Бюлетините и този път са огромни. Показвам ги, за да видите, че тези в България въобще не са страшни. Първата снимка е за общинския съвет с изписани имената на всички кандидати. Втората е за нещо като представители на квартала. Двете бюлетини не са увеличени копия – това са реалните размери каквито ще бъдат попълвани в деня на вота.

Може да си представите колко пари се харчат за печат на примерни бюлетини, информационни материали и пощенски разходи. Активността при това не е по-голяма от тази другаде в Европа.

Ще забележите, че нямат никакви защити или нещо по-специално. Големият надпис през тях указва, че бюлетината е примерна и не може да се използва за вота. На гърба им е отпечатано описание как се гласува. Всеки може да разпредели определен брой преференции като за един кандидат може да се дадат до три. Така определяш предпочитанията си по-добре, отколкото да гласуваш само за един преференциално или за една партия.

Тук ще видите информацията, която дават за изборите и заявлението за гласуване по пощата. С него получаваш бюлетина по пощата, която попълваш и изпращаш обратно. Отново, защитите са минимални и практически всеки може да ти бръкне в пощата. По-големия проблем обаче е, че не малко хора не си получават бюлетините навреме или пък като ги изпратят, те не стигат изборните комисии в указания срок. Така хиляди гласова не са били отчетени на изборите за Бундестага. Скандал за нещо такова обаче нямаше. Доста немци дори не знаят, че въобще съществува такъв проблем.

Други интересно е как се публикуват резултатите след вота. Ако сте чели този блог, навярно знаете, че родният ни ЦИК публикува данните като ZIP файл с нещо като CSV файлове. Макар да не са много удобни, все пак са голяма стъпка напред. След известна преработка позволяват анализ в инструменти като този, който създадох преди две години.

Общината във Франкфурт публикува данните в собствения си портал за отворени данни. У нас има такъв на държавно ниво, но качването на данните на ЦИК все още се бави. Публикували са и доста приятен инструмент за изследване на данните по кметства и квартали. Ще забележите и че докладът за изборите се различава доста от този на ЦИК.

Впрочем, писмото заедно с бюлетините за гласуване ги хвърлих разделно в контейнера за хартия. (Немците са маниаци на тази тема и разделят на 7 или 8 части боклука. Ако намерят писмо с твоето име или адрес в друг контейнер освен този за хартия, получаваш честитка от общината.) Иначе нямам намерение да гласувам на местните избори във Франкфурт – исках само да ви разкажа какъв е процесът и че целият дебат колко сложни и големи били бюлетините в България е просто димка за отклоняване на вниманието. Също както Костинброд, падането на сайтовете на ЦИК и МВР и прочие.

Във Франкфурт има 202000 такива гласоподаватели. 7545 от тях са българи. Макар на пръв поглед тези избори да изглеждат незначителни, може да се направят няколко интересни паралела между тях и онези в България.

Бюлетини и гласуване

Кандидатите са съвета във Франкфурт специално са около 500. Изискването всички кандидати и листи да са изписани прави бюлетинните интересни.

Сами виждате, че няма нищо страшно в големите бюлетини на скорошния местен вот в България. Исках да я снимкам с дъщеря ми, защото почти я скрива, но тя реши, че е одеало и се уви с нея. Бюлетина като тази не е изключение в Германия. Гласува с преференции – имаш 37 и може да ги разпределиш давайки до 3 на кандидат. Маркирайки листа, подреждаш автоматично гласовете си за първите в нея.

Всеки с право на глас в изборите получава по пощата примерна бюлетина, заедно с описание на вота, снимка и указания до най-близките секции. Получих и прословутото заявление за гласуване по пощата. Това е възможно на всеки вот в Германия и беше посочено като работеща алтернатива на дистанционното гласуване в България. Настрана, че е практически невъзможно в България, трябва да посоча, че сигурността му е практически никаква. Получавал съм такива документи и за местния вот, за който имам право да гласувам. Всеки може да ти бръкне в пощата и не е рядкост в някои квартали. На всички избори има мини-скандали със забавени или изгубени документи дори при стройна организация като немската.

Инструкциите къде да отидеш да гласуваш обаче са полезни. Не знам колко пари за изхарчили за това обаче, щом трябва да отпечатат различни листовки за всеки адрес в града. Приемам го като вид пряка помощ в местния бизнес – печатници, фотостудиа, медии, пощи.

Имат ли значение тези избори?

Съветът на чужденците има най-вече консултативна роля. Дава становища по различни решения и проекти на общината, работи срещу дискриминацията и повдига въпроси пред местната власт. Може да се сравни донякъде с ролята омбудсмана минус законодателната инициатива. На разположение на този съвет е и бюджет да спонсориране на НПО-та и събития, които подпомагат интеграцията на чужденците в града. Бюджетът, всъщност, е в пъти по-малък от това, което средностатистически общински кмет в България харчи за служебната си кола, но все пак е нещо.

С тези правомощия, членовете на съвета могат наистина да помогнат на емигрантската общност. Затова не бихте се учудили да разберете, че кандидати не липсват. Най-силни очаквано са турците. Подобно на изборите в България, организацията им е стройна. Заради простотата на гласуването по пощата, масово гласували така. Дочух, че имамите организирали всичко по изпращане на писмата на общността. Затова няколкото съвета до сега са били пълни с етнически турци. Макар да съставляват по-малко от 15% от емигрантите в града, до преди няколко години повече от половината кандидати са били с турски паспорт.

Това обаче се променя. Постепенно руснаците, украинците, италианците, гърците, пакистанците също се организират и съставят свои листи. Тази година за пръв път има и българска листа. Активността обаче е много ниска. Анализите, които се публикуват след всеки вот, показват само 6-8% гласували от онези 200 хиляди. Това обаче означава също така, че българските кандидати имат реални шансове да влязат, ако нашата общност се активизира следващата неделя.

