Поради небивалия, признавам неочакван от мен, интерес към предишната ми статия- „Пенсионната система по света – една некачествена измама„, реших да допълня темата. В гореспоменатата статия поставих много въпроси, сега ще се опитам да потърся техните отговори. Нищо от това, което ще напиша, не е моя идея. Както обичаме да казваме в България- „Няма да откривам топлата вода“, просто ще ви запозная със световните тенденции и както намеква заглавието с „Бъдещето на Пенсиите“.

Първо, кратък преговор. Пенсионната система на земята в този си вид е обречена да се разпадне. Нужни са спешни и решителни действия от правителствата на Земята. Сегашните мерки- увеличаване на пенсионната възраст и на осигурителния стаж, както и вдигането на осигуровките просто отлагат неизбежното. Трябва да преминем към лични пенсионни сметки, колкото се може по-рано. Поставихме проблема. Нека видим сега няколко варианта за неговото решение.

Ще си позволя да разширя обхвата на темата и ще ви запозная с корпоративните пенсии, които представляват част от статуквото. Корпоративните пенсии се делят на пенсии с дефинирани доходи (defined benefit) и такива с дефинирани вноски (defined contribution). В миналото почти всички пенсии са били с дефинирани доходи. Какво означава това? Работникът X започва да работи за компания Y и получава гаранции, че в момента, в който се пенсионира ще започне да получава определена пенсия Z. Разбира се, за да се случи това, X трябва да работи през целия си живот за компания Y. В един момент се оказва, че компания Y не осъзнава в какво се забърква. Фирмата приема редица рискове, за да може да изпълни едно подобно обещание. Основните рискове са инвестиционен риск през всички години до пенсионирането на работника X, инфлационен риск и риск от дълголетие на работника X (longevity risk). Като прибавим и факта, че фирмата Y има 100,000 служители като X, проблемът вече става със заплашителни размери. Редица световни компании имат сериозни дилеми с пенсионните си фондове. За да не бъда голословен, ще ви дам и пример. General Motors имаше нерешим проблем със своите задължения към бившите си служители. Ситуацията допринесе и за фалита на компанията в последствие.

За да не изпадат в подобни патови ситуации, редица корпорации, а и правителства от десетилетия насам се насочват все повече към пенсии с дефинирани вноски. Какво представляват те? Най-общо казано компанията Y се задължава да внася определена вноска в личния пенсионен фонд на служителя X за периода, в който той работи за нея. Компанията няма повече задължения към служителите. Инвестиционният риск, както и всички останали рискове, се пренася от корпоративния към частния сектор. Какво би било оптималното решение за частния сектор в тази ситуация е много сложна тема, която бих могъл да разгледам в отделна статия. Това, което ни интересува за момента е, че частният сектор не обича рискове. Хората не обичат да работят и да знаят, че месечната им пенсия ще бъде между 0 и 4000 лева например.

Подобен проблем съществува не само в корпоративния, но и в публичния сектор. Какво ще стане ако личната ни пенсионна сметка претърпи масивни загуби и фалира? Очевидно това не е сценарий, който трябва да е възможен. Следователно имаме нужда от гаранции или казано по-образно, трябва ни застраховка. Ако нашите лични пенсионни сметки фалират, някой трябва да ни гарантира достойни старини. Хората са готови да се откажат от част от средствата си, за да получат гаранции, че ще имат достатъчно пари при всяка ситуация на финансовите пазари. Ако се върнем към нашия пример, пенсионерът X би предпочел неговата пенсия да варира между 1000 и 3000 лева, отколкото между 0 и 4000 лева. Тук за жалост изникват редица нови проблеми. Кой ще осигури тази застраховка? Как дефинираме понятието „достойни старини“? Това са все въпроси без категорични отговори досега. Нека ви покажа какви са вариантите.

