Първо, трябва да посоча, че не съм данъчен консултант, описаното долу е само предупреждение за ситуация, която засяга много, не е съвет как да се попълват данъци или кое засяга кого. Следа да потърсите информация за спогодбата, да се свържете с НАП, ако имате въпроси или да се консултирате сами с данъчен консултант, който да изясни ситуацията Ви. Запознат съм с материята единствено в частен капацитет покрай връщането си от Германия и мога да дам начални напътствия къде да търсите за ограничен кръг от казуси.

Като се вземе това под внимание, казусът, който двете страни са се опитали да решат с тази промяна е, че голям кръг от хора работят в Германия за кратко време, печелят под лимита от колко 11 хиляди евро и са местни лица в България. Заради този необлагаем лимит не дължат никакви или почти никакви данъци в Германия. По смисъла на споразумението обаче, тъй като стопанската дейност се извършва в Германия за немска Германия и прочие, данък не се дължи в България. Целта е да не се обременяват физически и юридически лица с двоен данък. В конкретния казус обаче ефективно за тези доходи не са плащани данъци никъде. Доколкото надали някой би обърнал внимание на няколко случая, масовостта на практиката води до въпросните промени.

Една от промените накратко е промяна на метода за избягване на двойно данъчно облагане от от „освобождаване с прогресия“ към „обикновен данъчен кредит“. Това означава, че доходът в Германия ще се добавя към данъчната основа в българската данъчна декларация и ще се плащат стандартни данъци върху тях като се приспада сумата на всички данъци платени в Германия. По-просто казано – ще се дължат социални и 10% ДОД за спечеленото от гастарбайтерите минус ако са платили някакви данъци в Германия.

Това става в приложение 9 част II от данъчната декларация. До сега се попълваше част I. Добавят се доходът обърнат в лв., данъци и други удръжки, които са взети в Германия. Ако използвате електронното подаване, както би следвало да правите, останалото се изчислява автоматично. Ако имате някакви удръжки в Германия като данъци и социални, следва да искате от работодателя си бележка за това, да я преведете на български от заклет преводач и да я прикачите. Тук виждате снимка на полетата:

Срокът за подаване на декларациите в България с доходи от 2024-та е 30-ти април 2025. Ако е подадена в този срок, може да бъде коригирана (например да добавите пропуснат доход или документ) еднократно до 30-ти септември. Също, при подаването ако липсва документ или има неяснота се свързват с вас за изчистване на проблема и имате срок от две седмици до месец да го направите. Ако очаквате нещо такова, най-добре да се свържете първи с тях.

Доколкото изчетох промените, това засяга също доходите от дивиденти, наеми и други плащания. Там обаче не би следвало да има разлика в крайната сметка, тъй като вече се плаща данък в Германия и то по-голям от този в България. Т.е. пак трябва да се декларират, но различно. Очаквам отговор от НАП по този въпрос. В тази връзка ще напиша скоро статия как да си възстановите пари от немските данъчни, ако имате дивиденти там и сте платили около 27% капиталов данък при източника. Според споразумението трябва да е 15% и има механизъм, но не е особено приятен. Както и с българската Европейска здравна карта и гръцката карта за тол такси е изцяло електронен метода и искам да довърша процеса сам преди да го опиша.

Текстът на промените на споразумението с Германия ще намерите тук, новината с описанието от НАП е тук. Не намерих коригиран текст на новото споразумение, но старото е тук. Когато го намеря ще го добавя. Описание как се подава данъчна декларация по електронен път е описано от НАП тук. Трябва ви ПИК, който се взима физически от техен офис или електронен подпис, ако имате такъв. За преводачи може да използвате който и да е. Има вече изцяло online такива, които изпращат сканиран в PDF документ и като опция – физически по куриер. Аз просто взимах PDF-а и го закачах към данъчната декларация. Използвал съм тези тук и бях предимно доволен.