Как да гласувам?

Ако сте българин регистриран във Франкфурт преди 29-ти август и нямате немски паспорт, би трябвало да сте получили вече брошурите. В него пиша къде са секциите. За да гласувате, трябва да занесете лична карта или паспорт и Wahlbenachrichtigungskarte (първата страница от писмото). Вижте първия коментар под статията, ако сте го изхвърлили. Тук има отговори на различни въпроси (тук са на български).

Българската листа се казва Bulgarische Gemeinschaft Frankfurt и е номер 22. Ако желаете да я подкрепите, може да маркирате направо кръга пред листата или да разпределите 37-те си преференции на кандидатите. Повече информация има на страницата им във Facebook. Ако живеете другаде в Hessen, може да погледнете какви кандидати има във вашия град.

Представете си, че отивате на празненство – парти, среща на класа или нещо подобно. Познавате доста от присъстващите, но има предимно непознати лица. Тиха музика, приятни разговори. Всичко минава добре, прибирате се вкъщи и почти забравяте за него. След няколко дни научавате, че на партито е било ужасно, масово са били обрани чанти, едно момиче е било пребито, а вместо тихата музика, която си спомняте, се е дънила мазна чалга. Всичко това ви се струва странно, разпитвате познатите си, които сте срещнали там и всички са също толкова изненадани. Споменавате на няколко места, че това са глупости и набързо ви обвиняват, че вие сте крали чанти, че сте поръчвали чалгата и че прикривате онези пребили момичето.

Какво?

Приблизително това се случва в последните 6 месеца около изборите във Франкфурт, Германия. От Европейските избори насам се въртят истории за изборни измами, контролиран вот от страна на наблюдатели и доброволци, купуване на гласове и дори лични заплахи към член на комисия. Всички тези нападки се подкрепят по-късно с жалби до ЦИК и съда.

Честно казано от самото начало си обещах да не се занимавам с всичко това. Мислех, че ако не се дава публичност на нечии глупости, то те ще бъдат отхвърлени от общественото съзнание като такива. Оказа се обаче точно обратното – от думите на няколко души се изфабрикува скандал, който беше постепенно украсяван и доразвиван. Тъй като много като мен не им се занимаваше, тези думи останаха единствената история висяща в пространството и бяха превърнати във факт. Сто пъти повторена лъжа и прочие.

Какво точно?

Под статията съм описал хронологията на всички жалби и решенията по тях. От тях и протоколите стават ясни няколко неща. Всички разгледани жалби за нарушения в изборите във Франкфурт са отхвърлени. ЦИК не потвърждава, че е имало нарушения, а отхвърля проект за решение написан от един неин член. Този проект и твърденията в него обаче се тиражират като факт. Жалбата до ВАС е подадена след законовия срок с ясното съзнание, че ще бъде отхвърлена. Две жалби подадени 6 месеца след евроизборите са написана сякаш нарочно така, че да бъдат отхвърлени – не съдържат никаква фактология и възможност да бъдат ясно идентифицирани евентуалните нарушители. И накрая, жалбата за отказ от гласуване срещу председателката на комисията Людмила Шнайдер се разглежда сега от прокуратурата.

Тук може да добавим и становището на останалите членове на секционната комисия, че единственият проблем по време на изборите е било държанието на Шнайдер. Това се подкрепя от наблюдателите на изборите, включително онези от партията, която я е предложила за председател. Никой от присъствалите на самите избори пък не е видял купуването на гласове и контролирания вот, за който се говори в сигналите на Шнайдер, роднините и приятелите ѝ. Самият аз останах доста време пред секцията на евроизборите, за да говоря с познати в опашката. Затова мога да кажа, че определенията в последните две жалби са пълна глупост. Освен, разбира се, ако не подадем ухо на последвалите нападки, че съм купувал гласове за ДПС пред секцията.

Къде е проблемът?

Сега би трябвало да разбирате защо започнах с историята за партито. Макар никой да не е видял нарушения (освен тези на самата председателка), реално не може да се твърди, че такива въобще е нямало. Странно е обаче, че всички жалби са подадени като ответна реакция на предишни сигнали – часове, дни и месеци по-късно. Цитирането на един отхвърлен проект на ЦИК като фактология, непознаването на процедурите и изискванията в Избирателния кодекс нямат значение при създаването на една сензация. Отхвърлянето на жалби като неоснователни или закъснели се представя като дългата ръка на мафията, която брани статуквото.

Няма дим без огън. За обзетото ни от цинизъм общество това е основна максима. Затова въобще не е нужно да доказваш нещо или някой да отсъди, че си прав. Достатъчно е да пуснеш достатъчно димки, за да решат всички, че огънят е факт. Журналистите ще го поемат с охота и също както с наводненията, ще показват несвързани преекспонирани кадри, за да илюстрират история, която вероятно не съществува. Скандалите донасят зрители. Отхвърлените жалби до ЦИК – не. Скандали на етническа основа носят подкрепа на отделни партии. Жалбите за нарушения срещу членове на комисии и наблюдатели от същите тези парии – по-скоро не.

За насъщната драма се борим

Ситуацията е малко дума срещу дума. При толкова ниско доверие в ЦИК и съда и принципната им непоследователност е съвсем естествено да не виждаме авторитет в отсъжданията им. В тази среда всяко обвинение – безпочвено или не – набира сила и популярност. Това пречи също толкова на демократичния процес, колкото и несанкционираните случаи на контролиран вот и изборни измами.