Основният въпрос, който ни вълнува не е кой точно ще ни плаща застраховката, ако пенсионните ни сметки фалират, а кой ще плати, за да имаме тази застраховка и колко точно ще струва това. Единият вариант, разбира се, е ние сами да си плащаме застраховката. Според последния анализ на пенсионните системи на Уортън Юнивърсити (Wharton University of Pennsylvania), това е възможна опция. Зависи обаче как дефинираме „достойните старини“. Този анализ разглежда три варианта. Първо, ако искаме просто запазване на капитала с 99% сигурност, застраховката ще бъде много под 1% от нашите пари. Това е много евтино, но и не много ефикасно. Ще събираме пари 40 години, инфлацията ще ги „изяде“ и накрая никой няма да е доволен. По естествен път стигнахме до втората опция, обвързването на нашия капитал с инфлацията. Според горе-посочения анализ, застраховката, която би гарантирала запазване на парите ни и тяхното увеличаване с инфлационната ставка всяка година, би струвала около 2.5% от началния ни капитал при 99% сигурност. И третият вариант- гарантиране, че нашият капитал ще се увеличава всяка година минимум с процента на възвращаемост на държавните облигации. Този вариант би бил най-благоприятен за пенсионерите като крайни доходи, но и с най-скъпа застраховка. Със същото ниво на сигурност, тази застраховка би струвала 16% от началния ни капитал. За хората с ниски доходи, застраховка струваща 16% от началния капитал би била непосилна. Тук евентуално може да се намеси държавата като поеме част от застраховката на хората, чиито доходи са под определено ниво. Влизаме вече в сфера на преговори, където още няма намерено решение.

Независимо кой точно вариант ще бъде предпочетен и как ще дефинираме застраховката и нейното плащане, това е бъдещето на пенсионните системи. Лични сметки, в които всеки осигуряващ се внася за собствените си старини. Пенсии с дефинирани вноски, които обаче съдържат и гарантиран минимум. В своята същност тези лични сметки биха представлявали комбинация от двата вида пенсии. От една страна инвестиционният и другите рискове ще бъдат в пенсионерите, което е характерно за пенсиите с дефинирани вноски, но от друга страна ще имаме гарантиран минимум, което е в идеологията на пенсиите с дефинирани доходи. В тази кратка статия ви представих бъдещето на пенсиите такова, каквото би могло да бъде. Бъдеще, което би гарантирало разумни и достойни пенсии на населението без да довежда до финансовия колапс на корпорации и пенсионни фондове. Бъдеще, към което би трябвало да се стремим. А ние какво правим… чудим се дали да закрием частните пенсионни фондове!

Прочетете и първата статия на Александър Николов в този блог по темата – „Пенсионната система по света – една некачествена измама„. Дискусията в коментарите също е доста полезна.

“Пенсионната система по света е неустойчива, тъй като не отговаря на първото условие на Понзи схемите, а именно разширяването на групата от нещастници.”

Уолтър Уилямс

За тези, които не знаят Понзи схема е вид финансова измама кръстена на Чарлз Понзи, който я прилага в началото на XX век в щатите. Та, защо многоуважаван икономист като господин Уилямс ще си позволява да сравнява пенсионната система по света с измама? И не само я сравнява с измама ами я обявява и за некачествена такава, тъй като „не разширява групата от нещастници“. Ами може би, защото е прав!

Кратко обяснение на Понзи схемата. Представете си, че аз искам от вас по 10лв. и ви гарантирам, че след 1 седмица ще ви върна 20лв. Такава възвращаемост за 1 седмица няма и вие ми ги давате. Взел съм аз по 10лв. от 30 човека и на всеки връщам по 20лв. И ви питам дали искате пак. Двама се отказват, 10 човека ми дават по 10 лева, а останалите 18 ме питат дали могат да ми дадат по 20 лева и аз да им върна 40 след 1 седмица. Може бе, защо да не може! Изпълнявам и това. След това се появяват 76 приятели на въпросните 30 човека и ме питат дали може и те да се присъединят към „далаверата“. Може, почти всичко може. Постепенно половината страна ми дава различни суми и аз ги удвоявам за кратки срокове. Хората започват да се чудят: „Абе, тука трябва да има някаква измама…“ Тогава се появява някой наркобос или гангстер и иска да ми даде 1 000 000 лева да му ги удвоя. Аз отивам във вестник 24 часа и казвам: „Има един, който ми дава милион, но произхода на парите е съмнителен, a нашата фирма не може да работи с такива хора!“ На следващия ден в редакцията се обаждат 103-ма бизнесмени, на които произхода на парите им не е чак толкова съмнителен…

Мисля, че усещате накъде отиват нещата. Естествено реалните срокове и суми са различни, но общо взето парите на новопостъпилите в схемата се използват за плащанията на излезлите от схемата. Тоест единственото нещо, което се иска от мен е да намирам повече нови клиенти, отколкото е броя на излизащите от схемата хора. Естествено това, което е безценно в случая е, че никой не иска да излиза от схемата, защото никъде няма по-добра инвестиция от тази, която аз предлагам. И така нещата си вървят. Ако се съмнявате, че това е възможно, проверете в интернет за Бърнард Мейдоф. Неговата схема започва през 1960-а и продължава до 2008/2009 година. Ако не се беше разразила финансовата криза по света, тази схема щеше да продължава и до днес… докато спре разширяването на групата от нещастници.

