Е, следейки активността му в дори само в основната група на торбаланците, виждаме съвсем друго. Той не само споделя фалшиви новини и разпространява лъжи за практиката на социалните служби и същността на стратегията, но и е един от уважаваните членове на тази групичка.

Преди месец направих анализ на активността на групата и покрай това имам почти всички коментари и кой ги е пускал. Тук съм събрал 10 от дискусиите, в които Урумов е участвал и който не е успял да изтрие. За по-скорошните явно се е сетил, както и отделни коментари от по-старите. Тук съм цитирал два от изтритите.

Вие преценете дали някой му дължи извинение както сам изисква докато медиите на Пеевски му пригласят охотно.

Натиснете снимките, за да ги отворите като галерия в по-голям размер.

31 март

1 май

5 май

11 май

15 май

12 юни

„Между другото, дойде един емисар да ме сдобрява с този помияр на снимката. И то след това писмо:)Казах му – “като плашите някой с уволнение, първо питайте дали го е страх ”:)И други неща му казах;)Замина си обезкуражен:)“

„“Толерантните” и “дискриминираните”, милите те. Ето какво пишат по адрес на съпротивата срещу техните безумия и срещу хората, които им се противопоставят.Избрани “истанбулски” моменти.“

25 юли

Предполагам, че сте чули за затварянето на сайта i-kat.org. Минко Лазаров, който е създал сайта безвъзмездно само и само да се подобри работата на КАТ, го е спрял заради липсата на развитие. Според медиите, новото ръководство не вижда модернизирането на услугите и електронното управление като цел или приоритет и са спрели всякакви дейности по проекта. А идеи и потенциал е имало.

На този фон не мисля, че не е учудващо как доста други идеи не виждат бял свят. От самото начало на проекта Lipsva.com се опитвах да убедя МВР да направи своя платформа или да използва свободно моята. Всъщност, от тогава насам в повечето предавания по темата за изчезналите им показват регистъра и питат „Защо по дяволите нямате нещо такова?„. През май се срещнах с шефа на отдел Издирване и шефа на Криминална полиция и проведохме много интересен разговор. Споделих всичките си идеи и те харесаха повечето. Решихме да подпишем споразумение за сътрудничество. Текста на предложението ми ще намерите тук. Развитие по него до сега обаче няма.

Подобно на i-kat.org, Lipsva е платформа създадена без финансиране, без пряка помощ на институциите и на доброволни начала. Другото общо нещо е, че има нужда от официално сътрудничество, за да работи ефективно и да има актуална информация. Разликата е, че Lipsva успява да набере информация по алтернативни начини. Разбира се, все още получаваме обратна връзка от полицаи по отделни случаи и разбирателството ни с отдел Издирване е прекрасно. Като цяло обаче отношението на МВР като институция не се различава и спъва нещата.

Регистърът за безследно изчезнали не е единственото нещо, което им предложих. Както може би знаете, създадох Twitter акаунта @MIBulgaria. В него се пускат автоматично новините от почти всички РПУ-та в страната. В акаунта си пише, че е неофициален, но се оказа толкова полезен, че например британският посланик редовно превежда tweet-овете за британците живеещи у нас. Към този момент има над 7500 tweet-а и 600 последователи.

Напоследък пуснах още един проект, който се опитва да изведе информация за катастрофите в България. Там съм отворил всички налични данни, а Twitter обществото ми помага да поставя неясните адреси на тежките катастрофи на картата. Така получаваме картина на проблемите точки в столицата всекидневно. В тази връзка искам да благодаря на @countnazgul, @darcoto, @dibonsai, @kotakafelix, @d1wn, @Kando5, @deadlymonogamy, @zzdravkov, @bai_Dobri, @vmilchev, @lannnzz, @spasspasov, @maildaemonbg, @dimnikolov, @sin_chainik, @BGAutoSubmiter, @inedkov, @mlazarov, @didigk, @divini_bg, @ralchev, @doncho, @eeasss, @blacksnoopy, @literaturata, @kulov, @vndimitrova, @dika, @jordangeorgiev и @SuperCow за помощта.