Отново трябва да повторя, че всичко описано тук не е данъчен съвет или инструкция за попълване на декларацията. Засегнал съм един често срещан казус за физически лица. Ако сте декларирани на свободна професия там или имате собствена фирма, тогава детайлите се променят сериозно. Доста работодатели, особено в строителния сектор, хигиената и гледането на болни хора правят машинации, особено когато съгражданите ни не си знаят правата, регистрирайки ги като консултанти или подизпълнители с фирми. Имаше и голям скандал преди време с точене на социални, в които хиляди наши строителни работници бяха наказани като ефективно жертви на схемата.

Затова е много важно да разбираме добре ситуацията си и да се консултираме със специалисти навреме. Консулствата ни в Германия предлагат помощ и отговори в такива случаи. НАП има гореща линия, където може да търсите отговор на описаните горе казуси. Има също доста данъчни консултанти специализирани именно в тази тема. По мои впечатления, ако целта ви е да сте изрядни, НАП съдейства и отговаря бързо и изчерпателно. Навярно, защото много се опитват да шмекеруват по често крайно очевидни начини.

В тази връзка, докато и преди гастарбайтерите да имаха задължение да попълват данъчна декларация в България декларирайки дохода си в Германия дори да нямаха какви данъци да плащат, НАП не ги санкционираше, за да им спести излишна работа. Това не означава, че не са знаели за доходите – често има обмен да данни, както разбрахме от ония теч преди години. Така доста хора можа да получат честитки за недекларарирани доходи. Стига, разбира се, да няма политическа спирачка от някое популистко правителство, но дори това само ще забави нещата, тъй като давността е дълга.

Тази сутрин получих горното съобщение от YouTube. С две думи ми съобщават, че са засекли използването на лицензирана музика в два от клиповете ми, че няма да ги премахнат, но ще сложат реклами. Двата клипа ще намерите в края на статията. Представляват запис на български народни танци изпълнени от трупата ни от Mannhaim на събитие „Глобално село“ в Darmstadt преди 4 години. Писах статия тогава казвайки, че участието ни с танци и щанд беше прекрасен пример за създаване на приятели на България.

Музиката, която беше засечена, е „Сватбарско хоро“ и… „Дунавско хоро“. Правоносителят е Представителния духов оркестър на ВНВТУ „Тодор Каблешков“ с диригент Хр. Тонев. Изглежда имат запис в БНР от 2011-та година, който може да се закупи в Amazon и в iTunes. Това, разбира се, е прекрасно, защото могат да печелят от изпълненията си. Интересното обаче е, че чрез регистрацията си при разпространителите IODA автоматично маркират всички клипове в YouTube, които съдържат въпросните народни танци.

Важното в случая е, че клипът ми не беше блокиран, а само е поставена реклама. В това има известна логика. Има други обаче, включително сред моите, които бяха блокирани само защото на фона на записа някой свиреше лицензирана музика. Ако си на купон или близо до заведение, това е неизбежно. В примерът, който дадох горе, говорим за българска народна музика, която е била пусната на събитие популяризиращо България през 2008-ма. През 2011-та Представителният духов оркестър записва същите хора и съвсем естествено иска да продаде mp3-ки. Заради установените вече в глобален план практики за защита на авторското право, моят клип подлежи на санкции, защото използва тяхната музика.

Този казус далеч не се ограничава само до народната музика, YouTube и клиповете. Налагането на този модел на блокиране и дългосрочни наказания върху потребителите възпира много да творят и записват от страх да не бъдат маркирани като нарушители. YouTube, например, има индекс на всеки профил показващ до колко се спазват изискванията на правоносителите. Ако индексът е нисък, малко по малко те блокират от различни функции. Те са наложили тези мерки, защото са големи и биват съдени постоянно. Причината да се борим срещу ACTA и множеството други подобни разпоредби е, че те ще предоставят механизъм за прилагане на такава полицейщина навсякъде. Тогава коментарът „еми, не ползвай тубата като не ти харесва“ няма да важи. Рискът да бъдеш блокиран като потребител, творец или доставчик на услуги ще е твърде голям, за да позволиш качването на лично съдържание. Ще остане само да споделяме и „лайкваме“ създаденото от големите „лейбъли“.