Бях си обещал да не се занимавам със случая и навярно не трябваше. Всичко обаче започна от едно обаждане малко след евровота и някак се разви пред очите ми в последните месеци. Работил съм доста по организацията на изборите в чужбина и знам колко е трудно да се направи нещо както трябва. Учудващо е обаче колко лесно личните предразсъдъци на един човек могат да нанесат толкова вреда. Затова реших да пусна всичко. Документите са публични. Който му се чете – да чете и да си направи изводите. За останалите остава медийната драма и патос.

Хронология на жалбите и решенията по тях:

• 25.05 – Евроизбори във Франкфурт. Изборният ден преминава спокойно. Няма никакви жалби и забележки в протоколите на двете секции – тук и тук
• 27.05 – получавам обаждане от председателката на едната комисия Людмила Шнайдер, че иска да пусне жалба срещу доброволците пред секцията помагащи с декларациите. Повече за разговорa ще намерите тук. Предлага да подпиша нейната жалба „за повече тежест“ и отказвам, защото не съм съгласен с твърденията ѝ.
• 28.05 – 12.06 – пуснати са три приблизително идентични сигнала описващи контролиран вот, кражба на лични данни, фалшиви документи (надраскана лична карта) и нарушения от страна на консула. Един от сигналите е на Людмила Шнайдер и баща ѝ – членове на комисиите подписали се по-рано, че няма никакви нарушения на изборния процес – ЕП-22-757, ЕП-22-766, ЕП-22-757, ЕП-22-781
• 13.06 – писмо от изпълняващия длъжността консул Иван Йорданов във Франкфурт до Външно и ЦИК относно обвиненията в сигналите описващо какво е направило консулството в изборния ден – ЕП-04-01-133
• 13.06 – репортаж на Миролюба Бенатова по Нова за „контролирания вот“. Показват се драматични кадри несвързани с изборите на цигани чакащи за документи пред консулството.
• 18.06 – възражение на Людмила Шнайдер срещу писмото на Йорданов цитиращо дискусията ми с нея на стената ми във Facebook – ЕП-22-757
• 19.06 – предложение от единия член на ЦИК за решение по жалбите е отхвърлено с мнозинство – 605-ЕП
• 23.06 – жалба до ВАС срещу решението на ЦИК. Адвокат е Капка Гергинова – ЕП-08-29
• 26.06 – ВАС отхвърля жалбата, защото е подадена повече от 3 дни след решението на ЦИК. Определението не подлежи на обжалване, но те все пак се опитват да го обжалват… пред ЦИК – 8435-2014
• 05.10 – две жалби от Людмила Шнайдер, че в секцията са допуснати наблюдатели на Атака без обозначителен бадж и че изпълняващ длъжността консул Иван Йорданов е използвал груб и заплашителен тон в личен разговор. Първата жалба е била в 13:24, а втората – три часа и половина по-късно описваща събития случили се преди първата жалба. Интересното в случая е, че тя е председател на комисията, тоест първият сигнал го подава срещу себе си. Вторият сигнал пък е бил за това, че Йорданов ѝ е отбелязал, че има наблюдатели на Атака без бадж и ако не предприеме действия като председател, ще подаде сам сигнал до ЦИК. Въпросните наблюдатели са двама от подалите жалби заедно с Шнайдер на европейските избори (точка 3) – С-75 и С-145-222
• 05.10 – протоколът на едната секция завършва без забележки. В протокола на секцията на Шнайдер е записано, че е подала жалба директно до ЦИК и твърденията в тази жалба не са били представени и обсъждани в СИК-а – тук и тук
• 13.10 – декларация от останалите четирима членове на СИК-а до ЦИК и Външно описващи изборния ден като „спокоен и законосъобразен“. Благодарят на служителите на консулството и консула Йорданов за помощта и отбелязват, че за съжаление Шнайдер „не допринесе за създаване на колегиална атмосфера и условия за своевременно приключване на работата в комисията“ – тук (получена от член на ЦИК)
• 13.10 – жалба/питане от Андрей Златинов срещу Людмила Шнайдер за отказ от гласуване. В жалбата се казва, че е бил върнат, защото е написал немския си адрес на латиница, а след това, защото не е носил със себе си немска адресна регистрация. Нито едно от тези изисквания не присъства в ИК. От двете секции единствено в едната по нареждане на Людмила Шнайдер са връщали хора за тези неща. Следвайки стандартната процедура, ЦИК изпраща сигнала до прокуратурата и Външно – НС-00-502
• 20.10 – Людмила Шнайдер изпраща жалба до ЦИК за това, че са препратили сигнала срещу нея на прокуратурата. Интересното в случая е, че нито жалбата на Златинов е публикувана тогава на страницата на ЦИК, нито има публично решение. Препращането по компетенция е стандартна практика в такива случаи. Въпреки това, Людмила незнайно как е научила за сигнал срещу себе си и протестира срещу процедурата. ЦИК решава да не разглежда жалбата ѝ – НС-1348
• 21.10 и 22.10 – Постъпват идентични сигнали за европейските избори от две жени твърдейки, че „30-33 годишен мъж“ им е предложил 120 евро да гласуват за ДПС. След като са отказали „защото са патриоти“, им е било отказано въобще да гласуват, защото не носят адресна регистрация. Жалбите също така описват „бит пазар“ за купуване на гласове пред секцията и множество автобуси с български турци докарани да гласуват. Текстовете не включват конкретни имена или описание на участниците в целия този пазар, правещи невъзможно идентифицирането на който и да е било от жалбата. Не са подали сигнал до СИК или ЦИК на място, което съвсем обезмисля упражнението им. Интересено е, че в заглавията посочат, че жалбите са срещу комисиите, докато вътре пише съвсем друго. Обяснението за 6-те месеца закъснение е „поради провокация от лужите в интернет пространството“ (запазил съм правописа) – ЕП-22-803, ЕП-22-804
• 26.10 и 29.10 – Людмила Шнайдер и адвокатката ѝ Капка Гергинова обжалват в съда решението на ЦИК (НС-1348) да не разгледа жалбата ѝ срещу това, че ЦИК са препратили другата жалба срещу Шнайдер до прокуратурата. ВАС решава, че ЦИК са действали правилно и отхвърля обжалването – жалба срещу НС-1348, определение№ 12861