Не мисля, че след този увод има защо да ви изтъквам приликите с пенсионните системи по земята. Работещите плащат осигуровки, които отиват в държавата. Държавата с тези пари изплаща пенсии. Пенсиите на сегашните работещи ще бъдат изплащани от техните деца… ако са достатъчно. Е да, ама не са! Не разширяваме басейна с нещастниците. Демографската криза ни удари- все повече пенсионери, все по-малко работещи, а на всичкото отгоре и пустата здравна култура не ни помага. Както виждате на таблицата по-долу средната продължителност на живота ще продължава да се вдига!

Мисля че вече сме в консенсус, че всички сме в една голяма Понзи схема. Какво обаче може да направим по този въпрос? Ами отговорът е почти нищо. Правителствата могат да направят нещо, но мерките не са много популярни- вдигане на пенсионната възраст, на осигурителния стаж, на социалната вноска и така нататък. Това обаче е бездънна яма. По този начин няма връщане назад. Единственото, което правим е да вкарваме нашите деца и внуци във все по-големи проблеми.

Има ли алтернатива? Има, да! Тя обаче е още по-непопулярна мярка. Решението е да излезем от схемата! Да я закрием! Спират да се изплащат пенсии от осигуровките. Моите осигуровки се събират в моята сметка и се инвестират според риск профила ми в продължение на 40 години и като се пенсионирам си ги получавам обратно и правя с тях каквото си искам. Има стотици анализи, които потвърждават, че това е икономически издържано. Ако парите се инвестират правилно, те могат да компенсират инфлацията и ние да изживеем едни достойни старини. Звучи много добре, но не е толкова лесно реализуемо… Какво ще правим със сегашните пенсионери? Колко години ще са ни нужни и откъде да намерим пари за техните пенсии? Aми, тук вече не знам. Това трябва всяко правителство да го реши за себе си. Приватизации, държавни облигации, кой както може да го направи, но това не може да продължава така… Играем игра, в която не можем да победим.

Мерките трябва да бъдат незабавни, решителни и повсеместни. Според проекцията от 2009-та, пенсионният фонд на щата Пенсилвания ще бъде в дефицит от 2016-та. През 2037-ма парите ще свършат и Понзи схемата там ще бъде разкрита. Това е оптимистичната прогноза. Парите може да свършат доста по-рано…

Клинкете за пълен размер

Населението не реагира добре на промените, както виждате. А те съвсем не са толкова радикални, колкото би трябвало. В момента просто отлагаме проблема във времето. Във Франция палят коли, има протести в редица Европейски държави, но не виждам тези хора защо протестират. Разбирам хората, които искат да си запазят социалните придобивки, но това е невъзможно! Ако правителствата поддадат, може да стане единствено по-лошо, но не и по-добре.

Трудно ми е да коментирам ситуацията в България, тъй като не съм запознат с точните цифри, но положението не изглежда много добре. Сегашните предложения просто ще забавят процеса с известно време. Не мисля, че някой очаква като вдигнем малко пенсионната възраст, осигурителния стаж и вноска и нещата да се оправят като с магическа пръчица. Все пак тези промени са задължителни, въпреки че не оправят проблема кардинално. Относно последното предложение за частните пенсионни фондове, даже ми е трудно да коментирам. Това е точно обратното на това, което трябва да се прави. Единственото логично обяснение за мен е, че тези фондове са пред финансов колапс и държавата търси да прикрие техните фалити с измислено одържавяване.

В заключение, проблемът с пенсионните системи по света е един от глобалните проблеми на планетата наред с недостига на вода и ресурси, изтъняването на озоновия слой и препълването на Земята. Моето мнение е, че всички тези проблеми са еднакво трудни за решаване. Глобалните проблеми имат нужда от спешни и смели решения от властимащите, за да не доведем нещата след няколко поколения до война. Най-трудно ще бъде тези радикални решения, от които имаме нужда, да бъдат представени, наложени и възприети от обществото. Темата е необятна и има много неща, които не могат да бъдат включени в една такава статия.

Ето няколко допълнителни линка по темата:

Why is Social Security often called a Ponzi scheme?
Social Security: From Ponzi Scheme to Shell Game
Republican Party Platform of 1936

Втора част: Бъдещето на пенсиите.