Днес в G+ след публикация на Димитър Цонев и коментар на Елена Костадинова се замислих нещо. Сигурен съм, че повечето от вас са използвали фиксове. Взимам си по много от България, а и в Германия има някои интересни. Лесни са за правене и ти гарантират вкус, които се получава всеки път. Това е голям плюс, но май е и недостатък.

Пробвали ли сте да добавяте нещо към рецептата за фикс? Аз да и най-често разваля вкуса. Ако обичате да готвите от време на време това само разваля удоволствието от процеса. При това, ако решите да направите същата рецепта със свои подправки, най-вероятно няма да стане толкова вкусно. Може обаче и да стане и то не толкова заради вкусовите качества, а защото сте внесли мислов процес в подготовката.

Фиксовете определено помагат на готвенето – особено, ако не ви се занимава, но ви е писнало от пици, дюнери и друга нездравословна храна. Вероятно и повишават въобще яденото на готвено. В един момент обаче липсва разнообразие и експериментиране в рецептите. За някои това може и да не е лошо, но преди малко се замислих, че ме подразня като си правя фикс.

Просто идея – разровете се за интересни рецепти в нета, напишете си продуктите на някои от тях на листче и следващия път като сте в магазина ги купете вместо фикс. Може да се изненадате от себе си. Ако не – изгорялото пиле пак може да е по-вкусно, защото си е ваше.

Относно нуждата от готвене препоръчвам да видите TED лекцията на Джейми Оливър. Ето и няколко интересни рецепти от мен:

Германия. Строг контрол върху храните. Въобще всичко трябва да отговаря на изисквания.

Нали?

А какви са изискванията? Купувате си месо от магазина. В моя случай това е телешко месо за супа. Изглежда сочно, червено и въобще – току-що отрязано от теле. Разрязвате го и вътре изглежда доста по тъмно (на снимката тук е много по-светло). До около сантиметър и половина повърхността е боядисана в ярко червено. Защо? За да изглежда по-добре разбира се! Когато започнете да го варите, тази боя бързо се разтваря във водата. Ако решите да си купите репички за салата, от оцета и на тях ще им падне червеното докато не останат изцяло бели. В млякото (прясно и кисело) освен многото консерванти, пише че е „възможно да има оцветители“.

Голям плюс на опаковката обаче е, че пише, че телето е родено в Германия, отгледано е, заклано е и е разфасовано тук. Пише дори колко са му въглехидратите, мазнините и прочие. Най-важното – че е от чисто телешко. Естествено не пише дали е хранено с ГМ фураж и от къде е внесен самият той. Също така не пише, че има оцветители, други добавки в самото месо, дали на телетата са им бити хормони и дали самите те не са изменяни някак. Въобще човек се замисля – какво от това, че пише нещо на хартийката отзад, щом правилата за изготвянето й явно могат да се заобиколят. А за ГМ фуража, как да пише нещо като никой не иска да чуе за това. В противен случай ще се налага да се притесняват за още едно нещо – дали да рискуват или да похарчат повече. Незнанието е блажено. Особено щом е по-шаренко.

А, пропуснах да спомена – месото е от Penny и кланицата работи единствено и само за тях. По техните изисквания. Те така работят.