Затова реших да опиша другата страна на нещата и помолих EuroChicago да публикува мнението ми редом с нейното. Вярвах, че ще го направят, защото многократно са препечатвали статии от този блог, използвали са мои данни и интервюта. Текстът по-долу беше публикуван днес на сайта им. Надявам се, че и други гласували във Франкфурт ще изразят мнение по въпроса преди лъжата да бъде повторена 100 пъти и да стане истина.

Живея в региона на Франкфурт от 10 години и съм гласувал на всички избори до сега. Следя отблизо изборния процес, участвал съм в два вота като член на комисия и съм подпомагал организацията на всички останали, помагам в информационни кампании и поддържам портала Glasuvam.org с изборна информационна услуга и карта на секциите. В последните месеци с раздразненене забелязвам редица материали из мрежата, където една и съща измислица за изборите във Франкфурт се повтаря и доукрасява. Забелязах още един такъв на Людмила Шнайдер на сайта EuroChicago от 12-ти октомври, неделя. Такива слухове се разпространяват, защото историята изглежда скандална, а никой от онези, които се възмущават на наглостта, не им се занимава да надигнат глас.

Познавам Люси от доста години. Запознахме се покрай българското училище в града. Занимавам се с доста социални каузи и ѝ помогнах да му направи сайт и страница във Facebook. Приветствах включването ѝ в комисията за евро вота, защото мислех, че е човек на място и ще помогне на изборния процес. В денят нямаше никакви проблеми, организацията беше на ниво и всичко вървеше бързо. Също както винаги до сега. Задържах се доста пред секцията говорейки с познати, които чакаха да гласуват, така че събрах впечатления.

Няколко дни след вота, Люси ми се обади и разговаряхме надълго за изборите. Спомена, че има притеснения и иска да подаде жалба срещу доброволците пред секцията. Тогава твърдеше, че имали достъп до лични данни, притискали гласоподавателите и въобще не им е мястото там. Това будеше в мен недоумение, защото от една страна тя не е била свидетел на нищо такова бидейки част от комисията вътре в сградата. От друга страна, доброволци винаги е имало на вота – те обясняват правата на хората, че имат нужда от една декларация или друга и помагат да не става блъсканица пред секцията. Самият аз съм бил доброволец и съм правил абсолютно същото както тези момчета. Говорих с тях пред секцията – бяха вежливи и помагаха на всички. По-късно разпитах познати гласували там и всички бяха също толкова учудени, колкото и аз.

Люси настояваше, че не им е било работата там, защото били български турци. Попита ме как да подаде жалба до ЦИК и дали бих се подписал заедно с нея „за по-голяма тежест“. Обясних ѝ, че не смятам нищо от това, което ми наговори, за истина и съвсем естествено не бих се подписал. Подаването на жалба обаче е нейно право и ѝ обясних каква е процедурата. Посочих ѝ също, че ако е знаела за нарушения, е трябвало да се повдигне този въпрос в комисията и да го напише в протокола. Това е процедурата да се пресекат веднага каквито и да е нарушения. Всичко останало води единствено до вдигане на медиен шум. Вместо това тя е посочила, че е нямало никакви проблеми. Няколко седмици по-късно видях жалбата ѝ, която беше доста украсена версия на това, което ми разказа по-рано. Бяха се включили и още няколко души, но ЦИК я отхвърли и сега се съдят. Интересното в случая, че тогава още не твърдеше, че е имало купуване на гласове. В текста си в EuroChicago също така за пръв път споменава, че от секцията е подала сигнал по телефона до ЦИК – нещо, което тогава тя изрично ми каза, че не е правила.

На последните избори Люси беше отново председател на комисията и този път е забранила да има доброволци пред секцията. Това закономерно забави гласуването. Както стана ясно по-късно, налагала е и случайни условия на определени гласоподаватели – немският адрес в декларацията да е на кирилица и да носят регистрацията в немската община. Нито едно от тези изисквания не е разписано в закона и тя няма право да отказва гласуване по тях. За жалост, никой не е подал жалба до ЦИК, навярно, защото не са си знаели правата си или не им се е занимавало.

Поддържам на доброволни начала много страници във Facebook и една от тях е неофициалната страница на консулството във Франкфурт. Стана неофициална след като консулството не можеше да следи и отговаря на всичко там. Тъй като вече беше събрала доста българи в Германия, реших да я запазя посочвайки редовно и навсякъде, че не е официална. Всички въпроси се препращат към официалния мейл на консулството и страницата се използва единствено за разпространение на събития и новини. Имаше недоволни, но като цяло реакциите към решението ми са положителни.