Писал съм доста за електронното управление и отворените данни. Въвеждането им не е въпрос на харчете на милиони за софтуер или законови разпоредби. За да се случат нещата, трябва да има технократи на ключови позиции с идеи, разбиране и поглед към бъдещето. В такъв случай няма дори нужда да се харчат милиони, защото решения като i-kat.org и lipsva.com са вече налице. Още такива може да се създадат с минимални разходи при правилния подход. Разликата между България и Естония е в мисленето на бюрократите. Има такива, които да разбират нуждата от egov и opendata, но са достатъчни са само няколко силни на деня с назадничав начин на мислене, за да върнат нещата 50 години назад.

Ако сте сред тези 150000 потребители на i-kat.org и не ви се реди на опашки, моля изкажете недоволството си. Това може да направите с мейл, писмо или обаждане до Министерски съвет, МВР (не на 112) или КАТ. Контактите ще намерите на сайтовете им. 3-те лева такса пак са пари, но са нищо в сравнение със загубите за икономиката от стотиците човеко-часа дневно, които софиянци губят редейки се на опашки и то само за тези справки.

Допълнение:

В късния следобен МВР излезе с официално съобщение, че от 9 ноември ще предоставя спрените услуги директно на своя сайт. Съобщават още, че договорът с i-kat.org е бил прекратен от страна на Минко Лазаров преди почти два месеца.

Не, не съм измислил аз заглавието. Това може да видите като име на файла с националната стратегия за интегриране на ромите на сайта на президентството –
13.NationalStrategyIntegrateMangali.pdf. Според данните на документа, той е създаден на 16 май 2012 в 19:16:25. Няма информация кой го е изготвил и качил. Не видях и линк от самия сайт към документа. Ясно се вижда обаче, че това е името и че файлът е качен на техния сървър.

Поличитеската коректност често се критикува като прекомерна в медиите и политиката ни. Тя пречи да говорим по същество и да не избягваме трудните теми. Думата циганин е обидна само, ако внасяме такава нотка е нея. В случаят обаче става дума не само за крайно обидното нарицателно „мангал“, но и една официална представителна инситуция като Президентсвото си позволява да използва нещо различно от общо-европейско приетото название „ром“. Независимо дали сте съгласни с този термин, независимо какво е отношението ви към циганите, тук говорим за официална институция – няма отенъци на сивото когато става дума за протокол.

Документът може да свалите тук, тъй като малко след 11:20 той беше свален от сървъра на Президентството. Оригиналният линк е:
ident.bg/pdf/13.NationalStrategyIntegrateMangali.pdf
и може все още да бъде намерен в Google. PIA също писа за случая преди минути. Преди малко пак във фейса научих, че файлът е преименуван на 13.NationalStrategyIntegrateRoms.pdf. И този файл беше изтрит в последните дни.

1. Стратегия срещу потенциал – държавната администрация

2. Стратегия срещу потенциал – реалността

3. Стратегия срещу потенциал – какво следва

Въвеждането на електронно управление е реформа. Макар, че реално в някой сектори просто ще се разместват хора, бюра и графици, това ще бъде част от оптимизацията. Преди това ще трябва да се опишат процедурите, пропуските, целите и проблемите в системата – една трудна, дългосрочна, но наложителна задача. Тя води до автоматизиране на рутинните задачи, които до сега са ни бавили толкова много. Там ще се използват технологии като BPM, SOA и семантични услуги.

В никоя система обаче не е възможно да се изключи изцяло чиновника. Не може да се моделира всичко и не може да се премахне личния контакт. Страховете на обикновените служители, че ще има много съкращения след въвеждането на подобна система, обаче са неоснователни. Тя просто ще ускори работата им и ще намали нервите и опашките от граждани. Ще може да правим повече със същия персонал и да въвеждаме новите услуги по-бързо.

