В миналото съм критикувал доста прилагането на изискванията за озеленяване специално в София и ролята му в презастрояването. Докато един бивш главен архитект ги наричаше безсмислени, а доста строители – прекомерни, всъщност са далеч не достатъчно изискващи и отчасти трудни за прилагане. Не, че някой се е опитвал да ги наложи истински дори в сегашния им вид. На практика се позволява бетонирането на цели парцели стига строителят да може да покаже няколко кашпи с дървета и няколко квадрата чима с трева. В този смисъл вече избилата мухъл по стените се брои към озеленяването за целите на акт 16. Не защото нормативно е позволено, а защото има добре установена практика с ревностно пазена документация. Заради последното заведох тази седмица няколко дела.

Една от основните роли на изискванията за озеленяване е не само чистота на въздуха и намаляване на шумовото замърсяване, но и задържане на водата от проливните дъждове, за да не се получават наводнения и пропускането ѝ надолу, за да захранва подпочвените води. За съжаление, последните са под огромен риск не само, защото масово и често нелегално се използват за миене на коли в автомивки и сгради без право да се вържат към ВИК, но защото все по-голяма част от София е практически запечатана.

Виждаме го при всеки следващ строеж и това се позволява от ЗУТ и изискванията за озеленяване в София. Исках да разбера колко точно. Copernicus предоставя такива данни. Имат слоевете за 2018, 2021 и 2024-та. Следващото заснемане ще е догодина та ще може да сравним какво се е случило покрай бума на влезли в експлоатация имоти след многото разрешения за и започнати строежи преди това.

Интерактивна карта със слоевете може да видите на сайта на обсерваторията. Тук показвам изгледа през трите години. За съжаление, тази през 2018-та е направена по различен модел и не пасва на следващите. Вижда се ясно обаче как липсват сградите от източната страна на горния край на Самоковско шосе, в Манастирски ливади, на север от централна гара и на юг от Бизнес парка. В последната снимка показвам сравнението между 2021-ва и 2024-та. В червено се виждат новите „запечатани“ части на София. Това не означава, че не се е строяло другаде преди това, а че там вече е имало ниски сгради, производства и друго, макар и далеч не с такава интензивност на застрояване.

Може сменяте галерията със стрелката надясно или да ги видите и тук на цял екран: 2018, 2021, 2024, промяна при 2024.

Тепърва ще разглеждам данните на Copernicus. Има интересни показатели за озеленяването.