Знаейки всичко това, няколко дни преди изборите, Люси ми писа, да публикувам нейна картинка във Facebook. Представляваше трибагреник с обяснение, че купуването и продаването на гласове е престъпление и че ако някой види такова, да се обади на немската полиция и на членовете на комисията. Казах ѝ, че идеята да изясним правата на гласоподавателите е добра, но няма да пусна точно нейната снимка, защото не е вярна. Немската полиция няма никакво отношение към българските избори и в своя нота изрично са казали, че ще съблюдават единствено спазването на обществения ред. Вместо това, на страницата описах процедурата както е по Изборния кодекс – сигнал до СИК и Външно. Добавих, че ако някой види нарушение на самата комисия, има право да изиска обяснение в писмен вид и да подаде сигнал на ЦИК. Всичко това не се понрави на Люси, защото ме заплаши със съд и жалба до ЦИК, че не изпълнявам точно разпорежданията ѝ като председател на комисия. Настоя, че подвеждам хората, че подпомагам купуването на гласове и че нарушавам немската конституция. Жалба така и не видях, навярно, защото е разбрала, че позицията на председател на СИК не ѝ дава неограничена власт.

Наскоро попаднах обаче на нова жалба срещу консулството – този път за натиск. Причината е, че самите те са спазили задължението си да ѝ съобщят за нарушение в изборния процес и да ѝ припомнят да си изпълни своите. Става дума за двама наблюдатели без баджове. Според нея е било задължение на консулството да им осигури такива, въпреки, че отново това не е разписано никъде. Дори напротив – има образец на ЦИК, който наблюдателите е трябвало сами да подготвят, както е направил другия наблюдател от Глас народен. Възприела е сигнала като заплаха, навярно защото нарушителите са представители на същата партия като нея – Атака. Твърди също така, че върху нея е оказано натиск да не пише забележки в протокола. Междувременно другите членове на комисията, както и същите тези двама наблюдатели присъствали през цялото време, са писали, че е нямало никакви нарушения и не са видели натиска, за което тя говори. Впрочем последните двама са същите подписали се под жалбата ѝ след евро изборите.

В изборните в България има много нарушения. Някой са престъпления, много са причинени от неграмостност и непознаване на закона. Всички те вредят еднакво на демократичния процес в страната и трябва да бъдат санкционирани. За едно нещо Людмила беше права в текста си – трябва да знаем правата си и да подаваме сигнали когато смятаме, че са нарушени. Грешката на много хора в изборния ден е, че не са го направили възмущавайки се на дискриминативното ѝ отношение и измислени изисквания. Така сега украсената ѝ история виси единствена в пространството и създават грешни представи как протича изборният процес във Франкфурт. Време е да надигаме глас не само когато виждаме нередности, а и когато виждаме, че нещо се прави както трябва. Иначе единици ще експлоатират нетърпимостта към нарушения, за да вредят на същия този изборен процес и да отказват още повече хора да гласуват.

С уважение,
Боян Юруков

Голямата новина е, че късно снощи ЦИК излезе с решение, с което автоматично се отварят секции в градовете, където на предишни избори е имало поне 100 гласували. Това е промяна включена в новия изборен кодекс, която има голяма логика и улеснява много българите зад граница. Тук ще намерите пълния списък:

Извън тези места, могат да се отварят секции най-вече по преценка на консула въз основа броя българи и подадените декларации. Затова, ако не виждате града си в горния списък или прецените, че ще е много натоварена секцията там, добре ще е да се организирате, да подадете възможно най-голям брой декларации и да говорите с консула в съответната държава да предложи секция.

Ако градът ви е в този списък, пак има логика да подадете декларация, защото името ви ще се включи автоматично в списъка. От личен опит знам, че това ще ускори много гласуването, защото така или иначе ще трябва да попълвате декларация на място. Ако за даден град се съберат повече от 500 декларации, в нея може да се отворят и повече секции. В противен случай ще имаме отново опашки както на предишните избори.

Дочух, че в рамките на следващите няколко дни ще бъде пусната системата за електронни декларации. Доколкото разбрах, тази година ще е още по-улеснена и няма да изисква потвърждение със sms. Въвеждате имена, ЕГН, данни на лична карта, код за сигурност, държава и град, където ще гласувате. От падащото меню на градовете може да въведете ново предложение за град. Напомням, че ако въвеждате предложения, е добре да се организирате, както писах по-горе, за да не се окаже, че 100 души са предложили 30 села в един и същи регион. Така никое няма да получи секция. Проверката дали декларацията е подадена ще става по ЕГН, а не с публикуван списък както преди.

Ще пиша повече в коментарите, когато излязат електронните декларации официално. Междувременно може да следите Twitter акаунта @GovAlertEu (дори и да нямате twitter). Там в рамките на минути след новина или решение на ЦИК излиза съобщение с линк. Виждат се съобщения и от доста други институции.

Вече обнових Glasuvam.org със секциите в обявените градове. Ако бъдат потвърдени и други, ще ги добавя. Няма да има предварителна карта на подадените декларации, защото няма да са публични до малко преди изборите. Ще гледам да я добавя после.

* За Германия

Напомням отново, че секции може да има единствено в консулствата. В списъка е добавен Бон, но това е явна техническа грешка – там няма вече консулство и немците няма да разрешат. Доколкото ми е известно в почетното консулство в Lehmen няма да има възможност. Единствено почетното консулство в Darmstadt ще може, ако се съберат достатъчно желаещи. Най-вероятно ще представлява интерес за студентите от Mannheim и Heidelberg, които не искат да се редят на опашка във Frankfurt.

Важно!

Много важна подробност е, че имаме право да гласуваме само за една държава. Повечето страни позволяват да се гласува на местния евро-вот, ако си живял известно време там. Забранено е обаче да гласувате за евродепутати на две различни държави. Списъците на гласувалите се сравнява след избите от Евростат и нарушителите носят отговорност. Ако не искате да имате проблеми, по-добре гласувайте само на едните. В предишната статия описах защо гласът ви ще има много по-голяма тежест в българските евроизбори.

Важно за референдума в чужбина

За да гласувате в чужбина, няма нужда да те подали предварително заявление. Може да се явите направо на място с лична карта и паспорт и са длъжни да ви допишат в списъка. Трябва само на място да попълните декларация. Списък с всички секции зад граница ще намерите на тази карта.

