технологии – Блогът на Юруков

ГМО: Зла технология или зли хора

Боян Юруков — Sun, 03 Apr 2011 20:28:10 +0000

Напоследък ми попадат доста лекции за биотехнологиите и генетично модифицираните организми. Една лекция от TED обаче някак ми избистри мислите по проблема. Ще я намерите в края на статията. Това е въпрос, който отдавна се дискутира в Европа, а и по цял свят. Обсъждаме дали са опасни този тип храни, как ще влияят на телата ни, дали ще спасят света от глад и болести, дали са единственият ни избор за бъдещето или поредният опит на големи корпорации да забогатеят. Чуват се моралните и религиозни дилеми, че не трябва да се правим на богове и да манипулираме животните.

Струва ми се обаче, че фокусът на проблема се измества някак от същественото. Няма зла или добра технология. Технологията сама по себе си е резултат от желанието ни да разберем повече за света и себе си. Науката изследва, проучва, търси и експериментира, а технологията е знание, което получаваме от нея. Научаваме се как да променяме средата си, какво получаваме от това и как можем да го използваме, за да подобрим живота си. Наистина го правим от векове и въпреки, че не съм съгласен, че селекцията на животни е същото, като директно да модифицираме генома им, все пак можем да ги сложим в същата категория.

Същественото в спорът, според мен, е не дали биоинженерството и ГМО-тата са нещо добро или лошо (i), а как се използват. Атомната енергия може да се използва за добро или лошо, също както отклоняването на реки и жалките ни опити да контролираме климата. Проблемът, който имам с този тип технологии и с конкретно ГМО-тата е по-скоро с морала. При това не толкова с това, дали имаме право да се месим в природата, а как го правим. Отдавна сме осъзнали, че технологичното развитие е задминало моралното ни такова и това разминаване заплашва да ни унищожи. Няма добри или лоши технологии – има добри и лоши хора. Всяко лекарство може да се използва да излекува милиони или да ги убие. Виждаме как невропатични газове, използвани през Първата Световна Война, днес се използват, за да спасяват бебета, жертви на катастрофи и хора, претърпели инфаркт (ii). Преди време имаше скандал в Германия относно използването на т.н. Атлас на Пернхоф (iii) – изключително подробен атлас по анатомия, създаден с рисунки на трупове на жертви на нацистите. В наши дни този атлас е изключително полезен за стотици хирурзи, които свидетелстват, че без него не биха могат да спасяват хиляди пациенти. Моралната дилема тук не е дали знанието, събрано в атласа е полезно, а как е събрано и дали имаме правото да се възползваме. Напомням ви, че всички графики в зората на анатомията, включително тези на да Винчи, са направени или тайно в катакомби и морги, или като ненужни „операции“ на живи хора в съзнание.

Тук въпросът е не дали технологията има потенциал да ни унищожи, а дали хората, които я използват имат моралът да не го позволят. В настоящият момент, тези „хора“ са международни компании – юридически лица, които не могат да бъдат съдени, затворени или спрени. Могат да бъдат глобени, което няма голямо значение, защото те включват евентуалните глоби предварително в бюджета си. 1000 души умират заради страничен ефект на някое лекарство и те плащат 10% от печалбата си. На 1 от 10000 коли отказват спирачките, умират няколко семейства и спорът се решава извънсъдебно с няколко милиона компенсации – минимална цена за печалбите, които получават. Проблемът не е в ГМО-то, защото ефектите на тази липса на морал и вманиачено преследване на печалби са на лице от десетки години. Страх ме е не от технологията, а от хората, които я използват.