А да казвам ли колко клипове (много от които лични записи) са блокирани в Германия заради лицензи на (предполагаемо) използваната музика? Почти всеки трети.

Ето и клиповете, за които говорех в началото:

Преди няколко седмици България блокира ратификацията на ACTA и писах, че още нищо не е свършило – просто скриваме проблема от погледа на медиите, за да се намали напрежението. Седмица по-рано предупредих, че управляващите може за няколко дни тихомълком да я прокарат в парламента.

Днес научаваме, че Борисов неохотоно е признал за размразяване на ACTA и че ще внесе ратификацията в парламента. Обещал е обаче, че няма да я приемaт депутатите му. Настрана от притеснителната увереност, че законодателният орган ще последва послушно нарежданията на изпълнителната власт, тези действия са нелогични. Ако наистина той и групата на ГЕРБ са уверени във вредата на ACTA и поне наистина искат да изпълнят волята на народа, то кабинета може просто да се отегли от споразумението. Такава възможност е предвидена в него и според написаното, технически не е представлява кой знае каква трудност.

Разбира се, заемането на позиция „анти-ACTA“ би поставила кабинета в особена позиция. Всички групи лобиращи от името на правоносителите ще нададат вой как България е пиратска държава, как у нас цари беззаконие и своеволие на интернет хакери. Това е най-силният инструмент за дипломация на САЩ – включване в отрицателни спосъци, остри нападки и доклади. А каквото и да си говорим, всичко във външната им политика цели отваряне на пазари и защита на компаниите им, независимо от средствата и вредите. Швеция имаше неутрална позиция спрямо The Pirate Bay, но видяхме колко бързо щатите ги поставиха на мястото им.

Когато говорим за ACTA и другите подобни споразумения, голямата бележка под линия е винаги една и съща – финансови интереси и влияние. Дори да не си го признават изцяло, представители на този и предишния ни кабинет са обещали на лобисти и американски дипломати, че ще подпишат споразумение затрашаващо пряко свободното творчество и косвено – свободата на изразяване. Толкова просто е. Сега трябва да се намери галантен начин да се измъкнем от тази ситуация. Вместо това изглежда се взима лесния път – да пуснат споразумението и да стискат палци.

Доста блогъри казахме преди месец, че нищо не е свършило и днес имаме сигнал, че сме били прави. Ще ни трябват не само още протести, но и събуждане на журналистите, за които тази история е вече прашасла и скучна – също като стар случай на изнасилване или проточило се корупционно дело. Трябва ни последователност и настойчивост, за да покажем, че тези неща няма да минат без бой.

В същото време, не трябва да забравяме, че ACTA е само една птица от ято лешояди. Има още много мерки, закони и проекти, които носят съшите рискове. Някои от тях вече са приети – като мерките за следене в Испания, Великобритания и Полша. Други се разработват полу тайно от Европейската Комисия – като системата за глобално следене INDECT (тук и тук при Бого). За нея ще пиша по-късно. Голямата картинка е плашеща и анти-утопичните предсказания от филмите за глобално следене далеч вече не са технически неизпълними в нашата реалност.

Още по темата е писала Нели.

Допълнение:

Малко след като пуснах статията, @iapostolov цитира приблизително в Twitter разговора в пленарна зала:

Курумбашев попита Борисов: За да се приключи с темата, ще внесете ли ратификацията в парламента, за да бъде отхвърлена?
Борисов отговори: Да, ще внесем ратификацията в парламента и аз ще посъветвам ПГ на ГЕРБ да гласува против нея. За да се спрат спекулациите и да стане ясно, че няма да допуснем да се приеме, нещо, което е обществено неприемливо.