Преди няколко седмици пуснах запитваниия по законът за достъп до информация до ЦИК и Външно. Отнасяха до референдума на 27 януари и провеждането му в чужбина. В последните няколко дни получих отговор и от двете институции. По-долу ще намерите документите с въпроси и отговори. В общи линии се припокриват с напътствията, които описах преди повече от две седмици. Погледнете и проекта Glasuvam.org и картата на секциите в чужбина.

Интересен е отговорът на ЦИК защо са въведени технически ограничения за електрония формат на заявленията – приемат се само сканирани в PDF или TIFF. Според тях са се съобразили с техническите възможности на посолствата. Това се потвърждава от отговорите на Външно, които допълват, че са искали и „други достъпни и надеждни формати, които да бъдат предложени от ЦИK. Тъй като най-често срещаният формат при сканиране е JPG снимка, може да използвате този сигурен конвертор, за да си направите PDF файл. Впрочем Външно казват, че са внесли законопроект за допълване на Изборния кодекс, за да може да изпращат заявления по факс. Вероятно ще стане факт за следващите избори

По въпроси 7 и 8, от Външно казват, че правят всичко възможно да пуснат консулството във Франкфурт колкото се може по-скоро. По моя информация първоначално датата за откриване е била през март. Така със сигурност българите от западна Германия ще могат да гласуват на парламентарните избори. В близките дни обаче най-вероятно ще ги очаква приятна изненада. Очаквам само решение на Министерски съвет, за да е сигурно всичко.

Ето документите:

• Въпроси към ЦИК
• Отговори на ЦИК
• Въпроси към Външно
• Отговори на Външно
• Писмо от Външно до IskameDaGlasuvame.com

Допълнение за Франкфурт

На заседанието на 12 декември Министерски съвет прие окончателно решение за отваряне на консулство във Франкфурт. То ще се намира в сегашното търговско представителство на Eckenheimer Landstrasse 101, 60318 Frankfurt/Main, тел. +49 69 295284. Първоначалният план е бил да се отвори до март 2013, но процедурите явно са били ускорени, за да можем да гласуваме на референдума. Добавих вече адреса в картата на консулствата и посолствата.

Тъй като имаме само две седмици да предадем заявленията, умолявам всички, които са в Hessen или в съседни провинции, да подадат заявление за гласуване. Крайният срок е 1. януари 2013.

Ето стъпките как да направите това:

Ще се радвам, ако коментирате под статията, че сте изпратили заявление, за да знаем ориентировъчно колко сме събрали до сега. Малко вероятно е, но ако съберем над 1000, ще открият две секции и гласуването ще е по-лесно. Това ще се опитаме да направим за парламентарните избори, например. В предишната ми статия съм описал по-подробно новите процедури около изборите в чужбина.

На 8-ми декември (събота) ще има пореден приемен ден във Frankfurt. Той ще се е на Eckenheimer Landstraße 101, 60318 Франкфурт на Майн, където е Търговското ни представителство (и аз не знаех, че има такова). Консултациите са безплатни, но за да не чакате и да има време да зададете въпросите си, най-добре е да си запазите час на телефон 030 206 74 939, факс 030 206 74 947 или на LSOCIAL@botschaft-bulgarien.de.

Тези консултации са полезни на първо място, защото много хора не знаят правата си и какви възможности имат в ЕС. На второ място, немските чиновници, също както родните ни, не познават много законите и говорят често наизус. Така може да загубите много пари и време. Трето, от декември 2013 се вдигат ограниченията за работа на българи във всички страни от ЕС и това поражда допълнителни въпроси около здравните и пенсионните застраховки. Не на последно място, повечето указания в мрежата, включително моята статия за здравните, са остарели поради бързо променящите се закони и указания. Затова е добре да имате най-новата информация.

Това е поканата за приемния ден. Тук може да я погленете в по-голям размер и да я свалите.

Едно от нещата, за които съжалявам, е че в България почти липсва наследственост. Не говоря за имоти или последователност, а за родова памет, архиви и традиции. Бурните времена у нас, войните, смяната на режими, изселването и урбанизацията са унищожили връзката на повечето от нас с предците ни. Завиждам на бринтанците, например, че пазят документи на рода си от няколко-стотин години. За жалост това у нас се е изгубило както при родове, така и в държавата. При всички промени дори в институциите са се изгубили много документи и сведения за историята ни. Затова е изключително ценно, когато попаднем на такива.

В понеделник научих, че при разчистване на консулството ни в Бон, което ще бъде затворено до месец, са били открити три папки. Съдържанието е много ценно – документи от 1941 година на тогавашното Царско Генерално Консулство, Българо-Немското Дружество и Българското Национално Студентско Дружество „Отечество“. Нямах никаква представа, че което и да е от тези въобще е съществувало. Консулството е било във Франкфурт и по всяка вероятност е просъществувало до войната. Културното дружество (Deutsch-Bulgarische Gesellschaft) е било първо в Берлин и после във Франкфурт. Според различни източници е съществувало или между 1917-71, или между 1929-66. В книгата на Герхард Подскалски „Jahrbücher für Geschichte Osteuropas“ има описание на историята на дружеството. Интересното е, че и сега съществува организация със същото име, но в близкия Дармщадт и основана през 1977-ма година.

Три документа от откритите папки

Накрая, документите свидетелстват за студентско дружество в техническият университет в Дармщадт, където съм завършил и аз. Горе ще видите документи свидетелстващи, че на 19 февруари 1941 г. то е било закрито заради събитията около войната. На 6-ти май е открито отново и преместено във Франкфурт. Третият документ е поздравителна телеграма от Цар Борис към въпросното студентско дружество от 28 май 1941 г.

