Когато говорим за „летището“, всички се сещаме за летище София. Днес ще си говорим за него и по-специално за две кампании, които ме накараха да се замисля… но не за това, което промотираха.

Първата е кампанията „По-добре информиран…“ на Комисията за борба с трафика на хора. Тя тече отдавна и ще я забележите на летището с плакати, листовки и други интересни начини да ангажират вниманието ви. Втората кампания е едно широко отразено събитие от преди седмица – „Да останем в България! На инат!“. Беше обявена като флашмоб, нестандартна провокация към младите българи и т.н.

Нека пропуснем факта, че флашмоб и „под патронажа на Московски“ не се побират в едно изречение. Това не беше точно флашмоб, но е похвално, че са се постарали. Това, към което ще ви обърна вниманието, е мястото. И двете инициативи, а и доста други, се случват на летището – последното място, което хората виждат напускайки България.

Да ги молиш на изхода

Вероятно знаете вица „Колко изхода има от кризата в България? – Два. Терминал 1 и Терминал 2„. Може да кимате с глава разбиращо или имате вяра в себе си и възможностите на хората около вас да създадат нещо. Независимо от това обаче, летището е предимно изход за България. Това не е мястото да убеждаваш хората, защото щом някой е там, значи най-вероятно нищо не може да го върне.

Да образоваш младите за рисковете на трафика на хора не трябва да става на границата. Ако следите историите в специалната рубрика на Дневник, ще разберете, че коренът на проблема е в икономическата ситуация, трудности в семейството, съмнителни предложения и несигурността у много момичета. По аналогичен начин, решението да заминеш в чужбина за работа или обучение отнема доста време. Надали някой ще те върне с лозунги докато държиш билета в едната ръка и влачиш претъпканите с луканка куфари с другата. Важно е да има информация за рисковете на заминаването и възможностите, ако някой остане. За да имат обаче някакъв ефект, трябва да са на точното място и пред правилната аудитория.

Е как тогава…

Никой да не е защитен от отвличане, експлоатация или трафик на хора. Истории като тази може се случат не само на „някои хора“, а на всеки. Въпреки това, определено има рискова група от млади мъже и жени от малки градове и села със затруднения във финансите. Включвам и мъжете, защото има доста проституиращи в западна Европа, а и нерядко биват експлоатирани по строежи и плантации. Информационните кампании трябва да бъдат насочени точно към тази рискова група. Такива, разбира се, се правят от НПО-та и Комисията и някои от тях ще намерите на сайта им. Според мен обаче трябва да се прави много повече в училищата и в бюрата по труда. Вместо да ги информират на летището, където те вече са жертви, но в никакъв случай не го осъзнават, по-добре е първо да се обучат заедно с приятелите им как да разпознават рисковете. Второ, трябва да се инвестира повече във временната заетост точно сред момичетата от малките градчета. Според специалисти веднъж влезли в местната или задграничната проституция, връщане назад почти няма.

Емигрирането и учението в чужбина е дълга и не по-малко сложна тема. Аз съм последният, който може да ви говори за това, но все пак като част от „целевата група“ на подобни кампании смятам, че има по-добри и действително работещи начини. Един от тях е „Кариера в България“ – форум за работа специално за българи с опит зад граница. Друг е информиране за възможностите за започване на нов бизнес и набиране на средства. Има прекрасни StartUp събития, лекции като тази, както и шансове за бързи пари за бързи идеи като тези фондове. Ситуацията далеч не е розова, но има възможности при наличие на идеи и желание. Третата стъпка е да спре да се заклеймява всичко в БГ като черно и кално (макар някои неща да са буквално такива) и да се идеализира всичко в „Европата“. Имаше една прекрасна статия в Капитал миналата седмица, която непременно трябва да прочетете – „Българският парадокс„. Тази странна форма масова депресия задълбочава проблема и медиите определено не помагат в тази насока.

Защо не става така?