По думите му, Борисов искал веднъж за винаги България да отхвърли ACTA. Ето още от Дневник и Dir.bg. От една страна наистина е добре да мине сега през парламента – когато още ни са пресни спомените от протестите и ясната позиция на обществото. От друга обаче все още не ми е ясно защо просто не можем да оттеглим подписа си. Също така не съм съгласен, че не трябва да поставим проблема отново пред медиите и общетвото. Нужен ни е достатъчен натиск и минимален риск депутатите да гласуват „За“ на първото и единствено четене нужно за ратификация.

И аз, както доста други, се зарадвах след днешната пресконференция на министър Трайков. България замразява участието си в ACTA. Дори написах във Facebook, че „сме спечелили, но остава битката за европарламента„. В коментарите след това Йордан и други описаха по-добре новата ситуация, в която се намираме.

Истината е, че нищо още не е свършило. Присъединихме се към Полша, Чехия и Словакия, които също спряха ратификацията на споразумението. Това обаче не означава, че сме оттегили подписа си. И ние, както и Германия, която дори още не е подписала, ще изчакаме решението на европейско ниво. Това може да означава две неща – ратификация в европарламента или разговори между представители на страните членки. И в двата случая гражданите не са включени в дискусията, независимо колко еврокомисията ни убеждава, че всичко е прозрачно. Във всеки даден момент кабинетът Борисов може да реши да активизира процеса на ратификация и да прокара споразумението в рамките на дни. Индикации за същото виждаме и в скорошните разговори за вдигане на забраната върху шистовия газ – сега, когато фокусът на обществото и медиите е насочен другаде.

Несъмнено днешното изявление е победа в борбата ни срещу ACTA, защото управляващите отстъпват. Това обаче е нож с две остриета, който ще успокои страстите на много – ще решат, че всичко е решено. Затова трябва да запомним следните пет неща и да ги предадем на познатите си:

Трайчо Трайков на 31-ви януари пред Дневник:

Когато се регулират правата на интелектуалната собственост в киното, в музиката там индустрията, която създава по-строгите правила е длъжник на обществото. Непродуктивно и безсмислено да искаш да ти се плати 50 евро за нещо, което човек може да намери безплатно, отколкото да приемеш по-реалистичен подход и да искаш да ти се плати 1 евро, което повечето хора биха платили.

Междувремено „развлекателната“ индустрия излиза с отворено писмо:

Борбата срещу разпространението на фалшиви стоки и пиратско съдържание в глобалната мрежа преди всичко ще защити гражданите, тяхното здраве и сигурност, както и интересите им на потребители.

Аз и вие не сте абсолютно нищо друго освен потребители. Ние не трябва да правим абсолютно нищо, освен да седим пред екрана и да консумираме. Интернет е просто още един канал за доставяне на тяхното съдържание. Всяка форма на промяна, смесване, подобрение или каквото и да е върху въпросното съдържание е кражба, а вие сте престъпници. У нас почти няма човек, който да не е свалял торенти. Ако някой не го е правил, то това е защото не знае още как. Става дума за стотици милиони обменени филми, музика и клипове. Но това е „мръсна“ тайна на обществото и се крие само защото иначе Продуцентите може да ни се разсърдят.

Когато излезе „Светът е голям…“ исках да си го купя. Всички ми казваха, че е бил страхотен и исках да си платя, за да го гледам. Така де, българско кино – трябва да го подкрепяме. Може би знаете, че не съм в България и следователно не можех да отида на кино. Писах на въпросното продуценско студио (от някъде извадих мейл) и те ми казаха, че няма още DVD. Викам си – добре, ще чакам. Когато излезе на DVD, писах пак и казаха, че може само от магазините в България да се купи. Нямали доставка.