В трите документа, които имам, се споменават няколко имена на студенти от онова време, но за жалост не успях да намеря сигурни данни кои са. За един имам съмнения, че е бил преподавател в МЕИ-то и основател на Политехническия музей в София. Интересно е, че генералният консул във Франкфурт е бил немец на име Алфред Тевез. Това е основателя на автомобилните заводи АТЕ, които сега са известни с джантите и спирачките си. На негово име е било наименувано училище и е получил медал за заслугите си към града Франкфурт.

По-интересна личност е Димитър Попов (Dimiter Popoff; 1896-1989 г.). Бил е нотариус във Франкфурт, вицеконсул на България и председател на дружеството между 1931 и 1956 г. През 1951 г. е написал книгата „България гледа на запад!“ (Bulgarien blickt westwärts!). Успях да намеря снимки на човек със същото име на посещение на музея на Георги Димитров в Дрезден през същата година, но не съм сигурен дали е той (третия от ляво надясно).

В документите проличава нещо още по-интересно. Попов е бил изключително съвестен и след затварянето на консулството и прекратяване на дейността на дружеството е предал архивите на съхранение в Института за градска история във Франкфурт (Institut für Stadtgeschichte). По някаква причина само три папки, от които са трите документа, които ви показах, са били запазени и прехвърляни от консулство в консулство през последните 70 години. Според картотеката на Института, там се пазят 22 кашона с документи на Царското Генерално Консулство и 41 кашона с документи на Българо-Немското Дружество. Тези архиви включват официална кореспонденция с нацистка Германия, с българските власти до, по време и след войната, с официални лица и организации, с български студенти и фирми. Според мен те са безценни за историята ни – по-специално за отношенията с Германия и българската общност там.

Вече има изпратено запитване да бъдат разгледани тези документи. Идеята е да бъдат дигитализирани и пуснати свободно в мрежата, както предоставям документите в тази статия. Ще бъдат описани с допълнителна информация – дати, лица, места, къде са открити и къде са пазени. За целта обаче ще трябват хора и време. От моя страна пък може да се опитам да разбра какво се пази в TU Darmstadt за студентското дружество преди век. Българската държава от там нататък трябва да реши дали да изиска тези архиви и да ги пренесе в България. Мисля си, че ще са изключително полезни за преоткриване на период от историята ни изкривен от пропаганда и противоречиви мнения.

Заглавната снимка е на български студенти в Алтенбург, Германия. Не намерих снимки на българи в Дармщадт, но в архива на Изгубената България ще откриете други такива от Германия.

Не разбирам от сложни волейболни стратегии и не съм следил цялата история на мъжкия и женския ни волейбол. Обичам да гледам спорта, радва ме, че сме добри и ходя на мачове винаги когато имам възможност.

Виждам обаче отношението на участниците в последния скандал и като всеки мислещ човек правя разлика. От една страна Стойчев вече втори път прави компромис и остава треньор (1) въпреки крайното унижение и след настояване на премиера и целия отбор. От друга страна имаме Лазаров с изказването „Кой ще ми иска оставката? Поискай ми я ти! Длъжен ли съм да си подавам оставката? Естествено, че няма да си подам оставката.“ (2). Не знам за вас, но на мен лично това ми стига – вижда се кой мисли за спорта и кой гледа само да си запази трона и властта.

Покрепям искането ръководството на БФВ да подаде оставка. Вече има петиция и група във Facebook с по 5000+ подписали. С няколко приятели ще ходим на следващия мач на националите с Германия във Frankfurt на 27 май. Имаме идея да направим големи трансперанти, с които да подкрепим отбора и Стойчев и да искаме оставката на инженер и компания. Още обмисляме точното посланние и събираме предложения. Включете се в дискусията в групата или пишете в коментарите тук. Точно преди мача ще напишем и колко души подкрепят петицията, затова я подпишете.

Хайде да не проваляме и този спорт!

Източници:
(1) Радостин Стойчев: Оставам треньор до квалификацията… – Дневник
(2) Данчо Лазаров: Няма да подам оставка… – Дневник

Не успях да отделя време да снимам реката, затова Николай Ангелов и Гергана Тодорова ми дадоха да използвам техните. Тук пускам тези, които най-много ми харесаха. Като ги гледам, се замислих колко всичко това стресира хората тук. В същото време обаче, ако съпоставим проблема с онова, което се случи в Пакистан и случващото се в Австралия и Бразилия, някак тревогите на немците изглеждат незначителни. Явно не можеш да оцениш мъките и нуждите на другите, докато не ти се случи същото. Сигурно затова западния свят не е много солидарен с останалите страни или обществото като цяло с изоставените деца и малцинствата. Помощите и sms-ите не решават проблема – те са просто данък-съвест.

В Kaufhof във Франкфурт може да се намерят две български вина – „Цар Самуил“ и „Ничия земя“. Когато отидох да ги купя като подарък, първото беше свършило, а второто беше сложено в секцията за гръцки вина. Попитах защо и ми казаха, че някой клиент го е сложил там погрешка. Не стана ясно обаче защо всичките 6 бутилки бяха подредени там.

Тези два образа видях в метрото във Франкфурт. Когато пуснах снимката в Twitter, един от първите коментари беше, че виждате ли – немците са много отворени като мислене и това никога не можеш да го видиш в България. В действителност – нещо, което не се вижда на тази снимка – тези двамата правеха реклама на един кабелен оператор и носеха големи сърца с логото му.

Кофти спомен от задръстванията на самолетния трафик през декември. Това е едно от многото „палаткови лагери“ на летище Франкфурт към края на миналата година. Когато го снимах беше празен, тъй като хората се разхождат през деня, а и кризата вече минаваше.

