Както писах тук, бях поканен във връзка с интернет състезание. Обадиха ми се в Сряда и ме попитаха дали имам време. Изпратиха ми и официална покана, в която пишеше дори какъв е кодът на обличане за различните дни. Пристигнах вчера в 5 часът в офиса им край Frankfurt. Сложихме си чантите в гардероб и отидохме към първата презентация. Там ни разказаха общо взето с какво се занимава компанията. После ни обясниха, че нашия семинар ще бъде комбиниран с интервютата на новите кандидати за работа. Те се присъединиха към нас и заедно беше представен един от големите проекти за някаква железопътна компания. Разработват го заедно с офиса във Филипините, затова имаше гости и от там и заедно ни обясниха на дълго и широко как са решили проблемите с комуникацията, какви технологии са използвали и как въобще е съшит проекта. Към края бях с отворена уста.

Имаше и още няколко разговора и после се качихме в ресторанта. Не казвам столовата, защото при тях е двузвезден ресторант с коктейл бар. Там протече награждаването и ни представиха ястия и културата на страните къде са трите основни offshore офиси на компанията – Филипините, Индия и Аржентина. Всъщност наградите бяха за първите трима от състезанието – iPod touch, лаптоп, платен практикум в Индия, а един четвърти спечели Mini Cooper. По време на вечерята се запознах и с някои от кандидатите за работа. Разбира се, сред всичките 20-25 имаше и трима българи. С единия си поговорихме доста, но за жалост не му взех контактите. Според мен са решили да съчетаят събитията за да видят как ще комуникират кандидатите с външни хора, които се интересуват от компанията.

Хапнахме, пийнахме, и към 23:15 отпред ни чакаше автобус към хотела. Настаниха ни в индивидуални стаи в четиризвезден хотел. Стаите ни бяха от скъпите, съдейки по услугите и ценоразписа. Тази част си беше малко оливане. Мисля си, че са искали да ни пуснат стръвта, че виждате ли – когато започнете да работите за нас, само така ще се отнасяме с вас. И да ви кажа – доста зарибяващо беше. На сутринта имаше обилна закуска в три-звездния ресторант под хотела и пак автобус до кампуса им. Впрочем през нощта не успях да спя много и гледах CNN. Видях няколко от рекламите за туризма в България и доста ми харесаха. Много по-добре са от старите.

Втория ден започна с телеконференция с Манила, Филипините. Беше с координаторите на offshore проекта там. Изглежда почти всеки ден се провеждат такива телеконференции между различните офиси за да се синхронизират по-добре нещата. Всеки от мениджърите там се представи и имахме възможност да им зададем въпроси. Последва същинската среща между тях и обсъдиха текущите въпроси по проекта. Накрая си размениха майтапи, спортни новини и дори клюки какво е станало на последния team-building.

Последното събитие беше разходка из сградата и среща с представители на различни отдели в компанията. Бяха на различна възраст, с различно образование, с различен етнос и т.н. Въпреки това, чрез програмата им за обучение са успели да ги въведат в работата възможно най-бързо и качествено и всеки си е избрал позиция според личните си качества. Единия разказваше как си е сменял през 6 месеца типът работа вътре в компанията, докато си хареса нещо. Това не е било проблем, защото не е трябвало да чака да се освободи позиция – просто се премества в друг екип.

Накрая имаше лек обяд и пак общи разговори с хората от компанията. Като цяло от такива събития човек може много да научи какво се случва в големия бизнес и какво се търси. Реално всеки с техническо образование, някакъв опит и търсещ ум може да пробие бързо в тази сфера. Само трябва да има амбицията, да е уверен в себе си и да търси.

Накрая се сбогувахме с екипа от HR, а те ни обещаха да ни известят за следващи подобни инициативи. С останалите поканени решихме да поддържаме връзка и да си разменяме информация за практикуми и позиции за работа. Въобще последните два дни бяха страшно полезни за мен, а надявам се и малко за вас.