Пак в Капитал ще намерите и анализа „Колко струва любовта на медиите„. Настрана от изкривяването на журналистическата етика и обективност, там става дума за „едни пари“. Това най-често са евро-фондове, които трябва да бъдат похарчени за информационни кампании. Пари, които трябва да се усвоят всякак. Във в. Сега писаха, че ни трябвало революция, ако искаме да усвоим всички фондове. Малко се говори обаче за ефективността на тези харчове. По същия начин, както е странно да рекламираш програми за развитие на селските региони в столичния ефир, така и кампаниите от типа на споменатите горе някак не са на място. Добре е да се усвояват средства, но когато нямат смисъл те само се наливат изкуствено в избрани фирми, надуват и изкривяват пазара, развалят конкурентноспособността и ни водят по същия път както Гърция. В същото време, младите подлъгани или сами решили да излязат през летище София въобще няма да забележат листовките, плакатите и танцуващите студенти.

Тази зима пътувах през летище София. На тръгване забелязах куфара на снимката горе – част от кампания на Комисията за борба с трафика на хора (сайт, Facebook страница). Знаете ли каква беше първата и мисъл тогава – жертвите на трафик на хора не изглеждат така. Не заради вида на момичето натъпкано в куфар или някаква форма на отричане. Доколкото ми е известно, има два вида жертви. Едните ги изнасят насила през сухопътните граници след отвличане. Другите – доброволно с обещания за работа и по-добър живот. И в двата случая жертвите свършват по един и същи начин.

За да съм честен, аз не съм виждал жертви на трафик на хора. Не познавам такива. Сигурен съм, че и вие не познавате. Тази търговия се движи някак на друга плоскост спрямо обществото. Също както катастрофите и наркотиците, отказваме да признаем, че това може да се случи на нас и на нашите близки. Разликата обаче е, че мащабите и преките последствия на последните две ги виждаме с очите си. Случаите на трафик, от друга страна, остават неизвестни, безименни и заровени в буквален и административен смисъл. 432 са известните случаи само за 2010 г. според изнесени данни на МВР . От тях 90% са жени. В тази статистика обаче се включват само разкритите случаи и то с насилствено прекарване през граница. Колко такива има, за които не предполагаме“ Замислете се колко млади българи са отишли на гурбет в чужбина, не са се върнали и не се свързват с роднините си. Дали са намерили по-добър живот или друго?

В действителност, излиза доста по-евтино и сигурно да примамиш някой в чужбина и да го грабнеш тогава. Сама жена или няколко момчета отиват в непознат град при непознати хора без договор, често без език или контакт с някакъв официален орган. Това да ги оставят без работа и жилище, макар и доста често срещано при подобни измамни схеми, май е по-добрият вариант.

Пиша всичко това, защото ми се струва, че не съзнаваме какъв проблем е трафика на хора и буквалното поробване след това. Нито аз, нито вие можем да си представим какво става с тях. Колко млади момичета знаят как да се предпазят? Преди време полицията каза, че нямат данни за канали за трафик на органи, но това означава ли, че не съществуват такива? Вземете само потокът от цигани към Гърция за „даряване“ на бъбреци и бебета и ще разберете въпроса ми. Може би ще попитате: „Какво прави държавата за този проблем?“ Струваше ми се, че въпросната комисия е само символичен орган, но поне съдейки по новините в сайта им, правят доста семинари с местните власти, учители и НПО-та. Провежда се информационна дейност. Това е една добра стъпка. Не знам какво друго може да се направи – не съм специалист. Затова си писах с официални лица от Европейската Комисия и явно скоро ще има одит на това как държавата е изпълнила европейските изисквания към издирването на деца и борбата с трафика на хора. Тогава може би ще разберем какви е трябвало да са мерките, кой не си е свършил работата и нещо може би ще се подобри. Знам само, че роднините на всяко пето момиче в Lipsva, с които съм успял да се свържа, имат съмнения, че е изведено през граница.

Не знам дали рекламните материали на комисията помагат, но надали тези, които минават летището с надежди за по-добър живот ще им обърнат внимание. Тези брошури ги видях тези пролет на същото място – точно след проверката на багажа. Дано те и семинарите да имат някаква превантивна роля. Погледнете новините и събитията на сайта им за повече информация. За всичко останало чувствам, че сме безсилни. Освен, може би, да натискаме полицията да си подобри ефективността и прозрачността.

Свалете в пълен размер

Свалете в пълен размер

Препоръчвам ви да гледате филма Taken с Лиам Нийсон. Уникален поглед над това как протича едно такова отвличане и какво се случва след това. Не знам до колко е достоверен, но определено ще се загнезди в съзнанието ви. Предупреждавам, че после може да вие трудно да спите.

Впрочем, днес са спасили 10 годишно момиченце в Гърция. Дано да се оправи.