Свободни данни: потреблението на енергия в ЕС

Боян Юруков — Fri, 04 Feb 2011 15:39:43 +0000

С линка под статията се отваря
интерактивната версия.

Знаете, че си падам по отворените данни (open data). Случайно в Twitter попаднах на зов за помощ с превод в един проект. Целта му е да визуализира данни публикувани от Евростат за потреблението, производството и типа електрическа енергия в рамките на Европа. Всъщност от там попаднах на Open Knowledge Foundation, с които имам намерение да се занимавам в близко време.

Данните лесно могат да се намерят в сайта на Евростат, но всеки ще признае, че са трудни за разбиране и осмисляне. Интерактивната графика, която OKFn са създали помага много в тази сфера. На хоризонтална ос са разпределени държавите като балони, а големината на балона отразява размера на населението или производството. Така стандартната графика с две оси се превръща в нещо – поне според мен – много по-разбираемо. На снимката долу може да видите енергийната зависимост по държави. Забелязва се, че ние сме малко над 50%:

С линка под статията се отваря
интерактивната версия.

Графиките имат обаче и трета ос – време. В горния ъгъл се вижда годината като наличните данни са между 1997 и 2008-ма година. Когато излязат тези от ’09 и ’10, могат да бъдат добавени много лесно. Когато сменяте годината или скролвате с бутона на мишката, графиката се променя. Минавайки с мишката върху балон виждате движението във времето на въпросния индекс. Може да отваряте и данните за отделни държави като натиснете върху балона им. Ето как изглежда България през 2008-ма:

С линка под статията се отваря
интерактивната версия.

Забелязва се спада на производството на атомна енергия през 2007-ма, когато спряхме реакторите. В същото време, има покачване на внесената енергия и тази произведена от въглища, но вариацията не е по-голяма от други години. Забелязва се също така, че след възход на възобновяемите източници на енергия, след 2006-та има рязък спад в повечето сектори – биомаса, слънчева и водна. Само при ветрената има покачване, но общата мощност тогава е била пренебрежителна. Не знаех, че имаме и геотермални източници. Интересно е какви ще са данните за последните 2 години.

Инструментът е преведен на 16 езика и се очакват още. Моят принос беше с превода на заглавията, но забелязах, че са ги омешали нещо. Ще им пиша да ги оправят. Някой друг преведе страницата с описанието и линковете, което ще намерите тук. Призовавам ви да си поиграете си с тази визуализация – понякога се учудваме колко интереси изводи излизат при едно добро представяне на сухи данни.

Отворете графиката на български език.

Комисар на годината x2

Боян Юруков — Wed, 01 Dec 2010 10:00:42 +0000

Снощи стана ясно, че комисар Георгиева е обявена за комисар на годината от EuropeanVoice. Нещо повече – спечелила е и наградата за европеец на годината, заради отстояването на ценностите заложени в съюза. Наградите се раздават от 2001 насам, гласуването става изцяло online, а последните две отличия за комисари са взети от българи – Георгиева и Кунева. Когато поеха ресорите си, и в двата случая имаше нападки, че са ни дали маловажни теми, в които не може да се направи много. И двете показаха, че това съвсем не е така и действията им повлияха реално на света. Сред заслугите на Кунева са въвеждането на стандартни зарядни за телефони и стегнатия контрол над авиокомпаниите и телекомите. Работата на Кристалина Георгиева едва започва, но вече показа, че ЕС може да работи бързо и ефективно в тежки ситуации, каквито са природните бедствия.

В блога си днес комисарката благодари за наградата и посочи, че тя има най-добрата и най-лошата работа е ЕС. От една страна има възможност по един прекрасен начин да отстоява европейските принципи на солидарност (които малко позабравихме покрай кризата). От друга обаче ресора й е толкова необятен, че е трудно да се похвали човек с нещо без да отбележи непосилния труд напред.

Когато ви призовах да гласувате за нея, писах и за новия й проект за доброволчески корпус в рамките на ЕК. Целта му е да събере, организира, координира и финансира доброволчески организации и инициативи. Фокусът ще бъде не само върху подпомагане на бедстващи региони и бежанци, но и върху превенция, обучение и ранно засичане на проблеми. Всичко това ще помогне за рязко намаляване и дори предотвратяване на кризи. Едно друго предложение в тази насока е описване, синхронизиране и финансиране на наличните ресурси на всяка държава за борба с бедствията. Така ще може лесно да се използват в спешност, а не да се чака отговор от всяка членка и да се минава през цялата бюрокрация.

Повече за бъдещите й планове, както и последни новини от срещи и събития, може да намерите в Twitter акаунта й, както и в блога. Факта, че българските представители в ЕК вече имат втора поредна награда за работата си говори, че няма значение какво ни е дадено като ресор, стига да се справяме отлично с него. За сега това се случва. След няколко години ще трябва да избираме новия комисар не по това колко пари ни се струва, че ще вкара в България или дали е политически удобен, а по това колко е кадърен. Един комисар не може да вкара пари в страната си пряко, но с имиджа, който има в комисията, може да наклони везните в наша полза. В този смисъл няма значение ресора, а квалификацията и харизмата.

ec – Блогът на Юруков

Свободни данни: потреблението на енергия в ЕС

Отворете графиката на български език.

Комисар на годината x2