Експеримент с отглеждане на органи върху плъхове

Разбира се, има го и обратният аргумент – че трябва да забраняваме технологиите, защото може да са опасни. В щатите казват, че „оръжията не убиват хора – хората убиват хора“. В същото време обаче последните имат едни от най-либералните закони за притежание на оръжие, една от най-високата смъртност от престрелки (iv) и са най-върли противници на това други държави да придобиват ядрени технологии дори за мирни цели. Може би някои технологии трябва да се забранят, но как решаваме кои? Ако няма друг избор, дали някой от вас би отказал трансплантация на сърце, отгледано в генетично модифицирано прасе (v) или на ухо, отпечатано от 3D биологичен принтер (vi)? Ползите от биотехнологиите са безспорни. Факт е, че с повишаване на производителността на пшеница на единица площ можем да спестим глада на стотици милиони, но е също вярно, че има и друго начини да го направим. Тонове житни култури застояват или биват унищожени заради икономическа изгода – колкото по-малко е предлагането, толкова по-голяма е печалбата. Факт е и че големите корпорации, контролиращи ГМО лицензите, ги използват, за да буквално изнудват фермери (vii). Това опорочава ползите от този вид знание, но не прави технологията лоша – показва, че тези, които я контролират са лоши.

Сметка от Монсанто

Едно решение на проблема е да се извади печалбата от уравнението. Привържениците на свободният пазар ще ви кажат, че за да оцелеят икономиките ни и да има напредък в науката и бизнеса, трябва по-малко регулация, повече потребление и повече свободна инициатива. Няма обаче нищо пазарно в глобалните корпорации и типичен пример за това е лобистката кампания в ЕС за вдигане на забраната на ГМО (viii).

Аз не разбирам от генетика. Не разбирам от биоинжинерство, отглеждане на добитък, стокови пазари, законодателният процес и контролът над тях. Знам обаче, че тези, които ще променят генома на свинското, което скоро ще ям и пшеницата, която вече е на масата ми, имат само един единствен приоритет – печалба. И точно защото не разбирам какво са направили с храната ми, аз не мога да знам дали са решили да спестят пари за някой тест или умишлено са включили гени, които правят организма по-издържлив, но и по-опасен за ядене. Всичко това ми напомня много разговор, който водих преди време за инвестиционните фондове и банки. Те имат толкова сложни формули и системи за боравене с пари, че ако чиновник от регулаторните органи дойде да ги провери за спазване на законите и успее по някакъв начин да разбере какво всъщност правят, те го наемат за луди пари. Всички видяхме каква глобална криза ни докараха подобни практики. Просто материята е толкова сложна, че нямам доверие и на тези, на които сме поверили да наблюдават пазара и контролират компаниите. А да не говорим, че на международно ниво това е практически невъзможно.

Това е. Вярвам на технологията. Вярвам на учените. Не вярвам обаче на тези, които продават и печелят от продукта. Не мисля, че лепвайки етикет „ГМО“ на опаковката би оправило нещата.

Източници и допълнителна информация:

(i) Статията ми от преди година – „6 аргумента за и 6 – против генномодифицираните храни„
(ii) Марк Рот за стазиса и забавянето на метаболизма като медицински метод по TED
(iii) Атласът на Пернкоф по анатомия и скандалът свързан с него
(iv) Статистика за смъртност причинена от огнестрелно оръжие разделена по държави. Щатите са на 5-то или 8-мо място според различни данни. Ние сме на 44-то място
(v) Колко сме близко до трансплантации на органи от прасета на хора? Статии на BBC и Technology Preview
(vi) Антъни Атaла за печатането на човешки органи по TED
(vii) Няколко статии за хоризонталното разпространение на полен от ГМО култури и как корпорациите държащи лицензите им го използват, за да изнудват съседните ферми: тук, тук и тук
(viii) Малко за лобистките практики на Монсанто – една от най-големите, но не единствените, които натискат ЕС за отпускане на контрол

Европа ни предлага не само пари, но и технологии

Боян Юруков — Sun, 18 Jul 2010 12:23:11 +0000

Струва ми се да мислим за ЕС като дойна крава, до която всеки иска да се докопа. В този смисъл гледаме на Европейската Комисия за пъдар, който излавя всички, който хитруват. В действителност тези фондове имат за цел да развиват точно определени сектори от общественият живот като туризма, конкурентоспособността, образованието и прочие. Европейските институции предоставят обаче нещо повече от пари – технологии и знания. Комисията финансира ред научни проекти, резултатът от които е на разположение на всички страни членки. Това може да са проекти в информационните технологии, планирането, здравеопазването и т.н.