Все пак точно човешкия фактор е най-големият проблем. Затова и споменах, че фазата на планиране ще е най-проблемна – трябва да се събира информация от хора, които не искат да съдействат, за нещо, което не разбират и по всяка вероятно – от което ги е страх. На базата на тези документи за процеси и данни ще се изгражда стратегия, която трябва да е огледало на нуждите на бизнеса и гражданите. От плана за стратегията останах с впечатление, че тя ще се изгради само на базата на информацията от институциите. Липсата на фирмите и НПО-та в диалога ще задълбочи разрива между иначе благожелателната и добре планирана стратегия и „пазара“. Да, ще е възможно да се адаптира след това, тъй като това е заложено в дизайна й, но ако не е използваема в самото начало, никой няма да й обърне внимание, както се случва с не малко софтуер в настоящия момент.

Проблемите, които описах в тези три статии, не включват рискови фактори като корупция, липса на политическа воля или финансиране или некачествено изпълнение от страна на фирмите. В този текст не говорим за недобросъвестни държавни служители, които искат да източват бюджета и еврофондовете, а за липсата на комуникация. В една от лекциите на TED (която за жалост сега не мога да намеря) се казва, че разликата между развития свят и това, което наричаме развиващ се, е не в интелекта или ресурсите, а в комуникацията. Основните рискове за изготвянето на такава изключително необходима стратегия се коренят основно в диалога между висшите етажи на властта, дребните чиновници и гражданите. Иронията е, че една от целите на електронното управление е да оправи точно този тип комуникация, но за дори да започнем да говорим за него, трябва да решим изброените проблеми.

Аз лично смятам, че трябва да започнем с напътствия за изготвяне на сайтове и информационни системи за министерства, агенции, областни управи и общини. От тях веднага ще проличи къде какви експерти има и до колко е нужно обучение. За всичко това има достатъчно целеви евро-фондове и ще е прекрасен начин да покажем, че ги харчим за нещо смислено. Още повече, че има вече достатъчно разработени технологии и програми вътре в самия ЕС, които могат да са от полза.

Може би всичкото това говорене за отворени данни и електронно управление ви се струва прекалено изкуствено и далече от българската действителност. Навярно сте прави. Тук обаче говорим за 5 до 10 годишен план. Замислете се каква беше България през 2000 година… Прогресът не е линеен, но не трябва да се успокояваме, че има време. Струва си от сега да положим основите на всичко това, защото ползите са големи. Част от тях може да намерите в статията ми за отворените данни.

Снимката е от сайта за отворени данни на американското правителство.

1. Стратегия срещу потенциал – държавната администрация

2. Стратегия срещу потенциал – реалността

Планът за стратегия е изключително грамотно написан. Срокът му е 5 години и за този период трябва да се опишат подробно наличните системи, бази данни, процедури и прочие. Чак тогава ще започне създаването на SOA системи, моделирането на бизнес процеси и оптимизацията. За жалост обаче, още от сега виждам две неща, които обричат стратегията на провал – служителите и сегашния софтуер.

Една от целите на цялото това упражнение е да се предоставят по-качествени услуги на гражданите. Трябва обаче да се работи с чиновниците тук и сега. Много от тях са вече претрупани от работа заради тромавите наредби и съкратения щат. Надали биха имали време да описват и без това неясните процедури, които така или иначе постоянно се променят заради различни реформаторски експерименти. Също така, доста от тези чиновници не са кой знае колко грамотни що се отнася до информационните технологии. Въобще концепцията за моделиране на процеси и описване на бази данни на мнозинството ще е чужда. Да не говорим, че в даден момент ще трябва да работят и оптимизират въпросните.

Другият сериозен препъни-камък са съществуващите компютърни системи. Заради хаоса в обществените поръчки и липсата на каквито и да е обобщени изисквания за стандарти, качество и технологии, всяка институция е поръчвала каквото й падне като софтуер. В това число включваме сайтове, програми за администрация, информационни системи и интеграция с чужди структури (ЕС, НАТО и прочие). В не малко случаи това, което са получили или въобще не работи, или просто не се използва заради липсата на обучение и/или разминаване с реалните нужди. Така в рамките на стратегията може да се окаже, че 1/3 от наличния софтуер в държавната администрация трябва направо да се изхвърли, а друга 1/3 просто не може да се интегрира така, че да работи с всичко останало. Сред гореизброените причини за всичко това може да включим и нежеланието на фирмите да предоставят кода и документацията за вече предадените проекти заради използването на архаични или нелицензирани технологии.

