Отворете снимката, за да видите къде са скритите бутони

Хората обаче са изобретателни и бързо намират начини да мамят. Предполагам, че сте виждали горната снимка. Тази и още десетки страници с „пикантни“ детайли обикалят фейса като пожар. И как няма – виждате, че някой ваш приятел в харесал страница със странно име. Не обръщате внимание, но след малко познатите ви стават 10 и се чудите какво има там. Посещавате страницата и ви излиза съобщение за „анти спам“ проверка. Лесна е и я минавате. Понякога става, понякога не, но на n-тия път ви препращат към тъпа страница с новината.

Какво се случва в действителност? Под въпросната анти-спам защита, има скрити няколко бутона за харесване на страници. Когато натискате разноцветните бутони, вие всъщност натискате „Харесвам еди какво си…„. Не се усещате, но всичките ви приятели виждат се отворили и сте фен на нещо такова:

Сиана и Хари от „Стъклен дом“ пияни и голи на купон (18+)
Емануела си сваля бельото в ефир ( Видео ) (16+)
Алекс Фъргюсън се присмива на Бербатов (ВИДЕО)
Вижте как е изглеждала Елена Петрова от „Стъклен дом“ на 15г Без Горнище

Това са само част от тези, които намерих. Имат по няколко десетки хиляди „фенове“ набрани по описания горе начин. Къде точно се намират бутоните, може да видите като отворите снимката горе. Тръгнах да търся кой ги прави тези неща и открих сайта Малко-слънце.com. Да – сайт за детски дрешки. Всички измамни анти-спам проверки, които открих, идват от тях. Тук може да видите четири от тях (изтрита е). Много ме съмнява те да са единствените, които го правят това, но все пак е глупаво и грозно. Домейнът е регистриран на името на Боряна Павлова, но не можем да знаем дали е наясно как се използва сайта й.

Затова друг път като видите нещо такова, не повтаряйте грешката на другите си 10-ина приятели. Проблемът със социалните мрежи не е, че разпространяват свободно личните ни данни, а че предразполагат да проявяваме глупостта и невежеството си, що се отнася до опазването им. Това важи с пълна сила и в реалният живот, когато даваме лична информация навсякъде без да се замислим.

И като сме на темата Facebook, вижте каква реклама са направили Noble Graphics за Шуменско. Мисля си, че показва до каква степен социалните мрежи са навлезли в България, щом повечето хора могат да разберат този клип и да се разсмеят. Само преди две години нещата въобще не стояха така.

Впрочем Деян пусна в коментарите една интересна група, която събира информация и се бори с подобни измами.

За какво й е на една държавна институция сайт? Зависи на кого се задава този въпрос. Ако сте журналист, от такъв ще научите за прес-конференции, отваряне на оферти за магистрали и скандални статии на политици. Ако сте представител на фирма, най-вероятно ще търсите подробности за обществени поръчки, нормативни актове и статистическа информация. Ако пък сте обикновен гражданин, надали някога ще попаднете на такъв и ще отхвърлите темата като поредното нещо, с което се харчат безсмислено държавни пари.

Макар да говорим, че живеем в дигиталната ера, много малка част от държавата ни е преминала в нея. Наистина, всяка институция има сайт, но скептичният гражданин ще е прав да се съмнява. Прав е не, защото няма нужда от такива представителни страници, а заради безполезността на сегашните. В последните месеци занимавам читателите на блога си с обществената поръчка за сайта на Народното Събрание. Там се публикуват решения, законопроекти и стенограми, които засягат пряко както право- и природозащитните организации, така и бизнеса. В търсенията си показах, че поръчката и подадените оферти са направени така, че да спечели точно определена фирма. Това, разбира се, не е нещо ново – подобни скандали има в много други институции. Нещо повече – в доста от поръчките за сайтове – като тези за общини и областни управи – изпълнението е толкова лошо, че сайтовете са практически неизползваеми.

Резултатът от милионите похарчени до сега е, че държавата ни може да се похвали със сайтове като този на Президентството, Министерски Съвет, Парламента и Външно. Ако влезете в който и да е от тях, ще намерите хаос от линкове, снимки, новини и дори банери. От дизайнерска гледна точка единствено чисто новият сайт на външно министерство може да се похвали, че не прилича на тези от 90-те. Може би ще кажете, че съдържанието е по-важно, но нито в този на Президента, нито в този на кабинета информацията е добре структурирана и лесна за намиране. Дизайна е този, които помага на посетителите да намерят търсеното. В случая на Народно Събрание и това не е би помогнало, защото често липсват текстове на решения и законопроекти. Вината, естествено, се размива някъде по веригата.

Проблемът всъщност е, че никой явно не намира тези сайтове за важни. Дори с 200 хиляди лева отделени за новия сайт на парламента, надали нещо ще се промени. Причината е, че няма стратегия за развитие. Липсва концепция. Поръчват се сайтове колко да се усвоят някакви средства и да има нещо „там“. Резултатите обаче са лоши. След сигнал от блогъри и последвалия скандал беше спряна поръчка от 2 милиона за нов представителен сайт на туризма у нас. Вчера научих, че има нова заявка, но този път за 3 милиона под формата на реклама. На летището във Франкфурт има билборд от подобна поръчка (вижте първия коментар), от който на всеки графичен дизайнер би му се приплакало. Също както от повечето обществени сайтове.

На този етап страниците на институциите ни са като онези ниски гишета, пред които трябва да се кланяме на чиновниците, за да получим нещо. Ако приемам това сравнение, излиза, че електронното правителство у нас по-скоро копира стария модел на работа, вместо да го реформира. Разликата в интернет обаче е, че реформата може да стане много по-бързо. При електронното правителство почти няма участие на чиновници, което спестява време и грешки. Изключвайки човешкия елемент, тези сайтове решават двата основни проблема пред бизнеса ни – тромавите процедури и корупцията. Мрежата е инфраструктура за бизнеса и в най-близко бъдеще ще стане също толкова важна, както магистралите. И в момента се храчат пари в тази насока, но единственото липсващо парче от пъзела е визия. Затова може би трябва да вземем на сериозно сайтовете на институциите и да изискваме повече от тях. Визията ще дойде от това търсене.

Боян Юруков, в. Пари
Вижте печатната публикация.