PS: Има няколко снимки тук. Останалите ще ги получа идната седмица.

Преди малко се върнах от двудневен семинар на Accenture – може би най-голямата консултантска компания за IT и мениджмънт. Поканиха ме на него някак случайно. През последния месец имаше интернет състезание с логически и математически задачи. От всичките 400-500 участници, решиха да поканят 20 и да ни покажат как работи Accenture. Казвам, че са ме избрали случайно, защото реших само 2 задачи и после изгубих интерес. Те ни казаха, че е било с томбола, но след като си поговорих с останалите първия ден, ми направи впечатление, че всички отговаряме на определен профил – занимаваме се с информатика, но и със странични неща като икономика, инженерни или социални науки. Също така повечето бяха с разнородни етнически корени и краища на света. Как протече срещата прочетете тук.

Преди да тръгна за семинара си поставих три цели – да разбера как протича recruitment процеса при тях (набиране на кадри), да разбера с какво се занимава компанията и къде има офиси и накрая, но не на последно място – да събера контакти както с HR отдела им, така и с останалите гости.

Това, което ми направи най-голямо впечатление беше организацията. Сигурен съм, че до края на статията повечето ще си кажат, че такива семинари не са възможни в България, защото са скъпи, но не е съвсем така. Това, което най-много привлича кандидатите е доброто отношение между хората, стройната организация, бързите решения при неочаквани ситуации и най-вече – вникване в начина на работа на една фирма. За да се покажат тези неща, не се изисква голям бюджет, да добър екип. Точно това целяха най-вече да ни покажат през тези два дни – че техния най-голям ресурс са кадрите и ако ние станем част от тях, че ще вложат мило драго да ни помогнат и развият.

Компанията Accenture се занимава основно с консултантска дейност. Тя се разделя на такава за мениджмънт и IT. Към втората има и отдел за разработка на софтуерни решения, които да пасват точно на конкретния проблем на клиента. Третата сфера на дейност е outsourcing-а. Компанията има 180000 служители в 110 офиса в 56 държави. Голяма част от разработките и тестването се изнасят на изток. Основен проблем в такива случаи е комуникацията и пренасянето на знания. В различните страни, презумпциите на разработчиците са различни и потенциално може да има големи разлики в прочита на един технически документ. Показаха ни, че със стройна организация, точни протоколи, множество координатори и редовни срещи проблемите се свеждат до минимум.

Нещо, което постоянно повтаряха по време на срещите е колко им е гот в компанията. Срещахме се с разни хора на различни позиции и всички това разправяха. Подразбира се, че ще го казват, но цялата атмосфера и по време на семинара, и по време на разходката из сградата, беше заредена страшно позитивно. Не мога да ви предам всичко, което видях и чух, но ще ви дам три примера: Всеки може да работи от вкъщи определен брой дни от седмицата. Също така може да няма определено бюро – системата е така направена, че където и да седнеш и се логнеш, получаваш твоите данни, пощата си и твоя си стационарен номер. Втория пример е, че няма пречки при майчинството. Една жена от мениджмънта ни разказа как при двете си бременности е отсъствала съответно 8 месеца и 3 години и след като се е върнала, и двата пъти е започнала от същата позиция и в рамките на няколко седмици е навлязла отново в работата. Третия е, че всеки си има карериен консултат, както и ментор в началото. Те ги напътстват в каква посока да се развиват, какви обучения да вземат и въобще какво да работят.

Успях да направя контакти с няколко човека от HR екипът им. Поговорихме си какви са ми плановете за следващите години и как могат да паснат в тяхната среда. Събрах доста информация за начина им на работа, бонусите, отговорностите и процеса. Също така се срещнах с някои кандидати за работа там и те ми разказаха по-подробно какво се търси и как протичат интервютата. След тези два дни смятам, че решенията ми за бъдещето станаха още по-сложни, защото видях, че имам много повече опции, отколкото си мислех.

Какво се случи през тези два дни, прочетете тук.