За жалост, всичко това не е попаднало в секцията за рисковете на плана. Също така, не намерих документ описващ как ще бъдат подготвяни кадрите, за да разберат и приемат въпросните технологии. Това, за което обаче писах на шефа на дирекция „Електронно управление“, беше указанията за изготвяне на сегашните системи. Той се съгласи, че има нужда от нещо такова, но не се ангажира с нищо. В следващите 5 години ще бъдат поръчвани и допълвани десетки важни сайтове и информационни системи. Ако няма единни изисквания за използване на определени стандарти и технологии, ще продължи практиката компютърджиите в дадените отдели да определят самостоятелно какво трябва на всички, а след това фирмите изпълнителки да решават какво от поръчката да изпълнят.

Нещо повече, ако такива напътствия бъдат изготвени още сега и се наложат при изготвяне на обществените поръчки, в тях може да залегнат принципите на отворените данни, които също ще са част от бъдещата стратегия. Това ще е от голямо значение, защото от сега бизнесът ще се възползва от ползите им и ще създаде пазар за този продукт. В противен случай след 5 до 10 години – дори да се изградят системите споменати по-горе – компаниите може дори да не разберат.

3. Стратегия срещу потенциал – какво следва

Благодаря на Alan Light и Francesco De Francesco @Flickr за снимките.

През юли Министерството на транспорта и информационните технологии излезе с план за изготвяне на стратегия за електронното управление. Планирано е да бъде изготвена в периода 2010-2015 г. Ако името на документа ви се струва странно и уклончиво – не се безпокойте, защото точно от това имаме нужда. Изготвянето на национална стратегия в тази област е изключително трудно по няколко причини.

Основното е, че никой не е съвсем наясно кой какво прави в държавната администрация. Впечатлението е, че няколко човека движат по много неща, а колегите им симулират активност. Отгоре спускат някакви заповеди за реформа и значително повече уволнения. Ниските чиновници пък се противопоставят на всякакви промени, независимо от това, че са претрупани от бумащина и губят също колкото самите нас – клиентите им – от цялата бюрокрация.

Първото нещо, което е планирано да залегне в изготвянето на тази стратегия е анализ на процедурите в различните институции и формализирането им. Това означава да се документира подробно всички стъпки на всяка дейност, услуга или процес на взимане на решение, което те имат. Нормално е да си мислите, че всичко това ще бъде претупано от нещатния служител, на който са го възложили. Това обаче е само началото, защото с течение на времето тези процедури ще могат да се подобряват и оптимизират.

За тази цел в стратегията е заложено използването на моделиране на процеси (BPM). Системи създадени с тази технология автоматизират по-лесните задачи и се обръщат към правилния чиновник само когато има нужда от личен контакт или има непредвиден проблем. Така не само се повишава ефикасността, но най-вече се следи къде има забавяния и къде какво може да се подобри. Това е и причината повечето големи компании да въвеждат такива системи в работата си. Дори самото моделиране на тези процеси помага се подобри работата в една институция.

За да сработи обаче истински тази система трябват информационни услуги. Тук не се има в предвид пуфтяща чиновничка зад ниско гише, която подава бланки, а компютърна услуга, която дава директен достъп до информационните масиви на институциите. В стратегията на МинТИтС е заложено използването на SOA базирани системи, но за целта пак трябва да се опишат всички бази данни, да се свържат и да се включат в една обща информационна система.

Прочетете утре продължението на статията за това какво е реалното състояние и какво може да се направи, за да сработи въобще тази стратегия.

2. Стратегия срещу потенциал – реалността

3. Стратегия срещу потенциал – какво следва

Благодаря за снимката на Hot Pixel Action@Flickr.