Едно изискване за избиране на участници е да са колкото се може по-пръснати из съюза. Това гарантира както различен опит и перспектива, така и разпространението знания и технологията. Самите компании не печелят от тези европейски проекти, защото парите предимно покриват разходите им. Изследванията и контактите, които се събират в рамките на такива проекти обаче са безценни. Мнозинството малки фирми нямат възможност да инвестират сами в нови разработки, докато доста големи предпочитат да намерят готови решения за конкретни проблеми сред такива партньори. Не на последно място, такива разработки, които са достъпни до държавните институции в целият съюз, създават нов пазар. Ако последните решат да използват споделените технологии, всеки от разработчиците ще е добра позиция да спечели обществената поръчка.

Пример за една такава технология наскоро беше пусната официално. Новината обяви комисарката за дигиталното развитие Neelie Kroes. Казва се ARRIVAL и накратко помага за по-добро планиране на железопътният транспорт. В една толкова сложна система с много променливи като метеорологични условия, повреди, забавяния по гари и (в случая на България) кражби, синхронът между влаковете е много труден. Ако сте се качвали на влак между Пловдив и София със сигурност сте забелязвали, че понякога спира и чака доста време, за да продължи. Това се дължи на установеният ред, че даден влак трябва да мине по разклонение след друг такъв. Тезо правила са направени, за да се избегнат катастрофи, но често създават ефект на домино в системата – един влак закъснява, а от там друг и така нататък. Една от основните цели на ARRIVAL е да създаде алгоритми, които ефективно да планират системата така, че този ефект на доминото да се намали. Също така, при възникване на непредвидени ситуации, с помощта на такива разработки може да се взимат по-добри решения. Германия, Швейцария и Холандия вече са използвали тези разработки, за да подобрят железопътният си транспорт. В берлинското метро това е помогнало да се намали средното закъснение от 4 на 2 минути.

Друга такава разработка е проектът NEON, в който участвах през последните 4 години. Целта му бе да подобри стандартите и създаде инструменти за обработка и използване на онтологии и въобще семантични технологии. Онтологиите са абстрактно описание на дадено знание – примерно структурата на една фирма или взаимовръзките между всички участници в здравната ни система. Те помагат на компютрите да „разбират“ информацията, която изпращаме и са в основата на новото поколение интернет. Този проект беше сериозна стъпка в посока използването на семантични технологии в държавните институции. Абстрактното описване на дейността им и на данните, които се публикуват, слагат началото на т.н. Web 3.0 и са безценни когато говорим за отворени данни (open data).

Не знам до колко тези неща могат да бъдат приложени в България, както и в други по-бедни страни членки. БДЖ има доста по-големи проблеми с инфраструктурата и заплатите, а държавната администрация има нужда първо да започне да публикува отворени данни въобще, а чак тогава да ги описва семантично. В същото време обаче е вярно, че може да се получи финансиране за въвеждане на такива технологии и те биха помогнали както на бизнеса, така и на самите институции. Ако успеем с инициативата да убедим държавата да публикува сурови данни и да създаде политика в тази насока, описването им семантично е само на крачка. Така ще може да се влеят както свежи средства, така и технологии в IT индустрията ни. Говори се доста за липсата на инвестиции в научни разработки и ако толкова няма пари за целта, поне може да се създава среда за развитие на бизнеса.

Демокрацията и науката

Боян Юруков — Sun, 16 Nov 2008 00:13:21 +0000

Тази лекция на TED ми направи много силно впечатление. Лий Смолин прави паралел между демокрацията и начина, по който модерното общество е организирано, и науката и академичните среди. Той представя тезата, че процесите, които наблюдаваме в двете сфери имат много общо. Като пример, дава общото между концепциите на хората през вековете за устройството на вселената и съпътстващото устройство на държавността.

Мисля, че една такава идея въобще не е преувеличение, защото и в двете сфери водещите сили са свободата на човешкото мислене и правилата. Първото дава криле на иновациите и напредъка, а второто налага ред, методичност и разбираемост. Един такъв паралел може да ни позволи да погледнем на политическия процес с други очи и да го осмислим по-лесно сложните връзки и дебати между хората. Същото важи и в обратна посока.