Покрай назначението на министъра на спорта започна една срамна за мен кавга относно преподаването на турски език в училищата. Няма да коментирам самото назначение в кабинета и думите ѝ пред електората на ДПС – това е тема за друг разговор. Искам само да изясня няколко неща, които изглежда пропуснахме в надвикването. Всичко в този текст може лесно да бъде проверено от всеки с желание да загуби 15 минути из сайта на МОН.

От години има ЗИП-ове по турски, ромски, арменски

Това се пропуска най-често. На тиражираната страница на МОН от 12 години стоят въпросните ЗИП-ове по иврит, турски, ромски и арменски. Пропуска се също, че има ЗИП по информатика още от първи клас. Точно той е избора на всички училища с предимно етнически българчета. В тях не се предлагат другите ЗИП-ове. Вижте например това, това или това училище. Разпоредбите дават възможност на училища, където има достатъчно деца, да направят ЗИП по съответния майчин език. При тях, както и при всички останали, има още доста ЗИП-ове неразписани от МОН, от които децата могат да избират – изкуство, математика, чужди езици и прочие.

Само език, и то ако майчиният не е български

Друго важно в разпоредбите е, че цялото обучение се провежда задължително на български език, с изключение на чуждите езици и ЗИП-а по майчин език (там където го има). Никой не задължава децата да се записват на един или друг предмет. Разбира се, има вероятност училищата да нямат достатъчно учители за повече ЗИП-ове, но поне са длъжни да осигурят информатика. Най-често имат и ЗИП по български, поне съдейки по училищните програми, които прегледах.

Не се готви задължително изучаване на турски

Чуха се мнения, че ДПС и министъра на образованието искали да задължат етническите турци да учат турски. Някой казват, че готвели всичко да е на турски. Трети изкрещяха, че едва ли не за всичко щяло да е задължително – включително циганчета и българчета. Първо – всички са българчета и трябва да развиваме това самосъзнание у тях. Ако прочетете указанията за турския език във втори клас, ще намерите следното:

Развитие на личността на детето чрез системно изградени междупредметни връзки, особено с обучението по български език и литература

Формиране на отношение на толерантност към културната различност, приобщаване към общочовешките ценности и изграждане на съзнание за етническа принадлежност и национална идентичност.

Не смятате ли, че е по-добре да учат майчиния си език по одобрена от МОН програма и учебници, отколкото в религиозни училища и по социални програми на турски организации? В изказванията на ДПС не намерих изискване за задължително изучаване на тези езици, а за увеличаване на хорариума, който сега е три учебни часа седмично. За това е цялата патардия – три часа, в които обясняваме на децата, че са българчета независимо, че вкъщи се говори турски, цигански или арменски, докато в същото време им помагаме да запазят идентичността си.

ДПС няма законопроект; ГЕРБ не променя нищо за майчиния език

Следя постъпващите в парламента законопроекти. Интересно ще е да чуете, че ДПС не са внесли такъв в сферата на образованието. Нищо. До тук всички цитират политическо говорене минало по разваления телефон на Facebook. Единственият законопроет е на ГЕРБ и пренаписва закона за народната просвета от 1991-ва. Всъщност има предложение и на БСП, но то е за обезщетенията за детски градини. Проектът за новия закон за предучилищното и училищното образование е бил внесен преди четири дни, но текста го пуснаха едва вчера. Сравнявайки съответните членове, не виждам промяна що се отнася до майчиния език. Разпоредбите, впрочем, са изготвени още през 2001 г., а концепцията е залегнала в досегашния закон още през 1998-ма. До сега никой не е казал и дума за тях.

Колко деца всъщност посещават тези ЗИП-ове

За жалост, не открих данни за това на сайта на МОН. Открих обаче броя деца в училищата по общини. Ще съпоставя тези цифри с тези от преброяването, за да преценя какво е етническото и езиково разпределение по региони, колко деца и колко училища има в тези региони. Така ще получим карта с максималния брой паралелки по общини. Ще се опитам да изкарам картата скоро, но изключително неграмотно написаните таблици на МОН не помагат. Обезкуражително е, че служители на образователното министерство правят грешки в изписването на населени места в България. За този тип прозрачност съм писал преди.

Национална държава или културна толерантност

Интересно е как гордостта от религиозния мир у нас съжителства с дивата ненавист към всяка проява на етническа идентичност. Говорим как ДПС насажда омаза у етническите турци у нас и най-вероятно това е вярно. С пълна сила обаче върлува и възпитанието на омраза срещу малцинствата. Разхвърлят се статистики, снимки, слухове без някой да ги е проверил или потърсил истината. Ако питате някой на улицата ще ви каже, че едва ли не турците завладяват България, защото Болен така е казал, а ДПС ехидно се усмихва. Няма да знае обаче, че докато етническите българи сме намалели с 22% за последните 20 години, българите декларирали се като етнически турци са намалели с 26%.

И двете цифри са трагични и са единствено повод за размисъл. Всички сме българи и училището е важна стъпка в изграждането на това самосъзнание. Колкото повече казваме на някой, че е чужд, толкова повече той или тя ще повярва. А в толкова важен период на развитие на децата, това е последното, което искаме, нали? Запазването на идентичността е важна не само за споменатите горе малцинства, а и за многото други у нас, които някак приемаме за даденост. Ако пътят към индустриализацията и урбанизацията е унищожил нещо, то това е точно многообразието на културата ни. Образованието може както да гради национално самосъзнание, така и да запазва корените.

Снимка: zograf11@blogspot

Може да ви е интересно също:

Преброяването и няколко интересни графики

Възрастово разпределение на различните етнически групи в България, по градове и „липсващите“ млади хора в Сливен.