Отговорих им нещо, което повторих и потретих когато настоявах да си купя Дзифт и Love.net – не искам да плащам за производството на платмасов диск, после за опаковането му и доставка до Германия. Излишно е, а и се хаби много петрол за целта. След това така или иначе ще го сваля от диска на USB, за да го гледам на телевизора. Искам да си го сваля от някъде, пък дори да платя същата сума, както с доставката. Сещате се сами, че такава възможност няма. Вероятно отгатвате и какво направих – след няколко дни размяна на мейли загубих 5 минути да си го сваля от торенти. И трите пъти.

„Светът е прекрасен…“ наистина беше чудесен филм. И Дзифт, и Love.net. А можеше да си платя, ако имаше възможност. Така направих с албума на Бате Сашо – той предлага възможност да си го свалиш след плащане. Така успях да го подкрепя, защото прави прекрасна музика.

Когато всички в целевия ти пазар правят нещо, това не е престъпление, а възможност за нов вид бизнес. Не е полезно за „стоката ви от женския пазар“ да назидавате потенциалните си клиенти като престъпници. Просто казвам.

В търсенето на повече информация по темата и в опит да се поправя, мисля, че събрах някои солидни факти и изводи, които други блогъри и анализатори са извадили наяве. Първо ще отбележа текста на Eneya, която обобщава пълния анализ на La Quadrature. Ето няколко точки от ACTA, които лично на мен ми направиха впечатление:

Един прекрасен анализ беше пуснат снощи от Ars Technica – Докато Anonymous протестира, интернет се дави в неточни анти-ACTA аргументи (оригинал на английски). Това е задължително четиво! Обсъжда някои от най-честите грешки (които и аз направих) и се съсредоточава върху съществените проблеми на ACTA. Спестява дори спекулациите, но показва къде възможностите за свободна интерпретация могат да навредят на обикновените граждани.

Eneya добави и един много важен за България аргумент – „на основание чл. 5. ал. 4 от Конституцията ратифицираните международни договори имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.“ Това практически оборва внушението на Министерството на транспорта от вчера, че промени в законодателството ни няма да има. Прави са, че такива технически не са нужни, просто защото след ратифицирането ACTA ще надделява, независимо какво е приел избраните от нас народни представители. Макар в споразумението да се правят препратки към местните закони, то може да бъде основа за солиден натиск към втвърдяване на политиката на малки държави като България към нарушители на патенти и авторски права.

Днес по обяд министър Трайков повтори тезата на ведомството си, но после добави, че ще има обществен дебат при ратификацията и евентуални промени в законодателството. Това само по себе си е противоречие. Забележително е твърдението им, че съгласуване на българско ниво до сега не е било нужно, поради горната им теза. Все пак обаче са отделили време да се допитат до Българската асоциация на музикалните продуценти и са получили тяхното одобрение. Каква страна са били те в обсъжданията и как са съгласували договора с други министерства се надявам да чуем през следващите дни.

Други аргументи в подкрепа на ACTA, които се циркулират, са описани в документ на Европейската Комисия наречен 10-те мита за ACTA. Пуснах линк към тях в предишните статии, но вчера La Quadrature отговори с контра-аргументи, които оборват тези на Комисията с цитати от финалния документ.

Във връзка с ACTA трябва да прочетете и статията на Пейо – Разделното време на ACTA, както и Оригинален начин да станеш за резил на Комитата, който днес участва в сутрешните блокове по БНТ и БТВ.

Други статии от по темата за ACTA

Кампания „Дарете кръв. Спрете ACTA!“ – една прекрасна идея за различен протест срещу ACTA. Дарете кръв и покажете, че споделянето е от жизнена важност

Министри спрямо продуценти за ACTA – сравнение на позициите на продуценти и министри спрямо спорното споразумение

ACTA – илюзията за решение – преглед на опитите да се успокои ситуацията с обявяване, че проблемът е решен

ACTA и нарастващата вълна на недоволство – обзор на дискусии и аргументи, които се появиха в медии и блогове през двата почивни дни

ACTA или как се обират човешки права – първата ми статия по темата описваща основните опасности и даваща линкове към полезна информация