Търговският регистър е мястото, където всяка фирма в България подава информация за структурата, активите, финансите си и прочие. Това е безценен инструмент за гражданското общество, където можем да намерим бизнес връзките на всеки. Или поне би трябвало…

Всеки, които е отварял страницата на Търговския регистър или на който и да е друг регистър на Агенцията по вписванията знае колко трудно се работи с тях. Дори не говоря за проблемите при подаване на информация – само за извличането й. През октомври се срещнах със съоснователя на OpenCorporates (глобален търговски регистър) – Крис Тагарт и той беше изумен, че се налага на всяко търсене да се въвежда „анти-спам“ защита. Нещо повече – сесиите, в които се търси информация се затварят сами постоянно и се налага да започнеш отначало. Да не говорим, че е невъзможно да се правят сложни справки – само търсене по няколко критерии и обхождане на списъците.

А представете си, че искате да намерите нещо сложно. Например – колко от сътрудници на бившата Държавна сигурност участват в едни и същи фирми. Или пък колко депутати в настоящия парламент са има бизнес някога с хора спечелили обществени поръчки. Таблиците със сътрудниците на ДС и депутатите могат лесно да се вземат от данните, които отворих наскоро. Как обаче ще направим тези хиляди справки по имена и рождени данни?

Как трябва да бъде?

За целта трябва да се отворят данните и на фирмите в България. И сега те би трябвало да са публични, но можем да стигнем до тях единствено през търсачката на Търговския регистър. Вместо това, трябва да може всеки от нас да си свали тази част от базата данни, която е публична (без лични данни, подписи и прочие) и да може лесно да ги анализа. Възможностите са повече от невероятни. Може да се изгради цялостна мрежа от свързани фирми, да се търсят партньорства, модели и инвестиционни практики. Всеки от нас може да стане разследващ журналист и да помага на НАП и прокуратурата. Това е силата на отворените данни и за тази прозрачност се подписа настоящия кабинет преди 4 месеца.

Изненада! Това вече е възможно.

Ако отворите страницата на регистъра в част „Интеграция„, ще видите, че може да получите всичко. Дори има схема на данните. Има една подробност – струва 30000 лева. Информацията е публична, но според тарифата им, за да я получим трябва да се бръкнем дълбоко. По света има много примери за такива платени услуги и ефектът често е, че реално се блокира достъпа до обществена информация, докато в същото време печалбата от таксата не е кой знае каква. Затова реших да попитам Агенцията по вписванията до колко е ефективна тази такса. Днес получих отговорът, който може да прочетете по-долу. Парадокса беше, че трябваше да платя 30 ст., за да получа обществено достъпна информация за това кой плаща крупни суми за пълен достъп, но както и да е. Ситуацията е следната:

4 юридически лица са платили по 30000 лева за цялата им база данни, а една фирма се е абонирала за обновления. Не питах кои, защото това съвсем не очаквам да ми кажат. Това е от самото създаване на регистъра преди 4 години. Разходите по поддръжката на всички регистри и всички системи на агенцията от 2008-ма насам възлизат на 850000 лв.

Агенцията по вписванията има нужда от много сървъри, сложна инфраструктура и бази данни. Несъмнено сайта им е доста натоварен и поддържането му струва много пари на данъкоплатците. Въпросът ми обаче е следния – няма ли да се улесни работата както на сайта им, така и на администраторите, ако данните бъдат пуснати свободно в отворен и машинно-четим формат? Така ще се появят множество услуги, които ще предлагат различни видове анализ на данните. Няма да е трудно и да се направи по-добра търсачка. Към момента 4 фирми имат пълен достъп до информацията. Струва ли налагането на толкова голяма такса или каквато и да е такса, за да се блокира практически достъпа до толкова важен ресурс?

Бюрокрацията, Санчо…

Знам, че ще ми кажете, че искам много. Само преди 9 месеца бяха приети промени, които има вероятност да блокират съвсем достъпа до регистъра. Идеята ми обаче съвсем не е неосъществима. Една от първите задачи на електронното правителство, както писах миналата седмица, е да свърже всички регистри и да ги направи достъпни. Имам информация, че в самата Агенция по вписванията се дърпат и не искат интеграция, но това ще стане. На второ място, кабинета е подписал участието си в международното Партньорство за отворено управление. В рамките му, трябва да заявим до края на март конкретни задачи и данни, които ще бъдат не само публично достъпни, но и предоставени с структуриран формат, за който все говоря. Оставянето на тази безумна такса при наличие на почти готова web service интеграция противоречи с всички принципи на отвореното управление и публичността. Както съм казвал преди, затрудненият достъп до големи масиви с обществена информация е само илюзия за публичност.

Положителното тук е, че има хора, които разбират нуждата от промяна и истинска прозрачност. Има ги и в кабинета. Надявам се, че ще надвием Агенцията по вписванията и най-малкото ще направим Търговския регистър публичен. Приложенията оставам на вашата изобретателност.

