От самото начало си имахме проблеми с един от съседите, който настояваше, че сме много шумни докато се местим, правим ремонт или просто слизаме по стълбите. Пречили сме му на следобедния сън. Изглежда, че е пречел на доста други, защото тръгна подписка и след време го изгониха. Сега има възабрана да стъпва на имота. Съседите се опитват да изгонят така още един, който освен, че счупил стъкло на апартамент до неговия, заплашвал и нападал съседите.

Компанията-наемодател е длъжна да предоставя определен брой жилища за социално слаби. Така преди година и половина два етажа под нас се нанесе човек, който в последствие се разбра, че има психически проблеми. Разбрахме го по трудния начин – напръскал апартамента си с бензин и е драснал клечката. Преди да замерише на печено обаче е размислил и се е хвърлил от втория етаж. Резултатът беше, че съседите едва не умряха от задушаване, куп покъщина отиде на боклука и целият блок беше в ремонт точно година. Не, че не можеха да ремонтират всичко за месец-два – просто така щаха да изгонят повече хора и да вдигнат наемите. Ние не пострадахме от самия пожар, но определено ни навреди шума, прахта и отровните изпарения от бои през тази година. А, да – докато претърсваха един от пострадалите апартаменти, откриха че човека си отглежда трева и го арестуваха.

Горните снимки са пощенските ни кутии. Няколко бяха пълнени с пяна. Наскоро напълниха ключалките със силикон. Повечето са разбивани и редовно се крадат писма. Не получаваме почти никога пратки, защото тия от DHL ги мързи, а и бележките изчезват. Хитът от днес е, че някой е написал на кутията на съсед, че е преместен в психиатрия и не иска да получава писма.

Това са само няколко примера за съседските войни в един скромен блок Германия. Приличат повече на студена война, отколкото на битка. Предпочитам някой да дойде да се скараме за нещо, отколкото да ти се усмихва мазно и после да ти краде пощата. Това им е възпитанието – пасивно агресивни, скърцащи със зъби зад широки усмивки и не много оригинални. Затова и ме тревожи по-малко грубото отношение на магазинерките в България, отколкото измъчените гневни усмивки на тези тук – поне знам кое е истинско и кое се прави насила под заплаха за уволнение. Както и да е, отклоних се…

ПС: изнасям се след 3 месеца.