. Впрочем и там имам профил. Според мен причината е, че Orkut дава на хората още от същото. Затова и Lively има шансове. За сега при него имаме малко от социалната част, но има добри заявки за това като списъци с приятели, снимките и клиповете. В момента са се концентрирали върху 3D графиката и оправяне на грешки.

Основната функция на Lively са стаите. Това е и разликата с SecondLife – всеки може да си направи стая и действието се развива единствено в нея. Няма общ свят, в които всички се движат, а по-скоро абстракция на чат стаята, която знаем от IRC-то. За тези стаи може да си изберете „черупки“ – апартаменти, сал или остров в морето, ледена пързалка, подводен офис и т.н. Може да я обзаведете с най-различни мебели и джаджи. За личността си може да избирате между 10 героя – мъже, жени и животни. За всяко от тях има различни коси, цветове на кожата и дрехи. Всичко това го има безплатно в един голям каталог (за сега).

От джаджите има няколко неща, които трябва да се отбележат, като мониторите, видео стените и интерактивните картини. На първите може да се зареждат клипове от YouTube, които да се въртят и гледат от всички в стаята, а на последните да се въртят различни снимки, примерно от Picasa Web Albums (профил). Ключовата дума тук е mash-up, както усещате. Има и различни обекти с анимации, както и възможността да оставяте коментари на различни обекти. Според мен точно в това се коренят основите на социалната част от програмата, защото им трябват само няколко добавки за да постигнат функционалността на една нормална социална мрежа. В тази връзка по принцип се използва google акаунта за да се влезе, но може да използвате и този във facebook (профил), ако имате. Много интересно взаимодействие според мен.

Имах доста идеи както може да се подобри в Lively, но общо взето всички са описани вече в групата в Google Groups. Съобщих само за няколко грешки, но иначе виждам, че потребителите за сега са доста активни. Lively се инсталира като plugin към Firefox и IE, така че има понякога проблеми с графичната среда. Също така 3D генератора им е леко бъгнат, но това е най-вероятно за да е по-лек клиента. Най-исканите функции са да работи на mac(ах тези американци), редакция на героите, гласова функция през voip (най-вероятно през Google Talk) и възможност за създаване на нови стаи, мебели и дрехи. Последната ще отвори вратите към бизнес с виртуални обекти в Lively по познатия модел в SecondLife. Аз лично бих си купил мебел за да обзаведа някоя от стаите си.

Създаването на стая е лесно и бързо. Сумарно всяка от моите две ми отне 2-3 часа през последните няколко дни при това докато учех. Първата е стаята към този блог. Идеята ми беше да е място, където да се срещам с вас – тези, които четат тези статии. Сложил съм няколко картини, на които се въртят мои снимки, както и много канапета и сепарета. Има и видео стена, но е изключена, защото дразни понякога. Постоянната връзка към стаята е тук, но ще ви я покажа и в тази статия.

Втората стая е експеримент за конферентна на представителите на сдруженията на българските студенти в Германия. Намира се на върха на небостъргач, има конферентна маса, видео стена и маси с напитки и ястия. Отвън пък има басейн, шезлонги и маси за кафе. Сега остана и да ги докарам хората в стаята да пробват този начин на чатене, а не през Skype. Постоянния линк е тук.