Документи

Заявление за достъп до информация, решение от за предоставяне на достъп от Агенцията по вписванията и самата информация, която получих днес

Други отворени данни

Отворени данни на парламента
Отворени данни на безследно изчезналите в България
Отворени данни на ражданията в България
Отворени данни за сътрудниците на ДС – проект в изпълнение
Отворени данни на всички обществени поръчки – свалени са данните и ги анализирам; скоро ще ги пусна.

В събота беше потвърдено, че след 8 месеца ще загубим един от малкото инструменти за разследваща журналистика и прозрачност в тази държава – Търговския Регистър. Отдавна се подклажда огъня, на който да го изгорят, както навремето са горели книги с неудобни знания (извинете ме за метафората). Това бе и причината всички да се втурнат да свалят информацията в него, което практически го блокира за известно време. Изглежда и самата ресорна агенция не знае какво да прави, защото вписванията почти са спрели. На практика, началото на края беше, когато депутати като Емил Радев вдигнаха мерник на регистъра и своенравните блудства на журналистите с него.

Хвърляше се много прах в очите около това, което ще се случи с въпросния регистър. Същия Радев само преди два месеца каза пред Капитал, че собствениците на фирми, историята, капитала и дейността ще бъдат свободни за достъп. При това всичко ще остане безплатно и отворено. От тогава насам обаче бяха внесени редица промени, които очевидно противоречат на всичко казано до сега. Първо достъпа няма да е свободен, а с плащане и/или електронен ключ (който пак струва пари). Второ, голяма част от информацията за фирмите ще бъде редактирана. Трето, заявеното „обществено обсъждане“ на въпроса така и не се случва. Всичко това е зле прикрито зад аргумента „защита на лични данни“. Интересно е, че точно г-н Радев се явява радетел на това обществено благо. В същото време обаче, Комисията за Защита на Личните Данни не е издала никакво становище по въпроса. Единствено и само те имат компетенцията да се изказват дали нещо нарушава личните данни на фирмите и техните собственици и дали в случая законът го изисква поради други съображения. Още чакам отговор от тях, но имам сериозни съмнения, че запитване за тълкуване на закона по този казус въобще не е постъпвало. Това ясно показва, че се използва един често пренебрегван и недоразбран закон за лични цели.

А целта на цялото това упражнение е ясна – скриване на порочни връзки вътре в бизнеса и между бизнеса и политиката. С проста проверка в търговския регистър може да се открият доста непознати връзки. Всъщност това отдавна се прави – когато чувате от медиите, че някой има бизнес с депутат/съдия/полицай или че 18-годишният син на някой общински съветник има фирми за милиони, то тази информация идва точно от този регистър. Това е безценен инструмент в ръцете на журналистите и обществото и има една единствена цел – прозрачност. Затварянето или ограничаването на достъпа до него могат само да се квалифицират като огромна крачка назад в прозрачността в България.

Тези действия на депутата Радев ни карат да се замислим за всички предложения, които е внесъл до сега. Чухме за „услугата„, която се опита да направи на шефа на жена си – председателя на ВАС – с промяна в закон. Интересно е да погледнем и другите закони – за обществените поръчки, онзи скандален текст за протестите през 2009-та (линк), търговския закон и изборния закон. Все горещи точки и почти навсякъде – голямо влияние, конфликт на интереси и спорни текстове. Изглежда и промените за търговския регистър ще минат под масата, съдейки по последното обсъждане късно в петък. Статистиката от отворените данни на парламента показва, че въпреки Радев да е бил над 90% от работното си време в парламента, участвал е в едва 46-48% от гласуванията. Това е доста под средното за ГЕРБ, но близко до цифрите на ДПС. Това донякъде обяснява, защо се налага да приема толкова важни решения по късни доби – не го е правил през работното време.

И говорейки за отворени данни – точно това е решението за търговския регистър – всички имена, бивши и настоящи собственици, увеличаване на капитал, продажби и прочие, да се пуснат като отворени данни – структурирани, свободни и лесни за анализ и визуализация. При това, тук не само не е нужно, но е и противопоказно да се използват оная анти-спам „защита“, която само пречи на търсенето (вижте първия коментар). Пускането на няколко хиляди документи свободно не е никакъв проблем за сървърите им, предвид какъв бюджет са изхарчили за тях. Останалото – подписи, учредителни актове и ЕГН-тата могат и трябва да бъдат предоставяни срещу електронен подпис, с което да се покаже кой е има достъп до тях, ако стане някакъв проблем. Пълният текст на актовете и подписите обаче не е от интерес за разследванията, стига важната информация да е добре описана, свободна и лесна за обработка. Така бихме могли лесно да направим анализ и да изкараме автоматично връзки между всички фирми на всички съмнителни фигури във властта.

Сигурен съм, че може и да проследим стъпките на тази смъртна присъда за регистъра назад към приятелите и роднините на депутата Радев и да посочим конкретно на кому прави услуга този път. Явно целта е точно това да бъде предотвратено и както са тръгнали нещата – ще успеят. И все зад мистичното булото на лични данни и защита на бизнеса. Хубавото е, че сега имаме достатъчно прозрачност да ги сочим с пръст и да намираме скритите интереси в решенията им. За сега…