Най-накрая си взех книжка на стоте обекта. Сетих се в Смолян като ходих на планетариума, но нямаха. Тази я взех от църквата в Добърско, която определено ви препоръчвам да видите.

Това може да се види на летище София точно след като минете проверката. Въпреки, че във фейса отбелязаха, че е крадена, това все пак е добър опит за информиране на обществеността за проблема. Казвам опит, защото май няма много успех. Поне не съм чул за сайта и за кампанията, а и не познавам някой да ги знае. Скоро ще пиша за нея по-подробно. Ето го сайта им тук.

Това е реклама на новите електронни услуги за гражданите в Германия. В последните години доста развиха електронното правителство – издаване на документи, подаване на декларации, вадене на свидетелства и прочие. От догодина подаването на данъчни декларации ще става изцяло през интернет. Дори разпратиха на всички писмо с бланка за последната им хартиена декларация и указания как да го правят вече online.

Винаги на път за Германия взимам големи количества сирене и кашкавал. Нашето си е наше. Това тук обаче го избрах изключително и само заради опаковката. Не знам какво е на вкус – не съм го пробвал, но чисто графично просто ме шашна. Производителят очевидно е имал достатъчна визия да плати на добър графичен дизайнер да направи опаковката, а не както тези на останалите – все едно деца са правили апликации с крави и хълмчета. Страшно ми хареса използването на шрифта, соц-нотката и цветовата гама. Не съм маниак-графичен дизайнер, но след толкова време прекарано в нета, тези неща се забелязват.

Това е спирката, която често използвам сутрин, за да отида на работа. Снимах я през Декември, когато в Германия падна доста сняг – нещо нетипично точно за нашия регион.

Стена на къща в Банско.

Това е снимано в Банско около Нова Година. Стори ми се смешно какво пише на надписа (на снимката вляво) и това, което бяха окичили, надраскали и заковали на портата до него. Видях един остър разрив между това, което всъщност се прави и това, което пишем като правила или в случая – на камък.

Котка, която снимах пак в Добърско. Седеше си кротко в двора на църквата и се препичаше на слънце.

По-големи размери на снимките може да намерите на страницата ми във Flickr.

Ето това може да се види в терминал 1 на едно от най-големите летища в Европа – това във Франкфурт. Рекламата на българския туризъм стои на видно място и се набива на очи. Под него са едни от най-използваните check-in гишета на Lufthansa, така, че редовно има хора седящи на опашка, които да го видят. Единственият му проблем е, че не се чете добре адресът на онзи прословут сайт, който искаха да обновят за 2 мил. лева. Зарадвах се обаче като го видях. Допълнение: Николай отбеляза по-долу, че рекламата е направена много нескопосано. Ще пиша за това по-нататък.

Ето повече и по-големи снимки: 1, 2 и 3 @Flickr

В тази връзка, ето още две снимки от същия ден. На първата ще видите какво се случва, ако някой като мен прекара повече време в чужбина – вижда флага ни навсякъде. На втората се вижда мъж, който чака на летището със скрита зад себе си роза. Стори ми се поетично.

Вчера вечерта кацнах в България. Днес вече се усещам, че доста мърморя. За пред себе си го пиша като градивна критика, защото показвам проблемите и се опитвам да им реагирам адекватно. В Германия отбелязвам някак жлъчно проблеми, които те имат, и обикновенно изтъквам само положителни неща в България, когато ме питат. А те питат. Интересуват се, защото не ни познават. Забелязал съм обаче, че немците около мен очакват да чуят нещо лошо за България, защото ние само това пускаме в новините. Когато им кажа нещо хубаво сяках се дразнят. Може би е защото си мислят, че преувеличавам, а може би е защото смятат, че там е по-добре във всички отношения спрямо България.

Както и да е. Реших да мърморя по-малко. Пак смятам да реагирам, но не и да мърморя. Тъпо е, защото става дума все за дребни неща, които и в други страни ги има, а там не мърморя за тях. Защо тогава го правя в България? Може би защото тук ми пука. В тази връзка, върлува една много странна идея за това какво има „на запад“ и „в Европа“. Тези определения се използват едва ли не за да се опише идеали, които трябва да придобием за да се оправим. Всеки път като го чуя се изприщвам, но за това друг път.

За да покажа, че не мърморя повече, че ви разкажа няколко хубави неща за полета ми към София с BG Air. За жалост, започваме с нещо лошо – полетът закъсня. Качихме се с час и половина по-късно, но вината не беше тяхна. Полетът беше закъснял в София заради внезапната мъгла. После пък на летището във Франкфурт се беше скапала електрическата система на моста (немска му работа). Наваскахме малко по пътя и кацнахме с час и 15 мин. закъснение.

В самолета беше малко тясно както винаги, но обстановката беше малко обновена. Също така ми хареса храната и как я бяха опаковали. Вместо да я раздават едно по-едно, беше спретнато опакована в кутийки. Те, заедно с чашките бяха от рециклирана хартия и с логото на BG Air. Единия плюс е, че е по-подредено, а другия – че почти всичко може да се рециклира отново. Също така, за разлика от други пъти, червеното вино беше хубаво.

Единствената критика, която имам към тях е, че в офиса им във Франкфурт не бяха наясно със промяната на часовете на полета ми. Обадиха ми се лично от София още преди месец да ми ги кажат, но аз забравих да си ги запиша. Когато се обадих после да питам, се получи малка обърквация, докато се разбере кога всъщност излитам. Това обаче го оправихме бързо.

Като цяло този път съм доволен. Получават червена точка.

Вижте и във Flickr